Джеймс Клиър атомни навици
Глава 3. Как да си изградим по-добри навици в
Изтегляне 1.83 Mb. Pdf просмотр
|
| Глава 3. Как да си изградим по-добри навици в четири прости стъпки През 1898 г. един психолог на име Едуард Торндайк провел експеримент, който щял да положи основите на нашето разбиране за това как се формират навиците и правилата, определящи нашето поведение. 34 Торндайк се заинтересувал от поведението на животните и решил да започне проучването си с котки. Той пъхнал всяка котка в кутия пъзел, която била конструирана така, че котката да може да се измъкне през вратичка „само чрез едно просто действие, като например подръпване на примка от канап, натискане на пластина или стъпване на определено място“. 35 Едната кутия например била с пластина, която при натиск отваряла вратичка отстрани на кутията. Щом отворела вратичката, котката можела да изскочи навън и да се втурне към купичка с храна. Повечето котки искали да избягат в мига, в който ги сложели в кутиите. Бутали носове по ъглите, опитвали се да подпъхнат лапи под картона, драскали с нокти. След няколко минути изследване на обстановката случайно настъпвали пластината, вратата се отваряла и те изхвръквали навън. Торндайк проследил поведението на всяка котка, провеждайки много опити. В нача- лото животинките обикаляли из кутиите безцелно, но веднага щом стъпели върху пластината и вратичката се отваряла, започвали да усвояват урока. Постепенно всяка котка се научила да свързва стъпването върху пластината с наградата – да избяга от кутията и да се добере до храната. След двайсет до трийсет опита това поведение станало толкова автоматично и рутинно, че котките излизали само след секунди. Торндайк отбелязал: „Времето за излизане на котка 12 се разви по следния начин – 160 секунди, 30 секунди, 90 секунди, 60, 15, 28, 20, 30, 22, 11, 15, 20, 12, 10, 14, 10, 8, 8, 5, 10, 8, 6, 6, 7“. По време на първите три опита котката успявала да излезе средно за 1,5 минута, а през последните три – средно за 6,3 секунди. След време всички котки допускали все по- малко грешки, действията им ставали все по-целенасочени и автоматични. Вместо да повтарят непрекъснато едни и същи грешки, котките започнали да се ориентират по- бързо и да намират правилното решение. Въз основа на проучванията си Торндайк описал процеса на учене по следния начин: „ако дадено поведение води до удовлетворяващи последствия, вероятността то да се повтори се увеличава, а ако води до неудовлетворяващи последствия, вероятността да се повтори намалява“ 36 . Неговите трудове ни осигуряват прекрасен старт за дискусии на тема „Как навиците формират живота ни“. 34 Peter Gray, Psychology, 6th ed. (New York: Worth, 2011), 108–109. 35 Edward L. Thorndike, “Animal Intelligence: An Experimental Study of the Associative Processes in Animals,” Psychological Review: Monograph Supplements 2, no. 4 (1898), doi:10.1037/h0092987. 36 Това е съкратена версия. Официалното описание на Тордайк е: „реакция, която оказва задоволителен ефект в дадена ситуация, е твърде вероятно да се повтори отново в същата ситуация, а реакции, които оказват незадоволителен ефект, е твърде вероятно да не се повторят при същата ситуация“. За повече вж. Psychology (New York, NY: Worth Publishers, 6 th ed), 108-109. |