Джнана Йога
Изтегляне 2.63 Mb.
|
|
Следователно, има само един Атман, един Аз - вечно-чист, вечно-съвършен, неизменен; той никога не се е променял; и всички многообразни промени са само привидности в този единствен Аз. Върху него името и формата са нарисували всички тези сънища. Формата е тази, която прави вълната различна от морето. Да предположим, че морето утихне, ще остане ли тогава формата? Не, тя ще изчезне. Съществуването на вълната е напълно зависимо от съществуването на морето, но съществуването на морето изобщо не зависи от това на вълната. Формата остава дотогава, докато я има вълната, но веднага щом вълната изчезне, тя също си заминава – не може да остане. Името и формата са резултат от Майа. Майа създава индивидите и прави така, че един да изглежда различен от друг. Не може да се каже, че Майа съществува. Не може да се каже, че формата съществува, защото тя зависи от съществуването на друго нещо. Не може да се каже и че не съществува, тъй като създава цялото това многообразие. Според философията на Адвайта следователно Майа, невежеството – или името и формата, или както те са били наречени в Европа, “времето, пространството и причинността” – е извън това единно Безкрайно Битие, тъй като показва вселената като многообразна; по същността си вселената е една. Докато човек мисли, че има две различни битиета, той греши. Когато узнае, че има само едно е прав. Това ни се доказва всеки ден - на физическо, умствено и духовно ниво. Днес е доказано, че вие и аз, слънцето, луната и звездите, сме само различни имена на различни точки в един и същ океан от материя и че тази материя постоянно се променя по своята конфигурация. Една частица енергия, която преди няколко месеца се е намирала в слънцето, сега може да е в човешкото тяло; утре може да е в някое животно, а вдругиден – в някое растение. Материята вечно идва и си заминава. Тя е една цялостна, непрекъсната и безкрайна маса, обособена единствено от имената и формите. Една точка от нея се нарича слънце, друга луна, трета – звезди; следващата е човек, животно, растение и т.н. И всички тези имена са въображаеми; те нямат реалност, защото цялото представлява една непрекъснато променяща се маса от материя. Същата тази вселена, от друга гледна точка, е океан от мисъл, в който всеки един от нас е точка, наречена индивидуален ум. Вие сте ум и аз съм ум и всеки един е ум; същата вселена, погледната от гледната точка на познанието, когато очите са били измити от заблудите, когато умът е станал чист, изглежда като непрекъснатото Абсолютно Същество, вечно-чистия, неизменния, безсмъртния. Какво се случва тогава с тази тристранна есхатология на дуалиста, според която когато човек умре, отива на небето - в тази или в онази сфера и според която лошите хора стават призраци, а после животни и т.н.? Недуалистът казва: никой не идва и никой не си заминава. Как можете да дойдете или да си заминете? Вие сте безкрайни: къде е мястото, където ще отидете? В едно училище били изпитвани малки деца. Изпиващият глупаво им задавал всякакви трудни въпроси. Един от тях бил: “Защо земята не пада?” Неговото намерение било да разясни на децата идеята за гравитацията или някаква друга заплетена научна истина. Повечето от тях дори не могли да разберат въпроса и затова давали всякакви грешни отговори. Но едно умно малко момиченце отговорило на въпроса с друг въпрос: “Къде да падне?” Самият въпрос на изпитващия бил пълна глупост. Във вселената няма горе и долу; идеята за посоките е относителна. Така е и по отношение на душата; самият въпрос за раждането и смъртта по отношение на нея е пълна глупост. Кой идва и кой си заминава? Къде не се намирате вие? Къде е това небе, на което вие вече не сте? Азът на човек е вездесъщ. Къде да отиде той? Къде да не отиде? Той е навсякъде. Затова целият този детински сън и глупавата илюзия за раждането и смъртта, за небесата, висшите сфери и низшите светове, всичко това изчезва мигновено за съвършения. За почти съвършения то изчезва след като му бъдат показани няколко сцени по пътя до Брахмалока. А за невежия продължава. Как става така, че целият свят вярва в отиването на небето, в смъртта и раждането? Аз чета една книга – страница след страница бива прочетена и обърната. Идва нова страница и тя също бива прелистена. Кой се променя? Кой идва и кой си заминава? Не аз, а книгата. Цялата природа е като книга пред душата, от която тя прочита глава след глава и често пред нея се разкрива някаква картина. Тя бива прочетена и обърната. Идва нова, но душата е винаги същата – вечна. Природата е тази, която се променя, а не душата на човека. Тя никога не се изменя. Раждането и смъртта са в природата, а не във вас. И все пак невежите са заблудени; точно както под въздействието на заблудата мислим, че слънцето се движи, а не земята, по същия начин смятаме, че ние умираме, а не природата. Следователно, всичко това са халюцинации. Както е халюцинация да мислим, че се движат полетата, а не влакът, съвсем същото представлява и халюцинацията на раждането и смъртта. Когато хората са в определено състояние на ума, те виждат това битие като земята, слънцето, луната, звездите; и всички онези, които са в това състояние на ума, виждат едни и същи неща. Между вас и мен може да има милиони същества в различни нива на съществуване. Те никога няма да ни видят, нито ние ще ги видим; ние виждаме само онези, които са в същото състояние на ума и в същото ниво като нас. Откликват онези музикални инструменти, които са настроени на един и същи тон; ако състоянието ни на вибриране, наречено “човешка вибрация” бъде променено, ние повече няма да виждаме хора тук; цялата “човешка вселена” ще изчезне и вместо нея пред нас ще се разкрие друга гледка - може би ще виждаме богове и една “божествена вселена”, а лошите хора ще виждат дяволи и дяволски свят; но всичко тези светове биха били само различни гледни точки на същата вселена. Това е творението, което от човешкото ниво е виждано като земята, слънцето, луната, звездите и всичко останало; това е вселената, която от гледната точка на злото изглежда като място за наказание. И пак тя е възприемана като рай от онези, които искат да я виждат така. Тези които са мечтали да отидат при Бог, който седи на трон и да Го възхваляват през целия си живот, когато умрат, пред тях ще се разкрие гледката на онова, което са имали в умовете си; същата вселена просто ще се измени в едно просторно небе, с всякакви видове крилати същества летящи насам-натам и с Бог, който седи на трон. Всички небеса са изцяло творение на самия човек. По тази причина онова, което заявява дуалистът е вярно, казва Адвайтинът, но то е просто изцяло негово собствено творение. Тези сфери, дяволи, богове, превъплъщения и трансмиграции са изцяло митове; такъв е и човешкият живот. Голямата грешка, която хората винаги правят е да смятат единствено този живот за истински. Когато други неща бъдат наричани митове, те разбират тази позиция много добре, но не искат да признаят същото за собственото си гледище. Всичко това, така както изглежда то, е само един мит, а най-голямата от всички лъжи е, че сме тела - такива ние никога не сме били и даже не можем да бъдем. Това е най-голямата от всички лъжи – че ние сме само хора; ние сме Богът на вселената. В боготворенето на Господ ние винаги сме боготворили своя собствен скрит Аз. Най-лошата лъжа, която някога сте казвали на себе си е, че сте се родили грешници или лоши хора. Само онзи е грешник, който вижда грешник в другия. Представете си, че тук има едно бебе, а вие оставите една чанта със злато на масата. Представете си, че дойде крадец и отнесе златото. За бебето това е все едно; понеже вътре в него няма крадец, извън него също няма крадец. За грешните и порочните хора навън също съществува порок, но не и за добрите хора. Затова лошите виждат тази вселена като ад, отчасти добрите – като рай, докато съвършените същества осъзнават, че тя е Самият Господ. Единствено в това състояние воалът пада от очите и човекът – напълно пречистен – открива, че целият пейзаж се е променил. Всички лоши сънища които са го тормозели от милиони години изчезват и този, който е мислел за себе си като за човек, бог или демон, който е смятал, че живее на низши места, на земята, или в рая - открива, че той в действителност е вездесъщ; че цялото време е в него, но че той не е във времето; че всички небеса са в него, но че той не е в нито едно небе; че всички богове, на които някога е служил, са вътре в него, но че той не е в никой от тях. Той самият е бил създателят на боговете и демоните, на хората, растенията, животните и камъните, а истинската природа на човека сега му се разкрива като по-висша дори от рая, по-съвършена от вселената, по-безкрайна от безкрайното време, по-вездесъща от вездесъщия етер. Само тогава той става безстрашен и свободен. Тогава всички заблуди изчезват, всички нещастия си заминават, всички страхове свършват веднъж завинаги. Раждането си отива, а заедно с него и смъртта; болките отлитат, а с тях и удоволствията; земите изчезват, а с тях и небесата; телата си заминават, а с тях и ума. Цялата вселена изчезва за такъв човек. Непрестанното търсене, движение и постоянната борба на сили спират завинаги и онова което се е проявявало като сила и материя, като борба на природата и като самата природа, като небеса и земи, растения, животни, хора и ангели - цялото то се преобразява в безкрайното, ненарушимо, неизменно битие, а знаещият човек открива, че той е едно с това битие. “Както облаците с различни цветове се появяват в небето, остават там за секунди и после изчезват,” така и пред тази душа се появяват различни видения – на земи и небеса, на луни и богове, на удоволствия и болки; но всички те отминават оставяйки единственото, безкрайно, синьо и неизменно небе. Небето никога не се променя; облаците са тези, които се променят. Грешка е да се мисли, че ние сме нечисти, че сме ограничени и че сме отделни. Истинският човек е единното и неделимо Битие. Сега възникват два въпроса. Първият е: “Възможно ли е това да бъде реализирано? Дотук то е доктрина, философия, но възможно ли е то да бъде осъществено в действителност?” Възможно е. Има хора, които продължават да живеят на този свят и за които заблудата е изчезнала завинаги. Умират ли те веднага след такава реализация? Не толкова скоро, както бихме предположили. Две колела свързани с една и съща ос се движат заедно. Ако хвана едното и отсека оста с брадва, колелото което съм хванал спира, но другото продължава да се движи по инерция за известно време и след това пада. Това чисто и съвършено същество – душата - е едното колело, а тази външна халюцинация за тялото и ума е другото колело и те са свързани с оста на действието, Карма. Познанието е секирата, която ще разсече връзката между двете и колелото на душата ще спре – тя ще спре да мисли, че идва и си отива, че живее и умира, ще спре да мисли, че е природата и има желания и ще открие, че е съвършена и няма нужда от нищо. Но другото колело, на тялото и ума, ще има в себе си инерцията от миналите действия; затова то ще живее за известно време, докато импулсът на миналата работа не бъде изразходван; след това тялото и умът ще отпаднат, а душата ще стане свободна. Повече няма да има отиване в рая и връщане обратно, нито дори отиване в Брахмалока, или в която и да било от най-висшите сфери - защото откъде да дойде душата и къде да отиде? Човекът който е достигнал до това състояние още в този живот, за когото обичайното виждане за света се е изменило дори само за минута и Реалността е станала очевидна, се нарича “Живият Свободен”. Това е целта на ведантина - да достигне свободата в този живот. Веднъж в Западна Индия пътувах през една пустинна местност, на брега на Индийския океан. Вървях през пустинята пеша в продължение на много, много дни, но бях много изненадан всеки ден да откривам красиви езера с дървета около тях, които хвърляха своите трептящи сенки долу. “Колко е красиво, а наричат тази местност пустинна!” – си казах. Пътувах почти месец и през цялото време виждах тези чудни езера, дървета и растения. Един ден бях много жаден и исках да пия вода, затова се отправих към едно от бистрите, красиви езера, но докато се приближавах, то изчезна. И веднага в ума ми просветна: “Това е един от миражите, за които съм чел цял живот” и се досетих, че през целия този месец, всеки ден съм виждал такъв мираж и не съм го знаел. Следващата сутрин отново се отправих на път. Отново се появи езеро, но с това дойде и идеята, че това е мираж, а не истинско езеро. Така е и с тази вселена. Ние всички пътуваме през миража на света ден след ден, месец след месец, година след година, без да знаем, че това е мираж. Един ден той ще спре, но след това отново ще се върне; тялото ще трябва да остане по силата на миналата Карма, както миражът се връща отново. Светът ще се връща при нас дотогава, докато сме обвързани от миналата си Карма: мъже, жени, животни, растения - нашите привързаности и дългове - всичко ще се върне при нас, но не със същата сила. Под влияние на новото познание, силата на Кармата ще бъде разрушена, нейната отрова ще изчезне. Тя ще бъде трансформирана, защото едновременно с това познание, идва идеята, че ние вече я познаваме, че вече правим тънкото разграничение между реалността и миража. След това светът няма да бъде същият както преди. Тук обаче, съществува една опасност. Във всяка страна виждаме хора, които приемат тази философия и казват: “Аз съм отвъд всеки порок и добродетел; затова не съм обвързан от никакви морални закони; мога да направя всичко, което си поискам.” Днес можете да откриете много глупаци в тази страна, които казват: “Аз не съм обвързан; аз съм Самият Господ; ще правя каквото си пожелая.” Това не е така, въпреки че е вярно, че душата е отвъд всички закони – физически, умствени или морални. Вътре в закона е робството; отвъд закона е свободата; вярно е също така, че свободата е в природата на душата, тя е нейно рождено право: тази истинска свобода на душата сияе през воалите от материя под формата на привидната свобода на човека. Във всеки един момент от живота си вие чувствате, че сте свободни. Ние не можем да живеем, говорим, или дишаме нито за момент, без да чувстваме, че сме свободни; но в същото време, дори само краткият размисъл ни показва, че сме като машини и не сме свободни. Кое тогава е вярно? Илюзия ли е тази идея за свободата? Някои твърдят, че тя е заблуда; други казват, че идеята за робството е илюзия. Как става така? Човекът наистина е свободен - не може да бъде другояче. Той става обвързан, когато дойде в света на Майа, при името и формата. Свободната воля е погрешно понятие. Волята никога не може да бъде свободна. И как да бъде? Човешката воля възниква единствено тогава, когато истинския човек бъде обвързан - не и преди това. Волята на човек е обвързана, но онова което стои в основата на тази воля е вечно свободно. Ето защо дори в това състоянието на робство, което ние наричаме човешки живот или божествен живот - независимо дали той е на земята или на небето - у нас остава споменът за свободата, която ни принадлежи като наше божествено право. И съзнателно или несъзнателно, ние всички се борим, за да я достигнем. Когато човек е достигнал своята собствена свобода, как може той да бъде обвързан от някакъв закон? Нито един закон в тази вселена не може да го обвърже, защото самата вселена е негова. Той е цялата вселена. Или кажете, че човекът е цялата вселена, или че вселената не съществува за него. Как тогава той може да има тези малки идеи за пол и националност? Как може да казва: Аз съм мъж, аз съм жена или аз съм дете? Не са ли това лъжи? Той знае, че са. Как може да казва, че това са правата на мъжете, а това - на жените? Никой няма права; никой не съществува отделно. Няма нито мъж, нито жена; душата е безполова, вечно чиста. Лъжа е да казвате, че аз съм мъж или жена или че аз принадлежа на тази или онази страна. Целият свят е моята страна, цялата вселена е моя, защото аз съм се облякъл с нея като свое тяло. Все пак ние виждаме, че в света има хора, които са готови да защитават тези доктрини и въпреки това вършат неща, които са нечисти; и ако ги попитаме защо го правят, те отвръщат, че това е наша заблуда и че те не могат да направят нищо лошо. Кой е критерият, според който такива хора могат да бъдат съдени? Той се състои в следното. Въпреки че и злото, и доброто са обусловени проявления на душата, все пак злото е по-външно покритие, а доброто е по-близка обвивка до истинския човек - Аза. И освен ако човек не разреже слоя на злото, той не може да достигне до слоя на доброто, а ако не е преминал и през двата пласта на доброто и злото - не може да достигне Аза. Какво остава прикрепено към този, който достига Аза? Малко Карма - една малка част от инерцията на миналия му живот, но това е изцяло добър импулс. От друга страна, докато резултатите от лошите действия на човек не бъдат напълно изразходени и миналите нечистоти не бъдат напълно изгорени, за никого не е възможно да види и реализира истината. И така, това което остава прикрепено към човека, който е достигнал Аза и е видял истината, е остатъкът от добрите впечатления на миналия му живот или един добър импулс. Дори и да продължи да живее в тялото си, той работи само за да прави добро; неговите уста произнасят само благословии за всички; неговите ръце вършат само добри действия; неговият ум може да мисли единствено добри мисли; неговото присъствие е благословия, където и да отиде. Той самият е жива благословия. Такъв човек, само със своето присъствие, би променил дори най-лошите хора в светци. Дори и да не говори, самото му присъствие е благословия за човечеството. Могат ли такива хора да извършат някакво зло, могат ли да направят нещо лошо!? Но трябва да помните, че между реализацията и думите има разстояние колкото от единия полюс на земята до другия. Всеки глупак може да говори. Дори папагалите могат да говорят. Говоренето е едно нещо, а реализацията е друго. Философиите, доктрините и аргументите, книгите, теориите, църквите и сектите и всички тези неща са добри по свой собствен начин; но когато реализацията дойде, те напълно отпадат. По същия начин, географските карти са нещо добро, но когато видите в действителност една страна и после отново я погледнете картата – каква огромна разлика откривате! Затова онези, които са реализирали истината, не се нуждаят от логически умозаключения или някаква друга гимнастика за интелекта, която да ги накара да разберат тази истина; за тях тя е животът на живота им, тя е конкретизирана и е станала повече от осезаема. Както казват мъдреците на Веданта, тя е “като плод в ръката ви”; просто можете да станете и кажете, че той е тук. По същия начин, тези които са реализирали истината могат да се изправят и да кажат: “Ето го Азът”. Можете да спорите с тях цяла година, но те само ще ви се усмихват; ще смятат това просто за детско бръщолевене; и ще оставят детето да си бърбори. Те са реализирали истината и са пълни. Представете си, че сте видели една страна, а някой човек дойде и се опита да спори с вас, че тази страна никога не е съществувала; той може да продължи да си спори до безкрайност, но вашето единствено отношение към него вероятно ще бъде да смятате, че той е за лудницата. Затова и човекът на реализацията казва, “Всички тези приказки на света за неговите малки религии са просто бръщолевене; самата душа и същност на религията е реализацията.” Религията може да бъде реализирана. Готови ли сте за това? Искате ли го? Ако е така, вие ще постигнете реализация и тогава ще бъдете истински религиозни. Докато не сте го направили - няма разлика между вас и атеистите. Но атеистите са искрени, докато човекът който казва, че вярва в религията и никога не се опитва да я реализира, не е искрен. Следващият въпрос е да узнаем какво идва след реализацията. Да предположим, че сме реализирали това единство на вселената, че ние сме Безкрайното Същество и сме осъзнали, че този Аз е единственото Битие и то е същият Аз, който се проявява във всички феноменални форми - какво ще стане с нас след това? Ще станем ли неактивни, ще седнем ли в един ъгъл и ще седим ли там, докато умрем? “Какво добро би донесло всичко това на света?” Този стар въпрос! Но на първо място, защо то трябва да носи добро на света? Има ли някаква причина, поради която трябва да бъде така? Има ли право човек да задава въпроса: “Какво добро би донесла духовната реализация на света?” Какъв е смисълът на този въпрос? Едно бебе обича бонбони. Да предположим, че вие провеждате изследвания във връзка с някаква тема от областта на електричеството и бебето ви попита: “Ще ми донесе ли това бонбони?” “Не,” отговаряте вие. “Тогава какво хубаво има в него?” Това имат в предвид хората под правене на добро на света. И все пак религиозната реализация носи цялото добро на света. Хората се страхуват, че ако я достигнат, ако осъзнаят, че съществува само едно нещо, изворите на любов ще бъдат пресушени, всичко в живота ще си замине, всичко което те обичат ще си отиде от тях - в този и в бъдещия живот. Те и за миг не се замислят, че онези които са отделяли най-малко внимание на своята собствена личност, са били най-великите работници на света. Човек изпитва любов единствено тогава, когато открие, че обектът на тази любов не е някакво низше, малко, смъртно същество. Човек изпитва любов единствено тогава, когато осъзнае, че обектът на неговата любов не е просто буца пръст, а е същинският, Самият Бог. Съпругата ще обича съпруга си повече, ако мисли, че той е Самият Бог. Съпругът ще обича съпругата повече, когато знае, че тя е Самият Бог. Онази майка която мисли, че децата й са Самият Господ, ще ги обича повече. Онзи човек който знае, че врагът му е Самият Господ, също ще го обича. Този който знае, че святият човек е Самият Бог, ще го обича, но той също ще обича и най-несвятия измежду хората, защото ще знае, че неговата основа е пак Той, Господ. Човекът който може да премести цели светове е онзи, за когото малкият аз е мъртъв и на негово място стои Бог. Цялата вселена ще бъде преобразена за него. Това което е болезнено и нещастно, ще изчезне напълно; всички борби ще си заминат и ще изчезнат. Вместо да бъде затвор, където ние всеки ден се борим и съревноваваме за един залък хляб, за него тази вселена ще стане игрална площадка. Тя ще стане наистина красива! Само такъв човек има право да се изправи и да каже: “Колко е красив този свят!” Само той има право да казва, че светът е изцяло добър. Голямото добро произтичащо от такава реализация се състои в това, че ако вместо да бъде свят на спорове и конфликти, човечеството реализира дори само една малка частица от тази велика истина, перспективите пред него изцяло ще се променят и на мястото на борбите и раздорите ще зацарува мир. Тогава тази непочтена и брутална надпревара, която ни тласка да заставаме пред всеки друг, би изчезнала от света. С нея ще изчезне и цялата борба, с нея ще изчезне и цялата омраза, всяка завист и всяко зло ще си заминат завинаги. Тогава на земята ще живеят Богове. Същата тази земя ще стане рай, а какво зло може да съществува там, където богове играят с богове, където богове работят с богове и богове обичат богове? Това е великата полза от божествената реализация. Всичко което виждате днес в обществото, тогава ще се промени и преобрази. Повече няма да мислите, че човекът е лош; и това е първата ценна придобивка. Повече няма да можете да застанете пред някоя нещастна жена или мъж, който е направил грешка и да хвърлите презрителен поглед към него. Повече няма да сте способни, дами, да гледате отвисоко и с презрение към някоя бедна жена, която броди по улиците нощем, защото ще виждате дори в нея Самия Господ. Повече няма да мислите със завист и да търсите наказания. Всички те ще изчезнат; и любовта, великият идеал на любовта, ще бъде толкова могъщ, че повече няма да бъдат необходими камшик и въже, за да бъде водено човечеството по правилния път. Ако една милионна част от мъжете и жените, които живеят на този свят, просто седнат за няколко минути и кажат: “Всички вие сте Господ, О мъже и жени, вие животни и вие живи същества, всички вие сте проявления на единното живо Божество!”, целият свят би се променил само за половин час. Вместо да хвърлят страшни бомби на омраза във всички посоки, вместо да изливат потоци на завист и лоши мисли, във всяка страна хората ще започнат да мислят, че всичко което съществува, е Той. Той е всичко, което виждате и чувствате. Как можете да виждате злото, ако във вас няма зло? Как може да виждате крадеца, ако той не е там и не седи в самото ви сърце? Как можете да виждате убиеца, ако самият вие не сте убиец? Бъдете добри и злото ще изчезне за вас. Така цялата вселена ще се преобрази. Това е най-голямата придобивка за обществото. Това е най-ценната придобивка за човека. Тези идеи са били създадени и развити сред хората от древността в Индия. Поради различни причини, като недостъпност на учителите и чуждестранни завоевания, на тях не им е било позволено да се разпространят. И все пак те са величествени истини; и навсякъде където са действали, човек е ставал божествен. Моят собствен живот беше изцяло променен от докосването на един от тези божествени хора, за когото ще ви говоря следващата неделя. Идва времето, когато тези идеи ще се разпръснат по целия свят. Вместо да живеят в манастири, вместо да бъдат затворени сред книгите по философия, които са изучавани само от учените, вместо да са недостъпно притежание на секти и неколцина учени, те ще бъдат разпръснати и посети из целия свят, за да станат общо достояние както на светеца, така и на грешника, на мъжете, жените и децата, на учените и невежите. Тогава те ще проникнат и ще наситят атмосферата на света и самият въздух, който дишаме, ще казва с всяка една от пулсациите си: “Ти си Това”. И цялата вселена с нейните безчетни слънца и луни, чрез всичко онова което говори, в един глас ще казва: “Ти си Това”. <<Обратно към сайта>> 1 От Едуин Арнолд. 2 Свещеното дърво, под което Буда е постигнал просветление и което се намира в Бодх Гайда – свещения град на будизма. 1 По това време в Индия (ХІХ и нач. на ХХ в.) овдовелите жени нямали право да се омъжват повторно. 1 По традиция брахмините са свещенослужителите в индуисткото общество и единствените, които имали право да изучават писанията; тяхната каста е и най-ортодоксалната. 1 Който спомага за запаметяването на идеите. 2 Поддръжникът на теорията за Майа. 3 Монасите 4 От Сат-Чит-Ананда, трите вътрешно присъщи аспекта на Абсолюта в индуизма, с които може да бъде определен Той; Сат – Битие, Съществуване; Чит може да бъде преведено и като Познание, и като Съзнание; Ананда – Блаженство. 1 Въпреки че съвременните открития на биологията и генетиката вече могат да докажат различието на физическите качества при различните деца на едни и същи родители, новите теории все още не обясняват предаването на умствените впечатления и психическите качества. Техните твърдения могат да бъдат доказани само в тясната сфера на физическото ниво; но колкото по-фин е един елемент, толкова по-всеобхватен и универсален той – това доказва и съвременната наука и най-вече физиката; следователно умът, който е по-фин по отношение на тялото, е по-универсален от него и затова той е този, който може да носи и съдържа в себе си информация за грубата материя, а не обратно; този принцип доказва и самата генетика, според която информацията за физическото тяло се съдържа в ДНК молекулата на клетката – един по-фин по отношение на тялото елемент; поради това умът и неговите проявления, които са по-фини от всички известни физически елементи, не могат да се намират в тези молекули по начина по който предполага генетиката. 1 Първото колело от този вид е построено от Ферис за Чикагското изложение, през 1893г. 1 Това е и крайната цел на физиката – да достигне до най-малката, неделима частица. 2 Т.е. поддръжниците на теорията (Вишищадвайта), според която в основата на вселената, като нейна действена и материална причина, стои Абсолютът, на когото са присъщи определени качества и атрибути; Вишищадвайта се превежда като квалифициран недуализъм – от окачествявам, придавам качества на нещо. 2 Или от макрокосмоса към микрокосмоса. 1 Абсолютът; Брахман и Атман са идентични, но първото понятие се използва, когато се говори за Абсолюта, който е станал цялата вселена и присъства навсякъде в нея – с всичките й проявления и аспекти – духовен, умствен и физически, докато второто се употребява, когато се говори за Абсолютната Душа. 2 Джива е индивидуалната душа, или Атман в оковите на материята; Атман е Абсолютната Душа. 1 Космическият Разум. 2 Според индуизма еволюцията (от правритти – букв. развъртане навън; обратният процес е нивритти, завъртане навътре) е едната фаза на цикличния процес на творението, другата фаза на който е инволюцията; еволюцията означава движение навън и напред, проявление на онова, което вече е съвършено - а не както в Западните науки, движение нагоре, прогрес и усъвършенстване - докато инволюцията е движение навътре, или връщане към първоизточника. Изтегляне 2.63 Mb. Сподели с приятели:
|