Ресурси и региони за практикуване на екстремен туризъм

В България има няколко първокласни ски- центъра в планините Родопи, Рила, Пирин и Витоша. Разполагат с добри ски- писти с различна трудност, мрежа скриптове и влекове, престижни ски-училища, модерна хотелска база със заведения за хранене и развлечения, както и с възможности за практикуване на други зимни спортове и забавления.

Основните комплекси, които осигуряват възможности за практикуване на екстремен ски или планински туризъм са следните:

Пампорово. Един от най-посещаваните планински курорти на Балканите. Намира се на 1650 m надморска височина в Родопите, на 85 km от Пловдив. Климатът е със средиземноморско влияние; средногодишна температура 8 °С, около 170 дни от годината са със снежна покривка, а близо 270 са слънчевите дни. Най-посещаван е през зимата. Има великолепни ски- писти. Отличните климатични предпоставки задържат снежната покривка по 10-те алпийски писти между месеците декември и април. Има ски училища с над 100 квалифицирани ски-учители. В програмата на ски-училището е застъпено обучение на туристи по алпийски дисциплини и ски-бягане. Пълният ски-курс включва 6- или 12-дневно обучение по 2 или 4 часа дневно в 5 класа: спортна подготовка на клиентите - от първи стъпки на ски до придобиване на професионални умения в ски спорта. В курорта се предлагат нови разновидности на зимни спортове — сноуборд, алттсърф, параглайдипг и квалифицирано обучение за тях. Предоставят възможности за още спортове - велосипеди, конна езда, тенис- корт, стрелба с лък, плувен басейн. Има спортни площадки и много подходящи за пешеходни турове маршрути.

Други мащабни ски курорти у нас, които предлагат възможности за практикуване на екстремен туризъм са Боровец, Банско, Чепеларе и други.

България има изключителни ресурси за спелео – туризъм.

България е богата на пещери, понори, въртопи, кари и други карстови форми. Заедно с Испания, Франция, Италия, Словения, Гърция, Босна и Херцеговина, Хърватско и Румъния страната ни се нарежда в челната десетка в Европа по богатство и разнообразие на карстови образувания. Карстът заема 22,7% от територията на България (25 171 km²) и е развит върху различни по възраст, дебелина и напуканост карбонатни скали (варовици, доломити и мрамори). До момента у нас са открити и проучени около 5300 хоризонтални и вертикални пещери. Най-много и най-разнообразни карстови форми има в западната част на Стара планина (Врачанска планина, Понор), Предбалкана и Родопите. По-бедни, но понякога с уникални подземни системи, са Пирин, Витоша, Странджа и Славянка.

Един от регионите, най – богат на подобни форми е Южната част на България.

Карстът в Рило-Родопската област, към която освен Родопите спадат Пирин и Славянка, е разпространен почти повсеместно и се простира върху 1966 km2, което прави приблизително 8% от карста в страната. Той е на трето място по площ след Дунавската и Старопланинската области и е образуван главно в протерозойски мрамори (88%) и в по-малка степен - в триаски и палеогенни седименти (11%). Според класификациите на Попов (1976) и Райчев (2002) в Родопите са обособени 10 карстови района, от които 7 в Западните и 3 в Източните Родопи.

В зависимост от произхода и начина си на формиране пещерите се делят на два основни типа - карстови и вулканични (лавови). Към първата категория спадат над 550 карстови обекта, разположени както в Западните, така и в Източните Родопи. Лавовите пещери са много по-малко на брой и се намират предимно в източната част на планината. Според Колев (1989) на територията на Родопите са открити и изследвани 77 пещери с вулканичен произход. Най-дългата карстова пещера в Родопите е Ягодинската пещера (Имамова дупка) при с. Ягодина (8501 m), която е трета по дължина в страната. Най-дългата вулканична пещера е Коджа-ин (Голямата пещера) при с. Бял кладенец, Кърджалийско, с дължина 51 m.

В Западните Родопи са обособени следните карстови райони: Дъбрашки, Велинградски, Пещерски, Добростански, Триградски, Чепеларски и Смолянски. Най-голям по площ е Добростанският пещерен район, следван от Триградския, Смолянския и Пещерския.

Дъбрашкият район, който обхваща най-западните части на Родопите, е сравнително слабо проучен. Досега тук са изследвани около 12 пещери, развити в протерозойски мрамори. От тях най-дълга е Мануиловата пещера при с. Рибново - 2175 m, с денивелация от минус 115 m. Друга по-голяма пещера в района е пропастта Стъпалката в землището на с. Слащен, чиято обща дължина е 64 m, а денивелацията - минус 36 m.

Велинградският карстов район е обособен около 30-километрова мраморна ивица, намираща се около градовете Велинград и Ракитово. Тук попадат най-малко 8 пещери, сред които най-дълга е водната пещера Лепеница с обща дължина 1525 m. На 2,5 km от нея се намира Сухата пещера с дължина 120 m и пропастта Власачина с обща дължина 33 m и денивелация от минус 25 m.

Пещерският район се простира основно по поречието на река Новомахленска и се състои от мрамори, наклонени в северна посока. Районът е разделен на два подрайона - Пещерски и Беловски, като общо в тях са проучени 32 пещери. Най-дълги са пещерите Юбилейна (814 m), Новата (955 m), Ушатови дупки (210 m) и Водната (1114 m). Тук се намира и благоустроената пещера Снежанка, чиято обща дължина достига 348 m. До момента в района няма регистрирани големи пропасти.

Добростанският карстов район обхваща една голяма част от Централните Родопи и най-вече районите на гр. Лъки и селата Добростан, Мостово, Павелско, Борово, Орехово и др. Пещерите са образувани в протерозойски мрамори със сравнително малък наклон.

Районът е разделен на 16 подрайона, от които най-много пещери (77) има в Добростанския. Най-дългите пещери са Гарваница при село Косово (897 m), Топчика (727 m) и Иванова вода (695 m) при с. Добростан, Гаргина дупка при с. Мостово (524 m) и др. Най-дълбоките пропастни пещери са Лисек (-164 m) и Кутелска яма (-84 m) при с. Дряново, Дружба при с. Добростан (-130 m) и Змиин бурун при с. Мостово (-86 m). В Дружба се намира най-големият чист отвес в България. Модърската пещера е най-високо разположената в Родопите (1633 m). Интерес представлява и природният феномен Чудните мостове, намиращ се на река Еркюприя при с. Забърдо.

Триградският район обхваща поречието на реките Триградска, Буйновска, Чаирска и др. Пещерите в него са образувани в различни по дебелина мрамори. Досега тук са регистрирани 169 пещери и пропасти, от които най-дълги са Ягодинската пещера (Имамова дупка), Изворът на Кастракли (2780 m), Ледницата при с. Гела (1419 m) и Санчова дупка (888 m) при с. Триград. Най-дълбоките пропасти са Дрангалешката пропаст (-255 m) и Камбанките (-163 m) при с. Мугла.
Чепеларският район е сравнително малък по площ и обхваща части от Роженския и Пампоровския карст (районите на гр. Чепеларе, с. Стойките, с. Проглед и др.). Пещерите се развиват в отделни мрамори или мраморни брекчи. Общо на територията на този район са изследвани около 26 пещери и пропасти, от които най-дълги са Самурските дупки при гр. Чепеларе (456 m) и Меча дупка при Пампорово (109 m). Най-дълбоката пропаст е Гърлото при Пампорово, която е проучена до дълбочина минус 105 m.

Смолянският район също заема неголяма площ и включва пещери, развиващи се в протерозойски мрамори, разположени около градовете Смолян и Рудозем и селата Смилян, Могилица, Турян и др. Общо 43 пещери са проучени до момента, от тях най- дълги са пещерната система Голобоица 1-2 (над 1800 m), Бориковската пещера (470 m) и благоустроената пещера Ухловица (340 m). Най-дълбоката пропаст е Кладето над гр. Рудозем (-147 m).

В Източните Родопи са обособени три карстови района - Арденски, Крумовградски и Хасковски, последният от които заема само една малка част от територията им. Част от източнородопските пещери са с вулканичен произход, образувани от мощната ефузивна дейност по време на палеогена.

Вулканогенните скални формации в Родопите заемат 3600 km2 и са най-голямата вулканогенна суша на Балканския полуостров. Между ефузивите са разположени малки групи от палеогенски варовици и протерозойски мрамори с различна дебелина, в които са образувани неголеми по размер карстови пещери. Като цяло варовиковите комплекси и дълбочинната карстификация в Източните Родопи са слабо изразени. Общо в трите карстови района са проучени 82 карстови и 77 лавови пещери.

Арденският карстов район е обособен между средното тече¬ние на р. Арда от запад, р. Върбица от изток, главното било на Гюмюрджин- ски Снежник от юг и от билото на рид Каяджик от север. В района са проучени 44 карстови пещери, от които най- дълги са Водната пещера при гр. Неделино (130 m) и Гяурхамбар при с. Стоманци (112 m).

Крумовградският район обхваща северните части на рида Мъгленик и свързаните с него Стръмни рид, Сърта, Иран тепе, южните склонове на рида Гората и част от долината на река Арда. Тук са проучени 35 пещери с обща дължина 1944 m. Най-дълги са пещерите Карангил при с. Широко поле (490 m), Самара (327 m) и Огледалната (157 m) при с. Рибино. Най-дълбоката пропастна пещера е Манаф коюсю (Манафски кладенец) при с. Бяла поляна (-36 m).

Хасковският район обхваща североизточните части на Родопите - ридовете Чуката и Гората и карстовото плато Чала. Тук има сравнително малко на брой пещери, от които най-дълга е Маарата при с. Мъдрец (114 m).

Практикуването на екстремни водни спортове има две направления – в известните български курорти и по някои български реки.

Известен курорт, предлагащ подобни възможности е Слънчев бряг. Разположен е на 30 km северно от Бургас. Плажната ивица е с дължина 8 km и ширина от 30 до 80 щ 140 са общо слънчевите дни - от май до септември: средната дневна температура е около 27 °С. Комплексът има центрове и бази за спорт — за водни ски, басейни, моторни лодки и др. Разполага със 108 хотела, с над 27000 легла, вилни селища, частни квартири, къмпинги. Има 130 ресторанта, атракционни и битови заведения, нощни клубове барове, дискотеки и др.

Практикуват се най- вече водни ски и някои други форми на водните екстремни спортове.

Златни пясъци. Притежава 3,5 km първокласна плажна ивица, достигаща на места до 100 m ширина. Комплексът предлага условия за различни спортове: водни ски, водни колелета, плажен волейбол, тенис на корт, голф, колоездене, боулинг. Освен това, обаче предлага възможност за парапланеризъм, яхтинг и други и е типичен пример за съчетание на няколко вида екстремни спортове.

Албена има богата база за активен отдих и спорт. Разполага с яхт-клуб, спортен комплекс, басейни, водна пързалка, коне за езда, картинг, тенис-кортове. Разполага с 21 открити и 4 закрити басейна (2 двадесет и пет метрови - 1 закрит и 1 открит); 2 басейна — 1 открит и 1 закрит (25 т). Има възможности за практикуване на различни водни спортове — водни ски, сърфинг, триатлон, катери, парашути, джет-ски. На туристите се предлага обучение по подводно гмуркане, а за любителите на силни усещания е училището по парапланеризъм (летене с делта планер). Училището за подводен спорт се управлява от "Pro Gold diving center"; обучението е по системите "SCUBA", "PADI", "NAUI", "Barracuda".

У нас спускане с каяци, кану, лодки и рафтинг се практикува по реките Искър, горното течение на Струма, Арда и Марица, Въча, Огоста, Места, Вит, Янтра и някои участъци на Дунав.

Спускането по бързи води има две разновидности:

(а) с надуваема гумена лодка (рафтинг) - изискват се по-малко умения, защото в лодката могат да седнат 8, от които двама знаещи да обучават други те при карането;

(б) кану-каяк — едноместна лодка с отвор за гребеца с едно гребло; необходима екипировка още - цялостен специален костюм, спасително жилетка и каска.

Необходима е специална подготовка, особено за трудни участъци по реките. За тях се прави предварителна подготовка. Столичният Кану-клуб към БТС организира курсове за обучение. През първата седмица тренировките са на сухо. След това се къмнингува край река, където начинаещите пробват уменията си. Клубът предлага лодка, каска гребло, спасителна жилетка. Начинаещите започват с по-голяма лодка... У нас се продават лодки (около 1700 лв.) и другите принадлежности (гребло 110-400 лв, жилетка 15-25 лв., костюм, гумени боти, ръкавици).

У нас най-добро време за спускане е февруари-юни (реките са по-пълноводни); в Стара планина и Родопите се кара по-рано, в Рила и Пирин се ходи през май. По Рилска река има места само за майстори, тъй като наклонът е много голям. За по-леко се смята спускането по Искър от Своге до Елисейна и по Струма — от Симитли до Кресна. Трудно е горното течение на р. Места. Понякога е каяк се минава през живописни кътчета, до които няма път по суша. Девствени места могат да се открият по дефилето на Струма от Земен до х. Ръждавица. Спусканите по Санданска Бистрица преминават през два водопада; при тях се прави специално обезопасяване със спасителни въжета. За долното течение на реките Искър, Марица, Янгра и Струма е подходящо за туристическа лодка. С нея може да се участва и в международни походи по Дунав от Иглощат (Германия) до гр. Силистра. Тези канута са едно- или двуместни и в двата им края имат въздушни балони, което ги прави стабилни; имат две багажни отделения; могат да се ползват за пътешествия по езера и язовири, а за управлението им не се изисква предварително обучение.

Скачане с еластично въже у нас се практикува при:

(а) Аспарухов мост — височина 52 т, дължина на еластичния елемент - 12-15 т, свободно падане - 14-20 т, шах разтягане — 44 т, първо свиване - 40 т. Тук за първи път у нас се провеждат "бънджи" скокове (1992 г.);

(б) Виадукт "Бебреш", проход Витиня — височина 120 т, дължина на еластичния елемент — 28 т, свободно падане - 32 т, шах разтягане — 105 ш, първо свиване - 85 т. Това е най-високият мост в България;

(в) Виадукт до гр. Клисура — височина 40-90 ш, дължина на еластичния елемент - 8-20 т, свободно падане — 10-24 т, max разтягане — 35-80 т, първо свиване — 30-60 т. Единствено място, където са разположени 4 моста;

(г) Виадукт на р. Клисура - 50 т, дължина на еластичния елемент —12 m, свободно падане — 12-14 m, max разтягане - 45 т, първо свиване - 40 т.

Известна организация, която предлага този вид спорт е клуб Адреналин.

До 2000 г. в клуб "Адреналин" само при бънджи скоковете вземат участие над 5000 души, като от тях освен българи скачат и турци, руснаци, румънци, германци, французи, швейцарци, норвежци, гърци и англичани.
2.4. Организации, предлагащи екстремен туризъм в България

В страната има редица организации, които предлагат практикуване на този вид туризъм. В кратък аспект, тези организации могат да бъдат представени както следва:

• 
  Клуб Адреналин ¹
  

Така през 1985г. група младежи учредяват в град Варна клуб "Адреналин". От създаването му до 1989г. дейността на клуба се изразява предимно от парашутни скокове от самолет или мотоделтапланер. Участията на клуба пред широката публика се проявявали предимно в демонстративни полети с делтапланер и парашутни скокове, на някои празници в град Варна. През този първи период клуб "Адреналин" съществува само като идея, в която още не е определена насоката, в която да се развива клуба и привлича свои съмишленици. На 27 септември 1989год. Росен и Стамен Касабови заедно с Веселин Д. Радев изпълняват първия подобен на бънджи скок в България. За тази своя цел те използвали употребяваните в алпийската техника динамични въжета. Тази знаменита проява в историята на бънджито в България те изпълнили, като единият край на въжето се осигурява на едната страна на моста, а самият скок се извършва от другата. Целта на тази сложна по организация система е чрез маховото движение, което ще опише скачащият под моста да се намали динамичния удар в следствие от скока.

Три години изминават докато Росен Касабов създава първото ластично въже в България. Провеждат се редица тестове и изпитания, докато се определят точните параметри на скока. Особено внимание се отделя върху сигурността на еластичния елемент, начина на екипиране и провеждането на самия скок. Въжето било произведено по западен образец от многонишкови снопчета ластик, обединени в броня с нужните динамични способности, предпазваща ластичетата от външните фактори на влияние и главно от тяхната пълна разтегателна способност. Снопчетата били оплитани в различни оплетки според целта на експлоатация, а самите те се помещавали в полиемидна тръбна лента, ситно набрана с изчислена безопасна дължина на опън. При евентуална авария реда на пълна амортизация (в случая скъсване) започва от външната броня издържаща до три тона, следвана от бронята на снопчетата ластик, а те от направените по-късно изпитания в "НИСИ" остават със съвсем малки поражения, дори като се опъват до над 300% от своята първоначална дължина. През 1992год. започват да се провеждат първите бънджи скокове в България. Датата на тези първи скокове е 10 април 1992год., когато Росен Касабов провежда два изпитателни скока от "Аспарухов мост" - Варна.

На същата дата след Р. Касабов скокове изпълняват и Веселин Д. Радев, Георги Боджуков, Петър Петров, Дани Банков и Христина. Следват скокове на 16 април същата година, отново Р. Касабов прави два скока следван от Лиляна и Андрей Илиеви, Жоро Георгиев, Иво Христов, Георги Боджуков и Веселин Душков Радев - известен повече под името "Зеления". Тези първи скокове са основата на небивалия интерес към изживяването проявен от широката публика, поставила задачата пред членовете на клуб "Адреналин" за едно безопасно и достъпно за всички желаещи изживяване. След тези първи бънджи прояви клуба провежда скокове из цялата страна, като: "Аспарухов мост" - Варна, виадукт "Бебреш" - Витиня, виадуктите до гр.Клисура, пещерата "Проходна" - с.Карлуково, моста "Писанец" -между Русе и Разград, моста след с.Звездец над р.Велека, скокове от кран - Южен парк - София и във Варна, скокове от балон в София и Пловдив. В южния парк взимат участие и най-малките, като през 1995год. седем-годишният Дани от София прави първия си самостоятелен скок, а няколко години по-късно повтаря своето изживяване в тандемен скок със сина на Р. Касабов - Ясен Р. Касабов на осем години.

До 1996. клуб "Адреналин" създава отбори с цел усъвършенстване и още по-голямо популяризиране на бънджи скоковете у нас. Отбори се създават в градовете Варна, София, Плевен, Бургас, Стара Загора и Пловдив. Членовете в клуба нарастват до 700 на брой. Периода очертаващ развитието на клуба до 1996год. свързваме и с първите скокове "БЕЙС". Те представляват скокове с парашут от земна цел, и от там самото наименование "БЕЙС" носи английските главни букви на думите определящи местата на скока, като: сгради, антени, мостове и скали. Бейс джъмпингът се определя като един от най-екстремните и опасни за практикуване спортове. За своето развитие като спорт той взима челно място по брой на жертви опитвали скок от висока земна цел. Стриктната и прецизна подготовка опасностите, които крие бейсджъмпингът са причина за съвсем минималния брой на хората практикуващи го в България. Само 15 души от клуб "Адреналин" имат възможност да запишат в актива си по няколко скока. Първият бейсджъмпинг в България се провежда отново от Росен Касабов, който през 1992г. го изпълнява от "Аспарухов-мост" - Варна. Две години по-късно и Веселин Д. Радев изпълнява първия си бейс-джъмпинг. Скоковете в град Варна от Аспаруховия мост се извършват с приводняване и това до голяма степен намалява риска при евентуална авария.

През 1992г. в клуб "Адреналин" започва провеждането на курсове по парапланеризъм. Местата за полети и тренировки били най-често "Рогачево" до гр.Варна и хълмовете над град Сопот. През 1996г. курсовете по парапланеризъм се прекратяват поради небивалия интерес проявен към бънджи скоковете от повечето членове в клуба. От този период започва да се развива бънджито като основна дейност в клуб "Адреналин". Нарастващият интерес преди всичко към бънджи скоковете довежда до задължителното подписване на декларация преди скока, гласяща личното желание и физическото състояние на човека. След всеки скок клуб "Адреналин" издава свидетелство за извършения подвиг и го регистрира под номер в архивите на клуба.

До 2000г. в клуба само при бънджи скоковете участие взимат над 5 000 души, като от тях освен българи скачат и турци, румънци, руснаци, германци, французи, швейцарци, норвежци, гърци и англичани. Това, че в проведените до този момент Над 7 000 скока няма нито един сериозен инцидент говори за професионализма.
Методите, които използват учредителите на клуба служат единствено за привличане на членове в клуба и популяризиране на практикуваните от тях спортове. През време на първия период от историята на клуба от 1985 до 1989г. спортове в България са все още не дотолкова познати и приемливи като идея. На тях се гледа, като на нещо налудничаво и твърде рисковано, незаслужаващо риска. Именно тези техни прояви насочват вниманието на околния свят към удоволствието, към проявената смелост и нужна концентрация за определена изява. В град Варна вече денят на предизвикателството не би бил същият без участието на "Адреналин". Вестниците, телевизията и радиото живо коментират всяка тяхна проява. Желаещите да опитат някои от екстремните спортове практикувани в клуба вече подхождат с повече доверие.

Проведени са няколко курсове по парапланеризъм, уникалните скокове "БЕЙС" вече радват и родната публика, но главна атракция си остават бънджи скоковете. В действителност екстремното преживяване е стрес, който сякаш разтоварва човек от цялата насъбрала се в него отрицателна енергия и дава възможност да погледне околния свят от точка неизвестна му до сега в чисто съзнание, с присъствие на дух и неописуема енергия. Тук в България клуб "Адреналин" не само въвежда и организира екстремни прояви, но и дава една по-сериозна насока за работа и усъвършенстване на своите възпитаници. Най-характерно това личи в провежданите от клуба състезания по "бънджи", в които не е нужно само да преодолееш инстинкта за самосъхранение, но и да се изпълнят акробатични номера, за които е нужна сериозна подготовка и концентрация. Най-впечатляващо в тези шампионати е оценката, която се дава от жури в специална дисциплина, на която е нужно освен всичко да се демонстрира и артистичност. Именно тази специална дисциплина за артистичност разграничава състезанията проведени в България от тези в чужбина, придава се един доста по-сериозен вид на състезанието и поставя по-високи цели пред практикуващите.

Организирането и провеждането на по-голяма част от дейността е свързано с големи разходи и скъпо поддържана материална база. Това довежда до по-късното комерсиализиране на основна част от изявите на клуба. В момента хората от клуб “Адреналин” подготвят няколко нови атракции, които скоро ще предоставят на интересуващите се лица нови, непознати досега усещания и емоции.

През 1996г. възниква идеята за организирането и провеждането на "Първи републикански шампионат по бънджи - Варна `96". Това наистина става факт, когато на 20 август се обявява първия републикански шампионат - Варна `96.Участие в състезанието взимат 4 отбора с по 4 състезателя от София, Варна, Плевен и Бургас. Първенството се провежда в 3 кръга. В първия и втория състезателите трябва да направят максимален брой салта- съответно предни и задни, а третия е свободен стил.

Следва “Втори републикански шампионат - Варна `97”. Състезанието се провежда от 20 - 25 септември 1997год. Участие вземат 5 отбора, от които един женски. На това състезание вместо отбора от град Бургас се включва в надпреварата новосъздадения отбор от град Стара Загора. Шампион на състезанието става Борислав Попов от град Плевен със своите осем салта от два скока и скок с окачване за ръцете.

Третият републикански шампионат се провежда отново в град Варна. За трети път на "Аспарухов мост" - Варна се събират отбори от цялата страна за да премерят сили във вече доста престижното състезание. Състезанието се провежда само за два дни от 26 до 27 август 1998год. В него отново взимат участие отборите от София, Плевен, Варна и Бургас. Шампион става Васил П. Василев с десет салта от два скока.

До 1998год. клуб "Адреналин" е единственият клуб провеждал бънджи-скокове в България. През 1998год. голямо внимание се отделя на една новопоявила се атракция - "рокет-бънджи" или "катапултинг". Самата проява представлява изстрелване нагоре с ластик и изисква доста голяма и трудно подвижна материална база. Уредът представлява две кули с ролки за въже в горния си край, където чрез натягане с електромотори то разтегля ластиците до горно положение и следва изстрелване на "катапултинг стола", предварително фиксиран за земята.

През месец май 1999г. членовете на клуб ”Аденалин” участват на Втория световен бънджи шампионат, който се провежда в долината Вал д’Анивиер близо до гр.Сиер, Швейцария. Там за първи път създателите на клуба имат възможност да премерят сили със световния елит в този нов спорт. На състезанието участваха 25 души от 10 страни- Швейцария, Германия, Франция, Италия, Белгия, Коста Рика, Нова Зеландия, Канада, България и Австрия. Мястото, от което скачаха състезателите сам по себе си е уникално- Стоманен висящ мост (наричан от местните хора Spider bridge или в превод Паяковия мост) , широк само 0,5м., дълъг 200м. и разположен на 190м. височина над стаховит каньон. Въпреки новата за българите система за скок (там те скачаха закачени за кръста с алпийска седалка, докато дотогава бяха скачали само закачени за глезените) те се представиха повече от добре: Васил Василев завърши на 4-то място, а Калин Петров бе 9-ти. Това бе сериозно предизви-кателство за останалите скачачи, които дори спрягаха името на Васил за бъдещ шампион.

През месец август 1999г. във Варна се проведе “Четвъртия републикански “Каменица” бънджи шампионат”. Вече станалото ежегодно първенство за четвърти път събра бънджи спортуващите от страната. За втори път шампион стана Васил Василев който се утвърди като най-добрият бънджи-скачач в България.

• 
  Клуб за екстремни спортове "Сървайвър"
  

Клубът развива бънджи акробатика, сноуборд, делтапланеризъм, парапланеризъм и парашутизъм, организира различни състезания по екстремни спортове във Велико Търново.

Скокове с бънджи се организират на Стамболовия мост в старата столица от 1994 година. Всеки, който иска да скочи с бънджи, може да го направи между 11,00 и 18,00 часа.

• 
  Клуб Свободно измерение
  

Програмата включва извозване на колелата с камион и на колоездачите с автобус, предоставен от община Златица до мястото, откъдето трябваше да започнат демонстрациите пред събрали зрителите и гостите на първото в района екстрено изживяване.

• 
  Спортно катерене²
  

• 
  Спелеоклуб "Веслец" Враца³
  

В него се провеждат сбирките на клуба всеки Вторник от 19:30 часа.

Спелеобаза "Леденика" е масивна двуетажна сграда електрифицирана и водоснабдена. Намира се зад хижа Леденика. Построена е от Туристическо дружество "Веслец" и се стопанисва от Спелеоклуб"Веслец".

С финансовата подкрепа на Община Враца, ТД"Веслец" и дарения на членовете на Спелеоклуб "Веслец членовете на клуба направиха основен ремонт на покрива, фасадата, както и вътрешен ремонт на базата.