Глава втора Регионалната политика във Варненска област — състояние, задачи, условия за провеждане

Регионалната политика във Варненска област — състояние, задачи, условия за провеждане

1. Географски фактори и природни ресурси, определящи регионалните особености на областта

Територията на Варненска област съчетава благоприятна естествена и антропогенна среда с богати и разнообразни природо-географски, икономически, социално-демографски, екологични и инфраструктурни характеристики. Тя заема централно място в Черноморския район на България, което определя възможностите й за развитие на активни интеграционни взаимодействия със съседните две крайбрежни области — на север с Добричка област и в южна посока с Бургаска област.

Варненска област обхваща 3.5% от територията на страната, 19.3% от тази на Североизточния район за планиране, 19.6% от територията на Причерно-морския район, т.е. от общата територия на четирите области, които са активно свързани с Черно море — Варненска, Бургаска, Добричка и Шуменска, и 23.5% от територията на трите области, прилежащи на морето — Варненска, Бургаска и Добричка.

По данни от Националните параметри за 1997 г. общата численост на населението Варненска област се нарежда на трето място между 28-те области в страната — 446 711 души. Те представляват 5.4% от цялото население на България, 32.8% от населението на Североизточния район за планиране, 33.8% от общото население на четирите области от Причерноморския район и 40.4% от населението на трите крайбрежни области. Гъстотата на населението е 116.5 души на кв. км, т.е. най-висока след област София-град и след Пловдивска област и 1.56 по-висока от средната за страната.

В границите на областната територия са разположени общо 158 населени места, от които 10 града и 148 села от различна категория и функционална принадлежност. В националната селищна мрежа Варненска област участва с близо 3% от населените места, в Североизточния район за планиране — 16.8%, а в обсега на Причерноморския район и черноморските крайбрежни области — съответно с 20.2% и 25.1%. Степента на урбанизация поставя областта на трето място със 79.5% градско население, т.е. тя е над средното равнище със съотношение между градско и селско население както следва: за България — 68 : 32 ; за Варненска област — 79.5 : 20.5; за Североизточния район за планиране — 62.3 : 37.7; за Причерноморския район — 70.8 : 29.2 и за черноморските области — 72.1 : 27.9.

На територията на Варненска област е формирана и функционираща още една, перпендикулярна на първата, агломерационна ос в крайбрежната зона в посока „север-юг“, следваща очертанията на крайморската брегова линия и простираща се в дълбочина до 5 км.

Двете взаимноперпендикулярни оси на урбанизация са с различаващи се, почти противоположни функционални характеристики и устройствени изисквания. Първата e с преобладаващи промишлено-транспортни функции, а втората — с приоритетно развитие на курортно-туристически и лечебно-оздравителни функции, са с „пресечна точка“ територията на община Варна.

В границите на областната територия са включени 12 общини, които са 4.6% от всички общини в България, 24.5% от тези в Североизточния район за планиране, 27.9% от общините в Причерноморсклия район и 36.4% от 33-те общини в крайморските области — Варненска, Бургаска, Добричка. според техните функционално-икономически особености, степента им на развитие, равнището на инфраструктурната изграденост и инвестиционната привлекателност общините могат да бъдат диференцирани в две основни групи, обединяващи по 6 общини:

Всички тези особености на Варненска област и на общините в нейните граници в голяма степен очертават посоките на бъдещите икономически, социални, екологични и инфраструктурни приоритети, на потребностите от повишаване или създаване на инвестиционна среда за привличане на капитали от различни източници с оглед влагането им в дейности и обекти с регионален или междуобщински териториално-функционален обхват.

Природните условия и видимите качества на естествената среда в областната територия са добре известни не само на професионално ангажираните специалисти в нейното изследване, разумно използване и управление, но и на обществеността в района, страната и извън нея. Това обстоятелство намалява необходимостта от по-широкото й представяне извън оценката за процесите и промените, които са логичен резултат от реформата в цялата обществено-политическа, икономическа, институционална и управленска система на Република България върху основата на адекватното им административно-териториално преустройство.

Черно море, като природен фактор и естествен ресурс с огромно икономическо влияние и почти неограничена притегателна сила, с голяма инвестиционна атрактивност и капиталова привлекателност, е все още недостатъчно приобщено към антропогенните дейности на сушата, особено в прилежащата му крайбрежна територия. С изключение се ползват очертаващите 200-метровата ивица и отчасти 5-километровата зона, които са с най-висока степен на инвестиционна концентрация във всички сфери, сектори и отрасли — стопански, социални, инфраструктурни.

Независимо от наличието на това природно богатство и неговото доминиращо присъствие в развитието на областната територия, участието му се проявява със стъпаловидна сила на влияние в дълбочина — много голяма в крайморските общини и в ограниченото пространство на агломерираната територия между центровете на най-активна гравитация — Варна, Девня, Белослав и отчасти Провадия и по-малка или даже с несъизмерими величини в „периферните“ общини, т.е. тези, които нямат достатъчно добре осигурен достъп до морето и морските дейности. В същото време в нелогично и недопустимо да останат извън управленско внимание и действията за ограничаване (чрез икономическа намеса и инвестиционно активизиране) на ясно изразените процеси на обезлюдяване и стопанско деградиране на общините Аксаково и Аврен.

Едно от най-големите богатства на Варненска област в нейната крайбрежна част са пясъчните плажни ивици. Дължината на морската брегова линия е в границите на община Варна, община Аксаково, община Аврен и най-дългата крайбрежна плажна ивица при устието на реките Камчия и Фъндъклийска — община Долни чифлик.

В централната част на областта и община Варна е разположен вторият по големина по протежение на държавната ни морска граница залив — Варненският. Богатство и ценност, като естествен ресурс в района на езерната система, са цветните растения от различен вид, част от които са застрашени — възлоцветна целина, оман и др.

Най-значителни естествени водоеми са Варненското и Белославското езера. През територията на областта преминават няколко реки, между които по-големи и известни са: р. Провадийска и р. Девнвнска, които се вливат в Белославското езеро; р. Батовска и р. Осеновска, минаващи през територията на община Аксаково; р. Камчия и р. Фъндъклийска, протичащи през община Долни чифлик, както и р. Луда Камчия и р. Голяма Камчия — през община Дългопол.

Водните ресурси са недостатъчни за потребностите на областта. Тук не протичат големи реки, но в речните долини, нивото на подпочвените води е по-високо. Това е позволило да се изградят редица помпени станции за поддържане на локални напоителни системи. За регулиране на водния отток са построени язовири на територията на общините Аксаково, Ветрино и Долни чифлик.

Открити са и термални, минерални води, които се използват в туристическите комплекси за комунални цели и за бутилиране.

Водите на карстовите извори край Девня имат локализационна функция.
Направената оценка на природните условия и естествените ресурси определят не само досегашното равнище и регионалната стопанска характеристика на Варненска област, но и нейното бъдещо икономическо развитие, териториално устройство и функционална организация. С нарастваща степен на широкото му и доминиращо влияние върху областната територия ще бъдат богатите ресурси на Черно море, силата му на природо-географски фактор за активизиране на морското стопанство и неговата определяща роля в по-нататъшната секторна и отраслова структурна характеристика на националните икономически приоритети в този район.

2. Икономически, социални и екологични условия за развитие на Варненска област

2.1. Икономически потенциал

Варненска област обхваща територия, която от гледна точка на националните интереси, е с изключително важно стратегическо значение за страната, както поради натрупаното национално богатство, така и заради значимостта й в икономически и геостратегически план.

Основните фактори, както и традиционните, исторически утвърдили се, предпоставки, които оказват определящо влияние върху структурата на регионалното стопанство ще продължат да играят ролята на негови бъдещи параметри. Те са:

Природните условия и ресурси с известната им количествено-качествена характеристика: наличието на естествени водни запаси и енергийни източници, полезни изкопаеми, разнообразна почвена характеристика и релеф, висока атрактивност на крайбрежната ивица и др.;

Икономгеографското местоположение на областта в националната територия и преди всичко на основните промишлени, транспортни и културно-туристически центрове, благоприятстващи интегрираното им развитие и инфраструктурно осигуряване, изграждането на комуникационни системи с национално и регионално значение;

Функционално-структурното обединяване на населените места около градовете — икономически и административни центрове на областта (Варна, Девня, Провадия, Белослав и др.), формиращи високоурбанизирана среда за активизиране на икономическите и социални процеси в този район на страната;

Икономическата привлекателност на по-голямата част от територията за осъществяване на идеи, намерения и проекти в сферата на производството, туризма, транспорта, морското стопанство, техническата и социалната инфраструктура; растящата интензивност на производствените и потребителските връзки от страната и чужбина към крайбрежната територия;
Икономическите и техническите предпоставки, благоприятстващи създаването на комуникационно-транспортна система, на инженерно-технически условия, удовлетворяващи потребностите на регионалното и морското стопанство, на населението и комуналното стопанство, както и за обслужване на трансконтиненталните и трансевропейски инфраструктурни направления, пресичащи националната територия и територията на областта.

Икономическият комплекс на областта обхваща онези стопански дейности и структури, които създават материалните блага и имат отношение към производството, разпределението и потреблението на стоково-материални ценности. Това са производствено-стопанските единици на територията на областта, които формират отраслите на производствената сфера.

В обхвата на икономическите дейности в района са включени всички отрасли на материалното производство. Независимо от ограничената територия на област-та, стопанската структура се доближава по своите пропорции до средната за страната. Това до голяма степен показва, че в района е налице ясно диферен-цирана икономика, която отразява националните тенденции и приоритети.

Общата характеристика на стопанския комплекс в областта се характеризира със:

стопанска специализация в областта на промишлената, транспортно-комуникационната, селскостопанската и туристическата функции, която съответства на характера и спецификата на общинските потенциали;

диверсифицирана икономическа структура. Като цяло областта се отличава с многообразни икономически функции и производства. По-голямата част от общините също са носители на комплекс от икономически дейности, съобразени с техните потенциали (Варна, Девня, Белослав и др.). Изключение правят общините Аврен, Ветрино и др., за които е характерна моноструктурност в икономическото им развитие;

икономическата структура в по-голямата част от общините е съвместима, не крие конфликти по отношение на съжителството на отделните отрасли и е съобразена с туризма и екологията. Изключение в това отношение прави само Варненската агломерация Варна-Девня-Провадия.

2.1.1. Промишленост

При изследване потенциалите на областната икономика се вижда, че промишлеността е един от водещите отрасли. През 1997 година е произведена продукция за 1 001 201 млн. лв. Със 122 773 заети лица, а през 1998 година тя е за 1 137 960 млн. лв., което представлява 7.08% от тази за страната. През 1998 година (по посочения показател) водеща е преработващата промишленост с относителен дял 80.1%, следвана от промишлеността за производство и разпределение на електроенергия, газ и вода — 18%, а с май-малък относителен дял е добивната промишленост — 1.9%. В обществения сектор (държавен и общински) това развитие е съответно: 58.1%, 39% и 2.9%. В частния сектор все още няма производство и разпределение на електроенергия, газ и вода, а добивната промишленост е с незначителният 1%, което показва, че той се съсредоточава и има силни позиции в преработващата промишленост .

За областта като цяло частният сектор е преобладаващ с 53.8%, а общественият е с 46.2% (за 1998 година) — по показателя „произведена продукция “ от промишлените предприятия и поделения. Той е водещ и при преработващата промишленост — с относителен дял 66.5%, докато при добивната промишленост е обратно — отстъпва на обществения сектор, който е с относителен дял 70.6%. производството и разпределението на електроенергия, газ и вода се осъществяват изцяло от обществения сектор.

През 1998 година обществения сектор е с най-голям относителен дял на производството на транспортни средства и на производството на химикали, химически продукти, синтетични и изкуствени влакна.

В частния сектор са изцяло: производството на текстил, текстилни изделия и трикотаж; производство на облекло и други шивашки изделия; дървообработването; производството на неметални минерални суровини, а производството на промишлена продукция от някои отрасли е от 80% до 100% в него, а именно: производството на електротехнически машини и оборудване; производството на прецизна техника; производството на целулоза, хартия, хартиени, полиграфически и издателски изделия, производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия, производството на каучукови и пластмасови изделия, металолеенето, металообработването; производството на машини и оборудване.

Направеният анализ дава основание за следните основни изводи:

- процесите на приватизация и преструктуриране на промишлеността в областта се развиват успешно;

- на частния сектор се дължат добрите икономически резултати, на него ще се разчита и в бъдеще.

В обществения сектор с най-голям дял е производството на транспортни средства (без автомобилите) — 93.48%, а от частния — производството на хранителни продукти — 28.27% и производството на транспортни средства.

Добивната промишленост заема 0.48%, следват преработващата, производството и разпределението на електроенергия, газ и топлоенергия. От преработващата промишленост с най-голям дял е производството на химически продукти, а с най-малък — производството на каучукови и пластмасови изделия. И от обществения, и от частния сектор с най-голямо значение е производството на химически продукти.

С най-голям дял е производството на дървен материал и изделия от него, а с най-малък — производството на химически продукти, от представените четири отрасъла на промишлеността в страната. Това производство е само от частния сектор.

- състоянието и развитието на промишлеността в общините Варна и Девня определят и ще продължават да определят облика на областната промишленост;

- под въздействието на пазарните процеси се получава срив на промишлеността и масово закриване на малки, нерентабилни предприятия и филиални производства, особено в селата, в повечето общини на областта. По този начин те се превръщат в чисто селски тип общини, т.е. само като източници на суровини без възможности за затваряне на технологичния цикъл „земя-краен продукт“;

- частният сектор все още няма необходимите стимули за промишлено производство в малките общини и по тази причина се концентрира в големите промишлени центрове — Варна и Девня.

В крайна сметка създаването на необходимата устойчивост на промишленото развитие на областта зависи от частния сектор, което предполага влагане на чуждестранни инвестиции в приватизираните от задгранични участници предприятия. За постигане на иновативност на промишлена структура, за продуктово и технологично преструктуриране, а оттам търсене и усвояване на нови пазарни ниши, е необходима и намесата на държавата за българския частен бизнес, вкл. малкия и средния бизнес.

2.1.2. Селско стопанство

Мястото на Варненска област в националната територия, Черноморския район и Североизточния район за планиране се определя и от селското стопанствo, което е в основата на продоволствието на населението, суровинен източник за преработващата индустрия, икономически тил за туризма, износител на редица стоки и един от основните поминъци на населението. Тези му параметри на значение определят неговата подотраслова и производствена структура.

В областното селско стопанство са застъпени и развити растениевъдството и животновъдството, като водеща е ролята на първото.

- не са изяснени окончателно въпросите със собствеността на земята, режима на ползване, формите на стопанисване и др.;

- ниска е квалификацията на управляващите екипи в кооперациите, арендаторските ферми, частните земеделски стопанства, семейните ферми и др.;

- ниско ефективни производства поради лоша технология, организация и управление на производството;

- лоши пазарни условия при реализацията на продукцията и обезпечаването на производството;

- недостатъчни финансови и кредитни ресурси за инвестиции и нормално функциониране на стопанството.

В сферата на селското стопанство Варненска област може да има приоритет в зърненото производство, лозарството и овощарството, свиневъдството и птицевъдството, производството на мляко и др. продукти, с които ще осигурява туризма и ще участва с износ на международния пазар.

Това се потвърждава и от състоянието, тенденциите на развитие и перспективите на селското стопанство по общини на областта. Може да се каже, че по-голямата част от общините имат селскостопанска насоченост — Вълчи дол, Ветрино, Суворово, Дългопол и т.н.

община Аврен

В общината определяща роля има селското стопанство, като при него доминира растениевъдството — главно пшеницата, слънчогледа, царевицата. През 1998 година зърнените култури заемат основно място от обработваемата земя. На второ място е производството на фуражи, следва производството на плодове, между които основно са застъпени гроздето, черешите, прасковите. От животновъдството водещи са овцевъдството и свиневъдството. потенциалните възможности се свързват главно с производството на овошки, грозде, мляко и др.

община Аксаково

Тя има силно изразен селскостопански характер. Разполага с 300 000 дка стопанисвана земя, от която 237 990 дка е обработваема. основната част от земите се използва за отглеждане на пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица. Около 6.0% от обработваемата земя е заета от трайни насаждения. Отглеждат се зеленчукови култури, фуражи и др. животновъдството е застъпено основно в частните стопанства, като се отглеждат основните видове животни — свине, птици, говеда, овце, кози и др. През 1998 година са произведени 2 911 200 л краве мляко, 339 440 л овче мляко и др.

община Белослав

Селското стопанство на общината се свързва с растениевъдството и животновъдството. растениевъдството е полупланинско. Обработваемата земя е 38.6%. основно са застъпени зърнените култури и трайните насаждения — грозде, ябълки, зеленчукопроизводство на ограничени площи – домати. животновъдството на община Белослав играе главно продоволствена роля за населението от общината.

В перспектива приоритет може да се даде на производството на грозде, ябълки и зеленчуци.

община Бяла

Тя е община с по-тясна специализация в растениевъдството и животновъдството. През последните години се засяват основно пшеница, ечемик и ръж, като не се изключват зеленчуците, лозята и някои други трайни насаждения.

Като се има предвид местоположението на община Бяла, в перспектива усилията могат да се насочат към трайните насаждения и овцевъдството.

община Варна

В икономиката на общината делът на селското стопанство е незначителен. растениевъдството обхваща незначителни площи от зърнени култури, слънчоглед, зеленчуци, плодове. Незначителен е броят и на отглежданите животни и произвежданата от тях продукция.

Селското стопанство в общината ще бъде ориентирано към производството от фамилните стопанства за задоволяване на личните потребности.

община Ветрино

Тя е община с типична селскостопанска ориентация, с насоченост към зърнените култури – пшеница, ечемик, царевица. Произвеждат се и фуражи за нуждите на собственото животновъдство. С продукцията от растениевъдството се участва на вътрешния и външния пазар, а и се поддържа собствено животновъдство.

общината разполага с природни дадености, квалифицирани кадри и относително стабилна материална база за успешното развитие на селското стопанство в перспектива.

община Вълчи дол

В перспектива услията на общината могат да се насочат главно към зърнените култури, слънчогледа и зеленчуците.

община Девня

В нея също се развива растениевъдство и животновъдство. основно са застъпени зърнените култури. Отглеждат се още зеленчуци, картофи, дини. Площите, а и обемът на производството от растениевъдство са незначителни, затова неговото развитие се свързва предимно с потребностите на общината и развитието на животновъдството. Вследствие на традиционната стопанска насоченост на община Девня, незначителен е делът и на животновъдството.

община Долни чифлик

И тази община е с типична селскостопанска насоченост. Почвите й позволяват развитието предимно на трайни насаждения и зеленчуково производство, но площите на същите намаляват поради затруднения на пазара. Незначителни са площите заети от фуражи, зеленчуци и картофи. резултатите обаче са добри, което дава основание в перспектива да се търсят варианти за по-ефективно и конкурентноспособно растениевъдство.

Животновъдството се представя с отглеждане на овце, свине, птици, говеда, но не е достатъчно развито, в съответствие с природните дадености на общината.

община Дългопол

условията за развитие на растениевъдство в общината предразполагат към отглеждане на трайни насаждения и зеленчуци, затова в перспектива могат да се направят по-големи инвестиции и да се търсят подходящи пазари за реализация. растениевъдството също така осигурява условия за развитие и на животновъдството. характерни за общината са свиневъдството и птицевъдството.

В перспектива има условия и дадености селското стопанство на Дългопол да се развива ефективно и конкурентноспособно.

община Провадия

общината има добри природни и икономически дадености за развитие на зърненото производство — пшеница, царевица, ечемик, също така и отглеждане на груби фуражи главно за потребностите на говедовъдството и овцевъдството. Незначителни площи са заделени за зеленчуци, плодове, картофи.

животновъдството е относително по-добре застъпено отколкото в другите общини. Отглеждат се говеда, овце, свине, птици, пчели, кози и др.

В перспектива общината може да съсредоточи усилията си към зърнените култури, свиневъдството и овцевъдството.

община Суворово

В общината се отглеждат основните видове зърнени култури — пшеница, слънчоглед, ечемик, царевица, а също така и груби фуражи, като царевица за силаж и люцерна. По-широко са застъпени лозята, ябълките, кайсиите, прасковите. Обемните показатели, а и дадените резултати от единица площ, сочат възможности за зърнените култури и трайните насаждения. животновъдството също е относително слабо развито, независимо от добрите условия, с които общината разполага. съответно незначителни са и обемите на произведената животинска продукция.

Селското стопанство в перспектива може да се обвърже със зърнените култури, овцевъдството, говедовъдството и птицевъдството.
развитието на областта се определя главно от нейната икономика, към която принадлежи и селското стопанство. Неговата основна цел е създаването на високо ефективни производства, продукти и стопански образувания, които да са конкурентноспособни на вътрешния и международния пазар.

задачите, които следва да се решават в частта на плана за развитието на селското стопанство на равнище област и община са:

- с помощта на икономически и административни методи, форми и средства да се осигури пропорционалност, координация и обосновано предвиждане в развитието на основните подотрасли, производства и дейности на територията;

- да се създаде, организира и ефективно да се прилага нормативна система за развитие, реално прилагане на собствеността върху земята, капитала и продуктите от селското стопанство;

- чрез изграждане на система от органи, бюра, групи да се подпомагат производителите и всички ангажирани в селското стопанство с необходимата информация, консултации и защита на интересите им в стопанската и други области;

- да се предвидят мероприятия, осигуряващи екологично развитие на селското стопанство и преодоляване на противоречията между човека и природата.

Потенциалите за развитие на селското стопанство във Варненска област и общините е необходимо да се обвърже с природните дадености. Определящо е мястото на земята, вида на почвите, климата, растителността, животните и т.н.

Това е един от проблемите, стоящи пред селското стопанство на Варненска област.

Земите, с които разполагат областта и отделните общини са реален потенциал за успешно земеделие в перспектива. Тяхното преструктуриране, трансформация ще се определя от производството и пазара.

Почвите с техния състав, структура и възможности за подобряване на плодородието им са другият природен потенциал за земеделието в областта. особени проблеми в поддържането на естественото плодородие в областта няма. Затрудненията, проблемите се свързват с изкуствената намеса на хората чрез наторяване, напояване, химическа защита на растенията.

Климатът е важна природна даденост за осъществяване на рационално и ефективно земеделие. За Варненска област и общините в нея няма основание да се твърди, че са налице особени проблеми, с изключение на засушаванията, падането на слани, градушки и т.н. Всички те са отклонения в климата, при които стопанската практика все още не е намерила сигурни средства за борба и преодоляването им.

В същото време в областта има природни дадености от климатично естество, които позволяват благоприятното развитие и добри стопански резултати на зърнените култури, трайните насаждения (лозя, ябълки), техническите култури и др. С основание може да се твърди, че природния потенциал за развитие на земеделието е благоприятен за областта и може да се разчита на добри стопански и икономически резултати в перспектива.

За развитие на животновъдството природните фактори се свеждат до породния състав и пригодеността му към климатичните условия. Тук намесата на човека е значителна, а понякога и прекалена, т.е. не винаги се осигурява природосъобразно отглеждане на животните.

Селското стопанство в страната, а и във Варненска област, никога не е било привлекателна сфера за инвестиране. Това е така поради много икономически, социални, технологични и др. проблеми, които го съпътстват. Повишаване на инвестиционната привлекателност и предприемаческа активност може да се очаква от няколко направления:

- промяна в механизмите за кредитиране на селското стопанство, главно в гарантирането на кредита, опростяване на системата за контрол на инвестициите, по-голямо доверие към селскостопанските производители;

- повишаване качеството и еколого-съобразното производство на селскостопански продукти, които ще повишат търсенето им, а от там и доходите на производителите;

- осигуряване на приоритети за младите хора, които са с мотивация и нагласа да инвестират и предприемат дейности в селското стопанство;

2.1.3. Туризъм

- реализиране на специфичен продукт, привилегия на определени територии, труден за имитация по отношение на спецификата на туристическите ресурси и съответно притежаващ потенциална конкурентна способност;

- без движение на стокови маси се получава експортен ефект;

- създава допълнителни стимули за развитие на отделни клонове и дейности на промишлеността, селското стопанство, транспорта, строителството, услугите;

- осигурява значителен брой работни места (директни и индиректни);

- чрез изграждане на специализирана база и инфраструктура се създава ново материално богатство за туристическия район и за неговото население;

- активизират се различните видове художествени занаяти, които оживяват и поддържат народностните традиции;

- срещу валута се реализират стоки и услуги, които не са обект на традиционна международна размяна;

- Сезонност. Тя зависи не само от характера на туристическия продукт, но и от условията за формиране на мащабно туристическо търсене.

- По-висока степен на екстензивност спрямо конкретна територия. Туризмът е „консуматор“ на високо качествена територия. Цялото пространство, върху което се намират туристическите ресурси, задължително трябва да се пази за потребностите на туризма, за да се гарантира „пространствен комфорт“ на туристите.

- Повишена емкост на общата инфраструктура. Чрез развитието на туризма се създава ефект на „пренаселеност“. Изграждането на общата инфраструктура трябва да предвижда по-голям потенциал на транспортните връзки, водопроводната и пречиствателни системи, на търговските и културните центрове в райони, притежаващи туристически ресурси.

Варненска област разполага с много добри потенциали за развитие на ефективен туризъм.

- Законът за туризма и последвалите наредби за лицензиране и катего-ризиране на туристическите фирми и обекти;

- Местните и регионални съвети по туризъм;

- регионалните и професионални граждански сдружения за подпомагане развитието на туризма;

- специализирания фонд за туристическа информация и реклама;

- Подобрената категорийна структура на туристическите обекти;

- създаване на паралелен частен сектор в туризма;

- раздържавяване на големите курортно-туристически комплекси;

- Повишаване ролята на туризма за развитие на семеен бизнес;

- активизиране на туристическия потенциал за развитие на алтернативни видове туризъм;

- Интензифициране на туристическите дейности чрез разнообразяване на услугите;

- стимулиране на конкуренцията чрез качество на туристическия продукт, включително и чрез налагане на санкции за неспазване на нормативната уредба и за нелоялна конкуренция.

Привлекателността на една територия за развитие на туризъм се определя от прилежащите природни и антропогенни ресурси, възвращаемостта на направените инвестиции и оценките на туристите за получен максимален потребителски ефект за единица разходи.

На базата на мащабно пазарно проучване па програма PHARE е установено, че туристите, посещаващи България, включително Варненска област, са привлечени от климата, очакването за хигиеничен комфор, качествените характеристики на плажовете, гостоприемната среда, улесненията за децата, добрата панорама, възможностите за нощни развлечения, спокойните места за отдих, възможностите за откривателство (основно свързани с начина на живот в туристическото място, културно-историческото наследство и др. п.), възможностите за спортуване.

Непривлекателността на България, включително Варненска област, за посещение туристите се свързват с преобладаващо износената обща и специфична инфраструктура, ниско качество на транспортните комуникации, ниска степен на диверсификация и липса на специфичен имидж на туристическия продукт, недостатъчна информация и реклама за туристите, опасност от екологично замърсяване и понижаване притегателната сила на туристическите ресурси.

От гледна точка на уникалността, емкостта, устойчивостта и разнообразието на основните туристически ресурси, територията на Варненска област може да бъде разпределена на няколко зонални съсредоточия, както следва:

- селски (агро): общини Аврен, Аксаковo, Вълчи дол, Ветрино, Суворово, Бяла, Долни чифлик;

- лечебен: Златни пясъци, Св.Св. Константин и Елена, Варна, Долни чифлик;

- ловен: Аврен, Долни чифлик;

- ловно-рибарски: Варна, Белослав, (залив и езера) района на р. Камчия, р. Провадийска, язовир „Цонево“ и др. водоеми;

- маршрутно-познавателен и маршрутно-оздравителен — всички територии;

- „зелен туризъм“: „Звездица“, „Горица“, Долни чифлик, Бяла, Аврен;

- яхтинг: Варненски залив, Белославско и Варненско езеро;

- събитиен (фестивален, карнавали, спортни състезания, културни атракции, шоу-програми театрални и бизнес-изяви): Варна, курортно-туристически комплекси;

- хоби: всички територии, към които могат да проявят интерес туристите за търсене на специфичен ефект;

- културно-познавателен: Варна, Девня, Провадия.

Един от основните проблеми, съпътстващи развитието на туризма във Варненска област е неконтролираната концентрация на туристически дейности, включително изграждането на леглова и друга специализирана суперструктура. създава се опасност от „бетониране“ на ландшафта, ефект, който директно води до ниско равнище на конкурентна способност и по-ниска степен на притегателност на туристическите ресурси. Посоченият проблем е най-силно изразен за община Варна.

Друг съществен проблем е свързан с недостига на специализирана туристическа инфраструктура (съоръжения за атракции) като басейни, водни пързалки, културно-анимационни центрове, зали и открити пространства за различни видове игри, игрище за голф и др.

Независимо от значителното подобрение на качеството на предлаганите туристически услуги след реконструкция и ново строителство на основната туристическа супер структура все още делът на ниско качествената база е значителен, а на отделни места е и силно амортизирана. Павилиони, бунгала, хотели (една и две звезди), леки постройки, използвани за заведения за хранене и развлечение, за търговски обекти и за места за предоставяне на услуги, като: водноспасителен пункт или медицински пункт, калолечебница, рехабилитационен или балнеоцентър и др. По преценка на чуждестранни експерти развитието на българския туризъм, включително и във Варненска област, макар и в по-малка степен, страда от несъответствие между качество и цена на предлаганите услуги и стоки, еднотипност на предлагането, несъответствие между имидж на страната и качеството на туристическия потенциал, лошо поддържане, оскъдна туристическа информация и реклама.

Важен проблем, съпътстващ развитието на туризма на територията на Варненска област е ниската степен на координация на държавните, частните и публичните интереси. Пазарните фактори действат ограничено, съществува нелоялна конкуренция, измества се целта на туристическия бизнес и усвояването на туристическите ресурси.

включването в туризма на много бизнес-агенти без предварителна готовност да възприемат спецификата му, както и непознаване на вече достигнати равнища на качество на туристическия продукт при значително развитие на семейното хотелиерство и ресторантьорство, на таксиметровите услуги, на търговската мрежа на дребно и др. създават предпоставки за поява на дискомфорт на туристите.

Постигнатото развитие на туризма във Варненска област и оценката за нейната привлекателност, потенциал и допуснати несъответствия, се очертават следните бъдещи приоритети:

- По-нататъшно развитие и преструктуриране на туристическата суперструктура;

- създаване на специфичен със собствен имидж туристически продукт;

- Съхраняване притегателната способност на туристическите ресурси;

- създаване на по-добра система за туристическа информация и реклама;

- Подобряване на специализираната туристическа инфраструктура;

- Повишаване готовността на населението да приема, обслужва и общува с туристите.

2.1.4. Транспорт

На територията на Варненска област са развити всички видове транспорт. Това е определено от географското й разположение като Черноморска област и развитите икономически и социални дейности. На тази основа на територията на областта са развити автомобилния, железопътния, водния и въздушния транспорт. територията на областта представлява място за концентриране на товаропотоци и пътникопотоци, място за разпределение на товаропоотоци и пътникопотоци за вътрешността на страната. транспортните терминали са една от основните в страната за реализиране на вноса и износа чрез видовете транспорт и комбинирането между тях.

транспортът заема трето място в отрасловата структура на икономиката на областта след промишлеността и селското стопанство.

Автомобилен транспорт

През последните години автомобилният транспорт получи най-бързо развитие. Засили се неговата социална роля, свързана с:

- осигуряване на по-добри условия за придвижване на населението до работните места и за културни и битови нужди;

- осигуряване на заетост в рамките на националната и регионалната икономика;

- поддържане на вътрешните и международни връзки.

Тези тенденции се потвърждават от развитието на автомобилния транспорт в областта.

Пътно-шосейната мрежа на Варненска област заема около 11% от общата дължина на пътищата в страната.

В нея са концентрирани около:

21% от общата дължина на автомагистралите на страната;

13% от общата дължина на първокласните й пътища;

8 % от общата дължина на второкласните й пътища;

6 % от общата дължина на третокласните й пътища;

12% от общата дължина на четвъртокласните й пътища;

Гъстотата на пътната мрежа във Варненска област за 1997 година е 344.6 км/1000 м², т.е. надвишава средната за страната — 336 км/1000м². По този показател е на второ място след Софийската.

Тези стойности на показателите дават основание да се обобщи, че Варненска област като цяло е добре осигурена с пътна мрежа и заема едно от водещите места в страната.

обща дължина на пътищата 100% 100%

- автомагистрали 00.7% 01.6%

- първокласни пътища 09.3% 09.8%

- второкласни пътища 07.8% 08.2%

- третокласни пътища 10.7% 10.2%

- четвъртокласни пътища 71.5% 70.2%

структурата на пътно-шосейната мрежа в областта обаче е на задово-лително равнище. Над 80% от пътищата са с ниско качество от III и IV клас. Едва 1.6% е делът на автомагистралните пътища, а 18% е този на първокласните и второкласни пътища.

Проследената динамика на разглежданата структура през годините, обаче очертава умерено положителна тенденция за покачване процента на висококачествените пътища и лек спад на процента на ниско качествените пътища.

Пътни участъци с международно значение, част от международните пътища са:

Е-70 Русе-Варна

Е-87 Варна-Дуранкулак

Е-83 София-Русе

Е-772 В.Търново-Шумен

Тези международни пътища обслужват пътникопотока и товаропотока в направление Изток-Запад и Север-Юг.

автомобилният транспорт на територията на Варненска област включва пътнически и товарен транспорт.

особено внимание заслужава анализът на състоянието на вътрешно-общинския транспорт на територията на община Варна, поради факта, че гр. Варна е областен център и значителна част от пътната мража, населението и стопанските предприятия са съсредоточени в и около него.

междуобщинските пътнически превози се осъществяват от приватизираната фирма „Автоекспрес“, която заедно с множество конкуриращи я частни фирми-превозвачи характеризират облика на този вид транспорт.

Вътрешно-общинският пътнически транспорт в другите общини от областта се осъществява от общински фирми-превозвачи и от превози, осъществявани от частни фирми, сключили договор с общините. основен проблем в по-малките общини от района е закриването на някои линии, които уленяват връзките между отделните населени места в тях, поради факта, че за частните фирми поддър-жането на такива линии е неефективно и ги води до загуба. Това влиза в противоречие със социалната роля, която трябва да осъществява пътническия транспорт за населението. Друг проблем е значително амортизираният автомобилен парк в тези общини както и ниското качество на пътната мрежа. Тези проблеми поставят множество въпроси, чието решение трябва да се намери както на вътрешно общинско, така и на областно равнище.

Товарният транспорт се осъществява изцяло от частни превозвачи, т.е. той е изцяло приватизиран. дейността му не се контролира от общината, което заедно с динамичния ръст на фирмите-превозвачи в този сектор, а оттам и затрудненото набиране на информация за неговото внимание, не дават възможност да се анализира неговата дейност. Аналогична е картината и в другите общини от региона.

необходимо е да бъдат инвестирани средства в:

- усъвършенстване структурата на пътно-шосейната мрежа в посока към увеличаване дела на първокласните и второкласните пътища, както в областта като цяло, така и в отделните общини, най-остро нуждаещи се от това (Аврен, Аксаково, Белослав, Бяла и др.);

- поддръжка и ремонт на пътищата и пътната настилка, която в преобладаващата част от общините е в задоволително състояние;

- постепенно обновяване на автомобилния парк, осъществяващ градския пътнически транспорт — автобуси и тролейбуси, които отдавна са преминали срока на своята пълноценна експлоатация.

Железопътен транспорт

Преструктурирането на НК „БДЖ“ започва през 1997 година със закриването на едно от нивата в управлението на НК-ЖПУ. През същата година ЖПУ-Варна, което до тогава обслужва железопътния транспорт на територията на Варненска област е закрито и преструктурирано в ЖП Район–Варна. Същият през 1998 година се слива с ЖП Район–Шумен и се преструктурира в ПТП-Варна (предприятие за товарни превози), подчинено на НК „БДЖ“. В настоящия момент към ПТП-Варна на негово подчинение се обособява и Фериботния комплекс.

- ПТП-Варна — осъществяващо товарни превози;

- ЖП Секция-Варна осъществяваща поддръжка и контрол върху състоянието на железопътната инфраструктура;

- Ел. Секция;

- Локомотивно депо;

- Вагонно депо.

ЖП Секция-Варна осъществява поддръжка и контрол върху железопътната инфраструктура на район, надрастващ територията на настоящата Варненска област. Той включва и част от Шуменска, Добричка и Бургаска област.

Изградените железопътни линии и съоръжения в агломерацията Варна-Девня-Провадия, дейност като един железопътен възел, осигуряващ най-добра организация на експлоатация на обслужваните от тях райони. териториално те попадат в общините Варна, Белослав, Девна и Аврен.

Общата дължина на изградената железопътна мрежа в общините Варна, Белослав и Аврен е 49.8 км, която включва 44.1 км главни железопътни линии и 5.7 км железопътни клонове.

интегрирането на железопътния транспорт в Европейската транспортна система изисква да се отдели особено внимание на инвестирането на проекти, свързани с реконструирането, модернизирането и поддръжката на съществуващата железопътна инфраструктура, за да може страната ни и в частност регионът да се превърне в част от европейските транспортни коридори.

2.2. Демографски потенциал

Демографските процеси са неделима част от социално-икономическите процеси, които обуславят цялостното развитие на областта. Провеждането на активна и ефективна демографска политика е зависимо от достигнатото съответствие между равнището на развитие на териториално-отрасловата структура на областното стопанство и трудово-демографската му осигуреност.