Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

Преди години едно бедно холандско момче, имигрант, мие витрината на една хлебарница след училище, за да помага за издръжката на семейството си. Семейството е толкова бедно, че момчето в добавка на това излиза всеки ден с една кошница и събира по улицата въглища, изпаднали в канавката от каруцата, която ги кара. Това момче на име Едуард Бок през целият си живот учи само шест години, но в крайна сметка става един от най-преуспелите редактори на списания в историята на американската журналистика. Как го постига? Това е дълга история, но мога да ви разкажа накратко как започва. Започва с прилагането на принципите, изложени в тази глава.
Бок напуска училището на тринайсет години и започва работа като куриер в „Уестърн Юниън”, но нито за миг не се отказва от мисълта да учи. Започва да се самообразова. Пести от парите си за транспорт и обяд, докато събира достатъчно за да си купи енциклопедия на американските биографии – след което прави нещо нечувано. Прочита биографиите на много прочути хора и написва писма на живите, в които моли за повече информация за детството им. Той е добър слушател. Моли известните хора да му разкажат нещо повече за себе си. Написва писмо на генерал Джеймс А.
Гарфийлд, който тогава се кандидатираше за президент, и пита дали е вярно, че някога е бил черноработник. Гарфийлд отговаря на писмото му. Пише на генерал Грант, пита го за една битка и
Грант му начертава карта и поканва четиринайсетгодишно момче на обяд и цяла вечер разговаря с него.
Не след дълго куриерът от „Уестърн Юниън” си корспондира с много от най-прочутите личности в страната: Ралф Уолдо Емерсон, Оливър Уендъл Холмс, Лонгфелоу, госпожа Ейбрахам
Линкълн, Луиза Мей Олкот, генерал Шърман и Джеферсън Дейвис. И не сма си пише с тези известни хора, но щом идва отпуската му, посещава повечето от тях като скъп гост в домовете им.
Преживяванията му вдъхват безценна увереност. Тези хора му дават размаха и амбицията, които определят живота му. Нека повторя, всичко това става възможно единствено благодарение на принципите, за които говорим тук.
Айзак Ф. Маркосън, журналист, интервюирал стотици прочути личности, казва, че много хора не успяват да направят благоприятно впечатление, защото не слушат внимателно. „Те са толкова ангажирани с онова, което се готвят да кажат, че забравят да си държат ушите отворени... Много важни хора са ми казвали, че предпочитат добрите слушатели пред приказливците, но изглежда умението да слушаш е по-рядко срещано от която и да е друга добродетел.”
Не само важните хора жадуват за добър слушател; обикновените жадуват същото. Както пише
„Рийдсърс Дайджест”: „Много хора викат лекар, когато им трябва просто публика.”
През най-мрачните дни на Гражданската война Линкълн пише на свой стар приятел в
Спрингфийлд, Илинойс, и го моли да дойде във Вашингтон. Казва, че иска да обсъди с него някои проблеми. Старият съсед се явява в Белия дом и Линкълн говори с него с часове за целесъобразността на издаването на прокламация за освобождаването на робите. Линкълн говори и говори, като излага аргументите за и против подобно действие, прочита му писма и весникарски статии – някои от които го критикуват за това, че не е премахнал робството, а други го критикуват, опасявайки се се, че може да го направи. След като говори часове наред, Линкълн стиска ръката на стария си приятел, пожелава му лека нощ и го изпраща да си върви в Илинойс, без дори да го попита за мнението му. Той е говорил през цялото време. Това като че ли прояснява мислите му. „Сякаш се почувства по-добре, след като се изговори”, разказва неговият приятел. Линкълн не е искал съвет, а просто приятел, добронамерен слушател, пред който да може да излее мислите си. Това е всичко, което искаме, когато имаме проблеми. Нерядко точно това иска ядосаният клиент, недоволният служител или обиденият приятел.
Един от най- добрите слушатели е Зигмунд Фройд. Човек, който го е познавал, описва следния начин неговия маниер на слушане: „Той ме впечатли толкова силно, че никога няма да го забравя.
Притежаваше качества, които никога не бях виждал у друг човек. Никога не бях се натъквал на толкова съсредоточено внимание. Нямаше нищо, което да наподобява „пронизващ душата поглед”.
Погледът му беше мек и сърдечен. Гласът – нисък и любезен. Рядко жестикулираше. Но вниманието му към мен, уважението към това, което казвах, дори когато се изразявах зле, беше невероятно.
Нямате представа какво е да ви слушат по такъв начин.”

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: