Д-р Иван Янев историята продължава 2008-2010 г

В офиса на клуба беше изградена компютърна интернет мрежа, включително и с безжична връзка. Изграждането и консумативите бяха дарение, а основна роля изигра доц. Владислав Тодоров.

В клуба постъпиха няколко дарения на използвана компютърна техника. Компютрите в офиса са свързани с интернет, а членовете с преносими компютри и мобилни телефони ползват безвъзмездно интернет посредством парола.

На 30 ноември 2009 г. в клуба постъпи дарение на нов принтер. Тази придобивка твърде много облекчи офис дейността.

За няколко години Спортен клуб „Витоша“ успя да развие изключително голяма дейност, която даде достатъчно материал за написване на клубна история. Авторът работи по книгата повече от година. Тя претърпя няколко основни реконструкции преди да се появи през 2008 г. Премиерата на книгата „История на Спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ Софийски университет 2001-2007 г.“ се състоя на 27 октомври 2008 г. в книжарница „Верен“, находяща се на пл. „Славейков“.

В клубната история се описва възраждането и възходът на най-популярния спорт сред хората със зрителни увреждания. Тя дава изчерпателна информация за възникването и дейността на спортната организация, която изигра съществена роля за развитието на спорта сред хората в неравностойно положение. За нейното издаване дадоха своята лепта и членовете на клуба, част от които се събраха на дарителско парти в клубния офис на 15 февруари 2008 г.

Издаването на книгата бе подкрепено от Съюза на слепите в България, Софийски университет „Св. Климент Охридски, Сдружение с идеална цел „Зрение“ и Национално читалище на слепите „Луи Брайл 1928“.

Една от дейностите, която търпи значително развитие, е ориентирането и мобилността. Все повече наши членове се възползват от услугата, предлагана от СКИ „Витоша“. Тази дейност е насочена към социалното интегриране на нашите членове. Чрез нея те стават независими по отношение на своето придвижване. От есента на 2008 г. клубът назначи инструктор по ориентиране и мобилност. След този ход любопитен факт е, че редица други НПО-та застъпиха този модул в своите проекти.

В края на ноември 2010 г. бе създадена мейл група за членовете и доброволците на СКИ „Витоша“. С нейното създаване се цели по-лесното информиране на всички заинтересовани от дейността на клуба. Чрез мейл групата всички членове или доброволци могат да изразят своите идеи, препоръки и бележки.

В периода 2008-2010 г. екипът на организацията разработи редица проекти. Но трябва да се знае, че усилията са били винаги насочени към реализацията на тематични проекти, тоест не се подават проекти, които не кореспондират с дейността на организацията. Никога не е било самоцел да се подават проекти единствено и само за да се получи някакво финансиране. Неотклонно правило е било от всеки проект да има пряка полза за членовете и за развитието на спорта сред българските незрящи хора.

През 2008 и 2009 г. Агенцията за хора с увреждания подкрепи проектите на СКИ „Витоша“, като първият се отнасяше за турнира по голбал, а чрез втория за първи път бяха реализирани на територията на страната „Параолимпийски дни“. За огромно съжаление след тези два проекта АХУ преустанови подкрепата си и следващите подадени проекти останаха без финансиране.

Институцията, която безотказно подкрепя организацията от 2005 г. нататък и редовно финансира проектите, насочени към провеждането на ежегодния голбален форум, е Постоянната комисия за децата, младежта, спорта и туризма към Столичния общински съвет. Независимо от финансовото състояние Комисията не е връщала проект на клуба.

От края на 2010 г. Министерството на физическото възпитание и спорта стартира за първи път програма „Спорт за хора с увреждания и деца в риск“. Тази програма е безкрайно необходима и радостното е, че тя вече е факт и трябва да продължи и за напред. Клубът кандидатства по тази програма и въпреки сериозното редуциране на средствата, все пак получи финансиране и успя да положи основите на новия за незрящите българи спорт – стрелба с лък. Чрез този проект се сложи началото на обучението и за още един нов за страната спорт – шоудаун.

През 2010 г. МФВС подкрепи осезателно клуб „Витоша“ като финансира проекта за изграждане на шоудаун залата. Благодарение на министерството и Софийския университет шоудаун залата беше изградена и започна своето функциониране за радост на незрящите хора в София.

Българската параолимпийска асоциация ежегодно предоставяше субсидия на клуба, която почти изцяло трябваше да се харчи за голбала. За съжаление другите спортове, които се развиват във „Витоша“, не са параолимпийски и нямаше как да получат адекватно финансиране. Това обстоятелство не означава, че голбалът получаваше такова финансиране, но все пак с кански усилия единственият параолимпийски колективен спорт, развиващ се у нас, продължаваше своето съществувание, а дори и прогрес.

Служители

През разглеждания период ръководството назначи общо 4 служителя със зрителни увреждания. Тези назначения станаха възможни по т. нар. субсидирана заетост на хора с увреждания. Клубът се възползва от този инструмент и даде възможност на своите членове да имат постоянен достъп до офиса, където всички имаха условия да играят на табла, шахмат, карти и други игри, а така също да се възползват от компютрите и интернет достъпа. Мнозина нови студенти се възползваха от предлаганата услуга ориентиране и мобилност. Инструкторът по ориентиране и мобилност преподаваше на всички желаещи членове, като приоритет в обучението бяха маршрутите от дома до висшето училище, в което учи даденият бенефициент, от дома до магазина, аптеката, клубния офис и др.

Заниманията по салса се провеждат в шеста читалня в бл. 52, вх. А с любезното разрешение на директора на ПСБО към СУ – Петко Горанов. Основни предизвикателства пред салсистите са намирането на средства за облекло и хонорар за треньор, липсата на достатъчно кавалери за заниманията. Но трябва да се отбележи, че заниманията се провеждат спорадично поради заетостта на повечето участници.

Една от проявите, които салсистите организираха, беше на 27м-и юни 2009 г. в читалнята на бл. 52, вх. А, етаж 6. Това беше чудесно салса-парти в рамките на Параолимпийски дни 2009 г. Освен титулярните салсисти на клуба, присъстваха така също и много гости, които се потопиха в ритмите на латиното. Участваха и танцьори без зрителни нарушения, така че се получи една истинска салса интеграция. Бяха раздадени паметни медали, клубни фланелки и др.

Клубното салса общество се отличи и на 15 декември 2008 г., когато се състоя коледното тържество на „Витоша“. Безспорен е фактът, че на салсистите може да се разчита за участие в различни прояви на организацията.

На 2-ри април 2009 г., в предаването „Аларма“ по радио „Христо Ботев“, беше представена дейността на Спортен клуб за интеграция „Витоша“. С ръководството на организацията се свърза журналистката Анелия Димитрова, която остана възхитена от интернет страницата на „Витоша“. В предаването взеха участие салса-инструкторът, един салсист и председателят на клуба.

На 2-ри юли 2009 г., в предаването „Аларма“ по радио „Христо Ботев“ с водещ Ася Чанева, гостуваха председателят на СКИ „Витоша“ и координаторът на групата по салса, които представиха дейността на организацията. По-специално внимание се обърна на провеждащите се Параолимпийски дни и спортовете, включени в тях.

За периода 2008-2010 г. организацията проведе 3 редовни годишни събрания, съответно на 31 май 2008 г., на 5 декември 2009 г. и на 5 декември 2010 г. На събранията се отчиташе дейността на организацията и се вземаха решения за бъдещи насоки.

На събранието от 31 май 2008 г. се взеха решения, които бяха от голямо значение за организацията занапред. Безспорно най-важното решение беше промяната на наименованието – от Национална организация за спорт и интеграция „Витоша“ по предложение на УС беше променено на Спортен клуб за интеграция „Витоша“. Това се налагаше от факта, че организацията членува в Българската параолимпийска асоциация и ако иска да запази възможността за получаване на годишна субсидия, трябваше да промени статута си от национална организация на спортен клуб, каквото е изискването на Закона за физическото възпитание и спорта. Бяха направени и някои промени в устава, като най-облекчаваща е тази, че вече обявленията за свикване на ОС няма да се публикуват в Държавен вестник, а на клубната интернет страница. Това събрание се състоя в офиса на клуба.

През 2009 г. ОС и последвалото го коледно парти се състояха на 5 декември в заведението при баскетболната зала на ЦСКА на ст. „Българска армия“. Безспорно на тържеството най-щастливи бяха всички деца и юноши, защото получиха като подарък екземпляр от книгата-игра „Приключението“. През 2010 г. ОС се проведе на 4 декември в прес клуба на БТА, а коледното тържество – в заведение, намиращо се в бл. 4 на 4-ти км. Трябва да се подчертае, че БТА винаги е подкрепяла дейността на клуба и винаги е предоставяла прес клуба си било за медийни изяви, било за вътрешноорганизационна работа.

На 9-ти октомври 2010 г. в с. Шипково се проведе отчетно-изборно общо събрание на федерация „Спорт за хора със зрителни увреждания“.

Взеха се следните важни решения:

1. Управителният съвет се намалява от девет на пет члена.

2. Към федерация „Спорт за хора със зрителни увреждания“ се учредява Контролен съвет от 3-ма души.

3. След проведено гласуване за председател на федерацията бе избран д-р Иван Янев – председател на Спортен клуб за интеграция „Витоша“.

4. В управителния съвет бяха избрани: Атанас Иванов от Монтана, Борислав Лазаров от Кюстендил, Доброслав Илиев от София и Петър Дечев от

Варна.

Първата и най-важна цел, поставена пред новото ръководство, е да лицензира федерацията и по този начин тя да бъде припозната от държавата като структурата, която ще развива спорта сред зрително затруднените хора. След това федерацията трябва да концентрира своите усилия върху провеждането на държавни първенства по най-разпространените спортове сред зрително затруднените хора в България. Друг приоритет е проучването и налагането на нови достъпни спортове за българските незрящи. Федерацията трябва условно да работи по две направления – за високи спортни постижения и масов спорт.

На 27 юли 2009 г., едва на 62-годишна възраст, почина националният треньор по голбал и треньор на отбора на „Витоша“ СУ Илия Попов. Този тежък удар намери всички неподготвени, тъй като Илия Попов беше изключително жизнен и усмихнат човек и нямаше никакви индикации, че краят му е толкова близък. Илия Попов остави ярка следа в българския голбал и като цяло в българския параолимпийски спорт.

Илия Попов беше спортен педагог и специалист по лека атлетика. Той е бивш състезател по десетобой и петобой – балкански шампион по петобой за юноши и републикански шампион по десетобой в същата възрастова група.

Няколко десетилетия Илия Попов е подготвял българските спортисти с нарушено зрение. Последните години от живота му преминаха с голбалния отбор на „Витоша“ Софийски университет. С неговото име са свързани най-големите успехи на българския голбал след 1989 година. Той изведе Националния отбор до 4-то място на Европейското първенство, което се проведе през 2007 г. в Турция. Под негово ръководство българските голбалисти достигнаха до най-големия успех за родния голбал след 1989 г., а именно: спечелване на бронзовите медали от Европейското по голбал, провело се в края на м.май 2009 г. Работеше всеотдайно за Спортен клуб „Витоша“ и резултатите не закъсняха. Винаги беше с отбора, независимо дали състезанията се провеждаха в България, Сърбия, Гърция, Испания, Канада, Холандия, Турция или Португалия.

Факт е обаче, че с изключение на един ученик, който след завършването си се присъедини към студентския отбор, друг кадър от училищата не продължи с голбала. Тоест тук трябва да се зададе въпросът защо училищата въпреки че учат децата на голбал, след това не ги поощряват да продължат и след излизането си от тях? А трябва да се подчертае, че не една голбална надежда излезе от двете ни училища. Няма как да продължи този спорт, ако училищата и педагозите в тях не мотивират своите питомци след завършването им да играят в мъжките отбори. Ако се запази тази тенденция, някак си олекват претенциите за по-добри условия за спорт сред учениците. Многократно е поставян въпросът, че в двете училища за зрително затруднени деца условията за голбал са примитивни и абсурдни. Налага се да се обсъдят и приемат правила, които да подобрят тоталната кадрова каша, която цари в момента. Спортът за незрящите също трябва да се дели на ученически и не ученически, на спорт за високи спортни постижения и масов спорт, за да могат клубовете, треньорите и всички, които се интересуват от спорт, да намерят най-точното си място.

През този тригодишен период клубът успя да въведе в страната два абсолютно нови спорта за зрително затруднени. Първият е специализиран и се нарича шоудаун, а вторият е адаптиран и това е стрелбата с лък за незрящи. По инициатива на „Витоша“ за първи път се проведоха турнири по шоудаун, спортна табла, „Не се сърди, човече“ и сантасе.

Материалното бижу в разглеждания период е безспорно изграждането на първата шоудаун зала в България. За тази изключителна придобивка за българския спорт за незрящи имат заслуга няколко институции, които намериха пресечна точка, което от своя страна доведе до солидно поставяне на началото на нов специализиран спорт у нас.

Международната дейност през 2008-2010 г. се радва на голяма популярност. Решаващото условие за качественото провеждане на всяка международна проява беше желанието и сериозността на съответния лидер. По тази линия не един член на „Витоша“ успя да посети чужди страни и да обмени опит със свои колеги от различни държави.

Въпреки разнопосочната дейност на клуба безспорен е фактът, че голбалът е дейността, която е най-мощна и създава облика и вдига реномето на „Витоша“. И това е така не защото ръководството е решило така, а защото явно другите дейности не се радват на подобен интерес и последователност. Голбалът по един или друг начин е присъствал почти във всички проекти, които са изпълнявани, най-малко със сериозните си постижения и препълнената с отличия клубна витрина. Би било много радващо и обнадеждаващо, ако се появят и други дейности, които да се доближат макар и малко до извоювания авторитет от голбала. За огромно съжаление без съмнение „Витоша“ е един оазис за единствения параолимпийски колективен спорт, развиващ се у нас, но този спорт не се нуждае от оазиси, а от подкрепа, развитие и практикуване най-вече в училищата. Въпросът е докога ще продължи вегетирането на българския голбал? Ако се допусне тоталната му ликвидация, то панегирични тиради не биха го възродили за втори път. Отново ще трябва старите пушки да закрепват положението, но докога ще продължава така и защо наистина няма политика за хората с увреждания в областта на спорта? Някакъв лъч светлина е стартиралата в края на 2010 г. програма „Спорт за хора с увреждания и деца в риск“, но нейното продължение и най-вече повишаването на нейния бюджет не е безспорен факт. Федерацията, която бе създадена да сложи ред в спорта сред незрящите, трябва да изиграе своята историческа роля, за да могат вече познатите спортове в страната не само да продължат съществуването си, а и да се развиват. Също така трябва да се търсят възможности да бъдат представени нови спортове на спортистите с нарушено зрение в България.

Десетгодишната голбална традиция, която клуб „Витоша“ успя да изгради, е изключително постижение за българския спорт за хора с увреждания. Безспорно спортният международен авторитет на страната се повиши значително. Тази традиция е важна не само за клуба, чиято работа не би следвало да организира подобни мероприятия, защото това би трябвало да бъде ангажимент на съответната федерация, а тя е още по-важна за всички организации и институции, които твърдят, че са в услуга на хората с увреждания. Но така е много удобно за всички, защото на първо място цялата хамалогия се изнася от организаторите от клуб „Витоша“, а на второ място при евентуален провал може би всички или почти всички ще си умият ръцете като Пилат Понтийски и ще останат чисти, тъй като формално цялата отговорност се носи от „Витоша“. Тогава не би било никакъв проблем да се твърди, че този провал си е само и единствено на клуба. Тук трябва да се отбележи, че всички организирани от „Витоша“ турнири са били на ръба на провала, тъй като за всяко състезание парите или не достигат, или пристигат в последния момент в крайно ограничени количества. Да танцуваш по острието на сабя с надвиснал Дамоклев меч над главата не е от най-големите удоволствия на този свят. До момента всички танци в крайна сметка са завършвали благополучно, но дали късметът няма да изневери в най-неблагоприятния момент?

Както е казал големият Вапцаров, „Борбата е безмилостно жестока“ и „епична“.

Какво тук значи някакъв си клуб, па макар и дал толкова много на спорта за незрящи в България?

Само времето ще покаже дали ще има последващо продължение на настоящото продължение на историята на клуб „Витоша“.

2. Георгиев, О. Нямат зала за голбал. в. „168 часа“, бр. 11, 18-24 март 2011 г.

3. Георгиев, О. Тръпката на шоудаун. В. „168 часа“, бр. 11, 18-24 март 2011 г.

4. Георгиев, О. Шах и табла. В. „168 часа“, бр. 11, 18-24 март 2011 г.

5. Господинов, Стоян. Победител – Стефан Гергов. Сп. „Зари“, бр. 6, 2008 г.

6. Жена бие мъже в НСА. В. „Телеграф“ от 14 юни 2009 г.

7. Информация за откриването на първата шоудаун зала. В. „7 дни спорт“, 14 декември 2010 г.

8. Информация за откриването на първата шоудаун зала. В. „Сега“, 14 декември 2010 г.

9. Информация за откриването на първата шоудаун зала. В. „Стандарт“, 14 декември 2010 г.

10. Информация за откриването на първата шоудаун зала. В. „Труд“, 14 декември 2010 г.

11. Михайлова, Димитрина. Интервюта след големия финал. Сп. „Зари“, бр. 10, 2008 г.

12. Михайлова, Д. Отчетно-изборно общо събрание на федерация „Спорт за хора със зрителни увреждания“. Сп. „Зари“, бр. 11, 2010 г.

13. Михайлова, Д. Рицарите на шахмата. Сп. „Зари“, бр. 10, 2009 г.

14. Незрящи играят на „Не се сърди, човече“. В. „Телеграф“, 13 юни 2009 г.

15. Откриха нова зала по шоудаун. В. „Дума“, 14 декември 2010 г.

16. Парашкевов, Димитър. Гърците не искат Македония на турнир за слепи. В. „Над 55“, бр. 38, 28 септември – 4 октомври 2009 г.

17. Петкова, Марина. Една добра и вече утвърдена традиция Сп. „Зари“, бр. 6, 2010 г.

18. Петкова, М. Отворен турнир по голбал за купата на България. Сп. „Зари“, бр. 10, 2009 г.

19. Петкова, М. Приятелски турнир по шахмат. Сп. „Зари“, бр. 6, 2009 г.

20. Петкова, М. Спортовете, достъпни за незрящи, се обогатяват с още един. Сп. „Зари“, бр. 10, 2008 г.

21. Петкова, М. Страсти край големия язовир. Сп. „Зари“, бр. 9, 2010 г.

22. Първата шоудаун зала в България вече е реализирана мечта. Сп. „Зари“, бр. 12, 2010 г.

23. Свилен Нейков откри зала за шоудаун. В. „Монитор“, 14 декември 2010 г.

24. Стефанова, Павлина. Спорт за пълноценен живот. Сп. „Зари“, бр. 9, 2008 г.

25. Стефанова, П. Спорт за пълноценен живот. Сп. „Зари“, бр. 12, 2008 г.

26. Стефанова, П. „Спортът – средство за пълноценно социално включване“. Сп. „Зари“, бр. 10, 2009 г.

27. Стоева, Мая. „Без видимото губим само част от красотата“. Сп. „Журнал за жената“, бр. 31, 2008 г.

28. Янев, Иван. Бронз в Литохоро. Сп. „Зари“, бр. 4, 2008 г.

29. Янев, И. Голбален триумф на Евро 2009 г. Сп. „Зари“, бр. 6, 2009 г.

30. Янев, И. Добра година за българския голбал. Сп. „Зари“, бр. 1, 2009 г.

31. Янев, И. История на Спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ Софийски университет 2001-2007 г. С., 2008 г.

32. Янев, И. Отворен турнир за купата на България по голбал. Сп. „Зари“, бр. 10, 2008 г.

33. Янев, И. Спорадичност или перманентност. Сп. „Вестител“, бр. 40, 2008 г.

34. Янев, И. Спортът при хората с увреждания и журналистите. „Информационен бюлетин на България за всички“, бр. 3, 2003 г.