Д-р Иван Янев историята продължава 2008-2010 г

Безспорен е възходът на българския голбал през последните години. Тази констатация се отнася най-вече за Националния отбор и клубния голбален тим на „Витоша“ Софийски университет.

Първото участие на българските национали на европейско първенство след възраждането на голбала беше през 2007 г. в Турция, където момчетата заеха 4-тото място след драматично загубен малък финал срещу Холандия със златен гол в продълженията. През 2009 г. отново българските национали се представиха на изключително високо ниво на европейското първенство, провело се в Португалия. Отново се стигна до драма, но този път на полуфинала отново срещу „лалетата“ българите загубиха в продълженията със златен гол, а в крайното класиране заеха 3-тото място. Така българите се изкачиха в по-горната група „B“.

Европейското първенство в група „B“ се проведе от 19-ти до 24 октомври 2010 г. в Дания. Но пътят на българския национален отбор до гр. Асенс, където се състоя надпреварата, далеч не бе постлан с червени килими. Както обикновено се започна голямото убеждаване, че това е нова крачка в исторически план за развитието на българския голбал и участието на страната е безкрайно важно. В отговор се чуваше вече познатият до болка и изтъркан рефрен „няма пари“.

Въпреки антиусловията и благодарение най-вече на Спортен клуб за интеграция „Витоша“ и Българската параолимпийска асоциация, участието беше обезпечено. Липсата на зала твърде много затрудняваше подготовката на отбора. През юни и юли Софийският университет „Св. Климент Охридски“ предостави достъп до своята спортна зала в Биологическия факултет за тренировки на голбалистите. Университетската зала има крещяща нужда от основен ремонт, но това едва ли ще се случи в скоро време. Месеците август и септември голбалистите тренираха в баскетболната зала на Националния стадион „Васил Левски“. Веднъж седмично отборът посещаваше и фитнеса на Българската параолимпийска асоциация.

От 22-ти септември до 3-ти октомври националите направиха вече станалата традиционна лагер школа преди европейско първенство във високопланинската база „Белмекен“. След школата те продължиха да тренират в София, като имаха ограничен достъп до залата на Националния стадион.

В крайна сметка отборът придоби следния вид:

Александър Стоянов, Веселин Кушнеренков, Доброслав Илиев, Ивайло Вътов, Иван Янев – капитан, Николай Желязков, като състезатели. Треньор на отбора стана Дейвис Видолов, а масажист и асистент – Михаил Илиев.

В края на юли Христо Желязков получи тежка контузия, която го извади от отбора. Въпреки надеждите на неговите съотборници, че той ще съумее да се възстанови, това не се случи. А контузията наистина беше сериозна, на тренировка той скъса връзки на пръст и въпреки уверението на специалистите в „Пирогов“, че ще се възстанови бързо, в крайна сметка остана извън групата.

На 19-ти октомври рано сутринта българските национали потеглиха за постигане на поредната цел. А целта беше ясна – запазване на мястото на страната в група „B“ и в никакъв случай да не се изпада обратно в група „C“.

Всички отбори бяха настанени в двуетажни къщички на брега на морето. На първия етаж се намираха кухненския и холовия ъгли, както и мокрото помещение с пералня и сушилня. Кухненската част беше оборудвана с всичко необходимо – съдомиялна машина, хладилник, готварска печка, микровълнова фурна, кафе машина, а в кухненските шкафове имаше всички необходими съдове и прибори. На втория етаж бяха разположени обширна баня и 3 спални, които бяха предназначени за делегацията. Всяка сутрин в 6:30 ч. доставяха по къщичките закуската за всички участници на първенството. Останалите хранения се извършваха в спортния комплекс, където се провеждаше самото първенство. Спортният комплекс е разположен на няколко минути с автобус от къщичките.

На 20-ти отборът имаше официална тренировка. За първи път бяха предвидени часове за тренировки на всички отбори. Така състезателите се запознаха с настилката, на която ще трябва да се състезават.

В група Б има 10 отбора. Първенството се проведе като отборите бяха разделени в 2 групи от по 5 отбора всяка. Също имаше и две зали, на чиито настилки се проведоха двубоите. България беше в компанията на домакините от Дания, Холандия, Турция и Италия. Другата група имаше следния състав: Германия, Финландия, Великобритания, Израел и Русия.

Първият двубой на родните национали беше срещу домакините. Той започна на 21-ви от 9:00 ч. Мачът започна оспорвано, но все пак датчаните през първото полувреме диктуваха играта. През второто полувреме българите натиснаха, но в крайна сметка Дания спечели с 9:6.

Следващият мач на българите се състоя от 15:00 ч. срещу Холандия. Двата отбора много мъжки се хвърлиха един срещу друг. Все пак българите имаха много да си връщат на „лалетата“ от предните две европейски първенства. Но отново разочарованието остана при българските момчета, защото резултатът 5:4 след края на мача беше в полза на опонентите. Трябва да се отбележи, че 4 от 5-те гола за холандците бяха вкарани от дузпи. В тази среща против България бяха отсъдени 7 наказателни удара.

Последният двубой за 21-ви беше от 19:00 ч. срещу турците. Мачът започна много оспорвано. През 2007 г. на Европейското първенство в Анталия българите победиха турците с 8:2, но Турция тогава стана шампион и влезе в група „B“, където успешно отстояваше позициите си. Мачът беше повече от оспорван, но през второто полувреме Турция успя да поведе с 4:2. Българите нямаха много време, а и съзнаваха, че ако инкасират трета загуба, шансовете им драстично намаляват. Така след силна българска офанзива се стигна до краен резултат 4:4 и първа точка за националите от това първенство.

На 22-ри оставаше среща с Италия, която предния ден беше успяла да победи само Холандия и имаше 3 точки, тоест на римляните им беше достатъчен и равният резултат, докато българите ако искаха да се измъкнат от групата, трябваше на всяка цена да спечелят. Сблъсъкът започна в 12:00 ч. и беше невероятен, защото и двата отбора се бореха упорито и до край. Редуваха се силни удари, чудесни блокади, късметлийски карамболи. Но в крайна сметка резултатът 5:3 беше в полза на България и отборът се измъкваше от групата.

Крайното класиране в групата се оформи по следния начин:

1. Дания;

2. Турция;

3. България;

4. Италия;

5. Холандия.

Така на 3-то място в групата България отиде на четвъртфинал срещу отбора на Германия, който беше заел 2-рото място в другата група.

Поредният инфарктен мач на първенството започна в 18:00 ч. След началото на двубоя никой от отборите не пускаше гол в своята врата. Но все пак немците се пропукаха първи и България поведе с 1:0. До края на първото полувреме Германия успя да изравни. Второто полувреме стартира при резултат 1:1 и отново играта на двата отбора беше изключителна. Германците успяха да вкарат гол и да поведат с 2:1. Българите обаче не се отказваха и успяха да изравнят. Редовното време приключи без победител.

Предстояха 2 продължения от по 3 мин. всяко и ужасяващото правило за „златен гол“. За поредно първенство българите се изправяха пред това предизвикателство. Първото продължение започна, а и шансът при жребия беше на страната на българите, защото първи те играха с топката. Но в крайна сметка Германия отбеляза така безценния златен гол, а българите не можеха да повярват, че прокобата „златен гол“ продължава да ги преследва. Българите бяха на йота от влизане в група А, защото първите 4 отбора влизат в по-горната група. Но реалността беше друга, отборът остана да се бори за разпределение на местата 5-8. Това беше единственият мач на Евро 2010, при който се стигна до продължения, и прокобата продължи да преследва българите, които направиха най-добрия си мач, ако въобще може да се отличи някой от мачовете на българите, защото всички бяха отлични и на високи обороти.

На 23-ти от 9:00 ч. българите отново се изправиха срещу италианците. И отново направиха невероятно мъжки мач. Който и от отборите да беше победил, нямаше да е несправедливо. В крайна сметка резултатът 3:2 беше в полза на римляните, а българите отстъпиха още назад и трябваше да се борят за 7-мо място, което беше последното, даващо право за оставане в група „B“, защото следващите отбори след него отиваха в по-долната група „C“.

Мачът за 7-мото място беше срещу отбора на Израел, победител от Европейското първенство в Португалия през 2009 г. Това всъщност се оказваше мачът на истината, защото загубеха ли българите, със страшна скорост изпадаха от групата, ако победяха – целта е изпълнена на 100%. Двубоят започна в 13:00 ч. и отново предложи инфарктни емоции и за двата отбора. Първото полувреме завърши наравно 5:5 и нищо още не беше решено. През второто полувреме българите натиснаха още повече и в крайна сметка успяха да надделеят с 9:8 и да изпълнят целта за това първенство.

Безспорно най-резултатният нападател на българите е Веселин Кушнеренков с 20 гола. Той дели 4-тото място при голмайсторите с още двама състезатели и има с 8 попадения по-малко от първия голмайстор. След него при българските нападатели се подредиха Доброслав Илиев с 5 попадения, Николай Желязков с 4 отбелязани удара и младият Александър Стоянов с 3 гола. Трябва да се отбележи успешният дебют на новия треньор на българския национален отбор по голбал Дейвис Видолов. Наистина той положи големи усилия – за краткото време (месец и половина), с което разполагаше за работа с отбора, трябваше да синхронизира отбора и да го мотивира до краен предел, за да може да се разчита на положителен резултат.

На 24-ти октомври българският отбор тръгна към дома и рано на 25-ти кацна в София.

От това участие се налагат няколко извода:

1. Подмладяването, което в момента се прави в Националния отбор, трябва да продължи;

2. Подготовката трябва да бъде целогодишна, а не спорадична;

3. Международните контакти както на отбора, така също на съдиите и треньорите, трябва да се разширяват;

4. В училищата трябва да се работи за развитието на голбала;

5. Целта ни за следващото Европейско първенство, което ще се състои през 2012 г., е по-голямата част от отбора да бъде от млади момчета;

6. Пред обновения състав трябва да се постави целта да запази мястото на страната в група „B“.

България само може да е доволна от участието на националите на това Европейско първенство. Това наистина е поредната историческа крачка на родния голбал – основите му стават все по-стабилни, а оттук нататък ще трябва да се надграждат и да се върви само и единствено напред.

Дания – България – 9:6

Италия – Холандия – 6:2

Дания – Холандия – 7:6

Италия – Турция – 1:2

Дания – Италия – 8:4

Холандия – България – 5:4

Турция – България – 4:4

Дания – Турция – 1:1

Турция – Холандия – 5:1

Италия – България – 3:5

1. Дания 10 т.

2. Турция 8 т.

3. България 4 т.

4. Италия 3 т.

5. Холандия 3 т.

21-ви октомври

Германия – Русия – 13:4

Финландия – Израел – 12:2

Германия – Израел – 12:2

Финландия – Великобритания – 11:1

Германия – Финландия – 3:9

Израел – Русия – 12:15

Великобритания – Русия – 3:7
22-ри октомври

Германия – Великобритания – 7:0

Великобритания – Израел – 2:10

Финландия – Русия – 9:2

1. Финландия 12 т.

2. Германия 9 т.

3. Русия 6 т.

4. Израел 3 т.

5. Великобритания 0 т.

Четвъртфинали:

22-ри октомври

Турция – Русия – 3:2

Германия – България – 2:2 и златен гол за Германия в продълженията, краен резултат 3:2

Дания – Израел – 9:4

Финландия – Италия – 10:0

Холандия – Великобритания – 8:4

Мачове за разпределение на местата от 5-то до 8-мо:

Русия – Израел – 7:3

България – Италия – 2:3

България – Израел – 9:8

Двубой за 5-6 място:

Русия – Италия – 8:7

Финландия – Турция – 9:2

Дания – Германия – 4:3
Малък финал:

Германия – Турция – 2:7

Дания – Финландия – 4:13

1. Финландия

2. Дания

3. Турция

4. Германия

5. Русия

7. България

8. Израел

9. Холандия

10. Великобритания

1.2. Купа на Република България по голбал

1.2.1 Ожесточеният финал
Отворен турнир за купата на Р. България 2008 г.

На 18-ти и 19-ти октомври 2008 г., в баскетболната зала на ЦСКА, намираща се на стадион „Българска армия“, се проведе най-елитното голбално съревнование у нас. В него взеха участие 9 отбора от България, Гърция, Турция и Испания. По правилника на IBSA 9-те отбора бяха разпределени в 2 групи. Домакините от Витоша СУ избраха в унисон с феърплея да са в групата на 5-те отбора, която впрочем се оформи в последствие като „кошмарната група“. Отборите бяха разпределени по следния начин:

Група А:

Витоша (България), Карагуцу (Турция), А.С.П.Т. Атенс (Гърция), Ифаистос (Гърция) и варненският Успех;

Група Б:

София (България) [дублиращият отбор на Витоша], Омирос – шампионите на Гърция, Баскселекшън (Испания), Национален отбор на България юноши.

Мачовете в груповата фаза се изиграха на 18-ти октомври, а на 19-ти се извърши и прякото разпределение на местата.

Във втората група отборът на София успя да грабне една победа срещу баските от Испания и тя го изпрати на 3-тото място, което даваше право да играят двубой за 5-6 място в крайното класиране. Баските останаха на последното място, което ги изпрати да се борят за 7-8 място, а на 2-ро място се класираха българските юноши, които отиваха на полуфинал с първия от другата група. Гръцките шампиони очаквано и безпроблемно взеха 3 победи и резонно се бетонираха на върха в групата.

В група А нещата стояха коренно различно, там бяха 3 отбора с почти равни сили, а това бяха Витоша и останалите 2 гръцки отбора. Първият мач на Витоша бе срещу Атенс, двубоят започна много твърдо, но бавно и методично студентите наложиха своя стил на игра и в крайна сметка разгромиха атиняните с резултат 16:8.

Следващите 2 срещи с Успех от Варна и Карагуцу от Турция приключиха за по-малко от 1 полувреме с резултат 10:0.

Последният сблъсък в груповата фаза бе срещу Ифаистос, изключително корав съперник. Първото полувреме завърши 3:3, а през второто нещата стояха още по-завързано. В крайна сметка гърците ликуваха с победа 5:4.

Така в групата се получи интересна ситуация: 3 отбора бяха с по 3 победи, а това бяха Витоша и 2-та гръцки тима. Всеки от тройката бе победил някой от другите 2 отбора и трябваше да се класират по показателя голова разлика, а не пряк двубой. С внушителната си голова разлика Витоша зае 1-вото място, на 2-ро се нареди Атенс, а за съжаление Ифаистос останаха едва 3-ти.

На 19-ти започна директната елиминация. На 9-то място остана Успех от Варна, на който определено му липсваше успеха в този турнир. За 7-8 място мач играха баските и турците, но щастието се усмихна на комшиите, които заеха 7-то място. За 5-6 място един срещу друг се изправиха отборите на Ифаистос и София и след мача, който изиграха предната вечер гърците, никой не подозираше, че София ще направи чудото да ги победи, но чудото стана факт и София зае 5-тото място.

Първият полуфинал се състоя между Витоша СУ и младите надежди на България. Определено младите голбални зверчета показаха зъби, които не бяха лишени от острота. Първото полувреме техните батковци много се измъчиха с тях и полувремето приключи 8:8, резултат неочакван от никого. Но второто полувреме Витоша се постегнаха и наложиха пълна хегемония, която доведе до 17:9 в тяхна полза.

След изиграването на българския полуфинал, дойде ред и на гръцкия, който се състоя между Омирос и Атенс. Гръцките шампиони успяха да надиграят своите сънародници и да достигнат до големия финал.

Но преди него се изигра мачът за бронза между българските юноши и атиняните. За съжаление юношите не можаха да противодействат както трябва и загубиха, но и 4-тото място е успех за тях.

Дойде големият финал между Витоша и Омирос. Именно Омирос само преди няколко месеца през пролетта на турнира в Литохоро на полуфинал след равенство в редовното време 2:2 и с помощта на „златен“ гол успя да отстрани Витоша. Финалът започна повече от оспорвано, след 1:0 за Витоша, резултатът стана 2:1 за гърците. Българите изравниха и поведоха, но общо взето се играеше гол за гол. Цялата зала бурно аплодираше българските момчета, което обстоятелство допринасяше за тяхната добра игра. Буквално 1-2 минути преди края на редовното време не беше ясен победителят, защото разликата от 2 гола в полза на българите не е голяма, що се отнася за спорта голбал. Но за щастие студентите вкараха още 2 безответни попадения и докараха резултата до 8:4. Това е и крайният резултат от финала за купата на страната по голбал.

Голмайстор стана Николай Желязков [Парата]. Най-полезен играч стана Александър Стоянов от юношите. А наградата за феърплей отиде при отбора на Ифаистос.

Главен съдия на турнира беше Томас Баерз от Германия. Имаше рефери освен от България, така също от Гърция и Турция.

Крайното класиране е следното:

1. Витоша СУ, България;

2. Омирос, Гърция;

3. А.С.П.Т. Атенс, Гърция;

4. Национален отбор на България юноши;

5. София, България;

6. Ифаистос, Гърция;

7. Карагуцу, Турция;

8. Баскселекшън, Испания;

9. Успех Варна, България.

На официалната церемония по награждаване на отборите присъстваха Минчо Коралски – изпълнителен директор на АХУ, Васил Долапчиев – председател на ССБ, Илия Лалов – председател на БПА и Адриана Стоименова – представител на ЦПИП. Официалните лица наградиха участващите, а Минчо Коралски връчи купата на шампионите.

Състезанието се осъществи с подкрепата на:

Агенция за хората с увреждания (АХУ), Постоянната комисия за децата, младежта, спорта и туризма към Столичен общински съвет (ПКДМСТ към СОС), Фонд социално подпомагане към МТСП, Българска параолимпийска асоциация (БПА), Българска професионална футболна лига (БПФЛ), Дирекция Социални дейности към Столична община, Баскетболен клуб ЦСКА, Поделение „социално-битово обслужване“ и Департамент по спорт към СУ „Св. Климент Охридски“, Национално читалище на слепите „Луи Брайл“, Съюз на слепите в България (ССБ), Център за психологически изследвания, 55-то СОУ „Петко Каравелов“, Сдружение „Зрение“, „Консул“ ООД, Минерална вода Хисар от извор # 7, Сладкарници „Неделя“, фирма „Аспазия“.

Организатор, разбира се, беше клуб „Витоша“, който за поредна година доказа, че голбалът е приоритет в неговата дейност.

Събитието беше отразено от много медии, сред тях са: Евроком, Нова телевизия, Канал3, Журнал за жената.

Традиционният голбален форум, който „Витоша“ ежегодно организира, се проведе на 26-27.09.2009 г. За 8 години екипът на клуб „Витоша“ въпреки трудностите успя да организира цели 10 турнира по голбал. Проблемите са най-вече от финансов характер, защото няма ли средства, няма добра организация и високо равнище на проявите. Кадровият капацитет също не е със задоволителен потенциал. За огромно съжаление липсата на политика по отношение на голбала, а и въобще на спорта за хората с увреждания, води до лоши резултати. За последните години се обучиха десетина съдии по голбал, но от тях едва 4-5 практикуват и то на силни състезания това им се случва единствено на турнирите организирани от „Витоша“. Останалите голбални състезания, доколкото се провеждат у нас, са на безкрайно ниско ниво.

От 2005 г. клуб „Витоша“ се зае с рисковата задача да провежда турнир за купата на страната. Дотогава организацията провеждаше ежегодно международни турнири, но нищо повече. За купата на Република България се прие стратегия да се канят чужди отбори, които да вдигнат нивото на голбала у нас. Това действително се постигна, тъй като от 2005 до 2009 г. в турнира участваха национални отбори като Чехия, Италия, Холандия, Гърция, Румъния, Сърбия, Македония, Турция, разбира се, че от българските отбори биваха канени най-добрите, а те никак не бяха много. В България оупън са участвали клубни отбори от Белгия, Иран, Македония, Румъния, Гърция, Турция и Германия.

2009 г. е особено важна за голбала у нас, защото „Витоша“ проведе петото издание на турнира за купата на Република България. Това също така беше и десетият турнир, организиран от клуба. Юбилейният голбален празник се проведе на 26-27 септември 2009 г. в баскетболната зала на Националния стадион „Васил Левски“. Във форума взеха участие отбори от България, Гърция, Иран, Македония и Сърбия.

Ден по-рано се състоя пресконференция в БТА – медиен партньор на клуб „Витоша“, на която бяха поставени редица въпроси с голяма важност, касаещи голбала, а и останалия спорт за хората с увреждания. На пресконференцията присъстваха Минчо Коралски – изпълнителен директор на Агенция за хората с увреждания, Петко Горанов – директор на Поделение „Социално-битово обслужване“ към Софийския университет, Илия Лалов – председател на БПА. Водещ беше Ели Станишева, а председателят на клуба остро разкритикува безхаберието на бившата Държавна агенция за младежта и спорта и настоящо министерство. В пресконференцията участва и холандският приятел на България Робърт Харт, негов преводач беше Даниела Димитрова. На 20-ти септември председателят на клуба даде подробно интервю на Станислава Кръстева от www.gong.bg, която отрази реалната заплаха от провал на турнира.

Всички делегации, с изключение на иранската, пристигнаха на 25 септември. Иранците, които до последния момент имаха неясноти около визите, кацнаха ден по-рано. На 25 септември вечерта клуб „Витоша“ даде традиционната приветствена вечеря на своите гости. Същата вечер се проведе и техническата конференция, на която се дадоха необходимите указания на треньорите за начина, по който ще се проведе турнирът.

Отборите бяха разпределени в 2 групи, както следва:

Група А – Витоша (България), Ирис Косиерич (Сърбия), Мазандеран (Иран), Пираните СВ (България).

Група Б – Национален отбор младежи (България), Ифаистос (Гърция), Фарс (Иран), Национален отбор на Македония.

Откриването се състоя на 26.09 (събота) сутринта. На церемонията присъстваха Илия Лалов – председател на Българската параолимпийска асоциация, имаше представители на Министерството на образованието, младежта и науката и на Министерството на труда и социалната политика. Поздравителен адрес изпрати премиерът на страната Бойко Борисов, който беше прочетен на участниците. Надежда Харизанова от МТСП прочете поздравителен адрес от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов.

След формалното откриване стартираха двубоите от груповата фаза. По програма на 26-и трябваше да се изиграят всички мачове в групите плюс двата полуфинала. След всички срещи в двете групи се оформи следното класиране:

Група А – 1. Витоша, 2. Мазандеран, 3. Ирис, 4. Пираните СВ.

Група Б – 1. Фарс, 2. Ифаистос, 3. Национален отбор младежи България, 4. Национален отбор на Македония.

Така по регламента полуфиналните двойки се оформиха съответно Витоша срещу Ифаистос и двата ирански отбора.

Първата полуфинална двойка, състояща се от Витоша и Ифаистос, не предложиха голяма интрига, защото гърците от самото начало наложиха тотална доминация, а българите не можаха да им противодействат адекватно. Така гърците победиха студентите с резултат 14:9.

Другият полуфинал беше далеч по-непредвидим. Въпреки че отборът на Фарс водеше през по-голямата част от времето, Мазандеран яростно атакуваше и не позволяваше на опонентите си да се откъснат в резултата. В крайна сметка по-добрият отбор на Фарс спечели с резултат 15:13.

По традиция, започнала от преди няколко състезания, клубната интернет страница www.vitoshabg.com публикуваше информация за хода на турнира.

В неделния ден се извърши и прякото разпределение на местата. За 7-8 място един срещу друг се изправиха отборите на Македония и Пираните от България. Македонците бяха по-концентрираният отбор и успяха да победят с резултат 17:13. Но тук е мястото да се отбележи, че по-голямата част от състава на Пираните бяха всъщност ученици от училището за деца с нарушено зрение в гр. Варна. Определено по-интересен се оказа мачът за 5-6 място. Националният отбор на България младежи трябваше да се доказва срещу сърбите от косиерич. След доста напрежение в крайна сметка младежите надделяха с резултат 17:15.

Така дойде и най-важният двубой за домакините от Спортен клуб „Витоша“, а именно малкият финал. След като загубиха на полуфинала от гърците, студентите трябваше да направят и невъзможното, но да спечелят бронза. Иранците също се хвърлиха на 100% в играта. До последната секунда победителят не можеше да се предвиди. След последния съдийски сигнал българите ликуваха, защото бяха успели много трудно да победят коравите иранци от Мазандеран с 11:10. Финалът беше между иранския Фарс и гръцкия Ифаистос. Определено иранският отбор беше по-класният и победи категорично с резултат 13:8.

Крайното класиране е следното:

1. Фарс (Иран),

2. Ифаистос (Гърция),

3. Витоша (България),

4. Мазандеран (Иран),

5. Национален отбор младежи (България),

6. Ирис Косиерич (Сърбия),

7. Национален отбор на Македония,

8. Пираните СВ (България).

След последния съдийски сигнал за турнира започна и церемонията по награждаването, което е най-чаканото събитие във всяко спортно съревнование. Както винаги, така и сега, клуб „Витоша“ имаше награди за всички.

На награждаването присъстваха Минчо Коралски – изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания, Илия Лалов – председател на Българската параолимпийска асоциация, Васил Долапчиев – председател на Съюза на слепите в България, Спас Карафезов – председател на Национално читалище на слепите „Луи Брайл“, също така сърцата подкрепа оказа и директорът на Поделение „Социално-битово обслужване“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – Петко Горанов. Водещ на церемонията беше Драго Панков, журналист и голям приятел на СКИ „Витоша“.

Всички участници получиха шалчета, тениски, медали и други рекламни материали. За всеки от отборите имаше купа, съдиите и официалните гости също се сдобиха с награди.

Купата за втора поредна година връчи лично Минчо Коралски. След като два пъти купата на Републиката отиваше в Прага и два пъти „Витоша“ я оставяха в София, тази година купата на България пое по най-дългия път в своята история – към Иран. След изключително неприятното събитие, сполетяло „Витоша“ през юли т.г., кончината на треньора Илия Попов, домакините учредиха приз за най-добър треньор, който носеше логично името на техния доскорошен наставник. Призът се връчи на треньора на Фарс, който изведе своя тим до шампионското място. Плакета връчи лично Любо Попов – синът на Илия Попов. В същия отбор остана и призът за голмайстор, а наградата за най-полезен играч отиде при голбалист от Гърция. Плакета за феърплей получиха младежите от Националния отбор, който и тази година се състави от най-добрите голбалисти от двете ни училища за деца с нарушено зрение в София и Варна.

Подкрепа на Отворения турнир за купата на България по голбал оказаха Агенция за хората с увреждания, Постоянната комисия за децата, младежта, спорта и туризма към Столичен общински съвет, Българската параолимпийска асоциация, Минерална вода Хисар от извор номер 7, сладкарници „Неделя“, Съюз на слепите в България, Национално читалище на слепите „Луи Брайл“.

Медийната кампания беше повече от успешна. Безспорно този юбилеен турнир беше отразен от най-много медии. За първи път клуб „Витоша“ разполагаше и с пресаташе в лицето на Ели Станишева.

Ето и списък на медиите, отразили най-елитното голбално събитие на Балканския п-в:

Българска национална телевизия, BTV, Нова телевизия, BBT, Телевизия Probg, Телевизия TV7, Българско национално радио – програмите „Хоризонт“, „Христо Ботев“ и „София“, Дарик радио, Радио Алма матер, Вестник „Телеграф“, Вестник „Над 55“, Сп. „Зари“, Сп. „Вестител“, БТА, Информационна агенция „Крос“, Агенция фокус, gong.bg, Дарик радио – предаване „Гонг“; novsport.com , spas.bg, sport1.bg, dariknews.bg, topnovini.com.

Пространни интервюта взеха Цвети Абрашева от БНТ, Кин Стоянов от TV7 и др.

Главни съдии на България оупън бяха Искра Улянова, Людмила Атанасова, Любен Любенов, Ресмие Ибрахимова и гръцкият съдия Гиоргос Маркопоуос. Мениджър на съдиите беше Робърт Харт от Холандия. Съдии на Масата бяха Недялка Илиева, Росица Симеонова и Евелина Керязова. Лепенките за очи, които са задължителен елемент в голбалната игра, се лепяха от Румяна Янева и Виктория Димитрова. Охранителна полиция откликна на молбата, отправена от страна на организатора и акуратно и двата дни охраняваше форума с двама свои служители. И тази година лекар на турнира беше д-р Моралиев, който за щастие нямаше много работа. Лайсмени или голджарджове, или просто казано странични съдии бяха: Александър Борисов, Анита Димитрова, Дария Ганчева, Иван Василев, Исмаил Исмаил, Мартин Иванов, Мирослав Кисов, Павлин Велков, Спас Цветанов.

Преводачи бяха: Мария Попова, Даниела Димитрова и Савка Кацарска. Грижата за своевременното публикуване на резултатите в клубната интернет страница беше, както обикновено на Диана Тодорова и Ива Тодорова, които с нетърпение очакваха новостите от форума.

Организационната ударна група, която отговаряше абсолютно за всичко, се състоеше от Любомир Василев, Михаил Илиев, Пламен Буров.

Момчетата, извоювали бронзовите медали, бяха в следния състав: Веселин Кушнеренков, Доброслав Илиев, Николай Желязков, Александър Спасов и Христо Желязков. Треньорският пост беше истинско предизвикателство в този турнир. След трагичната загуба на Илия Попов треньорските функции пое неговият помощник Веселин Кушнеренков. Но той е и състезател, така че при всички случаи се налага да има човек на резервната скамейка, който да води играта. В това състезание като треньор започна Михаил Илиев, след това за един двубой отборът бе воден лично от Илия Лалов, а в последните мачове като треньор застана Павел Кушнеренков.

Твърде интересен, но и много неприятен момент беше изчезването за първи път на голбална топка от турнир, организиран от клуб „Витоша“. Организаторите поставиха въпроса пред отборите, в смисъл някой от тях да не е взел топката като сувенир. Но всички отрекоха, така че се налага изводът, че една топка просто най-безцеремонно беше открадната от България оупън.

Отборите, с изключение на иранците, отпътуваха още в неделния ден. Робърт Харт замина за своята Нидерландия на следващата сутрин, а иранската делегация остана до 29 септември.

На 28 септември иранското посолство у нас покани на прием ръководителя на турнира – Иван Янев, председателя на БПА – Илия Лалов и управителя на туристическата фирма, която спомогна на иранската делегация за настаняване за времето извън рамките на турнира – Доброслав Илиев. Приемът се състоя в резиденцията на посланика, а на него присъстваха освен горепосочените лица, така също и двата ирански отбора и, разбира се, дипломатическият ирански корпус. Шарже д’аферът поздрави всички, които присъстваха на приема. Българите поднесоха подаръци на дипломатите, които бяха клубни шалчета, флагове, екземпляри от историята на клуба и др. Интересен момент представляваше церемонията по консумацията на чай. Освен чашка чай на масите на всеки се сервираха и купички с бучки захар, но те не се слагат в чашата, а директно бучката захар се слага в устата и след това се отпива от чая. Разбира се, освен чай домакините бяха се подготвили отлично и с други атрактивни ястия. Съвсем резонно и в унисон с Исляма на приема не се сервираха спиртни напитки. След като приключиха със задължителната за тях молитва към Аллах и неговия Пророк, иранците изпяха няколко доста ритмични песни, които безспорно повишиха настроението на всички.

Интересен политически казус се разгоря непосредствено преди спортния форум. В програмата и поканите домакините написаха Национален отбор на Македония, обстоятелство, което силно рефлектира върху гръцката страна. Известно е, че двете страни имат сериозни различия по отношение на името на новата македонска република. Според Скопие името трябва да бъде Република Македония, както всъщност България единствена я е признала под това наименование. Но Атина твърдо стои на позицията, че това име не е легитимно и настоява скопската държава да бъде записвана във всички документи и назовавана с наименованието, дадено й от ООН – Former Yugoslav Republic of Macedonia (FYROM) – Бивша югославска република Македония (БЮРМ). Най-напред от посолството на Гърция в София телефонираха неколкократно да уточнят наименованието и с въпрос дали Скопие членува в IBSA и ако да, под какво име е записана държавата в Международната спортна федерация за зрително затруднени спортисти. Където македонската страна членува под името Република Македония, там Гърция отказва членство и съответно участие в каквито и да е форуми. Но Скопие не членува в IBSA, което облекчаваше донякъде нещата. Постоянството и координацията на гръцката позиция по отношение на Скопие пролича и от факта, че и отборът от Солун, който участва на турнира, отправи предупреждение-ултиматум, че името трябва да се изписва и обявява по начин, който е приет от ООН, а именно Бивша югославска Република Македония. Разбира се, трудностите на организаторите не се бяха изчерпали, но се появи и нова неподозирана от тях. След упоритата гръцка атака ръководството на клуб „Витоша“ започна внимателно проучване и анализиране на възникналия проблем, защото трябваше хем вълкът да бъде сит, хем и агнето да бъде цяло. Започнаха консултации със специалисти по т. нар. македонски въпрос. Ценни съвети даде проф. Д.И.Н. Димитър Гоцев, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. Проф. Гоцев посъветва въпросът да се отнесе до министъра без портфейл и виден македоновед проф. Божидар Димитров. Разбира се, съветът беше последван и връзка с министър Димитров беше осъществена. В телефонен разговор, състоял се между председателя на „Витоша“ и Божидар Димитров, последният разясни, че независимо от българските чувства и признаване от страна на София, трябва да се следват резолюциите на ООН. Освен това с гърците сме и двойни съюзници, веднъж в НАТО и втори път в Европейския съюз. След отправено питане към Министерството на външните работи, стана ясно, че и във Външно стоят на аналогични на министър Димитров позиции. Нямаше какво да се прави – след като държавната позиция съвпада напълно с гръцката, домакините бяха принудени да се съобразят. Въпросът беше дали македонците ще откажат участие след като им се смени името.

Неочакван поврат в събитията настъпи на 25 септември след пресконференцията. От Външно се обадиха и съобщиха, че държавната позиция е да се запази името Република Македония и да не се вземат предвид гръцките протести. Обаче след като председателят на клуб „Витоша“ попита кой носи отговорност за това решение, от Външно отговориха, че след известно време пак ще позвънят. Действително последва нов телефонен разговор, в който стана ясно, че тази позиция е съгласувана на ниво заместник-министър. Така в последния момент стана ясно, че македонците ще участват под своето име Република Македония, признато единствено от България. Програмата отново беше променена и се очакваше гръцката реакция. Ако организаторите имаха някакви опасения по отношение на държавната позиция, то те изчезнаха напълно след пристигането на поздравителния адрес на премиера Борисов, в който той поздравяваше гостите от всички държави, в това число и отбора на Република Македония. По време на турнира от Министерството на външните работи постоянно държаха връзка с организаторите, за да се осведомяват има ли напрежение. За щастие никой от двете делегации не повдигна въпроса, но и домакините бяха безкрайно предпазливи и не споменаваха излишно името на държавата, чиято столица е Скопие.