Департамент за квалификация и професионално развитие на педагогическите специалисти
Изтегляне 57.99 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- КУРСОВА РАБОТА Терапия при флуентни нарушения
КУРСОВА РАБОТА Терапия при флуентни нарушения Заекването е едно от най-разпространените флуентни нарушения и едно от най-тежките комуникативни нарушения по проявление и влияние към неговия носител. Едно от нарушенията с най-древна история и с най-разнообразни и многобройни аспекти. Според Георгиева повечето автори са единодушни, че заекването е плавностно нарушение, което се характеризира със спазми, съпътстващи движения, емболофразии, изразена логофобия, дихателна аритмия, фонационни нарушения, дискоординация на речевата и общата моторика както и наличие на вторични психични нарушения (Георгиева, 2000; Стамов, 1989; Левтерова-Гаджалова, 2002; Миссуловин, 1988). Има и други симптоми, за които не е налице единодушие, като: нарушения на темпа и ритъма на речта, нарушена плавност, симптом на Фрьошелс4, тикове, гримаси, нарушения в писането и четенето, нарушена интонация, особености в почерка, нарушена сила, височина и тембър на гласа, раздразнителност и др. Левтерова диференцира според степента на заекване три форми (Левтерова, 2005): 1. Лека (умерена) – спазмите се проявяват слабо забележимо, обикновено в разговорната реч и не пречат на речевото общуване. 2. Средна – спазмите се забелязват категорично от събеседника, проявяват се освен в разговорната и в повторната реч. 3.Тежка – спазмите са продължителни, проявяват се в разговорната, отразената и в автоматизираната реч. Общуването е затруднено и често невъзможно. Категорично се демонстрират емболофразия и съпътстващи движения. Етиологията на заекването може да се представи като верига от причини, съчетание от предразполагащи, отключващи и усилващи биологични и социално – психологични фактори. Упражнения за заекване. Приказката на Асен Разцветников се прочита на откъси по 4 различни начина: бързо,бавно(провлачено),високо и изразително, шепнешком.
Мързелан и Мързеланка Край речица на полянка Мързелан и Мързеланка си живели в къщурка, ниска като костенурка. Ала дъжд ли се извий - къщичката ще ги скрий, зимна буря ли завей - вкъщи ален огън грей. Имали си те козица, с бяла пухкава брадица и на кривите рогчета с две пиринчени звънчета. Крехко в трема тя врещяла, с ясен звън ги веселяла и ги хранела с попара, щом тревицата покара. Късно сутрин Мързелан дръпвал вехтия юрган и побутвал Мързеланка: - Ставай, пиле, стига нанка! Но невястата кротува и се прави, че не чува. - Ставай мари, Мързелано! - Луд ли си бре - толкоз рано! Най-подире къмто пладне те надигали се гладни и си хапвали попара в гаванката си стара. После с въже в ръката той отивал в гората и събраните дърва сам отнасял в града. А невяста Мързеланка тежко сядала на сянка - с почнатата от неделя чужда прежда и къделя. Тъй минавали се дните, тъй живели те честити. Но - случило се веднъж, че козицата им бяла, що свободно си пасяла в къра там нашир и длъж, се объркала в тъмата и изчезнала в гората. - Бре, къде ли е ваджишка! — рекла булката с въздишка. — Потърси я, Мързелане! - Нищо няма да й стане! Ти ще видиш, че самичка ще си дойде таз козичка. - Ще й видиш веч рогата на полянката в гората. - Я недей ми дига врява! - кипнал Мързелан тогава. - Щом ти трябва - прав ти път! Хе полето, хе лесът! - Брава, тъй, ами че как! Аз ще тръгна в тоя мрак да лудея по гората, ти пък скрий си тук главата и очаквай под юргана за попарата зарана! И разсърдени тогаз, легнали си те завчас и сънували насън, че се гонят с меден звън две стада кози навън. А в далечен пущинак, де не стъпва кози крак, Вълчо срещнал сам-самичка просълзената козичка, па любезно се засмял и завчас я изял. Вдигнали се пак по пладне нашите ленивци гладни. Но не яли веч попара във гаванката си стара. - Ех - въздъхнал примирен Мързелан след някой ден, - като имаме къщурка, въженце и пъстра хурка, криво-ляво щем прекара на света и без попара! И занизали се дните, вечерите и нощите. И семейството лениво заживяло пак щастливо. Но веднъж над божи свят рукнал едър дъжд и град: изпочукал класовете, с меч пронизал листовцете - и на къщицата крива счупил керемидка сива. - Слушай, мъжо Мързелане, няма то така да стане - рекла грижната съпруга, - трябва да поставиш друга! На̀ - отново падна капка на съдраната ти шапка! - Не — съпругът й отвръща, - грижата за всяка къща на стопанката се пада! Я скочи ти като млада и догде те зърна аз, всичко поправи завчас! - Боожее - рекла Мързеланка, - станала съм вече сянка! Делник-празник, сряда, петък шетай пусти женски шетък - а сега за Мързелана и зидарка пък да стана! Никой труд си не направил и вредата не поправил. А дъждовната вода текла, текла за беда. Гнили ден из ден гредите и рушили се стените. И когато над света долетяла есента и един намръщен ден ревнал вятърът студен, в миг къщурката прогнила до основи се срутила. Изпод купището жалко се измъкнал подир малко, цял в прах и пот облян, злополучни Мързелан. А с оскубана глава изпълзяла след това и нещастната стопанка - пъргавица Мързеланка. И приседнали тогава те на жълтата морава, поспогледнали се криво, па заплакали горчиво, че си нямат ни козица със рогчета и брадица, ни въже, ни пъстра хурка, нито нисичка къщурка. Асен Разцветников Изтегляне 57.99 Kb. Сподели с приятели:
|