Второ състезание по „Не се сърди, човече“

На 27 февруари 2010 г. се състоя първата организирана изява на Спортен клуб за интеграция „Витоша“ за 2010 година. Събитието беше турнир по „Не се сърди, човече“. Участваха 16 члена на клуба.

Шампион стана Иванка Вашкова, нейн подгласник е Илинка Дилкова, 3-тото място остана за тандема Мартин и Николай Желязкови, а финалния квартет допълни Гюнер Мехмед.

За първенеца имаше награда – комплект бутилка вино с чаша. Останалите 3-ма, достигнали до финалната дъска, получиха по едно клубно флагче.

На 9-ти август 2009 г. се състоя първият турнир по сантасе за зрително затруднени хора. Състезанието беше в рамките на първите параолимпийски дни, които СКИ „Витоша“ проведе през 2009 г. И тази проява предизвика голям интерес сред хората, които дойдоха с основна задача да се забавляват с интересната игра на карти. И за тази игра организаторите бяха утвърдили правила, по които се проведе турнирът.

От началото до края на състезанието адреналинът на всички беше завишен, тъй като освен стратегия в играта на сантасе се изисква и известна доза шанс.

Наградите връчи Асен Алтънов – председател на Районната съюзна организация в София към ССБ. Всички получиха паметни медали, а от първо до четвърто места и купи.

Събитието беше отразено от екип на телевизия TV7.

Крайно класиране:

1. Борислав Борисов

2. Янко Петров

3. Григор Григоров

4. Павлин Митев

5. Веселин Кушнеренков

6. Иванка Вашкова

7. Иван Янев

8. Ели Станишева

9. Илинка Дилкова

10. Любомир Василев

11. Иван Доброволов

12. Илия Илиев

13. Николай Желязков

14. Вълчо Панайотов

15. Петър Аспарухов

16. Александър Пешев

На 16-ти май 2010 г. се проведе вторият турнир по сантасе за членове и доброволци на клуб „Витоша“. В него взеха участие 11 души. До финала достигнаха Илинка Дилкова и Теодор Стоянов. В крайна сметка Илинка успя да се наложи и заслужено завоюва първото място. Шампионката бе наградена от председателя на клуба, а вицето – от организатора на турнира Николай Желязков.

От 24 февруари до 2 март 2008 г. на Юндола присъстваха на лагер и състезание по ски Николай Желязков и Исмаил Исмаил. А в самото състезание участие взе и Дария Ганчева. Ски-школата бе администрирана от БПА.

На 13 юни 2009 г. в Националната спортна академия „Васил Левски“ се проведоха състезанията по лека атлетика за мъже, жени и деца – Параолимпийски дни 2009.

В спорта за зрително затруднените хора има три групи за класификация – B1, B2 и B3. В първата група попадат спортистите с нулево зрение, във втората са тези, които имат светлоусещане или по-силно зрение, а последната група е за спортисти със силно остатъчно зрение. Но когато остатъчното зрение е прекалено силно, лекарската комисия изважда дадения спортист дори и от последната група и му налага забрана за участие на официални състезания.

На 13 юни 2009 г. желаещите за участие в леката атлетика също бяха разпределени по групи, с цел всички да имат равнопоставеност по отношение на зрението. Оформи се и една допълнителна група, а именно детската, която беше най-веселата и шумна група.

Дисциплините бяха 60 м гладко бягане, тласкане гюлле и дълъг скок.

Главен съдия беше Илия Попов.

Проявата бе отразена от екипи на Българската национална телевизия и вестник „Телеграф“.

4.3. Демонстрация по джудо за незрящи и самозащита с приложение на белия бастун в рамките на Параолимпийски дни 2009 г

На 17 юни 2009 г. от 15:00 часа пред офиса на Спортен клуб за интеграция „Витоша“ в ЖК „Студентски град“ се проведоха демонстрации по джудо за зрително затруднени и самозащита с приложение на белия бастун.

Треньор на джудистите е д-р Анжелина Янева от Софийския университет, а треньорът Дейвис Видолов, който е и учител в училището за деца с нарушено зрение, обучава своите ученици на бойни техники за самозащита с приложение на белия бастун. Участваха също и девойки, които са без зрителни нарушения, но активно тренират джудо съвместно със своите незрящи колеги.

Сред официалните гости бяха Петко Горанов – директор на Поделение „Социално-битово обслужване“ към СУ, Мила Вукова от Агенция за хората с увреждания и Илия Лалов – председател на Българската параолимпийска асоциация.

В демонстрациите като спортисти взеха участие:

Александър Спасов;

Исмаил Исмаил;

Любомир Стойчев;

Николай Игнатов;

Радослав Кръстев;

Мая Маринова;

Мартина Петкова;

Валерия Луканова.

Треньори и съдии бяха Анжелина Янева и Дейвис Видолов.

След демонстрациите на татамито бяха поканени желаещи от публиката да се включат експериментално. Престрашиха се няколко деца и възрастни, които с готовност застанаха на тепиха. За всички имаше бурни аплодисменти.

Проявата бе подробно отразявана от екип на „Нова телевизия“.

От 3-ти до 5-ти юли 2009 г. в Унгария се проведе Европейско първенство по джудо за зрително затруднени спортисти. България имаше трима свои представители – нашият член Александър Спасов (до 73 кг), Исмаил Исмаил (до 81 кг) и младежът Кезим Хаирола (до 73 кг).

На 3-ти юли Александър Спасов претърпя 2 загуби съответно от руснак и турчин. На следващия ден Исмаил Исмаил също нямаше по-голям късмет и той загуби своите 2 сблъсъка отново от представители на Русия и Турция. По-щастлив се оказа 5-ти юли, когато Кезим Хаирола при младежите най-напред загуби от испански състезател, но след това в репешажа успя да победи своя италиански противник и по този начин да донесе 3-то място за България.

Треньори на нашите джудисти са Анжелина Янева – преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Дейвис Видолов – преподавател в Училище за деца с нарушено зрение „Луи Брайл“ в София.

След надпреварата от 6-ти до 8-ти юли се състоя и семинар, посветен на джудото за зрително затруднени хора.

Вижда се, че трябва доста упорита работа, за да могат българските джудисти да представят страната на едно по-високо ниво. Джудото за незрящи у нас има нужда от по-широка популяризация сред самите младежи със зрителни увреждания, защото това е спорт, който може без никакви затруднения да се спортува от повече хора, но при наличието на условия за това. Не трябва да се правят трагедии от това представяне, а да се направят необходимите заключения и сериозен анализ, за да може този спорт да се развива в правилната посока.

Следващата година на 10-ти юни 2010 г. се състоя среща с д-р Анжелина Янева, директор на Департамента по спорт към СУ „Св. Климент Охридски“, която запозна членовете и симпатизантите на клуба със спорта „джудо за незрящи“. На срещата присъства и Ивайло Прокопов, който също се включи в разясненията за спецификите на джудото за зрително затруднени хора. Някои от членовете изявиха интерес да се пробват в този вид спорт, но след това практическите им действия не бяха достатъчни и дефакто клуб „Витоша“ не успя да даде тласък за развитието на джудото за хора с нарушено зрение.

4.5. Спортен риболов

На 14 септември 2010 г. на язовира край с. Расово, област Монтана, се проведе държавно първенство по спортен риболов за зрително затруднени.

В първенството взеха участие 36 риболовци от цялата страна. За първи път и член на Спортен клуб за интеграция „Витоша“ участва в подобно състезание. Това обстоятелство, както и участието на софийското първенство, което се проведе на 9 юни т.г., където клубният риболовец зае 4-то място, може да се посочи като началото на нова дейност във „Витоша“.

4.6. Параолимпийски игри във Ванкувър 2010 г.

Параолимпийските игри се проведоха между 12 и 21 март 2010 г. във Ванкувър, Канада. В програмата на игрите бяха включени 5 вида спорт – алпийски ски, биатлон, хокей, ски бягане и кърлинг.

3-ма наши членове имаха уникалния шанс да участват в тях. Ивайло Вътов и Йоана Ерменкова бяха 2-ма от общо 3-мата български състезатели, а Веселин Кушнеренков беше масажист на българската делегация, която се водеше от председателя на БПА Илия Лалов. Последният състезател беше Александър Стоянов. Треньор на националите във Ванкувър беше олимпийският медалист Иван Лебанов. С някаква подготовка, която се проведе през януари и февруари, нашите скиори отидоха да участват в най-грандиозните спортни игри, провеждащи се на планетата.

Нашите участваха на ски бягане, като мъжете имаха дистанции на 1 и 10 км, а девойката – на 1 и 5 км. Ако нашите въобще финишираха, то тяхното класиране беше на опашката. Едва ли на младите ни спортисти им беше по сърце това представяне, но нямаше какво да сторят. Те искаха, но без достатъчна подготовка трудно се постигат добри резултати. А тук става дума за параолимпийски игри и би следвало подготовката да се финансира в достатъчен размер от държавата. На 27 февруари на Юндола лично министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков посети участниците в параолимпийските игри. Станислава Кръстева от www.gong.bg взе интервю от Ивайло Вътов и подробно проследи подготовката на нашите параолимпийци.

Спорадична акция или перманентна тенденция? Това е основният въпрос, който си задават младите незрящи студенти в София, а може би не само там. Поводът е провелият се младежки международен лагер за обмен между младежи и студенти със зрителни увреждания с наименование „Погледни ме“.

С нелеката задача за организирането на младежкия лагер се нагърби едно от най-мощните спортни формирования на територията на страната, а именно спортно дружество „Левски“. Безспорно широките контакти на „Левски“ и техният голям авторитет спомогнаха за осъществяване на мащабната акция. Лагерът бе по проект „Младежта в действие“, спечелен от Левски. В края на ноември 2007 г. координаторите на проекта от страна на „Левски“ потърсиха партньорството на младежката и студентска организация „Витоша“.

Въпреки че дейностите по проекта бяха вече в доста напреднал стадий, „Витоша“ прие предизвикателството да стане партньор на подобен форум. Основната задача на „Витоша“ се състоеше в това да осигури качествени и надеждни български младежи, които да представят страната на едно задоволително ниво. След това „Левски“ потърсиха партньорството на Съюза на слепите в България, на Българската параолимпийска асоциация и на много други фирми и институции.

Страните, участнички в този обмен, освен България, бяха още Кипър, Румъния, Белгия, Италия и Гърция. Може би подборът на чужденците не бе най-подходящият като персонални организации, но и „Левски“ за първи път се сблъсква с подобно предизвикателство. В началото на декември 2007 г. в София се проведе среща на лидерите от всички държави. Целта на сбирката бе водачите на делегации да се запознаят с условията и местата, определени за провеждането на проекта. От българска страна участваха Румяна Янева и Анита Димитрова. „Левски“ демонстрира, че проблемите от институционален характер са решими за тях. Те показаха закрития басейн „Спартак“, залите в Националната спортна академия и други определени за целта места.

Проектът стартира на 26 януари, като се предвиждаха спортни изяви в областите плуване, бягане по двойки и най-атрактивният спорт за незрящи – голбал. Спортът в този проект изигра ролята на инструмент, който позволи един социален обмен между младежите. Целта бе чрез спорта хората да усвоят допълнителни умения, да се запознаят с някои от забележителностите на страната, културната програма също бе застъпена задоволително.
Накратко, проектът обхвана следните дейности:
1. Спорт – бягане, плуване, голбал;

2. запознаване на зрящите с проблемите на незрящите, както и с техния начин на живот;

3. практически занятия по брайл, ориентиране и мобилност, работа с помощно-технически средства;

4. посещение на едни от най-интересните забележителности на столицата (Национален исторически музей, храм „Александър Невски“, Спортен Музей, Музикален театър);

5. посещение и запознаване с дейността на спортен клуб „Левски“ на стадион „Георги Аспарухов“;

6. разходка сред природата в Кремиковци, където бяха настанени делегациите;

7. семинари и дискусии за програмата „Младежта в действие“ и представяне на европейски младежки доброволчески програми;

8. семинар за разработване на проекти за международни младежки обмени;

9. практически упражнения за изработване на глинени изделия, оригами, мартеници, рисуване;

10. среща с председателя на ССБ Васил Долапчиев;

11. национална вечер на всяка държава, участничка в проекта.
Българската вечер се състоя на 2 февруари в елитния ресторант „Боянско ханче“. Програмата бе тематична, като чужденците видяха българска народна трупа, която изнесе чудесно представление и концерт.
На вечерята присъстваха Стоян Хранов – председател на спортно дружество „Левски“, Георги Семерджиев – координатор на проекта, Павел Влаев от „Левски“ и др. Една от личностите, която допринесе за качественото изпълнение на проекта, бе Весела Колева – също от „Левски“.

Ето и имената на членовете на българските лагеристи:

1. Румяна Димитрова – лидер на групата;

2. Георги Гергов – асистент-лидер на групата;

3. Любомир Василев – технически асистент;

4. Александър Спасов;

5. Гюнер Мехмед;

6. Дария Ганчева;

7. Доброслав Илиев;

7. Христо Желязков.

Инцидентно в проекта се включи и Росица Симеонова.

Безспорно най-интересният момент бе турнирът по голбал, където българите нямаха никакви проблеми със спечелването му. Трябва да се признае, че почти никой от чужденците нямаше представа от голбалните правила, така че българите подробно им ги разясниха. Но голямата полза бе широката популяризация на спорта сред незрящите хора, за което трябва да се благодари изключително на „Левски“.

Разбира се, всички се надяват, че това събитие е началото на една перманентна и устойчива тенденция, а не просто спорадично действие, което би останало

без последващи акции. „Левски“ демонстрира и силно желание за кохезия и техните усилия бяха възнаградени. Въпреки че това бе несвойствена за тях дейност, те компенсираха пропуските си с голямо желание и хъс.

Това бе една флагрантна проява, която показа на българското общество ангажираността на множество институции за реалната социализация на хората в неравностойно положение.

Може да се заключи, че това бе едно добро начало. Оттук насетне трябва да се надгражда и усъвършенства тази дейност. Подобни мероприятия трябва да станат традиция и за нашата родна България.

През втората половина на месец август 2008 г. шестима членове на „Витоша“ взеха участие в младежки обмен „Body language – Let’s art together“ Ghlin, Belgium 2008, подготвен, организиран и реализиран от белгийската неправителствена организация Visually Impaireds’ Educational World Support International.

Събитието протече на два етапа. От 16-ти до 18-ти август се състоя предварителната подготвителна среща, а от 18-ти до 28-ми август се състоя и самият младежки обмен. В обмена взеха участие групи от седем държави-членки на Европейския съюз – Белгия, България, Италия, Латвия,Полша, Румъния и Франция. Целта на проекта бе да се осъществи културен обмен между участниците от отделните държави посредством включването им в различни арт-дейности: работни срещи (workshops), семинари, културни обиколки, спортни мероприятия, национални вечери и други.

Българската група беше в състав: Боян Мичев (лидер), д-р Светослава Съева (доброволец), Аглика Данова (участник и ръководител на заниманията по танци), Андрей Забитев, Георги Гергов и Мирослав Чемишанов. Цялата група пътува до Брюксел с любезното съдействие на авиокомпания България Ер, чието ръководство предостави преференциални цени на билетите за нашата група.

Международният младежки обмен протече и завърши успешно, реализирайки набелязаните цели. Организацията беше на изключително високо равнище благодарение на личностните качества на ръководителя на проекта Анка Давид.

Участието на българската група се оцени положително, като на участниците беше засвидетелствано нужното уважение и благодарност за активното им участие и креативни предложения по време на младежкия обмен. Като цяло представителите на „Витоша“ действаха в синхрон за представяне в добра светлина името на организацията, като същевременно изпъкваха сред останалите представители и с индивидуалните си качества.

Не е изненада за никого, че Белгия е една високо социална и добре уредена страна. Именно там се намира и столицата на Европейския съюз – Брюксел. Но, разбира се, това не означава, че в Белгия липсват просяци или други съмнителни елементи. Има ги и те упражняват своята непочтена дейност на оживени места, каквото е централната гара в Брюксел. Но полицията внимава и контролира ситуацията.

В периода 14-19 март 2010 г. бях на посещение в Белгия. Първопричината беше проект, по който Спортен клуб за интеграция „Витоша“ е партньор. Проектът се проведе в Хофстад – чудесно белгийско село. Главните организатори бяха от германска организация, а координатор на проекта – млада дама от Литва. Имаше организации от Белгия, България, Литва, Полша и, разбира се, от Германия. Германците не бяха много наясно със спорта сред незрящите, тъй като само СКИ „Витоша“ присъстваше като представител, развиващ спорта сред зрително затруднените хора. Но желанието на организаторите е твърде похвално. Техният стремеж е подобни проекти, касаещи спорта сред хората с увреждания, да се провеждат регулярно и търсеха съмишленици от другите страни, които да поемат функциите на домакин на някои от проектите.

На 15 март вечерта домакините организираха посещение в Антверпен. Това е центърът на фламандската общност в Белгия, един хубав град, с много приятни места, където сервират превъзходна белгийска бира.

Безспорно един от най-полезните моменти в проекта беше посещението в спортен музей, който се намира в близост до мястото, където се провеждаше проектът. В музея имаше изключително голямо разнообразие от спортни експонати. В това число имаше игри за незрящи като шоудаун и други, които също представляват интерес, но точните правила останаха загадка, тъй като никой не можа да ги разясни в подробности.

Освен от председателя си „Витоша“ бе представляван и от един от най-активните свои млади членове – Боян Мичев, който изцяло координираше партньорството с германците.

Този проект послужи като конкретен повод за пускане в действие английската версия на интернет страницата на клуба. Диана Хинкова направи всичко по силите си, за да може клуб „Витоша“ да участва и презентира своята дейност с английска версия на своя сайт. Презентацията, с която организацията се представи на самия проект, бе изготвена на английски език от Ива Тодорова, която положи огромни усилия „Витоша“ да има най-добрата презентация от всички. Сериозна подкрепа както на презентацията, така също и на английската версия на страницата, оказа Жеко Жеков, а с преводи на материали на английски език активно съдействаха Никола Бакалов и Боян Мичев.

Проектът приключи на 16 март вечерта и на следващия ден – 17 март – домакините изпратиха своите гости.

От 18 март започна втората част от визитата, която включваше посещение в Брюксел, Лиеж и Брюж. Един от символите на Брюксел е Атомиума. Той представлява модел на железен атом и се състои от 9 сфери, в които се помещават галерии, ресторант и пр. Височината му е цели 102 м и е построен през 1958 г.

В Брюксел разгледахме централния площад (Гранд-плас), манекен Пис, различни магазини, предлагащи местни сувенири. Но голямо впечатление произведе посещението в организация, която притежава брайлова библиотека, фонотека и голям набор от настолни игри за незрящи – над 450 вида игри! Дейността на организацията се състои в това, че в куфарчета изпраща своите материали – брайлови или аудио книги или различни игри на адресите на своите членове. Те от своя страна имат право да ги задържат и използват един месец и след това отново по пощата ги връщат на организацията. Подобна дейност у нас развива Националното читалище на слепите „Луи Брайл 1928“, но единствено за брайлови книги. От белгийската организация заявиха, че книгите могат да ги изпращат и зад граница за ползване, но игрите са предназначени единствено за незрящи, намиращи се в рамките на белгийската страна. Интересен факт е, че те разполагат с работилница, където много от игрите се адаптират за ползване от зрително затруднените. Тоест една голяма част от игрите са закупени от обикновени магазини и след допълнителна работа върху тях в работилницата са адаптирани за ползване от хора с нарушено зрение.

На 18 март посетихме голям магазин за зрително затруднени. В него имаше много богат избор на най-различни игри и други полезни средства. Оттам закупихме говорещи на английски език телесни термометри, стайни термометри, маркировъчни точки, които са твърде полезни за отбелязване на домакинските уреди, сигнализатори за течности, машинка и лента за написване на брайлови етикети, няколко вида нови настолни игри (морски шах, триизмерен морски шах, домино и др.), електронни зарове, които при разклащане на случаен принцип възпроизвеждат звукови сигнали. Постигна се договорка с хората от магазина да се правят заявки от България с цел българските незрящи да имат още една възможност да си закупят така необходимите им средства за бита или за свободното време.

На 19 март се състоя среща с ръководителката на белгийската организация VIEWS – Беатрис. Седалището на организацията е в гр. Лиеж. Тя разясни едно от основните правила на организацията, а именно, че всяка инициатива се очаква да дойде от членовете. Ако няма потребност от даден проект, те просто не работят по него. Тя изрази задоволство от работата на нашия доброволец в организацията Боян Мичев, който активно сътрудничи в дейността им.

Тук е мястото да се каже, че Боян перфектно организира програмата за тази визита в Белгия. От ранна сутрин до късна вечер нямаше никакво свободно време. Заедно с колегите си от VIEWS Паскал и Лори се постараха много за удобния и безпрепятствен престой. Така например, благодарение на Лори разгледахме част от Брюксел, посетихме магазина за незрящи в Брюж и организацията за предоставяне на книги и игри на зрително затруднени чрез пощата. Благодарение на Паскал посетихме ирландски пъб, в който изкарахме една незабравима вечер с приятна музика – белгийски песни, френски шансони и дори пуснаха едно парче на Горан Брегович, на когото много му се радваха посетителите.

В Белгия е изключително добре развит и използван жп транспортът. Има асистентска служба, с чиято подкрепа нито един незрящ или с друго увреждане не се притеснява за пътуване в белгийските железници. Ако асистентите се ангажират по телефона, това трябва да стане най-малко 24 часа преди самото пътуване. Но ако човекът с увреждане отиде на място на дадена гара в офиса на службата, той веднага бива поет и завеждан до перона и до влака. След като бъде настанен, асистентът оставя човека спокойно да си пътува, а там, където той трябва да слезе, го чака асистент, който е предупреден по радиостанцията, че в еди-кой-си влак, в еди-кой-си вагон пътува човек, нуждаещ се от асистент.

От България пътувах заедно с моето куче-водач Вита. Пътуването с куче-водач се оказа прецедент за България Ер, но след уточняване на всички детайли, разбира се, нямаше никакви проблеми за пътуването. С асистентските служби, които са дислоцирани по летищата, за човек с увреждане няма пречки да пътува сам или с куче-водач. Въпреки че това беше първо излизане на Вита зад граница, след като се дипломира за водач, тя се справи превъзходно със функциите си. Дори получи признанието на Анка, която е проджект мениджър във VIEWS. Тя заяви, че е виждала много кучета-водачи, но за първи път среща куче-водач, което да си върши работата както трябва и без да се глези.

Белгийските незрящи се оценяват по 5 степенна система на социална зависимост. Тоест колкото човек е по-зависим от своето увреждане, толкова по-голяма финансова подкрепа му оказва държавата. Колкото по-добре човек се справя с предизвикателствата и е по-независим, толкова по-малко държавата му помага финансово, но пък оказва съдействие за по-доброто му развитие. Например, човек, оценен с 3-то ниво (тоест по средата) получава около 400 евро пенсия и над 500 евро добавки за социална интеграция. Ако човекът започне работа, пенсията му се спира, а ако заплатата му е над 3000 евро, освен пенсията се преустановява и отпускането на добавките за интеграция. Всички незрящи ползват карта за безплатен транспорт, която важи както за железниците, така също и за автобусния транспорт. Хората, които се нуждаят от придружител, също имат право на безплатен транспорт за него.

Оценъчната система е твърде стриктна. Необходимо е становището на редица специалисти, в това число на личния лекар, офталмолог и пр. Държавна комисия се запознава с всички документи и се произнася за степента на социална зависимост на човека с увреждане. Но, разбира се, процедурата трае месеци и човекът трябва да има търпение.

На въпроса ми как се постига такава висока социална политика, отговорът беше: с високи данъци и невероятен ред и контрол. Не на последно място е и онази думичка, чийто смисъл много хора тълкуват по различен начин, а именно – манталитет. Всички знаят, че той не се изгражда за поколение или две. Ако някога България стане подобна на Белгия, това ще се случи след много десетилетия, а дори столетия.