В. Защо любовта се чувства по-илюзорно от омраза­та?

О. Ами, така е. Любовта се чувства по-илюзорно от омразата, защото при любовта трябва да изоставиш егото, а при омразата егото се засилва. Затова хората обичат по-малко, а мразят повече. Дори и човека, когото обичат, на­мират нещо в него, което да мразят.

Ти мразиш 99 %, а обичаш 1 %. И дори този един про­цент изглежда като сън, защото когато егото изчезне в да­ден момент, тебе те няма. Когато егото се върне, то не може да си спомни точно какво се е случило, тъй като него го е нямало. Изглежда като сън, като че ли никога не е ставало -ти си го сънувал.

Егото няма спомен за преживяната любов. Ако наис­тина си влюбен, в този единствен момент изпадаш в екстаз и нямаш его. Границите се сливат, преливат, покриват се и изчезват една в друга.

След преживяването, когато егото се завърне, отново се появяват граници и ти си отделен от любимата. Прежи­вяното изглежда като че ли си го видял на кино, прочел в роман или пък: Ама наистина ли се случи? Егото не може да свидетелства.

Това е като сутринта, когато чувстваш, че нощта е ми­нала добре, спал си добре, а някой те пита:

- Откъде знаеш, след като си спал така дълбоко?

Ти само свиваш рамене и започваш да се колебаеш. Казваш:

- Да, ти си прав.

Останало е само чувството, защото в съня, в дълбокия сън егото изчезва.

Ето защо Патанджали казва в своите йога сутри, че самадхи и сънят имат нещо общо - егото изчезва. Любовта и самадхи също имат нещо общо - изчезването на егото.

Егото се идентифицира с тебе така, че без него ти не функ­ционираш. Затова щом изчезне егото, всичко изглежда илю­зорно. Омразата изглежда по-реална, борбата - по-предизвикателна. Такива са моите наблюдения: много хора обичат само, за да се борят. Те се интересуват от любовните дела само, ако в тях има предизвикателство, иначе не.

Има жени, които се влюбват само в съпрузите на дру­ги, никога в неженени мъже, тъй като няма да има с кого да воюват. Няма предизвикателство. Има и мъже, които винаги се заглеждат в съпругите на другите мъже. Те не се интере­суват от неомъжени жени, просто не им обръщат внимание. Защото, ако няма семеен триъгълник, историята е безсмис­лена. Не може да се направи филм без този триъгълник. Не може да се напише роман без триъгълника. Ако са само двама, всичко изглежда скучно. Третият внася предизвика­телството, енергията и тогава се засилва твоята бдителност и борбеност.

Дори в любовта ти търсиш омразата, борбата и война­та, както и конфликта, защото егото се подхранва от конф­ликти. Така че омразата изглежда по-реална. Затова по вре­ме на война в света, ако се вгледаш в лицата на хората, те изглеждат напрегнати. Походката придобива ново качество - движат се бързо. Изглеждат ангажирани, заинтересувани. Сутрин, точно при брахмамухурт, те стават и питат за вест­ника. Навсякъде хората говорят, като че ли наистина става нещо.

Когато няма война, те стават тъпи. Животът им се превръща в рутина.

Омразата изглежда по-реална, а не бива да е така. Ако сте по-внимателни, друго ще бъде положението: омразата ще е нереална, а любовта ще е реална, защото реалността може да се опознае, само когато изчезне егото. Чрез егото

не може да се опознае реалността, понеже то е пречката, ба­риерата пред реалността.

В. Кой е най-добрият начин за съжителствуване с малкия съдия, който се е настанил в главата ми и удря с чука си: лошо, лошо, добро, добро?

О. Не съди съдията. Кое е най-доброто? Да се изкъпя или да медитирам? Това е запитал Доменик, френски пъте­шественик. Доколкото познавам западняците, по-добре е да се изкъпе. След банята можеш и да медитираш. Но първо се изкъпи, защото тялото е първо. Изчисти тялото, понеже ме­дитацията е също пречистване, едно дълбоко пречистване на битието. Ако не си изчистил тялото, няма да те интересу­ва и пречистването на душата. Като начало изчисти тялото, почисти храма - само тогава можеш да изкъпеш бога - вът­ре в светилището.

О. Не, съвсем не. Но не се плаши и не се безпокой. Няма защо да заслужиш. Това е свещен дар, прасад, благос­ловия. Всъщност колкото повече мислиш, че заслужаваш, толкова по—малка е възможността да ти се случи. Колкото повече чувствуваш, че не заслужаваш, толкова по-голяма е възможността да стане. Остави го да стане, не може да се постави въпросът дали заслужаваш. Само го остави то да се случи.

О. Има ли и интелектуално значение? Няма такова. Аз говоря от сърцето си към сърцата ви, от битието към битие­то ви. Не губете пътя си в интелектуалната гора, защото иначе ще слушате нещо, което няма да бъде това, което ви

казвам. Ако искате да ме слушате, слушайте със сърцето си, всъщност от пъпа си, от вътрешността си. Забравете глава­та, за да може битието да общува с битието. Само тогава значението ще бъде моето. Ако слушате с интелекта си, вие ще придавате значението. Вие ще сте го чули, а пък няма да съм го казал.

Последният въпрос е от Бодхидхарма:

О. Първо, добре е да чувствате, че последната стъпка трябва да се направи от гуру, но тя никога не идва от гуру. Последната стъпка човек трябва да направи сам, без гуру. Защото, ако и при последната стъпка гуру остане при тебе, не е възможно да срещнеш бога. Ти трябва да останеш сам, напълно сам. Така при последната стъпка гуру постепенно изчезва и ти си оставен сам. Трябва да имаш кураж и да скочиш. Или трябва да си достатъчно смел да се откриеш, за да скочи бог. Но в последния момент няма гуру. До този последен момент той може да ти помогне. Той те подготвя за последната крачка, обаче при последната крачка него не може да го има, защото неговото присъствие ще създаде безпокойство.

А когато постигнеш и последното, тогава от все сърце ще благодариш, ще се поклониш с признателност на своя гуру, задето се е оттеглил в последния момент.

Гуру ти помага, за да отпадне всичко друго и само гу­ру остава. Тогава и гуру се оттегля, за да останеш сам. В та­зи пълна самотност ти срещаш бога. Няма друг начин.

Гуру би искал да ти помогне, но не може да го стори. Просто не е този начинът, по който се случват нещата.

НАЧАЛОТО И КРАЯТ

Лаодзъ казва:

Една китайска алегорична приказка разказва за един монах, който търсил Буда. Пътувал много години и накрая стигнал страната, където живеел Буда. Оставало само да прекоси една река и щял да застане лице срещу лице с Бу­да. Той бил възторжен. Потърсил лодка или сал, за да стиг­не другия бряг, тъй като реката била много широка. Но хо­рата на брега го информирали, че никой няма да го прекара оттатък, защото имало легенда, че който отиде на другия бряг, никога не се връща. - Никой няма да посмее да те за­кара там. Трябва да преплуваш.

Разбира се той се страхувал, тъй като реката била много широка, но като не намерил друг начин, монахът тръгнал да я преплува. Точно по средата на реката видял да плува труп, който го приближавал. Уплашил се и се по­мъчил да избегне мъртвеца. Колкото и да се мъчил да се изплъзне, все не успявал, защото трупът се оказал много хитър - каквото и да правел, трупът все повече го прибли­жавал.

Накрая като не намерил начин да се изплъзне, а ос­вен това го обхванало и любопитство, понеже трупът изг­леждал да е на будистки монах с дрехи в охра и обръсната глава, набрал кураж и допуснал трупа да го приближи, или точно обратното: той заплувал към трупа.

Погледнал лицето и се засмял до полуда, тъй като това било неговото собствено тяло. Той не можел да повяр­ва на очите си, но така било. Погледнал пак и пак, обаче тя­лото било неговото.

След това трупът отплувал надолу по реката и той наблюдавал как цялото му минало отплувало - всичко, кое­то е научил, всичко, което е притежавал, всичко, което е бил, егото, центърът на ума и себето - всичко отплувало с трупа. Той останал съвсем празен.

Сега вече нямало нужда да ходи до другия бряг, ня­мало нужда, защото миналото му било отнесено от реката и той сам бил Буда.

Започнал да се смее, защото търсил Буда навън, а Буда бил вътре. Върнал се, смеейки се, на същия бряг, кой­то напуснал преди няколко минути, но никой не го познал. Дори казвал на хората: - Аз съм същият човек! - Но те се смеели, защото той не бил същият човек. И наистина не бил. Това била причината за легендата, че никой не се връща щом като отиде на другия бряг. Всички са се върна­ли, но не били същите. Старото умира и абсолютно ново идва на мястото му.

Аз бих искал тази алегория да бъде колкото е възмож­но по-дълбоко имплантирана в твоето битие. Това ще бъде твоето бъдеще. Ако ти наистина упорито продължаваш пъ­тешествието към страната на Буда, за да станеш върховен, да познаеш върховното, един ден ще дойдеш до широката река, където всичко, което си свършил, всичко, което мо­жеш да направиш, всичко, което си притежавал и можеш да притежаваш, всичко, което си бил и което можеш да бъдеш - всичко се отнася от реката бавно по течението към океана. А ти оставаш съвсем сам, без собственост, без тяло, без ум. В тази самотност цъфти цветето на Буда. Ти си пристигнал в страната на Буда и си опознал Дао.

Тези сутри на Лаодзъ представляват методите как да постигнеш вътрешната Страна на Буца, затова се опитай да разбереш сутрата.

Ти се опитваш по хиляда и един начина да удържиш себе си, да управляваш себе си, но това не е възможно, за­щото умът ти не стои кротко. Когато умът ти не е укротен, ти не можеш да го държиш. А когато е кротък, неподвижен, него вече го няма. И това е единственият начин да го удър­жиш.

Ти не можеш да управляваш ума. Всъщност хората, които контролират ума си, са хора, които нямат ум. Пог­решно е да се твърди, че те управляват ума. Хора, които имат ум, никога не го управляват, те не могат да го контро­лират. Ако има ум, той ще те управлява. Ако няма ум, само тогава можеш да го управляваш - а умът го няма, когато е мирен, неподвижен.

Така че, когато хората казват: "Искам да имам кротък ум, тих ум, смирен ум", те не знаят какво говорят, тъй като умът съществува само, ако не е кротък. Няма такова нещо като кротък ум. Смиреният ум не е ум! Виждали ли сте кротка буря? Виждали ли сте нещо такова? Ако бурята е стихнала, значи повече няма буря. Умът е буря, суматоха. Когато е стихнал и кротък, него го няма, вълнението е спря­ло. Ако има вълни, значи вълнението продължава. Така че, ако си укротил ума, съзнателно или несъзнателно, ти си се придвижил към състоянието на без ум.

Всъщност не правиш усилие да го задържиш, защото е лесно. Да казваш лесно, не е добре, понеже лесно означава с малко затруднение и е категория от трудното. Трудно и лес­но са едно и също качество. Те се различават по степен и количество, но не по качество. Така че не е добре да казваш лесно. Затова Лаодзъ все повтаря, че истината не може да се изрече. Когато я изречеш, тя вече не е истина. Но и той е трябвало да използва езика, както аз го използвам. Всички езици са ирелевантни по отношение на същността на явле­нията и преживяванията. Всички езици са неудачни - за­помни това. Използвай езика само като показалка.

Посочвам ти луната и небето с пръст. Мояг пръст не е луната, а само една показалка, не мисли за него, забрави го. Когато ти показвах пръста си, аз не ти показвах пръста, а луната. Пръстът е ирелевантен. Същото може да се извърши с пръчка или с нещо друго. Всяка показалка ще свърши ра­бота, но показалката не е луната. Целият език върши работа като показалка.

Лаодзъ иска да каже нещо, което не е точно така:

Той, обаче, сочи в правилната посока. Ако искаш да държиш себе си, да управляваш себе си, ако не искаш да си роб, и то роб на много господари - всеки да те манипулира, маневрира, контролира, подтиска и експлоатира, т.е. враго­ве и приятели, защото и тези, които са ти близки и сродни­ци, и тези, които са ти душмани, всички те маневрират и се опитват да те командват - ако искаш да си господар на себе си, единственият начин е да укротиш ума, да забавиш него­вото развитие и да задържиш неговата лудост. Умът си тича лудо. Забави процеса. Убеди го да върви бързо, но да не ти­ча. След това го убеди да върви бавно и да не бърза. След

това го убеди да не върви, а да стои неподвижен. Постепен­но го убеждавай да забавя процеса.

Когато умът се забави, ти ще можеш да видиш празно­та между две мисли, и в тази празнота ще намериш себе си. В този интервал едната мисъл си е отишла, а другата още не е дошла. Един облак е отплувал, а другият още не се е поя­вил. Той идва, но в интервала между двата облака може да се види синьото небе в пространството. Това синьо небе си ТИ. А веднъж погледнеш ли какво си ти, започваш все по­вече да забавяш ума - какво блаженство!

Дейността на ума е ад, бездействието му е рай, а пъл­ното изчезване на ума е мокша. На английски няма дума за мокша, затова употребявам тази дума. Тя означава извън всякаква двойственост, небето и ада заедно, където няма нито болка, нито удоволствие, а си само ти, в твоята абсо­лютна чистота и самота.

Това, което лежи неподвижно, лесно се хваща. Това, което още не се е проявило,

лесно се предотвратява.

Запомни: когато болестта те е превзела, вече става трудно. Може да се излекува, но отнема време. Можела е да се предотврати, ако ти си се осъзнал преди да се е появила.

В Съветска Русия се развива ежедневно нова фотогра­фия - фотография с много големи възможности. Наричат я кирлианска фотография. Кирлиан е разработил много чувс­твителни филми, които могат да заснемат твоята аура, твое­то електрическо тяло. Чрез тези снимки стана възможно да се разбере дали ще се разболееш през следващите шест ме­сеца. Снимката може да покаже още днес, че след шест ме­сеца ти ще станеш жертва на туберкулоза или нещо друго. Ти сега изобщо не го осъзнаваш. Нито пък докторът може

да каже, че ще се разболееш. Ти може да изглеждаш съвър­шено здрав. Болестта още не се е проявила. Не е влязла във физическото тяло, дори не е дошла до ума. Тя е все още в електрическото тяло, което е най-неуловимото нещо в тебе - това, което религиите наричат астрално тяло.

Думата "астрален" произхожда от звезда и тук астрал­но значи звездно тяло, направено от светлината на звездите. То означава електрическо тяло. Ето защо науката за звезди­те се нарича астрология.

Така че Кирлиан е разработил ново научно устройство за предсказване на болестите и то ги предсказва 100 % пра­вилно. Когато то каже: "Болестта идва", никой не вярва. Ле­карите не могат да я засекат никъде, защото я няма никъде. Най-много лекарят може да прегледа тялото. Психиатърът също не може да я засече, защото той проверява само ума. Тя се намира още по-дълбоко, непроявена, в астралното тя­ло. Кирлиан твърди, че тя може да се излекува там и тогава няма да настъпи.

Това изглежда, че крие голям потенциал за бъдещето. Някой ден всяка болница ще експериментира върху астрал­ното тяло. Едва тогава болестите могат да изчезнат напъл­но. Те ще бъдат излекувани преди да са влезли в тебе и пре­ди ти да си разбрал, че ги има.

Това има предвид Лаодзъ, когато говори за най-вътрешните явления в твоето битие. И там става същото нещо. Ако забавиш процеса, можеш да видиш как гневът идва - ти го виждаш. Гневът има три етапа: първо, той е в семето, в астралното тяло. Ако си много бдителен, ти мо­жеш да почувствуваш наближаващата буря. Тя не е дошла, но чука на вратата. Чукането е слабо, но може да се чуе. Ти не го чуваш, защото в тебе е такава гюрултия, такъв шум и бърборене, че финият шум не се чува. Но, ако позатихнеш

малко, ще познаеш гнева, преди да те е достигнал. Тогава той може да се обуздае много лесно.

Вторият етап е, когато гневът те е обзел. Тогава е поч­ти невъзможно да го изтласкаш. Всъщност ти си така обсебен, че тебе те няма, за да се бориш с него. Когато си ядо­сан, тебе те няма, има само гняв и цялото ти същество е обсебено от него. Може да е само за един момент, но ти се за­губваш в него. Той те обгръща и ти правиш нещо, за което ще съжаляваш, но ти си безпомощен, маниак, луд.

И третият етап е, когато гневът отмине. Тогава всеки се осъзнава. Когато гневът ви напусне и най-глупавият се осъзнава. Той се кае, мъчи се да намери оправдание защо се е ядосал, привлича разума си, опитва се да отиде при друга­та страна, върху която е излял яда си и мръсотията, за да се извини и да му простят. Това е третият стадий. Хората в то­зи трети етап винаги се кълнат, че повече няма да изпадат в гняв. Техните клетви са абсолютно безсилни. Те не помагат, тъй като са направени в третия етап, когато ядът е отминал. Тогава всички сме много мъдри.

Трябва да си осъзнат, когато гневът е там. Трудно е да го изтикаш навън, но ако се осъзнаеш, докато гневът е там, няма да навредиш на никого, само ще го наблюдаваш и той ще се изпари. Невъзможно е да го избуташ, той те е обсе­бил, ще те нарани, но няма да навреди на никой друг. Няма да се гневиш на никого, ти сам ще се пържиш в гнева си и ще го изпускаш в пространството, в небето. Ако се осъзна­еш във втория етап, само ти ще пострадаш, никой друг. Но, ако се осъзнаеш в първия етап, преди да се е проявил, ти няма да пострадаш.

Това може да се спре веднага, но имаш нужда от много силна чувствителност, а ти почти си затъпял и не си чувст­вителен. Доколкото виждам, хората са загубили напълно чувствителността си и са станали изцяло нечувствителни. Те се влачат като насън. Вършат неща, без да знаят защо ги вършат. Когато направят нещо, тогава се осъзнават и питат: какво направих? След това се мъчат да намерят извинение, понеже всичко изглежда толкова глупаво. Без каквото и да е извинение, без каквато и да е причина, защо си го напра­вил? А същото нещо си го правил много пъти в миналото и пак го повтаряш.

Обикновено човекът е робот, автомат, той повтаря ед­ни и същи грешки много пъти. Но не го осъзнава.

Гурджиев казваше на своите ученици, че ако можеш да си с пълно съзнание една единствена минута, това стига. Даваше им часовници и им казваше да наблюдават:

- Гледайте часовника, гледайте стрелката, която по­казва секундите, и останете бдителни, докато наблюдавате. Ако почувствувате, че губите осъзнаването, веднага доклад­вайте.

Било почти невъзможно да се намери човек, който да е бдителен за 60 секунди, т.е. за една минута. След три-четири секунди - пропаст, забравяте и вашият ум отива ня­къде другаде. След това пак изведнъж си спомняте и пак започвате да наблюдавате, но след три - четири секунди пак забравяте. Гурджиев казваше, че такива каквито сте, вие нямате душа. Той е прав. Как може да се каже, че имате ду­ша, когато нямате никакво съзнание? Такива каквито сте, нищо не е възможно за вас, защото възможностите се отк­риват само когато сте съзнателни. Да станеш напълно съз­нателен, бдителен, внимателен, така че каквото и да пресече ума ти, да го пресече при пълно осъзнаване, ти да го позна­ваш.

Буда казвал на учениците си, че дори когато вдишвате и издишвате, трябва да осъзнавате кога въздухът се вдишва, обръща се и се издишва - влиза, излиза... Не че трябва да го повторите, ако го повторите, ще забравите да дишате. Вие трябва да наблюдавате, но не със думи , а с осъзнаване. Буда го е превърнал в единствена медитация. Той го нарекъл анапана-сати йога: йогата на наблюдаване вдишването и издишването. Той казвал:

Нищо друго не трябва, това стига.

Това е стигало на милионите хора, които са последва­ли Буда, понеже те ставали с все по-будно съзнание, като наблюдавали дишането.

Ако можеш да наблюдаваш дишането, ти можеш да наблюдаваш всичко друго, тъй като дишането е много фин феномен. Ти оживяваш с първото вдишване. Това е живо­тът. Индусите го наричат прана, тъй като това е най-основният живот, без който не можеш да съществуваш.

Първо е дишането - това е първият акт, който се случ­ва. После следват много неща. Последният акт също е свър­зан с дишането - когато дъхът напуска тялото.

Раждането на човека започва с дишането. Животът свършва с дишането и кръгът се затваря. Ако можете да наблюдавате дишането, ставате трансцедентални, както към раждането, така и към смъртта. Наблюдателят ще види, че "аз не съм дъхът, който започва живота, аз не съм смъртта -дъхът, който спира живота - аз съм отвъд."

Това, което още не се е проявило,

лесно се предотвратява.

Затова каквото искате да промените в живота си и да го трансформирате, вместо да чакате третия етап, внимавай­те още в първия етап. Когато почувствувате първия трепет на гнева, бъдете нащрек. Когато почувствувате първия тре­пет на нагона, бъдете нащрек. Когато почувствувате първия трепет на алчността, бъдете нащрек. Ако пропуснете този момент, след това ще ви бъде повече или по-малко трудно да го оправете.

В първия момент всичко е лесно - точно както е със семето: можеш да го изхвърлиш, без да се тревожиш. Но когато стане голямо дърво, тогава е трудно. Дърветата на­вън са едно нещо - можеш да ги отсечеш, но гневът, алч­ността и сексът - това са дървета вътре, преплетени с твоето битие. Ако ги отсечеш, ще кървиш, и когато ги отсечеш, ще страдаш.

Хората все ме питат:

- Когато разберем откъде идва нещастието ни, защо пак сме привързани към това нещастие?

Причината е, че нещастието е станало част от битието ти. Ако го отсечеш, ще кървиш. Не е като дрехата, от която можеш да се измъкнеш, а е като кожата. Ако обелиш кожата си, ще страдаш. Може кожата ти да е заболяла, може да имаш екзема, но тя е твоята кожа, страдаш, но не можеш да я обелиш, защото ще й причиниш по-голямо страдание.

Хората се привързват към нещастието, понеже все пак имат към какво да се привържат. Ако се махне нещастието, няма да има към какво да се привържат. Нещастието поне е познато и фамилиарно като стар приятел. Ти си се настроил към него и знаеш, че го има - една стара болест. Човек свиква с нея. Ти се привързваш към нещастието, защото да го отрежеш значи да отрежеш собственото си битие.

Винаги помни, че трябва да улавяш нещата, докато са в непроявено състояние. А сега ти ги улавяш, когато си оти-

ват. Ти лъжеш себе си - как можеш да хванеш нещо, което си е отишло? Ставаш много мъдър, когато ядът си е отишъл - какъв е смисълът? Много помъдряваш, когато си извър­шил някоя глупост и актът е приключил. Тогава си мъдър. Тази мъдрост е ненужна, тя е глупава. Всеки би могъл да бъде мъдър по този начин.

Ако наистина започнеш процес на трансформация, трябва да си с будно съзнание, когато нещото е там. Тогава може да се свърши някаква работа. А пък, ако си се осъзнал преди нещото да е дошло, тогава може всичко да се напра­ви.