Давид тиодор Еп

Глава 11 - ВЪЗЦАРЯВАНЕТО

“А Авенир влезе с Израилевите старейшини и рече: В минало време вие сте искали Давид да царува над вас... Тогава Авенир каза на Давид: Ще стана да ида и ще събера целия Израил при господаря си царя, за да направят завет с тебе, та да царуваш над всички, според желанието на душата си. И Давид изпрати Авенир, и той отиде с мир" (2 Царе 3:17, 21).

От изявлението на Авенир може да се извлече една много практична поука. Можем да я приложим към своите сърца. Авенир отиде при Израилевите люде и им припомни, че в миналото са искали да направят Давид цар, като прибави: “Сега, прочее, сторете тона!" (ст.18). Направете Христос Цар в своя живот. Той е определеният от Бога Цар, както Давид бе определен и след това бе помазан за цар над Израил. Помнете, че името “Христос” означава “Помазаникът на Бога" и като такъв, Той е определен и помазан за Цар над живота ни. Затова Го направете Цар днес.

Делото на изкуплението, което Христос извърши за нас, е приключено. От друга страна, делото на Святия Дух, формиращо Христос в нас, продължава. Напреднали ли сме в личната си обхода след Голгота?

Тук пада тежестта в Евреи 6:1, където четем: “Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се стремим към това, което е зряло..." Излезли ли сме вече от стадия на духовната инфантилност? Знаем ли разликата между своята позиция в Христос, която е чрез вяра и завинаги е установена в небето, и състоянието си, поведението си между хората? След като сме се новородили, ние сме Божии чада и сме приети пред лицето на Бога и Исус Христос. Нашите имена са записани в Книгата на живота на Агнето и имаме увереността за вечен дом в небето.

Но има и друга страна в живота ни като християни. Ние живеем в този свят пред човеците и макар че поведението ни не влияе на нашето новорождение, новорождението прави нашето поведение да се отличава. Нашето поведение не променя факта, че сме уповали на Христос и сме родени в Божието семейство. От друга страна, фактът, че сме били родени в Божието семейство предполага, че в поведението ни е станала промяната. Ние сме се новородили, бидейки създадени в Христос за добри дела. След като сме били родени от Бога, в поведението ни ще има промяна. Петър ни казва, че според Божията божествена сила, Той ни е подарил ... “всичко, що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила; чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света" (2 Петрово 1:3-4).

Няма по-подходящо време от настоящето, за да направим Господ Исус Цар в живота ни. Ако сме допускали други неща да се изпречват по пътя ни, нека направим тази интронизация в сърцата си сега.

Подобно на Давид, който не форсира придобиването на царското управление, Христос също не налага със сила управлението Си над нас. Ние сме станали Божии чада чрез вяра в Христос и Христос ни дава живот. Той ни чака да предложим себе си на Него, за да управлява като Цар вътре в нас. Той взема онова, което Му се предложи. Ние трябва да Го поканим да влезе и да заеме престола Си в нашите сърца.

Страхувам се, че някои вярващи не са предлагали досега на Христос нищо, макар че са придобили спасение от Него. Други може да са Му предложили “Хеврон", което говори за “общуване” с Него, но повече не са Му предлагали, да не би да попречи на техните планове в личния им живот. Нека възприемем Авенировото предложение и да го сторих. Направете Христос Цар!

Когато не направим Христос Цар в сърцата си, там избухва „гражданска" война. Нямаме мир. Придържаме се към несигурното царство на своето „аз", но то няма да изтрае. Тази война ни струва скъпо и не е в ничия полза, освен на дявола. Докато на Давид се пречеше да стане цар на целия Израил, в страната му имаше гражданска война. Докато не допускаме Исус Христос да ни управлява отвътре, ще установим, че сме изгубили мира в сърцата си. Св. Дух чака да вземе контрола над нас и да успокои тази постоянна вражда между плътта и Духа. Защо не се предадем? Защо не отстъпим всичко на Господа? Докога ще се борим за постигане на собствен път? Нека предадем сега живота си на Него!

Докато гражданската война бушуваше в Израил, Давид се укрепяваше, а Сауловият дом отслабваше. Но царството все още бе разделено. Егоистичният начин на живот е губещ. Докато водещото начало в живота ни е такова, ние ще се сблъскаме само с поражения, сърдечни болки, загуби и беди. Може би сме срещнали други, които са направили Христос за свой Цар. Виждаме ги победоносни и радостни. Те не живеят без своите скърби и изпитания, но не допускат да бъдат смазвани. Колкото повече се отдалечаваме от нашия Спасител, толкова по-голяма е опасността от закоравяване на сърцата ни спрямо Него. Именно това направи Саул. Той бе послушен за известно време, но по-късно пренебрегна Бога, закорави сърцето си срещу Божията воля и бе отхвърлен като цар.

Запомнете, че има много сериозно предупреждение, което ни се дава в Евреи 6 гл.: “Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали съпричастници на Святия Дух, и са вкусили колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват" (ст.4-6). Тук се говори за човек, който е получил спасението, но не се е предал напълно на Господа. Не става дума за изгубване на спасението, а за отхвърляне на Христовата власт и изгубване на благословенията, които я придружават.

Илия се обърна един ден към израилтяните, казвайки; “Докога ще се колебаете между две мнения? Йехова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни дума" (3 Царе 18:21). Ние обаче да отговорим с “да” на Христос!

Докато Давид бе цар само на Юда, а не на целия Израил, Божият народ не можеше да си отпочине от своите врагове наоколо. Господ каза за Давид: “Чрез ръката на слугата Си Давид ще избавя людете Си от ръката на филистимците и от ръката на всичките им неприятели" (2 Царе 3:18). Исус трябва да бъде Цар, иначе няма да ви спаси по начина, заплануван от Бога. Без изключение там, където се употребява думата “Исус" или „Спасител", думата „Господ" се съдържа в контекста. Не можем да бъдем спасени от греха без да се откажем от него и да се отвърнем от него. Спасението ни се състои в обръщане на живота ни към Него не само заради спасението, но също и като признание за Неговото управление. Ако искаме да бъдем победоносни християни, трябва да Му позволим да управлява. Ние сме помирени с Бога чрез Христовата смърт, но сме спасени от силата на греха чрез Христовия живот (Римляни 5:10). Докато Давид и Исвостей управляваха над Израилевите племена нямаше мир и сигурност. Ние също трябва да изберем между Христос и себичния си живот. Един ден всяко коляно ще се поклони и признае Христос за Цар, според Филипяни 2:9-11, но не всички колена ще се превият доброволно тогава. Сега можем да направим своя избор. Нека го направим с радост и така, както трябва.

Божия твърд! В най-ужасната битка ще можеш тогаз да

избегнеш заплахи и смърт.

С Бога силен бъди! Той е меч, Той е щит! Знай какво е на теб

обещал. Щом отдясно стои, ти ще бъдеш прикрит от врага

озлобен, побеснял.

С Бога силен бъди! И воювай със чест! След тръбата Христова

лети. И така ще постигнеш триумф и венец при сияйните

райски врати.