Джери Уайкоф, Барбара Юнел Как без крясъци и шамари да приучим детето на

_Тогава семейство Брейди реши да смени подхода си. Вместо да го заплашват или бият, те го накараха да понася последствията от деструктивното си поведение. Следващия път, когато установиха, че е откъснал страница от книга, те му казаха: „Сега трябва да залепиш книгата, Тим.“ Предоставиха му лепило и тиксо и му помогнаха страницата да намери мястото си сред останалите._

_Тим не само се научи как да лепи книги, но и как да чисти тапети и да стърже пастелите от плочките. И тогава се случи нещо интересно — Тим започна все по-рядко да проявява разрушителните си склонности._

_Всеки път, щом нещо беше увредено, г-н и госпожа Брейди обясняваха какво има право да къса Тим и какво няма право. Те го окуражаваха и да бъде по-отговорен към вещите си, както родителите му са отговорни към техните._

_Накрая Тим започна да осъзнава тази отговорност._

_Той се чувстваше горд, когато те го хвалеха, че се грижи за книжките и играчките си по отговорен начин. И ако се случеше пак да изпадне в онези стари разрушителни настроения, той бързо се осъзнаваше и сякаш сам се изваждаше от тях._

_Родителите му не очакваха от него да се отнася към нещата си точно както те се отнасяха към своите, а просто се стараеха да моделират в него прилежност, отношение и уважение към имуществото._

Борбата в банята

Правете разлика между продуктите, които дразнят детето ви чисто физически (например парят му на очите) и ментално (всички сапуни са нежелани), като внимателно преценявате неговите протести. Повечето родители могат да направят разликата между плач, продиктуван от зов за помощ, и плач, мотивиран от гняв, разочарование или жажда за внимание. Като цяло плачът, продиктуван от зов за помощ, не се променя по тон или продължителност, когато се намесят родители или други разсейващи варианти. Другите типове плач протичат с кратки изблици, прекъсвани са от паузи, в които детето се оглежда за реакцията на околните. Ако се наложи, заменете продуктите, които го дразнят физически, с други, препоръчани от специалисти.

__Постигнете компромис с времето и местата за хигиена__

Опитайте се да постигнете компромис с детето относно това къде му сменяте пелените (на кушетката или на специалната масичка), или когато миете косата му. Бъдете пластични, така че детето ви да не се откъсва от любимата си дейност, за да се отправи към банята — например да пропусне епизод от любимото си филмче или да поиграе с току-що подарена му играчка.

__Включвайте го в процеса__

Дайте възможност на малчугана да играе роля в процеса на къпане или смяна на пелени. Накарайте го да ви донесе неща, с които може да се справя (според възрастта, уменията си и способността му да следва насоките ви). Оставете го да донесе само любимата си играчка или хавлия например, за да добие чувството, че контролира режима си за къпане.

__Подгответе го за събитието в банята__

Предупредете го, че ще се къпе, известно време преди началото на ритуала, за да превключи то по-безболезнено от игра към време за баня. Кажете; „Като звънне часовникът, влизаме да се къпем“, или „След няколко минути ще сменим пелената“, или „Като прочетем тази приказка, ще дойде и времето за баня“.

__Дръжте всички материали под ръка__

Ако детето ви е твърде малко, за да ви помага да се приготвите, се убедете, че всичко необходимо ви е на една ръка разстояние, преди да започне същинското къпане. Така ще избегнете излишните забавяния и ще сведете до минимум евентуалното му разочарование.

__Разбийте положителното отношение__

Детето ще се обиди от интонацията ви, ако звучите сякаш издавате присъда за влизане в затвора. Ако обаче звучите притеснени или загрижени, пък е възможно да го ужасите още повече. Не забравяйте, че отношението, което влагате, е „заразно“, така че изберете най-адекватното и се опитайте да го следвате.
Разрешаване на проблема

__Как трябва да се постъпи__

___Запазете спокойствие и пренебрегнете шума___

Спокойното ви настроение би могло да бъде заразно, когато се опитвате да се справите с разстроеното си дете. Ако не обърнете внимание на врявата, то ще разбере, че тя не ви въздейства, а вие преследвате именно тази цел, когато се опитвате да го изкъпете. Кажете си: „Знам, че детето ми има нужда да му се смени пелената. Ако не обърна внимание на врявата, ще свърша всичко това много по-бързо и по-ефективно.“

___Забавлявайте се, вместо да се разстройвате___

Разсейвайте детето, като му говорите, играете или пеете песнички. Кажете му: „Хайде да изпеем «Зайченцето бяло»“, или „Обзалагам се, че не можеш да хванеш тази лодка и да я потопиш във водата“. Заложете на монолога, ако детето е твърде малко да участва вербално.

___Окуражавайте детето да ви помага и оценявайте усилията му___

Накарайте го да измие коремчето си само, да се натърка със сапун или да отвори пелената (ако времето ви позволява), за да му внушите чувството, че контролира положението и истински участва в процеса. Дори най-малкият знак за сътрудничество от негова страна трябва да е повод за комплимент. Засипвайте го с окуражителни думи. Колкото повече внимание получава детето ви задето удовлетворява изискванията ви, толкова повече ще повтаря действието, което предизвиква хвалбите ви. Кажете: „Наистина ми харесва начинът, по който си слагаш шампоан на косата“, или „Много добре се държиш, докато си във ваната“, или „Благодаря ти, че лежиш така мирен, докато ти сменям пелената“.

___Упражнявайте „Правилото на баба“___

Позволете на детето си да знае кога е свършило нещо, което сте искали от него, или кога може да направи нещо, което иска да направи. Кажете му: „Когато банята приключи, ще прочетем приказка“, или „Когато свършим със смяната на пелената, ще можеш да си поиграеш“.

___Не оставяйте нещата недовършени___

Въпреки ритането, писъците и съпротивата, бъдете мотивирани да завършите къпането. Колкото повече детето вижда, че ритниците и воят не му помагат да се отърве от банята, толкова по-бързо ще разбере, че ще свършите работа по-бързо, ако не ви се съпротивлява.

___Направете му комплимент, когато сте готови___

Кажете на детето си колко спретнато изглежда и колко добре мирише. Накарайте го да се погледне в огледалото. Това ще му обясни защо е необходима банята и защо трябва пелената му да е чиста. Като го научите да се чувства гордо от външния си вид, ще превърнете чистотата му в приоритет.

___Да не изисквате сътрудничество на всяка цена___

Това, че вие изисквате от детето пелената му да бъде сменена, не означава, че то ще лежи кротко, докато го преобувате. Заповедният ви тон и ултимативното ви поведение го учат единствено на това да отвръща със същото.

___Не правете къпането и смяната на пелени болезнен процес___

Опитайте се да направите къпането колкото е възможно по-приятно за детето. Дръжте подръка хавлия, с която да бърше очите си всеки път, щом пожелае, поддържайте необходимата температурата на водата във ваната, облечете го в мека хавлия, когато приключите, и т.н.

___Не избягвайте къпането___

Това, че детето ви се съпротивлява на къпането, не означава, че трябва да се предавате. Отказът от къпане може да се преодолее с постоянство, настойчивост и много търпение.

_Керъл и Фил Портър къпеха и сапунисваха тригодишната си дъщеря Лорън точно както си мислеха, че всички други родители правят. Но те се страхуваха, че нещо с Лорън не е наред, защото тя квичеше и се съпротивляваше в хода на този иначе нормален процес. Семейство Портър никога не се бяха натъквали на този проблем с по-голямата си дъщеря Елизабет и никой от приятелите им с деца не се беше оплаквал от нещо подобно._

_Тогава Керъл и Фил поговориха със семейния педиатър, който им обясни, че сапуните, водата и хавлиите не увреждат и не дразнят. Г-н Портър реши, че е нужна по-сериозна дисциплина, но в крайна сметка се съгласиха, че най-добрият подход е да се направи къпането по-приятно и забавно за Лорън. Единственото нещо, свързано с вода, което тя харесваше, бе да плува в морето по време на лятната почивка. И така семейство Портър решиха да нарекат банята „море на забавата“._

_Същата вечер те навиха часовник, който трябваше да звънне, когато стане време за баня. По време на летните си отпуски те винаги навиваха часовник, който да им сигнализира кога може да се влиза в истинското море, защото Лорън буквално не излизаше от водата. Сметнаха, че тази техника ще им бъде полезна и у дома. Те казаха на Лорън; „Когато часовникът звънне, идва време за играта «море на забавата». Нека да довършим тази приказка, докато чакаме.“_

_Когато часовникът иззвъня, Лорън и майка й взеха хавлии и сапун, а момиченцето разгорещено задаваше въпроси относно новата игра. То със задоволство се усмихна на майка си, когато го отведе в банята, където намери най-синьото „море“, което някога бе виждало, при това пълно с лодки, корабчета и рибки, които мама и татко бяха специално закупили._

_Лорън скочи вътре, без никой да я кара, дори без покана, и започна да играе с морските играчки. Майка й запя песничка, която бяха пели на плажа, и за първи път сипа в шепата й шампоан, който тя сама да сложи на косата си. Къпането продължи без никакви крясъци и съпротива — само с малко плясъци по водата. Семейство Портър започнаха да къпят Лорън в „морето“ поне веднъж на ден, за да й дадат възможност да се научи да изплисква по-малко вода, да се къпе по-старателно и да се радва на преживяването._

Придобиването на навици
Още със сграбчването на първия предмет преди навършването на първата годинка детето започва да усеща удоволствие от това да изследва нещата с цялото си тяло — от пръстите на краката до зъбките. Естествено, то няма как автоматично да е наясно кое е извън границите на нормалното и кое — не, но до навършването на втората година вече е в състояние да прави това разграничение. Докато ограничавате приключенията на малкия си изследовател, имайте предвид баланса, който трябва да поддържате между това да го оставите да изразява нормалното и здравословно любопитство и същевременно да го учите кое поведение е и не е приемливо.
Предпазване от проблема

__Направете дома си подходящ за детето__

Като държите вратите затворени, достъпа към стълбите блокиран, шкафовете заключени и опасните зони оградени, ще намалите значително броя пъти, в които казвате „не“ на детето си. Децата под три години са твърде заети с това да наложат своята независимост и да оставят своя диря в света, който обитават, така че не са в състояние да разберат защо не могат да отидат там, където искат. Щом установите физически граници, ще помогнете да се избегне излишната конфронтация. (Виж Приложение I.)

__Решете кои са допустимите граници__

Преценете добре какви ще са ограниченията на детето ви и обсъждайте с него тази информация отрано и често. Кажете например: „Можеш да играеш във всекидневната или в кухнята, но не и в кабинета на татко.“

__Отстранете всички ценни предмети, които не желаете да бъдат увредени__

Едно-, две- или тригодишните няма да разберат разликата между скъпата и пластмасовата ваза. Играйте на сигурно, като приберете ценните вещи, докато малчуганът ви спре да докопва всичко, въпреки че е предупреден да не го прави.

__Научете детето как и кога да близа в зоните, в които по принцип няма право да пристъпва__

Обяснете му приемливите начини да играе в т.нар. забранени зони. Например колкото повече не му позволявате да влиза в стаята или да пресича улицата, толкова повече то ще го иска и ще се мъчи да го постигне. Кажете му: „Можеш да влезеш в спалнята на мама и татко, но само заедно с мама или татко.“
Разрешаване на проблема

__Как трябва да постъпим__

___Порицавайте___

Последователно и с постоянство порицавайте детето за пакостите му, за да разбере то, че държите на думата си. Кажете му: „Спри да влизаш в тази стая. Съжалявам, че игра тук. Знаеш, че тук не може да влизаш. Предпочитам да ме беше помолил да дойда с тебе, щом толкова си искал да влезеш вътре.“

___Прибягвайте до метода „изнасяне“___

Ако детето ви постоянно се катери по кухненската маса (и ако това е недопустимо), порицайте го отново и прибегнете до т.нар. изнасяне, за да подсилите посланието си.

___Правете комплименти на детето си, когато следва правилата___

Кажете му колко се гордеете с него, задето помни, че не трябва да върши определени неща. Този комплимент ще възнагради желаното поведение с отношение, което ще го окуражи да постъпи отново както трябва. Кажете: „Колко е хубаво, ме си играеш, където е редно“, или „Благодаря, че вече не се катериш по масичката в хола“.

___Научете детето да докосва с очи, а не с длани___

Кажете му, че може да гледа например дадено бижу, но не и да го докосва. Това ще му даде свободата да изследва предмета по ограничен и контролиран начин.

___Не оставяйте оръжия и ножове на достъпни за деца места___

Без значение колко тренировки за безопасност са имали децата, на изкушението с оръжията е много трудно да се устои. Дръжте всички оръжия заключени — всяко със своето собствено устройство за заключване, и заключете амунициите в отделно помещение, което е недостъпно за деца. Освен това дръжте всички ножове заключени или вдигнати нависоко. Грижата за безопасността винаги е за предпочитане пред евентуалното съжаление впоследствие.

___Не изразявайте прекалена емоция, когато сте разстроени___

Ако се ядосате, защото детето ви е нарушило дадено правило, то ще види, че може да привлича вниманието с лошото си поведение и ще бъде подтикнато да се забърква в неприятности все по-често.

___Не прекалявайте с наказанията___

Вместо да наказвате детето, задето демонстрира вроденото си любопитство и се интересува от всичко около себе си, го научете как да използва любопитството си по безопасен начин — умение, което ще му служи добре през целия му живот. Вместо да се опитвате да заклеймите лошото поведение, наблягайте на позитивното.
„Не пипай!“

_Госпожа Стейн си спомняше как като малка, когато прекрачваше наложените от родителите й допустими предели, майка й често цитираше поговорката: „Любопитството уби котката.“ Сега тя откри, че петнайсетмесечният й син Сам изследва с голям интерес забранените лампи и цветя. Тя знаеше, че той не е лош по природа — Сам се държеше като всяко нормално дете. Но госпожа Стейн не смяташе, че реакциите й спрямо любопитството му са нормални и го учат на самодисциплина. „Не! Не пипай!“ — викаше непрестанно след него тя, като го плескаше по ръчичките всеки път, щом той докоснеше нещо, което му беше забранено._

_Най-накрая госпожа Стейн разбра, че синът й бе овладял до съвършенство изкуството да избягва наказанията, като вършеше „престъпленията“ си зад гърба й. И така тя реши да заключи нещата, които не желае той да докосва, да вдигне нависоко чупливите предмети и да го държи под око колкото е възможно повече._

_„Докосвай с очите си, а не с ръцете“ — му каза една сутрин, когато той за пореден път започна да вади всичко от кутията за бижута, която тя случайно беше забравила да заключи при ценните неща. После му взе кутията и го отведе в кухнята, където заедно се забавляваха, докато вадеха тенджери и тигани от шкафа. Поиграха си и с един ключ, с който отключваха и заключваха, както и с още няколко играчки, стимулиращи въображението и любопитството на Сам — играчки, подходящи за възрастта му и готови да бъдат разглобени, за да бъдат прецизно изследвани._

_Щом опасните и скъпи предмети бяха отстранени от досега на Сам и подменени с неща, с които той можеше безопасно да играе, атмосферата в дома на семейство Стейн стана далеч по-приятна. Въпреки че госпожа Стейн смяташе, че трябва да продължи да наблюдава любопитството на сина си, тя му позволи повече свобода отпреди, тъй като домът й вече бе по-подходящ за него._

_Един ден Сам показа, че е научил правилата, като получи пакета с брашното, знаейки, че не му е позволено да го пипа, и каза: „Не! Той е на мама! Не пипай!“ За да възнагради доброто му поведение, госпожа Стейн му даде запечатана пуших с ориз, която той обичаше да друса като дрънкалка._

Ставането от леглото през нощта
Децата под шестгодишна възраст са пословични с молбите си да им се прочете приказка, да разглеждат книжка, да бъдат целувани, да им се донесе чаша вода или мляко, или мама и татко да легнат в леглото им, за да ги приспиват — и, всичко това късно вечер, когато отдавна трябва да са потънали в дълбок сън. Помнете, че нуждата от пълноценен сън на детето ви е изключително важна и то вероятно иска всички тези десетина книжки и четири напитки с едничката цел да ви държи близо до себе си. Научете го, че самостоятелното му лягане ще ви отведе при него по-бързо, отколкото ако не му отделяте толкова внимание преди заспиване.

_Забележка_: Ако не сте сигурни дали детето действително се нуждае от нещо или просто търси вниманието ви (в случай че все още не може да говори и плаче, вместо просто да поиска нещо конкретно), влезте в стаята му и проверете.

Ако прецените, че е „постановка“, целунете го бързо, прегърнете го (за не повече от 30 секунди) и си наложете да излезете от помещението. Кажете му твърдо, че е време за сън, а не за игра.
Предпазване от проблема

__Обсъждайте правилата за заспиване във време, в което не трябва да спи__

Наложете ограничения за това колко напитки може да изпие или колко пъти да отиде до тоалетна в периода, преди да си легне. Установете тези правила в неутрално време, така че детето да е наясно какво го очаква, когато дойде време за лягане. Кажете: „Можеш да вземеш две книжки в леглото си и да изпиеш една чаша вода, а преди да те оставя да спиш ще ти разкажа две приказки.“ Ако то обича да си ляга с вас или да става от леглото си и да идва във вашето, решете предварително дали нравилата ви позволяват това. Единствено от родителите зависи дали искат децата им да спят в своите собствени легла.

__Обещайте награди за следването на правилата__

Накарайте детето да проумее, че ако следва наложените от вас правила и не ги нарушава, ще бъде възнаградено. Кажете му: „Ако останеш в леглото си цяла нощ (в случай, че такова е вашето правило), на сутринта ти ще решиш коя приказка да ти прочета.“ Наградите могат да включват специални закуски, разходки в парка, любими игри и всичко останало, което смятате, че му доставя удоволствие.

__Подсилвайте идеята за самостоятелното заспиване__

Напомняйте на детето си правилата, докато го слагате да спи, за да насадите в съзнанието му предишните ви разговори.
Разрешаване на проблема

__Как трябва да се постъпи__

___Карайте го да понася последствията за нарушаването на правилата___

Имайте твърда позиция относно нарушаването на правилата и не отстъпвайте от нея. Например ако детето си позволява своеволия, като иска трета чаша вода, идете при него и му кажете: „Съжалявам, но ти стана от леглото и наруши правилото за двете чаши вода. Сега ще останеш в стаята си на затворена врата“ (в случай че сте го предупредили, че ще постъпите така, ако поиска трета чаша вода).

___Стойте твърдо зад правилата си___

Подсилвайте правилата всеки път, щом детето ги наруши, за да му внушите, че държите на думата си. Например, когато е станало и трябва да го сложите обратно в леглото (в разрез с правилото ви), кажете: „Съжалявам, че дойде в нашето легло. Помни правилото — всеки спи в своето легло. Обичам те. Ще се видим утре сутринта.“

___Възнаграждавайте детето___

Научете го да ви се доверява и винаги, когато спазва обещанията си и следва правилата, го възнаграждавайте.

___Не пренебрегвайте подсилването на правилата___

Веднъж щом сте установили правила, не ги променяйте, освен ако не сте ги дискутирали предварително с детето. Всеки път, когато кривнете встрани от пътя на вече установените норми, детето ви ще се възползва от ситуацията и ще се опитва да постигне своето, дори да знае, че не трябва.

___Не се поддавайте на врявата___

Ако детето ви плаче, защото сте му наложили конкретно правило за заспиване, припомнете си, че в момента то учи един от най-важните си уроци — нощта е времето, отредено за сън. Засичайте колко дълго плаче то и наблюдавайте собствения си напредък да издържате на маневрите му да ви умилостиви. Ако не откликнете на плача му, времето, прекарано в драми, постепенно ще намалява и най-накрая ще изчезне съвсем.

___Не прибягвайте до заплахи и внушаване на страх___

Заплахи от сорта „Ако станеш от леглото, гущерът ще те хване“, или „Ако направиш това още веднъж, ще те опердаша“ само ще задълбочат проблема. В случай, че не се изпълнят, заплахите остават само безсмислени приказки. Страхът може да задържи детето в леглото, но може да задълбочи чувството за несигурност и уплаха от много неща.

___Поговорете с детето от разстояние___

Подвикването на заплахи и правила от съседната стая означава да го научите да крещи и да му изпратите послание, че не ви е достатъчно грижа, че не разговаряте очи в очи с него.
Среднощните бръщолевения на Дженифър

_Две и половина годишната Дженифър Лонг спеше по цяла нощ, откакто бе навършила шест месеца. През последния месец обаче спеше само по няколко часа, след което будеше родителите си с писъци: „Мамо! Татко!“ Отначало мама и татко скачаха в несвяст и тичаха да видят какво не е наред, само за да открият, че едната вечер Дженифър се нуждае от чаша вода, на следващата — от прегръдка, и от ходене до тоалетната на още по-следващата._

_След няколкоседмичен нарушен сън измъчените родители на Дженифър решиха да сложат край на тези молби. „Ако не останеш в леглото, ще бъдеш наказана, млада госпожице“ — казаха й те, след което се върнаха в спалнята си, само за да чуят стъпките на дъщеря си, насочени към нея. Мама напляска Дженифър и твърдо заяви, че мястото й през нощта е в нейната стая, но тежката й ръка не помогна с нищо на ситуацията._

_Семейство Лонг продължиха да си повтарят, че ставането на Дженифър през нощта е напълно естествено, че всеки е минал през такива периоди на нарушен сън и т.н. Но все пак и двамата знаеха, че дъщеря им можеше да избере да се върне в леглото, за да спи, вместо по цяла нощ да крещи имената им. Те се чувстваха уверени в способността си да правят разлика между плача, продиктуван от зов за помощ (наситен и непрекъснат плач), и този, който просто търсеше тяхното внимание (кратки изблици на плач)._

_За да решат проблема, те отделиха на дъщеря си повече внимание, за да я убедят да остава в леглото си: „Когато останеш в леглото, без да плачеш за нас — обясняваха й те, докато я връщаха в леглото следващата вечер, — ще имаш страхотна изненада утре на закуска. Ако пък продължиш да крещиш посред нощ, ще започнем да затваряме вратата на стаята ти и няма да видиш никаква изненада.“ И двамата бяха сигурни, че налагат ново правило с прости условия, които дъщеря им може да разбере._

_Същата вечер Дженифър извика майка си: „Искам вода!“, но майка й изпълни заканата си — затвори вратата на стаята й и не реагира на крясъците й. „Съжалявам, миличка, но ти не се върна обратно в леглото — каза тя — и сега ще трябва да ти затворим вратата. Ще се видим утре сутринта.“_

_След три вечери, прекарани на затворена врата и нарушен сън на цялото семейство, Дженифър научи, че среднощните й викове не отвеждат родителите й при нея и че спокойният престой в леглото през цялата нощ може да материализира обещаните изненади на сутринта. Семейство Лонг най-накрая получиха заслужения си здрав сън, а малкото им момиченце откри, че хвалбите им по този повод я карат да се чувства пораснала и значима — една допълнителна награда._