Основни преференциални споразумения на европейския съюз

5. Основни преференциални споразумения на европейския съюз

Европейският съюз е сключил редица преференциални търговски споразумения  с трети страни, в рамките на които се предоставят различни търговски преференции на съответните партньори.

- Европейско икономическо пространство : Норвегия, Исландия и Лихтенщайн

- Митнически съюз за промишлени стоки с Турция

- Европейски споразумения със страните от Централна и Източна Европа – България, Румъния, Унгария, Чехия, Полша,  Литва, Латвия, Естония, Словакия, Словения .

- Споразумения за партньорство и сътрудничество с Русия, Украйна, Молдова, Киргизстан, Беларус, Казахстан, Грузия, Армения и Азeрбeйджан

- Споразумения за стабилизация и асоцииране с Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Хърватска, Сърбия и Черна гора

- Споразумения със средиземноморските страни – Алжир, Кипър, Египет, Израел, Йордания, Ливан, Малта, Мароко, Палестина, Сирия, Тунис, Турция

- Конвенция Котону / преди това Ломе ІV/ със 70 развиващи се страни от Африка, Карибския и тихоокеанския басейн

- Общата система за преференции  за 145 развиващи се държави

Бананите се ползват от специален режим при внос на пазара на ЕС.  Този специален режим се оправдава с икономическите особености на териториите, в които се произвеждат банани – тясна специализация,  слабо развитие, както и с историческите връзки на някои от страните-производителки на банани с държави от ЕС. Този специален режим е критикуван още от самото му начало от някои държави-членки на Общността. В края на 90-те години неговата правомерност е поставена под въпрос и от Световната търговска организация и по конкретно от нейния орган за уреждане на спорове.

В рамките на ЕС в периода до създаването на единния пазар има ясно разминаване между бившите колониални метрополии- Франция, Испания, Италия, Португалия, Великобритания, които след деколонизацията осигуряват преференциален достъп на пазарите си на стоките от своите бивши колонии и от  отвъдморските си територии  и държавите, чиито пазари са напълно отворени – Германия, Белгия, Дания, Ирландия, Холандия, Люксембург и които се снабдяват от най-ефективните световни производители – в случая с бананите те доставят главно от големите  компании, които произвеждат тези плодове в огромни плантации в Централна Америка – Chiquitta, Dole, Del Monte и т.н. Създаването на единен пазар налага по-хомогенен подход.  Общата организация на пазара на бананите, приета на 13 февруари 1993 г. се основава на общностната преференция, поради което цените в страните, практикували дотогава свободен достъп на бананите, се повишават. Германия е първата страна-членка, която оспорва този режим пред Съда на ЕО в Люксембург, но без успех. Страните от Централна Америка също правят опити за действия пред ГАТТ, но поради необходимостта от решение с единодушие, техните искания остават без последствия.¹⁶

Създаването през 1995 г. на Световната търговска организация, в която вече съществува система за уреждане на спорове чрез квалифицирано мнозинство променя ситуацията. Еквадор, Гватемала, Хондурас, Мексико и САЩ поставят много остро въпроса за преференциалния режим за бананите в ЕС. Европейският съюз се аргументира, че този режим е необходим за стабилността на страните, за които се отнася – страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и че не законно страна, която не произвежда банани, каквато са САЩ да се оплаква от него. Въпреки това, компетентните органи на Световната търговска организация осъждат преференциалния режим  и поставят искане в разумен срок – 25 септември 1997 до 1 януари 1999г. Европейският съюз да постави общата организация на пазара на бананите в съответствие с решенията и препоръките на СТО. Веднага след приемането на новия регламент за вноса на банани, той е оспорен в СТО от Еквадор поради наличието на две квоти - една по-благоприятна за страните от  Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и втора по-неблагоприятна – за латиноамериканските производители. СТО констатира, че предприетите от ЕС мерки, не отговарят на поетите задължения и налага санкции на ЕС.  Европейският съюз решава да приеме нова импортна система за бананите   с която се опитва да сложи край на споровете. Споразумението е, от 2006 година да се въведе режим на внос, облаган с мита в съответствие със системата на СТО. През преходния период до 2006 г. бананите се внасят в ЕС чрез вносни разрешителни, предоставяни на основата на вноса през предходен период.

Нарастващите обеми на международната търговия  са най-ясният индикатор за най-дискутирания феномен на икономическата глобализация. Все по-рядко може да се срещне фирма, която черпи всички необходими ресурси за своето производство  само от вътрешния пазар на съответната страна и изнася част от  своята продукция. Типичната фирма в глобализираната икономика разпределя производството между своите дъщерни фирми в различни страни, свързана е с подизпълнители и доставчици от много други страни. Тя е ангажирана в между фирмената търговия  между дъщерните компании и се конкурира със своите съперници не само в рамките на сегментирания национален пазар, а на регионалните и дори на глобалните пазари.

Променящото се лице на международната икономика увеличи значението на търговската политика и разшири нейния обхват. Увеличаването на международните стокопотоци означава, че търговските мерки влияят на все по-голяма част от икономическата дейност, а  нарастващата сложност на международните икономически отношения води до разширяване на обхвата на търговката политика. Двата най-големи проекта за търговска либерализация - единния пазар на ЕС и Уругвай раунд в рамките на ГАТТ поставиха на дневен ред редица нови въпроси, отнасящи се до търговската политика:

- правила, регулиращи трансграничното предоставяне на услуги;

- международна защита на правата над интелектуалната собственост;

- регулиране на връзките между търговската политика и политиката на опазване на околната среда;

- регулиране на връзката между търговията и трудовите стандарти;

- правила, отнасящи се до преките чужди инвестиции;

- провеждане на международна политика за защита на конкуренцията

- хармонизация на стандартите

- отварянето на държавните поръчки за чужди доставчици.

Много от тези въпроси са дискутирани в ЕС по време на преговорите за създаване на единния пазар. Опитът на европейската интеграция може да даде ценни уроци за либерализацията в  глобален мащаб.Тези въпроси са обект на дискусии в рамките на Доха раунд на Световната търговска организация.

Изводи:

1. Анализът на ОВТП на ЕС показва, че ЕС все още запазва протекционистични бариери срещу вноса от трети страни в редица сфери. Ако се изразим образно, стените на крепостта Европа не са разрушени до основи, а е малко вероятно вратите да се отворят свободно и напълно за всички, които искат да влязат. Дори и при най-либералния сценарий за бъдещето, ще трябва да мине много време преди Австралия и Нова Зеландия да могат да продават свободно селскостопански стоки или Китай - текстил и облекло на пазара на ЕС, но въпреки това, може да се направи изводът, че промените, които се извършват в ОВТП на ЕС са в посока на либерализация и че този процес ще продължи.

2. ЕС е зависим от външната търговия и ще продължи да разчита на държавите извън съюза като на източник за търговски печалби. ОВТП ще се определя в бъдеще от няколко основни фактора:

- Поддържането на стабилен растеж е ключов фактор. Ентусиазмът за интегриране и либерализация е много по-голям, когато икономиката се развива успешно.

- В контекста на силна икономика в ЕС, поддържането на регионален баланс е важно, за да се предотврати създаването на протекционистки лобита. Въпреки тенденцията на сближаване, все още различията в икономическото развитие на отделните региони в ЕС са значителни. Протекционистичен натиск може да бъде оказан и  поради високото равнище на безработицата в ЕС и ниската степен на подвижност на работната сила.