PABX (Varix) PSTN (A29) BS-1 BS-2

PABX

BS-1

• BS-2

PABX

• BS-3

PABX

BS-4

PABX

(E3000E)

• BS-5

Самодиагностика- В централата има много добре развита система за оперативен контрол и вътрешна диагностика, която работи във фонов режим,без да смущава действието на централата. Информация за открити некритични или самокорегиращи се грешки се съхранява в специално заделена памет, като след натрупване на 30 записа се подава алармена сигнализация към пулта на оператора. Алармените сигнализации са категоризирани в три типа, като при наличие на определен тип аларма се подава пълна информация за източника, засегнати блокове и реакция на централата. Модулният принцип на изграждане позволява да се изключват временно от обслужване определени функционални блокове от централата, без да се наруши цялостното и действие.

Таксуване- централата има силно развита система за регистриране на разговорите и таксуване на проведените изходящи разговори в обществената телефонна мрежа. Таксуването може да бъде индивидуално или обобщено.

Индивидуално таксуване- при него се запомнят до 3000 разговора.То е реализирано в два варианта:

Нормално таксуване- при този вариант се трупат данни проведените разговори:

а) детайлно за определен абонат

б) сумарно за дадена абонатна линия

в) сумарно за дадена съединителна линия

Ограничено таксуване- извършва се таксуване на проведените разговори след достигане предварително зададена гранична стойност на таксовите импулси.

Обобщено таксуване- дава възможност да се изготвят обобщени периодични отчети за проведените разговори по абонатни и съединителни линии. Формата се определя от различните признаци на сортиране.

Съхранение и извеждане на информацията от таксуването- позволява междинно съхранение на информацията до 3000 разговора, като при отпадане на захранването информацията не се губи. Цялостната информация се съхранява върху магнитен носител. Чрез специализиран софтуер, се оформят формуляри, като може да се прави избор на езика на текстовата информация.

Разширени възможности на централата.

Гласова поща- гласовата поща(Voice mail) е допълнителна функция на централата, реализиране чрез включване на допълнително съоръжение Varix voice, което се интегрира в централата. Функцията дава възможност за събиране и съхранение на съобщения, подадени по телефона, като съобщението се пази с оригиналния звук в цифров вид върху магнитен диск и се извежда с автентичния глас на подателя.

Съобщенията могат да се разделят на две категории:

1. 
   индивидуални- достъп до съобщенията има само получателят, чрез личен код, и бива информиран за наличие на съобщения веднага или в определен час
   
2. 
   групови- достъпът до тези съобщения в свободен за абонатите, които имат това право чрез групов код.
   

ISDN функции- характеристики:

ISDN(Integated Services Didital Network) е межународен стандарт за предаване на глас, данни, текст и образ чрез единна цифрова мрежа. Интеграцията е възможността да се комбинират различни телекомуникационни мрежи за телефонни услуги, телефакс и предаване на данни, като абонатът едновременно може да провежда разговор и да изпраща или получава текстова или видеоинформация, само чрез един интерфейс с мрежата. Предаването на информация в цифров вид гарантира много добро качество на звука и висока скорост на пренасяне на данните. Към тези предимства на ISDM мрежите може да се прибави и непрекъснатото развитие и усъвършенстване на мрежовите услуги при снижаване на разходите им за реализация.Следователно централите от този тип, реализиращи ISDN функции, притежават следните предимства:

1. 
   създават се удобства и комфорт за потребителя- той е в състояние да участва в различен тип комуникации, имайки само PC и ISDN телефонен апарат;
   
2. 
   Използват се по- високи скорости за пренасяне на информацията(64kbit/s), с коефициент на грешката по- малък от 10x10-9:
   
3. 
   Времето за изграждане на връзка е под 1 сек
   
4. 
   Всички устройства свързани с мрежата имат единен абонатен номер и са включени през стандартизирани интерфейси;
   
5. 
   Чрез V.24 интерфейса абонатите на ISDN мрежата имат достъп до ресурси, общи за мрежата, като голяма изчислителна машина, общи високоскоростни печатащи устройства;
   
6. 
   Свързването на централата с локални компютърни мрежи;
   
7. 
   ISDN абонати имат достъп до аналогови абонати, свързани към същата централа
   
8. 
   Осигурена е възможност за изграждане на мрежи за предаване на данни и връзка към външни мрежи за предаване на данни.
   

Интерфейси на работа на централата:

1. 
   S интерфейсът е четирипроводен, дава възможност за магистрално включване до 8 терминални ъстройства.Позволява включване на 2В канала по 64kbit/s и един D канал за сигнализация с 16 kbit/s.
   
2. 
   Т интерфейса същия като S но не е магистрален. Базисното включване е 2B+D а първичния достъп е 30B+D, със скорост 2Mbit/s.
   

Централата дава възможност за изграждане на частна мрежа от подцентрали. Главната централа има оператор и операторски пулт, а подцентралите могат с или без оператор. Ако са без оператор, повикванията към тях се обслужват от оператора на главната централа и се насочват по напречните линии. Подцентралите могат да имат или не съединителни линии, като в последния случай изходящите повиквания се насочват по съединителните линии на главната централа. Номерационния план е общ за мрежата и всеки абонат може да бъде повиван чрез неговия вътрешен номер.

Връзка с безжични телефонни системи- чрез тази функция се увеличава абонатния капацитет на централата, осигурява се мобилност на част от абонатите и др. При обезпечено свързване чрез ISDN, абонатите от един мобилен пост могат да изпращат съобщения на дисплея на безжичния телефон на друг абонат. В зависимост от типа на безжичната система е възможно образуване на клетъчна мрежа с нормален на всеки от абонатите на клетъчната мрежа до абонатите на обществената телефонна мрежа.

Свързване на централата към Х.25 мрежи за предаване на данни- централата съдържа хардуер предназначен за свързването и към цифрови ISDN мрежи. Осъществява се включване на централата към мрежи за предаване на данни. Поддържа се протокол Х.25. Ако към цифровите телефонни апарати снабдени с RS 232 порт се включи PC работещ по интерфейс V.21 или V.24(съгласно препоръка Х.21 на CCITT), тогава централата изпълнява функциите на комутатор и позволява на абоната да се включи към мрежи за предаване на данни.

Комутиращата система лесно се нагажда към специфичните нужди на съответния сектор.Системата позволява ефективно преминаване от настоящата аналогова телефония към стандартизираните ISDN приложения.

Основните свойства на централата са:

Външен трафик

1. 
   аналогова външна връзка а/б
   
2. 
   ISDN основен достъп Т
   
3. 
   ISDN първичен достъп Т2(с възможност за канално групиране)
   
4. 
   ISDN директно избирани номера
   
5. 
   Пренасочване на външно обаждане(само за ISDN)
   
6. 
   Статистика на входящите и изходящите обаждания
   
7. 
   Известия и съобщения за външни връзки
   
8. 
   Least Cost Routing(насочване на изходящите обаждания през специфичен мрежов оператор)
   

1. 
   Хотелско интегриране(спиране и пускане на телефони, събуждащо обаждане, таксуване на обажданията и др.)
   
2. 
   Варианти на различни типове набирания(съкратено избиране, алфа избиране, избиране от клавиатура и др.)
   
3. 
   Интегриране на система за съобщени и известия
   
4. 
   Информационна ръководна система(РС софтуер)
   

1. 
   voice-mail/ факс пощенска кутия
   
2. 
   безжична система- аналогова и DECT
   
3. 
   teleCOURIER 900- пейджър система
   
4. 
   гласов запис за известие докато изчаква
   
5. 
   Door interkom
   
6. 
   Външе музикален сорс(за музика докато викащия абонат чака)
   

Аналогови терминали по а/б интерфейс

1. 
   терминали за импулсно и честотно избиране
   
2. 
   група от 3 факс машини
   
3. 
   mаil система,телефонен секретар
   

1. 
   Cristal операторска конзола
   
2. 
   Cristal, Opal, Topaz, системни терминали
   
3. 
   Euro ISDN настройки
   
4. 
   Пейджър система
   
5. 
   Безжична систрма
   
6. 
   Избиране от РС през терминален адаптер или през ISDN РС карта
   

1. 
   системни терминали от фамилията office
   
2. 
   DECT безжична система
   
3. 
   Избиране от РС Покет Адаптер
   

1. 
   откриване на ISDN услуги за данни от типа на факс, телекс и др.
   
2. 
   свързване на компютър към телефонната мрежа през V.24 интерфейс
   
3. 
   предаване с висока скорост на данни директно с ISDN терминал като РС с ISDN карта
   
4. 
   ефективен достъп до услуги като CompueServe, Internet и ср.
   
5. 
   Опериране с LAN-LAN мрежови връзки.
   

Системни свойства- съдържат всички централно- административни свойства, които са нормално конфигурирани, когато настройките на централата са първични.Тези свойства са достъпни за всички абонати, но не могат да се активират от самите тях.

Терминални свойства за достъп- абонатите имат възможност да активират широка гама от свойства при тяхното ежедневно използване на телефона. В зависимост от типа на терминала, това обикновено става с използване на функционални клавиши,или с използване на дърво от менюта.

Синхронизация в централата- синхронизацията на цифровата външна връзка може да бъде конфигурирана.Системата автоматично селектира сорс с часовникова справка от таблица. Има възможност системата да бъде конфигурирана за различна външна връзка.

Директно избиране- директното избиране се използва за достигане до вътрешните абонати директно от обществената мрежа. Последната 1 от 11 цифри на външно набирания номер, може да се дефинира като директно избираща част за входящите обаждания. Ако директно избиращата част съответства на директно избирания план, обаждането се насочва по предназначение описано в плана. Допуска се лимит от максимален брой директно издирани обаждания които да бъдат активни.

Изходящ трафик- за изходящите връзки за достъп до външните портове могат да бъдат дефинирани в различни случаи в съответствие с конфигурацията на системата.

С цифров префикс- цифрите съответстващи на типа за достъп са специфични в номерационния план след инициализирането.

1. 
   външно заемане от тип бизнес- външният порт е избран през маршрут конфигуриран за този абонат.
   
2. 
   Частно изходящо заемане- същото като при бизнес заемане с изключение на това, че връзката е вкарана под “частна” в централата.
   
3. 
   Избиране от ценови център- връзката е настроена по същия начин като при бизнес заемане, с изключение на това, че връзката също е вкарана в централата по специфичен начин е ценови център.
   
4. 
   Маршрутно избиране- един от маршрутите(от 1 до 64) е специфично избран в зависимост от номера на маршрута.
   

1. 
   съкратено избиране- външните номера конфигурирани със съкратено избиране се избират директно през маршрута определен за абоната.Забраната на цифри е шунтирана.
   
2. 
   Спешен номер-спешните обаждания се насочват по предназначение. Когато спешния номер е важен, тогава маршрута в който се съдържа е предназначен за всеки абонат.
   

Маршрут- изходящия трафик се управлява през конфигурирани маршрути. Първите 30 маршрута могат да бъдат избрани цифри. Останалите 34 маршрута могат да се конфигурират за използване от вътрешните абонати.

Отделните изходящи линии се поставят в групи(trunk групи). Осем групи могат да се конфигурират за всеки маршрут. Всяка група може да се постави във всеки маршрут.

Trunk групи- чрез тях външните портове могат се комбинират и формират групи. Достъпа до тези групи е през съответния маршрут. Всеки външен порт може да съответства само на една външна линия. Външните линии могат да съдържат само аналогови или цифрови външни портове.

Системата винаги заема външен порт в противоположна посока на тази в която те са вкарани в групата. С други думи, последната линия в групата е заета първа, следва последната втора, и т.н.

В повечето случаи, външните линии са дефинирани да се заемат линейно, т.е. с всяко изходящо обаждане последната линия в групата е винаги заета. В други случаи, външните линии се заемат циклично, т.е. със всяко изходящо обаждане следващата линия в групата във всички случаи е заета.

Централата използва LCR функционално за автоматичен контрол на пътя по който изходящата връзка е маршрутизирана. Връзката може да бъде направена през националната телефонна мрежа, през частна мрежа( фиксирана линия), или алтернативен мрежов оператор(провайдер).

Достъпа до съответната мрежа се дава в един от два случая:

Директен достъп- различните мрежи се свързват директно със системата по отделна аналогова или цифрова външна линия. Достъпът до мрежата е автоматичен с използване на анализ на цифри във LCR.

LCR

Мрежа 1

Индиректен достъп- системата се свързва към едната мрежа. Обаждане с предназначение друга мрежа се достига индиректно през първата нрежа. Този случай е по- често използван.

LCR
Мрежа 1

Мрежа 2
Фиг.3

1. 
   Насочва предназначения номер директно в неговия номерационен план
   
2. 
   Заема връзка и идентификационната информация, във вид на предназначения номер, трябва да се предаде в DTMF.
   

Услуги за данни по аналогова външна линия- по аналогова външна линия е възможен трафик на данни само през модем. Данните, насочени към модема, трябва да пристигнат през определена входяща линия и да бъдат предназначени за специфичен абонатен порт.

Услугите за данни по аналогова външна линия, включват също и такива услуги за данни, които постъпват в системата на цифров външен порт, но той трябва да бъде настроен за аналоговата външна линия на изпращача.

Услуги за данни по цифрова външна линия- високоскоростните връзки за данни с компютърно разпределение могат да бъдат съчетани с общата ISDN мрежа. В по- широк спектър различните услуги са възможни при свързването на специфичен ISDN терминал към системата.

Улеснен достъп до услуги за данни- системата разполага с две процедури за достъп до абонатни услуги за данни

1. 
   Достъп през терминален адаптер- в зависимост от типа на терминала, свойствата на терминалния адаптер вече ще бъдат интегрирани или може да бъде свързан външно като опция. Терминала за данни е свързан към терминалния адаптер през V.24 интерфейс и може да осъществи връзка използвайки стандартна процедура за избиране.
   
2. 
   Достъп през ISDN РС карта- ISDN РС картата разрешава директното свързване на компютъра към цифровия порт. Компютъра може да направи директна връзка с централата през картата, и с подходящ софтуер да се настрои връзката. Такава връзка дава възможност данните да се предават със скорост 64Kbit/s.
   

Изходящи обаждания- терминала за данни дава възможност да се настроят изходящите услуги за данни.

Входящи обаждания- когато обаждането се приема през ISDN мрежата, тя индицира за типа на услугите в централата. Централата анализира всички обаждания по цифровия външен порт и ги разпределя различно в зависимост от типа на услугата. Обажданията за услуги за данни се разпределят с помощта на 32 програмируеми таблици предназначени за тези услуги.

В тези таблици едно предназначение може да бъде дефинирано тип на услугата. Една, от общо 32 таблици може да бъде определена за всеки цифров порт или за всеки директно избира номер.

Х.25 в D канала

Общата ISDN мрежа предлага предаване в D канала по ISDN връзка на Х.25 мрежови данни(Х.31). Разрешава се предаването на пакетно- ориентирани данни по D канала с максимална скорост 9600 bit/s. с допълнителни протоколи и съобщения. Предимството на предаването на данни по D канал е, че връзката за данни може да бъде направена едновременно и през определен В канал. Централата свързва пакетно- ориентираните данни през предефинираните връзки по S шината прозрачно.

Хотелски функции

Хотелските функции се дефинират по време на системната инсталация.Те съдържат специални свойства адаптирани за хотелски приложения, които са:

1. 
   входно- изходно меню
   
2. 
   панел за забрани
   
3. 
   забрана на трафика от стая в стая за шунтиране използването на секретен код.
   
4. 
   Събуждане
   
5. 
   Автоматична забрана на изходяща линия.
   

Описание на функциите- HICOM 300 е ISDN комутацоинна система, която задоволява изискванията за бърза комутация. Системата е разработена с оглед на бъдещето. Може да бъде конфигурирана така, че да подхожда на специфичните нужди на различните потребители. HICOM 300 е подходяща за всяко работно място. Предоставя всички предимства на ISDN технологии в модулни стъпала, които позволяват разширение от 30 до 10000 потребители. Като комутационно съоръжение е в състояние да предложи индивидуални решения, оформени поред нуждите на потребителя.

1. 
   Гласова поща- позволява комуникацията да се осъществява независимо от времето и мястото. На потребителите се предоставя персонална пощенска кутия. В нея могат да бъдат оставени съобщения, които след това потребителят може да възпроизведе. Ако на повиквания към телефон не бъде отговорено, гласовата поща автоматични се вмъква в линията и запаметява. Може да се прослушват съобщенията, да се добавят коментари към тях, да се пренасочват.При предаване на съобщението до повече абонати е възможно да бъде записано само веднъж и гласовата поща го разпространява автоматично до всички.
   
2. 
   Бързо номеронабиране- значително спестяване на разходи, благодарение на високите скорости на пренасяне на данните и многократното използване на линията за пренасяне на говор, текст и изображения.
   
3. 
   Разработен е специален терминал с ергономична клавиатура и екран за телефонистка. Със своя шрифт за слепи, терминалът е подходящ за обслужване на слепи телефонистки. Входящите повиквания се разпределят към свободни операторски места. Приоритетът на отговаряне на дадено повикване се определя по реда на пристигането му.директно могат да бъдат избирани максимум 40 местоназначения, а могат да бъдат паркирани до 10 повиквания.
   
4. 
   Създаването на мрежи с централата дава възможност да се образуват отделни телекомуникационни мрежи на местно, областно и международно ниво.
   

А) комутационен блок- изпълнява всички функции по пренос на съобщения и обслужва всички интерфейси на комутируемата мрежа и терминалите.

Комутационният блок е изграден от:

1. 
   Периферия- съответства на осем броя LTU(line Trunk Unit)- линеен канален модул, всеки от тях може да съдържа по 16 броя от SLM(Subscriber Line Module)- абонатни канални модули, ТМ(Trunk Module)- канални модули или DIU(Digital Interfase Unit) цифрови интерфейсни модули. Във всеки LTU има и линеен канален блок за контрол, който свързва периферията с централното оборудване. Максималният брой портове в един LTU е 256.
   
2. 
   Комутационно поле- време пространствен комутатор с 2048 канала. Основната му функция е неблокируема комутация на 32-та 4 Mbit/s речеви потока.
   
3. 
   Контрол- съставен от: микропроцесор с динамична RAM от 8 до24 Mbуt, в зависимост от типа на процесора; модул конференция и сигнализация; тактов генератор- синхронизира по външна честота и модул за контрол на цифровите потоци.
   

Изграден е от- контролен модул, подобе на този намиращ в комутационния блок; пероферия за памет- хард диск и драйвери; периферия за свързване на външни терминали(V.24, V.28, S0, U интерфейси)

В) адаптиращ сървър- състои се адаптери и крайни мрежови устройства. Адаптерите преобразуват конвенционалния интерфейс за терминали за данни, РС, факс адаптери от 2 и3 група и телексни терминали в цифров едно или дву- канален интерфейс. Крайните мрежови устройства предоставят предимствата на S0 bus, работещ като локално отдалечен офис от централата.

Адаптери

1. 
   за S0 интерфейс
   
2. 
   за U200 интерфейс
   
3. 
   интегриращи адаптери- за връзка РС към U интерфейс
   

1. 
   PNT- свързва S0 bus с U интерфейс.
   
2. 
   PNTQ- свързва S0 bus с U 1B1Q интерфейс
   

А) интерфейс за връзка с обществена мрежа;

1. 
   а/б/с- трипроводен аналогов интерфейс за съгласуване с телефонна централа тип А 29.
   

1. 
   а/б- неекранирана усукана двойка с диаметър 0.4-0.8 мм.
   

Импеданс на телефона- 1200 ом.

В) Интерфейс за ISDN услуги;

1. 
   S2M- първичен достъп
   
2. 
   4- проводен( две балансирано усукани двойки)
   

30хВ канала- всеки по 16kbit/s.

D- канал- 64kbit/s.

1. 
   S0- базов достъп
   
2. 
   4- проводен( две балансирано усукани двойки)
   

2хВ канала- всеки по 64kbit/s.

D канал- 16kbit/s.

1. 
   интерфейс за S0 bus
   
2. 
   4- проводен( две балансирано усукани двойки)
   

2хВ канала- всеки по 64 kbit/s

D канал- 16 kbit/s.

Обхват на шината- 150 м.

Разширена шина- 500 м.

Стойност на напрежението на сигнала- 3V

Г) интерфейс за цифрови телефони:

1. 
   U200- две неекранирани усукани двойки
   

Абонатен канал- 64 kbit/s.

D сигнализационен канал- 8 kbit/s.

Синхронизация- 8kbit/s.

Разстояние на предаване- 0.4 мм- 3 км.; 0.6 мм.- 5.5 км.

Стойност на напрежението на пренасяния сигнал- 2.4V

1. 
   U2B1Q- за крайно мрежово устройство- неекранирана усукана двойка с диаметър- 0.4- 0.8 мм.
   

Предаване на данни с квадратурен код и ехо заграждане.

тактова честота- 80kHz.

Ефективна битова скорост- 144kbit/s.

Обща битова скорост- 160 kbit/s.

Стойост на напрежението на пренасяния сигнал- 5V

Разтояние на пренасянв- 5 км.- 8 км.

1. 
   U интерфейс за крайно мрежово устройство- неекранирана усукана двойка.
   

Битова скорост- всеки по 64 kbit/s.

D канал- 16 kbit/s.

Стойност на напрежението на пренасяния сигнал- 4V

Разстояние на пренасяне- 0.6 мм-3,5 км.; 0.4 мм.- 2.5 км.

Е) интерфейс за мултитерминал МТ 3510:

1. 
   U- неекранирана усукана двойка с диаметър 0.4-0.8 мм.
   

D канал- 16 kbit/s.

Синхронизация- 8 kbit/s.

Сигнализация- 8 kbit/s.

Обща скорост- 160 kbit/s.

Стойност на напрежението- 1V

Разстояние на пренасяния сигнал- за хомогенна линия 0.4-0.8 мм- 1 км.

3. Проектиране на мрежата

3.1. Трафични аспекти

Капацитетът на една Автоматична Телефонна Централа (АТЦ) се определя от броя на свързаните към нея абонати и съединителни линии. От капацитетът обаче, зависи само броят на личните съоръжения, докато оразмеряването на груповите съоръжения, които са преобладаваща част, в малка степен зависи от капацитета. За определяне на капацитета на груповото комутационно и управляващо оборудване главна роля играе т.нар. телетрафик. Той зависи от това колко, с каква продължителност и кога се правят повиквания от телефонните абонати свързани към централата. Натоварването на централата се определя от броят на постъпващите в нея повиквания, взети с тяхната продължителност, която се нарича обем на телетрафика. Следователно трафикът е интегрална оценка за натоварването на комутационната система от телефонният информационен поток.Обема на трафика, зависи не само от повикванията завършващи с разговор, но и от всички опити за установяване на връзка, т.е. всяко заемане на съоръженията. Обемът на трафика като интегрална оценка, не дава достатъчно данни за оразмеряване комутационната система. По- важна характеристика е интензивността на трафика, която се дефинира като обем на трафика за единица време.

Определяне на средната продължителност на едно повикване.

Най- голям дял общият трафик имат повикванията завършващи с разговор.

С ще означим продължителността на повикване завършващо с разговор.

- време за отговор на системата

- продължителност на слушане знак централа

- време за номеронабиране

- време за изпращане на повиквателен сигнал

T- време на чистия разговор

При импулсно набиране на номер, който в има три цифри се определя по следния начин:

0,5 е времето за избиране на една цифра

1сек е времето между цифрите

1,5сек е времето за комутация между цифрите

При тонално набиране се получава:

Най- съществено влияние върху общата продължителност на заемането оказва продължителността на разговора. Това е случайна величина, чиято функция на разпределение има показателен закон:

където Т е математическото очакване. Средната продължителност на разговора може да се определи чрез следната формула:

Общата продължителност на заемане, завършващо с разговор се получава по следният начин:

При повиквания незавършващи с разговор, продължителността зависи от причните. При случаите, когато виканият абонат не отговаря продължителността на заемането се формира по следия начин:

В случаите на зает абонат продължителността на заемането се формира по следия начин:

Заемания незавършващи с разговор поради грешка от страна на викащия абонат ще означим с .Средната продължителност на едно заемане се определя по следния начин:

Възможни са няколко начина за изчисляване на трафика в една система.

1. 
   Интензивността на трафика е равна на сумарната продължителност на времезаеманията, разделена на периода на наблюдение.
   
2. 
   Трафикът е равен средният брой едновременно заети обслужващи устройства за даден период от време.
   
3. 
   Трафикът е равен на средният брой постъпили повиквания за средно време на едно обслужване.
   

Определяне средната дължина на абонатната линия.

Максималната дължина на абонатната линия зависи от нормата на затихване и от постояннотоковото съпротивление на линията.Общата дължина на всички абонатни линии е:

Общият брой на абонатите в централата е:

Следователно средната дължина на абонатната линия е:

Площа на района на централата е и следователно:

Ако района на централата е квадрат, аналогично се показва, че:

т.е. средната дължина на абонатната линия се увеличава незначително.В случая района на централата е паралелепипед с лице S=a.b.c=200.20.10=40000 кв.м.На практика обаче, действителната дължина на абонатната линия е по- голяма. За това ще приемем коефициент за отношение между действителната дължина на абонатната линия и тази от централата до терминала за 1.

За оразмеряването на телефонната мрежа ще използвам цифрова учрежденска телефонна централа Varix content 840.

Основният конструктивен елемент на централата, по отношение на механичната и конструкция е т.нар. рамка. Използват се четири типа рамки, които се комбинират по различен начин.

Основните градивни елементи на централата са платки, които се разполагат в етажни рамки и образуват четири основни типа етажи.

Имайки в предвид броят на абонатите на централата по задание, ще използвам следните платки за конфигуриране на централата:

1. 
   Платка централен процесор.
   
2. 
   Платка управление на вход/изход- входно-изходния контролер, разположен на тази платка, управлява обмена на данните между модулите и извършва декодирането на сигналите, постъпващи от централното управление към платка управление на прекъсванията. Всяка такава платка поддържа комуникация с четири модула- заема 4 порта
   
3. 
   Платка- Управление на прекъсванията- за всяка рамка се определя една платка, чрез която се извършва декодиране и наблюдение на прекъсванията, постъпващи от централния процесор към модулните процесори. Управлението на прекъсванията приема сигналите от периферните устройства, като ги препраща към централното управляващо устройство, извършва управление на ИКМ сигналите, формира основните сигнали при откриване на грешка.
   
4. 
   Платка за аналогови абонатни комплекти- абонатните комплекти представляват действителния интерфейс между терминалното оборудване и централата. Функциите включват следене на абонатната линия, защита от свръхнапрежения, протоколи по сигнализация, преобразуване от 2- проводна в 4- проводна връзка, аналогово- цифрово и цифрово- аналогово преобразуване. Ще използвам платка с осем абонатни комплекта заемаща осем порта.
   
5. 
   Платка цифрови абонатни линии- платката служи за включване на цифрови абонатни линии по S0 интерфейс, заема осем порта. На всеки порт се конфигурират по два напълно независими абоната. На практика могат да се конфигурират повече от два абоната но при повече от два заети станалите са неактивни. Към нея се включват цяла гама комфортни телефонни апарати от серията SDxx. Те могат да бъдат със или без вграден RS232 порт.
   
6. 
   Платка цифрови абонатни линии по S2 интерфейс.
   
7. 
   Платка за цифрови съединителни линии- избирам платка за включване на цифрови съединителни линии по S2 интерфейс, заемаща един порт.
   
8. 
   Платка комплекти за конферентна връзка- на една платка се разполага два комплекта. Всеки комплект позволява изграждане на конферентна връзка между трима абонати. Възможно е включване на двата комплекта за изграждане на връзка между шест абоната. Платката заема четири порта.
   
9. 
   Платка приемници- на нея са разположени комплекти за номеронабиране с три приемника на тонален набор и две авариини включвания.
   
10. 
    Платка компютърен интерфейс- чрез нея към централата едновременно се включват печатащо устройство, операторският пулт на телефонистка, и три РС.
    
11. 
    Захранващ блок- на всеки етаж се монтира отделен захранващ блок. Предназначението му е да осигури необходимите напрежения за функционирането на платките, разположени на етажите:
    

Различните конфигурации на централата се изграждат от четири типа етажи. Отчитайки броят на абонатите по задание, избирам етаж състоящ се от две рамки. Общият брой на етажите ще бъде четири.На първия етаж се разполагат платка централен процесор, двете платки за цифров автоматичен вход 2Mbit., две платки управление на прекъсванията(едната с тактов генератор), платка компютърен интерфейс, платка за конферентна връзка и осем места за поставяне на платки с осем порта и четири места за поставяне на платки с четири порта. Останалите три етажа ще съдържат по две платки управление на прекъсванията, платки приемници и места за поставяне на платки с до осем порта. Общият брой на модулите използвани при конфигурирането на централата е:

1. 
   платки за аналогови абонатни комплекти- 38
   
2. 
   платки за цифрови абонатни комплекти- 2
   
3. 
   платки за цифров автоматичен вход 2Mbit- 2
   
4. 
   захранващ блок- 4
   
5. 
   платка приемници- 4
   
6. 
   платка управление на прекъсванията- 8
   
7. 
   платка компютърен интерфейс- 1
   
8. 
   платка за конферентна връзка- 1
   
9. 
   платка централен процесор- 1
   

Конфигурацията на етажите и разположението на платките е показано на следващата фиг. 1.

П П П П П Ц П П П П П П П

1. 
   
   Каталог: arhiv
   arhiv -> Основни научни и научно-организационни приноси
   arhiv -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия
   arhiv -> Тестът на Фагерстрьом дава точкова оценка за степента на Вашата никотинова зависимост
   arhiv -> Дирекция „Култура и образование“ Отдел „Култура“ Камерна сцена София 2007
   arhiv -> Семинари за родители: " Parent Effectiveness Training"
   arhiv -> Частно средно общообразователно училище еспа
   arhiv -> В конкурсите по Темата на годината „Св. Св. Кирил и Методий нашият клас спечели следните грамоти
   arhiv -> Частно средно общообразователно училище еспа
   
   
   
   Изтегляне 1.3 Mb.
   
   Сподели с приятели: