Дипломна работа възможности за развитие на кулинарен туризъм в Родопите

населението в Родопите още от най-дълбоки времена,тъй като по-голяма част от тях са се занимавали с овцевъдство и говедовъдство.

Млякото се консумира като прясно, кисело, бърканица /бито/.

Прясното мляко се употребява по-малко.Нарича се “пресник”.В повечето случаи от него се приготвят различни видове десерти,кремове,застройки.Най-често се прави кисело мляко .
Кисело мляко - когато прясното мляко се свари,се сипва в чисто ведро и се охлажда,прибавя се подкваса,разбърква се с лъжица.Съдът с подквасеното мляко се покрива с кърпа и се оставя да престои два-три часа,за да се сгъсти се охлажда за 24 часа в хладилник,от което се получава кисело мляко.Когато киселото мляко се постави в “бурилка” /висок дървен цилиндричен съд/ и се бърка с дървено бутало се получава бърканица /мътеница/,а по повърхността се отделя прясно масло.Маслото се отстранява с дървена лъжица,слага се в качета,покрити с вода и леко осолени.
Извара - е следващото вкусно ястие приготвено от краве мляко,което е от първия или втория ден след отелване на кравата.Млякото се вари,докато се пресече,прецежда се и се получава извара.От нея се приготвят баници, кюфтета от извара или картофи.Изварата става по-вкусна,ако при варенето се овкуси със сол.Може да се сервира и като супа или като основно ястие,

прибавяйки един литър прясно мляко.

• 
  Рядка каша с пресник /брашното се размива с малко студена вода и се прибавя в съд с вряща подсолена вода при непрекъснато бъркане.След завиране на кашата се прибавя топло прясно мляко.Вари се до сгъстяване.Поднася се като самостоятелно ястие.Сервира се с бито сирене,прясна овча саздърма.
  

• 
  Крокмач - е овчарски специалитет.Вари се единствено през есента,когато овчето прясно мляко е много гъсто.Прясното мляко се изсипва в дълбок съд,вари се на слаб огън при непрекъснато бъркане.Малко преди да заври се отстранява от огъня и се подсолява.бъркането продължава до охлаждане и получаване на кремообразна каша,която се консумира с хляб,за да стане по-вкусен се налива в агнешка кожа,която е изчистена,от вън се посолява и се окачва на проветриво място да се изцеди.
  

• 
  Темельо - в малък бакърен съд се изсипва прецедено прясно мляко,прибавя се малко мая и се разбърква,.След минути млякото се подсирва.Поднася се поръсено с пудра захар.
  

• 
  Ошмар - сиренето се запържва в маслото на слаб огън,след което се залива с вода.Като се разтопи сиренето се прибавя брашно /царевично или пшенично/ и сместа се вари на слаб огън,докато започне да се отделя от съда,като през цялото време се бърка непрекъснато.
  

4. 
   Ястия от месо и месни субпродукти и
   

Месото е играло малка роля в изхранването на родопчани.Предимно се е употребявало овче месо, което се е колело по празници;козе-от него са приготвяли саздърма;говеждо;свинско и птиче месо.От месото се варят различни видове ястия:супи,чорби с ориз,зеленчуци,яхнии.

Чевермето продължава да се прави и днес в някои битови заведения в Пампорово,широка лъка,Смолян и др.

Ошавите и компотите се приготвяли без захар или понякога подслаждани с мед или петмез.

Приготвяли са се и бяла халва,балсуджук,крушеница и др. ,които са богати на витамини и минерални соли.

Консумирали са се и тестено-плодови десерти:зелници,тиквеници,баници с праз,клинове с грозде,колаци и др.

Клиновете са се поднасяли и на прочутия “предой” /това е денят ,в който се отбиват агнетата от овцете –майки и ги закарвали на мандра,в планинатаТам се събирали няколко овчари с дойни овце и празнували.На този празник менюто било много богато,поднасяли се всички овчарски специалитети – сирене,телеме,истински курбан,ушмар,овнешко с ориз/.Тези клинове се отличавали от другите с многото кайма и масло.Правели се състезания,чий клин е по-хубав,особено по цвят – трябвало да бъде жълт,като минзухар. Жълтият цвят символизирал млечността и маслеността на овцете.

Клиновете, в зависимост от плънката,при сервиране се поръсвали с мед,петмез и захар.


6.6. Напитки в родопската кухня
Много писмени източници от миналото ни дават сведения за вида и характера на напитките на българите.В районите с развито пчеларство се приготвя медовина,медница от смачкани пчелни пити,от които се получава по-ниско качествен мед.Медът след това се дестилира като ракия.Това питие се е приготвяло още през XIV век,а в Западна България производството продължава до края на ХIХ век.
Средновековна напитка е и т.н. оловина, аловина или ловина.

В планинските райони се приготвяла през лятото до края на ХIХ век.Основни суровини са:ръж; ръж и овес; лимец и царевица; или овес,ечемик и царевица. Зърната се поставят в чувал,завързват се и се потапят в реката,докато набъбнат,след което се разстилат на земята и се покриват със зелена шума. Периодично се напръскват с хладка вода.След като прораснат,зърната се изсушават и смилат.Сухите зърна се наричат “слад” и от тях с хладка вода се замесва тесто,което се поставя в каца.За да не залепне тестото,на дъното се слагат пръчки или тръни.Върху тестото се слагат нажежени камъни и се заливат с вряща вода.Сместа започва да кипи и след време се изцежда гъст сладък сок с жълт цвят.Оставена на открито напитката се вкисва като оцет и пак се използва.

За предпочитане е плодовете да се заливат с преварена вода.При лютото няма термична обработка и е пълноценна витаминозна напитка.

съдържат багрилни вещества,етерични масла,витамини и минерални вещества.Подходящи са за всекидневна употреба.

Единствено и само в Родопите се среща мурсалския чай /Sideritis Scardica/, който е едно от застрашаващите от изчезване растения.Полезен е за всеки човек и за всяка възраст.Още в древността се е считало,че той притежава уникални лечебни свойства.Подобрява жизнените функции на организма, повишава умствената и физическа работоспособност.

За да се получи вкусно и приятно чайно питие,са необходими качествен чай /узрял/,подходяща вода и точно спазване на определени правила за приготвяне на отврата.За да се запази и да бъде годен за пиене е необходимо да се съхранява в найлонови торби,стъклени или порцеланови съдове.Най-подходящи за приготвянето са слабоминерализираните води.При варенето на чая,водата не трябва да прекипява,за да не промени аромата си.Винаги чая се приготвя с прясна вода.Повторно кипване е нежелателно.

Друга традиционна напитка в Родопите са сиропите.Те се приготвят от боровинки,дренки,малини,къпини,касис,ягоди.

като съставка на зеленчукови консерви,за украса на салати,печено месо,риба.

Като подправка на ястия,не само подобряват вкуса и външния вид,но ги обогатяват и с витамини.Обикновено се приготвят задушени с масло,което допринася за разтварянето и по-пълното усвояване на съдържащия се в тях каротин.

Морковите са ценна подправка при приготвянето на гювечи,мусаки,ястия от фасул,сосове,салати,туршии,както и гарнитури на печени и задушени ястия.

Праз - има специфичен вкус и аромат.Използва се широко при приготвянето на салати,постни и месни ястия,консерви.

Кромид лук – подобрява апетита,предизвиква обилно сокоотделяне. Използва се при приготвяне на салати,сосове,постни и месни ястия, консерви. Пресният кромид лук е основна съставка на салати с маслини,сирене.

7. Характеристика на основните процеси в технологията

на родопската кухня
Родопската кухня разполага с голямо разнообразие на хранителни продукти - зърнени,мляко,млечни продукти, плодове, зеленчуци, бобови храни.За да се получи вкусно ястие е необходимо тези продукти да преминат през специфични топлинни обработки.Основни за родопската кухня от тях са:варене,задушаване,печене на жар,печене на шиш,по рядко пържене,което се дължи на широката употреба на примитивни съоръжения и съдове,като : сач,жар,глинени съдове,керемида,сгорещен камък.
Варенето на продуктите се е извършвало първоначално в глинени съдове, които по-късно се заменят с бакърени с дебели стени.Те загряват бавно и задържат топлината по-дълго.Варенето е ставало на тих огън,което е предпоставка да се запазят ценните съставки и да се извлекат ароматните и вкусови вещества,образувайки т.н. “букет на ястието”.Продуктите са се приготвяли в малко количество вода,като мазнината се е прибавяла накрая на процеса.

Задушаването е употребявано много често в родопската кухня. Продуктите се поставяли в бакърени или пръстени съдове ,заедно с останалите,почти цели или нарязани на едри късове с малко вода,мазнина и подправки.Съдът се затваря плътно и се оставя на тих огън да къкри.

Печене - може да се осъществи на скара,на шиш,на огнище,на жар.На скара се пекат кюфтета,риба,шишчета.
Печенето на шиш е най-широко използваната топлинна обработка, която се застъпва в родопската кухня.На шиш се пекат малки парченца месо или цели животни.При печене на шиш-месото се върти непрекъснато над огнище - чеверме.
На огнище се пекат баници, пити, клинове, които се поставят в тава, намазана с малко мазнина,а от горе се захлупва с друга тава.


Пържене - използва се по-рядко,най-вече при приготвянето на забулени яйца,омлети,зеленчуци.Месото в ястието се задушава в собствена мазнина,а пърженето се осъществява леко до побеляване на месото.

Застройка - се е правила много рядко и то само при чорбите.

.
Запръжка - приготвяла се е само от прясно мляко и червен пипер. Прибавяла се е в супата непосредствено преди да се свали от огъня.За сгъстяване на ястието се прибавяло малко преди свалянето му сурово или леко препечено брашно,размито с малко вода.

От овесеното брашно се приготвяли овесени каши,считани за основна храна при малките деца.

продуктите ,които се влагат в приготвянето на ястията.Например:овнешко с лук и прясно зеле;картофи със зеле;картофи с ориз;картофи със сирене;зрял фасул с пастърма;зрял фасул с царевица;зрял фасул с кисело зеле.

Сега се консумират повече месни храни:кайма и месни полуфабрикати.

Това налага промени в технологичния процес на приготвяне на ястията в съвременната кухня.Така например:тихото варене на слаб огън се замества с по-бурно варене;месото се задушава,като предварително всички продукти се запържат по отделно;запръжката се извършва с доста излишна мазнина,която се извършва с лука прекомерно,след което се прибавят и останалите продукти.В този случай нараства и количеството на дразнещите стомаха продукти.Въпреки това на много места в Родопите са се запазили старинните технологични процеси на обработка на ястията.

8. Обичаи,обреди и традиции,свързани с празниците в

Родопите.

Народните обичаи и празници в бита на нашия народ са неотменна част от неговата култура. Те предават историческия опит на поколенията. Носят своята богата символика, която кара човека от дете да заживее с техните достойнства, да бъде носител и продължител на народните традиции, да прибавя нови образци за обогатяването на народното изкуство.

Историята свидетелства, че празниците на всеки народ съпътстват неговия живот и са плод на творческия му гений.В едно трябва да сме убедени, че празниците са жизнепотребни за хората. Чрез тях народът предава от поколение на поколение своите трудови постижения, културни завоевания, естетика и нравствени добродетели.

Тази роля на празниците показва защо всяка нация така ревниво е пазела и пази своите обичаи и традиции. Това се отнася и за нашите обичаи, които са жизнени и днес и народът ги тачи и очаква всяка година с особена радост и топлота. В тях са събрани богатият народен дух, прозорливостта на бъдещите дни, вярата в доброто, надеждата в утрешния ден. Тези добродетели са създали низ от мъдрости, низ от бисери на изкуството. И ако за народната песен, която съпътства човека от люлката до неговия край, споделила неговата радост, мъка и любов, може да кажем, че винаги е млада като чемшира, със същата сила можем да твърдим: народните обичаи са древни, но и вечно млади, защото са с поглед към бъдещето. Както "камъчетата пречистват бързоструйната вода", така и хилядолетията са онова "гъсто сито", което отсява всичко нелепо и чуждо на народа. Остава само онова, което е творчески сътворено и е неразривно свързано с народният бит.

Народните обичаи са придружени от богато облекло и разнообразни реквизити с голяма художествена стойност. В тях са събрани песни, танци, благословии, приложни изкуства. Този синкретичен характер на народните обичаи е водещо начало за комплексното възприемане на българската народна култура.

Празнуването на общонародни празници в Родопите носи чертите, както на типичните за страната обичаи, така и характерните отличия на тези обичаи за Родопската област. Това се дължи на географското положение, стопанско икономическите условия, влиянието на историческите събития в тази част на България, както и на самобитната душевност на родопчани.

Коледа е един от най-тържествените зимни празници с особено богата и разнообразна обредност.Денят преди Коледа се нарича „Суха Коледа”. Обикновено през този ден се колят прасетата,а вечерта срещу Коледа се нарича Бъдни вечер,за западно-родопските села се нарича „Първа кадийлъка” /с. Ковачевица/. Бъдни вечер е един от най-почитаните семейни празници,с които се поставя началото на коледния обреден комплекс.

Преди Коледа стопанинът на къщата задължително отсича дърво,което може да е от бук, дрян, за да поддържа огъня буен през цялата коледна нощ, нарича се бъдник. Пепелта от него не се изхвърля.Стопанката на къщата я запазва,за да може през пролетта с нея да напръска нивите и градините,за да дават повече и по-добра реколта.

Обредната трапеза включва ястия,които са постни-сарми с кисело зеле и ориз,варен фасул,ошаф,сушени плодове,орехи,чесън,стафиди. Особено значение има хлябът , който се нарича „вечерня” /за Асеновград/, ”боговица” /за Западните Родопи/.Върху омесеният хляб се оформя полукръг от усукано дълго парче тесто.До третата кадена вечеря кръгът се затваря „за да не излезе берекетът от къщата”.В обграденото пространство под формата на кръст могат да се поставят безразборно малки тестени топки.В Асеновград се укрясява с различни фигури-от тесто се правят гроздове,ябълки.В хляба се поставя пара – метална, за късмет.За обредната вечеря жените приготвят баница със сирене и ориз /клин/ , или плънка от варена тиква /тиквеник/.

Цялото семейство се събира на празничната трапеза.Най-старата жена запалва свещ върху обредния хляб и прекадява ястията с поставен върху керемида тамян.Кади се последователно три пъти от ляво на дясно,изричайки молитва за здраве,късмет и берекет.С тамяна се прекадяват и всички стаи в къщата,обора с животните,градината.След прекадяването,стопанинът повдига с двете си ръце хляба високо над главата си и го разчупва.Докато всички не приключат с яденето,никой не бива да става и да напуска трапезата.

От вечерта на Суха Коледа се готвят гозбите за другия ден.Традиционните ястия за Коледа са:кървавица с кисело зеле и с прясно свинско месо.Още призори гозбите са готови,когато първата камбана бие за черква.

Коледа.Коледуването е характерно за цялата родопска област.Камбаната буди хората от полунощ.Не всички в семейството отиват на черква,първо отиват най-старите,а останалите посрещат „коледарите”.Коледуват ергени на групи,ходейки от къща на къща и пред всеки дом пеят:”Стани нине господине дошли сме ти добри гости, добри гости коледари, хубав ти хабер носим от полето ширинето.”

Домакинята ги изслушва,честитят си празника и ги дарява с брашно,яйца, сланина,пари.

Нова година – Васильов ден. Това е първият ден от Новата година, нарича се още “Сурвак”.На трапезата задължително се редят варено жито; пача от краката, ушите и от опашката на заколеното прасе;обреден хляб, кравайчета,орехи,лешници,рогатники.Типичното ястие за вечерта е баницата с късмети.В нея се поставят дрянови пъпки,наречени за къщата,за нивата,за всеки член от семейството.В баницата се скрива и сребърна пара,наречена “късмет на къщата”.От стръкове дрян ,стопанката на къщата взема пъпки и започва да ги хвърля в огъня,като всяка една от тях се нарича за всеки член от семейството.Ако пъпката се развие,човек ще е здрав и пъргав през цялата година,ако не се развие той няма да има късмет.

След полунощ или около разсъмване,сурвакарите тръгват по домовете. Децата сурвакат,най-напред своя дом,като започват от най-възрастния член на семейството.Сурвакарите се даряват с малки кравайчета,колачета, катми, бонбони,баница.В среднородопските селища първият ден от Нова година се почита в чест на дивите зверове – вълци и мечки.Жените приготвят качамак от овесено брашно.

Задължителен елемент на бабинската обредност е общата трапеза.В нея участват само жени.Всички са облечени в празнични дрехи,закичени с китки от босилек и здравец.На трапезата се сервира варена или печена кокошка,баница,ракия и вино.

На Сирни Заговезни основната храна,която се сервира на масата е сиренето,правят се бъркани яйца,печен качамак,вита баница,млечна крем-супа,риба с домати,бяла халва,кюфтета от извара и моркови,орехи,млечна баница,запечени картофи със сос. Всички поднесени ястия на масата са само млечни.за децата най-интересната част от трапезата и празника е “хамкането” /люлеене/ - състезание кой пръв ще захапе завързаното на дълъг конец парче бяла халва,люлеещо се над главите им.

В Родопите Сирни Заговезни се свързва освен с физическото пречистване, но и с духовното пречистване.На този ден младите семейства посещават родителите и кумовете си,”за да си вземат прошка”,като носят със себе си вино,бяла халва,ябълки,баница.По стар народен обичай този празник се нарича “прошка”. Обичая повелява по-младите да целуват ръка на по-възрастните с думите: “Прощавай,тате….Прощавай,мамо…..”,а отговорът е “Простено да ти е сине /снахо/…” на този празник се консумират предимно постни ястия,меси се празнична пита,точи се маслена сладка баница.

В деня на Сирни Заговезни ,преди да настъпи време за празничната трапеза се палят огньове.Около тях се събира мало и голямо,пеят се песни,разказват се интересни случки.Когато пламъците стихнат,се прескачат огньовете.

В неделя вечер повсеместно в родопските селища се изпълняват мъжки маскарадни игри.На главите си носят маски,изработени от тях самите,около кръста им висят колани със звънци и чанове по тях.

Тодоровден. Празнува се в първата събота след Сирни Заговезни.Според поверието Св.Тодор е покровител на конете.В средните Родопи,Тодоровден е празник за здравето на всички домашни животни.В навечерието на празника жените накисват във вода грахови зърна, след което зърната се разхвърлят из цялата къща.Месят се тодорови колаци.

В Източните Родопи се месят и се раздават пити за здравето на конете. Питките са поръсени с нахут,орехови ядки и печен чесън.Ако в околностите на населеното място има параклис на Св.Тодор,разчупването и раздаването на хляб се извършва там.

На този празник за първи път кука кукувицата,затова още в ранно утро всеки бърза да изяде залък хляб или пък като чуят кукувицата да кука,да вземат хляб или пари,за да са отрупани с храна и богати през цялата година.

Много живописен е и рупчоският обичай старци. В понеделник, след Месопустна неделя, се събират няколко мъже, слагат си маски, окичват главата си с пера, а вмвсто пушки взиамт по едно кросно от стан. Преобразени по този комичен начин, тръгват из селото. С тях винаги върви един мъж, преоблечен в най-хубавата за местността носия. Той е “невястата”. В миналото се вярвало, че ако не играят старци, през годината няма да се роди нищо.

закачки и “пародии” на обществените недъзи и слабости. На тези празниици се проявява силния дух на родопчани и умението им да се надсмеят над себе си и да загърбят всички дребни неприятности в живота си.

На празника,на обед цялото семейство се събира около трапезата,която се отрупвала с различни ястия,като печено агне,сарми,баница със сирене,обреден хляб.Стопанинът разчупва хляба,като остава част от него за следващите празнични дни.

На Гергьовден овчарите отбиват агнетата от майките им и издояват първото мляко.От него се прави сирене,бележи се с червен кръст от червен пипер,след което се носи в черквата.

Рано,преди изгрев,млади моми и момци,деца се мият с роса ли се къпят в реката.След това наливат мълчана вода и събират цветя.Сплита се гергьовден-ски венец за първата издоена овца и за гергьовския курбан.Изпеченото агне, заедно с главата, първо се прекадява в черква, след което се разкъсва на порции и се раздава на съседите,чак тогава може да се яде от него.

На Гергьовден се приготвя:печено агне, специален хляб-гергьовска пита със сусам; клин /баница/ с плънка от киселец,коприва или варена царевица; агнешки червца;чорба от агнешки дреболии;агнешки черен дроб-пане.

След черковната служба,където е благословен курбанът,се играе гергьовденско хоро от мъже и жени,носещи името Георги или Гьорга.

Гергьовденският празник е празник за всички-в двора на църквата се правят общи трапези.За тях Иван Вазов е казал: “По трева мека черги постлани,по них гозби слагат избрани:ягнета мазни кат позлатени,бъклеци тежки с вино налени”.

На този ден всеки се тегли на кантар,окачен на зелено дърво,а на обяд се връзват люлки.През целия ден се играят хора,пеят се песни и хората се веселят.

Св. Константин и Елена.Почитат се в Родопите против градушка.На тозие ден жените ходят на параклис,раздават хляб и подсладена варена царевица. Този празник се нарича “предой” /овчарски празник/.

На предой се поднасят клинове.Това е денят,в който се отбиват агнетата от овцете майки и се карат на мандра в планината.Там се събират няколко овчари които доят овцете.От млякото приготвят сирене,масло,извара.Менюто е било много богато,защото се поднасят всички овчарски специалитети /сирене-телеме,истински курбан,ошмар,овнешко с ориз/и накрая прочутите предойски клинове. Тези клинове се отличават с много яйца и масло.Организирали са състезание,чий клин ще бъде по хубав-особено по цвят,да бъде жълт като минзухар.Този цвят символизирал маслеността и млечността на овцете.

Първата пита е “Богородична пита”-клин,меси се веднага след раждането Тя е предназначена за изпращане на Света Богородица.Месенето и разчупването на питата се извършва от различни лица.Някъде се меси от свекървата,зълвата.Питата се пече в пепел.За първа пита се кани свекървата, жени от дома,майката на родилката.

Жените идват с баница,круши,ябълки,клин,катми,качамак.Задължително на родилката се носи нещо бяло-яйце,мляко.всяка жена престъпва прага на къщата с благословия.Бабата прекадява с жив “жар” срещу изгрева на слънцето и разчупва питата,намазана с мед и захар.

Най-често на третия ден или седмица след раждането се месят втори пити. В някои села се месят повече на брой по-големи пити от Богородичната. Другаде се приготвя голяма пита,която се посвещава на Света Богородица. Отиването на “чиста молитва”става задължително в неделя.Рано сутринта майката изкъпва детето,облича се и отива,заедно със свекърва си и детето на църква.Попът изчита молитва за здраве,след което майката поема детето и влиза в църквата.Някъде още преди изгрев слънце,майката замесва колаци, които раздава на всеки ,след излизане от църквата /например в Хасково/.

След църква родилката задължително посещава майка си,която е гощава,а на детето дава яйце.В дома на младото семейство се канят много гости. Приготвят се фасул ;сарми; голяма пита,намазана с жълтък; клинове. Всички поканени гости отиват до детето и оставят пара.Преди да седнат на трапезата,свекървата я прекадява с тамян и благославя майката и детето.

Кръщенето се извършва около две седмици до един месец след раждането. Калманата /кръстница/ или калтата /кръстник/ се канят на кръщене ,една седмица до два дни преди избрания ден.Поканва ги свекървата с питка, вино, зелена китка в ръка.

На много места в Родопите,замесването на хляба се смята за начало на сватбата.При месенето на кваса,което ставало в сряда,участвали четири момичета,които хващали ситото две по две и пресявали брашно и пеели.В дома на момичето замесват три хляба:първият-за девера;вторият-за кума; третият-за невестата.На места за кума се приготвят и повече пити.Отделно може да се замеси пита и за момковата бъклица,украсена с нахут и стафиди.

В Широка Лъка в дома на младоженика се изпичали четири хляба,от които двата хляба били за кума,а другите два се чупели на прага на къщите на две моми.

Последното месене на хляб и в двата дома е за меденица.Меденица е сладка пита, украсена със сусам, бонбони, орехи, а отгоре и нашарена с вилица. В Хасковско се правят пет меденици-четири със стафиди,а петата е по-малка В Кърджалийско се правят еднакви меденици в двете къщи,но на младожене-ца е по-богата като украса от китка и пръстен.Меденицата се обикаля три пъти с хоро от присъстващите моми,като след третото завъртане,всеки бяга,за да грабне питата.До нея с нож стои мъжът,който я е извадил от пещта и я разчупва.В Средните Родопи медената погача се напява,поставена върху скрин.Разчупва се от двама ергени.

Наред с хлябовете и вареното жито започва и приготвянето на ястията за сватбата.Основната храна е готвено по различни начини на овнешко месо,което се прави от момчето.

ЗАНАЯТИ

Битът на някогашните, а също и на съвременните родопчани, е немислим без типичните местни занаяти, в които хората са вложили и любов, и талант. Във всички тях се отразяват багрите и формите на планината – има ги навсякъде – в тъканите, дрехите, накитите на красивите родопчанки, музикалните инструменти, дърворезбата.

От хилядолетия хората по тези места са се препитавали със скотовъдство. Всички сме чували за прочутите стада от каракачански овце – местна порода, която днес за съжаление е на изчезване. А само преди век – век и половина овцевъдството е процъфтявало тук. Освен него родопчани са се занимавали с тъкачество, кожарство, бояджиство, медникарство и златарство. 

Образът на дървото трайно се е слял с душевността на родопчанина. Явно това е причината да се развие толкова добре дърворезбата в този район, а също така и бъчварството, производството на мебели и на всякакви предмети за бита. И днес туристът може да си тръгне с малък дървен сувенир от Родопите, който да постави на видно място в дома си.

В Родопите от векове са обработвали вълната и са правели от нея прочутите халища и козяци. А най-мелодичните гайда пак тук са били правени. Правят се и днес. Най-старият башмайстор на този самобитен български музикален инструмент – Бай Дафо, живее в село Гела.

Тъкането на родопските халища, одеяла и покривки се предава от поколение на поколение. Това е истинско самобитно изкуство. Шарените халища, чергите, одеялата, покривките са навсякъде из старите и новите родопски домове. Родопските тъкани предават уют и топлота в интериора на родопските къщи. Тъканите главно са изработвани от овча и по-рядко козя вълна. Използва ли са се големи ръчни станове, на които домакините тачели.

Типичното родопското одеяло е дебело, от чиста вълна и тежи над 3 кг. Шарката на одеялото е на големи черно-бели редуващи се квадрати и ленти – изработвало се е от неоцветена черна и бяла вълна. По-късно вълната се е боядисвала в червено, зелено и жълто. Родопските кичени халища са много красиви, с тях се застилат легла и дивани, някъде се слагат на стени за декорация. Те се изработват трудно и много дълго време. За изработването на едно кичено халище са необходими над 10 килограма вълна.

През 1964 г. е създадено предприятието "Родопска тъкан" – Смолян, чийто цел е да продължи богатите традиции в производството на вълнен текстил в родопския край.

ФОЛКЛОР

Колкото и красива да е планината, какво би била тя без пленителната родопска песен?! Родопите са най-богатата и най-интересна фолклорна област на България. Поетичното народно творчество в този край на страната обхваща всички жанрове. Песента тук се пее предимно от мъже. Дали защото мъжкият глас може да предаде по-трайно и запомнящо се болката и мъката на местното население, което е било подложено на най-свирепото помехамеданчване, или защото самият строй на песента изисква гласовата сила на мъжа...

Най-голяма по обем и значимост е групата на битово-социалните песни, следвана от групата на любовните песни, които се пеели по сборове и седенки, годежи и сватби. В най-чист вид са запазени родопските песни от някогашните райони Ахъчелебийско и Рупчоско.

В богатата палитра от народни песни специално място е отделено на обредните песни, от които най-добре са запазени сватбените в Широколъшко Момчиловци,Чокманово и др. Голяма част от тях се изпълняват по време на на календарни празници – Васильовден, Еньовден, Гергьовден.

По-скромен дял се пада на митическите песни. В тях се пее за вили, самовили, “юди пирински” – образи, които витаели във въображението на родопските овчари. Някогашните майстори строители – дюлгери, вярвали, че за да бъде по-здрава къщата, в нея трябва да се вгради млада невяста. Този мотив е често срещан в родопското песенно народно творчество. Особено очарование лъха от песните за слънчевата женитба.

Силно отражение върху родопската песен е дало турското робство и насилственото приемане на чуждата религия от част от местното население. Поривът към свобода и възторгът от подвизите на безстрашните хайдути са изразени по ненадминат начин в някои от хайдушките песни на Родопите. Не е случайно, че една от тях пътешества  в космическото пространство в търсене на други цивилзации – песента за Дельо войвода в изпълнение на Валя Балканска. Досега за Дельо войвода са записани около 30 песни.

Друг прославен българин от епохата на турското робство е възпят с много любов и с дълбоко преклонение – Капитан Петко Киряков или Петко войвода. В някои от песните той е хайдутин, а в други -  революционер от последните години на националноосвободителното движение.

Но от която и група да е родопската песен винаги е уникална, както по звучене, така и по смислово съдържание. Тя е плод на  самобитния народен талант, роден в най-красивата българска планина Родопите – в земята на Орфей.

Трябва да отчетем факта, че родопската песен не би била това, което е, без каба гайдата – най-разпространения и типичен за този край музикален инструмент. Меката топлина на нейния наситен звуков тон създава неповторимия звуков фон, върху който се откроява народното песенно творчество на Родопите. Нейното ручило и гайдуница звучат в неповторима хармония.

Родопчанинът не е дошъл на този свят сам. Той винаги е бил с каба гайдата в ръка – в радост, в мъка, в болка. Тя е неговият вечен спътнки във всичките аспекти на живота му. Може ли някой да си представи родопския овчар без гайда или родопската сватба без гайда, или друг празник, както и обикновения делник?!

От далечно време са останали до днес традиционните надсвирвания с гайди, които изпълват с чудни звуци величествената природа на Родопите. Те заедно със звъна на чановете са автентичната музикална среда на този прекрасен български край.

Каба гайдата и днес се тачи не по-малко от преди. В някои от местните села има десетки изкусни майстори на гайди и ненадминати свирачи,които с любов предават самобитното народно изкуство на новото поколение родопчани.

Образът на планината, освен в песните, е дал силно отражение и върху народните танци. Тук хората са плавни, широки и с подчертана стъпка. Красотата на движението е с ярък акцент при метричните времена от песента. В тях винаги се изпълняват стъпки с приклякане на стъпващия крак, който веднага след стъпването се изпъва в коляното, подпомогнат от повдигането на тялото и ръцете. Това е много типичен белег за правото родопско хоро.

Завладяващи са мъжките хора, които се играят в приседнало положение и с разтворени крака. Има нещо тържествено, достолепно в тях. Вълшебното съчетание на родопска музика и танц е една естетическа цялост, която пленява ума на публиката.

Там, на обвеяните с родопски легенди Роженски ливади, си дават среща поколенията. Там от векове грее пламъкът на българщината.Там може да се почувства истинския дух на родопчани.