Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

Ето един пример. Когато Истман строи Музикалното училище „Истман” и Килбърн Хол в
Рочестър, Джеймс Адамсън, тогава президент на „Сюпириър Ситинг Къмпани” от Ню Йорк, иска да получи поръчката за доставката на столовете за двете сгради. Господин Адамсън се обажда на архитекта и си урежда среща с господин Истман в Рочестър.
Коагто Адамсън пристига, архитектът казва: „Знам, че искате да получите тази поръчка, но мога веднага да ви кажа, че нямате никакъв шанс, ако отнемете повече от пет минути от времето на
Джордж Истман. Той е много строг и зает човек. Казвайте бързо каквото имате да казване и изчезвайте.”
Адамсън е готов да направи именно това. Когато го поканват в кабинета, вижда господин
Истман, заровен в куп документи на бюрото си. Но той вдига поглед, сваля си очилата, пристъпя към архитекта и господин Адамсън с думите: „Добро утро, господа, какво мога да направя за вас?”
Архитектът ги представя един на друг и господин Адамсън казва: „Докато ви чакахме, господин
Истман, се възхищавах на кабинета ви. Аз се занимавам с вътрешно обзавеждане и никога през живота си не съм виждал по-изискан кабинет.”
Джордж Истман отвръща: „Напомняте ми нещо, което почти съм забравил. Нали е изискан?
Много му се радвах, когато го обзавеждах. Но сега влизам тук с толкова грижи на главата, че понякога седмици наред не обръщам внимание на обстановката.”
Адамсън пристъпя и прокарва ръка по ламперията. „Това е английски дъб, нали? Дървесината му е малко по-различна от тази на италианския дъб.” „Да – отвръща Истман. – Английски дъб. Внос.
Един приятел го избра за мен, той е специалист по хубавото дърво.”
После Истман го развежда из кабинета, говори за прозорците, цветовете, резбата и другите елементи, замислени и изработени с негова помощ.
Докато се разхождат и се възхищават на дървото, те спират пред един прозорец И Джордж
Истман по обичайният си скромен и любезен маниер показва няколко от сградите, с които се опитва да бъде в помощ на обществото – Рочестърския университет, Общата болница, Хомеопатичната боница, Приюта, Детската болница. Господин Адамсън го поздравява искрено за начина, по който използва богатството си, за да облекчи страданията на човечеството. После Джордж Истман отключва шкаф и изважда от него първият си фотоапарат, купен от някакъв си англичанин.
Адамсън го разпитва надълго и нашироко за трудностите в началото на бизнеса му и господин
Истман разказва прочувствено за бедното си детство, как овдовялата му майка държала пансион, докато той работел като чиновник в една застрахователна компания. Ужасът на бедността го преследвал денем и нощем и той решил да спечели достатъчно пари, за да не трябва майка му да работи на стари години. Господин Адамсън задава въпроси и слуша в захлас разказа за експериментите му със сухи фотографски плаки. Истман разказва как работел по цял ден в канцеларията и понякога правел опити по цяла нощ, дремвайки по малко, докато действат химикалите, като понякога работел и спял, без да се съблича по три денонощия.
Джеймс Адамсън влиза в кабинета на Истман в десет и петнайсет и е предупреден да не му отнема повече от пет минути. Но минава час, минават два, а те продължават да разговарят.
Накрая Джордж Истман се обръща към Адамсън и казва: „Последния път, когато ходих в
Япония, си купих столове, донесох ги и ги сложих на верандата. Но от слънцето боята се олющи и онзи ден отидох до центъра, купих боя и сам ги боядисах. Искате ли да видите как съм се справил?
Добре. Заповядайте у дома на обяд и ще ви ги покажа.”
След като обядват, господин Истман показва на Адамсън купените от Япония столове. Те струват само няколко долара, но Джордж Истман, който вече е мултимилионер, се гордее с тях, защото ги е боядисал сам.
Поръчката на столовете възлиза на 90 000 долара. Кой мислите я получава? Джеймс Адамсън или някой от неговите конкуренти?
От този случай до смъртта на господин Истман двамата с Джеймс Адамсън остават близки приятели.
Клод Маре, собственик на ресторант в Руан, Франция, използва този принцип и спасява ресторанта си от загубата на ценен служител. Въпросната жена е работела за него пет години и

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: