Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

Ако искате да знаете как да накарате хората да ви избягват, да ви се присмиват зад гърба и дори да ви презират, ето ви рецептата: никога не изслушвайте хората, говорете непрекъснато за себе си; ако имате представа за какво говори другият, не го изчаквайте да свърши, а набързо го прекъснете посред изречението.
Познавате ли такива хора? Аз да, за съжаление. А смайващото за цялата тази работа е, че някои от тях са доста прочути.
Те всъщност са чисто и просто досадници – досадници, замаяни от собственото си его, опиянени от чувството за собствената си значимост.
Хората, които говорят само за себе си, мислят само за себе си. А „хората, които мислят само за себе си, са безнадеждно невъзпитани – казва доктор Николас Мъри Бътлър, дългогодишен президент на Колумбийския университет. Те са невъзпитани, колкото и да са образовани.”
Затова, ако искате да бъдете добър събеседник, бъдете внимателен слушател. За да бъдете интересен, проявявайте интерес. Задавайте на другия въпроси, на които ще му бъде приятно да отговори. Насърчавайте го да говори за себе си и за успехите си.
Помнете, че хората, с които разговаряте, се интересуват стотици пъти повече от себе си, от собствените си желания и проблеми, отколкото от вас и вашите проблеми. За един човек собственият му зъбобол означава повече от бедствен глад в Китай, причинил смъртта на стотици хиляди хора.
Пъпката на врата му го занимава повече от четирсет земетресения в Африка. Спомнете си това следващият път, когато започвате разговор.
ПРИНЦИП № 4
Бъдете добър слушател. Насърчавайте другите да говорят за себе си.
5
Как да привлечете интереса на другите
Всеки, който е гостувал на Теодор Рузвелт, е бил удивен от широтата и разнообразието на познанията му. Независимо дали гостът е каубой, или кавалерист, нюйоркски политик или дипломат.
Рузвелт знае какво да каже. Как го постига? Отговорът е прост. Когато очаква посетител, Рузвелт до късно предната нощ чете по въпроса, който знае, че интересува особено силно госта му.
Защото като всички лидери Рузвелт знае, че най-сигурния път към сърцето на някого е да говориш за нещата, които са му най-скъпи.
Общителният Уилям Лайън Фелпс, есеист и преподавател по литература в „Йейл”, рано усвоява тази поука. „Когато бях на осем години и почивните дни гостувах на леля ми Либи Линсли в дома й в
Стратфорт на Хусатоник – пише той в есето си „Човешката природа”, - една вечер дойде някакъв си човек на средна възраст и след любезен разговор с ляля ми посвети вниманието си на мен. По това време аз много се интересувах от лодки и гостът засегна този въпрос по начин, който намерих за доста интересен. След като си тръгна, се изказах много възторжено за него. Какъв човек! Леля ми каза, че е адвокат от Ню Йорк и ни най-малко не се вълнува от лодките, те въобще не го интересуват.
„Защо тогава през цялото време ми говори за лодки?” – попитах аз. „Защото е възпитан човек.
Разбра, че се интересуваш от лодки, и говори за това, което знаеше, че ще ти бъде интересно и приятно. Искаше да бъде приятен събеседник.”
„Никога не забравих тези думи на леля ми,” – добавя Уилям Лайън Фелпс.
Докато пиша тази глава, пред мен е писмото на Едуард Л. Чалиф, деен участник в бойскаутското движение.
„Един ден се оказа, че имам нужда от услуга – пише господин Чалиф. „В Европа се готвеше голямо събиране на бойскаутите и аз исках да накарам президента на една от най-големите корпорации в Америка да плати разноските по пътуването на едно от моите момчета. щастие, точно преди да отида да се срещна с този човек, научих, че е написал чек за един милион долара, че след това чекът бил анулиран и той наредил да бъде поставен в рамка.
Затова, щом влязох в кабинета му, първата ми работа беше да помоля да видя чека. Чек за един милион долара! Казах му, че не съм чувал никога някой да е писал подобен чек и че искам да разкажа

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: