Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

Неговият дом, замъкът „Гриба” на остров Ман, се превръща в Мека на туристите от всички краища на света. Той оставя след себе си богатство, възлизащо на няколко милиона долара. А кой знае, можел е да си умре беден и неизвестен, ако не беше написал есето, в което изразява възхищението си от един прочут човек.
Такава е силата, поразителната сила на искреното, непресторено възхищение. Росети се смята за значима личност. Това не е странно. Почти всеки човек се смята за значим, много значим.
Животът на мнозина би могъл да се промени, ако някой ги накара да се почувстват значими.
Роналд Дж. Рауланд, един от инструкторите в нашият курс в Калифорния, е същевременно преподавател по художествени занаяти. Той ни писа за един ученик на име Крис в неговия курс за начинаещи.
„Крис беше много тихо и стеснително момче, липсваше му самоувереност – от онези ученици, които често не получават вниманието, което заслужават. Аз водя и курс за напреднали, който се е превърнал нещо като висок статус и за учениците е голяма чест да бъдат приети в него. В сряда Крис работеше старателно на масата си. Изглеждаше озарен от някакъв дълбок вътрешен огън. Попитах го дали иска да отиде в курса за напреднали. Ще ми се да можех да опиша изражението на лицето му, емоционалното състояние на това срамежливо четиринайсетгодишно момче, едва сдържащо сълзите си.
„Кой аз ли господин Рауланд? Достатъчно добър ли съм?”
„Да, Крис, достатъчно си добър.”
Наложи се да се оттегля, защото и в моите очи напираха сълзи. Същият ден, на тръгване, сякаш пораснал с пет сантиметра, Крис ме погледна с блесналите си очи и каза: „Благодаря, господин
Рауланд.”
Той ми даде урок, който никога няма да забравя – за дълбоката потребност на всеки от нас, да се почувства значим. Направих табела, на която пише „ТИ СИ ЗНАЧИМ”. Тя е окачена пред класната стая, за да се виждат всички и за да ми напомня, че всеки ученик срещу мен е еднакво ценна личност.”
Голата истина е, че почти всеки човек, с когото се срещате, смята че ви превъзхожда в някакво отношение. Сигурен път към сърцето му е да му покажете по някакъв деликатен начин, че признавате неговата значимост, и то искрено.
Спомнете си какво казва Емерсон: „Всеки човек, когото срещам, ме превъзхожда в нещо и аз се уча от него.”
Но най-удивителното е, че нерядко онези, които имат най-малко право да се смеят за успели, парадират шумно и надуто, което наистина е отблъскващо. Както пише Шекспир: „ ... Но човекът, човекът горд, облечен в дребна слава, забравил своята малка същина, пред туй небе безумства разиграва и в ангелите буди плач до смърт.”
Ще ви разкажа как деловите хора в моите курсове са приложили тези принципи и са постигнали забележителни резултати. Да вземем случая с един адвокат от Кънектикът (заради роднините той предпочита името му да не бъде цитирано).
Скоро след като започва да посещава курса, господин Р. Заминава с жена си за Лонг Айланд на гости на нейни роднини. Тя го оставя да си бъбри с една нейна възрастна леля и хуква да се вижда с по-младите си роднини. Тъй като предстои да разкаже как е приложил принципа на похвалата, той решава, че може да извлече известен ценен опит от възрастната дама. Затова се оглежда из къщата, за да види на какво може искрено да се възхити.
„Тази къща е построена през 1890 г., Нали?” – пита той.
„Да – отвръща дамата, - точно през 1890 г.” „Напомня ми къщата, в лоято съм роден. Хубава е.
Солиден градеж. Просторна. Вече не строят такива къщи.”
„Прав си – съгласява се възрастната дама. – Днешната младеж не разбира от хубави домове.
Стига й някакво малко апартаменче и да се развява с колите... Това е къща-мечта – продължава тя с развълнуван от спомените глас. – Строена е с любов. Съпругът ми и аз мечтаехме за нея години, преди да я построим. Нямахме възможност да наемем архитект. Всичко измислихме сами.”

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: