Това, което още не се е проявило

Изглежда абсурдно. Ти трябва да оправиш нещо, което още го няма. И Лаодзъ казва да се справиш с нещо, когато не се е появило, просто преди да го има. Разликата е между след и преди. Ти се справяш с гнева , когато вече си е оти­шъл, а Лаодзъ казва да се справиш с него, когато още го ня­ма, не се е появил. Ако се справяш с нещата преди да ги има, ти ще придобиеш съвсем различно качество на битието си. Ти ще имаш девствено, невинно и некорумпирано битие.

Не чакай и не отлагай. Не казвай: - Ще го свърша ут­ре. - Утре няма да дойде. Утре не е имало и няма да има. Това е някакъв образ в ума ти. Винаги има днес. Това, което

съществува, е винаги сега. Съществува само настоящият момент.

Ако искаш да свършиш нещо, свърши го сега и тук. Не отлагай и не казвай: - Това е дреболия, ще я оправя утре.

Нищо не е дреболия. Ако не внимаваш, докато дойде утре, това нещо ще е станало огромно. Тогава ще срещнеш трудност и може да не ти е възможно утре да го свършиш.

Никога не оставяй проблемите несвършени. Така се обременяваш. Живей си живота така, че всеки момент да бъде завършен. Каквото трябва да свършиш, свърши го сега. Каквото трябва да кажеш, кажи го сега. Какъвто трябва да бъдеш, бъди сега. Не казвай: "утре." Утре е страната на глу­паците. Така върви глупостта - с отлагане.

Ако можеш да свършиш всичко в настоящия момент, то в следващия момент ще бъдеш бодър и няма да има дамоклиев меч. Ако смъртта дойде при такъв човек, той е ви­наги готов и щастлив, тъй като не е оставил нищо незавър­шено.

Ако смъртта дойде при тебе, ще те изпълни тревога, тъй като са останали хиляда и едно неща незавършени. Би искал да ти остане още малко време, тъй като винаги си ис­кал да свършиш някои неща и никога не си ги свършил.

Всъщност ненужни неща си свършил, а нужните неща си отлагал. Ако отложиш яда си за утре, това може да е доб­ре, но ти никога не отлагаш гнева си за утре. Гневът се из­лива точно сега, а любовта се отлага за утре. Алчността те обзема сега, а делбата се отлага за утре. Насилието извърш­ваш сега, а на състраданието казваш: - Чакай да видим утре. - Всички глупости правиш точно сега и не чакаш утрешния ден. А всичко, което е хубаво, го избутваш за някой друг ден.

Мъките никога не отлагаш, а винаги отлагаш блаженс­твото. И когато дойде смъртта, виждаш, че си водил живот с

мъки, а блаженството и благословията винаги си отлагал. Ето я смъртта - тя пристъпва, а ти -плачеш и ридаеш и мъл­виш:

- Малко време ми трябва. Аз никога не съм живял ис­тински.

Направи обратното, благослови този момент. Мъките могат да се отложат, за тях не бързай. Ако си блажен в този момент, няма да има мъки, тъй като моментът е цялостен, всичко е в него. Настъпва следващият момент и той ще се появи от този момент. Ако в настоящия момент си блажен, то в следващия ще си още по-блажен.

Когато дойде смъртта, ти ще кажеш:

- Напълно съм готов, тъй като съм отлагал само мъки­те си. Добре че дойде.

Сега няма нужда, утрешният ден изчезва напълно.

Така прави мъдрият човек. Той решава всеки проблем на момента. Всяка ситуация се разрешава в настоящия мо­мент.

Много енергия се освобождава, ако завършвате неща­та. Не сте ли го наблюдавали със себе си? Когато не завър­шиш нещо, то остава в главата ти и чука, тропа, за да го за­вършиш. Докато не го завършиш, то кръжи около тебе и те преследва. Може да е нещо дребно, но не те оставя на мира. Свърши го!

Ако можеш да свършиш всичко на момента - аз ти казвам, че може да се свърши, защото аз го правя, така че не говоря теоретически, а напълно практически - то може да се свърши и е свършвано, обаче от много малко хора. Веднъж като му хванеш цаката, ще се смееш на себе си. Толкова е просто: завърташ ключа в ключалката и вратата се отваря. Ако наблюдаваш, ще видиш дали си завършил всичко. През нощта сънищата ще изчезнат, тъй като сънищата са неза-

вършените преживени неща от деня, които се мъчат да се завършат сами.

Ако сънищата изчезнат, тогава и мислите ще изчезнат, понеже сънищата и мислите са едно и също нещо. Сънища­та са примитивен език за онагледяване - езика на картини­те, а мислите не са нищо друго освен усъвършенствани съ­нища и блянове. Сънуването и мисленето са два аспекта на един и същи процес.

Предстои ти интервю. Ти репетираш в ума си какво ще кажеш и какво ще те питат хората - повтаряш многократно. Отиваш там и изведнъж се оказва, че репетицията ти не ти е свършила работа. Тя не може да свърши нищо, защото оне­зи хора нямат представа за твоята репетиция. Те те питат нещо, но ти не си в настоящето, защото си изпълнен прека­лено много с онова, което си репетирал, със собствената си подготовка. Те те питат едно, а ти разбираш друго. Ти отго­варяш с наизустените отговори, а те изобщо не се интересу­ват от тях. Ти се разминаваш с въпроса. След като си изпус­нал смисъла, излизаш от стаята и започваш да мислиш как­во е трябвало да отговориш. И отново започва процесът -репетицията с ретроспективното мислене. Обаче в нужния момент, точно в момента, когато е било нужно, ти не си присъствал. Така пропускаш целия си живот.

Има една приказка за Дзен-будизма. В един град имало два храма, съперници като всички храмове. Всеки забранявал на поклонниците си да ходят в другия храм. Би­ли жестоки антагонисти. И в двата храма монасите имали по едно момче, във всеки храм едно момче за всичко: да носи покупките от пазара, за туй - за онуй. Във всеки храм забранили на момчето си да говори с хората от другия храм, било на пазара, било по пътищата.

- Няма. Тези хора в другия храм са толкова корумпи­рани, че няма да им говориш!

Момчетата са си момчета. Когато на едно момче му забраниш да прави нещо, естествено то ще го направи. Те били заинтригувани - какво всъщност има?

Един ден двамата се срещнали на пътя, докато оти­вали на пазара да купят нещо. Момчето от храм номер едно попитало другото момче:

- Къде отиваш? Другото момче отговорило:

- Където ме отведат краката.

Слушайки велики метафизични неща, той станал ме­тафизик. Той просто отивал на пазара да купи зеленчук, но казал:

- Където ме отведат краката. Аз живея спонтанно. Другото момче се озадачило. То било победено, за­щото не можело да покаже своята метафизика.

Върнало се и попитало учителя си какво да прави.

- Вие ми забранихте, но аз съм глупав, а те наистина са лоши хора. Аз зададох на момчето прост въпрос "Къде отиваш?" Той започна да говори глупости и ме победи. Аз съм обиден.

Учителят казал:

- Така не бива. Утре пак го попитай. Когато ти каже "Където ме отведат краката ми", ти ще му зададеш въпрос от Дзенски диалог: "Ако нямаше крака, къде щеше да оти­деш?" Така ще го подредиш, ще го сложиш на място.

На следващия ден момчето дочакало другото момче да дойде. То дошло и първото момче го попитало:

- Къде отиваш? Другото отговорило:

- Аз живея спонтанно. Където вятърът ме отнесе. Изобщо не споменал за крака. Първото момче било в

паника, не знаело какво да прави. Тези хора са наистина много лукави и непредвидими. Сега пък ново двайсет!

Момчето са върнало ядосано и казало на учителя си:

- Ти си прав. Тези хора са противоречиви, непостоян­ни и изобщо не може да се разчита на тях. Аз се бях пригот­вил, но другото момче си беше сменило намеренията. То каза: "Където вятърът ме отнесе. Аз съм бял облак" Така че какво мога да му кажа. Вятърът няма крака, как тогава ...?

Учителят казал:

т Аз ги познавам добре. Те са много непостоянни. Ут­ре пак го попитай: "Къде отиваш?" Той ще каже: "Където ме отнесе вятърът. Аз съм бял облак." А ти го попитай: "Ако вя­търът не духа, къде ще отидеш?

На следващия ден момчето пак се приготвило.

Това момче е вашият ум. Вие вечно се приготвяте да срещнете живота и всеки път се проваляте, защото готови­те отговори не вършат работа. Животът е непостоянен, на него не може да се разчита изобщо.

Тогава момчето попитало:

- Къде отиваш сега? Другото момче отговорило:

- Отивам на пазара за зеленчук. Ами сега какво да прави?

Никога не пристъпвайте в живота с готов отговор, иначе ще се разминете с живота.

Следната случка станала с Марк Твен. Той се връщал в къщи с жена си след изнасяне на лекция в университета. Жена му, която не присъствала на лекцията, а дошла само, за да се приберат вкъщи, го попитала:

- Как беше лекцията?

Марк Твен я погледнал и попитал:

- За коя лекция ме питаш? За тази, която подготвих, или за тази, която изнесох, или за тази, която бих желал да изнеса - за коя лекция?

Ти подготвяш нещо, изнасяш друго, а съвсем друго би желал да изнесеш. И времето ти е пропиляно, животът си преминава покрай тебе. Ти само събираш боклуци.

Тогава се страхуваш от смъртта. Иначе смъртта би би­ла една хубава почивка. Човек трябва да е готов за релакса­цията: -преживял си своя ден, обичал си, наслаждавал си се, празнувал си, живял си и ето идва моментът, вечерта се спуска и на тебе ти се иска да почиваш. Ако цялото поже­лае, утре сутринта пак ще се върнеш бодър, млад и способен на живот, но това не е твоя грижа.

Затова да не те притеснява целта. Първата стъпка е и последна. Началото е краят. Настоящият момент е всичко. Пътуване на хиляди мили започва с нечия крачка..

Не се тревожи за целта, а просто се радвай и наслаж­давай на първата си крачка. Втората крачка следва след първата, а след това идва и третата. Няма защо да мислиш за това. Нека утрото само да се погрижи за себе си. Не мис­ли за утрото. Радвай се! Тази стъпка е добра, радвай й се, за да може средството да стане краят.

Това трябва да разбереш, иначе винаги ще пропускаш живота. Ще се отегчаваш от пътуването и ще мечтаеш за целта. А как може едно изнурително пътуване да достигне мечтана цел?

Можеш ли да разбереш простата математика? Как мо­же с изморително пътуване да се достигне до желана цел?

Целта идва с пътуването. Тя е сумата на цялото пътуване. Ако аз съм преживял целта във всяка крачка, ако съм тър­жествувал с целта при всяка крачка, само тогава ще стигна целта, където мога да тържествувам тотално.

Но ако ти се влачиш и не те интересува какво става точно сега в момента, а очакваш утрешния ден, ти може да достигнеш целта, но и тя ще бъде прашна като пътуването ти.

Целта не е някъде там навън, тя зависи от тебе. Ти трябва да смениш начина си на преживяване. Затова помни какво казва Лаодзъ:

Ако я желаеш, излей цялото си битие върху нея. Ако не я желаещ, по-добре я отсечи още сега и не чакай утреш­ния ден.

Ако го желаеш, добре, ако не го желаеш, недей да ча­каш да се изградят деветте тераси и тогава да решиш, че трябва да го разрушиш. Решавай сега! Всеки момент ти пос­тавя ултиматум и всеки момент е спешен. Ти трябва да действаш в настоящия момент.

Ако искаш да тръгнеш на пътуване, тръгни с бодра стъпка. Ако не искаш, недей тръгва. Само недей да се вла­чиш.

А в живота става така. Идват при мене хората и ми казват:

- Не знаем, дори не сме сигурни дали искаме да меди­тираме, но все пак дойдохме.

Ако не сте сигурни искате ли да медитирате или не, значи първото нещо, което ви трябва, е да сте сигурни. Ина­че ще правите нещо, което няма да е от сърце. Ще правите нещо, за което ще съжалявате. По-късно може да поискате да го разрушите, което ще е вече много трудно. Да научиш нещо е трудно, но не толкова трудно колкото е да не нау­чиш нещо. Трябва да сте сигурни. Ако не искате да правите медитация, зарежете идеята - няма нищо лошо в това. Не е дошъл моментът за вас. Изчакайте. Вършете други неща, които трябва да свършите точно сега. Нека това да бъде ва­шата медитация. Ако искате да изкарвате пари - нека това да бъде медитацията ви. Печелете пари. Един ден, когато ви обхване безнадеждност, ще дойде моментът.

Ако искате да навлезете в политиката, вървете! Веч­ността не бърза. Бог не бърза. Той може да почака. Прави това, което ТИ искаш да правиш. Има достатъчно време. Това е смисълът на източната концепция за прераждането: има достатъчно време, има милиони живота и ще има мили­они живота.

Спокойно! Гледай си живота, без да бързаш, без да се притесняваш. Каквото ти се прави, това прави, защото са­мо чрез правене човек израства и съзрява.

Щом като не е моментът на твоята медитация, така да бъде. Не се чувствай виновен! Ако е дошъл моментът на твоята медитация, пристъпи към нея тотално. Как можеш да тръгнеш на дълго пътешествие с наполовина готов ум? Как

можеш да се отправиш на пътуване само с част от твоето битие? Другата част ще те дърпа назад, ще те влече в други посоки и ще настъпи суматоха. Така стават нещата.

Съвременният ум е шизофреничен, раздвоен, защото го зоват и дърпат от много страни и ти трябва да се движиш в няколко посоки едновременно. Едната ти ръка отива на север, а другата на юг, краката ти вървят на изток, а погле­дът ти гледа на запад - това е положението. Ако се разпад­неш на части, не е катастрофа, то е естествено. Ако почувс­тваш, че не си едно цяло, очевидно така трябва да бъде. Как можеш да си едно цяло?

Решавай. Бъди сигурен. Решавай при първата крачка, за да не си губиш ненужно времето, да не губиш нито миг.

Пътешествие на хиляди ли

започва с първата стъпка. Този, който действа, разваля. Този, който сграбчва, изпуска. Понеже мъдрецът не действа, той не разваля. Понеже не сграбчва, не изпуска.

Всеки път Лаодзъ идва до едно и също заключение -неговата основна формула е: прави чрез неправене, у-уей. Действието без действие. Усилие без усилия. Трудно е да се разбере, но не е трудно да се върши. Защото интелектуално, ако се опиташ да го разбереш, стигаш до съвършена глу­пост. Говориш несвързано.

Ето какво Артур Кестлер съобщил на Запада, когато дошъл да учи Дзен на Изток, а Дзен е Буда и Лаодзъ заедно. Най-високият връх на индийската мисъл е Буда. Най-високият връх на китайската мисъл е Лаодзъ. Дзен е кръс­тът между двете. Дете на двамата. Така че няма нищо по­добно на Дзен - това е най-рядкото цвете на света. Нищо не

достига дълбините, които достига Дзен. Нищо не докосва | върховете, както Дзен ги докосва.

Артур Кьостлер - един от най-умните интелектуалци на Запада, дошъл на Изток, за да разбере какво е Дзен. Мно­го се мъчел да разбере и затова не успял. Той докладвал:

- Всичко това е глупост.

Интелектуално това е глупост. Ако се опиташ да раз­береш, то ще е глупост, защото интелектът познава само ед­но нещо: когато правиш нещо, само тогава то е направено. Ако не правиш, не е направено.

Но битието познава по-велика тайна, а именно, че има неща, които, ако ги правиш, не стават, но, ако не ги правиш, стават.

Например любовта. Можеш ли да я вършиш? Ако я вършиш, най-многото, което правиш, е театър - тя не е ис­тинска, не е автентична и не идва от твоето битие. Тя про­излиза от главата ти, а любовта от главата е мъртва като всяко мъртво нещо. Има действия, но безсилни, празни, без съдържание в тях. Когато целунеш жена, която не обичаш, има целувка, но това е само физиологията на целувката. Ако попиташ лекар, той ще ти каже: - Да, тази жена е целуната, което се открива в оставените следи. - Когато целунеш ня­кого, ти пренасяш хиляди малки микроорганизми и така може да се открие човекът, който е целунал жената, т.е. твоите микроорганизми се откриват на нейните устни. Оба­че ще е трудно, дори невъзможно за лекаря да установи да­ли я обичаш или не, защото любовта не оставя микроорга­низми. Любовта не се открива.

Някой може да те прегърне, да те целуне, дори да пра­ви секс с тебе, но без любов. Такива актове се вършат, но те са празни и кухи. Те са мъртви, понеже сърцето ти знае, че мъжът или жената извършват движения, но не влагат себе си, той или тя не са в тях.

Ти не правиш любовта - тя или се случва или не се случва. Трябва да я чакаш. Не можеш да я управляваш, нито да я маневрираш, нито да я манипулираш, защото любовта е по-велика от тебе. Как тогава ще я манипулираш? Най-многото можеш да й позволиш да се случи. Можеш да й попречиш, но не можеш да я насилиш.

Точно както е изгревът на слънцето. Можеш да затво­риш врати и прозорци и лъчите няма да влязат в къщата ти. Ще живееш в тъмнина. Слънцето няма да чука на вратата ти и да се мъчи със сила да влезе вътре. По никой начин няма да те безпокои. Ако на тебе ти е добре да си в тъмнината със затворени врати и прозорци, то на слънцето му е все едно. Това не го тревожи.

Можеш да отвориш вратата и слънцето ще влезе, но не можеш ти насила да вкараш слънцето вътре. Слънцето си е навън, а ти можеш да го пуснеш или спреш, само не можеш да го насилваш. Ти не можеш да хванеш слънчевите лъчи, да напълниш една кофа с лъчи и да ги занесеш в къщи. Това не става. Кофата ще влезе в къщи, но лъчите ще останат на­вън.

Любовта е по-велика от тебе. Ако искаш да обичаш, трябва да не си деен - това е у-уей, действие чрез бездейст­вие.

Но да оставим любовта, той като тя е рядко явление. Много хора мислят, че обичат, но това е такава рядкост, както и другите велики изкуства. Много хора - улични пев­ци - мислят, че са певци, но те са само като уличните лю­бовници. Съвсем малко са певците, чиито песни изливат вътрешното им мълчание, и те пеят това, което не може да се изпее. Те се мъчат да предадат това, което е неизразимо и неизказано, а то се случва рядко.

Можеш да пишеш поезия, но поетите са рядкост в све­та. С поезия се занимава всеки - всъщност настъпва ден, в

който всеки един се пробва да пише поезия. Има такава възраст, когато всеки човек е достатъчно глупав, за да опита стихоплетство. След това го зарязва. Можеш да улучиш ри­тъма, стъпката и граматиката - всичко правилно, но няма поезия. Така е, защото не е нещо, което се прави. Поетът се ражда, а те става. И влюбеният се ражда, а не се създава -тази рядкост е като великият поет, великият музикант, ве­ликият художник. Но що се отнася до любовта, хората поне могат да се утешат, че са влюбени.

Всеки мисли, че обича. Обаче преживяването е много рядко. Да обичаш значи да познаваш великата тайна на уу-уей. Ако обичаш, ще станеш просветлен. Ако обичаш, зна­чи, че вече си го постигнал, защото знаеш тайната - същата тайна, която е довела до твоето просветление..

Така че нека да оставим този пример настрана, той не ни върши работа, а да вземем нещо по-основно, което всеки познава, например съня. Ако се мъчиш да заспиш, няма да можеш да заспиш. Колкото повече се мъчиш, толкова по-невъзможно ще бъде да заспиш. Това е проблемът на хора­та, които страдат от безсъние. Има такива, които им дават съвети: направи това, направи онова, брой до сто, след това обратно до едно. Но колкото повече броиш, толкова повече умът ти е буден. Започваш да броиш назад: сто, деветдесет и девет ... сега трябва да си по-внимателен, по-буден от вся­кога. Може да броиш и до милион, но накрая ще разбереш, че сънят няма да настъпи.

Мулла Насрудин страдал от безсъние. Отишъл на психиатър. Психиатърът казал:

- Нищо работа!

Не че психиатрията знае какво да прави, но специа­листите трябва да се преструват, че знаят. Затова му казал:

- Трябва да направиш следното нещо. Ти търгуваш с вълна и познаваш овцете. Започваш да броиш овце - от една карай нататък, докато заспиш накрая.

На следващия ден Мулла Насрудин дошъл тичайки, бесен, влязъл в кабинета на психиатъра. Той бил толкова разгневен и буен, че психиатърът се уплашил и казал:

- Какво има, Насрудине? Насрудин отговорил:

- Преди твоя метод аз спях поне по два-три часа, а снощи и толкоз не можах да спя. Броих, броих - хиляди ов­це. Това не помогна. Започнах да им стрижа вълната. Стри-гах, стригах - купища вълна. Помислих си, че и това няма да помогне и започнах да тъка одеала. Това е моят бизнес. Изтъках десет хиляди одеала - ами сега, кой ще ги купи? Ти ме побърка напълно. Сега тези 10 000 одеала са ми на гла­вата. Пазарът е слаб, нещата не вървят добре и става все по-трудно да намеря купувачи...

Така става. Няма начин да се помогне на човек, който има трудност със заспиването. Единственият начин е да му кажеш:

- Не прави нищо. Чакай, без да правиш нещо. Каквото и да направиш, правенето пречи на съня, тъй като сънят е феномен на неправенето. Сънят идва сам. Ти не го докар­ваш! Изведнъж разбираш, че е настъпил, а ти си затворен и отнесен. Питай хората, които спят добре. Те ще ти кажат: "Ние не правим нищо. Слагаме глава на възглавницата, га­сим светлината и край. Няма нищо за правене.

Същото е вярно и за просветлението: няма нищо за правене. Загасяваш светлината, отпускаш се на възглавни­цата и... готово! Просветлението е дълбока почивка. Егото е активност, а липсата на его е безактивност. То е пасивно, не мъжко отношение, не агресивно, то е женски феномен.

Лаодзъ постоянно твърди, че тези, които достигат върховното, го постигат само чрез женско отношение. Как­во значи женско отношение? То е пасивност. Жената никога не е агресивна в любовта. Ако е агресивна, тя не е жена. В тялото й сигурно има повече мъжки хормони, отколкото са й нужни. Жената чака. Дори, когато се влюбва, тя не го из­разява. Тя никога не поема инициативата и не казва: "Аз те обичам."

Тя чака. Дори когато й кажат: "Аз те обичам" и тогава тя не бърза да отговори с да, защото това не е по женски.

Ето защо поетите казват:

- Когато жената ти каже "не", не й вярвай, защото почти винаги, когато иска да каже "да", тя казва "не".

Това е женският начин да бъдеш пасивен и приемащ -това е покана, а не агресия. Светът има нужда от агресия, но твоето вътрешно битие не се нуждае от агресия. Ти не мо­жеш да нападаш Бога, не можеш да го покоряваш. Трябва само да се предадеш. Самата дума "покоряване" е глупава в нашия смисъл, обаче в света ти трябва да покоряваш, тъй като светът е ориентиран по мъжки.

Истинската религия е женска, тя трябва да бъде така­ва, а светският живот е мъжки - мъжкото его се стреми да завладява! Женското иска да бъде завладяно, а това е уу-уей. Точно като съня - то идва, а ти не правиш нищо, само чакаш. То е като любовта - отправяш поканата и чакаш. Тя идва, когато назрее моментът.

Този, който действа, разваля.

Този, който сграбчва, изпуска.

Понеже мъдрецът не действа, той не разваля.

Понеже не сграбчва, не изпуска.

Делата на хората често се провалят

пред самото им завършване.

Като си внимателен в края, както и в началото,

ще избегнеш провала.

Бъди внимателен и в началото и в края. Бъди внимате­лен накрая, както си бил внимателен в началото! Не гледай на началото и края като на две отделни неща - те са едно и също нещо.

Има хора, които са много ентусиазирани в началото, това са тип хора - ентусиасти в началото. Щом се влюбят, полудяват от щастие, но рано или късно се укротяват и ця­лото щастие, наслада и възторг ги напускат. В началото все­ки може да е много възбуден, тъй като ...

Оня ден Самарпан се върна от Щатите и каза, че е на кръстопът и не знае дали да си ходи или не. Той прекара тук няколко месеца и умът му казвал:

- Меденият месец свърши, моят меден месец. Но аз му казах:

- При мене меденият месец никога не свършва. Той винаги е тука и в бъдеще ме чакат много медени месеци.

Меден месец, който стига до точката на своя край, изобщо не е меден месец. Истински влюбените обичат док­рай. В последния ден те са така дълбоко влюбени, както и в първия ден. Любовта им не е възбуда. Възбудата е треска, а човек не може да остане завинаги в треска. Един ден трябва да се укротиш и да станеш нормален. Истинската любов не е като треската. Тя е като дишането - постоянно продължа­ва. Меден месец, който е свършил, не е бил никакъв меден месец.

Ако има любов, целият ти живот става меден месец. Всеки момент е нов и ти носи ново откровение. Затова казах на Самарпан:

- Почакай. Иде по-голям меден месец. Винаги е така! Но запомни, че и в края трябва да си същият както в нача­лото.