Инструменти за осъществяване на обща външнотърговска политика (ОВТП)

3. Инструменти за осъществяване на обща външнотърговска политика (ОВТП)

Средствата на ОВТП на ЕС, чрез които ЕК  въздейства върху външната търговия могат да бъдат разделени на следните основни групи:

• обща митническа тарифа

• нетарифни ограничения - квоти, доброволни ограничения на износа,

• антидъмпингови мерки

• стимулиране и контрол на износа

• регулиране на търговски бариери

Обща митническа тарифа е най-видимият елемент на ОВТП на ЕС. Концепцията при създаването на общата митническа тарифа следваше рамката на ГАТТ /Генералното споразумение за митата и търговията/. Осем последователни кръга преговори за либерализиране на търговията в рамките на ГАТТ систематично доведоха до чувствително  намаляване на средното равнище на митническа защита особено за промишлените стоки. Още в самото начало на функционирането на общата митническа тарифа, митата не бяха много високи, но те бяха поетапно намалявани във връзка със задълженията, поемани от ЕО в рамките на многостранните преговори в ГАТТ. След Дилън раунд /1960-62 г/ и последвалия Кенеди раунд в средата на 60-те години,  митата бяха намалени с около 50%. 30%-но намаление на митата последва Токио раунд в средата на 70-те. През 1995 г. средното равнище на вносните мита в ЕС възлизаше на 9,6% / WTO, Trade Policy Review, European Union 1995, vol.1, Geneva/.  Митата са по-високи при вноса на селскостопански стоки /средно 26%/, а по-ниски при вноса на промишлени стоки /средно 6%/. През 1997 г. средното равнище на митата при внос на промишлени стоки в ЕС е 4.9%, а на селскостопански стоки – 20,8 %..  Тези средни равнища са намалени в съответствие с условията, приети в рамките на Уругвай раунд и в края на 2000 г. са под 3%. ¹¹

Средните нива дават обща представа за митническото облагане в ЕС, но следва да се подчертае, че митата се различават в зависимост от стоките: напр. 40% от промишлените стоки се внасят безмитно в ЕС, в съответствие със споразумение за продуктите на информационните технологии, подписано през март 1997 г. Други стоки, внасяни в ЕС по линия на преференциалните споразумения също се внасят безмитно. За чувствителните стоки митата са по-високи – от порядъка на 10% за коли, готово облекло, текстил и др.  Селскостопанските стоки се облагат с по-високи мита, въпреки, че при тях също има тенденция на намаление във връзка с преговорите в СТО. Митата за хранителни стоки са високи поради т.н. тарификация /заместването на променливите компенсационни такси с равностойни мита/ в съответствие със споразумението в рамките на Уругвай раунд./  Редица от митата за селскостопанските стоки са във формата на фиксирани вносни такси на брой или тегло /специфични мита/ или са със сезонни вариации. Намаляването на митата за селскостопанските стоки с 1/3 през периода 1995-2000 г., съгласувано в Уругвай раунд няма да улесни съществено либерализирането на търговията  със селскостопански стоки. Счита се, преизчисляването на компенсационните такси в мита се извършва от  ЕС по начин, при който се максимизира равнището на митата главно чрез подбор на периоди с много големи разлики между световните цени и целевите цени в рамките на ОСП. Според някои автори¹² дори след осъществяването на ангажиментите, поети от ЕС в рамките на Уругвай раунд за селскостопанските стоки, митническите еквиваленти за много  стоки ще бъдат по-високи от сегашните равнища и по-високи от нивото на защита през последните 15 години.

- антидъмпингови мита, еквивалентни на дъмпинговата разлика

През 1985 г. четири европейски производители на фотокопирни машини и Rank Xerox-Europe подават жалба срещу японски дъмпинг на този продукт. В резултат на жалбата през февруари 1987 г. са наложени окончателни антидъмпингови мита за фотокопирни машини, внасяни от Япония, в размер на 18,1%.

Този казус се обсъжда много често, тъй като е твърде дискусионен. Ето някои любопитни елементи от него: Първо, европейските предприятия на Canon /японска фирма/ не са били признати за европейски производители, докато Rank Xerox-Europe е признат за европейски производител/ Rank Xerox е американска фирма/. В този период производството на Canon-Европа е колкото на четирите европейски производители взети заедно. Второ, японските продажби в държавите-членки на ЕО нарастват много по-бързо отколкото европейските продажби, което служи за основа да се направи извод за наличие на вреда, предизвикана от дъмпинг. Нещо повече, четирите европейски компании не произвеждат малки персонални фотокопирни машини. Те ги продават под собствената си марка след като са ги закупили от японски доставчици. Ако се изключат персоналните фотокопирни машини, нарастването на японските продажби е съпоставимо с това на европейските фирми. В същност беше ли решението за въвеждане на антидъмпингови мерки защита за възникваща индустрия на малки фотокопирни машини в Европа? Трето, беше признато, че намалението на цените е съществено, беше използвано изкуствено приспособяване на цената, което послужи за основа на извода, че цените на японските машини би трябвало да бъдат по-високи.

Въпреки това, антидъмпинговите мерки не можаха да защитят европейските производители. Не само, че започна внос от други азиатски производители: Хонг Конг, Южна Корея, Тайван, но и японските производители успяха да избегнат антидъмпинговите мерки чрез внос на части и компоненти в ЕО. Делът на японските продажби на фотокопирни машини в ЕО през 1985 г. е 70%, той намалява през 1989г- до около 26%. В същото време обаче,  обемът на вноса на части и компоненти като съотношение с вноса на машини от Япония в ЕО нарасна от по-малко от 25% през 1985 г. на около 110 през първата половина на 90-те години. Европейските компании не можаха да увеличат своя пазарен дял. Наложи се Европейската комисия да наложи антидъмпингови мита и срещу вноса на части и компоненти. Накрая се намеси и ГАТТ и решението му беше, че последните мита не са съвместими с правилата.    Казус като този води до размисли дали антидъмпингът е само прилагане на определени правила или е по-скоро политика и то политика с протекционистичен привкус.¹⁴

• Фирмите, които са пряко засегнати от определен внос представят  жалба пред ЕК

• ЕК осъществява проверка на предоставената информация

• Ако бъде установено наличието на дъмпинг и е нанесена вреда, ЕК налага антидъмпингово мито или постига съгласие с износителя за спазване на определени минимални цени.

• ЕК има право да налага андидъмпингови мита за период до пет години за внос на стоки, които предизвикват значителни вреди на производителите в ЕС.

Най-много антидъмпингови процедури  ЕС е въвел в сферата на химическата индустрия, следвана от металите, електрооборудване и др. Като пример за налагане на антидъмпингови мерки може да се посочи определянето на минимални цени при вноса на полупроводникови запаметяващи чипове от Япония и Южна Корея. Според ЕК, Япония е увеличила своя пазарен дял на тази стока в ЕС от 25% през 1983 г. на 70% през 1990 г. /Financial Times, 1 април 1997 г./ главно в резултат на продажбата на чипове под тяхната себестойност. Един много съществен въпрос при вземането на решения за антидъмпингови процедури е кое трябва да тежи повече: оцеляването на европейската индустрия или поддържане на конкурентно предлагане, което е от интерес на потребителя. Трудно е да се отговори еднозначно на този въпрос, но е ясно че икономическият анализ на щетите от дъмпинга трябва да се прави много внимателно и прецизно, така че антидъмпинговите мерки да не бъдат използвани за спасяване на неефективни производства от последствията на търговския им неуспех.

Тук се налага размисъл относно поведението на европейската индустрия. Например, двете най-съществени открития за потребителската електроника – видеото и компакт диска са европейски. Това поставя въпросът защо тези огромни преимущества на първия производител не бяха добре използване по начин, по който ги използваха тези азиатски страни, които са обвинявани в дъмпинг. Сходно е положението и в областта на цветните телевизори- Европа беше дълго време защитена от стандартите PAL  и SEKAM /те обхващат патентована технология, която създаде ефективни бариери за дълъг период/, докато Япония живееше с по-ниския американски NTSC стандарт. По-късно беше признато от европейските производители, че са направили стратегически грешки в посока неефективност и недостатъчно внимание към нуждите на пазара.

Към посочените основни средства за осъществяване на ОВТП могат да бъдат добавени някои други мерки, чиито икономически ефект е по-ограничен:

- търговски санкции, въвеждани по политически причини;

- защитни клаузи, при които ЕС спира да прилага поети в рамките на търговско споразумение договорености, за да защити нарушени интереси;

- правила за произход – чрез тях се определя съотношението на стойността на продукта, която трябва да  бъде добавена в съответната държава /местно/ за да може да се счита, че определен продукт произхожда от тази страна. Тези правила са важни в контекста на преференциалните търговски споразумения.

• Стимулиране на износа  -  Стимулирането на износ се осъществява главно чрез предоставянето на експортни кредити при изгодни условия. Използват се и косвени форми на експортно субсидиране чрез предоставяне на субсидии за производството. Директното субсидирането на производството се практикува от ЕС в сферата на селското стопанство, черната металургия, корабостроенето, самолетостроенето. Чрез своята индустриална политика и политиката за защита на конкуренцията, ЕС се стреми да контролира и регулира националните практики на субсидиране. Като цяло експортното стимулиране остава встрани от ОВТП  и  стремежът на ЕК е да хармонизира действията на държавите –членки в тази насока чрез осъществяването на общите политики в други икономически сфери. 

• Регулиране на търговските бариери – Този инструмент на ОВТП влезе в действие от 1 януари 1995 г. Той дава право на фирмите от ЕС да предприемат действия чрез институциите на ЕС срещу търговските мерки, които засягат техния достъп до пазарите на трите страни. Регулирането на търговските бариери е насочено към осигуряване на правата на европейските фирми на чуждите пазари в съответствие с договореностите на международните и двустранни споразумения .Това е инструмент за подпомагане на фирмите от ЕС да се възползват от пазарните възможности на трети пазари. В неговите рамки е възможно да се осъществят следните действия:

- Възможно е фирма, група от фирми или промишлени асоциация да представят оплакване пред Европейската комисия относно накърняване на техните търговски дейности в трети страни от търговски пречки. За да започне Европейската комисия съответното разследване и последващи действия, търговските бариери трябва да имат отрицателно въздействие върху икономиката на  ЕС като цяло, на негов регион или на промишлен сектор.

- Вторият вид оплакване може да се представя само от търговски или промишлени асоциации, а не от индивидуални фирми. Те могат да реагират, когато търговски бариери засягат търговията вътре в самия ЕС и водят до финансови загуби, липса на инвестиции, ограничаване на износа и др.

- Държавите-членки могат да представят оплаквания пред Европейската комисия и в двата случая.¹⁵

След получаването на оплакването, в рамките на 45 дни Европейската комисия трябва да определи дали има достатъчни основания за започване на пълно разследване.  Ако тези основания са налице, Комисията е длъжна да докладва резултатите от своите проучвания в рамките на пет до седем месеца. Ако се установят неправомерните търговски бариери, Европейската комисия започва разговори с държавата, в която те се прилагат с цел да се намери решение на проблема. Ако това се окаже невъзможно Европейската комисия внася разрешаването на спора в СТО, където съществува специална процедура. Ако органът натоварен с разрешаването на споровете, разреши спора в полза на ЕС и съответната държава не осъществи необходимите мерки за премахване на бариерите, ЕС има право да предприеме ответни действия.

Например, Европейската комисия, след направено проучване, се обърна към СТО във връзка с прилагането на правилата за произход в САЩ, които класифицират италиански копринени шалове или британски стоки от памук като съответно китайски и индийски, поради това че суровината за тяхното производство идва съответно от Китай и Индия, независимо от факта, че тези продукти  са произведени – изтъкани, ушити, изрисувани и т.н. в Италия и Великобритания. Оплакването беше оттеглено след споразумения със САЩ за промяна на правилата.