Изисквания за качество и безопасност при този вид туризъм

Промените в ценностната ориентация на съвременния човек водят до промени и в отношенията му към различните видове спорт и туризъм. Особено в по-младото поколение - от 14 до 35 години. Не малка част от тях търсят нестандартни, екстремни спортове, приключението в тях, за да задоволят личните си емоционални потребности и да открият чрез тези спортове собствената си идентичност. Според Джефри Липман, президент на Световния съвет по пътувания и туризъм, бъдещето на туристическата индустрия зависи от нейните възможности да задоволява и най-невероятните капризи на клиентите и да повишава стандарта.

На базата на това в практиката на най-реномираните туристически фирми по света в последните години навлязоха и продължават да навлизат редица нестандартни спортове и дейности, носещи понякога белезите на приключението и авантюрата, но търсени и желани от някои туристи.

При предлагане на тези форми обаче, от съществено значение е осигуряването на безопасност в туризма.

Безусловно е, че безопасността в туризма има и сериозно значение в търговски аспект. Степента на безопасност е реален проблем, решаването на който може да се разглежда като конкурентен елемент на търговската политика. Това е въпрос, засягащ туристите, предлагащите туристическата услуга, и месното население в дестинацията. Безопасността все по-често се явява сериозен критерий при планиране избора на дестилация!!, което пряко рефлектира върху размера на продажбите. Туристическата безопасност е съществена част от качеството на продукта.

Според определението на Световната туристическа организация, качеството в туризма е "процес, който включва удовлетвореност от установените нужди от стоки и услуги, изисквани и очаквани от потребителя, на приемлива цена, в съответствие с основните качествени определители като сигурност и безопасност, хигиена, достъпност, прозрачност, достоверност и хармония тек туристическата дейност засягащи неговата човешка и природна околна среда".

Понятието "туристическа безопасност" има комплексно допълнително значение и засяга различни аспекти засягащи туриста. То има отношение към здравето, благосъстоянието и по-широката сигурност на посетителя. В технологичен аспект туристическата безопасност засяга всяка част от пътуването и се свързва с:

• планирането преди пътуването;

• пътуването към дестинацията;

• персонална сигурност и здраве в дестинацията;

• туристическа безопасност обратно при връщане към мястото на местоживеене.

Безопасността е безспорно от огромно значение при практикуването на екстремния туризъм.

Регистриран факт е, че негативните събития, свързани с туристическата безопасност, в последните години, освен всичко друго водят и до увеличени съдебни дела срещу туристическата индустрия. Най-често те са заради катастрофи и нещастни случи. Тези съдебни дела за обезщетения са съпроводени от увеличаване на съдебни спорове за щети и загуби на работни места. Всичко това определя осигуряването на безопасност от туристическата индустрия, като ангажимент към клиента, като доминираща позиция сред потребителските изисквания. Изискванията и търсенето на обезщетения неминуемо водят до увеличаване на разходите за туристическата индустрия, в това число и за застрахователна премия, които повишават цената на туристическото пътуване. В същото време нарасналите случаи на инциденти кара много от застрахователите да преоценяват риска за покриването за туристическата индустрия и рязко да увеличават застрахователните премии за покриване на този риск.

Факторите, влияещи върху степента на риск от злополуки при екстремния туризъм са посочени в следващата таблица:

Върху степента на риск от злополуки влияят редица фактори, които могат да се класифицират в следните групи: потребителски фактори; фактори на околната среда, фактори, свързани с оборудване и екипиране; организационни и управленски фактори и извънорганизационни фактори. Познаването на тези фактори позволява да се използват мерки, насочени към туристическата безопасност.

Широкообхватният характер на въпросите, свързани с туристическата безопасност, предполага да се използва публично достъпна информация под формата на публикувани изследвания и пазарни проучвания за риска по отношение на здравето и сигурността на туристите. Някои туроператори (като Thomas Holiday) събират информация чрез въпросници, но тази информация остава конфиденциална, предназначена е решения и е рамка за разбиране и реагиране на потенциалния риск и кризисни ситуации, е същината на управление на риска.

Методите за управление на риска са свързани с неговата правилна оценка. Степента на риска най-общо се определя чрез субективен и обективен метод. При обективния метод вероятността се определя на базата на честотата, с която дадено събитие настъпва. Субективният метод използва при определяне на вероятността субективни критерии, които се базират на предположения (личен опит, оценка на експерт, мнения на консултанти, прогнози). В зависимост от оценката на степента на риска и степента на неутрализиране влиянието на случайните фактори върху крайните резултати, е възможно да се използват различни средства за неговото управление.

При стремежа за ограничаване на риска туристическите компании имат за цел да идентифицират онези фактори на пазарната среда, които не могат да контролират - политически, социални, културни, икономически, екологически, научно-технически, климатични, демографски, правни и природни условия. При изследване на елементите на средата е възможно да се определят различни типове рискови ситуации, които могат да възникнат. Анализът се осъществява от управлението на туристическото предприятие, така че най-пълно потенциалният риск да бъде оценен.

Терористичните актове, извършвани в туристическите дестинации, са все повече и все по-чести. Всички пътувания са свързани със здравословни рискове. Необходимо е те да бъдат признати не само от пътуващия, но и от туроператорите и правителството. Развитието на туристическата сфера изисква и съответното съобразяване с обществената здравна инфраструктура - със специално ударение върху необходимостта от безопасна вода, ефикасна канализация и събиране на твърдите отпадъци. Туроператорите трябва да са убедени, че хотелите, които използват, постигат минимума несъмнено гарантирани стандарти. Постоянният контрол трябва да бъде интегрална част от всяка система. Туристът има отговорност от своя страна да не се излага на излишен риск.

Както бе споменато в увода на темата, съществуват редица форми на екстремен туризъм, които най- често се свързват със спортни дейности.

Един от тези спортове е рафтингът.

Рафтингът е екстремен спорт, при който се извършват спускания с лодки (рафтове) по буйни (например придошли от снеготопене) реки. В България добри условия за рафтинг предоставя река Струма в района на Кресненското дефиле. Други подходящи места за рафтинг у нас са реките Арда, Места, Велека, Рилска река, Бели и Черни Вит.

Рафтингьт се провежда в буйно течащи планински реки с множество прагове и скални препятствия по маршрута. Придвижването става с надувни гумени лодки (каяци), двуместни или много местни, под ръководството на опитни инструктори. Туристите задължително са екипирани със спасителни жилетки, а в някои туристически фирми е задължителна и каска за глава. Такова пътешествие сред бушуваща вода, пяна, много завои, пропадания, завъртания на лодката (а понякога и обръщания) обикновено трае час-два. При добра организация, на подходящи критични места по маршрута, може да има фотограф, който в края на пътешествието да предлага готовите снимки на туристите (обикновено те предизвикват много смях и емоции от невероятните физиономии и пози на туристите).

Рафтингьт все още не е навлязъл в практиката на нашите туристически фирми, макар че подходящи условия за този спорт има в планинските ни реки (например в съседна Турция широко се прилага).

Джетботьт е друг нестандартен и силно покачващ адреналина спорт. Той е хибрид между воден джет и катер. Бърз, рязък и маневрен като джет, но с по-големи габарити (като катер) с мощен водометен двигател, джетботьт се отличава с това, че има много малко газене (около 10 см) и може да се движи в сравнително плитки реки и водоеми. Благодарение на тези качества по време на разходка джетботьт предлага на туристите много емоции с високата си скорост, резките завои и слалома между скалите.

Джетботьт е сравнително нов спорт и нова атракция за туристите и се практикува в малко страни в света - САЩ, Нова Зеландия, островите Фиджи, както и в съседна Турция.

През последните години на отиващия си XX век широко разпространение получиха някои модификации на парашутния спорт. На базата на парашута и парапланера в туристическата практика навлязоха модерни спортни атракции като парасейлинга и параглайдинга.

Парасейлингът е теглене на парашут с катер, при което парашутът се разтваря и туристът се издига във въздуха над морето. Широко се използва в нашите морски курорти и може да се каже, че е една от най- модните спортни атракции в тях през последните години.

Параглайдингът не използва буксир за влачене (както парасейлинга). За издигането на парапланера във въздуха се използват високи стръмни брегове край морето с насрещен вятър и възходящи въздушни течения покрай високия морски бряг.

Стартира се от специално подготвени откоси на брега. Парапланерът е предварително разтворен и парапланеристът се засилва надолу по откоса с бягане (без подскоци или подгъване на краката) срещу вятъра и по посока на пропастта, при което парапланерът се издига във въздуха. По- нататък, за да се увеличи височината на полета, се търсят възходящи въздушни потоци с движение в кръг (както при щъркелите) парапланеристът набира височина и се рее във въздуха. Приземяването обикновено се извършва на пясъка на плажа в добре подбрано място, така че да служи и за жива реклама сред останалите туристи.

За разлика от парасейлинга при параглайдинга е задължително да е завършен курс на обучение и да е получено разрешение за самостоятелен полет. Тъй като този спорт е сравнително нов и рядко туристите са завършили подобни курсове, в туристическата практика се използва тандем- параглайдингът. Т.е. туристът не лети (и стартира) самостоятелно, а в двуместен парапланер, заедно с инструктор (така както по нашите черноморски курорти туристите летят с двуместни моторни делтапланери с инструктор).

В нашата туристическа практика тандем -параглайдингът все още не е навлязъл, но според специалистите удоволствието и силата на емоциите при този спорт са несравнимо по-големи от парасейлинга, тъй като при парасейлинга туристът е завързан с въже и е ограничен както във височината, която може да набере, така и в маршрута, по който може да се движи. Освен това, ако при парасейлинга туристите се издигат на стотина метра над морето, то при параглайдинга те могат да наберат височина 1 000 - 2 000 метра, при което удоволствието от полета е несравнимо по-голямо и очакването на туриста да преживее нещо неповторимо и изключително е напълно задоволено. По този начин се задоволяват желанията и интересите на тази част от туристите, които имат афинитет към авантюрата и силните емоции. За подобен род туристи много подходящи и търсени са също комбинираните маршрути. Например: яхта - вело - спелео - параплан - пешеходен - воден туризъм (с каяк или кану).

От 1984 г. някои американски туристически фирми предлагат програмата „Приключения в страната на Марлборо" (макар че такава страна в действителност няма, счита се, че ландшафтът на щатите от Средния запад - Юта, Колорадо, Аризона и Невада, с техните планини, каньони, реки и гори напълно съответства на представата на хората, придобита от популярната телевизионна реклама). Тя предлага на търсачите на силни усещания спускания с гумени лодки (рафтинг) или салове през праговете на река Колорадо, пешеходен преход - изкачване на планината Ла Сал, след това спускане надолу с коне, следва мотокрос през пресечена местност със спортни мотоциклети, джип-сафари през планините на три национални парка и най-накрая-репелинг (на български-рапел), т.е. спускане с алпийски въжета по отвесни скали и пропасти.

По време на цялата програма участниците са поставени пред високи изпитания и сурови условия. Спането е на открито - в спални чували. Изкачването на планините с джиповете е без всякакви пътища, но затова пък машините са много мощни и с висока проходимост. И тъй като на участниците в тази програма не се предоставя никакъв комфорт, те предварително подписват декларация, че за това няма да държат организаторите отговорни при евентуални травми и оказване на медицинска помощ само с подръчни средства.

Макар че няма изгледи тези пътешествия в екстремални условия в скоро време да се превърнат в масов туризъм, организаторите на програмата твърдят, че желаещите да се включат в този вид пътешествия се увеличават от година на година и че в последно време подобно прекарване на свободното време става все по-популярно в световен мащаб.

Пейнтболът е друго модерно увлечение през последните години за търсачите на силни усещания и приключения (би могло да се каже, че това е модернизиран вариант на популярната игра „Стражари и апаши", но само на пръв поглед). Той може да се играе отборно (два отбора да се бият един срещу друг) или индивидуално - победител е този, който последен остане неулучен от противника. „Оръжието", с което се стреля, се нарича маркер и чрез него се изстрелват топчета-капсули (подобни на желатиновите) пълни с боя. При точно попадение капсулата се разкъсва и върху облеклото на противника остава цветно петно, колкото голяма монета, удостоверяващо че е улучен. Независимо че маркерът не стреля с куршуми, а с топчета-капсули, при попадение отблизо остават синини по тялото. Затова маската върху лицето е задължителна и е забранено нейното сваляне по време на игра. Тя предпазва лицето и шията от удари, а пред очите е с двойно стъкло (против изпотяване).

Маркерът е снабден с магазин (фидер), в който се зареждат топчетата. Изстрелването им става с помощта на балон с газ (сгъстен), който е достатъчен за около 1 000 топчета, след което се сменя с друг. Стрелбата може да се води поединично или автоматично. По време на играта участниците са снабдени и със запасна чанта, съдържаща туби с по 100 броя топчета във всяка за дозареждане на маркера.

Сценариите на играта могат да бъдат най-различни. Играе се в сгради и на открити пространства. Целта може да бъде да се превземе дадена „крепост" или сграда от противника. Може да се практикува и на открито, в пресечена местност или в гора (апример на остров Бали предлагат на туристите пейнтбол в джунглата).

Пейнтболът е игра еднакво интересна и за възрастните, и за децата, (препоръчва се децата да бъдат над 11 години). Специалистите твърдят също, че най-добрите играчи на пейнтбол са жените, отличаващи се с по - здрави нерви по време на боя и по-малко страхуващи се, че могат да загубят, поради което често стават победители.

Инлайн скейтинг и скейттуризъм. С повторното откриване през 1980 г. на едноредовите ролкови кънки (ролерите) от братята Скот и Бренън Олсън (бивши хокеисти от Минеаполис - САЩ) настъпи бум по увлечението в това атрактивно спортно занимание - инлайн скейтинга. Инлайн скейтърс (или ролерите), както се наричат любителите на ролковите кънки, само в Германия са няколко милиона души. Това ново явление води до нов вид туризъм - скейттуризъм, т.е. туризъм на ролкови кънки. Появяват се и съответните фирми, предлагащи този вид туризъм.

Холандската фирма Skate Tours & Events предлага многодневни пътешествия с ролери из Швейцария. Групата стартира от даден град, след това на етапи преминава през различни места, като дневните преходи са по 40-50 км, а маршрутът преминава през най-живописни местности и край изумрудено чисти езера. Други подобни фирми са Zephir Inline Tours, предлагаща маршрути в Европа и Америка, и фирмата Alaska Inline Adventures, предоставяща маршрути в Аляска с обща дължина повече от 300 мили .

В този момент е трудно да се организира скейттуризъм у нас по много причини. Най-елементарната причина е, че нашите пътища нямат необходимото качество на асфалтовото покритие. Но инлайн скейтингът (ролерите, ролкънките) може и трябва да заема по-широко място в спортно- анимационните програми на нашите фирми в самите туристически комплекси, защото нормално е да се очаква, че за част от младите туристи те са любимо и предпочитано спортно занимание.

В инлайн скейтинга съществуват 6 основни стила на каране: агре- сив, фитнес, скоростно каране, хокей, офроуд, фигурно каране. За всички тези стилове освен ролери е необходима и защитна екипировка - наколенки, налакътници, шлем.

Стилът „агресив" се характеризира с различни трикови изпълнения, подобни на цирковите трикове - спускане по стълби, подскоци над различни препятствия и т.н., за което са необходими по-здрави ролери. При „фитнеса" се кара за собствено удоволствие и за добра кондиция. За „скоростното каране" е задължително да има подходящ асфалт и подходящи ролери. Хокеят се играе също върху асфалт. Стилът „офроуд" е предназначен за каране по пресечена местност, за което са необходими специални ролери (с по три по-големи колелца), а „фигурното каране" е най-красивият стил.

Разбира се, тук не могат да се представят всички форми на екстремен туризъм. Към горе описаните може да се предложат още и екстремно спускане със ски, фрий –райдинг (екстремни ски), скално катерене, бънджи скокове и още редица други.

Както бе споменато, съществува и екстремен туризъм, който не е свързан със спортна дейност. В медиите, все по –често се споменава за някои форми на космическия туризъм, но предвид високата им цена се счита, че ще мине много дълго време преди тази форма да бъде общо приета.

Съвременният туризъм се заражда през 19 век в Западна Европа, като първоначално е по-развит в индустриализиращи се страни като Обединеното кралство, Франция, Швейцария и други. След Втората Световна война, става масово социално-икономическо явление. Като цяло се развива с високи темпове и е определян като един от водещите отрасли на 21 век.

В България, най –често екстремния туризъм се предлага под формата на практикуване на различни видове екстремни спортове. Те могат да бъдат разгледани в направленията:

■ Планински спортове

Ски-спортове. (ski - mountaineering, cross country skung, snowshoeing). Карането на ски е един от най-популярните планински спортове, практикувани от туристите през техните ваканции и почивни дни. Характеризира се със сезонност - наличие на определена снежна покривка. Популярността на този спорт е причина за възникване и развитие на много планински туристически центрове, предназначени за ски-туризъм. Характерно за този вид туризъм е, че туристически центрове, където се практикува:

(а) са създадени на места с подходящо географско положение климатични условия (надморска височина, наклон на склонове времетраене и дебелина на снежната покривка);

(б) притежават ски-писти;

(в) притежават специална материална база — ски гардероби лифтове и влекове; ски-училища;

(г) притежават система от хотели, заведения за хранене и развлечения и др.

Екстремният туризъм се свързва с т нар. фрий райдинг – каране извън пистите, спускане по силно наклонени терени, каране на сноуборд извън пистите и пр.

Алпинизъм, (от фр. alpinisme - вид спорт; планинарство; алпинист, от фр alpiniste - лице, което се занимава с високопланински туризъм). Мотивите, които предизвикват туриста да практикува този спорт са:

(а) задоволяване на хоби;

(б) отношението му към планината - любов, желание да я опознае;

(в) желание за преодоляване на трудности, стремеж към височина.

(г) фото любов

Практикуването на алпинизма има различни степени на трудност. Най-висока е при експедициите, които покоряват върхове (височинен алпинизъм). Трудностите при височинния алпинизъм са от: влияние на разредения въздух върху организма при големи височини (водещо до т. нар. планинска болест); преодоляване на трудни терени; времето - бури, студове; опасности на релефа - пукнатини, скални ребра, ледени склонове. Алпинизмът развива силна туристическа индустрия в тези страни, в които се намират планинските върховете - обект на покоряване, както и в регионите, разположени в подножието им, по утвърдените алпинистки маршрути.

Практикуване на алпинизъм с ниска трудност или елементи на алпинизъм може да се използват в туристически центрове, имащи съответните природно-географски дадености. За туристи, които имат интерес към планината, могат да се организират курсове по планинарство, в които да се включат: екипировка и съоръжения, приложение на алпийска техника, туристическа, топографски познания, опасности в планината, долекарска помощ на пострадал, игри с елементи от алпийски сръчности.

Скалното катерене е също обект на спортния хоби туризъм. Отнася се към екстремните спортове.

Пещерен туризъм. Наричат го още спелеоложки туризъм (rock climbing caving); (гр. spelaion - пещера). Може да се отнесе и до „хоби- туризма”; съчетава се с научно- познавателния туризъм; в отделни случаи има елементи от културно-историческия туризъм. Осъществява се в непривична за човека обстановка. Има изследователски или познавателен характер. Цели да разкрие или опознае строежа на пещерите, техните феноменални дадености, тяхната флора, фауна. Своеобразните пътешествия под земята създават неповторими емоции.

■ Водни спортове

За практикуване на водни спортове у нас има сравнително добри условия в по-големите ни черноморски туристически комплекси - Слънчев бряг, Златни пясъци, Албена, Свети Константин, Ривиера, Слънчев ден, Дюни и Елените. Споменатите курорти предлагат възможности за практикуване на някои видове водни спортове (водни ски, яхтинг, подводни спортове), което би могло да привлече и туристи, желаещи да съчетаят лятната си ваканция с почивка на море и практикуване на водни спортове.

Водни ски. Бързо развиващ се спорт, свързан с преживяване на силни емоционални усещания върху водна повърхност. Водните ски наподобяват нормалните ски, но са по-разширени - с дължина до 160 ст и ширина до 20 cm. Изработени са от дървен материал или пластмаса. За практикуването на този спорт е необходимо и моторна тяга (с мощност на двигателя — не по-малко от 30 конски сили), която да тегли скиора. Най-често се използват съвременни специализирани катери. Необходимата минимална скорост за плъзгане е 25 km/h. При скорост по-висока от 60 km/h е възможно плъзгане по ходила - без ски. За него се изисква високо майсторство.

Усвояването на техниката на каране на водни ски е сравнително леко. При желание туристът може да придобие необходимите умения за едно нормално пързаляне за няколко часа. Тръгването става като водният скиор се хване за лост, закачен за теглич, перпендикулярно на катера, който ще го влачи на няколко метра разстояние. Скиорът е в положение със свити колене, а ските — под ъгъл, спрямо водната повърхност. С увеличаване на скоростта, ските заемат нормално плъзгащо положение, а скиорът бавно се изправя, като задържа тежестта си на задната част на ходилата. След това бива отдалечаван от катера чрез размотаване на теглича, за който се държи. След придобиване на стабилности, туристът може да ползва нормален теглич с ръкохватка. Изисква се каращият водни ски да може добре да плува. Задължително се поставят спасителни ризи.

Уиндсърф. Този спорт е създаден в САЩ през 70-те години на миналия век и се разпространява много бързо, поради сравнително лесното усвояване на двигателните навици, позволяващи управлението на дъската; положителното въздействие на естествената среда и силните емоции при практикуването му. От 1972 г. се пренася в Европа, а през 1980 г. се включва в олимпийските дисциплини с името "бордсейлинг". Понастоящем има голямо разнообразие от модели и състезания - съществуват ледени и пясъчни уиндсърфове; ежегодно в света се провеждат около 500 състезания и регати, включващи шест дисциплини, изискващи различни видове сърфове.

Яхтинг. Яхтеният туризъм е високоефективен и е за богати туристи, защото е скъпо поддържането на собствена яхта или наемането й под наем. Този туризъм може да се класифицира:

(а) в зависимост от вида на акваторията - морски, речен, езерен;

(б) в Зависимост от обхвата на акваторията - местен, регионален, междуконтинентален; ,

(в) в зависимост от националността на туриста — вътрешен и международен.

Мотивите за практикуващите този вид туризъм са задоволяване на потребности:

(а) спортно- развлекателни;

(б) познавателни.

За развитието на този вид туризъм са необходими:

(а) специална и скъпа материално-техническа база -яхти (за даване под наем или собствени на туристите); яхтено пристанище за акостиране, кейове;

(б) подходяща акватория (море, река, езеро);

(в) други природно-климатични дадености - флора, фауна, водни течения и др.

Други водни спортове — на море могат да се практикуват морски каяк, гмуркане с шнорхел или акваланг, ветроходство.

■ Въздушни спортове

Тук се причисляват парапланеризма, скачане с въже и други.

(За екстремен спорт смятат и пътешествията или ползването на различни балони.

■ Други спортове

Конни спортове. Конната езда е едно от скъпите занимания, което може да бъде мотивация за този вид туризъм, но може да се разглежда и като спортно-рекреативен, хоби- туризъм, занимателен туризъм. За конна езда туристите могат да ползват собствени коне, с които да пътуват до желана цел, като ползват и специален транспорт За тях. За този тип много заможни туристи са създадени дори специален вид хотели, т. нар. "хилели" (гр. hippos "кон", фр. hotel), с всички удобства и условия за пребиваване на конете. Друга, по-голяма част от туристите ползват услуги за конна езда, каквито вече много туристически и хотелски комплекси предлагат. Конната езда, освен спортно -развлекателна дейност, е и ефикасно средство срещу стрес, независимо от пола и възрастта. Това е една от причините тя да се възражда като специализиран туризъм, особено в страните с по-развита икономика. Страната ни разполага с безспорни дадености за развитието на този вид специализиран туризъм - добре отглеждани коне, обучени водачи и треньори, живописна природа.