Дипломна работа алтернативен избор на стратегия на развитие на бдплр поморие
Изтегляне 313.89 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНА ТА ЛИТЕРАТУРА
ЗАКЛЮЧЕНИЕ БДПЛР Поморие съществува, за да осигури качествено продължително лечение и рехабилитация на пациенти след активното им лечение с помощта на специализира медицински, немедидински и друг помощен персонал; да ги ресоциализира, като по този начин се намали дела на тяхната инвалидизираност и се увеличи трудоспособността им. Лечебното заведение е обявило обществено приемливи цели, приоритети и задачи. Те са неразделна част от целите, приоритетите и задачите от разработената от МЗ “Национална здравна стратегия - "По-добро здраве за по-добро бъдеще на България". За да може да се възползва пълноценно от това предимство, управлението на болницата трябва много внимателно да прогнозира пазара и да разработи такива стратегии за развитие, които биха й донесли още по-голям имидж сред обществеността. За целта ресурсите (пари и хора) трябва да се оползотворяват по най-ефективен и ефикасен начин. Общоизвестно е, че скъпите процедури не винаги са еквивалент на високо качество. Управлението на лечебното заведение е преодоляло стремежа към неподходящо и преждевременно използване на нова техника. Въвеждането на бързи и скъпи иновации, които рано остаряват, много често не се оправдава от живата практика. Медицинските технологии, които се прилагат в болницата, са в съответствие с местните потребности, приемливи за обслужваното население и за използващия ги здравен персонал от гледна точка на предмета на дейност на лечебното заведение-долекуване и продължително лечение. От всичко казано дотук следва да се направи извода, че БДПЛР Поморие се справя успешно със задачите си свързани с осигуряването на качествено продължително долечение и рехабилитация на пациенти след активното им лечение. За да работи системата на българското здравеопазване в името и благото на пациента , трябва за в бъдеще да се осъществи контрол на всички участници в системата. Да се подобрят демогравските, социалните и здравните индикатори. Да се оптимизират разходите. Да се реши проблема с недофинансирането на медицинските дейности. Да се оптимизират трудовите възнаграждения на работещите в системата на здравеопазването. Да се гарантира достъпа и качеството . Населението на република България ,трябва да се почувства наистина пълноценно, работоспособно, защитено и със самочувствие да се нарече Българско. България се нуждае от изграждане на нов, обединен икономиче ски и стопански сектор: балнеология и оздравителен туризъм. До сега в България е съществувала балнеология, като по-тясно понятие, без особена икономическа връзка с туризма, само като социален и обслужващ сектор в системата на здравеопазването, на базата на съвременна основа. Новите икономически обстоятелства в България поставят на преден план необходимостта от нов икономически отрасъл, като съчетание на балнеология и туризма, поставен изцяло на фундаменталните основи на пазарното стопанство. Този отрасъл, при използуване на всичките възможности на пазарната система, ще има огромен стопански ефект в страната, защото зависи изключително от нейните собствени сили-уникалните й природни богатства минералните извори и калонаходища. В северна и средна Европа почти няма минерални извори, падат се по няколко на страна. Разделната граница е известният Карлови Вари, от който на юг започва увеличаване на минералните извори. По обилни са термалните извори в Северна Италия, като повечето от тях се използуват за отопление. Минералните извори в Европа, в страните, където е по-голям броят им, са навсякъде държавна собственост. В България, от над 1600 извора, 500 са лечебни и от тях 80% са с доказани уникални лечебни качества. България притежава два пъти повече В България, от над 1600 извора, 500 са лечебни и от тях 80% са с доказани уникални лечебни качества. България притежава два пъти повече по количество минерални води в сравнение със световните минерални ресурси като цяло. Такова и е положението със калонаходищата й. Балнеолечебни курорти от национално значение са Банкя, Велинград, Сандански, Старозагорски минерални бани, Наречен, Сливен, Хасково, Кюстендил, Вършец, Павел Баня, Хисаря, Меричлери, Момин Проход и Костенец. България има дълга историческа традиция. Лечебните качества на нашите извори са известни от древността. Първи, най-старите цивилизатори на Европа, траките, живели по нашите земи, известни като изкусни лечители, са познавали вълшебните качества на изворите. В Римската империя тези традиции продължават, от всички краища на великата империя се стичат в Тракия, да се лекуват в нейните "свещени "извори. Тези природни дадености на България, в съчетание с нейния уникален южноевропейски климат, възможностите за целогодишен туризъм (и в съчетание с богатата и красива й природа, културна история и др.) й дава неповторими възможности да развие нов икономически и стопански сектор, който да има сериозен дял в Брутния Вътрешен Продукт на страната и който поради своите уникални възможности да привлече сериозни инвестиции отвън. В Европа най-популярният туризъм в последните десетилетия става оздравителният туризъм в съчетание с балнеологията. Измореното, много работещо и застаряващо население на Европа все повече изказва своите предпочитания към курортите с оздравителен туризъм, за профилактика и въз сгановяване и чак след това към другите курорти морски, зимни и т.н. България, със своите големи природни и културни дадености може да прави успешно съчетание на всички тези видове туризъм. Например съседна Гърция си прави почти 1/2 от БВП от туризма сезонен морски,съчетан с културен и при това води неравна борба с конкурентите си Испания, Италия, Португалия, Франция, Турция. В нея единствено я спасява елемента на културния туризъм. Не малък дял в БВП на България, може да има балнеолечението и оздравителния туризъм, улеснено от факта, че страната ни няма особени конкуренти на този фронт в Европа. В една голяма степен уникалните лечебните качества на българските минералните води и калонаходища нямат еквиваленти и аналогии в Европа. България изпитва остра нужда от свой собствен ифраструктурен модел на балнеологията и оздравителния туризъм като стопански сектор, използувайки местните традиции и световни тенденции, както и богатия ресурс от специалисти в страната балнеолози, туристолози, проектанти, технолози и строители.Балнеологията е скъп отрасъл. В последните две десетилетия в света в него навлязоха мощни технологии, с много електроника. Състоянието на балнеоложките бази в България е, меко казано, окаяно. 99% от базите са, остарели, с изключителна нужда от ново, на съвременно ниво, технологическо преоборудване. Поради старата икономическа система от двадесет години насам базите не са поддържани и развивани. България почти нищо ново не е построила в последните години в областта на балнеологията, като последното е било хотелът "Сандански" през 1983 год. Дори Научният институт по балнеология е пред закриване, поради липсата на млади специалисти. Базите в България бяха под ръководството на различни ведомства. Санаториумите са към Мини сте рств ото на здравеопазването, а хотелите с балнеоложки бази към Министерството на икономиката. Санаториумите едва сега влизат в приватизация, а хотелите вече са вече почти приватизирани. Навсякъде обаче, в балнеоложките хотели в страната, се забеляза едно и също: новите собственици влагат средства за обновяване на хотелската и ресторантската част, но не и балнеоложката. Обяснението е просто в балнеологията е необходимо много повече средства за новите технологии, които до голяма степен са вносни. В България, на този етап, няма голямо движение на вътрешни капитали, такива дори липсват. Ето защо е необходимо сьздаването на специален инвестиционен фонд, повече с капитали на международните финансови институции и чужди банки, който да инвестира преди всичко в балнеоложко преоборудване. СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНА ТА ЛИТЕРАТУРА Мирчев,А. - „Стратегическо планиране” Мирчев,А. – „Здравен мениджмънт” Закон за лечебните заведения, 1999. Държавен вестник, Бр. 62/1999 Национален рамков договор. Държавен вестник, Бр. 42/2000 и покъсни издания от 2001, 2002, 2003, 2004, 2005, 2006, 2009,2010,2011,2012,2013 Борисов В. - Здравен мениджмънт – Азбука на здавния мениджмънт – 2005г. Борисов В. - Социална медицина – С. 1994г. Грънчарова Г. - Управление на здравните грижи – Пл. 2005г. Гладилов Ст. - Икономика на здравеопазването – С. 2004г. Дракър П. - Мениджмънт задачи, отговорности, практики – С. 2003г. Дончев, Велев, М., Икономика на предприятията Велев, М., “Икономика на предприемаческата дейност Велев, М., Стратегическо планиране Колев, Н., Бюджетно счетоводство Паунов М., Стратегии на бизнеса, унив. изд. София, 1997г. Прайд У. и Ререл О., Маркетинг: концепции и стратегии, Фарком София, 1994г. Кодекс за задължително социално и здравно осигуряване Закон за задължителното социално и здравно осигуряване http://pomorie.org/web/ 1 Изтегляне 313.89 Kb. Сподели с приятели:
|