територия, гъстота на населението, равнище на населеност и степен на урбанизираност

Средната гъстота на населението в областта за последните години е както следва: 121.1 души на 1 кв.км през 1985 година, 120.7 души на 1 кв.км през 1992 година и 116.1 души на 1 кв.км към 1.1.1999 година.

Този среден показател значително се надхвърля от община Варна — 1 507.8 души на 1 кв.км за 1985 година, 1 534.8 души на 1 кв.км през 1992 година и 1 493.6 души на 1 кв.км към 1.1.1999 година. Това е обяснимо, като се има предвид, че в общината е съсредоточен голям брой население на сравнително малка територия. С гъстота на населението, по-висока от средния показател за областта, е и община Белослав (130.45 към 1.1.1999 г.)

С ниска гъстота (от 30 до 60 души на кв. км) са общините Аксаково, Долни чифлик, Провадия и Суворово.

С много ниска гъстота на населението (до 30 души на кв.км) са общините Аврен, Бяла, Ветрино и Вълчи дол.

населението на Варненска област живее в 158 населени места при равнище на населеност 4.12 населени места на 100 кв. км. В пет от общините показателят „Равнище на населеност“ не се различава съществено от този за областта (Аврен, Аксаково, Вълчи дол, Провадия и Суворово). сравнително по-висок е показателят в община Белослав, а най-нисък (под 3 населени места на 100 кв.км ) — в общините Варна и Девня. общините Бяла, Ветрино, Долни чифлик и Дългопол са с ниско равнище на населеност (от 3 до 4 населени места на 100 кв.км).

населението в областта е разположено в 9 града и 149 села. През изминала година под влияние на индустриализацията, осигурила висока функционална концентрация в едни населени места (предимно градовете) за сметка на постепенното освобождаване на стопански и други функции на значителна група населени места (предимно села), се развиват процеси на активна урбанизация. Броят на населението в гр. Варна към 1.1. 1999 г. е 299 801 души, т.е. 67.35% от цялото население на областта. Заедно с другите по-малки градски селища в нея то наброява 353 755 души или 79.47% градско население. Това предполага съотношение между градско и селско население 79.5:20.5 — твърде показател но за степента на урбанизация, стойността на която е по-висока от тази за страната (68:32) — НСИ „Статистически справочник“, София, 1999.

Брой и динамика на населението

Към 1.1.1999 г., т.е. съгласно данните, предоставени от ТСБ-Варна, броят на населението в областта е 445 121 души.

В зависимост от броя на населението, общините във Варненска област могат да се разделят на 4 групи: първа група — общини с население над 100 х. души (Варна),; втора група — две общини с население от 20 х. до 30 х. души (Долни чифлик и Провадия); трета група — четири общини с население от 10 х. до 20 х. души (Аксаково, Белослав, Вълчи дол и Дългопол) и четвърта група — 5 общини с население под 10 х. души (Аврен, Бяла, Ветрино, Девня и Суворово).

За периода 1985-1999 година броят на населението във Варненска област намалява, като абсолютната стойност на намаляването е 19 821 души или средногодишно с 1 525 души. В дванадесетте общини на областта преобладава тенденцията на намаляване броя на населението. За посочения период само в община Аксаково населението към 1.1.1999 година е повече от това през 1985 година. За периода 1995-1999 година увеличаване броя на населението се наблюдава отново само в една община — Провадия, което се дължи на преминаването към нея на 4 села от община Ветрино.

По общини динамиката на населението показва, че тенденциите в демографското им развитие са неблагоприятни.

Полова и възрастова структура на населението

Половата структура на населението във Варненска област е превес на жените 49.4 : 50.6 за 1992 г., 49.1 : 50.9 към 1.1.1999 г. и не се различава съществено от съотношението между двата пола за страната.

относителният дял на мъжете и жените по общини е различен, но само в 4 от тях (Бяла, Вълчи дол, Долни чифлик и Дългопол) и за двете посочени години съотношението е в полза на мъжете, докато в останалите 8 общини е по-висок относителният дял на жените.

Това се обяснява с характера и степента на изграденост на икономическата база на отделните общини, с преструктурирането на отраслите, с прива-тизацията, с разкриването на малки и средни предприятия, с опитите за съживяване на селското стопанство.

Трите групи, формиращи възрастовата структура на населението за областта — подтрудоспособна, трудоспособна и надтрудоспособна, са с неблагоприятно съотношение към 4.12.1992 г. (20.6 : 58.3 : 21.1) и към 1.1.1999 г. (17.9 : 59.8 : 22.3), което я определя като „регресивен тип“ възрастова група.

От 1992 до 1999 година броят на населението в подтрудоспособна възраст намалява с 15 959 души. относителното тегло на групата в общата структура на населението също намалява — 20.6%/1992 г. и 17.9%/1999 г. Посоченото равнище, съпоставено със средното за страната, не се различава съществено. С най-висок относителен дял на населението в подтрудоспособна възраст (надвишаващ средната стойност за областта) са общините Долни чифлик, Девня, Аксаково, Дългопол, Белослав и Суворово.

Броят на лицата в трудоспособна възраст също намалява в абсолютни числа (от 270 130 към 4.12.1992 г. на 265 962 души към 1.1.1992 г.), т.е. с 4 168 души. относителният дял на тази група обаче се увеличава от 58.3% на 59.8%.

първа група — общини, в които населението в трудоспособна възраст е над 55% — Белослав, Варна, Девня;

втора група — общини, в които населението в трудоспособна възраст е от 50% до 55% — Аксаково, Бяла, Долни чифлик, Дългопол и Провадия;

трета група — общини, в които населението в трудоспособна възраст е от 45% до 50% — Суворово;

втора група — общини, в които населението в трудоспособна възраст е от 40% до 45% — Аврен, Ветрино и Вълчи дол.

Броят на лицата в нетрудоспособна възраст за периода 1992-1999 година се увеличава, както абсолютно, така и относително. абсолютната стойност на увеличаването е 2 281 души, а относителният дял на групата от 21.1% към 4.12.1992 г. нараства на 22.3% към 1999 година. С нaй-голям дял на населението от третата група (над 30%) са общините Бяла, Ветрино, Вълчи дол и Суворово.

Съотношението между трите възрастови групи по общини е различно за двете изследвани години. Към 4.12.1992 г. три общини са с „прогресивен тип“ възрастова структура и девeт с „регресивен тип“, докато към 1.1.1999 г. една община е с „прогресивен тип“ възрастова структура и единадесeт с „регресивен тип“. Само община Долни чифлик е с „прогресивен тип“ възрастова структура и за двете изследвани години, макар че и за нея е валидна тенденцията на намяване на абсолютния брой и относителния дял на населението в подтрудоспособна възраст за сметка на увеличаване на населението от третата група.

естествен и механичен прираст на населението

Формирането на трудовите ресурси е в непосредствена връзка с развитието на демографските процеси по отношение на естествения и механичния прираст в териториалните общности.

Коефициентът на раждаемост за областта като цяло намалява в годините на изследвания период: 10.6% (1992 г.) и 9.4% (1999 г.). И в дванадесетте общини на областта коефициентът на раждаемост намалява, като намаляването е най-чувствително в общините Аврен, Белослав, Долни чифлик, Дългопол и Провадия.

За количествените изменения в броя на населението, за формирането на трудовите ресурси, за тяхното разпределение и преразпределение на територията на областта има съществено значение развитието на миграционните процеси.

За 1992 година коефициентът на механичен прираст за областта е положителен (+8.3%) и е около 8 пъти по-голям от средния за страна. За тази година всички общини имат положителен механичен прираст, с изключение на община Девня. С най-много заселени лица (на 1 000 души от населението) са общините: Суворово (40.82%), Аксаково (36.46%), Бяла (32.74%), Белослав (32.28%) и Аврен (31.07%).

Към 1.1.1999 г. коефициентът на механичен прираст за областта е +0.1%, като същият е положителен само за общините Варна и Суворово. Най-високи отрицателни стойности на коефициента на механичен прираст имат общините Бяла, Вълчи дол и Дългопол.

Заетите лица и безработните формират така нареченото активно население. Към 1.1.1999 г. активното население на областта е 148 245 души или 40.6% от общия брой на населението на 15 и повече години. относителният дял на активното население по общини е различен, поради което те могат да се разделят в следните групи:

първа група — общини с активно население над 50% — Белослав;

втора група — общини с активно население от 40% до 50% — Девня;

трета група — общини с активно население от 30% до 40% — Варна, Дългопол, Долни чифлик, Провадия и Суворово;

четвърта група — общини с активно население от 25% до 30% — Аврен, Аксаково, Бяла, Ветрино и Вълчи дол.

За изследване за заетите лица е използван показателят „заети към общ брой на населението на 15 и повече години“, т.е. коефициентът на заетост. За областта този коефициент е 33.6%, а за общините варира от 170.7% до 15%. Най-висок е коефициентът на заетост в общините Девня (170.7%), Белослав (43.2%) и Варна (34.7%), а най-нисък — в общините Аксаково (15%), Дългопол (16.1%), Аврен (18.2%) и Вълчи дол (18.7%).

Регистрираните безработни представляват 17.2% от икономически активното население на областта. коефициентът на безработица е най-висок за общините Дългопол, Долни чифлик, Аксаково, Аврен и Суворово, а най-нисък — за общините Девня, Варна и Белослав.

С трудовата активност на населението непосредствено е свързан и въпросът за образователното равнище.

Към 1.1.1999 г. 8.4% от населението е с висше образование, 3.3% — с полувисше, 35.3% — със средно, 26.6% — с основно, 15.4% — с начално, 2.2% — са неграмотни и 8.4% — деца.

Най-благоприятни са показателите за образователното равнище на населението в общините Варна (12.1% — с висше образование, 4.1% — с полувисше, 39.4% — със средно, 36.3% — с основно и начално образование) и Провадия (2.1% — с висше образование, 1.8% — с полувисше, 36.1% — със средно, 46.7% — с основно и начално образование). образователното равнище на населението в общините Аврен, Аксаково, Вълчи дол и Белослав е ниско — над 60% от него е с основно и начално образование.

Повишаването на образованието на кадрите е едно от основните направления за усъвършенстване на териториалното управление на икономиката.

В резултат на извършващите се демографски процеси (раждаемост, смъртност, механично движение) числеността и структурата на населението се променят. Достига се до едно или друго състояние, като за определен период от време се очертават различни тенденции.

Демографските характеристики на община Варна дават основание да се очаква благоприятно развитие на населението. Град Варна като център на общината и областта, формиращ техния облик, е с очевидно растяща привлекателност за българския и чуждестранния бизнес, което единсвено може да рефлектира върху положителното изменение на населението.

За останалите 5 черноморски общини — Аврен, Аксаково, Белослав, Бяла и Долни чифлик, се очaква намаляване на населението, но с по-ниски темпове предвид специфичните им природо-географски условия.

Като логично следствие на намаляващата раждаемост, увеличаващата се смъртност и отрицателния механичен прираст, населението както в областта, така и в съответните общини, ще намалява.

процесът на застaряване на населението, изразяващ се в намаляване на относителния дял на населението в подтрудоспособна възраст и увеличаване на населението в надтрудоспособна възраст, ще продължи и в перспектива. Поради по-доброто им демографско развитие, този процес ще бъде по-слабо изразен в общините Аксаково, Варна, Девня, Долни чифлик и Суворово.

2.3. Социална инфраструктура

Област Варна с нейната специфична териториална характеристика на икономическата, населението, селищната мрежа, социалните функции и административното устройство определя съответстващото й съдържание, степен на задоволеноcт и изграденост, периметър на влияние, на привлекателност и ползване на всички дейности и обекти на подсистеми „Образование“ и „Здраавеопазване и социални грижи“ на социалната инфраструктура.

Всички промени в характеристиките и поведението на едни или други съставни елементи, функции и системи на сложния областен социално-икономически комплекс рефлектират върху качествата на организацията и устройството на адекватната им материално-техническа инфраструктурна среда — икономическа, социална, техническа, екологична. От тази гледна точка върху развитието и териториалното разпределение на дейностите и обектите на подсистеми „Образование“ и „Здраавеопазване и социални грижи“ влияят и ще продължават да оказават определящо въздействие следните фактори и условия:

- териториалната конфигурация на населението и селищната мрежа при съществуващото административно устройство на областта и нейния център — Варна.

- динамиката и демографските характеристики на постоянното и временно пребиваващото население в общините на областта, създаващи неравномерна годишна и месечна честота на ползване на обекти и дейности на подсистемите на социалната инфраструктура;

- степента на пътно-транспортните комуникации между общините и с областния център, които могат да стимулират или да ограничават интензивността на търсенето и ползването на по-високите степени, по-квалифицираната и евентуално по-евтините услуги в гр. Варна при наличието на по-голям и по-привлекателен асортимент за избор.

Обслужващите дейности и обекти за здравеопазването, социалните грижи и образованието целят реализацията и възстановяването на биологичното и социалното равновесие на човека.

В нейния обсег са включени дейности и обекти на всички учебни степени и равнища на обучението — от детските градини до висшите училища.

По броя на обектите разпределението между различните видове и степени на обучение и учебни заведения, водещо място за общините и областта като цяло имат детските градини — за областта те са 45.3% оот броя на обектите. показателен е техният доминиращ брой и по общини — например: в община Вълчи дол – 13 детски градини от общо 24 обекта, Провадия – 17 детски градини от общо 35 обекта, Долни чифлик - 12 детски градини от общо 26 обекта, както и всички останали общини в областта.

За периода 1992-1997 година се наблюдава тенденция на намаляване броя и обхвата (състава) на групите в детските градини за общините Аврен, Аксаково, Белослав, Суворово и др. На територията на община Долни чифлик са изградени 12 детски градини с общо 709 места, от които 85.2% са усвоени, т.е. в тази и в общините Аврен, Аксаково, Белослав, Бяла, Ветрино, Вълчи дол, Дългопол, Провадия и Суворово има свободна база за деца от ниската възрастова група.

Недостиг на места в детските градини съществува в община Варна — при 7 187 места 9 491 деца посещават заведения, или 132% усвоеност на базата и в община Девня — 108% посещаемост. Това определя и високата стойност на този показател за цялата област — при 12 179 места, 13 619 деца посещават градини, или 112% усвоеност на изградената база.

териториалното разпределение на училищата (начално, основно, гимназии, СОУ) във Варненска област е равномерно, в зависимост от големината на съставните й общини. Най-голям процент имат основните училища — 58.3% от общия брой училища. Начални училища няма само в община Ветрино и община Суворово. Децата от началните класове в община Суворово се обучават в 2 основни училища и 1 СОУ. Общо 9-те гимназии в областта са разпределени така: седем в гр. Варна и по една в община Девня и община Долни чифлик. В общините Белослав, Девня, Долни чифлик липсват СОУ.

Професионалните училища — техникуми, СПТУ, ПТУ, езикови гимназии и училища по изкуствата са общо 28 броя за областта.

Техникумът по стъкларство в гр. Белослав има областно значение като обучава средни специалисти за нуждите на стъкларската промишленост.

В община Варна броят на техникумите е 9, а в Провадия и Суворово по 1, СПТУ — Бяла, Вълчи дол, Девня, Долни чифлик — функционират по 1 СПТУ. Професионални техници със средно образование се обучават в СПТУ в гр. Провадия и в 5 СПТУ в гр. Варна. Общо двете ПТУ за областта са разпределени в гр. Варна и особена Провадия.

С областно значение са двете езикови гимназии и училището по изкуствата, които се намират в гр. Варна.

обектите и дейностите за получаване на по-висока степен на образование и специализация са изцяло концентрирани в границите на гр. Варна, тъй като областният център има достатъчно педагогически кадри за обучаване на учениците и студентите, по-добре изградена и привлекателна материално-техническа база за училищата и институтите.

С навлизането на пазарните механизми в икономиката се създават обекти и се организират дейности на образованието и в частния сектор и по частна инициатива.

Във Варненска област първото частно училище започва да функционира през учебната 1993/94 година — частната начална паралелка с 21 ученика. През учебната 1995/96 година общият брой в частния сектор е вече 7, като функционират 2 начални, 1 основно училища и 4 техникума. В тях се обучават общо 605 ученика.

обектите и дейностите на образованието в частния сектор са разпределени и функционират почти изцяло на територията на гр. Варна.

Изводи за състоянието:

- степента на задоволеност на различните групи учебни заведения и равнища на образованието с терени и застроени площи е в съответствие с потребностите и организацията на учебния процес;

- детските градини, разпределени в партерни етажи, не могат да функционират правилно и създават известни неудобства и дискомфорт в дейността им с децата;

- изградената база на детските градини в гр. Варна и гр. Девня не задоволява потребностите за съответните градове, като броят на местата в тях не съответства на броя на децата, посещаващи и желаещи да посещават детските градини;

- концентрация на по-високите равнища на образование — техническо, професионално, полувисше (образование в колеж), висше и различни специализации в областния център — гр. Варна;

Здравното обслужване във Варненска област е организирано в различни по степен, териториален обхват и функционална характеристика обекти — общо 408 държавни и 265 частни здравни заведения.

Те включват 20 детски ясли, 160 фелдшерски здравни пунктове, лекaрски участъци и здравни служби, 20 поликлиники, 11 болници, 3 диспансера, медицински центрове, аптеки, ХЕИ, обекти на социалните грижи.

Общият брой на яслите през 1997 година в границите на Варненска област е 20. В три от общините липсват такива обекти за здравно обслужване — Аврен, Вълчи дол и Суворово.

За периода 1993-1997 се запазва броят на яслите в общините Аксаково, Белослав, Бяла, Девня, Долни чифлик, Дългопол. Поради неефективност са закрити половината от яслите в община Варна, в община Провадия.

При запазен брой на детските ясли в общините Бяла, Девня, Дългопол се наблюдава увеличаване на броя на местата в тях (съответно за 1993 — 11, 26, 20; за 1997 — 15, 32, 23). Това оправдава съществуването и поддържането на сградите и помещенията.

Здравното обслужване на населението в общините на Варненска област се осъществява от различни по обхват и териториално разпределение здравни заведения. С най-голям брой са фелдшерските здравни пунктове, като такива липсват само в община Белослав. община Вълчи дол разполага с 12 фелдшерски пункта (най-голям брой в областта), по 8 в Аврен и Аксаково, в Дългопол и Провадия — 7 броя. В тях работят необходимият брой фелдшери и помощен персонал.

Лекарски здравни пунктове към съответни предприятия има изградени и организирани само в общините Девня и Варна. Тези здравни заведения обслужват персонала на предприятията и заводите в общините.

От общо 39 лекарски здравни участъци, почти половината се намират на територията на община Провадия. Останалите са разположени както следва: по 5 лекарски участъци в общините Аврен, Ветрино, Долни чифлик, по 2 в Бяла, Девня и Суворово, а в община Белослав — 1.

Съществуващите лекарски здравни служби (ЛЗС) — общо 27, обслужват непосредствено населението на общините Аксаково, Белослав, варна, Вълчи дол, Долни чифлик и Дългопол.

Честотата на ползване на здравните заведения се определя от степента на предлаганите услуги и тяхната материално-техническа осигуреност, от наличието на постоянен или временно пребиваващ лекарски и друг медицински персонал във всяко населено място.

Във всички общини на Варненска област функционират поликлиники със специализирани кабинети. Техният брой е най-голям за община Варна.

анализът на дейността на стационарните заведения показва, че на територията на областта са изградени 11 болници — в общините Варна, Девня и Провадия. С надобщинско и надрайонно значение са Обединена работническа клинична болница, Университетска болница, включваща Психиатрична клинична болница, Специализирана очна клинична болница, Районна обединена транспортна болница и Военноморска болница, които се намират в гр. Варна.

С надобщински периметър на обслужване са също още 5 обекта на здрaвното обслужване, функциониращи в гр. Варна — Център за трансфузионна хематология, Диспансер за белодробно болни, Диспансер за онкологични заболявания, Кожновенерически диспансер и Районна стоматологична поликлиника.

От общо 166 разкрити аптеки на територията на областта, 91% се намират в община Варна (общо държавни и частни аптеки).

Във всички общини развива дейност Домашен социален патронаж.

В община Бяла от 1992 функционира микродом за лица с физически увреждания и стари хора, който е с капацитет 12 легла и има надобщинско значение. Сградата е самостоятелна полумасивна, общинска собственост. обслужването на домуващите се извършва от медицинска сестра и санитарки.

В с. Рудник — община Долни чифлик, се намира Дом за деца с умствена изостаналост, а в с. Горен чифлик, същата община — Дом за жени с душевни нарушения, които имат надобщински обхват на дейност.

Домът за лица с физически увреждания в гр. Провадия разполага със 70 легла и медицински персонал за обслужване на пациенти от общината и другите съседни общини.

Изграденият в гр. Варна Регионален център за социални грижи включва следните обекти и дейности: Дом за стари хора, Дневен дом за деца с умерена умствена изостаналост, Социално учебно-професионално заведение, Дом майка и дете и Домашен социален патронаж. Три от тези обекти са с надобщинско и национално значение — Дом за стари хора, социално учебно-професионално заведение и Дом майка и дете (с капацитет 280 деца).

За подобряване обслужването на населението във Варненска област съществен принос имат и частните здравни заведения — общо 265 обекта. В гр. Варна са разкрити и функционират 3 стационара, 5 общопрофилни поликлиники, 4 стоматологични поликлиники, лекарски и стоматологични кабинети.

Процесът на реформата в сферата на здравеопазването обхваща следните по-важни етапи:

- приемането на нормативна база, регламентираща провеждането на здравната реформа (Закон за здравното осигуряване, Закон за лечебните заведения, Правилник за неговото приложение и др.);

- създаване на Национална здравно-осигурителна каса (НЗОК) и мрежа от Районни здравно-осигурителни каси (РЗОК), посредством които ще се реализира здравното осигуряване на населението;

- създаване на възможности за приватизиране на функциониращите лечебни заведения, съгласно изискванията на Закона за лечебните заведения и др.

Във Варненска област е създадена Районна здравно-осигурителна каса, която в определените от закона срокове ще стартира дейността по здравното осигуряване на населението в региона.

2.4. Екологични фактори

Наличието на особено благоприятни природо-географски условия, на икономически, социално-демографски и инфраструктурен потенциал, съчетани с утвърдените качества и функционално разнообразие на антропогенната среда, не са единствените оценки за областната територия. Паралелно с безусловно силното влияние на съставните й компоненти върху формирането на висока стопанска и пазарна привлекателност, те създават атрактивно гравитационно поле, провокиращо висока предприемаческа активност, но и силен урбанизационен и инвестиционен натиск.

В резултат на естествено проявяващите се процеси (абразивни, свлачищни, срутищни и др.), ускорявани от неразумното и слабо контролирано антропогенно поведение, се ограничава експлоатационната годност на част от областната територия с най-неблагоприятни последици за крайбрежната ивица.

между тях с особена активност през последните години се проявяват свлачищните процеси — както действащите, така и затихващите свлачища. В границите на Варненска област те са с различно разпространение и проявление в отделните общини, но са най-често резултат от действието на две групи фактори:

пасивни и активни. Към първата група се отнася геоложкия строеж, а към втората — морската абразия, подземните води, сеизмичната активност, техногенната дейност и др.

На територията на община Варна са изградени свлачищни отложения, които обхващат целия черноморски склон на север от гр. Варна и северния склон на Варненската долина до ръба на Франгенското плато. В резултат на това са формирани обширни свлачищни райони. Наред с древните и старите свлачищни проявления се развиват и съвременни свлачищни процеси, част от които са условно стабилизирани, а друга част са активни.

В езерните и морските води се вливат големи индустриални потоци, чиито характеристики не отговарят на нашето природозащитно законодателство. Прогнозите за развитието на проблема също не са оптимистични, тъй като при съществуващото антропогенно натоварване на акваторията се очаква да нарастне еутрофикацията във варненското езеро, която ще окаже съществено влияние и на целия Варненски залив. Освен това капацитетът на акваторията в района на община Варна са почти изчерпани, поради което се налага активна намеса за ограничаване замърсяването на водоемите чрез усъвършенстване на съществуващите пречиствателни съоръжения, както и изграждане на нови системи за обработка на отпадните води от промишлени дейности.

По въздействието на промишлеността в района се намират част от земите на общините Варна, Белослав, Аксаково и други, но фоновите концентрации в зоните на влияние не ги категоризират като опасни от екологична гледна точка.

Със сравнително ограничено разпространение са свлачищните процеси на територията на община Аксаково. Те са проявени само по черноморската й крайбрежна зона — между к.к. „Златни пясъци“ и с. Кранево. В останалата част на общината и населените места не са регистрирани свлачищни и срутищни процеси. Под пътя „Златни пясъци“ — с. Кранево са проявени няколко активни свлачищни участъка. Те са резултат преди всичко на морската абразия и разнородната човешка дейност при усвояването и ползването наа територията.

В границите на община Белослав няма предпоставки (геоморфоложки и геоложки) за развитието на свлачищни и срутищни процеси. Те могат да бъдат предизвикани само от човешка дейност (главно строителна), Съществено влияние върху качествата на водите в Белославското езеро оказва водният транспорт, ремонтните и товарните дейности на пристанище Варна-запад. В езерната система има редица цветни растения, които влизат в категорията на застрашените и редки видове. Вследствие на антропогенната дейност на територията на общината се срещат както културни и здравословни ландшафти, които са в хармония с природната среда, така и нездравословни ландшафти, при които естествената среда е занемарена и деградирана. Те се намират главно в западната част на общинската територия, в непосредствена близост до канала. В перспектива са необходими действия с превантивен характер, насочени към промяна в качествата на жизнената среда.

Най-изявени екзодинамични процеси на територията на община Бяла са абразията и свлачищната активност в бреговата зона. Свлачищните прояви са в три разновидности: „блокови свлачища“, „стъпаловидни свлачища“ и „гравигенни отсядания“. В западната част на общината са развити т.нар. микросвлачища. Срутищата са характерни предимно за клифови участъци.

Бреговата зона на община Бяла, поради ограничената по характер и интензивност експлоатация, е екологично чиста. Акваторията на района е подходяща за риболов, даже в промишлен мащаб.

Два са основните проблемни елементи на територията на община Аврен: големият относителен дял на ерозираните земи, изискващи целенасочена политика за защита и ползване и свлачищните терени в източната част на Авренското плато, които подлежат на забранителен или специален режим на усвояване и ползване.

По бреговата ивица на територията на община Долни чифлик не се наблюдават свлачищни процеси.

Направената характеристика на областната територия и оценката на действията, проявленията и последиците от развитието на редица процеси с неблагоприятно въздействие върху нейните естествени качества показват, че са локализирани главно в черноморските общини, но с по-широко разпространение в границите на най-атрактивната между тях — община Варна. Те обаче са достатъчно силен аргумент и основание за провеждането на активна и ефективна политика чрез инвестиционни програми и мерки, изключващи тяхното присъствие в областната територия и територията на засегнатите общини.

3. Класификационна структура на областната територия, според равнището на развитие на общините

Селищната мрежа, формирана на територията на общините от Варненска област, е резултат от продължително и сложно развитие на отделните населени места и на комплекса от връзки между тях. За създаването и развитието на отделните селища са оказали влияние редица фактори — природни, исторически, обществено-икономически, социални и др.

Днес селищната мрежа се оценява като съществен елемент на територията, в който се формира и развива определен тип материално-пространственна среда, свързана с осъществяването на жизнената човешка дейност. В този смисъл на територията и селищната мрежа може да се гледа като на фокус, в който се концентрират всички проблеми, процеси и възможности, свързани с развитието на областта и отделните общини.

община Аврен

Тя обхваща територия от 374 675 дка, включваща землищата на 18 села. Това представлява 9.8% от общата площ на Варненска област. Най-голямо е землището на с. Аврен, а най-малко е това на с. Юнак. На един жител на общината се падат 44.8 дка, което е много над средното за областта — 8.6 дка и средното за страната — 13 дка, и показва, че общината е преосигурена с поземлен ресурс, включително земеделски земи — 27 дка на жител при средно за страната — 7.6 дка на жител.

Земеделските територии са 60.2%, а горските — 32.2%. Населените места и други урбанизирани територии са 5.8%, като от тях 68% са населени места и 17.4% са земи за земеделско ползване и отдих.

Земеделските земи в общината, в по-голямата си част, са от нисък категорен тип . Преобладават земи от IV и V тип. Земи от II и III тип има в западната част на територията, като те са само 13.5% от категоризираните земи.

основни проблеми са:

- временно изоставени земи, като в землищата на селата Тръстиково и Падина има заблатени и засолени земи, чиято мелорация е наложителна;

- намаляване на поливните площи, които са околo средните за страната. Поради икономически причини състоянието на хидромелиоративната мрежа и обслужващите я съоръжения е влошено и са необходими инвестиции, за да могат да се получават по-високи добиви.

Гъстотата на населението е много ниска — 22.3 при средно за страната 74.2 и за областта 116.1 души на 1 кв. км.

Урбанизираните територии извън населените места са основно с две предна значения:

- отдих – курортните комплекси „Камчия“ и „Романтика“

- селскостопански сгради и съоръжения — овцеферми, кравеферми, помпени станции

Обобщените изводи са:

- поземлените ресурси са повече от достатъчни за развитие на населените места;

- структурата на територията на общината е благоприятна за развитие на селско стопанство, но ще изпитва недостиг на работна ръка.

община Аксаково

Обхваща територия от 472 200 дка, която е съставена от землищата на 23 села. Тя представлява 12.3% от територията на Варненска област. Средната големина на землищата е 20 520 дка Най-големи са тези на селата Ботево, Крумово, Ген.Кантарджиево, Климентово., а най-малки — на селата Припек и Доброглед.

Землищата на община Аксаково могат да се групират:

- първа група — землища с относително нисък дял на земеделските земи (до 65%). В нея попадат селата Аксаково, Въглен, Долище, Новаково, Осеново, Припек, Слънчево и Яребична;

- втора група — землища с висок дял на земеделските земи (над 65%). В нея са включени всички останали села: Ботево, Водица, Ген. Кантарджиево, Доброглед, Засмяно, Зорница, Игнатиево, Изворско, Кап. Радево, Кичево, Климентово, Л.Каравелово и Орешак.

В структурата на земеделските земи съотношението на обработваемите към не обработваемите е 77.65 : 22.35.

Горски територии — заемат 24.5% от територията на общината, като показателят е значително по-нисък от средния за страната — 34.1%.

В отделните землища този показател варира от 8.72% за с. Куманово до 48.5% за с. Слънчево. С по-висок относителен дял горски територии (над 40%) са землищата на селата Слънчево, Долище и Новаково, а с най-нисък относителен дял са землищата на селата Крумово и Куманово.

В територията на държавен горски фонд преобладават горите със стопанско предназначение, следвани от курортните гори.

Близостта на курортните комплекси „Златни пясъци“, „Св. Св. Константин и Елена“ и „Чайка“ дава основание да се потърси възможност за увеличаване на дела на курортните гори и лесопаркове.

Населени места и други урбанизирани територии — обхващат 5.34% от общата площ на общината.

Предвижда се този показател да нарастне при строителството на предвидените пътища и автомагистрала.

От анализа на поземлените ресурси могат да се направят следните изводи:

- населението на общината е много добре осигурено с обработваема земя;

- основният земеползвател е селското стопанство — над 50% са нивите и трайните насаждения;

- над 40% от територията на общината са земи от IV и V тип категория;

- населените места и другите урбанизирани територии преосигуряват населението на общината с площи, което се дължи на обезлюдяване на редица населени места;

- транспортните територии имат значителен дял, тъй като общината попада в оста Варна-Девня.

Гъстотата на населението към 1.1.1999 г е 37.14%, т.е. много по-ниска от тази на областта — 116.1 и средната за страната — 74.2 жители на 1 кв. км.

В разработения териториално устройствен план (ТУП) на община Аксаково (1995 г.) и финансиран от Световната банка се предлага следният обобщен модел на селищната мрежа:

- основен административен център на общината: с благоприятни демо-графски показатели, но с ограничени икономически и социални функции, малък периметър на пространствено влияние в границите на общината и извън нея. В перспектива, акумулирането на нови функции, най-вече по линията на частния бизнес и увеличаване силата на привличане върху останалите населени места в общината;

- вторични обслужващи центрове: с ограничени административни функции, като селата Л.Каравелово и Кичево и зонален периметър на влияние с оглед организационното и функционалното им приобщаване към една вътрешно общинска териториално-селищна структура.

община Белослав

Средната големина на землищата е 18 600 дка. Най-малко е землището на с. Разделна — 5.95% от територията на общината, а най-голямо е землището на гр. Белослав — 41.19% от тази територия.

Земеделски територии — относителният им дял е 49.44% от общата територия на общината. Те са съсредоточени предимно в землищата на гр. Белослав и с. Константиново. Най-малък е относителният дял на земеделските земи в с. Разделна.

В структурата на земеделските земи съотношението на обработваемите земи към не обработваемите е 78 : 22.

В обработваемите земи преоблaдават териториите на нивите — 68%, следвани от трайните насаждения, тип лозя.

Около 63% от необработваемите земи представляват мери, пасища и пустеещи необработваеми земи.

Горски територии — обхващат 24.86% от общата площ на общината. Те са разположени предимно в землищата на гр. Белослав и с. Константиново от общия горски фонд, а най-малко гори има в с. Езерово.

Населени места и други урбанизирани територии — те са 9.1% от площта на общината.

От анализа на размера, състоянието и разпределението на поземлените ресурси в община Белослав могат да се направят следните изводи:

- поземлените ресурси са недостатъчни за осигуряване на населението със земя за селскостопанска дейност;

- структурата на територията на общината е сравнително неблагоприятна: обработваемите земи са само 38.6%, ограничител, който трябва да се има предвид при създаване на нови производства и дейности;

- главен земеползвател е селското стопанство, като нивите и трайните насаждения са 90% от обработваемата земя, но в общината няма поливни площи.

На територията на общината са разположени 5 населени места, от които 1 град и 4 села.

Гъстотата на населението е 130.45, която е доста по-голяма от тази на Варненска област (116.1 души на кв.км) и почти двойно по-голяма от тази за страната (74.2 души на кв. км).

Населените места Езерово, Страшимирово, Белослав и Разделна попадат в интензивната агломерационна ос Варна-Девня, наситена с производствена, транспортна и техническа инфраструктура.

Село Константиново е разположено в южната част на общината, където преобладават селскостопанските територии.

От направения анализ изводите са следните:

- Белославското езеро и транспортния коридор „изток-запад“ затрудняват връзките между двете части на общината;

- населените места са групирани в агломерационната ос Варна-Девня, а с. Константиново е в известна степен изолирано в южната част на общината;

- осигуряването на населението с жилищни терени по населени места е неравностойно, като недостатъчно е в селища с изявени икономически и обслужващи дейности, например в гр. Белослав и преоразмерено в селища с неблагоприятни демографски тенденции в с. Константиново.

- близостта и транспортната осигуреност на селищата от общината с гр. Варна създава условия за обслужване на населението и там.

община Бяла

Общата територия на общината е 161 600 дка, което представлява 4.2% от тази на Варненска област.

С най-голяма площ е землището на гр. Бяла, а с най-малка — с. Самотино.

Земеделски територии — заемат 39.8% от територията на общината и на един жител се падат по 20 дка, което е 2.6 пъти по-голямо от средното за страната.

Обработваемата земя включва площта на нивите и трайните насаждения, с относителен дял съответно 91.2% и 8.8%. Най-много обработваема земя има в землищата на гр. Бяла и с. Попович, т.е. в по-равнинната част от общината.

Мерите и пасищата са 12.4% от земеделските територии, а останалата част от тях се заема от други не обработваеми земи.

Горските територии заемат по-голяма част от територията на общината. относителният им дял спрямо територията на землищата варира в широки граници — от 6.3% в землището на гр. Бяла до 90% в землището на с.Самотино. Най-много от горските територии на общината са разположени в землището на с. Господиново.

Населените места и другите урбанизирани територии са 3.9% от общата площ на общината. Най-голяма е селищната територия на гр. Бяла, а най-малка — на с. Самотино.

Незначителна — само 67 дка, е площта на териториите за добив на полезни изкопаеми.

Останалата част от територията се заема от територии за транспорт и инфраструктура.

Селищната мрежа, включена в границите на общината, обхваща 6 населени места — един град (Бяла) и пет села.

По отношение комплекса и значимостта, застъпени в отделните селища, се обособяват два типа селищни центрове:

- гр. Бяла, който може да бъде характеризиран като административен, стопански, туристически и обслужващ център с местно значение;

- селата Горица, Господиново, Дюлино и Попович с ограничен комплекс от функции, сред които се откроява селскостопанската.

Извод, който се налага е, че поради голямата осигуреност на жителите със земеделски територии — 18.4 дка на жител има големи потенциални възможности за развитие на селското стопанство.

Община Варна

Общата площ на община Варна е 204.7% кв. км, което е 5.34% от територията на областта. В административните граници са включени землищата на селата: Тополи, Казшко, Каменар и Звездица, гр. Варна с кварталите Аспарухово, виница, Владислав Варненчик и Галата. Най-голям относителен дял има землището на гр. Варна — 19.57%, следван от кв. Галата — 17.78%, кв. Виница — 14.7% и кв. Аспарухово — 13.2%, т.е. тези четири землища притежават около 65% от територията на общината. Най-малък относителен дял има с. Казaшко — едва 1.30%. На един жител на общината се пада 0.67 дка, което показва много ниска обезпеченост на населението с територия.

Земеделски територии — представляват 36.81% от общата територия на общината. На един жител от общината се пада 0, 24 дка, който е много нисък.

Земеделските земи са съсредоточени предимно в землищата на село Каменар и кварталите Виница и Галата.

В структурата на земеделските земи съотношението на обработваемите към необработваемите земи е 85.3:14.7. В обработваемите земи преобладават нивите, а трайните насаждения са само 10%.

Горски територии — обхващат 30.43% от общата площ на общината. Най-голям е относителният дял на горите в землищата на кв. Галата, кв. Аспарухово и кв. Виница. Най-малко са горските площи в землището на с.Тополи.

В структурата на горските територии преобладават курортните гори, лесопарковете и защитените гори. Ограничени са площите на стопанските гори.

Населени места и други урбанизирани територии — обхващат 25.68% от цялата територия на общината.

Територии на водни течения и площи — обхващат 5.12% от общата площ —твърде нисък показател.

Територии за транспорт и инженерна инфраструктура — заема 1.64% от площта на общината. показателят е висок в сравнение със средния за страната — 0.6%. Причината е във високата концентрация на транспортни съоръжения в района на гр. Варна — изявен център във въздушния, водния, железопътния и автомобилния транспорт.

От анализа на поземлените ресурси на територията на община Варна следват по-важните изводи:

- поземлените ресурси в общината са недостатъчни за осигуряване на населението с обработваема земя, въпреки че относителният им дял е сравнително висок, следователно селското стопанство не се очертава като приоритетен отрасъл;

- териториите на населените места и другите урбанизирани територии са около 25% от общата територия на общината, но населението има ниска осигуреност;

- висок е относителният дял на териториите, заети с транспортна и инженерна инфраструктура, поради специфичния характер на гр. Варна и района.

Община Варна обединява в административната си територия 5 населени места — 1 голям град и 4 села с общо население към 1.1.1999 г. 305 737 души при съотношение между градското и селското население 98:2. Високата степен на урбанизираност е резултат на силно доминиращо място на гр. Варна в едно ограничено физическо пространство, приобщава малък брой населени места извън него. Град Варна е не само общински и областен административен център с произтичащи от това съответстващи му дейности, служби и материална база. Той има полифункционална структура с широк обхват и голямо разнообразие на елементи, които формират: силно поле на пространствено влияние; притегателна сила, надхвърляща общинските и областните граници; ролята му на основно звено с активно участие във формирането, развитие и функционирането на сложна агломерационните образувания — в посока изток-запад към гр. Девня, както и в посока север-юг — по крайбрежната ивица на Черно море. С тези си функции гр. Варна приобщава в своето неформално (неадминистративно) поле не само селата от днешната община, но и населените места извън нейната територия.

Още една особеност характеризира общината, както и всички общини с подобна селищна конструкция — наличието на нормативно-регламентирана и функционираща вътрешноградска административно-териториална структура на основата на районирането. Това поражда взаимоотношения (най-вече по линията на управлението и административното обслужване) между общинския център, общинската администрация и районните административно-териториални поделения — районните администрации в градските черти — от една страна и между общинския център и кметствата в населените места — от друга. Тези две направления на административното взаимодействие се допълват от третата група (направление) на взаимоотношения — между гр. Варна като областен център и останалите административни центрове — общините в областните граници.

Съществен проблем е процесът на физическо урбанизиране на пространството и извън строителните граници на града и то основно в крайбрежната зона, процес, който влиза вече в остър конфликт с изискването за запазване устойчивостта на природните му компоненти.

Община Ветрино

Тя обхваща 293 107 дка, включваща землищата на 10 села. Това представлява 7.6% от територията на Варненска област. Най-големи са землищата на с. Белоградец — 17.63% от територията на общината, а най-малки са тези на с. Габърница и на с. Средно село. На един жител на общината се падат 42.1 дка, което е много над средното за областта (8.6 дка) и средната за страната (13 дка).

Земеделските територии са 250 626 дка, което представлява 85.51% от територията, като с най-голям относителен дял са нивите. На един жител се падат 36 дка, което показва, че има достатъчно земеделски земи в общината и приоритетен отрасъл е селското стопанство.

Горските територии са 7.1%, населените места и другите урбанизирани територии — 4.94%, водните течения и водните площи са малко — едва 0.43%, териториите за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци — 1.07%, а териториите за транспорт и инфраструктура — 0.95%.

Върху територията на общината са разположени 10 населени места, които са от селски тип с численост на населението до 2000 души. Гъстотата на населението е много ниска — 23.8 човека на кв.км. Това дава основание да се направи извода, че ще бъде затруднено осигуряването на работна ръка за основния отрасъл на общината — селското стопанство.

Община Вълчи дол

Обхваща територия от 472.4 кв. км и включва землищата на 22 населени места. Това представлява 12.32% от територията на Варненска област.

Земеделските територии са 80.65% предимно ниви, мери, пасища и трайни насаждения.

По-голяма част от земята е частна собственост — 79.6%, държавната е 11%, общинската е 6.2%, а останалата е друга.

На един жител се падат по 36.5 дка от територията и 29.4 дка земеделски земи. Тези стойности показват, че в общината се разполага с достатъчно ресурси, включително и земеделски земи за развитие на селското стопанство, което се очертава като водещ отрасъл в общината.

На територията на общината са разположени 22 населени места, от които 1 град (Вълчи дол) и 21 села.

Гъстотата на населението е много ниска — 27.4 човека на кв. км.

Изводът е, че селата са много малки, разполага се с поземлени ресурси, но за основния отрасъл, селското стопанство, работната сила ще е в недостиг.

Община Девня

Територията на общината обхваща 101 кв. км и включва землищата на три населени места. Тя представлява 2.6% от територията на Варненска област. Най-голямо е землището на гр. Девня, следвано от това на селата Повеляново и Кипра. На един жител от общината се падат 10.9 дка, което е малко повече от средното за областта и малко по-малко от средното за страната.

Земеделските територии са 49 694 дка, което е 49.2% от територията на общината. От тях с най-голям относителен дял са нивите, а трайните насаждения са само 1.4% като по-малък от техния е само относителният дял на териториите за полски пътища и прокари. На един човек се пада средно по 5.4 дка, което е много ниско, по-ниско дори и от средното за страната (7.6 дка). Това показва, че селското стопанство не е приоритетен отрасъл и чрез него ще се задоволяват предимно местни потребности.

Горските територии са 27.7%, населените места и другите урбанизирани територии — 16%, водните площи са малко — 4.7%, териториите за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци — 2.8%, а териториите за транспорт и инфраструктура — 2.5%.

На един жител в общината се падат по 1.7 дка урбанизирани територии, което е доста над средното за страната (0.6 дка) и показва, че общината има недостиг от тях, включително и за развитие на населените места, по-специално гр. Девня.

Върху територията са разположени три населени места — 1 град (Девня) и 2 села.

Гъстотата на населението е сравнително висока — 91.9 жители на 1 кв.км. Тя е по-висока от средната за страната и по-ниска от тази за областта.

община Долни чифлик

Тя обхваща 487, 1 кв. км площ и включва землищата на 17 населени места. Това представлява 12.7% от територията на Варненска област. На един жител се падат 24.1 дка, което няколко пъти повече от това на областта, и почти два пъти от средното за страната.

Земеделските земи представляват 36% от общата територия. От тях обработваема земя е малко над 75%, със съотношение между ниви, трайни насаждения и ливади съответно 87:12:1.

Мерите и пасищата заемат 13% от земеделските земи. Останалата част от земеделските земи се заема от необработваеми земи (гори, полски пътища, скали и др.). Над 80% от земеделските земи са с добри и средни условия за земеделско производство. Понастоящем с нисък дял са напояваните обработваеми земи.

Горските територии заемат половината от територията на общината.

Населените места и другите урбанизирани територии (курортни комплекси, вилна зона и др.) заемат 3.7% от общата площ на общината.

Незначителна — само 192 дка, е площта на територията за добив на полезни изкопаеми, като останалата част от територията се заема от териториите за транспорт и инфраструктура.

Северната урбанизационна ос обхваща 84% от общото население на общината и разположените по нея населени места са с най-висока степен на антропогенен потенциал и с най-висока степен на социално-икономическо развитие. Те са населените места, които ще са определящи за облика на общината и ще изискват повече инвестиции в бъдеще.

Населените места по южната урбанизационна ос са с по-висок потенциал и много ниско социално-икономическо развитие на селски туризъм и атрактивни дейности.

община Дългопол

На един жител се падат 29.3 дка, което е няколко пъти повече от средното за Варненска област и малко над 2 пъти повече от средното за страната.

Земеделските територии са 42.46% от общата територия на общината, като с най-голям относителен дял са нивите.

На един жител се падат 12.4 дка земеделска земя, което показва, че общината има потенциал за развитие на селското стопанство. Има обаче села, в които обработваемата земя почти липсва — с. Гоце Делчево, с. Комунари и др. и това определя структурата на земеделските култури.

Горските територии са също с голям относителен дял — 45.37%, по-голям дори и този на земеделските територии. Населените места и другите урбанизирани територии имат 4.14%, водните течения и водните площи — 4.85%, териториите за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци — 2.53%, а с най-малък относителен дял са териториите за транспорт и инфраструктура — 0.65%.

Върху територията на общината са разположени 16 населени места, от които 1 град (Дългопол) и 15 села.

Гъстотата на населението е достa ниска — 34.2 души на 1 кв. км. Това може да създаде проблеми по осигуряването на отраслите с работна ръка, особено селското стопанство.

община Провадия

Гъстотата на населението е 50.57 души на 1 кв.км.

Средната гъстота на селищата на 100 кв. км е 4.8 бр., равна на средната за страната и малко по-висока от тази на областта, която е 4.1 населени места на 100 кв. км.

община Суворово

Обхваща 215.9 кв. км и включва землищата на 9 населени места. Това представлява 5.6% от територията на областта. Средно на един жител се падат 28.4 дка, което е няколко пъти над средното за областта и малко над 2 пъти повече от средното за страната.

върху територията на общината са разположени 9 населени места, от които 1 град (Суворово) и 8 села. Гъстотата на населението е 35.2 човека на 1 кв.км.
Функционалната територия на мрежата от населени места, полетата на влияние на общинските центрове, както и моделът на процесите в тях са определящи по отношение развитието на основните функции и дейности в нея — на общинско и областно равнище.