Дао – трите съкровища Ошо Том 3 1 стремежът към знание

О. Това е единственият страх, който съществува - ст­рахът от времето. Страхът от смъртта е също страх от вре­мето, защо смъртта спира всяко време.

Никой не се страхува от смъртта. Как може да се стра­хуваш от нещо, което не познаваш? Как може да те плаши нещо, което е абсолютно неизвестно, непознато, чуждо? Страхът може да съществува само от нещо, което е извест­но. Така че, когато казваш: "Аз се страхувам от смъртта", ти не се страхуваш от смъртта - ти не я познаваш. Кой знае, смъртта може да е по-добра от живота.

Страхът не е от смъртта, а от времето.

В Индия ние употребяваме една и съща дума за двете. Времето се нарича кала и смъртта я наричаме кала. Имаме един термин и за смърт и за време. Това е многозначно. Ду­мата кала е многозначна, много важна, защото времето е смърт, а смъртта не е нищо друго освен време.

Преминаване на времето означава преминаване на жи­вота. Страхът се появява. На Запад страхът е по-силен; той почти е станал хроничен. На Изток страхът е по-слаб и причината е, че Изтокът вярва, че животът продължава веч­но; смъртта не е краят; този живот не е единственият живот - в миналото е имало хиляди живота и в бъдещето ще има хиляди живота. Няма защо да се бърза. Затова Изтокът е ле­нив - никой не бърза! Затова на Изток времето не се осъз­нава напълно - някой казва: "Ще дойда точно в 5 часа", а изобщо не се явява. Той не чувства никаква отговорност по отношение не времето, а ти си чакаш ли чакаш... И като дойде след 4-5 часа, ще рече: "Какво е станало? Какво тол­коз?"

На Запад времето е кратко, защото както християнст­вото, така и юдеизмът вярват само в един живот. Това съз­дава безпокойството. Има само един живот - най-много за 70 години. Една трета е загубена за сън, т.е. ако живеете 60 години, 20 години проспивате, 20 години от останалите се пропиляват за образование на туй-онуй, а останалите 20 го­дини - за работа, кариера, семейство, брак и развод ... И ако пресметнеш точно - не ти остава време за живеене!

"Кога ще живея аз?" Страх обзема сърцето, а животът преминава, времето изтича между пръстите на ръцете ти - и смъртта те настига всеки момент с твърда стъпка... всеки момент тя може да почука на вратата. Времето е невъзвра­тимо - вие не можете да го върнете обратно - то е отминало завинаги.

Страх, безпокойство - неврозата свързана с времето става хронична, тя почти е станала като втора природа за западняка, който непрекъснато следи как времето минава и се плаши.

Страхът основно се състои в това: "Аз още не съм ус­пял да живея, а времето отлита и не може да се върне. Не

мога да направя нищо - отминало е завинаги." А всеки ден животът се съкращава - става все по-кратък и по-кратък.

Страхът не е от смъртта, а от времето. Ако се разрови-те по-дълбоко, ще откриете, че страхът е от неизживения живот - вие не сте могли да живеете. Ако живеете, вие не се страхувате. Ако животът ви е пълен, няма страх. Ако сте се радвали и достигнали върха, който ви е предложил животът, ако животът ви е бил с насладата на оргазъм, възвишена по­езия, тръпнеща в душата ви, песен, празник, тържество и сте преживели всеки миг в неговата пълнота, тогава няма страх от времето, тогава страхът изчезва.

Вие сте готови да срещнете смъртта, ако дойде още днес, готови сте. Вие познавате живота и ще срещнете смъртта сега като откриване на нова възможност, нова врата и като разбулване на нова загадка. "Аз преживях живота си. Сега смъртта чука на вратата... ще скоча да отворя... Влез! Защото живота го познавам, искам да опозная и теб."

Ето какво се е случило със Сократ, когато умирал. Не­говите ученици започнали да плачат и ридаят, което е ес­тествено. Сократ отворил очи и казал:

- Спрете! Какво правите? Защо плачете и ридаете? Аз си изживях живота, изживях го напълно. Сега идва смъртта и аз съм много възторжен за нея. Чакам я с такава любов и нетърпение, чакам я с надежда. Нова врата се от­варя: животът разкрива нова загадка.

Някой попитал:

- Не се ли страхуваш? Сократ казал:

- Не виждам причина защо човек трябва да се стра­хува от смъртта? Тъй като първо, аз не знам какво ще бъде и второ, има само две възможности - или да оживея, и то­гава няма причина за страх, или да не оживея, за което съ­що няма причина за страх. Ако не оживея, няма проблем -

щом като ме няма, не може да има проблем - ако оживея, така както съм тук сега, ако съзнанието ми оживее, няма проблем, защото всичко си е както преди. Проблеми в жи­вота ми имаше, но аз ги решавах, така че, ако си остана та­ка и има проблеми, аз ще ги реша, а каква радост е да ре­шаваш проблеми, създава стимул. Ти приемаш предизвика­телството и действаш, а щом решиш проблема, изпитваш облекчение и щастие.

Страхът от смъртта е страх от времето, а страхът от времето е дълбок страх от неизживените моменти, от неиз­живения живот.

Така че, какво да се прави? Да се живее повече и по-интензивно. Живейте рисковано. Животът си е ваш, не го жертвайте за някаква глупост, на която са ви учили. Живо­тът е ваш, за да го живеете. Не го жертвайте заради думи, теории, държави и политики; не го жертвайте заради нико­го.

Има много, които са готови касапи, те могат да ви сг­рабчат, могат да вградят във вас повинност: "Вашата нация е в опасност - умрете за нея!" Абсолютна глупост. "Вашата религия е в опасност - умрете за нея!" Пак глупост. Живо­тът си е ваш, живейте го! Не умирайте за никой друг, само за живота.

Това е посланието. И тогава няма да се страхувате.

Но има хора, които искат да ви експлоатират. Те все казват: "Умри за това, умри за онова." Те се стремят към ед­но - вие да станете мъченици и да имате страх.

Живейте! И не мислете, че е геройство да се умре. Единственото геройство е да живееш живота си цялостно, друго геройство няма. Смъртта е проста и лесна. Можеш да отидеш да се хвърлиш от една скала, можеш и да се обесиш - толкова е лесно. Можеш да се превърнеш в мъченик за

една страна, един бог, една религия или църква - всички те са касапи, всички са убийци! .

Не жертвай себе си. Ти си тук на света заради себе си и заради никой друг.

Затова живей! Живей в пълна свобода, така интензив­но, че всеки момент да се превръща във вечност. Ако изжи­вяваш интензивно момента, ти се предвижваш по вертикала и напускаш хоризонтала.

Има два начина да си свързан с времето: единият е просто да плуваш по повърхността на океана, а другият е да се гмурнеш надълбоко, да достигнеш дълбините.

Ако се носиш само по вълните на времето, винаги ще те е страх, тъй като на повърхността не е реалността. По­върхността е наистина част от океана, но само гранична част, периферия. Върви надолу, движи се към дълбините. Когато изживяваш дълбоко даден момент, ти не си част от времето.

Ако си бил влюбен, дълбоко влюбен, времето не е съ­ществувало. Когато си със своята любима или приятел, из­веднъж времето изчезва. Ти потъваш надълбоко. Ако си влюбен в музиката, ако имаш музикално сърце, ти знаеш, че времето спира. Ако имаш чувство за красота, естетическа чувственост и чувствителност - поглеждаш розата и време­то изчезва; поглеждаш луната ... а къде е времето? Часов­никът спира - стрелките се движат, но времето спира.

Ако някога си обичал нещо дълбоко, ти знаеш, че из­лизаш извън времето. Тази тайна ти се е разкривала много пъти. Самият живот ти я разкрива.

Животът иска от тебе да се радваш. Животът иска от тебе да празнуваш. Животът иска от тебе така дълбоко да се увлечеш, че да не съжаляваш за миналото, да не си спомняш за него, защото във всеки момент ти навлизаш все по-дълбоко и във всеки момент животът става все по-красив,

като наслада от оргазъм, като връх на преживяване ... и до­като свикнеш с върха, той ти става като собствен дом.

Ето как живее просветленият човек. Той живее цялос­тно и за всеки момент.

Някой попитал един дзен-будист:

- Какво правиш от просветлението си насам? Той казал:

- Нося вода от кладенеца, сека дърва в гората, когато съм гладен, ям, а когато ми се спи, спя. Това е всичко.

Запомни добре: когато човек, достигнал дълбоко разбиране на собственото си битие, сече дърва, той просто сече дърва. Няма никой друг при него. Всъщност и този, който сече го няма, а само сеченето на дърва и насечените дърва. Човекът, който сече дърва, не е там, защото е в миналото. Когато яде, той просто яде.

Един голям дзен-учител казал:

- Щом седиш, седи; щом вървиш, върви; най-вече, не се суети.

Времето е проблем, защото не си живял правилно - то е символично и симптоматично. Ако живееш правилно, проблемът за времето ще изчезне и страхът от времето ще изчезне.

Така че, какво да се прави? Във всеки момент, каквото и да правиш, прави го цялостно. Простите неща: къпане -къпи се цялостно и забрави света; при седене седи, при вървене върви, най-вече не се колебай, седни под душа и оста­ви всичко живо да се излее над теб. Потопи се в красивите капки на обливащата те вода. Дребните неща: чистене вкъ­щи, готвене, пране, сутрешна разходка - направи ги цялост­но и тогава няма да имаш нужда от медитация.

Медитацията не е нищо друго, освен начин да се научиш как да правиш едно нещо цялостно - веднъж щом си го овладял, превърни живота си в медитация, забрави всякакви медитации, остави животът да бъде единственият закон, единствената медитация. Тогава времето изчезва.

Запомни, че когато изчезне времето, изчезва и смърт-та. Тогава не се страхуваш от смъртта. Всъщност ти я чакаш.

Просто помисли за явлението. Когато чакаш смъртта, как може да съществува смъртта?

Това очакване не е самоубийство. То не е патологично. Ако си изживял своя живот, смъртта става негов връх, върховна точка на живота, апогей, кресчендо.

Ти си изживял всички малки вълнения на яденето, пиенето, спането, ходенето, любенето - малки вълни, големи

вълни - всичко си изживял. Тогава идва най-голямата вълна

- ти умираш! Ти трябва да я изживееш в нейната цялост. И тази готовност е смърт за самата смърт.

О. Нищо не се повтаря освен глупостта, а историята е глупост и се повтаря.

О. Няма друг начин, освен като умре.

Един дзен-учител бил запитан - голям император дошъл да го разпитва, защото се страхувал от смъртта като всеки друг. А разбира се императорът има много повече да загуби от просяка. Затова императорът трябва да се плаши повече от смъртта отколкото един просяк. Смъртта ще от­неме повече от императора отколкото от просяка, затова

очевидно и страхът е по-голям. Той остарял и дошъл при дзен-учителя с думите:

- Кажи ми нещо за смъртта, учителю. Учителят казал:

- Ами че откъде да знам аз? Императорът казал:

- Но ти си просветлен, учителю. Той казал:

- Да, но жив, не мъртъв. Откъде да знам за нея?

В този момент животът е тук, живей го. Това е подго­товката за смъртта. Иначе, когато умреш, ще питаш: "Какво е животът?" Когато задаваш въпроса "Какво е смъртта?" и дали същото ще бъде след смъртта или не, трябва да знаеш, че ти си жив, но пропускаш шанса и възможността да раз­береш какво е животът.

Ще ви кажа една тайна, но не я казвайте никому, ако пък я кажете, помолете да не я казват никому. Хората, които са живи, идват при мен и питат "Какво е смъртта?". Духове­те също идват при мен и питат "Какво е животът?".

Моля ви, докато сте живи, живейте го добре, така че като станете духове, да не ходите при учителя да питате "Какво е животът?" И ако познавате живота, ще можете да познаете смъртта, тъй като същността е познанието. Ако имате способността да познавате живота, ще имате и спо­собността да познавате смъртта.

Познанието трябва да се развива. Затова Лаодзъ казва: не знание, а познание.

И запомнете, ако ме питате и аз отговоря: "Да, вие ще живеете", това ще бъде за вас знание, а не познание.

Аз не съм тук, за да ви направя по-знаещи. То ще е грях, за който ще бъда наказан. Аз съм тук, за да ви направя познаващи - не за да ви давам информация, а просто да ви.

поставя в ситуация, в която вие ще растете, а битието ви ще цъфти.

Не мислете за смъртта. Точно сега вие сте живи - съв­сем живи. Живейте живота, за да го опознаете. Ако позна­вате живота, значи познавате и смъртта, защото смъртта е най-вътрешната сърцевина на живота.

Детето се ражда и вие си мислите, че то ще умре след 70 години. Грешите. Детето се ражда и носи смъртта със себе си в най-вътрешната сърцевина на своето битие. На него му трябват 70 години, за да открие тази сърцевина. Нужни са 70 години на тази ядка да се разпростре изцяло върху него и изведнъж един ден той изчезва.

Смъртта е нищото във вас, нищо друго освен нищото. Красив феномен! Животът е красив, но е нищо в сравнение със смъртта. Смъртта е страшно красива. Хиляди живота не са нищо пред смъртта, защото смъртта е самото кресчендо. Тя е нищото.

При дълбока медитация ще разберете какво е нищото. Ще се сблъскате със смъртта и това е единственият начин да я опознаете - като се сблъскате с нея.

Затова при дълбока медитация внезапно един ден ще почувствате, че ще умрете, не се плашете. Умри! Карай да върви. Да става каквото ще. Смъртта ще е настъпила, а вие ще сте свидетели. Смъртта ще бъде около вас, вие ще кръ­жите около нея и ще я опознавате. Нека това да бъде позна­ване, а не знание.

О. Осъзнаването е достатъчно да доведе до това, но това осъзнаване при вас не е достатъчно. Осъзнаването е

достатъчно, но ако то не приижда, т. е. ако осъзнаването не ви е изпълнило достатъчно, или това, което наричате осъз­наване, е само мисълта за него, защото в противен случай взривът става.

Ти си мислиш за различни неща и докато мислиш, ти се струва, че то е реално.

Има хора, които си мислят, че обичат; има хора, които си мислят, че схващат; има хора, които мислят, че са в ме­дитация - но всичко това е само мислене, а не преживяване. Така взривът не става, а иначе трябва да стане.

То не се случва и ти трябва да знаеш, че ти не си го осъзнал, а само си мислиш, че си.

И защо така нетърпеливо чакате взрива? Вие вече сте прекрачили в бъдещето. Само мисленето навлиза в бъдеще­то, а осъзнаването - не. Осъзнаването е винаги тук - сега.

Използвам думите тук и сега като една дума: тук-сега е една дума. Осъзнаването е тук-сега. Момента, в който вие започвате да мислите за бъдещето, очаквате с нетърпение бъдещето, безпокоите се за резултата, вие не осъзнавате. Само мисленето е тревога за резултат. Животът изобщо не се тревожи за резултатите. Резултатът не го касае.

Вие обичате човек и мислите за резултата - какво ще се получи от това? Ако мислите, значи не обичате; ако оби­чате, вие изобщо не мислите за резултата - само по себе си то е достатъчно и не отива по-далеч.

Ако медитирате - медитацията е толкова блажена, че никой не мисли за резултата. Ако ли пък мислите за резул­тат, медитацията не е възможна. Това насочване на ума към резултата е единствената бариера и препятствие. Няма мно­го препятствия, единствената преграда е насоченият към резултат ум: няма тук-сега, а винаги се мисли, че резултатът е някъде другаде и докато правиш любов мислиш за резул­тат.

На Запад разрушиха даже красивия феномен на лю­бовта, тъй като има вече книги, които ти дават напътствия и схващания за резултатите. Докато правят любов, хората мислят дали ще стигнат до оргазъм или не. Вие го възпира­те и той не може да се случи, защото при това участие на ума оргазмът е невъзможен. Оргазмът е състояние извън ума. Той става, когато умът липсва - той става, когато ти си изцяло в момента.

Тъй като много хора на Запад мислят за оргазма, все повече книги се издават за това, как се стига до него. Кол­кото повече книги излизат за него, толкова по-малка е въз­можността да се стигне до него.

Така се появява нужда от още книги.

Ето как търсенето и предлагането се затварят в ома­гьосан кръг.

Изглежда, че през следващите 25 години, когато свърши този век, Западът ще стане напълно неспособен на оргазъм, защото, когато мислиш, мисленето се превръща в бариера. И така започваме да се манипулираме.

Попадал съм на книги със заглавие "Как да правим любов". Можете ли да си представите нещо по-глупаво? Любовта се превръща в метод и става технология, ноу-хау.

Любовта и бог не са методи. Те не са неща, които се правят, а са начини на битието, не на действието. Начинът на битието изисква само едно условие да се изпълни - това е да си изцяло в него.

Защо ще мислиш за резултатите? Какво му е на сегаш­ния момент? Какво ти липсва точно сега? Аз съм тук, ти си там, дърветата са щастливи, небето е красиво - какво липс­ва? Как може да има повече съвършенство, отколкото е в този момент? Всичко е толкова съвършено, колкото си е.

Но твоят ум казва "не". Много неща трябва да се направят, за да си съвършен. Това е болестта - туморното на-

растване в ума във връзка с резултата, подобряването на нещата и усъвършенстване на действията. Всичко е съвър­шено, не бива да сте перфекционисти, защото само ще объркате повече нещата, не можете да ги подобрите. Просто се опитайте да бъдете в настоящето, отпуснете се в сегаш­ното и оставете бъдещето само да си дойде.

Не търсете края. Нека средството да бъде краят. Нека пътят да бъде целта.

В. От тази страна на плета не изглежда като шега, а като мръсен номер...

О. От тебе зависи, иначе си е една хубава шега. Твое тълкуване си е "мръсният номер", твоя интерпретация. За­режи това тълкуване и погледни отново. Хвърли свеж пог­лед - това е шега, хубава шега, а Бог е шегаджия.

Има една хубава еврейска притча. Това се случило в едно село. Щом се появявало нещастие, равинът отивал в гората, правел някаква магия, молел се на Господ и винаги след това селото получавало помощ.

Но равинът починал и друг млад мъж го наследил. Отново се появило нещастие. Човекът отишъл в гората и казал на Господ: "Аз не знам къде е мястото, не знам и ри­туала, но Ти знаеш всичко. Така че какъв е смисълът да се прави всичко това? Аз просто ти казвам: спаси ми селото от това нещастие." И на селото било помогнато.

По-късно и този човек умрял. Дошъл друг млад мъж, а селото отново изпаднало в беда. Младежът не отишъл в гората, седнал на стола и казал: "Слушай! Не знам място­то,където са ходели онези старци, нито знам ритуала, нито молитвата, която са казвали, но аз ще ти разкажа една при­казка, защото знам, че обичаш приказките, и моля Те, по­могни на селото ми." Така той разказал приказката и на се­лото било помогнато.

Обичам тази притча. Господ е разказвач. Той обича шегите, но ако ви изглежда като мръсен трик, то си е ваша интерпретация. Оставете вашите тълкувания и гледайте напред със свеж ум, без интерпретации, без лоши спомени от миналото и ще ви стане весело. Светът е много красив, а шегата е съвършена.

О. В момента, в който питате "колко?", вие пропускате смисъла. Не може да питате колко търпение е нужно. Сами­ят въпрос показва, че вие нямате търпение, а сте нетърпели­ви. Търпението не пита колко. Търпението винаги знае, че каквото и да направите, то е винаги по-малко от нужното.

Ето защо тези, които са постигнали, казват: "Когато го постигнахме, не беше поради нашите усилия, а поради Не­говото благоволение."

Не питайте колко търпение. Самият въпрос е породен от нетърпение.

И наистина "нищо ли не можем да сторим"? Да, наис­тина вие нищо не можете да направите. Правенето е барие­рата. Вие сте спънката. Зарежете и правенето и себе си. Жи­вотът е случване, а не действие, а всичко, което е велико и красиво, се случва. Вие не можете да го направите, можете само да го оставите да се случи. Моля ви, оставете го. Всич­ко, което е нужно да направите, е да го оставите да стане.

Така се случило веднъж, че един мъж дошъл при ра-вина на селото много объркан, разтревожен и паникьосан. Той казал:

- Ще трябва да ми помогнеш, равине. Изпаднал съм в голяма беда. Дванадесетото ми дете се роди днес, аз съм беден човек и не мога да издържам себе си, жена си и два-

надесет деца. Вие ще разберете моя хал. Помогнете ми. Какво да сторя?

Равинът скочил. Той казал:

- Да сториш? Послушай съвета ми: недей да правиш нищо.

Вие също последвайте съвета ми: не правете нищо. Оставете го и то ще стане. То е винаги зад ъгъла. Толкова сте близо до него. То е готово да се случи във всеки момент, но вие не му позволявате. Вие блъскате реката. Плувайте по нея, само по нея.

В. Дали всички същества накрая намират своя път към просветлението?

О. Не знам. Може би да, може би не. Аз знам само ед­но нещо, че всеки си е просветлен. Дали ще го разберете накрая или не, зависи от вас. Как да отговоря за вас?

Ако вие продължавате да вършите нещата, които сте вършили досега, вие можете да продължите да ги вършите и във вечността.

Аз знам само това: че всеки е просветлен. А дали ще го разбере накрая или не, си зависи единствено от него са­мия.

Лаодзъ казва:

Какво са знанията? И защо са толкова много тези, ко­ито дълбоко им се противопоставят?

Знанието е средство да се бориш срещу съществуване­то. Знанието е оръдие в ръцете на Егото. Знанието е конф-

ликт - частта се стреми да завладее цялото като опознава тайните на цялото. Знанието е главното пътешествие на Егото.

Това, което са парите, което е властта - точно това са знанията, но са по-опасни от парите и по-опасни от власт­та, защото знанията са по-коварни.

Трябва да ви разкажа старата библейска приказка за изгонването на Адам от рая. Тази притча има няколко зна­чения. Едно от значенията е на Лаодзъ, а именно: Господ създаде света и каза на Адам да не яде от плодовете на дър­вото на знанието - но защо точно от дървото на знанието? Всъщност това е абсурдно. Ако беше забранил на Адам да убива, щяхме да го разберем. Ако беше забранил на Адам изневярата в секса, тогава всички религии по света щяха да го разберат. Но Господ не е забранил нито секса, нито наси­лието, а знанието. Изглежда, че знанието е първият грях.

Но защо трябва Господ да го забранява? Защо е опасно знанието? - Защото самият стремеж да научиш тайните е агресия. Най-силната агресия. Самият стремеж към разбул­ване на тайнството е насилие. А усилията да научиш показ­ват, че ти си готов да се биеш. Иначе за какво са ти знания­та?

Знанията са средство за агресия, борба и конфликт. Частта се опитва да въстане. Частта се опитва да създаде свой собствен център, за да бъде отделена от цялото. Частта се опитва да стане сама център на света!

Не че има бог, който забранява. Вчера ви казах, че Бог обича приказките. А сега трябва да ви кажа, че Бог е част от една красива приказка. Бог е най-хубавата притча. Няма никъде нищо подобно на Бога. Не го търсете, защото ще го търсите напразно. Никъде няма да го срещнете. Бог е една притча - но красива! Тя означава много неща и вие ще загу­бите, ако мислите, че Бог е човек. Бог не е лице.

Случи се преди време аз да чуя важен философски диалог. Седях в къщата на един богаташ, в неговата краси­ва гостна. Той бърбореше непрекъснато, но телефонът в другата стая позвъня и той трябваше да ме остави. Добре стана, че той излезе, защото иначе щях да пропусна важния разговор.

В страни от мен имаше голям съд и в него плуваха две златни рибки. По-младата изведнъж спря и попита дру­гата:

- Вярваш ли в Господ?

По-младата рибка имаше философски вид, като изс­ледовател. Старата отговори поучително, като гуру:

- Да, иначе кой мислиш, че ни сменя водата всеки ден? Ако няма Господ, кой мислиш ни сменя водата всеки ден?

Всички концепции за Бога са като тази... Кой мислиш е създал света? Просто малък ум - малки концепции. Бог не е концепция - той е притча.

Така, че запомнете, когато казвам "Бог забранил", аз не мисля, че има такъв, който е забранил. Аз просто искам да кажа, че това е начин да се изрази нещо. Съществуване­то забранява знанието. Съществуването разрешава неве­жеството и забранява знанието, защото в неведение частта се слива с цялото, остава при цялото, представлява едно с цялото. И в момента, в който то започне да знае, се появява егото, егото кристализира. Сега вече частта не плува заедно с цялото. Сега тя има собствен ум - да прави това, да не прави онова. Сега тя има свой избор - харесва това, не ха­ресва онова...

Това е смисълът на разказа, че неочаквано Адам и Ева били изгонени от рая.

Може би се чудите къде е този рай. Това не е географ­ско място, а психологическо състояние на ума. Невежество­то е рай, а знанието е прогонване.

Всяко дете се ражда като Адам или Ева и остава в рая. Но, когато започнем да го обучаваме, ние започваме да го дресираме. Всички тези учители и хора, които се опитват да направят детето знаещо, са змията, която убедила Ева, че който хапне от плода на дървото на знанието, ще стане като Бог - ти ще имаш собствен център, както Бог има свой цен­тър. Ако знаеш, ще станеш нещо по-различно от това, което си.

Цялото знание е съблазън да станеш нещо, което не си. Всички знания създават бъдеще, всички знания създават желание да станеш нещо, което ти не си.

Неведението е да се радваш на това, което си, а знани­ето е да се стремиш към това, което не си.

Онази змия е била първият учител в света. Онази змия е създала разрив, а разривът е между битие и ставане. Всяко знание създава този разрив между твоето битие и твоето превръщане. То създава един блян. Създава изкушение, илюзия, че можеш да станеш като боговете. Но ти не си бог, можеш ли да си като тях. Невежеството казва, че си и няма нужда да ставаш. Друго не е възможно - ти си част от цяло­то, ти имаш същите качества като цялото - ти си свещен. Невежеството ти казва, че ти вече си това. Няма какво друго да се прави. Ти просто трябва да му се радваш, да го чест­ваш и да му се наслаждаваш. Знанието казва: "Такъв какъв­то си, ти си осъден, ти си нищо. Ти трябва да станеш като боговете. Опитай! Направи усилие! Извърши нещо! Дис­циплинирай се!"

Запомни, че в деня, в който едно дете започне да мис­ли за бъдещето, то загубва своята невинност. Само до този момент, докато се радва на настоящето, то е дете, невинно,

некорумпирано в своето битие. Ставането още не е настъ­пило - то е все още в рая.

Раят не е нищо. Раят е способността да се наслажда­ваш точно тук и сега.

Ти си в рая и все пак си го загубил, защото не можеш да се наслаждаваш тук и сега. Ти си мислиш и планираш за бъдещето, някъде там, когато станеш като боговете, тогава ще му се наслаждаваш.

Знанието създава бъдещето. Знанието създава желани­ето. Знанието създава ставането. Знанието е самсара — ко­лелото. Когато ти си в колелото, ти се въртиш, въртиш, вър­тиш и не стигаш никъде.

Знанието е светът. Когато Исус казва: "Моето царство не е на този свят", той има предвид света на ставането. Той няма предвид този свят с дърветата и птичките, които пеят, и дъжда, който вали, и небето, и облаците - не, под "този свят" той не означава света, който заобикаля твоя ум и би­тие, света на ставането, на желанието.... което Буда нарича танха. Желанието да бъдеш нещо друго, а не това, което вече ти си.

А то е невъзможно. Ти ще си във вечен пъкъл. Ти мо­жеш да бъдеш само това, което си. Нищо друго не е въз­можно. Ти се мъчиш да направиш нещо невъзможно.

Ти не можеш да бъдеш нищо друго. Как можеш да си? Цветът на розата да се опита да стане цвят на лотоса, или цветът на лотоса да се опита да стане нещо друго... Те не са толкова глупави и са все още част от рая. Розовият храст до тебе е все още в рая, но ти не си. Детето седнало до тебе може да е все още в рая, но ти не си. Аз съм тук пред и в рая, но ти не си. Така че раят не е въпрос на географията, той е въпрос на вътрешния мир.

Знанието създава разрив. То корумпира невинността и те състарява. Иначе ти би останал винаги като дете. И кога-

то Исус казва, а той го казва съвършено правилно, че "дока-то не станете като децата, вие няма да влезете в Царството Господне". Това е тайният ключ, който ще отвори отново заключените врати на рая. Знанието ви е изпъдило, не Бог. Няма Бог, а само начин да кажеш едно и също нещо. За да го кажеш по лесен начин, ние създаваме притчи, които мо-жеш ти да разбереш. В момента, в който станеш знаещ, ти си автоматически изпъден, никой не те пъди. А в момента, в който изоставиш знанието и ставаш отново невинен, ти си приет обратно, никой не те приема.

Знанието е средство да се бориш с цялото, а как мо­жеш да се бориш с цялото? Това е като капка в океана, коя-то се бори с океана - едно жалко, много жалко пъклено яв­ление. Как може капката да се бори с океана? Тя може да продължава да се бори, но няма никаква възможност никога да покори цялото. Ще бъде поражение, а това е адът - вина­ги победен, винаги провал.

А Лаодзъ казва: