Джеймс Клиър атомни навици
Глава 13. Как да престанем да отлагаме с
Изтегляне 1.83 Mb. Pdf просмотр
|
| Глава 13. Как да престанем да отлагаме с помощта на Двуминутното правило Туила Тарп е световнопризната за една от най-великите съвременни балерини и хорео- графки. През 1992 г. тя получава стипендията „Маккартър“, често наричана „Грант за гении“, и прекарва по-голямата част от кариерата си в турнета по цял свят, за да представя оригиналните си изпълнения и творби. Тарп признава, че дължи голяма част от успеха си на няколко прости всекидневни навика: „Всяка сутрин започвам деня си с ритуал. Събуждам се в 5:30 ч., обличам си дрехите за тренировка – клина, суитшърта и шапката. Излизам от дома си в Манхатън, хващам такси и казвам на шофьора да ме закара във фитнеса „Пъмпинг Айрън“ на 91-ва улица и Първо авеню, където тренирам два часа. Ритуалът не е да правя коремни преси и да вдигам тежести – ритуалът е таксито. В момента, в който кажа на шофьора накъде да кара, ритуалът ми приключва. Действието е много просто, но като правя едно и също всяка сутрин, то става навик. Така намалявам шанса да го пропусна или да го свършва по друг начин. Това е поредното малко оръжие в рутинния ми арсенал и още нещо, за което да не мисля.“ 166 Да махаш на такси всяка сутрин може и да е нищожна постъпка, но тя би могла да ни научи на изключително много неща как да си изградим полезни навици. Четиресет до петдесет процента от всекидневните ни дейности са извършени под въздействието на навик. 167 Реалното влияние на вашите навици обаче е дори по-голямо, отколкото тези цифри показват. Навикът е автоматичен избор, който оказва влияние върху съзнателното решение, което го следва. Да, навикът може да се извършва само за няколко секунди, но освен това е способен да придаде форма на действията, които ще предприемете през след- ващите минути и дори часове. Ние сме обект на закона за инерцията и оставаме изклю- чително верни на това, което вече правим, дори и то да не в наша полза. Стоим два часа в киното и гледаме търпеливо лош филм. Продължаваме да се тъпчем, макар вече да сме сити. Проверяваме телефона си „само за секунда“ и в следващия момент се улавяме, че се взираме в екрана му вече двайсет минути. Изглежда, е по-лесно да продължим да правим онова, което вършим отдавна, отколкото да започнем да правим нещо по- различно. Навиците са като рампа към магистрала. Те ни водят по някакъв път и изведнъж, още преди да сме разбрали какво става, се носим с бясна скорост към следващото поведение. Действията, които предприемате, без да се замисляте, определят избора, който правите, когато мислите. 168 166 Twyla Tharp and Mark Reiter, The Creative Habit: Learn It and Use It for Life: A Practical Guide (New York: Simon and Schuster, 2006). 167 Wendy Wood, “Habits Across the Lifespan,” 2006, https://www.researchgate.net/publication/315552294_Habits_Across_the_Lifespan. 168 Benjamin Gardner, “A Review and Analysis of the Use of ‘Habit’ in Understanding, Predicting and Influencing Health- Related Behaviour,” Health Psychology Review 9, no. 3 (2014), doi:10.1080/17437199.2013.876238. |