Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

Както вече изтъкнах, именно това ни отличава от животните. Вечният копнеж по-съвършенство е създал цивилизацията.
Философите разсъждават върху правилата на човешките взаимоотношения от хиляди години и от всичките им разсъждения до сега се оформило едно важно предписание. То не е ново. Старо е като света. Заратруста е съветвал последователите си винаги да се съобразяват с него в Персия преди две хиляди и петстотин години. Конфуций го е проповядвал в Китай преди двайсет и четири века. Лао- дзъ, основателят на даоизма, го предава на учениците си в долината Хан, Буда го проповядва на брега на свещената Ганг петстотин години преди Христа. Намерило е място в свещените книги на индуизма хиляди години преди това. Исус го проповядва сред каменистите хълмове на Юдея преди деветнайсет века. Той го изразява в едно изречение – може би най-важното правило на света: „Всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям.”
Вие очаквате одобрението на хората, с които общувате. Искате те да ви оценяват по достойнство. Искате да се чувствате значими в своя малък свят. Не искате да слушате евтини и неискрени ласкателства, но жадувате искрено възхищение. Искате вашите приятели и колеги да бъдат по думите на Чарлс Шуоб, „искрени в одобрението и щедри в похвалите”. Всички искаме това.
Затова да следваме златното правило и да се отнасяме към другите така, както искаме те да се отнасят към нас.
Как? Кога? Къде? Отговорът е: винаги и навсякъде.
Дейвид Г. Смит от Оклер, Уисконсин, разказа пред един от нашите курсове как се справил с деликатна ситуация, в която бил помолен да се грижи за бюфета на един благотворителен концерт.
„Вечерта на концерта пристигнах в парка и заварих две враждебно настроени възрастни дами до щанда за напитки. Явно всяко от тях смяташе, че тя отговаря на тази работа. Докато си стоях там и се чудех какво да правя, дойде един от членовете на организационния комитет, връчи ми кутия за парите и ми благодари, задето се заемам с тази работа. Представи ми Роуз и Джейн като мои помощнички и изчезна. Настъпи продължителна тишина. Съзнавайки, че кутията с парите е нещо като символ на властта, аз я връчих на Роуз и обясних, че не ме бива много с парите и ще съм много по-спокоен ако тя се погрижи за това. После предложих на Джейн да обясни на двамата младежи, изпратени да се грижат за напитките, как работи машината за газирана вода. Помолих я да поеме грижата за тази част от работата. Вечерта мина много приятно – Руз доволно броеше парите, Джейн наблюдаваше младежите, а аз се наслаждавах на концерта.”
Не е нужно да чакате да станете посланик във Франция или председател на месния организационен комитет за пикника край морето, за да приложите този принцип и да показвате, че цените усилията на другите. С негова помощ можете да постигате чудеса почти всеки ден.
Ако например келнерката ви донесе картофено пюре, след като сте си поръчали пържени картофи, кажете: „Извинявам се за безпокойството, но бих предпочел пържени картофи.” Тя най- вероятно ще ви отвърне” „Никакъв проблем”, и с удоволствие ще смени порцията, защото сте проявили уважение към нея.
Дребни изрази като „извинете за безпокойството”, „не бихте ли така любезен да...”, „имате ли нещо против”, „благодаря” – такива любезности смазват колелата на монотонните делници – и, между другото, са важна част от доброто възпитание.
Да вземем друг пример. Романите на Хол Кейн – сред които „Християнинът”, „Съдията” и
„Човекът от Ман” – стават бестселъри в началото на века. Четата ги милиони хора. Той е син на ковач.
През живота си не е учил повече от осем години, но умира като най-богатия писател на своето време.
Ето неговата история. Хол Кейн обича сонети и балади. Той чете ненаситно поезията на Данте
Габриел Росети. Дори написва есе, възхваляващо художествените му постижения, и изпраща един екземпляр на самият Росети. Росето е очарован. Сигурно си е казал: „Млад човек, който има такова възторжено отношение към способностите ми, би трябвало да бъде изключително умен.” И той поканва сина на ковача да отиде в Лондон и да работи като негов секретар. Това е повратна точка в живота на Хол Кейн, защото на новата си работа той се среща с литературните величия на своето време. Следвайки съветите им и вдъхновяван от насърченията им, той започва кариера, която го прави прочут.

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: