ВТОРА ГЛАВА. Външна търговия на Република България за периода 2005-2009 г

ВТОРА ГЛАВА. Външна търговия на Република България за периода 2005-2009 г.

1. Методика за анализ на външната търговия на Република България

Външноикономическите взаимоотношения са система от връзки на националното стопанство с икономиките на другите страни. Те са в процес на непрекъснато разнообразяване и обогатяване. В основата на външноикономическата размяна е участието на отделните страни в международното разделение на труда.

В съвременните условия освен външната търговия, динамично се развиват и други форми на външноикономическия обмен, като: участие в научно – техническото и производствено сътрудничество, транспортно и комуникационно сътрудничество и др.

Външната търговия е най-ранната външноикономическа връзка. Развитието й зависи от икономическите, природните и демографските особености на всяка страна. По малките по територия и население, по бедните на природни богатства и суровини, и намиращи се сравнително на по ниска степен на икономическо развитие страни са по силно зависими от външния стокообмен. Така например малката територия, ограниченият брой население и ниският стандарт на живот и означава малък вътрешен пазар. Ако страната развива производство с оптимални размери, при тези условия се налага реализация на част от продукцията зад граница.¹⁷

За България, развитието на външната търговия е важно условие за ефективното развитие националната икономика.

Всичко посочено до тук налага необходимостта от събиране и анализиране на статистическа информация.

Предмет на външноикономическата статистика е външно търговския стокообмен / внос, износ / между различните страни.

Данните който НСИ събира и публикува включват са: износ на стоки за потребление извън страната; временен износ за преработка с обратен внос; информация за външнотърговските операции, за който не се попълват митнически декларации, но са обект на външно икономическата статистика. Стойността на изнесените стоки се изчислява по цени FOB, а на внесените стоки по цени CIF, но общия внос се изчислява по цени FOB в съответствие с методиката на БНБ.

При вноса цена CIF включва стойността на стоката, застраховките и транспортните разходи до границата на страната вносител. Когато условията на доставка са различни от CIF, фактурната стойност се преизчислява, за да се получат условия на доставка CIF. При износа цена FOB включва стойността на стоката и транспорта до границата на страната износител. За целите на платежния баланс и за изчисляване на външнотърговското салдо (Износ FOB - Внос FOB) общият внос по цени CIF се преизчислява по цени FOB. Относителният дял на разходите за транспорт, застраховки и други товарно-разтоварни услуги, включени в цена CIF, по методология на "Платежен баланс" на БНБ, се оценява на около 8 %, т.е. Внос CIF*0.92=Внос FOB.

Стоките, който са обект на внос и износ имат двоен ценови израз, тъй като един път се изчисляват по вътрешни цени с еквивалент съответната национална парична единица, а втори път по международни цени.

Влиянието на външната търговия чрез салдото на търговския баланс е върху: обема на произведения вътрешен продукт, салдото на текущата сметка и външния дълг.

Задачите на статистиката на външната търговия са:

1. 
   да разработи и прилага методология за производството на статистическа информация за обема на вноса и износа;
   
2. 
   да изучи структурата на външната търговия;
   
3. 
   да изучи динамиката на външнотърговския стокообмен на страната;
   
4. 
   да изучи влиянието но външната търговия върху развитието на националната икономика;
   
5. 
   да разработи показатели и методи за международни сравнения.
   

Статистиката на външната търговия включва следните предметни области:

1. 
   внос и износ на стоки;
   
2. 
   транзитен превоз на стоки;
   
3. 
   стоките в митническите складове;
   
4. 
   стоките в свободните икономически зони;
   
5. 
   превоза на стоки по видове транспорт;
   
6. 
   статистика на страните партньори;
   
7. 
   статистика на предприятията осъществяващи външнотърговска дейност.
   

1. 
   при производството на статистическа информация;
   
2. 
   по отношение на теоретическите модели, статистическите модели и резултатите от анализа.
   

Под стока се разбира движима собственост включително ел. енергия. Под внос се разбира движението на стоки, който при навлизането си в статистическата територия на страната са подлежали на митническата процедура по оформянето им за свободна циркулация в страната или за преработка /дообработка/ в нея. Под износ се разбира движението на стоки, които са напуснали статистическата територия на страната.

В статистическите обеми на вноса и износа не се включват внесените стоки поставени под режим митническо складиране без преработка, а в износа - реекспорта на тези стоки. Статистиката на външната търговия не отчита и транзита на стоки. Износът на внесени стоки, който са били в свободно обръщение и износът от митническите складове и свободни зони се нарича реекспорт. Национален износ е износът на местни стоки и стоки от предприятията за вътрешна обработка.

Основни източници на информация са:

1. 
   митническите декларации, който се попълват от всички субекти, извършващи внос или износ на стоки;
   
2. 
   статистическо наблюдение за събиране на информация за специфични стоки или движения на стоки с военно предназначение, ел. енергия, газ.
   

- отчетен период;

- продуктов код, дефиниран съгласно Митническата тарифа;

- страна - търговски партньор;

- статистическа стойност - USD и левове;

- нето тегло - кг;

- допълнителна мярка (литър, брой и др.);

- количество по допълнителната мярка;

От началото на 1999 г. в съответствие с препоръките на ООН и регламентите на ЕС месечните обеми на изнесените и внесени стоки се определят в зависимост от датата, на която е оформен митническият документ. Това е критичният момент при статистическото наблюдение на външната търговия. Отчитането се извършва по месеци през съответната година. Вносът и износът се измерват с натурални /метър, литър и др. / и стойностни единици.

До 1991 г. в България се използва стоковата номенклатура на СИВ /съвет за икономическа взаимопомощ/. От 1992 г. до 1995 г. Митническата тарифа на България (8 значен код) се основава на Хармонизираната система (HS) - първите 6 знака, а останалите 2 знака определят националната специфика на българските стоки. От 1996 г. 8-значните кодовете стават 9-значни и отразяват всички корекции, направени в Хармонизираната Система -96 (HS'96). В съответствие с чл. 94 от Европейското споразумение за асоцииране от 1998 г. Митническата тарифа на Република България се базира в първите 8 разряда изцяло на Комбинираната номенклатура (CN) на Европейския съюз (разширен вариант на Хармонизираната система), като 9-ият знак отразява националната специфика на стоките, произведени в България.

Структурата на Митническата тарифа по отношение на стоковата номенклатура е следната:

1. 
   Раздели - 22 бр.
   
2. 
   Глави - 99 бр. - първите два знака от тарифния номер
   
3. 
   Позиции - 1245 бр. - първите четири знака от тарифния номер
   
4. 
   Подпозиции - 5235 бр. - първите 6 знака от тарифния номер
   

Базисната статистическа информация се основава на стоковата номенклатура в Митническата тарифа. За потребностите на статистиката на външната търговия и анализ на резултатите се подготвят и публикуват данни агрегирани на по-високите нива от тарифата - позиции, глави и раздели на HS, както и по други международни и национални класификации.

НСИ поддържа преходни таблици за прегрупиране на данни за износа и вноса на стоки по следните класификации:

- Стандартна международна търговска класификация - SITC, която е предпочитана за икономически анализи. Групирането на стоките по нея се извършва съгласно степента на преработка на стоката;

- Широки икономически категории (BEC), в която стоките се групират според тяхното използване;

- Национална класификация на икономическите дейности (НКИД)

- Национална класификация на продуктите по икономически дейности (НКПИД) .

Групировките на данните се правят по: страни и групи страни; по брой на страните търговски партньори на България; брой фирми осъществяващи външнотърговска дейност; износ и внос по видове транспорт; по раздели и глави на хармонизираната система и по групи на SITC.

Данните за износа и вноса се публикуват по тримесечие и годишно от НСИ.

За да може да се направи анализ и съпоставка на външнотърговската дейност за по-дълъг период от време е необходимо да се изчислят индекси на цените на износа и вноса. Индексът на цени на износа и вноса има за цел да измери измененията в търговските условия за различен период от време по отношение на избрана базисна година. Изчисляването на индексите се базира на средните цени на стоките на 9-значно ниво в съответствие с действащата национална Митническа тарифа, базирана на Комбинираната номенклатура. Критериите за подбор на стоките трябва да отговарят на точно определени условия за представителност. Индексите се изчисляват на базата на претеглените усреднени величини на цените на отделните стоки, при използване на техните относителни стойности като тегла.

За целите на изчисляването на индексите се използва информация за идентификационния код на стоката (митническия тарифен код), стойностите, количеството, държавата на произход за вносните стоки и държавата на потребление за износните стоки, броя на пратките по месеци за цялата година, броя на месеците за съответната година, през които дадена стока е търгувана.¹⁹

Индекси се изчисляват не за всички стоки, а само за част от тях. Те са представителни стоки и трябва да отговарят на следните условия:

1. 
   Броят на сделките с тази стока в рамките на една година трябва да бъде най-малко 20;
   
2. 
   Стоката трябва да бъде представена на пазара в продължение на 7 и повече месеца;
   
3. 
   Стойността от сделките с тази стока през съответната година трябва да бъде равна или по-голяма от 100 хил. лева;
   
4. 
   Цените, на които се търгува стоката, трябва да бъдат относително хомогенни.