Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

Тя развежда господин Р. Из къщата и той изразява искреното си възхищение от красивите мебели и предмети, донесени от далечни пътувания и пазени грижливо цял живот – индийски шалове, старинен английски сервиз за чай, уеджудски порцелан, френски легла и столове, италиански картини и копринени драперии от някакъв френски замък.
След като показва на господин Р. Къщата, тя го повежда към гаража. Там, качен върху трупчета, стои един пакард – в изрядно състояние. „Съпругът ми купи тази кола за мен малко преди смъртта си
– казва дамата тихо. – Не съм се качвала на нея нито веднъж след смъртта му ... Ти цениш хубавите неща и аз ще тия подаря.”
„Но лельо – протестира той, - поставяш ме в затруднено положение. Аз, разбира се, оценявам щедростта ти, но не мога да приема. Дори не съм ти роднина. Имам си нова кола, а ти имаш много роднини, които биха се радвали да получат този пакард.”
„Роднини! – възкликва тя. – Да, имам роднини, които нямат търпение да умра, за да вземат тази кола. Но няма да я получат.!”
„Ако не искаш да им я дадеш, можеш много лесно да я продадеш на търговец на употребявани коли – казва той.
„Да я продам ли! – възкликва тя. – Мислиш ли, че бих продала тази кола? Мислиш ли, че мога да понеса гледката непознати да се разкарват по улицата в нея – с колата, която моят съпруг купи за мен? И през ум не ми минава да я продавам. Ще я подаря на теб. Ти цениш хубавите неща.”
Той се опитва да се измъкне и да не приеме колата, но не може да го направи, без да нарани чувствата й. Тази дама, останала съвсем сама в голямата си къща с рисуваните си шалове, френските си антики и спомените си, жадува за малко внимание. Някога е била млада, красива и приятна компания. Построила е дом, сгряван от любов, и е събирала неща от цяла Европа, за да го направи уютен. Сега, в самотата на старостта си, тя жадува за малко човешка топлина, за мъничко искрено възхищение – и никой не и ги дарява. И когато ги намира, като извор в пустинята, благодарността й не може да намери израз в жест, по-малък от това да подари безценният си пакард.
Да вземем още един случай, Доналд М. Макмахън, управител на „Луис енд Валънтайн”, пепинеристи и паркови архитекти от Рай, Ню Йорк, разказва следната случка:
„Малко след като присъствах на лекцията „Как да печелим приятели и да влияем на другите”, работех в имението на един известен адвокат. Собственикът дойде да ми каже къде иска да бъдат засадени голяма група рододендрони и азалин.
Аз му казах: „Господин съдия, имате прекрасно хоби. Възхитен съм от великолепните ви кучета.
Чух, че всяка година печелите много награди в Медисън Скуеър Гардън.”
Тази дребна проява на възхищение предизвика смайващ ефект.
„Да – отговори съдията – наистина съм много горд с моите кучета. Искате ли да видите кучкарника ми?”
Почти час той ми показва кучетата си и спечелените от тях награди. Дори извади родословията им и ми обясни как селекцията е довела до необикновената им красота и интелигентност. Накрая се обърна към мен: „Имате ли малки деца?”
„Да имам син” – отвърнах аз.
„Няма ли да се зарадва на кученце?”
„О, да, ще полудее от радост.”
„Добре тогава, ще му подаря едно” – заяви той.
Започна да ми обяснява как трябва да се храни кученцето. После се замисли: „Ако само ви го разкажа, ще го забравите. По-добре да го напиша.” И съдията влезе в къщата, написа родословното дърво на кученцето и инструкции за храненето му. Получих от него куче за неколкостотин долара и ми отдели час и петнайсет минути ценно време, защото бях изразил искреното си възхищение от хобито и успехите му.”
Джордж Истман от „Кодак” изобретява прозрачния филм, който прави възможно киното, натрупва състояние от сто милиона долара и придобива световна известност. Но въпреки огромните си успехи, той жадува за малко внимание също като вас и мен.

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: