Да бъдеш свободен
Изтегляне 0.81 Mb. Pdf просмотр
|
| 1996 През тази година навърших 40. Възраст, която според Конституцията ми даваше право да се кандидатирам за президент. Разбира се, това правоимаха всички български граждани, отговарящи на условията, но моето име беше едно от споменаваните като възможен кандидат в пресата още в края на 1995 година и до провеждането на изборите през октомври 1996 година. В началото анализите посочваха три най-‐вероятни кандидатури от БСП -‐ на Лилов, на Пирински и моята После се появи версията, че ще бъда кандидат за вицепрезидент на Тодор Вълчев или на Благовест Сендов по-‐късно на Георги Пирински, после пак за президент, ако проблемът с гражданството не позволи на Пирински да участва Преживях и едно активно мероприятие. На заседание на Изпълнителното бюро в началото на март се провеждаше оживена дискусия по оценката за досегашното ни управление и кой как си изпълнява задълженията. Имах критично изказване, но във вестниците 76 беше написано, че съм предложил извънредна национална конференция, която да прерасне в конгресна който Виденов да бъде махнат от партийния пост. Разбира се, в това нямаше нищо вярно. Авторите на инсинуацията се бяха престарали и на всички стана ясно, че се цели отстраняването ми от номинациите за президентските избори. На фона на приятелския огън за мен имаха важно значение положителните оценки на политици извън БСП и даже наши опоненти, като тази на Стефан Савов, например. 78 През лятото се стигна до процедурите по издигане на кандидатурите. Желю Желев беше заявил, че се оттегля и кандидатът на СДС беше ясен -‐ Петър Стоянов. В БСП организираха вътрешнопартийно допитване в цялата страна, 72 В. Труд от 21 декември 1995, в. „24 часа от 21 ноември и 8 декември 1995 73 В. „24 часа от 15 януари, 5 и 7 февруари, в. Континент от 8 и 9 февруари 1996 74 В. „Новинар” от 13 февруари 1996, в. Стандарт от 1 април 1996 75 В. „168 часа от 22-‐28 май, в. Стандарт от 5 юни, в. Труд от 6 юли 1996 76 Пресата от 6 и 7 март и в. „168 часа от 11-‐17 март 1996 77 Председател на Демократическата партия 78 В. „24 часа от 8 януари 1996 30 според което имах трета позиция след Пирински и Лилов. Тъй като Пирински ясно се оформяше като най-‐приемливата кандидатура, оттеглих своята в негова подкрепа Седмица по-‐ късно, когато възникна проблемът с неговото гражданство, той предложи отново мен Ако се следваше вътрешнопартийното допитване, би следвало да се поставят за ново обсъждане кандидатурите на Лилов и моята. Но кръгът около Виденов не можеше да позволи това. В партията близо година се водеше остра полемика за лошото управление на кабинета и ние бяхме на полярни позиции по този въпрос. В крайна сметка на изборите участваха проф.Иван Маразов и Ирина Бокова и загубиха сериозно от двойката Стоянов -‐ Кавалджиев. Загубата на един милион избиратели предизвика драматична дискусия в партията. Като за управляваща партия годината започна трудно. Поради управленска некадърност най-‐вече на министъра на земеделието, в страната имаше зърнена криза. По необясними причини опозицията си мълчеше и дебата се водеше основно в БСП. Жан Виденов ни събра в самото начало на януари на заседание и тогава му казах, че е длъжен да потърси персонална отговорност затова безобразие. После беше принуден да го направи, но тогава позицията му бе, че е безотговорно да се сменят министри само защото е възникнал проблем. Тринадесет години по-‐късно Сергей Станишев се държа по същия начин. На 18 март правителството прие решение за засилен диалог с НАТО до което, обаче, се стигна след голям скандал в Комисията по външна политика. Въпреки, че в рамките на Партньорство за мир страните бяха поканени да уведомят Генералния секретар на НАТО дали са заинтересовани от участие в разширяването на Алианса, БСП упорито отказваше да заеме ясна позиция по въпроса. Затова най-‐вече се беше погрижила партийната комисия по международни отношения, която се оглавяваше от Красимир Премянов. Събитията се развиха бързо след посещение на Председателя на парламента Благовест Сендов в Москва. Отсреща с президента на Русия Борис Елцин излезе съобщение, че Сендов е подкрепил позицията НАТО да не се разширявана изток. СДС веднага поиска оставката на парламентарния шеф и внесе поредния проект за декларация за присъединяване на България 79 В. Дума от 11 юни 1996 80 В. Стандарт от 17 юни и 15 юли 1996 31 към НАТО. Заседанията на комисията винаги са били закрити, но не и за народните представители, и Надежда Михайлова организира половината парламентарна група на СДС да дойде на това заседание. Поради отсъствие на Андрей Луканов, от левицата бяхме в малцинство. След четири часа бурни дебати трябваше да се приеме решение. По указание на „Позитано” няколко депутати от БСП поискаха от мен да обявя заседанието за закрито без да взимаме решение. Отказах да го направя и така комисията подкрепи проекта за декларация на СДС. Това бе отразено във всички вестници, а Демокрация публикува факсимиле с моя подпис под решението. За да не се случват подобни неща, лявата парламентарна група незабавно увеличи състава на комисията с трима депутати -‐ двама свои и един от Бизнесблока. В БСП започнаха да ме наричат „натовецът Камов. Някои, по-‐ ортодоксални, добавяха и агент на империализма. Не знам колко трудно е било за Соломон Паси да предложи във Великото народно събрание България да се присъедини към НАТО, но на мен ми беше изключително трудно да отстоявам тази позиция в БСП. След време, когато тя все пак взе решение по въпроса, „натовци” там станаха всички. Имаше и още едно изпитание, предизвикано от нестандартният руски президент Елцин. Той изведнъж реши да предложи създаването на нов Съветски съюзи предположи, че България с готовност би се включила в него Правителството отново замълча и СДС пак реагира с проект за декларация, по която в комисията, вместо да гласуваме против, се въздържахме с Ивайло Калфин и Георги Първанов. Това срещна острата реакция на хардлайнерите в лицето на Премянов Той се прояви и във връзка с герба на държавата. Днес най-‐влиятелната и управляваща политическа партия се нарича ГЕРБ. Но едва линейните членове и симпатизанти подозират, че държавният герб на България можеше да изглежда като лопата с лъвче, ако проектът Премянов беше минал през парламента. Това не стана благодарение на гласовете на петима народни представители от левицата, включително моя глас Въпреки острите ни 81 Пресата от 1 и 2 февруари 1996 82 В. Демокрация от 3 февруари 1996 83 Пресата от 1 април 1996 84 Тогава заместник-‐председател на БСП 85 В. Демокрация от 5 и 6 април 1996 86 В. Труд от 13 май, вестниците от 25 септември и в. Континент от 26 септември 1996 32 възражения в групата, на инат предложението беше вкарано в пленарна зала. Същият маниерна работа се прояви и при опита да бъде махнат за непослушание Генералния директор на БНТ Иван Гранитски. 87 Заедно с други колеги се противопоставих категорично да се прави такава промяна в болшевишки стил. Загубих гласуването в Изпълнителното бюро, но спечелихме в парламентарната група, като с 66 срещу 56 гласа отхвърлихме предложението. Нарекох това победа над овластената Изтегляне 0.81 Mb. Сподели с приятели:
|