Дипломна работа телефонни централи увод

Рамката е разделена на пет области, четири от които осигуряват заглавните информации, използвани за управление на функциите на различните слоеве. Заглавните информации на регенераторната и мултиплексната секции съответстват на функциите на регенераторната и мултиплексната секции, а заглавната информация на пътя- на слоя на пътя. Заглавните информации на пътищата от по- нисък ред са разположени винаги в пространството на товара на синхронния транспортен модул. Предимството на концепцията за слоеста структура се състои в това, че на практика в процеса на пренасяне на сигнала се извършва “разпределение на работата”, при което всяка една стъпка на преобразуване или обработка на сигнала може да се извърши независимо от останалите.

1. 
   Синхронност на основните модули
   

• 2 Mbit/s

Синхронните мултиплексори могат да поемат трафик от всеки един от стандартните плезихронни интерфейси. На практика се извършва директно мултиплексиране, което елиминира междинната обработка на цифровите потоци.

1. 
   Синхронни интерфейси
   

1. 
   Синхронни потоци от по- висок ред
   

За организиране на автоматичния вход, ще използвам STM-1 мултиплексор UMUX 1500 (универсален мултиплексор), на Швейцарската фирма ASCOM. UMUX 1500 е универсална преносна система, принадлежаща към фамилията UMUX, осигуряваща максимален трафичен капацитет и висока степен на функционалност, включваща три интегрирани нива на обработка:

1. 
   SDH (STM-1) с възможност за обработка на ниво VC-12 (отделяне на 63х 2Mbit/s сигнал).
   
2. 
   Кросконект на ниво 2Mbit/s (128х 2Mbit/s).
   
3. 
   Кросконект на ниво 64 или nx64kbit/s (8x2Mbit/s).
   

UMUX 1500 може да поеме комбинация от различни интерфейсни модули. Системата поддържа стандартите V5.x за свързване към цифрови PSTN/ISDN централи.Може да бъде конфигуриран като IP модул за концентриране на трафика, в обединение с xDSL настолни модули. Осигурява SDH STM-1 свързване към основната мрежа.

За да се осигури съвместното действие на UMUX системата с различните интерфейсни модули, са необходими: минимална платформа- основна система и система за управление. Основната система се състои от следните модули:

1. 
   UMUX събрак
   
2. 
   Контролен модул
   
3. 
   Токозахранващ модул
   

Мрежовия елемент на системата се състои от:

1. 
   основна система
   
2. 
   интерфейсни модули според осъществяваното приложение
   
3. 
   модули за дистанционно управление.
   

SINIO

PBUS Units

SINAK

PSON2

PHLC1

Units

Sistem Contol

COBUX

Sistem Interface

Sistem Control

COBUX
POSUS

1. Manadement

Supply

1. Alarming

1. Sinchronisation

-5 Vdc

Системата UMUX 1500 предлага различни модули за задоволяване на потрбителските интерфейси:

1. 
   STM-1 оптичен модул
   

1. 
   ISDN BRA интерфейс
   

1. 
   ISDN BRA интерфейс
   

1. 
   Интерфейс G.703/G.704(2Mbit/s)
   

Импеданс на линията- 75Ω или 120Ω.

1. 
   Интерфейс за данни
   

- Двупроводен абонатен интерфейс

1. 
   Двупроводен интерфейс по съединителна линия
   
2. 
   Интерфейс за Ethernet мрежа 10 Tbase
   

Системата разполага и с много други интерфейсни модули, които обаче нямат отношение към настоящи проект.

Конфигурацията на мултиплексора необходима за преобразуване на двата входни 155Mbit/s цифрови потока до ниво 2Mbit/s, ще съдържа:

1. 
   UMUX събрак.
   
2. 
   Управляващ модул COBUX 1+1 за резервиране
   
3. 
   Захранващ модул POSUS. Не е необходимо резервиране на захранващия модул заради конфигурацията на мултиплексора.
   
4. 
   STM-1 оптичен модул с два оптични порта- SYNIO.
   
5. 
   Модул LOMIF съдържащ осем порта 2Mbit/s по G.703.
   

STM1

VC-4

TU-3

VC-3

TU-2

C-2

6312

VC12

2048

Vc11

1544

C-n

1. SDH мултиплексиране в UMUX1500

STM1
SYNIO

X1 x1

X1 x1

AU-4

X1 x1

TU12

TU12

VC-3

VC-3

TU-3

TU12

C-12

2048kbit/s
фиг.9

8х2Mbit/s интерфейсен модул LOMIF

Този модул съдържа осем електрически интерфейса съгласно ITU-T, препоръка G.703, за 2Mbit/s трафичен сигнал.

Всеки от 8х2Mbit/s сигнал, може да бъде завършек, ако структурата му съгласно ITU-T G.704, е демултиплексирана в 31 тайм- слота, вски по 64kbit/s. Крайният сигнал и неговия тайм- слот, могат да бъдат използвани за 1/0 кръстосана връзка.

8x2Mbit/s интерфейс са намира на предния панел на модула. В зависимост от кабела, са възможни 120Ω и 75Ω терминирани.

Двата 155Mbit/s, цифрови потока, след оптичен разпределител се довеждат до двата оптични порта на оптичния модул SYNIO.

След отделяне на сигнали на ниво 2Mbit/s,(чрез модул LOMIF), два от тях трябва да се свържат съответно към двете двумегабитови платки за автоматичен вход на телефонната централа. Останалите шест могат да останат за резерв.

Отчитайки факта, че двумегабитовите платки се разплитат на симетрична усукана двойка, а 2Mbit/s сигнал излизащ от модул LOMIF на мултиплексора е на коаксиален кабел (BNC), усуканите двойки трябва да се свържат с коаксиален преходник за 75Ω.

На следващата фигура е даден общ изглед на конфигурацията на

Мултиплексора.

Мултиплексната система заедно е с прилежащите към нея кабелен носач и дефлектор за отвеждане на топлината ще бъдат поставени в 19” шкаф. Под него ще се намира оптичния разпределител. Най- от долу ще се разположат батерии за осигуряване на непрекъсваемо токозахранване при евентуално отпадане на мрежовото токозахранване. На следвеащата фигура е показана подредбата в 19” шкаф.

капак

капак

дефлектор за топлина

батерии

Целта на на номерационния план е да свърже по подходящ начин всеки абонат със собствен номер в рамките на селището, страната и световната мрежа. При изграждането на номерационния план има стремеж да се използват по- малко цифри за по- голямо удобство на абонатите. Намалява се вроятноста за погрешно избиране, намалява се непроизводителното заемане на съоръженията и т.н.

МККТТ ограничава дължината на телефонния номер при международно избиране до 11 цифри. Той съдържа:

1. 
   Код на зоната в света- състои се от една цифра и разделя света на девет зони.
   
2. 
   Код на страната- състои се от една или две цифри.
   
3. 
   Код на зоната в страната- определя се от националния номерационен план и разделя страната на зони.
   
4. 
   Код на централата- идентифицира крайната централа към която е свързан абоната- състои се от една, две или три цифри.
   
5. 
   Код на абоната- той зависи от големината на централата. Най- често е четири или повече цифри.
   

Номерационния план може да бъде открит или закрит. Открития номрационен план, не е с фиксиран брой на цифрите. Броят на цифрите, които трябва да се наберат за дадено повикване се определя от броя на комутационните стъпъла през които трябва да се премине.При закрития номерационен план се набира еднакъв брой цифри за всяко повикване.

Отчитайки броя на цифрите на абонатите избираме открит номерационен план. Номерът на всеки абонат ще се състои от три цифри плюс още четири идващи от градската централа по цифров автоматичен вход.Списък на вътрешните номера:

200231262293334365396427458489520201232263294335366397428459490521202233264295336367398429460491522203234265296337368399430461492523204235266297338369400431462493524205236267298339370401432463494525206237268299340371402433464495526207238269300341372403434465496527208239270301342373404435466497528209240271302343374405436467498529210241272303344375406437468499530211242273304345376407438469500531212243274305346377408439470501532213244275306347378409440471502533214245276307348379410441472503534215246277308349380411442473504535216247278309350381412443474505536217248279310351382413444475506537218249280311352383414445476507538219250281312353384415446477508539220251282313354385416447478509540221252283314355386417448479510222253284315356387418449480511223254285316357388419450481512224255286317358389420451482513225256287318359390421452483514226257288319360391422453484515227258289320361392423454485516228259290321362393424455486517229260291322363394425456487518230261292333364395426457488519

4. 
   Проектиране на оптичните съединителни линии
   
   1. 
      Международни изисквания и изисквания на БТК за:
      

1. 
   Кабел за външно полагане
   
2. 
   Кабел за вътрешно полагане
   
3. 
   Оптични съединители
   
4. 
   Съединителна оптична муфа
   
5. 
   Оптичен съединител
   

Кабел за вътрешно полагане- спецификация на вътрешен кабел.

Всички спецификации са в съответствие с техническите изисквания за външен влакнесто оптичен кабел, с изключение на кабелната структура, която трябва да бъде неметална. Вътрешния кабел трябва да удовлетворява условията за не разпространение на горене и отделяне на токсични газове при горене.

Описание на кабела- в зависимост от употребата си кабелът трябва да се състои от:

1. 
   едно влакно
   
2. 
   6, 12 или 24 влакна или повече
   

Централен силов елемент- допуска се използването на централен елемент в конструкцията от подсилено фибростъкло с полимерна обвивка.

Периферен силов елемент- силовият елемент от арамидна прежда е разположен под кабелната обвивка равномерно около кабелната сърцевина.

Външна обвивка- трябва да се състои от един или повече слоя от неразпространяваща горенето, светлинно стабилизирана пластмаса не съдържаща свободни халогенни елементи.

Физични и механични параметри

Температурен обхват- трябва да бъде както следва

1. 
   за експлоатация- от –10 до +10 градуса.
   
2. 
   за съхранение- от –20 до +70 градуса
   
3. 
   за монтаж- от 0 до +40 градуса
   

Сила на опън- трябва да бъде не по- малка от 250N

1. 
   Видове оптични съединители- оптичните съединители трябва да бъдат FC/PC или FC съвместими едномодови съединители с конфигурация щифт- адаптер- щифт и винтов механизъм за свързване.
   

Затихване- максималното внесено затихване на оптичните съединители трябва да бъде 0.5 dB в оптичните обхвати λ=(1310+_30)nm и λ=(1550+_20)nm

Загуби от обратно отражение- загуби от обратно отражение от съедините в оптичните обхвати λ=(1310+_30)nm и λ=(1550+_20)nm трябва да бъдат в следните граници:

1. 
   по големи от 35dB
   

Сила на опън- максималната допустима сила на опън, приложена върху монокабел, трябва да бъде не по- малка от (100+_5)N, скорост на прилагане на силата 5N/s. Максималната допустима сила на опън, приложена върху оптичен съединител монтиран на оптично влакно с вторично покритие, трябва да бъде не по- малка от(5+_0.5)N, скорост на прилагане на силата 0.5N/s. Точката на прилагане на силата трябва да бъде на 0.3 m от края на съединителя. Загубите в съединението по време на изпитанието не трябва да се променят с повече от 0.2dB. загубите от обратно напрежение се контролират преди, по време и след провеждането на изпитанието.

Стабилност на затихването на съединението- загубите в съединението след 500- кратно съединяване и разединяване не трябва да се променят с повече от 0.2dB. Загубите от обратно отражение се контролират преди, по време и след провеждане на изпитанието.

Устойчивост на вибрации- съединителят трябва да издържа изпитване на вибрации.

Климатични изпитвания- правят се при:

1. 
   сух студ
   
2. 
   висока температура
   
3. 
   влажност комбинирана с висока температура
   

Изпитванията на отделните партиди съединители се провеждат върху случайни извадки от дадена партида. Минималният размер на една извадка е 10 образци.

1. 
   Съединителна муфа- муфата за оптични кабели трябва да осигурява защита срещу външно влияние и механична защита за съединения за всички видове външни и вътрешни влакнесто оптични кабели.
   

1. 
   корпусът на муфата трябва да бъде изработен от полимерни материали.
   
2. 
   металните части на муфата трябва да бъдат устойчиви срещу корозия.
   
3. 
   компонентите на изделието трябва да издържат съхранение при температури от –30 до+60 градуса.
   
4. 
   Компонентите на комплектите муфи не трябва да имат дефекти, които биха повлияли неблагоприятно върху работната характеристика на изделието.
   
5. 
   Температурния монтаж на муфата трябва да бъде в границите от –5 до +46 градуса.
   

Муфата като система и компонентите й не трябва да имат дефекти, пори, пукнатини и видими с невъоръжено око включвания. Не трябва да се наблюдават дефекти, които ще повлияят неблагоприятно върху качествените характеристики на изделието.

Изисквания и критерии- херметичността на муфата трябва да бъде проверена чрез прилага на налягане 40kPa за период от 15 мин. при потопена във вода муфа при стайна температура. Муфата трябва да се смята за херметична, ако на съществува непрекъснат поток от въздушни мехурчета, излизащ от нея.

Необратимо нарастване на оптичното затихване

То трябва да бъде измерено, като се използва оптичен източник и измерител на мощност, работещ при λ=1550+_20nm. Нарастването на затихването не трябва да надвишава 0.1 dB за всяко входящо влакно.

1. 
   Оптичен разпределител- оптичният разпределител трябва да организира и защитава свързванията на влакнесто оптичния кабел. Конструкцията трябва да гарантира лесен достъп до всички връзки и заварки. Оптичният разпределител трябва да съдържа една или повече касети за защита на заварките между оптични влакна между вътрешни кабели и оптичните съединители с опашки. Оптичният разпределител трябва да бъде проектиран за използване в сградата на централата.
   
2. 
   Баланс ма мощностите
   

1. 
   Номинална мощност на излъчване на оптичния предавател ( лазарен диод LD, полупроводников диод LED)
   
2. 
   Чувствителност на оптичния приемник (лавинен диод PD, PIN фотодиод)
   
3. 
   Константа на затихване на оптичното влакно
   
4. 
   Дължина на оптичната линия (от оптичен предавател до оптичен приемник) L км.
   
5. 
   Максимално допустимо затихване на оптичните заварки
   
6. 
   Брой на заварките
   
7. 
   Загуби в пасивния оптичен разпределител
   
8. 
   Брой на пасивните оптични разпределители
   
9. 
   Запас от оптична мощност
   

1. 
   
   
2. 
   - ( А- общи загуби)
   
3. 
   
   

2.

Тези неравенства удовлетворяват приемо-предавателната апаратура. Запасът от 3 dB дава възможност за увеличаване на затихването в предавателя и приемника в следствие на стареенето.

1. 
   Строителство на оптичната линия
   

Свързването на отделните дължини защитни тръби става чрез съединители, които осигуряват непрекъсната връзка на тръбите.

Изтеглянето на оптичния кабел в защитната тръба става с помощта на лебедка, чрез предварително изстрелване на стоманено въже в тръбата.

Барабан със строителна дължина 2000м се разполага около средата на участъка. Изстрелва се чрез сгъстен въздух стоманено въже в посока обратна на изтеглянето, като в края на въжето има закачен водещ уплътнител и противоусукващ елемент. Сгъстеният въздух се подава от компресор. След това директно се изтегля оптичния кабел. Останалата част от кабела на барабана се навива на осморака и по аналогичен начин се изтегля в другата посока.

В сградите се изтегля и/или полага стационен кабел, чиято цел е да свърже външният(съединителен) кабел с оптичния разпределител. Свързването става в кабелно помещение. Трасето на кабела в сградите се изгражда с добре укрепени метални скари, върху които се укрепва чрез пластмасови превръзки оптичния кабел.

Отделните строителни дължини на оптичния кабел се свързват в муфи за оптични кабели.