Д-р Иван Янев историята продължава 2008-2010 г

От 3-ти до 5-ти октомври 2008 г. в гр. Солун, Гърция се проведе силен международен турнир по голбал. В него взеха участие общо 8 отбора, 5 тима от Гърция и по 1 от Сърбия, Испания и България. Отборът на „Витоша“ Софийски университет отново участва на състезание в южната ни съседка, където само преди няколко месеца завоюва бронза. Организаторите знаеха, че на практика отборът на „Витоша“ е и националният отбор на страната, затова бяха решили да вдигнат нивото на турнира и във всички документи беше записано, че участва българският национален отбор по голбал.

Домакините бяха разпределили участниците в 2 групи от по 4 отбора, както си е по правилника на IBSA. Също така се бяха възползвали от правото си на домакин и за своя отбор Ифаистос бяха подбрали по-слаби противници да участват в тяхната група. Но другата група, в която се намираше и българският отбор, спокойно може да бъде охарактеризирана като „желязната група“. Освен българите, там бяха отборите на Феса Валенсия от Испания, гръцкият шампион Омирос и още един гръцки отбор – Пирсос.

Българите започнаха турнира с определено най-лекия съперник, а това беше отборът на Пирсос, който прегазиха с резултат 14:4. Вторият мач беше коренно различен, защото противникът бе отборът на Валенсия, резултатът се движеше гол за гол. Малко преди края коравите испанци водеха с 5:4, но българите с 2 бързи гола обърнаха резултата до 6:5. Последните секунди на двубоя бяха изключително напрегнати, но за щастие победата остана българска. Третият и последен двубой в груповата фаза беше срещу шампионите на Гърция – Омирос. Именно Омирос през март на полуфинал и след 2:2 в редовното време, със златен гол успя да отстрани българите. Както се знае – колелото се върти и реваншът беше сладък, защото българите победиха с 8:3.

Така българите заеха първото място в групата и по правилата трябваше да играят с втория отбор от другата група, а това беше отборът на домакините – Ифаистос. Полуфиналът започна много оспорвано, явно беше желанието на омировите потомци да отидат до финала. Първото полувреме не вещаеше нищо от онова, което се случи през второто. А то беше много хубаво за българите, след 2-3 бързи български гола гърците паднаха психически и почти спряха да играят, което доведе до катастрофа за тях. Полуфиналът завърши 14:4 в полза на България.

Българите бяха на финала, състоял се на 5-ти октомври, срещу отбора от Валенсия, който бе победил на полуфинала отново гръцки отбор. Фактът, че България и Валенсия достигнаха до финала, говори красноречиво, че групата им наистина беше „желязна“. Финалът започна нервно и за двата отбора, на почивката испанците имаха предимство 1 гол, тъй като резултатът беше 3:2. През второто полувреме малшансът или къръкът активно се бяха настанили в лагера на българите, които пропуснаха цели 6 дузпи, а испанците вкараха още 4 гола. И така Валенсия стана първенец, а България – вицешампион. Николай Желязков отново стана голмайстор с 21 попадения, толкова гола беше вкарал и състезател от Испания.

Участието на отбора в състезанието стана възможно благодарение на Съюза на слепите в България и Българската параолимпийска асоциация.

А ето и състава на делегацията:

Веселин Кушнеренков, Ивайло Вътов, Иван Янев, Михаил Илиев (асистент), Николай Желязков, Христо Желязков, Валери Григоров (шофьор), Илия Попов (треньор).

Класиране:

1. Феса Валенсия – Испания

2. България или „Витоша“ Софийски университет

3. Ифаистос – Гърция

4. А.С.П.Т. Атенс

5. Омирос – Гърция

6. Напредък Белград – Сърбия

7. Пирсос – Гърция

8. Пирос Йоан – Гърция

1.3.4 Вени, види, вици

На 1 и 2 август 2009 г. в гр. Косиерич се състоя мемориалният международен турнир по голбал „Радован Анджелич“. Домакините от Спортен клуб „Ирис“, Косиерич се бяха постарали не малко и бяха поканили общо 9 отбора – 5 от Сърбия, 3 от Босна и Херцеговина и 1 от България.

Разбира се, българският отбор беше този на „Витоша“ Софийски университет. Дружбата между двете организации датира от 2003 г., когато вече покойният председател на сръбския клуб Радован Анджелич се свърза с българите. Радован Анджелич беше голям приятел както на България, така също и на спорта. Под негово ръководство в този неголям сръбски град редовно се организираха съревнования по голбал и шахмат, а клуб „Витоша“ неизменно беше канен да участва в тях.

Системата на турнира беше „всеки срещу всеки“, което обстоятелство означаваше, че всеки отбор ще има по 8 двубоя. Този брой на мачовете е прекален, но домакините решават, а гостите приемат условията. По правилата на IBSA, когато отборите са 6 или повече, те трябва да се разпределят в групи, но сърбите не смятаха така.

По програма първия ден българите трябваше да играят 5 срещи. Още след началото на турнира стана ясно, че най-добрите тимове са тези на домакините и гостите от България. Те категорично печелеха своите двубои с огромна разлика и приключваха с противниците си преди изтичане на редовното време. По правилата, когато разликата набъбне до 10 гола, срещата се прекратява.

Първият ден момчетата от „Витоша“ Софийски университет постигнаха следните резултати:

„Луи Брайл“ Нови Сад, Сърбия – „Витоша“ Софийски университет 5:15

Бръчко, Босна и Херцеговина – „Витоша“ СУ 0:10

Сараево, Босна и Херцеговина – „Витоша“ СУ 1:11

Кикинда, Сърбия – „Витоша“ СУ 0:10

„Витоша“ СУ – Зайчар, Сърбия – служебна победа на българите поради отказване на сръбския отбор.

Видно е, че българите бяха с няколко класи над своите съперници.

Във втория неделен ден на състезанието нещата не стояха по-различно. „Витоша“ по програма имаше да изиграе 3 мача, като 3-тият последен беше срещу домакините от „Ирис“. Очевидно беше за всички, че именно в тази среща ще се реши кой ще спечели турнира.

В първите две срещи „Витоша“ СУ нямаше проблем, след като победи Зеница, Босна и Херцеговина с 10:0. А 2-рият двубой срещу сръбския Лозница не се състоя и отново студентите спечелиха служебно, тъй като сърбите не излязоха на терена.

Така дойде и последната среща, която беше срещу домакините, които се бяха навили до краен предел да победят българите и да оставят купата в Сърбия. Както във всички мачове, така и в този, българите излязоха много спокойни и без никакво напрежение. Резонното започна да се случва – българите откриха първи резултата, а малко след това го удвоиха. Сърбите яростно атакуваха, но това не им донесе голям успех. „Витоша“ наложи тотална доминация и в крайна сметка успя да прекрати и този мач с 10 гола разлика.

Получи се резултат:

„Ирис“ Косиерич, Сърбия – „Витоша“ СУ 3:13

Безапелационен победител стана отборът на „Витоша“ Софийски университет с пълен актив от 24 точки и впечатляваща голова разлика.

Изводите, които могат да се направят, са, че този турнир беше полезен най-вече за тези момчета, които по-рядко намират място на терена. Друг извод е, че българският голбал в сравнение със сръбския е на далеч по-високо ниво както в спортно-техническо отношение, така също и в организационен план. Но само преди няколко години нещата не стояха така. Да се спечели турнир на сръбска територия беше изключително трудно. Явен е българският голбален прогрес, а като че ли в известен смисъл се наблюдава и регрес в голбално отношение в западната българска съседка. Похвално е обаче, че сърбите правят всичко по силите си, за да популяризират спорта сред своите незрящи. Участваха цели 5 отбора от Сърбия, което е обнадеждаващо за бъдещето на голбала в тази страна.

Тази българска голбална инвазия на сръбска територия се осъществи с подкрепата на Съюза на слепите в България и Българската параолимпийска асоциация.

Александър Спасов – Състезател;

Веселин Кушнеренков – играещ треньор;

Доброслав Илиев – състезател;

Николай Желязков – състезател;

Михаил Илиев – масажист, асистент;

Анита Димитрова – фотограф, асистент;

Иван Янев – ръководител, състезател.

На 7 и 8 ноември 2009 г., в гр. Солун, Гърция се проведе силен международен турнир по голбал. Домакин на състезанието беше Спортен клуб „Ифаистос“. Главен организатор беше Гиоргос Маркополос, който е и треньор на солунчани. В надпреварата взеха участие 8 отбора от Иран, Финландия, Турция, Швеция, България и Гърция. Отборите на Финландия и Иран участваха със своите национални гарнитури, а останалите бяха от клубни отбори. Гърците се представиха с 3 свои тима.

По правилата на IBSA 8-те отбора бяха разпределени в 2 групи, от по 4 отбора всяка. „Витоша“ Софийски университет попадна в група А заедно с финландците, АСПТ Атина и Омирос, които също бяха от гръцката столица. В група Б бяха Иран, Карагуцу (Турция), ФИФХ Малмо от Швеция и домакините от Ифаистос от Солун.

Българите откриха турнира с мач срещу Финландия, който започна в 9:00 ч. на 7 ноември. Финландците още в началото натрупаха комфортна преднина и след това спокойно правеха своята игра. Българите каквото и да правеха, не можеха да противодействат както трябва на съперника. В крайна сметка заслужено загубиха с резултат 11:4. Следващият двубой беше срещу гръцкия шампион Омирос. Той стартира в 13:30 ч. същия ден. Мачът започна много напрегнато и оспорвано, но Витоша успя да поведе и да поддържа своята преднина по време на целия двубой. Омирос се опитаха да направят обрат, в който активно се включиха и съдиите, но въпреки, меко казано, пресилените дузпи, дадени срещу българите, те успяха да задържат резултата в своя полза. Така с 5:3 Витоша си пое дъх след сутрешната загуба. Остана още една среща в предварителната група, а тя се състоя от 16:30 ч. и беше срещу сочения за аутсайдер отбор на АСПТ от Атина. Срещата започна твърде равностойно, но при 1:1 дойде и първата решителна съдийска подкрепа за гръцкия отбор. Категорично несъществуваща дузпа, която беше отсъдена за 10 секунди, помогна на атиняните да поведат в резултата. След това с продължилата подкрепа на съдиите те натрупаха аванс, който студентите не можаха да стопят. До последния съдийски сигнал отборът на Витоша не вярваше, че може да загуби този мач. Този гръцки отбор дотогава никога не беше надделявал срещу българите. Но винаги има първи път. Витоша загуби с резултат 9:4. Така с 2 загуби и 1 победа Витоша остана на 3 място и не можа да се класира за полуфиналите, където отидоха отборите на Финландия и груповите аутсайдери, които явно на този турнир изненадаха всички. Така на българите остана непривичната задача да се борят за 5 място.

Мачът за това място се състоя на следващия ден срещу отбора на домакините. Именно Ифаистос преди повече от месец в София на полуфинал категорично надигра Витоша и тогава отиде на финал срещу иранския Фарс. Тогава българите спечелиха бронзовите медали, а сега трябваше да търсят реванш за онази загуба у дома. Въпреки че двубоят беше за 5 място, българите бяха мотивирани, защото това беше въпрос на чест за тях. Още от първия съдийски сигнал Витоша започна да атакува напористо и резултатът не закъсня. Българите дръпнаха в резултата и не позволяваха на домакините, въпреки съдийската подкрепа, да се доближат до евентуалното изравняване. Така в крайна сметка Витоша победи Ифаистос с 10:5.

Витоша зае непривичното за отбора 5 място, а шампион стана отборът от Иран, който победи Финландия с резултат 6:3. 3-ти станаха шведите, разпилявайки АСПТ с 8:3. В двубоя за 7-мо място Карагуцу от Турция победи гръцкия Омирос с резултат 7:5.

Реалното място на Витоша на този турнир е 4, но като се има предвид, че момчетата практически нямат нито една тренировка през второто полугодие, и този резултат не е изненадващ. Въпреки временната форма на отбора, можеше да се завоюва 4 място, но загубата от АСПТ лиши българите от класиране на полуфинал. Отборите от Финландия, Швеция и Иран безспорно притежаваха по-голяма класа и заслужено се поздравиха с челните места.

За това участие подкрепа оказа Българската параолимпийска асоциация. Съюзът на слепите в България също съдейства на делегацията.

Силно впечатление ни направи спортната зала, в която се проведе турнирът. Изцяло адаптирана за хора с увреждания, както за такива със зрителни, така също и за хора на инвалидни колички. Към подстъпите на залата имаше релефни пътеки, които показват на незрящите хора на къде да се движат, а там където има завой или разклонение, вълнистата релефна пътека преминава в точкообразен участък с големината на една плочка. Това е с цел незрящият да разбере, че на това място има или завой, или кръстовище. В самата зала има баскетболни кошове, които са на колела и с подвижни баскетболни рингове за регулиране на тяхната височина. Това позволява на хората на инвалидни колички да спортуват баскетбол. Залата разполагаше също с голям брой олекотени инвалидни колички, тоест когато идват да спортуват, хората на колички сменят своята количка със спортна, а след това отново се прехвърлят на своята. Иначе залата не е нищо особено, но е направена с изключителна функционалност и удобство. Кога ли и дали у нас ще има такава зала? Ако има, то няма да е в близките години, това е абсолютно сигурно.

Тазгодишният турнир за купата на страната се проведе в баскетболната зала на Националния стадион „Васил Левски“. Там входът, през който ни допуснаха първоначално, беше с изключително стръмни и опасни стълби, които може би само на алпинисти не биха създали много проблеми, а какво остава за хора с тежки физически и сензорни увреждания. Добре, че по-късно отключиха и вход, който беше далеч по-удобен за хора, независимо дали са с увреждане или не.

На 13-ти и 14-ти октомври 2008 г. В Сливен се проведе държавно първенство по голбал. Качеството не беше на високо ниво, а клуб „Витоша“ участва с 2 отбора. Все пак първият отбор на „Витоша“ без абсолютно никакви затруднения и без да се напряга кой знае колко стана държавен шампион за 5-ти път. Дублиращият отбор зае не особено престижното 5-то място. На 2-ро място се наредиха учениците от Варна, а бронзовите медали грабнаха тези от столичното школо. 4-тото място остана за РСО София, а последното 6-то място остана за „Успех“ от Варна. Между девическите отбори на 2-те училища също се състоя класиране, като 1-вото място заеха девойките от София, последвани от морските момичета. Всичките отбори бяха разпределени в 2 групи от по 4 отбора, но класиранията бяха 2 – за мъже и за жени. Това държавно първенство се състоя по проект на федерация „Спорт за хора със зрителни увреждания“, институцията, която би следвало за напред единствено да провежда състезания от подобен ранг.

След турнира се проведе демонстрационен мач между сборни отбори на Варна и София. Мачът завърши наравно (5 на 5). На турнира имаше и два женски отбора – от училище София и училище Варна, а по-силните се оказаха жените от София.

На тържествена вечеря бяха раздадени наградите (купи и грамоти) на победителите. Може би най-доброто от този турнир е, че изобщо се състоя.

1.5. Класации

1.5.1 За първи път незрящи спортисти в класацията спортист на СУ „Св. Климент Охридски“

На 26 ноември 2008 г. в клуб-ресторант „Яйцето“ на СУ „Св. Климент Охридски“ на специална церемония бяха връчени наградите „Спортист на 2008 година на Софийския университет“.

С кратко слово ректорът на университета проф. д.и.н. Иван Илчев поздрави всички присъстващи и връчи лично първите две награди – на голбалистите Николай Желязков и на д-р Иван Янев. Другите отличия бяха връчвани от зам.ректори, декани на факултети и други официални лица. Измежду наградените е Исмаил Исмаил за постигнати успехи по джудо.

Сред официалните гости бяха и Петко Горанов – директор на Поделение „Социално-битово обслужване“ към СУ, и Илия Лалов – председател на Българската параолимпийска асоциация, който връчи специално изготвени за случая плакети на незрящите спортисти.

Увеселителната програма включваше изпълнение на мажоретки, вокален дует и други студентски художествени изяви. Ресторантът, украсен подобаващо за случая с цветя и балони, не побра всички гости и закъснелите наблюдаваха церемонията от стълбището.

Проявата беше организирана от Департамента по спорт към СУ с директор доц. д-р. Емил Прокопов и отразена от медиите.

За първи път в историята на голбала в България в класацията на Българската Параолимпийска Асоциация „10-те най-добри спортисти на 2008 година“ е класиран голбалист.

Класация „10-те най-добри спортисти на 2008 година“:

Стела Енева – лека атлетика – II място (мятане на диск) и IV място (тласкане гюле) – Параолимпийски игри, Пекин

Даниела Тодорова – лека атлетика – III място (хвърляне на копие) – Параолимпийски игри, Пекин

Иванка Колева – лека атлетика – VI място (тласкане на гюле) с нов Европейски рекорд и VIII място (мятане на диск) – Параолимпийски игри, Пекин

Радослав Златанов – лека атлетика – VI място (100 метра гладко бягане) – Параолимпийски игри, Пекин

Мустафа Юсеинов – лека атлетика – VI място (мятане на диск) – Параолимпийски игри, Пекин

Дечко Овчаров – лека атлетика – VII място (хвърляне на копие) и VII място (мятане на диск) – Параолимпийски игри, Пекин

Илиян Петров – лека атлетика – II място на хвърляне на копие – Световно първенство за младежи

Иван Янев – голбал – капитан на националния отбор по голбал

Мария Тодорова – тенис на корт с инвалидни колички – I място на международен турнир

Спас Спасов – вдигане тежести – III място – Европейско първенство

2. Нови спортове
за България

2.1. Шоудаун

2.1.1 Що е шоудаун?

Спортен клуб за интеграция „Витоша“ започна развитието на абсолютно нов спорт за страната, а именно шоудаун.

Спортът шоудаун (анг. showdown) е изключително интересен и емоционален. Шоудаунът е един бързо развиващ се и налагащ се спорт, първоначално създаден за хора със зрителни увреждания,но не е задължително условие да си незрящ, за да го играеш!

Много абстрактно е да се каже, че това е тенис на маса за незрящи, тъй като това е игра на маса. Обаче, на масата липсват маркирани кортове и точки се отбелязват след като топчето попадне в джоба, удари централната разделителна дъска, излезе в аут и пр.

Незрящият канадец Джо Луис изобретил играта през 60-те години. Целта му била да открие спорт, който да се играе за удоволствие и/или на състезателни начала без помощта на зрящ асистент. През годините Патрик Йорк, канадски спортист, също напълно незрящ, се присъединил към Луис с цел да се прецизират правилата и екипировката.

На дебюта по време на олимпиадата за хора с физически увреждания в Арнхем, Холандия, през 1980 г. шоудаунът се радва на международен успех като спорт за свободното време. Международният интерес се разпалва и шоудаун се играе за удоволствие на: Олимпийските игри за хора с увреждания през 1984 г. в Лонг Айлънд, САЩ, Параолимпийските игри в Сеул, Корея, през 1988 г.; Световни Младежки Игри в Сейнт Етиен, Франция, през 1990 г., Световни шампионати в Асен, Холандия през 1992 г., Параолимпийските игри в Барселона, Испания и на Параолимпийските игри в Атланта, САЩ, 1996 г.

За практикуването на този спорт не са необходими много средства, изисква се минимална поддръжка и може да се играе в неголяма зала с примерни размери 6 x 4 м. Трябва да се има предвид, че шоудаунът е шумен спорт и ако залата е в жилищна сграда, трябва да се вземат мерки за нейното шумоизолиране.

Единственото необходимо оборудване е изработена за целта маса, две хилки, специална топка с метални топчета в нея, ръкавица за ръката, която нанася ударите, и маска за очите, защото това е игра за хора, лишени от зрение. Звукът, произведен от металните топчета, които се търкалят вътре в топката, показва местоположението на топката по време на игра.

Шоудаун се научава лесно. Целта на играта е да се удари топката от едната страна на масата, да мине по масата, под централната разделителна дъска и да се вкара гол на опонента. Първият играч, който набере единайсет точки, като води с две или повече точки, е победител в разиграването (сет, гейм). Играчите печелят по две точки при гол и по една точка, когато опонентът удари топката в централната разделителна дъска, удари и изнесе топката извън очертанията на масата или докосне топката с нещо, различно от ракетата или ръката с ръкавицата, но не повече от 6 см над китката.

Шоудаун се играе в страни В Европа, Африка, Азия, Северна и Южна Америка. След успеха на шоудауна на параолимпийските игри през 1996 г. в Атланта, представители на повече от 30 страни се свързват с подкомисията по шоудаун към Международната спортна федерация за незрящи. Основно страните искат информация за оборудване, схеми и правила, за да играят тази игра в своите страни. Понастоящем подкомисията по шоудаун към IBSA насърчава регионални и национални турнири по шоудаун с цел да се стигне до международни състезания, които би трябвало да доведат до разрешение за официално включване на спорта шоудаун в програмата на параолимпийските игри. Вече регулярно се провеждат както Европейски, така също и Световни първенства.

През 2008 г. се проведе Европейско първенство по шоудаун, а през 2009 г. и Световно първенство.
Първата българска шоудаун-маса пристигна от Швеция на 17 ноември 2009 г.

Членове на Спортен клуб «Витоша» се запознаха с този спорт в Унгария в края на 2008 г. Именно там бе осъществен контакт с шведски специалист по шоудаун, който се ангажира да спомогне за закупуване от страна на «Витоша» на шоудаун-маса. След солидна кореспонденция, която се водеше от Георги Гергов и продължи повече от половин година, българите успяха да осигурят средства за масата. Но трябваше да почакат още няколко месеца, докато тя пристигне.

През първата седмица след пристигането на новата за страната игра се Проведоха две демонстрации пред офиса на клуба. Интересът към новия спорт е изключително голям.

Във връзка с развитието на шоудаун у нас СКИ „Витоша“ преведе и прие правилника за шоудаун на Международната спортна федерация за незрящи (IBSA). Правилникът е преведен от Савка Кацарска и е достъпен на клубната интернет страница и всеки, който желае, може да се запознае подробно с него.