Курортни местности и туристически обекти

За архитектурата в Смолян може да се каже, че това е може би единственият град в страната ни, в който сградите следват определен стил и отклонения няма. Всички жилищни и обществени сгради съществуват в пълна хармония и гледката е наистина прекрасна, без грозни израстъци от стъкло и бетон и без разноцветни багри в карибски стил.

Хората са мили и любезни, но безкрайно бавни. Това е по-скоро чар – те не бързат за никъде, наслаждават се на всеки миг живот сред тази красота и свежест.

Всеки от кварталите на Смолян има какво да покаже. В квартал Смолян /Езерово/ например,биха могли да се разгледат великолепните къщи в родопски възрожденски стил - Мерамовата, на Сариеви, на Присадов и още няколко. Сводестият мост (Бейската кюприя) над река Черна е построен в началото на XVIII век.

В Смолян има и други забележителности – още музеи, къщи и старини, но районът около града е богат на природни феномени – скалата, надвиснала над западния край на Смолян – Невястата, близките пещери, най-известни сред които са Ухловица, Надарска, Калето и Голубовица.

Близо е и известното по цяла България с вкусния си фасул село Смилян – тук е толкова красиво, ливадите са толкова тучни и зелени, че създават впечатление като от маслен пейзаж. В Смилян се намира мандрата Млечен дом, към която има и хотел. Хората са гостоприемни и срещу невисоки цени ще си купите малко тиха почивка, чаша току-що издоено мляко и някое сиренце, приготвено от мляко от родопска крава, но по швейцарска рецепта.

На 12 км от Смолян в северна посока е и един от най-известните ни ски-курорти – Пампорово. Тук е и кулата на връх Снежанка, където по-смелите могат да се качат и да разгледат околността буквално от птичи поглед.

Близо до връх Рожен в Средните Родопи, на няколко километра от Пампорово и Смолян, се намира най-големият научен комплекс по астрофзика на Балканите – астрономическата обсерватория Рожен.Тя е отворена през 1981 г като научно звено на Българската академия на науките. Обсерваторията разполага с едни от най-големите телескопи в света за наблюдение на небесните тела. Разходката дотам е изключително приятна, особено през лятото, защото обсерваторията е разположена в прекрасна местност на 1760 м н.в. близо до Роженските ливади.

В Смолян се намира сравнително голям планетариум, който също е отворен за посетители. Не случайно именно тук се намират две от най-големите съоръжения за наблюдение на небесните тела. Надморската височина и климатът, както и географското разположение предлагат идеални условия за наблюдение – безоблачно небе и чист въздух.

В района на Смолян се намират и едни от най-красивите места в България-с. Гела, Широка Лъка и Стойките, а също и Чепеларе.
Широка Лъка е село с вековна история, а запазените му старинни възрожденски къщи го нареждат след най-красивите кътчета а страната ни. Намира се между Смолян и Девин, в самото сърце на Родопите. В селото има над 100 паметника на културата, което е и причината да бъде обявено за архитектурен и етнографски резерват.

Къщите му са накацали по стръмните калдъръмени улички, като повечето от тях са все още обитавани и добре поддържани. По-голямата част от къщите са големи и масивни, предимно двуетажни с каменни основи, а високи дувари от бял камък ги крият от любопитните погледи. Покривите са покрити с каменни керемиди, а вътрешни дървени стълбища отвеждат до втория етаж.

Заради тежкото османско робство архитектурата в региона е значително изменена, с цел да предлага на обитателите повече защита и сигурност. Затова в повечето къщи има скрити долапи и тайници, които да крият семейството при нападение.

Освен красивите къщи, Широка Лъка има и други забележителности, сред които старата църква Св. Богородица, която според едно предание е построена само за 38 дни.

Тук се намира и основаното през 1972 г. училище за народно пеене и народни инструменти. Неслучайно това училище е отворено именно тук – Широка Лъка е може би най-емблематичното място за българската народна музика. Тук е домът на родопските каба гайди, както и на най-добрите майстори на гайди и гайдари в страната. Всеки настръхва при звука на гайдите, разказващи ни със своите песни за векове на гнет, мъчения и робство. Тук почти всяка къща е дом на музикант, музиката е част от ежедневието на селото, както и на неговата история. Това определя Широка лъка освен като архитектурен и етнографски, също и като фолклорен резерват, единствен по рода си в цялата страна.

Прекрасната родопска природа и близостта на селото до важни исторически и природни забележителности го превръщат в много интересна туристическа дестинация. В селото има няколко хотела, както и къщи за гости, където можете да се насладите на родопското гостоприемство, а прословутата родопска кухня ще ви направи свой роб до края на живота ви.

В сърцето на Родопите, почти до южната граница с Гърция, се е сгушило красивото градче Златоград. Неговата най-голяма гордост наред с вековната история и величествената природа, е Етнографският ареален комплекс Златоград. Той е уникален и единствен по рода си заради факта, че е плод единствено и само на частна инициатива.

Подобен е на комплекса Етър до Габрово, но златоградският се намира в сърцето на града и достъпът до него е лесен и бърз. И тук човек може лесно да изгуби връзката с действителността и да се потопи в отминали епохи, да стои и часове наред да наблюдава майсторството на занаятчиите.

Всеки майстор с радост ще ви посрещне, ще ви обърне специално внимание и ще отговори на всичките ви въпроси. Някои късметлии могат да си тръгнат и с подаръче или почерпени.Тук могат да се разгледат отблизо всички работилници – занаятчиите няма да ви спрат да разгледате всяка подробност от работното им място. В района на комплекса функционират много работилници – терзийска, гайтанджийска, сарашка, ножарска, златарска, медникарска, резбарска, грънчарска и тъкачна. Във всяка една от тях може да си купите някакъв продукт или да си поръчате такъв. Тук има също и магазин за сувенири. След дългата разходка в кафеджийницата може да изпиете чашка въртяно кафе, а ако не ви се тръгва – може да похапнете родопски гозби в някоя от местните гостилници.

В района на Златоград има много хотели, предлагащи добри условия за настаняване.за любителите на планината и тихата почивка, това място много ще допадне, защото освен че предлага връщане назад във времето, то е здраво свързано с настоящето и тук няма да ви липсват никакви градски удобства и забавления.

Курортът е разположен на 1650 м.н.в., в подножието на връх Снежанка (1926м.). От върха, на който е построена високата 156 м. Телевизионна кула се спускат множество ски-писти към курортния комплекс и към Смолянските езера.

Курорта и ски-пистите са обградени с вековни ели, което прави курорта изключително красив и привлекателен. Общата дължина на ски-пистите е 18 км. Лифтовете и влековете които обслужват пистите са с капацитет 7000 човека на час.

Климатът е благоприятен за туризъм, като средногодишната температура е 8°C, над 150 дни в годината се задържа снежната покривка, а слънчевите дни са близо 270.

Курортът е основан през 1933 година. Оттогава до днес са построени много хотели, търговски центрове, ресторанти, барове, центрове за услуги и забавления, ски-съоръжения и ски-писти.

В Пампорово хотелите са над 20 - 2 четиризвездни, 5 тризвездни и други.

В местността Ардашлъ се намира вилно селище “Малина” с 20 кокетни вили.

В курорта са построени и много ведомствени почивни станции. Общата леглова база възлиза на около 7500 легла.

Най-известни хотели са Перелик, Мургавец, Преспа, Рожен, Снежанка, Орфей и Панорама – всички носещи имената на най-големите родопски върхове.

В курорта има и нови и модерни хотели – Финландия, Пампорово.

В близост до Пампорово се намират курортните селища – Стойките (5 км.), етнографския комплекс Широка лъка (10 км.), Проглед (3 км.), Момчиловци (17км.), които са подходящи за ски- и селски туризъм. На 10 км. на север се намира курортният град Чепеларе, а на 11 км. на юг се намира административният център Смолян.

През лятото Пампорово е привлекателно място за туристи със своята прекрасна природа, чист въздух, слънчеви и прохладни дни. В някои хотели предлагат отлични програми за възстановяване и профилактика в рехабилитационни и медицински центрове. Плувни басейни, боулинг, тенискортове, стрелбище за стрелба с лък, високопланинско колоездене са част от спортните забавления които предлага курорта.

Зимата тук е истински рай за скиори и сноубордисти. Ски и сноуборд могат да се карат от края на ноември до края на април. Общо снежните дни са над 150, а снежната покривка често достига до над 2 м. Ски-пистите са с различна дължина и с различна трудност. За начинаещи скиори са построени няколко (зелени) писти и няколко плацове оборудвани с мини влекчета. За напреднали има няколко много стръмни (черни) писти. За любителите на ски бягането и биатлона има изградени писти около връх Снежанка и спортно стрелбище в местността Язовира.

В Пампорово работят няколко ски-училища с високо квалифицирани преподаватели. Около пистите и в хотелите се намират около 15 ски-гардероба с общо над 8000 комплекта модерна ски и сноуборд екипировка.

В Пампорово се провеждат международни и национални състезания по ски алпийски дисциплини за мъже и жени, ски бягане, ски ориентиране, биатлон и други зимни спортове. Напоследък из пистите на курорта набира популярност зимния маутинбайк. За сноубордистите, особено в свободния стил, Пампорово предлага отлични условия. На пистата Снежанка1 (Малката стена) местният сноуборд клуб “Сноуборд общество” построи халфпайп – дълъг около 150м. с високи 3м. стени.

Ежегодно тук се провеждат най-силните български състезания в свободния стил. При х.Студенец има няколко сноуборд училища, които предлагат професионално обучение. Нощем Пампорово предлага интересни предложения за забавления.

В почти всеки хотел има нощен бар или денсклуб, като най-известния е “Белият елен” в Търговския център.Обикновено в денс клубовете се организират купони с европейска и американска поп музика.

Ресторанта “Чевермето” е най-добрият в курорта. Той е построен и обзаведен в стар родопски стил и предлага традиционните родопски ястия и напитки, както и прочутото родопско чеверме. Ресторанта предлага на гостите си развлекателна родопска фолклорна програма.

Най-интересното място за всички туристи е панорамният бар на кулата Снежанка на 2030 м.н.в. Гледката при ясно време е фантастична. Като на длан се вижда целия курортен комплекс и всички ски-писти.

На юг се вижда Смолянската тераса със Смолянските езера, а в далечината гръцката част на Родопа планина.

На запад – връх Голям Перелик, село Стойките, село Гела, както и панорамна гледка към Рила и Пирин.

На север се вижда Стара Планина, на изток – платото Рожен, куполът на Националната астрономическа обсерватория Рожен и ридовете на Източните Родопи .Много туристи – български и чуждестранни, предпочитат да прекарат почивката си в Пампорово. През зимата най-голям е броят на чуждестранните туристи от Великобритания, Холандия, Дания. Със забележителностите си, уникалната природа, добрите условия за ски и сноуборд, множеството възможности за забавления и отмора Пампорово е едно от най-привлекателните места в България и предпочитано място за почивка за много хора. Не случайно Пампорово е наречено “перлата” на Родопите

Днес почти всички места за отсядане в града предлагат пълен пакет спа процедури и добри специалисти, които ще ви помогнат да отърсите сетивата си от стреса и да ги пренастроите за наслада и удоволствие.

В града има и много открити басейни с топла минерална вода, които събират през лятото туристи, а през зимата ентусиасти. Градът е красив и модерен и няма да ви разочарова откъм забавления. Ако все пак ви е омръзнало глезенето и обгрижването, можете да се разходите из оживения център на Велинград и да посетите някое от многобройните заведения, предлагащи неповторими кулинарни изживявания

Девин е сравнително малък град в Южна България, сгушен в гънките на Родопите. Къщите са разположени амфитеатрално, което е много атрактивно и очарователно. Историята на Девин е от древни времена. В района са намерени много останки от каменната ера, както и от тракийските времена. Много легенди свързват митичния цар Орфей с девинския край. Малък музей в града може да ви разкаже подробно за историята на региона, както и да ви покажи интересни артефакти.

В района на Девин са разположени едни от най-чудните природни забележителности в България. Тук се намират Триградското ждрело, красивата Ягодинска пещера, както и страшната пещера Дяволското гърло. И двете са отворени за посещения и предоставят гид, който изнася беседи.

В този район започват и завършват много екопътеки и туристически маршрути. Тук се предлагат и организирани посещения с катерене до някои от най-интересните пещери. Богатата природа на девинския край ни е донесла ценни растения и подправки, сред които и лечебния мурсалски чай.

Освен с чудна природа и древна история, Девин е известен и с минералните си извори. Водата им освен вкусна, е и лековита. Прекрасни условия за спа туризъм предлагат няколко хотела в града и региона, където нищо няма да ви липсва и ще почивате в разкош и тишина.

По пътя между Девин и Кричим се намира и един от най-интересните язовири в страната – Въча. Стръмните му брегове не са особено подходящи за риболов, но по пътя има няколко хотелчета с понтони, откъдето риболовът е приятен и лесен. Атракцията на района на язовира са плаващите къщи, повечето частни, но могат да се наемат срещу заплащане. Приключението да нощуваш в къща, плаваща сред черните и дълбоки води на язовира, е наистина уникално.
Красиви местности: Юндола, Триградско ждрело, Чудните мостове, Белинташ, Дяволски мост (Ардино).

Природата е величествена и вечна. Скалите променят формата си, реките сменят своя път. Но усещането за величието и красотата на суровата природа се запазва.

Планинската природа, с мащабите и цялата си суровост, кара човек да се чувства малка и незначителна песъчинка, твърде мимолетна, за да остави след себе си осезаема диря.

Буйновското ждрело разкрива напълно това величие.Намира се в западните Родопи, между Ягодина и Тешел. Разположено е от двете страни на Буйновска река.

Успоредно се намира и Триградското ждрело, още по-величествена маса от скали и възвишения.Буйновска река може да бъде проследена, следвайки пешеходен маршрут или самото шосе, водещо към Тешел. Реката оформя красиви водопадчета и вирове.

Най-тясното място на ждрелото се нарича Вълчи скок. На това място отвестните скали почти се докосват една друга на височина около три, четири метра над шосето.

Над този природен феномен се намира и пещера, една от многобройните в района, но доста по-малко известна от Ягодинската, Дяволското гърло и Харамийската пещера. Всички те се намират съвсем близко.

Разстоянието от Ягодина до Тешел се взима пеш за около час и половина - два часа, като през целия път можете да се наслаждавате на величествените скали и големите, стари дървета, растящи по склоновете.

Буйновското ждрело е обявено за природна забележителност през 1972 г.

В полите на Родопите, край долината на Чепеларска Река (известна още и като река Чая), на 10 км южно от Асеновград се намира един от най-старите манастири на Балканския полуостров:

Манастирът е създаден през 1083 г. от грузинския пълководец Григорий Бакуриани (Пакуриан) - велик доместик на западните войски на византийския император Алекси I Комнин, и неговия брат Абази. Първоначално манастирът се развива като център на грузинското монашество. В края на XI в. е основана и книжовна школа, наречена „Петриционска” на името на съседната крепост „Петрич”. През този период в манастира усилено се развива книжовна и преводаческа дейност и се осъществяват връзките между средновековна Грузия и Византия.

През 1344 г. манастирът, както и областта около него, е отстъпен на цар Иван Александър от византийската императрица Анна Савойска в замяна на помощ в борбата й с Йоан Кантакузин. През следващите двадесет години културният и духовен живот в манастира преживява подем. Цар Иван Александър покровителства светата обител и оставя големи дарения. През същия период черквата-костница е обновена, зазидани са отворените аркади на горният и долния етаж. В новообразуваните ниши се намират стенописи на самия цар Иван Александър, на неговия патрон св. Йоан Богослов, на св.св. Константин и Елена, а на долния етаж - на по-старите ктитори-грузинци. По същото време е била престроена и църквата „Свети Архангели”, която според археологически разкопки датира от преди XIII в. Иконата в този храм "Събор на архангелите" е произведение на живописта от втората половина на XIV век.

През 1364 г, след завладяването на Пловдив, Станимашката крепост и региона от османската войска,Бачковският манастир минава в турско владение.Предполага се, че в края на XIV в, след падането на Второто Българско Царство, там е бил заточен Патриарх Евтимий. Там той е прекарал последните години от живота си, където е и погребан (1404 г). Мощите на патриарха остават в манастира до средата на XIX в.

За периода XV – XVI в се знае малко. Както повечето манастири в този период, той е бил ограбван и разрушаван. В края на XVI до средата на XVII в. манастирът е бил обновен. През 1604 г. е издигната запазената и до днес главна църква „Св. Богородица” . Тя е изградена върху основите на старата бакурианова църква, по образец на светогорските триконхални храмове. Там се съхранява един от най-ранните дърворезбовани иконостаси, който включва в себе си първата истинска лозница в орнаментите си (датира от първото десетилетие на XVII в.).

Но онова, с което Бачковският манастир е особено известен, е чудотворната икона „Св. Богородица Елеуса” от 1310 г. За пристигането на иконата в манастира не се знае почти нищо. Според някои иконата е подарък от братята грузинци Игнатий и Атанасий, но по-интересна е „божествената” легенда за нея. Тя разказва как иконата „прелетяла” от един грузински манастир, тъй като там не се отнасяли към нея с почит. Иконата на „Св. Богородица Елеуса” се пренася тук, в местността „Клувията”.

Неугасващата светлина около нея привлича двама пастири – брат и сестра, които съзерцавали иконата и се любували на чудната светлина около нея цели три нощи, преди да съобщят в манастира. Монасите я принесли в църквата „Св. Богородица” и я поставили на иконостаса. Но на сутринта иконата я нямало. Открили я отново в „Клувията”. Те отново я върнали в манастира, но на сутринта иконата изчезнала. И това се повторило няколко пъти, докато един от монасите не разказал на братята си как насън му се присънила самата Богородица и обещала иконата й да остане в манастира, ако и бъде отделено специално място, в дясно при входа на храма, за да вижда всеки с какво сърце и каква вяра влиза в манастира. Богородица накарала монаха да обеща, че на всеки втори ден от Велик ден монасите ще я връщат обратно в „Клувията”.

И до днес иконата се намира в дясно при входа на църквата „Св. Богородица” и традицията по връщането й в местността „Клувията” се спазва. На мястото на „кацането” на иконата има извор със сладка лековита вода, а върху скалата е издялано копие на иконата. Там винаги гори кандило. Някои смятат че изворът – аязмото „Св. Архангел”, е кръстен на пастира, намерил иконата – Ангел.

В манастирската библиотека има голямо разнообразие от визaнтийски, старогрузински и български книги. Тук се намира и уникалният византийски музикален ръкопис - стихирар от XIII в. Специфичната филигранна емайлова украса, златните орнаменти и тоналните решения по книгите и ръкописите, запазени от този период, свидетелстват за значението на Бачковския манастир за развитието на златарството. Предполага се, че е бил център на златарството през XVII – XVIII в.

През 1745 г. Бачковският манастир преминава под ведомството на Цариградската патриаршия и става важен център на българо-гръцките културни връзки. В началото на XIX в. гръцки майстор илюстрира и църквата „Св. Архангели”.

През 30-те години на XIX в манастирът е възобновен и през 1834 е застроен южният му двор. Построена е църквата „Св. Никола” (1838). Година по-късно (1839), игуменът на манастира по това време - старозагорският йеромонах Матей, поканва Захарий Зограф да изографиса интериора и открития притвор на новопостроената църква. Той пресъздава архитектурата и битовата атмосфера на българския възрожденски град, на българската възрожденска къща и култура. Външната стена на трапезарията е изрисувана по-късно от Алекси Атанасов, който изографисва разгъната панорама на Бачковския манастир. Тази картина пресъздава религиозна процесия на изнасянето на чудотворната икона „Св, Богородица Елеуса” от всички монаси и ктитори, които са част от манастирската история. Процесията се нарича „Изнасяне на чудотворната икона” (1846 г.).

Останки има и от крепостна стена, както и от кула, а също така там е открита и раннохристиянска църква с уникален олтар, който днес се пази в историческия музей на Кърджали.

Археолозите са открили и град, или по-скоро предградие на двореца, но засега са възстановени само очертанията на улиците и няколко жилищни сгради.
Село Татул се намира близо да Момчилград. На няколкостотин метра от селото е открит мегалитен комплекс, който по своето величие и уникалността на находките си съперничи с Перперикон. Още не е добре проучен и работата по него продължава, но от откритото досега археолозите правят предположение, че и тук, както при Перперикон, комплексът е изграден в най-древната епоха от траките и придобил нови предназначения и постройки с идването на римляни, християни и византийци.

Открити са два гроба, от чието разположение се съди, че са били почитани и че около тях са се извършвали свещени обреди и жертвоприношения. Плахите хипотези казват, че вероятно тук е гробът или светилището на митичния цар Орфей. Ориентацията на гробовете и други находки говорят, че древните траки са извършвали обредите си през дните на есенното равноденствие, което прави силна връзка с откритата преди няколко години наблизо пещера Вулвата.

Разкопките все ще продължават.Открити са останки от ранносредновеков-

на стена, построена вероятно от римляните или от византийците. Предполага се, че там е имало и раннохристиянска църква, която е била разрушена.