Глава трета Инвестиционни приоритети в регионалната политика на Варненска област през 2000-2006 година

Инвестиционни приоритети в регионалната политика на Варненска област през 2000-2006 година

1. Цел, задачи, съдържание и структура на регионалния план за развитие на Варненска област

В съответствие с предоставените „основни параметри на националния план“, приети като методически ориентирани при разработване на областните планове, за водещи в регионалната политика са определени:

- темповете на прехода към пазарно регулирана икономика;

- преструктурирането на промишлеността, селското стопанство и туризма, образованието и науката;

- основните инфраструктурни системи — транспортна, енергийна, екологична, телекомуникационна и информационна.

приоритетен тип функции и материално-техническа среда, които характеризират съвременното състояние на варненската областна територия, очертават и посоките на развитието им през следващите периоди и години.

Целта, задачите и съдържанието на Областния план за регионално развитие са съобразени със съдържанието и структурата на националния план, чието съставяне зависи в голяма степен от единната методическа рамка, общовалидна за плановете за регионално развитие на всички области. Предварително условие е продиктувано, както от чисто технологични съображения, така и от гледна точка на организацията по съставянето на националния план.

технологичната схема за разработване на Плана за регионално развитие, респективно за стартиране на бъдещата активна и ефективна регионална политика на държавно, областно и общинско равнище е пълно, ясно и точно представена. Тя поставя еднопосочен ориентир — т.е. създаване на стабилна основа за балансирано и устойчиво развитие на страната и нейните регионални структури.

Утвърдена е в следния най-общ хронологичен ред и с посока от националния план за регионално развитие към областните планове за регионално развитие и в интегриран вид — отново към националния план за регионално развитие — като документ, обединяващ областните планове след тяхното селективно прецизиране. Чрез него ще се формира и осъществява бъдещата държавна регионална политика в 7-годишния интервал от време на действие на националния план в рамките на дългосрочната стратегия за регионално развитие.

В съдържателно отношение трите равнища на регионално планиране и развитие са логично свързани помежду си, съвместяват се по проблемен обхват и приоритети, по времеви и териториални параметри. Това означава, че областните планове за регионално развитие определят съдържанието на плановете за развитие на районите или т.н. „райони за планиране“ , а съвкупността от планове за развитие на отделните райони формира съдържанието на националния план за регионално развитие.

Равнищата следователно са три: национален план за регионално развитие, Планове за развитие на районите (общо 6 в страната, обединяващи различен брой области), Областни планове за регионално развитие. За Варненска област тази схема има следния вид: национален план, План за развитие на Североизточния район (с включените 6 области), План за регионално развитие на Варненска област.

Варненска област е между 11-те области в страната, които са квалифицирани като регионални териториални структури с водеща роля във времето на преход към новите условия. Това им квалификационно равнище ги характеризира като територии с повишена инвестиционна атрактивност, с възможности и условия за предприемаческа активност и иновационна дейност — поради благоприятното им местоположение и голямото функционално разнообразие в техните пространствени очертания и най-вече при наличието на добре функ-циониращи туристически локализации. Варненска област притежава всички тези многообразни качества и широк обсег на високостойностни потенциали за бъдещо развитие.

От тази гледна точка е констатирана (в представените „основни параметри“) силна диференциация на районите в зависимост от скоростта на процесите на трансформирането им. Тази диференциация обаче се проявява особено силно и най-вече неблагоприятно в границите и на отделните области. Това се отнася и за Варненска област, обединяваща 12 разнохарактерни общини, половината от които притежават мощен икономически, демографски и инфраструктурен потенциал при едновременното присъствие на общини с почти изчерпан или полупотенциал за инвестиционен оптимизъм в близките години. Последните именно са достигнали кризисни точки в своето развитие, притежават скромни възможности за промени в близко време и са грижата и предизвикателството на разработките в регионален план на областта.

На територията на Варненска област е ясно очертана дистанцията между центъра и периферията, т.е. между крайбрежните 6 общини и 6-те общини във вътрешността, наложена от буферната роля на първите, ограничаващи влиянието на техните природни и антропогенни преимущества върху общините от втората група. Налице са, обаче неизползвани възможности за по-активна интеграция между двете групи общини, както и между общините от периферната част на областната територия.

В обсега на регионалното развитие и политика на Варненска област през периода 2000-2006 година са включени приоритетни цели, които произтичат от основните параметри на националното равнище и в същото време отразяват специфичните процеси и особености на нейната територия, респективно на съставящите я общини. Те се свеждат до следното:

Първо, повишаване степента на усвоеност и използване на разкритите потенциали — ресурсни, икономически, демографски, инфраструктурни и др., в групата на черноморските общини и разкриване на потенциали за активизиране развитието на групата периферни общини;

Второ, приоритетно ресурсно осигуряване на програми и проекти с междуобщинско и областно значение — стопански, инфраструктурни (от сферата на социалната и техническата инфраструктура), екологични и други;

Трето, запазване и разширяване на инвестиционната активност, иновационната и предприемаческа дейност в черноморската част на областта и създаване на икономическа, инвестиционна и пазарна среда в периферната й част;

Четвърто, осигуряване на предимство при изграждането на обекти и съоръжения на техническата инфраструктура с областно и надобщинско предназначение за обслужване;

Пето, създаване на условия за алтернативна заетост (най-вече в периферната територия на областта — в изостаналите селски общини) с оглед регулиране на механичния отлив и ограничаване процесите на обезлюдяване.

В основните параметри, адресирани към разработките на областните планове са определени 5 вида райони за целенасочено въздействие (райони за растеж, райони за развитие, райони с индустриален упадък, изостанали селски райони, райони за трансгранично сътрудничество и развитие) с конкретни индикации върху областната територия. В границите на Варненска област са обособени следните райони за целенасочено въздействие: Райони за растеж, Изостанали селски райони и територии извън районите за целенасочено въздействие. Последните обаче са с характеристики, по силата на които следва да бъдат отнесени към изостаналите селски райони (общините Суворово, Вълчи дол, Ветрино).

Тези квалификационна структура на районите за целенасочено въздействие във Варненска област обуславя и съответстващи й задачи я плана за регионално развитие, дефиинирани достатъчно ясно, точно и конкретно в основните параметеи.

Диференцирани са по видове райони за целенасочено въздействие задачите са както следва:

За районите за растеж (към които са отнесени общините Варна, Белослав и Девня):

- развитие на иновативни производства и дейности с високо интелектуално и технологично равнище, включително създаването на технологични паркове и бизнес-центрове (инкубатори, комплекси) със специфицирана функционална обусловеност;

- подобряване на съществуващите производства главно чрез внедряването на екологосъобразни технологии и преодоляване локализацията на екологично рискови дейности и обекти;

- по-нататъшно развитие и изграждане на обекти от социалната, техни-ческата и пазарната инфраструктура;

- повишаване качествата и използването на човешките ресурси в съответствие с целите на ускореното развитие, стимулиране на бизнеса и предприе-мачеството;

- запазване и обогатяване на икономическата, пазарната и институцио-налната среда с оглед издигане равнището на инвестиционната атрактивност на района.

- усъвършенстване продуктовата структура на селскостопанското производство с оглед повишаване на неговата конкурентноспособност и маркова стойност;

- създаване на аграрни и аграрно-индустриални бизнес-центрове за осигуряване на достъпност до информация за пазара и поведението на участниците в него, за оказване на компетентна консултативна помощ в развитието на аграрния бизнес;

- разкриване на алтернативни производства, свързани със селското и горското стопанство, туристическата индустрия и други отрасли и дейности;

- разработване на маркетингова стратегия и създаване на необходимата пазарна, инвестиционна и рекламна среда за възстановяване на традиционни или развитие на нови (допълнителни, производни, съпътстващи) дейности и др.;

- организиране на обучение в квалификационни форми за създаване на професионално компетентни бизнес-кадри за селското стопанство.

Останалите общини са в групата на териториите извън обсега на районите за целенасочено въздействие, които са 6 на брой във Варненска област и за тях не са предвидени конкретни цели, задачи и мерки за изпълнението им.

2. териториална характеристика на инвестиционните приоритети в регионалната политика

При интензивно развитие на интеграционните процеси и произтичащите от тях вътрешнорайонни, междурайонни и национални стопански връзки, при наличието на достигнато сравнително високо равнище на инфраструктурна изграденост и задоволеност, може да се очаква увеличаване концентрацията на функции в бъдеще без да се разширява материално-техническата им среда и без усвояване на нови производствени терени. При допълнително функционално и инвестиционно натоварване на територията, в резултат на увеличаване на производствената инфраструктура, може да се стигне до нецелесъобразно, неблагоприятно и неефективно използване на нейните възможности. В това отношение надежден регулатор са ограничителните режими на териториалното устройство и формите на собствеността върху земята.

Растящите потребности от инфраструктурни дейности и тяхната материално-техническа осигуреност в бъдеще също поставя изисквания към територията в областта или отделните общини. териториалната им ориентация трябва да бъде регулирана в граници и параметри, съобразени с действащите режими и възможностите за тяхното съвместяване в селищните извънселищните (между селищните и междуобщинските) територии.

- приоритетите в държавната политика на страната, насочени към възстановяване и стабилизиране на традиционни отрасли, за които са налице необходимите ресурси (естествени, материални, човешки). Тези приоритети се отнасят до развитието на аграрния сектор и туристическата индустрия в България — отрасли със силно присъствие в регионалното стопанство на Варненска област;

С големите си възможности и функционални характеристики — гъвкавост, висока адаптивност към пазарните промени, осигуряване на алтернативна заетост и др., все по-съществено място на всички управленски равнища, най-вече на регионално и общинско, заема политиката за изграждане на малки и средни предприятия.

Тяхното изграждане трябва да бъде съобразено с няколко изисквания, а именно:

- да бъдат определени основните сфери, производства и дейности, в които е икономически и пазарно оправдано създаването и функционирането на малки и средни предприятия;

- да бъде доказан приоритетът на стопанските обекти от различни сфери, сектори и отрасли, който да отговаря на областните и междуобщинските потребности;

- изграждането и функционирането на малки и средни предприятия да бъде основано на оценка за наличните ресурси, традиции и кадрови опит;

- да бъде обоснована продуктовата ориентация на предприятията от гледна точка на пазарните им позиции и възможности за трайно пазарно присъствие;

- да бъдат с оптимален производствен капацитет, съответстващ на потребностите, интересите ресурсите и специфичните териториални особености;

- да бъдат обосновани необходимите инвестиционни ресурси за създаване на малки и средни предприятия и определени реалните източници за тяхното осигуряване.

В съответствие с разкритите потенциали на областната територия (природо-географски, икономически, демографски, инфраструктурен) и по силата на исторически утвърдили се регионални и общински приоритети със запазваща се перспективна значимост е предложен вариант на съдържанието на инвестиционните приоритети в развитието на Варненска област, включени в структурата на областния план за регионално развитие, като са посочени обектите, които следва да намерят място в националния план за регионално развитие. Те са обобщени и предcтавени в групи съобразно секторната, отрасловата и функционалната им принадлежност:

• Стопански обекти

• обекти на социалната инфраструктура от подсистема „образование“

• обекти на социалната инфраструктура от подсистема „здравеопазване и социални грижи“

• обекти на социалната инфраструктура от „Други подсистеми“

• обекти на техническата инфраструктура

• екологични дейности и обекти

3. Органи за управление на регионалното развитие — централни и местни. Състав и функции

Институционалното осигуряване по управление на регионалното развитие се основава на действащата нормативна уредба по създаване и прилагане на системата от планове за регионално развитие, отчитане равнището и динамиката на икономическото развитие на икономиката, степента на изграденост на техническата и социалната инфраструктура, демографската и селищната структура и други значими критерии.

В структурно отношение тази организация е обвързана с административно-териториалното устройство на страната и съществуващите органи на изпълнителната власт.

Основният закон на страната — Конституцията, регламентира основната цел, териториалното ниво, в което следва да се осъществява управлението на регионалната политика, както и инструментариума за въздействие , т.е. дава отговор на въпроса, как, къде и с какви средства ще се осъществява политиката за регионално развитие. Това е чл.20, който гласи: „Държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната и подпомага териториалните органи и дейности чрез финансовата, кредитната и инвестиционна политика“. В чл.142 се определя и основно къде следва да се насочи тази политика: „областта е административно-териториалната единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавното управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси“.

Доразвитие на законовата рамка на регионалното развитие се дефинира и чрез няколко водещи закона: Закон за регионалното развитие, Закона за администрацията, Закон за административно-териториалното устройство на Република България, Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за обществените поръчки и др. В структурно отношение тази организация обхваща трите равнища (национално, областно и общинско) и се обуславя от правомощията и отговорностите на изпълнителната власт, определени по-специално в чл.19, ал.2 и 3 от Закона за администрацията, в чл.4,5,6,7,8 и 9 от Закона за регионалното развитие, в чл.21, ал.1, т.12 и чл.44, ал.1,т.6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и в чл.11, ал.1,т.1,8 и 9 от Закона за общинските бюджети.

Централните органи на изпълнителната власт са:

Съгласно чл.21, ал.1 ЗА Министерският съвет създава съвети и работни експертни групи за осъществяване на своите правомощия, произтичащи от нормативни актове на Народното събрание. На тази разпоредба съответства разпоредбата на чл.5 от Закона за регионалното развитие, който регламентира правомощията на Съвета за регионално развитие (СРР). Основни функции на СРР са определени в чл.6 ЗРР. Те са свързани главно със създаване на необходимите организационни предпоставки за:

• прилагане на НПРР чрез координация на секторните политики на територията на областите и районите за планиране и районите за целенасочено въздействие;

• съгласуване на необходимите финансови ресурси от консолидирани бюджетни източници, необходими за изпълнението на годишните задачи на НПРР (чл.6, т.6).

За подпомагане дейността на съвета са създадени и функционират постоянни и временни комисии и работни групи. Понастоящем са създадени Комисия по устойчиво развитие, Комисия по развитие на инфраструктурата и 6 комисии за районите за планиране.

Министерствата и ведомствата, отговорни за изпълнението и контрола на НПРР и на областните планове за развитие.

Съгласно Закона за регионалното развитие, Закона за устройство на държавния бюджет и Закона за местното самоуправление и местната администрация това са:

• министърът на регионалното развитие и благо устройството, който:

координира и провежда политиката за регионално развитие, като организира изработването, прилагането и контрола по изпълнението на НПРР;

внася плана за приемане от Министерския съвет след съгласуване в Съвета за регионално развитие (чл.7 ЗРР);

• органи на изпълнителната власт, които отговарят за финансовото обезпечаване и изпълнение на НПРР и областните планове, са министрите на: финансите; околната среда и водите; земеделието, горите и аграрната реформа; труда и социалната политика; председателите на: държавните агенции за енергетика и енергийни ресурси; пощи и далекосъобщения (съгласно чл.17, т.1 и 4 и § 3, 4, 5, 6 и 7 от заключителните разпоредби на ЗРР);

• други държавни органи, които съгласно Закона за регионалното развитие са ангажирани с изпълнението на проектите и мерките, включени в Националния план за регионално развитие, са министрите на: промишлеността; транспорта; образованието и науката; здравеопазването; културата; търговията и туризма, които са членове на Съвета за регионално развитие към Министерския съвет.

Териториални органи на изпълнителната власт

Съгласно чл.19, ал.3 от Закона за администрацията териториалните органи на изпълнителната власт са областните управители и кметовете на общините.

Областните управители имат съществени компетенции по изработването, общественото обсъждане и изпълнението на областните планове за развитие (чл.8 и 14 ЗРР). При необходимост за осъществяване на дейности по регионалното развитие с надобластно значение и обхват областният управител може да сключва споразумения за асоцииране с други области (чл.9, ал.4 ЗРР). Така определени, правомощията на областния управител по осъществяване на политиката за регионално развитие в съответната територия го превръщат в пряк посредник между централните органи на изпълнителната власт и общините.

Съгласно чл.31, т.1 и 2 от Закона за администрацията областният управител:

• „провежда държавната политика в областта, координира работата на органите на изпълнителната власт и на техните а-ции на територията на областта и взаимо действието им с местната власт“;

• „осигурява съответствие между националните и местните интереси, организира изработването и изпълнението на областните стратегии и програми за регионално развитие, осъществява взаимо действието с органите на местното самоуправление и местната администрация“.

Областни съвети за регионално развитие

Областните съвети за регионално развитие са консултативни и съгласувателни структури, чрез които се реализира процедурата и се улесняват организацията, технологията и контролът по изработването и прилагането на областните планове за развитие. Техният състав е до голяма степен „отворен“, което позволява привличането в тях на основните партньори в регионалното развитие в зависимост от конкретните условия.

Като орган на изпълнителната власт участието на кмета на общината в процедурите по изготвянето и съгласуването на областния план за развитие е пряко и се осъществява чрез Областния съвет за регионално развитие (чл.9, ал.2 ЗРР). Законодателят е предвидил различни механизми за общинско участие при изпълнението на областните планове (по-специално в чл.17, т.2 и чл.21, ал.1 ЗРР) като е потърсено съчетаване на местния с регионалния интерес.

Създадената институционална организация за провеждане политиката за регионално развитие е в процес на формиране, административно укрепване и методологическо обезпечаване. От преодоляване ниската ефективност на дейността на основните изпълнителски звена на национално, регионално и местно равнище както и с все още слабото обвързване на регионалното развитие със секторния (отрасловия) подход главно по отношение на прилагане бюджетно-финансови лостове и инструменти, зависи успехът на възприетия децентрализиран подход, ориентиран към широко партниране на институциите (централни и регионални) с местните власти, неправителсвения сектор, частния бизнес и обществеността.
Заключение

Определящо условие за икономическото развитие и напредъка на нашата страна са основните насоки на политиката за регионалното развитие, а именно — дългосрочната стратегия на регионалната политика към формиране на процесите в националната територия и използване на териториалните фактори за растеж, основани на пазарните механизми при коордиращата функция на държавата с оглед на интегрирането на страната в европейското пространство. Гаранция при изпълнението основните насоки на националното регионално развитие, намира израз и отредената роля на икономическата политика на областно ниво. Тя се явява от съществено и важно значение за самостоятелността и стабилността на секторната стопанска и обществена сфера. Гарантирането на регионалното равнище и неговото съществуване, ще бъде логическа връзка и естествена гаранция за изпълнение на националните целеви програми в областта на социалната и техническа инфраструктура и на локалните програми и стратегии на териториалните общности.

Направеният анализ на състоянието на регионалната политика в приоритетното развитие на Варненска област показва, че важно условие за ускореното развитие на регионалната икономика и преодоляването на регионалните диспропорции в териториалното стопанство е комплексната организация на областната територия, ранжиране на проблемите и задачите на региона като цяло и на отделните общини за определяне справедливо акумулиране на средства в условията на самоуправление и пазарна икономика. Икономическият ефект ще се постигне, с равностойното участие на представителите от всяка административно-териториална единица като се отчетат всички значими фактори на регионалното развитие, интегриране и балансиране на икономическите, социалните и екологични цели на развитието и се вземе решение за приоритетните задачи в областта на инфраструктурата и тяхното целево финансиране.

Инвестирането на обекти и съоръжения в областта на социалната и техническа инфраструктура, трябва да бъде при облекчена финансова осигуреност и безвъзмездно регионално целево насочване на средствата към по-слабите икономически територии в областта. Правилният подход, правилното отчитане и съвместяване на функциите при усъвършенстване инвестиционния процес е предпоставка за постигане на максимален ефект с минимални разходи при изграждане на обектите от инфраструктурата, което ще спомогне да се повиши степента на задоволяване жизнените потребности на обществото.

Реализацията на регионалните програми лежи в основата на доброто парт-ньорство, диалог и съвместни действия между основните централни и местни власти, неправителствени организации и бизнес среди.

Така политиката на регионалното развитие ще се превърне в потенциал на водещ, иницииращ и синхронизиращ фактор при стартиране и провеждане на структурната реформа в България.

Литература
1. Василева Златка, ИНТЕРРЕГ — цели и задачи, С., 1993.

2. Генешки Митко и др., регионална икономика, С., 1995.

3. ДВ бр. 106/ 3.12. 1999.

4. закон за регионалното развитие

5. Иванов Стефан, Национален фонд регионално развитие, С., 1993.

6. Каменова Цвета, регионалната политика в България в периода на преход и реформи, С., 1993.

7. Копралев Илия, Законодателни реформи. Специфични закони за регулиране развитието на регионите, С., 1993.

8. План за регионалното развитие на Варненска област 2000-2006 година

9. Спиридонова Юлия, Същност, форми и методи за провеждане на регионалната политика, С., 1993.

10. Тюхчиева Мариана, програма ФАР, С., 1993.

11. Хрелев Стефан, икономическа и организация на териториалните общности, Варна, ИУ, 1992.

Раздел: 0,I,II,III,IV: 1010204