Джеймс Клиър атомни навици
КОЛКО ВРЕМЕ ВСЪЩНОСТ ОТНЕМА ИЗГРАЖДАНЕТО НА НОВ НАВИК?
Изтегляне 1.83 Mb. Pdf просмотр
|
| КОЛКО ВРЕМЕ ВСЪЩНОСТ ОТНЕМА ИЗГРАЖДАНЕТО НА НОВ НАВИК? Формирането на навици е процесът, при които дадено поведение става прогресивно автоматизирано чрез повторение. Колкото повече повтаряте една дейност, толкова по- ефективен става мозъкът ви при изпълнението на тази дейност. Невролозите го наричат дългосрочна приложимост 147 – с този термин те обозначават подсилването на връзките между невроните в мозъка чрез скорошни модели на дейност. С всяко повторение комуникацията между клетките се подобрява и невронните връзки се заздравяват. Описаното за първи път през 1949 г. от неврофизиолога Доналд Хеб явление е известно под името Закон на Хеб – „Между неврони, които се активират едновременно, се установява здрава и трайна връзка“. 148 147 Дългосрочната приложимост е открита от Терге Лормо през 1966 г. По-точно казано, той открива, че когато мозъкът подава поредица от постоянни сигнали, се получава устойчив ефект, който позволява на тези сигнали да се предадат и в бъдеще. 148 “Neurons that fire together wire together”: Donald O. Hebb, The Organization of Behavior: A Neuropsychological Theory (New York: Wiley, 1949). Глава 11. Напредвайте бавно, но никога не се връщайте назад 93 Повтарянето на един навик води до ясни физически промени в мозъка. При музикан- тите размерът на малкия мозък – изключително важен за движения като дърпането на струни на китара или прокарването на лък по струните на цигулката, е по-голям, отколкото при хора, които не са музиканти. 149 При математиците положението е друго – те са увеличили сивото мозъчно вещество в крайната париетална лобула, което играе главна роля в пресмятането и изчисляването. 150 Неговият размер е пряко свързан с продължителността на времето, посветено на тази област на науката – колкото по-стар е един математик, толкова повече сиво вещество има. Когато учените анализирали мозъците на таксиметровите шофьори в Лондон, те открили, че хипокампусът – дял от мозъка, отговарящ за пространствената памет – е значително по-голям в сравнение с този в мозъка на хора, които не са таксиметрови шофьори. 151 Установили и нещо още по-интересно – хипокампусът намалявал размери- те си, щом шофьорът се пенсионирал. Също както мускулите на тялото реагират на редовното вдигане на тежести, съответните дялове на мозъка се адаптират според употребата си и атрофират, когато спрат да бъдат използвани. Разбира се, значимостта на повторението за изграждането на навици е била добре известна и преди невролозите да започнат да се занимават с въпроса. През 1860 г. английският философ Джордж X. Люис забелязал, че: „При ученето на чужд език, при ученето как да се свири на музикален инструмент или изобщо да се извършват несвойс- твени движения, се изпитва голяма трудност, защото каналите, по които се предава всяко чувство, още не са установени трайно, но щом честото повтаряне утъпка пътека в тези канали, трудността веднага изчезва – действията стават толкова автоматични, че могат да се извършват дори когато съзнанието ни е заето с други неща“. 152 Както здравият разум, така и науката са съгласни за едно – повторението е форма на промяна. 153 Всеки път, когато повтаряте едно действие, вие активирате определена невронна вери- га, асоциирана с този навик. Това означава, че само след упорито повторение можете да си кодирате нов навик. Точно поради тази причина студентите, които направили стотици снимки, са подобрили уменията си, докато другите, които само са мислили и теоретизирали как да се направи съвършената фотография, не са. Едната група се занимавала с активна практика, а другата – с пасивно обучение. Практиката е на първо място. Промяната в мозъка идва след нея. Всички навици следват подобна траектория от усилието към автоматизирането – процес, известен под името автоматизиране. Автоматизирането е способността да се извършва един навик без намеса на мисловен процес, което се случва, когато се включва автопилотът – подсъзнанието ни. 154 149 S. Hutchinson, “Cerebellar Volume of Musicians,” Cerebral Cortex 13, no. 9 (2003), doi:10.1093/cercor/13.9.943. 150 A. Verma, “Increased Gray Matter Density in the Parietal Cortex of Mathematicians: A Voxel-Based Morphometry Study,” Yearbook of Neurology and Neurosurgery 2008 (2008), doi:10.1016/s0513–5117(08)79083–5. 151 Eleanor A. Maguire et al., “Navigation-Related Structural Change in the Hippocampi of Taxi Drivers,” Proceedings of the National Academy of Sciences 97, no. 8 (2000), doi:10.1073/pnas.070039597; Katherine Woollett and Eleanor A. Maguire, “Acquiring ‘the Knowledge’ of London’s Layout Drives Structural Brain Changes,” Current Biology 21, no. 24 (December 2011), doi:10.1016/j.cub.2011.11.018; Eleanor A. Maguire, Katherine Woollett, and Hugo J. Spiers, “London Taxi Drivers and Bus Drivers: A Structural MRI and Neuropsychological Analysis,” Hippocampus 16, no. 12 (2006), doi:10.1002/hipo.20233. 152 George Henry Lewes, The Physiology of Common Life (Leipzig: Tauchnitz, 1860). 153 Явно Брайън Ено казва същото в своя прекрасен и вдъхновяващ комплект карти Oblique Strategies card set, за който не знаех, когато пишех тези редове. 154 Phillippa Lally et al., “How Are Habits Formed: Modelling Habit Formation in the Real World,” European Journal of Social Psychology 40, no. 6 (2009), doi:10.1002/ejsp.674. |