Приложения 1. Поздравителен адрес от Министър-председателя на Р. България

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

София. 26 септември 2009 г.
Уважаеми господин Янев,

Благодаря Ви за поканата да присъствам на откриването на Отворения турнир за купата на България по голбал. За съжаление, предварително поети ангажименти не ми позволяват да присъствам на тази чудесна проява, но от сърце желая на всички състезатели да бъдат борбени и да играят с удоволствие.

Предайте поздравите ми и на отборите от Гърция, Сърбия, Република Македония и Иран, на които желая да бъдат добре дошли в нашата страна. Вярвам, че участието им в спортния форум ще направи надпреварата по-оспорвана, но и по-интересна. Нека победят най-добрите на игрището!

Желая успех на участниците в турнира, много здраве и сили на вас и на вашите семейства!

ДО

Д-Р ИВАН ЯНЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СКИ «ВИТОША»

МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

МИНИСТЪР ДО

Г-Н ИВАН ЯНЕВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СПОРТЕН КЛУБ „ВИТОША“

Приемете моите поздравления във връзка с откриването на 10-тия юбилеен международен турнир за купата на Република България по Голбал, в който ще вземат участие отбори от нашата страна, Гърция, Сърбия, Македония и Иран.

Бих искал също така да поздравя и домакините в лицето на Спортния клуб „Витоша“ за това, че чрез своята дейност допринася за активното включване на хората с увреждания в обществения живот. Спортът е изключително важен за развитието на всяка една личност, особено за хората с увреждания. Той създава чувство на солидарност, сближава хората, дисциплинира ги и дава воля за по-добър живот, и именно поради тази причина спортът за хора с увреждания създава условия за тяхната пълноценна интеграция.

Използвам случая да Ви уверя в пълната си подкрепа и желание за сътрудничество от страна на Министерството на труда и социалната политика, защото усилията на българското правителство са насочени към подобряване качеството на живот на хората с увреждания, осигуряване на равни възможности, пълноценно и активно участие във всички области на обществения живот.

За съжаление, предварително поет служебен ангажимент възпрепятства присъствието ми при Вас, за което моля да ме извините.

Пожелавам успех на всички спортисти и повече награди за заслужени победи!

София, 26 септември 2009 г. ТОТЮ МЛАДЕНОВ

1.2.3 Семпло, но традицията удържа
Отворен турнир за купата на Р. България 2010 г.

Веднага след завръщането на националите от датската експедиция (25.10.2010 г.) започна подготовката за турнира, който хем трябваше да бъде продължение на ежегодната турнирна традиция, хем трябваше с минимални средства да се посрещнат всички отбори. Първата мярка, която предприеха организаторите, беше да се намали броят на отборите и от 8-9 традиционно участващи в „Отворения турнир за купата на Р. България по голбал“ тази година щяха да участват само 6. Друга мярка беше да се поканят основно отбори от България и само 1 отбор от чужбина. Изборът падна върху Ифаистос от Солун. С този отбор последните години „Витоша“ СУ има отлично сътрудничество. Именно Ифаистос и тази година покани „Витоша“ да участва в традиционния солунски турнир, който се състоя в края на октомври, но поради участието на българите на Европейското първенство по голбал в Дания и поради финансови причини поканата бе отклонена. Гърците пристигнаха на 19-ти на обяд, като бяха посрещнати на гарата от Георги Гергов, който ги заведе и настани в хотела. От България бяха поканени отборите на 2-те училища от София и Варна, отборът на Спортен клуб „Пираните“ и дебютантът в подобни турнири – отборът на спортен клуб „Вая“ от Бургас. Разбира се, шесторката се допълни от отбора-домакин.

Международният характер на турнира се налагаше и от факта, че на всяка цена трябваше родните съдии в този вид спорт да бъдат ресертифицирани. Налагаше се и идването на международен експерт, който да извърши ресертификацията. Логично това беше дългогодишният приятел на българския голбал – Робърт Харт от Холандия. Той отново с готовност прие поканата и пристигна на 19-ти ноември, когато всъщност всички извън софийски отбори трябваше да бъдат настанени в хотела на НСА „Васил Левски“, намиращ се в ЖК „Студентски град“. На 19-ти ноември наистина се случи нещо за първи път в историята на българския голбал. Пристигнаха от Германия чисто нови оригинални голбални врати с мрежи. Те бяха поръчани и закупени от Българската параолимпийска асоциация преди няколко месеца. СКИ „Витоша“ също има своята логистична подкрепа за тази изключителна новост. Така единадесетият турнир, организиран от клуб „Витоша“, се състоя с оригинални, а не самоделни голбални врати.

Целият наличен човешки ресурс от клуба се включи и всеки помагаше с каквото може. Аудио рекламата за събитието беше сложена на клубния сайт, а журналистът Томислав Русев дни преди събитието в спортно шоу „Гонг“ прочете писмото, с което клубът искаше от медията излъчването му. Аудио клипът за турнира беше изработен от Димитър Захариев и се излъчи по Дарик радио и фолк радио „Наздраве“.

Подкрепа за запазване на голбалната традиция оказаха Асен Алтънов, който помогна изключително много за обезпечаването на турнира. Илия Лалов също даде своята подкрепа и съдейства за настаняването в хотел на всички извънстолични участници. Директорът на Департамента по спорт към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ д-р Анжелина Янева твърде много помогна, като успя да съдейства за намирането на зала. Сладкарници „Неделя“ отново подкрепи голбала, като предостави своите вкусни торти. От фирма „Аспазия“ доставиха безалкохолни напитки, които ободряваха участниците в мероприятието. Управителят на Спортен комплекс „Академика“ Илиан Пейчев спомогна с каквото можа за качественото провеждане на турнира. Самото маркиране на залата и сглобяването на голбалните врати се направи на 19-ти след 22:30 ч., защото залата до този час беше заета. Но благодарение на съдиите от Варна, на организаторите от „Витоша“ и на холандския гост Робърт Харт това предизвикателство беше успешно и бързо преодоляно.

Състезанието стартира в 7:30 ч. Ранният час се наложи от факта, че то трябваше да приключи до 17:00 ч. отново поради заетостта на залата. Може да се заключи, че организацията бе стройна и на високо ниво.Озвучителната техника осигуриха членовете на клуба Николай Желязков и Йордан Пеев. А диджей на самото състезание беше Христо Желязков, който пускаше специалните голбални джингли.

Отборите бяха разпределени в 2 групи, като водачи на групите логично бяха „Витоша“ и „Ифаистос“. Временни резултати, както и пълна статистика за срещите бяха своевременно публикувани на клубната страница. Тази дейност се извършваше от Диана Хинкова и Ива Тодорова, които приемаха информацията за случващото се в спортната зала и я обработваха преди публикуването й.

В отбора на „Витоша“ бяха включени нови състезатели, между които и 2 девойки. Отборът не допусна никакви изненади и с лекота се класира на полуфинала срещу заелия 2-рото място от другата група. Малко изненадващо, но радостно в групата на „Ифаистос“, които бяха сочени за лидер, се получи и най-голямата изненада. Училище Варна победи солунчани и по този начин зае първото място в групата. Така единият полуфинал всъщност се явяваше нещо като финал преди финала между „Витоша“ и „Ифаистос“, а другият беше истински ученически сблъсък, защото се състоя между 2-те училища. По финансови причини тазгодишните междуучилищни първенства не се проведоха, но съдбата все пак срещна ученическите отбори. Двубоят наистина предложи много емоции, но в крайна сметка с 11:10 варненските възпитаници отидоха на финал.

Другият полуфинал между предварително сочените за фаворити за купата беше доста оспорван, но само през първото полувреме. През втората част студентите не оставиха никакви шансове на гърците и ги разгромиха с резултат 13:6. За 5-тото място „Вая“ Бургас надделя над „Пираните“ от София, а за бронза гърците все пак частично успяха да си реабилитират доброто име след като победиха учениците от София.

Финалът Между „Витоша“ и училище Варна започна в 15:30 ч. и предложи множество изпълнени с тръпка моменти. Учениците се хвърлиха сериозно на шампионите, но в крайна сметка рутината си каза думата и с 10:7 „Витоша“ Софийски университет остави купата на България в своята витрина.

Наградите бяха връчени на тържествена вечеря, състояла се в ресторант „Шампион“, който се намира в НСА. Наградите връчиха официалните гости Илия Лалов, Асен Алтънов, Жеко Жеков, а купата на Република България по голбал за 2010 г. връчи лично една от спортните легенди на страната – Иван Славков-Батето. Всички участници в състезанието, включително съдии и асистенти, получиха паметни медали. Всички спонсори и партньори на традицията получиха от председателя на клуба благодарствени плакети. Преводач на церемонията по награждаването беше Даниела Димитрова.

Купата за най-полезен играч, предоставена от Департамента по спорт към СУ „Св. Климент Охридски“, спечели Николай Желязков от „Витоша“. Тя му беше връчена на церемонията за спортист на годината на университета, състояла се на 26 ноември в клуб-ресторант „Яйцето“. На същата церемония председателят на клуба връчи благодарствен плакет на директора на Департамента д-р Анжелина Янева за подкрепата, която университетът оказа на турнира.

Спонсори и партньори на събитието бяха: Постоянната комисия за децата, младежта, спорта и туризма към Столичен общински съвет (ПКДМСТ към СОС), Академика спорт ЕАД, Съюз на слепите в България (ССБ), Българска параолимпийска асоциация (БПА), Поделение „Социално-битово обслужване“ и Департамент по спорт към СУ „Св. Климент Охридски“, Аспазия – 92 ООД, Сладкарници Неделя.

Медийни партньори бяха Българската телеграфна агенция, Дарик радио, Фолк радио Наздраве. Репортаж и интервю направиха от телевизия ББТ.

Съдии на турнира бяха Ресмие Ибрахимова, Дейвис Видолов, Людмила Атанасова, Искра Улянова, Любен Любенов и Гиоргос Маркополос.

Съдии на масата бяха Виктория Димитрова, Десислава Горанова, Камелия Василева, Недялка Илиева и Росица Симеонова.

Лепенките за очи поставяха Румяна Янева и Стефка Василева.

Гол джаджове бяха Александър Борисов, Анита Димитрова, Доброслав Илиев, Иван Василев, Илинка Дилкова и Спас Цветанов, а техен координатор беше Любомир Василев.

Лекар на турнира отново беше Венко Моралиев, който за щастие нямаше много работа.

За този турнир отборът на „Витоша“ Софийски университет имаше следния състав: Веселин Кушнеренков – помощник треньор, Дария Ганчева, Димо Ангелов, Ивайло Вътов, Николай Желязков, Роксена Асенова. Треньор на отбора беше Дейвис Видолов.

На 21-ви ноември отборите, които не бяха от столицата, поеха към родните си места, но преди това българските отбори от Бургас и Варна направиха посещение в офиса на Спортен клуб за интеграция „Витоша“. Те посетиха новоизградената шоудаун зала, а председателят на „Витоша“ ги запозна и демонстрира новия спорт. Играта шоудаун много хареса както на децата от училище Варна, така и на по-възрастните състезатели и придружители. Гърците не можаха да гостуват в клуб „Витоша“, тъй като много рано отпътуваха, като бяха изпратени от Михаил Илиев.

Робърт Харт отпътува на 22-ри ноември с оценката, че турнирът е организиран по превъзходен начин. Както посрещането, така също и изпращането бяха задача на Михаил Илиев, който в дните на турнира персонално отговаряше за международния експерт.

На 21-ви ноември програмата на холандския приятел бе добре организирана. До обяд той гостува в офиса и шоудаун залата, а следобедните часове прекара в разходка в центъра на София. Вечерта председателят на БПА Илия Лалов даде вечеря в чест на госта.

В организацията на единадесетия турнир се включиха хора, които наистина имаха желание да работят за неговото осъществяване. Всеки един от организаторите знаеше своето място и не се бъркаше в работата на колегата си, обстоятелство, което е индикатор за все по-добре смазан организационен механизъм. При някаква неяснота хората от екипа не проявяваха излишна креативност, а първо правеха консултация било с други колеги, било с председателя на клуба и едва тогава действаха. Организационният екип наистина трябва да получи оценка отличен, защото го заслужи в тази, меко казано, сложна ситуация.

Най-важното е, че семпло, но традицията удържа на кризисното време и голбалът за пореден път получи отсрочка и продължава да е жив.

1.3. Турнири зад граница

1.3.1 Бронз в Литохоро

На 15 и 16 март 2008 г. в град Литохоро – Гърция се проведе международно състезание по голбал. Най-стойностният български отбор „Витоша“ взе участие в този добър за региона турнир.

Литохоро е малко курортно градче, което има население около 9000 души. Там работят и немалък брой българи. Литохоро е отправна точка за покоряването на най-високия връх в Гърция и втори на Балканите след Мусала Митикас, в планината Олимп. Върхът е висок 2917 м., а самото селище Литохоро е в близост до Егейско море и е с надморска височина 300 м.

Българската делегация потегли на 14 март преди обяд. Пътуването премина без инциденти и към 15:30 българската група пристигна в Литохоро, което е на 80 км след Солун. Отборът бе настанен в хотел „Ксениос Диас“ в самия център на градчето. Условията бяха добри.

В турнира взеха участие 6 отбора. Освен „Витоша“, участваха още националният отбор на Израел и 4 гръцки тима. Както е по правилата на IBSA, домакините бяха разпределили отборите в 2 групи. Българите бяха в група А в компанията на гръцките отбори „A.S.P.T.“ и „Ифаистос“. В другата група Б бяха отборите на Израел, „Омирос“ и „Пирсос“. Двубоите в групите се изиграха на 15 март. Българите победиха първия гръцки отбор и завършиха 8:6. Много дузпи бяха отсъдени във вреда на нашите, тъй като момчетата трудно се адаптираха към игровата обстановка. Срещу втория гръцки отбор „Витоша“ отново нямаха големи проблеми – победиха го с резултат 9:6. Така българските момчета завоюваха първото място в групата, което ги изпрати на полуфинала срещу гръцкия отбор „Омирос“.

За този мач спокойно може да се даде дефиницията финал преди финала. Получи се много зрелищен и завързан двубой. Най-напред гърците поведоха с 1:0, след това българите обърнаха резултата до 2:1 и така завърши първото полувреме. През втората част гърците се добраха до равенството и срещата в редовното време приключи наравно – 2:2. Трябваше да се играят продължения, а там важеше правилото за „Златен“ гол или, както още е известно това правило при хокея „внезапна смърт“, т.е., когато един от отборите вкара гол, срещата се преустановява, а за победител се обявява тимът, вкарал „златния“ гол. В продълженията шансът изостави българите и гръцкият отбор успя да отбележи драгоценния „златен“ гол. Така „Витоша“ отиде на „малкия“ финал, където отново се срещна с гръцкия отбор «A. S.P.T.». Момчетата явно раздразнени от факта, че по този нелеп начин загубиха възможността да играят на финала, буквално се подиграха с гърците, разгромявайки ги с 11:3 и единствено желанието на отбора да поиграят и резервите ги възпря да завършат мача преждевременно с 10 гола разлика. Финалът бе между „Омирос“ и Израел, като краен победител излезе гръцкият отбор, надделявайки над израелците с 4:3. На 5-то място се нареди отборът на Ифаистос, който победи Пирсос от Солун с 6:5.

Откровеността изисква да се каже, че момчетата от „Витоша“ в лека форма страдаха от коварната болест за всеки спортист – „звездоманията“. Но в никакъв случай не може да се каже, че това се отрази на класирането, защото когато става въпрос за „златен“ гол или дузпи, преобладаващият фактор се нарича шанс. Така българите без загуба в редовното време във всички срещи, с 3 победи и едно равенство станаха бронзови медалисти.

Трябва да се отбележи, че съдийството бе на високо ниво и не се забелязваше никаква тенденциозност. Организацията на турнира бе семпла, но добра.

В отбора на „Витоша“ имаше и състезател момиче. Този факт в началото смути организаторите, но по-късно се съгласиха с него. Наложи се да се проведе осведомителна кампания сред организационния комитет и сред останалите отбори, че в България, извън училищата за зрително затруднени, няма дамски голбален тим. Те проявиха разбиране, че след като има желание от страна на българската девойка да вземе участие в състезанието, не бива да й се пречи. Така голбалистката Дария Ганчева взе участие в така наречения малък финал, двубоя за бронза.

Отпътуването се осъществи на 17 март сутринта и отборът пристигна в София в късния следобед на същия ден.

Това голбално участие стана възможно, благодарение най-вече на транспортната фирма „Калея“ ООД с управител Борислав Крумов. Тази столична фирма, съществуваща от 1991 г., предостави безвъзмездно луксозен микробус, заедно с изключително опитен шофьор. На 2-ро място благодарности и за фирма „Бейби“ с управител Аспарухов, предоставила на спортистите чудесни сандвичи по време на пътя, които изиграха своята позитивна роля за доброто настроение на отбора. Фирма „Аспазия“ с управител Антоанета Владимирова любезно се погрижи за необходимите безалкохолни напитки както по време на пътя, така също и през дните на престоя.

Посредник между голбалната делегация и фирмите спонсори бе Съюзът на слепите в България с председател Васил Долапчиев. Един от хората, които изиграха най-положителната роля за осигуряване на съдействието на цитираните фирми, бе Асен Алтънов – председател на Районната съюзна организация в столицата. Това е човек, на когото спортът в никакъв случай не му е безразличен и както в миналото, така и в настоящето продължава да дава своята енергия за развитието на спорта сред зрително затруднените хора.

Трябва да се подчертае голямата подкрепа и на Българската параолимпийска асоциация с председател Илия Лалов. Подкрепата се изрази в поемането на последната нощувка, тъй като в противен случай делегацията трябваше да пътува през нощта, което не бе най-рационалният вариант. Така българите прецениха, че е най-разумно да пренощуват в „Града на боговете“ и на следния ден да поемат към родината.

Делегацията бе в следния състав:

Илия Попов – треньор;

Михаил Илиев – асистент, преводач;

Веселин Кушнеренков – състезател;

Доброслав Илиев – състезател;

Дария Ганчева – състезател;

Николай Желязков – състезател;

Дине Сърбинов – шофьор;

Иван Янев – ръководител, състезател.

В периода 26-30 юни 2008 г. българският национален отбор по голбал взе участие на турнир на националните отбори, който се проведе в гр. Мадрид. Българската делегация се състоеше от 8 члена – 6-има състезателя, треньор и придружител-преводач.

Групата пристигна в испанската столица на 26 юни с редовен полет на авиокомпания България Ер. Спортният форум се проведе в 3 направления – голбал за мъже, голбал за жени и футбол за незрящи.

В мъжкото съревнование, където участваха и българите, трябваше да се състезават 5 тима, но отборите на Германия и Алжир не пристигнаха. Така при мъжете останаха 3 отбора – националният отбор на Испания А, националният отбор на Испания Б и българският национален отбор.

Организаторите съставиха програмата по начин, даващ възможност на всеки от отборите да има минимум по 6 двубоя. Отборите, заели първите 2 места, отиваха на финал. Така българите изиграха по 3 двубоя с 2-те национални гарнитури на Испания. Срещу Испания Б се получиха следните резултати:

На 27 юни – България – Испания Б – 12:4 и отново 12:4;

На 28 юни – България – Испания Б – 8:6.

Така българите успяха да преодолеят съпротивата на резервната гарнитура на пиренейците.

В двубоите срещу А отбора нещата стояха по-иначе. Като се има пред вид, че този отбор е сред първите в световен мащаб, може да се заключи, че българите имаха само полза от 3-те предварителни срещи с него. В срещите с титулярите на Испания се получиха следните резултати:

На 27 юни – България – Испания А – 0:10;

На 28 юни – България – Испания А – 4:7 и 4:9.

Тройката се оформи по следния начин:

1. Испания А;

2. България;

3. Испания Б.

На 29 юни бе финалът между Испания А и България. Безспорно това бе най-интересният двубой сред мъжете. Първото полувреме мина под диктовката на испанците, които го завършиха с аванс от 4 гола, с резултат 5:1. Второто полувреме може да се каже категорично, че българите надиграха съперника, като приключиха полувремето с резултат 3:1 за тях. Крайният резултат бе 6:4 за Испания А, но българите могат да бъдат доволни от това, че на финала играха като равен с равен.

Голямо удовлетворение за българите бе призът за гол-майстор, който спечели Николай Желязков (Парата), с 22 вкарани гола. Така българите се завърнаха с два трофея – купа за второ място и купа за голмайстор, които бяха поставени в препълнената витрина на „Витоша“ Софийски университет.

При дамите участваха 4 отбора, а класирането е следното:

1. Швеция;

2. Великобритания;

3. Холандия;

4. Испания.

При футбола шампион стана отборът на Аржентина.

Организацията на спортния форум бе на високо ниво. Българите бяха настанени в 4-звезден хотел, а самото състезание се проведе в университетска спортна база. Спортистите имаха възможност да използват басейн в паузите между мачовете. От това си право българите се възползваха активно.

Делегацията се завърна на 30 юни с редовен полет на авиокомпания България Ер.

За това участие на българските национали спомогнаха отново много хора и организации. Ето имената на тези, които го подкрепиха, по азбучен ред:

България Ер с изпълнителен директор г-н Павлов;

Българска параолимпийска асоциация с председател Илия Лалов;

Поделение „Социално-битово обслужване“ към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ с директор Петко Горанов;

Съюз на слепите в България с председател Васил Долапчиев.

Подкрепа на българския национален отбор оказа също и испанската организация за хора със зрителни увреждания.

А ето и състава на българската делегация:

Треньор: Илия Попов;

Асистент и преводач: Михаил Илиев;

Състезатели: Веселин Кушнеренков, Доброслав Илиев, Иван Брадов, Иван Янев, Николай Желязков, Христо Желязков.

Това състезание струваше много усилия на българите, тъй като за неговата организация бяха впрегнати всички възможни сили и съвсем малко оставаше отборът да не вземе участие на този спортен форум. За огромно щастие в крайна сметка пъзелът бе подреден по начин, даващ възможността да се заключи, че испанският проект бе осъществен на максимум.

Всички състезатели се раздаваха на терена и играеха на ръба на своите възможности за всяка топка. Все пак едно от най-грубите дисциплинарни нарушения, правено въобще от голбалист зад граница през последните години, се случи именно в испанската столица. Двама от играчите – Веселин Кушнеренков и Доброслав Илиев – напуснаха хотела без разрешение на 29 юни след обяд и се завърнаха късно през нощта на 29 срещу 30 юни. Тяхната фриволна постъпка провокира председателя на клуба с доклад от 2 юли до УС да поиска наказание за тях. В доклада се предлагаше двамата състезатели да бъдат лишени от участие в едно състезание зад граница. Останалите двама членове на УС бламираха предложението за санкция на председателя и не се наложи наказание на провинилите се.