Дежа вю с дефицитите в Здравната каса


Ген. проф. д-р Стоян Тонев, председател на Здравната комисия в НС: Биячите да не получават социални помощи



страница3/4
Дата05.02.2018
Размер0.52 Mb.
#54507
1   2   3   4

Ген. проф. д-р Стоян Тонев, председател на Здравната комисия в НС: Биячите да не получават социални помощи

Силвия Николова
- Генерал Тонев, отново има пребит лекар в спешното отделение на Пернишката болница. Какво трябва да се направи, за да бъде прекратено това безобразие?

- Ще разговарям с министрите, от които зависи санкциите за насилници над лекари да бъдат увеличени както финансово, така и биячите да бъдат наказвани, включително със затвор. Те трябва да са приравнени с тези при посегателство над полицаи и държавни лица.



- Ще помогне ли това?

- Надявам се да помогне, особено ако наред с тези санкции им се отнемат и гражданските права за определен период от време.

Например да им се отнеме правото да гласуват, да заемат определени длъжности и да не им се изплащат социалните помощи. Въведат ли се тези мерки, няма начин побойниците да не се замислят, преди да посегнат на лекар или на друго медицинско лице.

- Следва ли кметовете да носят отговорност за насилие над медик?

- Редно е да са отговорни, след като са избрани на тази длъжност.

Трябва да се знае, че едно такова нападение не се ограничава само с увреждане на лекаря, фелдшера или медицинската сестра. Тук става въпрос, че се възпрепятства оказването на помощ на лицето, което има нужда от такава. В резултат на забавянето на екипа, състоянието му може да се влоши и дори да настъпи смърт. Затова, редно е всеки, възпрепятстващ работата на спешните медици, при подобен случай да бъде подвеждан под отговорност по смисъла на Наказателния кодекс за предумишлено увреждане на чуждото здраве, поставяне в пряка опасност на живота или причиняване на смърт. Без крути мерки насилията няма да спрат.
Д-р Юрий Торнев, шеф на ЦСП - София-област: В гетата само с жандармерия
Спешните медици да се придружават от жандармерия, когато отиват на рисков адрес в гетата. Местната власт няма ресурс за упражнява контрол, това е работа на правоохранителните органи. Тази идея за решаване на проблема с малтретирането на медици лансира вчера пред "Монитор" д-р Юрий Торнев - директор на Центъра за спешна медицинска помощ - София-област. По закон кметовете нямат право нито да арестуват, нито да слагат белезници, нито да задържат, нито да обвиняват, нито да осъждат подобни престъпници, поясни той.

Д-р Торнев разказа, че чести инциденти с побой на лекари и фелдшери от спешния център има в Самоков, Ботевград и Ихтиман. Той припомни, че преди месец в Ботевградския център нахлу група роми, които изпотрошиха врати и медицинска техника. След този случай е осигурена охрана във филиалите на спешната помощ в Ихтиман, Самоков и Ботевград.

Патрулна кола на полицията да придружава линейката в ромските махали, както беше преди няколко години, ще поискам на среща с директора на Областната дирекция на МВР, която ми предстои тази седмица, каза още д-р Торнев.
Реванш за спешния лекар
Отношението към спешния лекар трябва да се промени незабавно. И тъй като явно това не може да стане по силата на доброто възпитание, от каквото е видно, че няма и помен, то трябва да се наложи с крути мерки.

Тези лекари, както и фелдшерите и медсестрите в спешните центрове, са хората, на които мнозина дължат не само своето здраве, но най-вече живот. Огромна част от тях са роми - онези, които не си плащат здравните осигуровки, но са накичили по няколко сателитни чинии на покривите си, карат си колите, пият като за последно, а после, когато алкохолът им подяде черния дроб, викат линейка, защото без осигуровка само спешният доктор ще ти дойде на крака. Вместо благодарност същите тези пияници си изкарват върху медика комплексите и ниското си самочувствие. За тяхното здраве, на тези, които не си внасят осигуровките, плащаме ние - данъкоплатците и изрядните платци към НЗОК. Затова е редно ние като данъкоплатци да поискаме властта да вземе мерки срещу поругателите на лекарската професия, срещу пасмината, която няма срам и е прекрачила всички граници на приличието. Форми на мерки колкото щеш - като се започне от орязване на социалните помощи, та се стигне до отказ от линейки в гетата. Пък да ги видим тогава колко им е смелостта извън чертата на циганската махала!


Десислава Атанасова, зам.-председател на правната комисия, ГЕРБ:

Противопоставянето в обществото трябва да спре

Ще има ремонт на Изборния кодекс

Мария Папазова
Г-жо Атанасова, в 43-тото народно събрание ГЕРБ пое ангажимент да преодолее конфронтацията. Ще успеете ли да решите този натрупан с години проблем?

За съжаление времето, в което заседава 43-тото народно събрание, показва обратна тенденция. Имаше доста сериозни сблъсъци дори при приемането на правилника за работа. Все още има и противопоставяне за внесени законопроекти, дори и поведението на народните представители не се е променило. Не успяхме да излъчим ръководства и съставите на комисиите в един ден, защото не всички парламентарни групи бяха готови с предложенията си. Всичко това се отразява на работата на 43-тото народно събрание.

В правилника на този парламент беше записано, че обидите от парламентарната трибуна ще се наказват. Ще успее ли тази мярка да извади обидния език от пленарна зала?

Традиционно във всички правилници на НС е съществувал текст, касаещ обидите към народни представители, президента и вицепрезидента. Сега това ще важи и за членовете на Министерския съвет. Не знам защо този текст се посрещна с такова недоволство от опозицията. Какъвто и текст да запишем, възпитанието и етичните норми са предмет и приоритет на друга възраст, на семейна и образователна среда. Всички сме пълнолетни, отдавна би следвало да сме формирали поведение, различаващо се от разговорите на жаргон. Редно е да си даваме ясна сметка за думите, действията и тезите. Конституцията брани изказаните мнения от парламентарната трибуна. Нужно е обаче да има друг тон на дебата, да има други отношения, не само в пленарната зала, но и в медиите и кулоарите. Не възприемам за нормално поведението на колеги, които от парламентарната трибуна употребяват обидни думи. Рейтингът на събранието би се повишил, ако има един конструктивен тон в залата и сблъсък на идеи и тези на парламентарните групи, а не на обиди.



Конфронтацията между политиците не води ли и до конфронтация в обществото?

Имиджът на институцията, в която работим, е дело на всички нас. Ние сме длъжници на обществото, защото последните месеци и особено последната година и половина парламентът беше с най-ниския рейтинг в историята си. Бях приятно изненадана, че предизборната кампания беше с нормален тон, а не негативна, каквито бяха очакванията ми.

Противопоставянето в обществото трябва да спре. На никого не е от полза да има разделение на хората на леви и десни, на про и антиевропейци. Ние сме в една държава, избрани сме от народа и основното ни послание трябва да бъде това, което стои на сградата на НС - "Съединението прави силата". Ние трябва да сме обединени по важните теми. Противопоставянето нито ще доведе до растеж на икономиката, нито ще открие работни места, нито ще напълни хладилниците на хората. То ражда негативизъм, обидни квалификации и представя България в една неприятна светлина пред света.

Защо парламентът не излезе се единна позиция за "Южен поток“?

Смятам, че преди изготвянето на каквато и да е декларация на НС, дори да е консенсусна за всички парламентарни групи, непременно трябва да имаме информация от официални източници за решението на Русия за "Южен поток“. Не може да взимаме позиция на базата на една пресконференция в Анкара - информацията трябва да дойде по официален ред, по дипломатически пътища.

Проектът от българска страна беше прекратен още преди няколко месеца от министър-председателя Пламен Орешарски. По този проект има и започнала процедура от Европейската комисия срещу България. Мисля, че най-добре е да се въздържаме от каквито и да било коментари и позиции, включително и на НС, преди да има яснота относно фактите.

Доколко този парламент ще успее да проведе неотложните реформи, от които страната ни има нужда?

Мисля, че всички си даваме сметката - и управляващи, и опозиция, че търпението на хората - нашите работодатели, се изчерпва. Не случайно избирателната активност е толкова ниска. Само се говори как ще се променят нещата, а нямаме реално извършени дългоочаквани реформи. Безспорни и наложителни са реформите в съдебната система, и в здравеопазването и в енергетиката - все сектори, които са достатъчно сериозни, за да вълнуват всички избиратели. За тези реформи трябва да намерим сили да преглътнем политическото противопоставяне.



Променящата се позиция на Патриотичния фронт застрашава ли тези реформи и разклаща ли крехкото мнозинство?

Доста съм изненадана от последните коментари на колегите от Патриотичния фронт. Те заявиха, че няма да участват в управление с предложение на конкретни личности за изпълнителната власт, а ще подкрепят програми и идеи. За мен е малко встрани спорът за една или друга личност, която ще изпълнява дадена програма. Най-важно е да имаме ясно разписана програма с отговорности и да я следваме. Ако някой си позволи да наруши споразуменията, които бяха договорени след месец преговори и разговори, тогава може да се постави въпросът за подкрепа или оттегляне на подкрепата. В момента наблюдаваме необясним процес. Надявам се, че ако Патриотичният фронт има някакви аргументи, дори свързани с дадени личности, би ги споделил, но не приемам аргументите му да са свързани с етническа или политическа принадлежност.



Още в първите дни - например при предложението за отмяна на плоския данък, се видя, че в този парламент ще има плаващи мнозинства. Ограничава ли това законодателната инициатива на ГЕРБ?

Ние имаме разписана програма, след много проведени разговори. В нея ясно е посочено от какво няма да отстъпим и кое е възможно да бъде обсъждано отново. Данъчната политика например е част от темите, по които няма да отстъпим и това сме заявили пред нашите избиратели. Предполагам, че по темите, които предстоят да бъдат дебатирани, всички ще можем да бъдем полезни с конкретни мерки, с мнения. Има теми, на които държим и ще отстояваме - съдебната,образователната, пенсионната и здравната реформа са сред тях.



Като бивш министър на здравеопазването как отчитате реакцията при "кризата с ебола"?

Това беше събитие, което не очаквахме. Смятам обаче, че общата реакция беше адекватна. Според мен този стрес-тест беше успешен. Единственото, което мога да дам като препоръка, е да се работи за ясна организацията при такива случаи и кой какви отговорности ще има. При първото правителство на ГЕРБ, когато бях министър, подобен беше случаят с атентата на летище "Сарафово". За първи път се случваше подобно нещо и очаквано не бяхме подготвени. Дано никога повече не търсим синхрон между държавните институции по подобен повод. Едни такива предизвикателства пред държавата ни обаче дават възможност да оценим реакциите на всички институции. И при атентата в Сарафово, и при този случай МЗ реагира адекватно.

Вижте, в сектор здравеопазване първо има натрупани проблеми от 25 години, които чакат свето решение. Има огромни задачи, които не търпят отлагане - ресурсно и кадрово обезпечаване, промените в спешната помощ, промените в електронното здравеопазване, обсъждане на темите за здравното осигуряване.

Поехте зам.-председателския пост на комисията по правни въпроси. Ще има ли променени в изборното законодателство?

Промени в изборното законодателство ще има. Всички ние сме се ангажирали с това да има задължително гласуване, да има електронно дистанционно гласуване. Това беше тема на дебат и в 42-то НС, имахме такива предложения. Тогава не бяхме чути. Надявам се, че сега тези промени ще станат факт.



Сработи ли преференцията и обмисляте ли нейното премахване?

Факт е, че първо сработи на евроизборите и Момчил Неков - героят 15/15, е в Брюксел, изместил водача и лидер на ПЕС. На парламентарните избори тя даде своите резултати и имаше размествания в листите. Не сме обсъждали детайлите на промени в Изборния кодекс. По отношение на преференцията, различните модели и различен тип избирателни система, предстои да обсъждаме.



Ще успеете ли да се справите с промените преди местните избори през есента на 2015 година?

Не сме си поставили ултиматуми и срокове. Надявам се, че след като мине важната работа по гласуването и приемането на бюджета на държавата, на здравната каса и на Държавното обществено осигуряване, след Нова година ще започнем работа по Изборния кодекс.


Родена е на 8 октомври 1978

По професия е юрист

Народен представител в 43-ото, 42-ото и 41-ото Народно събрание.

Министър на здравеопазването в първото правителството на Бойко Борисов



Москов вади Спешна помощ от гетата

Дори животните не нападат, когато им помагаш, каза министърът

Мария Чипилева, Руми Борисова
Спешна помощ няма да ходи в ромските гета, ако местните лидери или полицията не гарантират сигурността на лекарите. Това обяви във фейсбук министърът на здравеопазването Петър Москов. Веднага последва остра реакция от ромската партия ДРОМ. "Оценяваме изказването на министъра на здравеопазването като противоконституционно, дискриминационно и противоречащо на Хипократовата клетва, която е положил като лекар", каза лидерът й Илия Илиев и помоли министъра за извинение.

Повод за крайното решение на Москов беше поредното нападение над спешен екип - този път в областната болница в Перник. Инцидентът станал навръх Никулден, когато д-р Денчев бил дежурен в спешното отделение на болницата. Нападателят и негов приятел били докарани с линейка от Радомир в неадекватно състояние. Когато д-р Денчев започнал да преглежда младежа, той се обърнал и го ударил с юмрук в лицето. На място веднага била извикана полиция. Само преди няколко дни друг спешен медик беше пребит. Д-р Ирина Маринова беше нападната, когато отишла на адрес за жена с родилни болки. "Дотук какви права имал и с призивите и обещанията да не правим повече така! Ако някой е избрал да живее и да се държи като скот, получава и правото да бъде третиран като такъв. Всъщност дори дивите животни разбират, когато искаш да им помогнеш, и не нападат", написа по този повод в мрежата Москов. Той добави, че занапред екипите на Бърза помощ ще посещават подобни адреси само след "постигнато споразумение с местните "лидери на мнение" на общността" или с полиция. "Какво ще кажете за побоя в пернишката болница, който са нанесли пияни младежи. За сериозните проблеми в българското здравеопазване далеч не са виновни само ромите. Няма нужда да тръгвате на война срещу тях, като ги лишавате от конституционните им права. Вместо това е необходима нова концепция и държавна политика", отговори му в открито писмо

Илиев. Междувременно медици припомниха, че практиката линейките да се придружават от полицейски коли е въведена от години. На всички адреси, които са преценени като опасни, спешните екипи се следват от полиция и в момента.

Петър Москов, министър на здравеопазването: 226 атаки тази година

От утре навсякъде, където е имало такива инциденти, екипи на Спешна помощ ще влизат само след постигнато споразумение с местните "лидери на мнение" на общността за персонализирана отговорност за поведението на въпросната популация или с екипи на полицията. Когато е възможно и както е възможно. От началото на 2014 г. нападенията над спешни екипи са 226, от тях 175 са в цигански махали. Моля не очаквайте от мен "политическа коректност" по темата."



Илия Илиев, председател на ПП "ДРОМ": Това е дискриминация

Нека всеки битов, криминален или какъвто и да е случай да бъде разглеждан от органите на реда, както повелява българската конституция и българското законодателство. Но категорично отхвърляме като недопустима и противоконституционна позицията, че отделни български граждани не трябва да имат достъп до Спешна помощ. Честите проблеми между пациенти и лекари се раждат заради несвоевременно пристигане на екипите при болните.



Д-р Ирина Маринова пред bTV: Никога няма да се върна там

Отидохме по сигнал за бременна в пети месец, която има болки. Посрещнаха ни две момчета, които бяха със скутерче.

Казаха ни накъде да вървим и те подкараха зад нас. Шофьорът спря, за да минем през дупка. Чу се страшен удар.

Оказа се, че двете момчета са се ударили в линейката. Когато слязох да го видя, едното момче се държеше за главата. Попита ме така ли се кара. Другото момче обаче беше станало агресивно.

Оказва се, че то първо е посегнало на шофьора. Попитах го дали има книжка и дали спазва дистанция и той ме удари. Няма да се върна в тази ромска махала.
В гетата зрее роден Фергюсън

Константин Събчев
Здравният министър Петър Москов се закани, че няма да праща линейките на Бърза помощ в ромските гета. Защото нападенията и побоите над лекарските екипи там все повече придобиват характер на епидемия. И дори престава да се превръща в някакво извънредно събитие, заслужаващо специално внимание в криминалните новини. Проблемът наистина не е от вчера. И трудно се намират логични обяснения за поведението на мургавите ни сънародници, които посрещат с камъни или направо с ножове и брадви хората, дошли да спасят нечии живот.

Преди 1989 г. подобно нещо не можеше да се случи, защото режимът с пълна сила прилагаше политиката на тоягата и моркова. От една страна, ромите получаваха образование, макар и елементарно. Имаха и работа, макар и тежка, мръсна и неквалифицирана. А от друга страна, във Факултето се кълняха, че говорят истината с думите: "Ако те лъжа, да ми умре кварталният!"

Всичко това остана в миналото. Те първи бяха захвърлени в джунглата на пазарната икономика. А в нея поради липсата на по-сериозно образование нямаха никакви шансове за повече или по-малко нормално съществуване. Остана им кражбата на метали, просията, проституцията, раждането на деца - включително и за продан. Безсилни да им осигурят що-годе достоен поминък, политиците от всички бои си затваряха очите пред все по нарастващата ромска престъпност, да не говорим за безплатното ползване на ток, вода и градски транспорт. За да се стигне днес до там, че държавата просто да изтърве всякакъв контрол над гетата. В които вече с нежелание влизат дори полицейските патрулки. Всичко това - в името на платения ромски вот, който все по-често започна да се оказва решаващ, особено в местните избори.

Именно това чувство за безнаказаност доведе и до все по-честите прояви на непредизвикана агресия. И съответно пълни урните с гласове за националистическите партии, които предлагат радикални решения на ромския проблем.

Едва ли министър Москов ще изпълни заканата си - нали ще бъде атакуван от опозицията в парламента? Да не говорим за всевъзможни правозащитни организации, които веднага ще му спретнат дело за расова дискриминация в Страсбург. Но самият факт, че е готов да го стори, говори колко далеч са отишли нещата. И че всяко от ромските гета може да се превърне в български Фергюсън. При това без истински повод.


Без Спешна помощ в ромските махали

От МВР твърдят, че нямат пари да охраняват линейките
Стреснат от последните случаи на пребити лекари, вчера здравният министър Петър Москов обяви, че екипи на Спешната помощ ще влизат в ромските махали само ако е гарантирана сигурността и безопасността им.

"Нямам задължението да осигурявам правото на някого да бие лекари", допълни разпалено той. Москов цитира пред БиТиВи данни на МВР, според които от началото на годината 225 са нападенията над доктори, като 174 от тях са извършени в гетата, останалите са от етнически българи.

Изявлението му предизвика гневната реакция на партия ДРОМ и на "Евророма". Като "противоконституционни, дискриминационни и противоречащи с ангажиментите на министъра като лекар и държавник" бяха определени от лидера на ДРОМ Илия Илиев думите на Петър Москов.

"Не само роми нападат лекари, а и българи правят това. Здравният министър насажда ксенофобия, която е преследвана от Наказателния кодекс", коментира пред "Преса" Цветелин Кънчев. Водачите на ДРОМ и

"Евророма" настояха Москов незабавно да се извини. Те предупредиха, че ако линейките спрат да влизат в махалите, ще има сериозна реакция от ромите.

Различна бе позицията на лекарското съсловие. Медиците застанаха зад министъра си и защитиха колегите си. Директорът на Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) за София-област д-р Юрий Торнев обяви, че няма да наказва служителите си, ако откажат да посетят рисков адрес. "Не мога да го направя, защото отговарям за тяхното здраве и живот. Все едно да ги пратя на смърт или да ги направя инвалиди", коментира той за "Преса".

"Министър Москов има предвид, че проблемът спешно трябва да се реши, а ако това не стане - тогава екипите няма да ходят на адрес. Реакцията му е абсолютно правилна", заяви и шефът на лекарския съюз д-р Цветан Райчинов.

Междувременно Петър Москов изрази в социалната мрежа възмущението си от поредния побой над доктори - този път в Перник и в Исперих.

"Ако някой е избрал да живее и да се държи като скот, получава и правото да бъде третиран като такъв. Дори дивите животни разбират, когато искаш да им помогнеш, и не нападат", коментира здравният министър.

В сряда предстои среща на директора на ЦСМП София-област д-р Торнев с полицията, за да поиска охрана на линейките.

От МВР обясниха, че I не разполагат с ресурс да охраняват всяка линейка. "Служителите ни са преуморени, натрупаният им извънреден труд отдавна е минал лимита и те работят само за държавата. Не разполагаме с достатъчно средства за бензин дори за патрулните автомобили", заявиха пред "Преса" от МВР.

Да ходят ли лекари в гетата

Цветан Райчинов - председател на БЛС: Лекарите трябва да спазват Хипократовата клетва, но с каква клетва да накараме хората от гетата да се съобразяват със законите и правилата в обществото? Как аз да отида при тях, като знам, че там може да ме убият или пребият.

Илия Илиев - лидер на ДРОМ: Категорично осъждаме всякакъв вид посегателство срещу българските лекари! Позицията на д-р Москов обаче е противоконституционна и антихуманна. Настояваме министърът да поднесе извинение за дискриминационното си изказване.

Цветелин Кънчев, лидер на "Евророма": Не само роми нападат лекари, а и българи. Ако здравният министър не се извини, не е изключено да му потърсим и съдебна отговорност.
Спешна реформа

Наделина Анева
Министър Петър Москов се опитва да ни докаже, че е по-трудно да станеш министър, отколкото да намираш правилните управленски решения.

При първия проблем в неговия мандат - пребита лекарка от Спешната помощ, той забрани на линейките да влизат в ромските гета. Ако не дай боже се появи втори проблем - например забравена марля в корема на опериран, може да забрани операциите. Или направо да закрие болниците, ако хванат лекар да получава пари на ръка.

Д-р Москов смеси двата проблема - Спешната помощ и маргинализацията в гетата, от което може да се появи взривоопасна смес.

Много е симпатично министърът да брани хората си. И юнашки да се бие в гърдите, че щом бият лекарите, те пък няма да ходят по адреси. Но това нито е морално, нито е според буквата на конституцията.

Не е редно и да се поставя ултиматум на кметовете да осигурят охрана за лекарските екипи, иначе нямало да влизат в гетата. Спешната помощ е ангажимент на държавата, тя покрива дори здравно неосигурените. И е безумие да оставиш хората без адекватна помощ, ако общината е бедна и не може да плати на здравеняци, за да съпровождат линейките.

Това е акт на безсилие. И то в навечерието на 2015 г, която би трябвало да премине под знака на реформата в Спешната помощ. Ако това е началото й, какви ли ще са краят и резултатът?

Истината е, че лекарите в линейките от години са забравени от държавата.

Те са поставени в унизителното положение да вършат черната работа на медицината за жълти пари. В Румъния колегите им получават по 1400 евро, а у нас - 350 евро.

Там екипите стигат за максимум 20 минути, а у нас - за 40, а понякога и за 120 минути. Телефон 112 е задръстен от позвънявания на неосигурени. А след 19 ч. вечер спешните отделения на болниците се препълват с чакащи за помощ - защото не са си платили здравната вноска. Понеже това е масова практика от години, нормално е тогава да има повече почерпени, които са агресивни. Мит е, че само в гетата пребиват доктори, и това е голям гаф на министър Москов. През 2012 г. лекар травмаолог преби колежката си в благоевградската болница, защото го извикала за консултация, а пациентът още чакал при рентгена. В началото на 2014 г. двама смазаха от бой хирург по време на работа в болницата в Луковит. Даже вчера по ирония на съдбата министър Москов бе опроверган. Защото пияни младежи от Радомир сцепили устата на доктора, който им оказвал помощ в болницата в Перник. И съвсем не били роми.

Не е работа на министъра на здравеопазването постоянно да се обяснява какво е искал да каже и да се извинява за непремерените си думи.

Затова вместо да говори, по-добре да свърши нещо. Ако не може, да си ходи, докато не е станало късно. Здравеопазването има нужда от спешна реформа.




Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница