Етапинаизгражданенатовавзаимодействиедете-учител-родител Първи етап – Определяне и дефиниране на целта, задачите и очакваните резултати при изграждане на взаимодействието.
Вториетап – Анализ и оценка на входно ниво.
Третиетап – Подготовка за изграждане на взаимодействието.
Четвъртиетап – изготвяне на плана за работа с родители (може да се даде).
Петиетап – изпълнение на плановете с родителите.
Шестиетап – Оценка на взаимодействието в края на всяко полугодие на учебната година.
Товавзаимодействиевключваследнитедейности: Педагого-психологически аспект.
Запознаване родителите със стратегията на ДГ, учебната програмна система и учебен план на групата. Провеждане на тематични срещи с родителите, открити врати, тренинги по определени теми, празници и развлечения.
Ежедневен диалог, консултации относно индивидуалното развитие на детето.
Работа по проекти и участието на родителя при реализирането им.
Здравен аспект.
Даване на знания на родителите относно здравословното хранене на децата (тренинги, проекти, лекции, информационни табла).
Спортен аспект.
Организиране спортни празници в ДГ и извън нея, разходки, лагери, излети, участия в проекти.
Културен аспект.
Празници и развлечения, официални празници, рождени и именни дни. Изложби, благотворителни инициативи.
Информационен аспект.
Информационни родителски табла;
Сайт на ДГ;
Вестник на ДГ
Издаване на учебни помагала от учители и директор;
Участие в проекти, популяризиране.
За да остане детската градина като естествена съвместна дейност е необходимо утвърждаване тенденция за тясно сътрудничество между нея и семейството, отношенията между родители и учители да се изгражда на основата на разбирателство, единомислие и непрекъснато общуване и взаимодействие, доверие в името на детето. Съществува сентенцията „Каквото детето, такова е и семейството“.
При взаимодействието особено важно е да се знае как се възприема възпитателно образователната работа в ДГ от родителите.
Семейството е групата в която човек израства. То помага да определим отношението към себе си и към другите. В семейството се формират първоначални представи на човека за света. Има различни типове семейства:
Пълни, непълни, основни и разширени.
Развитието на детето от предучилищна възраст се осъществява под влиянието на различни и постоянно променящи се биологични и социални, вътрешни и външни фактори, сред които основна роля играе семейството, детската градина и индивидуалния стил на дейност и поведение.
Индивидуализирането и оптимизирането на информация за:
структурата и съдържанието на семейните отношения и статуса на детето в семейството;
Семейна атмосфера и емоционално благополучие в дома;
Особености на семейната култура, етническа принадлежност и професионална реализация на родителите;
Нивото на знания, умения, способности на детето при постъпване в ДГ;
Здравословно състояние на детето;
Предпочитани непредпочитани храни;
Дееспособност и др.
Всичко това налага необходимостта от търсене на нови начини за постоянни и ефективни контакти с близките на детето. Необходимо е семейството да се подпомага чрез педагогическа и здравна просвета. Най-добрият начин за оказване подкрепа на детето и родителите му е разбирането за неповторима ситуация в семейството и непрекъснатото сътрудничество с него. При наличие на ефективно взаимодействие с възрастните – родители - педагози - взаимно и ползотворно се влияят в изпълнение на своите социални роли и функции, което носи много положителни моменти задетето:
По-лесна адаптация на детето към ДГ;
Засилва се чувството за сигурност и емоционален комфорт;
Стимулира се активността за индивидуална изява;
Компенсира се дефицитът от общуване с работещи родители;
Засилва се мъжкото присъствие в ДГ (бащите);
Обогатява се социалния опит. Зародителите:
Разбират по-добре своите деца, сравнявайки ги с връстниците;
Овладяват конкретни способи за общуване с децата в разнообразни дейности;
Укрепват родителската общност като институция. Запедагога:
Използва идеите, знанията и професионалния опит на родителите;
Стимулиран е в търсенето и приложението на различни стратегии (формални, неформални) за общуване с родители и техните деца;
Разбира по-добре децата, опознавайки близките;
Осъществява взаимен обмен на информация с родителите за индивидуалните особености на всяко дете;
Използва помощта на родителите при проекти и други дейности;
Разчита на съдействието на родители при възникнали проблеми. Това се осъществява само тогава, ако може педагога:
Ефективно да говори;
Ефективно да слуша;
Да бъде позитивен и компетентен;
Да се ползва с авторитет.
А това означава високо ниво на комуникативни умения, гъвкаво използване на разнообразни способи за общуване, отчитане на чувства, преживявания и очаквания в поведението на родителите. За постигането на тази цел е необходимо:
Да се проучат различни модели на семейни отношения и тяхното влияние върху поведението на децата (наблюдения на игри, анализ на рисунки и разкази, беседи и анкети с деца, родители, учители и др.).
Анализ и оценка на различни модели за общуване с деца и родители;
Прилагане на конкретни подходи и неформални контакти с определена цел (събиране на първоначална информация, обсъждане на инцидент, стимулиране интереса на родителите към различни дейности).
Взаимодействието между детската градина семейството трябва все повече да се усъвършенства за да убедим родителите, че при нас децата се развиват и живеят щастливо.