Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

го защитавал и накрая би купил продукта на конкурентната фирма. Хвърляйки поглед назад се чудя как въобще съм успявал да продам нещо. Загубих години да споря и да се карам. Сега си държа устата затворена. Това се възнаграждава добре.”
Мъдрият стар Бен Франклин често е казвал:
„Ако спориш, лютиш се и противоречиш, може понякога и да победиш, но победата ти ще бъде измамна, защото никога няма да спечелиш благоразположението на опонента си.”
Така че, помислете сами. Какво държите да получите: театрална академична победа или благоразположението на другия? Рядко можете да се похвалите и с двете.
Бостънският „Транскрипт” веднъж публикува следния забележителен хумористичен куплет:
„Уилям Джей, почиващ тук, умря,
Отстоявайки свойта пълна правота.
В хода на двубоя той прав макар да беше,
Е все тъй мъртъв, както и ако грешеше.”
Може да си прав, убийствено прав в спора, но що се отнася до това да промениш становището на другия, усилията ти ще са точно толкова безплодни, колкото и ако грешиш.
Фредерик С. Парсънс, данъчен консултант, цял час спорил с един данъчен инспектор. Става въпрос за сума от двет хиляди долара. Господин Парсънс твърдял, че тези пари са всъщност несъбираем кредит и никога няма да бъдат получени, поради което не бива да бъдат облагани.
„Несъбираем кредит, глупости! – повтарял инспекторът. – Трябва да се плати данък върху тях.”
Господин Парсънс разказа пред курса: „Този инспектор беше студен, самонадеян и упорит човек. Все едно хвърлях аргументите си и фактите на вятъра... Колкото повече спорехме, толкова повече упорстваше. Затова реших да прекратя спора, да сменя темата и да проявя внимание към него.
Казах му: „Това сигурно е нещо съвсем дребно в сравнение с важните и трудни решения, които ви се налага да вземате. Аз самият съм запознат с данъчните закони. Но моите познания идват от книгите, а вашите от опита, от предната линия. Понякога ми се иска да имах работа като вашата. Бих научил толкова много.” И бях убеден в всяка изречена от мен дума.
Инспектора се поизправи на стола си, облегна се и дълго ми говори за работата си, разказа ми за измамите, които бе разкрил. Постепенно тонът му стана приятелски и взе да ми разказва дори за децата си. На тръгване обеща да помисли по моя проблем и след няколко дни да ме уведоми за решението си.
След три дни ми се обади в офиса и ми каза, че решил да остави документа във вида, в който е подаден.”
Този данъчен инспектор проявяваше една от най-често срещаните човешки слабости. Той иска да се чувства важна персона и докато господин Парсънс спори с него, го постига, като на висок глас отстоява авторитета си. Но щом засвидетелстват уважение, спорът се обезсмисля, защото е проявил егото си, и той става дружелюбен и любезен.
Буда казва: „На омразата не може да се сложи край с омраза, а с любов.” Недоразуменията никога не се приключват със спор, а с такт, дипломатичност, отстъпки и добронамерено желание да разбереш гледната точка на другия.
Линкълн веднъж смъмря един млад офицер затова, че влиза в остър конфликт с негов колега.
„Никой човек, решил да достигне максималното, на която е способен, не може да отделя време за лични препирни – казва той. – А още по-малко може да си позволи последиците, включително покварата на и загубата на самоконтрол. Отстъпвай за големите неща, за който чувстваш, че не си прав, отстъпвай и за дребните, макар да имаш право. По добре направи път на кучето, отколкото то да те ухапе. Дори да го убиеш, ухапаното си остава.”
В една статия „Битс Енд Пийсиз” се предлагат следните съвети за това как да предотвратите превръщането на противоречие в спор:
Радвайте се на несъгласията. Помнете, че „Когато двама партньори винаги са съгласни един с друг, единият е излишен.” Ако има някакво основание, за което не сте се сетили, бъдете благодарни,

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: