Джнана Йога

Бог във всичко

(Произнесено в Лондон, 27 октомври 1896г.)

Видяхме как по необходимост по-голямата част от нашия живот трябва да бъде изпълнена с нещастия - колкото и да се съпротивляваме на това - и как тази маса на злото е практически почти безкрайна за нас. Борили сме се да променим това още от самото начало на времето и все пак всичко си е останало до голяма степен същото. Колкото повече лекове намираме, толкова повече откриваме себе си обкръжени от още по-фини страдания. Видяхме също, че всички религии предлагат някакъв Бог като път на избавление от тези трудности. Всички религии ни казват, че ако приемем света такъв какъвто е - както повечето от практичните хора биха ни посъветвали в този век - тогава за нас би имало само нещастие. Те освен това твърдят, че има нещо отвъд света. Този живот в петте сетива, животът в материалния свят не е всичко; той е само една малка част и е повърхностен. Зад и отвъд него е Безкрайното, където повече не съществува зло. Някои го наричат Бог, други Аллах, трети Йехова, Йов и т.н. Ведантинът го нарича Брахман.

Първото впечатление, което получаваме от съвета даден ни от религиите е, че би било по-добре ако приключим с нашето съществуване. На въпроса как да премахнем несгодите в живота, отговорът очевидно е: откажете се от живота. Това ми напомня на една стара история. Един комар кацнал на главата на един човек и негов приятел, който искал да убие комара, ударил човека толкова силно, че убил и комара, и приятеля си. Изглежда, че този лек за злото предлага подобен начин на действие. Животът е пълен с лоши неща, пълен е с нещастия; това е факт и никой, който е достатъчно възрастен и познава света, не може да го отрече.

Но какъв е изходът, който предлагат религиите? Те казват, че светът е нищо, а отвъд него има нещо, което е много истинско. Но как това би могло да бъде спасение!? И в такъв случай няма ли изход? Веданта казва, че всичко, което предполага всяка една от религиите е съвършено вярно, но то трябва да бъде разбрано правилно. Много често то е погрешно разбирано, защото религиите не са много ясни за смисъла на онова, което казват. Това което наистина искаме, е съчетанието между глава и сърце. Сърцето е наистина много велико; чрез него идват големите вдъхновения в живота. Сто пъти бих предпочел да имам едно мъничко сърце и никакъв мозък, отколкото всички мозъци в света без сърце. Животът и прогресът са възможни за този, който има сърце, а онзи който го няма и притежава има само ум, умира от сухост.

В същото време знаем, че човек който е воден единствено от сърцето си, трябва да понесе много нещастия, защото е склонен от време на време да пада в различни дупки. Комбинацията от сърце и глава е онова, от което имаме нужда. Нямам предвид, че човек трябва да жертва сърцето заради главата си или обратно, но нека всеки един има безкрайно количество от сърце и чувство и едновременно с това да притежава неограничено количество разум. Има ли някакви предели за онова, което искаме в този свят? Не е ли светът безкраен? Тук има място за безкрайно много чувство, както и за безгранично количество от култура и разум. Нека те дойдат заедно и бъдат безпределни, нека се движат заедно, в паралелни линии едно до друго.

Повечето от религиите разбират този факт, но грешката която изглежда всяка от тях допуска е една и съща; те биват отнасяни от сърцето и чувствата. Има зло в света, затова се откажете от света; това е най-великото учение и без съмнение, единственото учение. Откажете от него. Не може да има две мнения за това, че за да разбере истината, всеки от нас трябва да се откаже от заблудата. Не може да има две мнения за това, че за да има доброто, всеки от нас трябва да се откаже от злото; както не може да има две мнения за следното – че за да притежава живот всеки един трябва да изостави това, което е смърт.

Но от друга страна, какво остава за нас, ако тази теория означава да се откажем от живота на сетивата, животът такъв какъвто го познаваме? И какво друго имаме в предвид под живот? Ако се откажем от това, какво ни остава?

Ще разберем това по-добре, когато по-късно стигнем до философската част на Веданта. Но в настоящия момент аз искам да заявя, че единствено във Веданта откриваме рационално решение на проблема. Тук мога единствено да изложа пред вас онова, на което Веданта се стреми да ни научи и то е обожествяването на света. Никъде другаде идеалът на отречеността не достига до такива висини, както в ученията на Веданта. Но и никъде в тези учения не се дават самоубийствени и сухи съвети; Веданта действително представлява обожествяване на света – да се откажем от света такъв, какъвто мислим че е, какъвто го познаваме – и да го познаем какъвто е в действителност. Обожествявайте го; той е единствено Бог. В една от най-старите Упанишади четем: “Всичко което съществува във вселената трябва да бъде покрито с Бог.”

Ние трябва да покрием всичко със Самия Господ – не чрез някакъв лъжлив вид оптимизъм, не като си затваряме очите за злото – а като наистина виждаме Бог във всичко. Затова трябва да се откажем от света – а когато той бъде изоставен, какво остава? Бог. Какво означава това? Можете да имате жена си; Веданта не казва да я изоставите, а че трябва да виждате Бог в нея. Отречете се от децата си; какво значи това? Да ги изгоните от дома си, както постъпват някои човешки зверове във всяка страна? Със сигурност не. Това е сатанинско; то не е религия. Но виждайте Бог в децата си. И така с всичко. В живота и смъртта, в щастието и нещастието, Бог присъства еднакво. Целият свят е пълен с Господ. Отворете си очите и Го вижте. Откажете се от света, който сте предположили, защото вашето предположение се е базирало на съвсем частичен опит, на много слаби разсъждения, и на вашата собствена слабост. Откажете се от него; светът, за който сме мислили толкова дълго, за който сме се били вкопчили в продължение на толкова много време, е един лъжлив свят на нашето собствено въображение. Откажете се от него; отворете очи и вижте, че той никога не е съществувал по този начин; това е бил сън, Майа. Това което е съществувало, е бил Самият Господ. Той е в детето, в съпругата и в съпруга; той е в добрия и в лошия човек; той е в греха и в грешника; Той е в живота и в смъртта.

Едно колосално твърдение наистина! Това е основната идея, която Веданта иска да демонстрира, на която иска да научи и проповядва. И това е само нейната начална тема.

Така ние се спасяваме от опасностите на живота и неговите злини. Не желай нищо. Какво ни прави нещастни? Причината за всички нещастия, от които страдаме, е желанието. Вие пожелавате нещо, а то не се осъществява; резултатът е нещастие. Ако не съществува желание, няма да има и страдание. Но тук също има опасност да бъда погрешно разбран. Затова е необходимо да обясня какво имам в предвид под отказване от желанието и освобождаване от всяко нещастие. Стените не изпитват желания и никога не страдат. Истина е, но те и никога не еволюират. Този стол няма желания и никога не страда; но той си остава само стол. Има величие в щастието, има величие и в страданието. Смея да кажа, че в злото също има някаква полза. Ние всички знаем големия урок на нещастието. Има стотици неща, които сме направили в живота си и които искаме никога да не бяхме извършвали, но които в същото време са ни били големи учители. Що се отнася до мен, аз съм радостен, че съм направил едно нещо добре и много неща зле; радостен съм, че съм извършил нещо правилно и че съм допуснал много грешки, защото всяка от тях е била голям урок. Аз, такъв какъвто съм сега, съм резултатът от всичко което съм направил и всичко което съм помислил. Всяко действие и мисъл са имали своето следствие, и тези следствия са общата сума от моя прогрес.

Ние всички разбираме, че желанията са лоши, но какво означава да се откажем от тях? Как може животът да продължи? Да убием желанието би бил същият самоубийствен съвет като да убием човека. Решението е друго. То не означава, че вие не трябва да имате собственост, необходимите неща и дори луксозни вещи. Имайте всичко което поискате, но знайте истината и я осъзнавайте. Богатството не принадлежи на никого. Нямайте идея за собственост и притежание. Вие сте никой, нито пък аз, нито който и да било друг. Всичко принадлежи на Господ, както стихът с който започнах казва да поставяме Бог във всичко. Бог е в богатството, на което се радвате. Той е в желанието, което възниква в ума ви. Той е в нещата, които си купувате, за да задоволите своето желание; Той е във вашите красиви облекла, във вашите красиви украшения. Така трябва да мислим. Всичко ще бъде преобразено веднага щом започнете да виждате нещата в тази светлина. Ако започнете да влагате Бог във всяко ваше движение, във вашите разговори, в своите фигури, във всичко – цялата картина ще се промени, и светът вместо да изглежда пълен с беди и нещастия, ще стане рай.

“Царството небесно е вътре във вас,” казва Исус; това казва и Веданта и всеки велик учител. “Този който има очи да види, нека види, и този който има уши да чуе, нека чуе.” Веданта доказва, че истината която сме търсели, е била тук през цялото време и винаги е била с нас. В своето невежество ние сме я смятали за изгубена и сме се скитали по света с плач и ридание, борейки се да я открием, докато през цялото време тя е живеела в нашите собствени сърца. Единствено там можем да я намерим.

Ако разберем това отричане от света в първичния му и елементарен смисъл, ще стане следното: ще спрем да работим и ще останем на едно място без да правим нищо, като буци пръст - нито мислещи, нито действащи - ще станем фаталисти и ще бъдем влачени от всяко обстоятелство, непрестанно разигравани от заповедите на природата и подхвърляни от място на място. Това би бил резултатът. Но не за това говорим. Ние трябва да работим.

Какво знаят за работата повечето хора, теглени насам-натам от своите лъжливи желания? Какво знае за работата човекът тласкан напред-назад от собствените си чувства и сетива? Работи онзи, който не е движен от желанията си, нито от какъвто и да е вид егоизъм. Работи онзи, който го прави без скрит мотив. Работи единствено онзи, който не се стреми да спечели нещо от работата.

Кой се наслаждава на една картина повече, продавачът или случайният наблюдател? Продавачът е зает със своите сметки, изчислявайки колко ще му платят и каква ще бъде печалбата, която ще реализира. Неговият ум е пълен само с това. Той гледа чукчето и слуша наддаванията. Цялото му внимание е съсредоточено в нарастването на цената. Но на картината се радва онзи, който е отишъл там без никакво намерение да купува или продава. Той я гледа и й се наслаждава. По същия начин и цялата тази вселена е една картина и когато всички желания изчезнат, хората ще се радват на света, а цялото това купуване и продаване, всички тези глупави идеи за притежание - ще са си отишли. Когато лихварят и купувачът си заминат, когато продавачът си отиде, светът се превръща в картина, в прекрасна картина. Никога не съм чел някоя по-красива идея за Бог от следната: “Той е Великият Поет, Древният Поет; цялата вселена е неговата поема, лееща се в стихове след стихове, идваща в рими след рими, написани в безкрайно блаженство.” Когато сме се отказали от желанията, само тогава ще бъдем способни да четем и да се наслаждаваме на вселената на Бог. Тогава всичко ще бъде обожествено. Всички нейни ъгли и кътчета, страничните пътища и сенчестите места, които сме мислели за несвяти, всички ще бъдат обожествени. Те ще ни разкрият истинската си природа и ние ще се смеем на себе си осъзнавайки, че целият този плач и ридание са били една детинска игра, докато в действителност сме стоели встрани и сме наблюдавали всичко.

И така, вършете своята работа, казва Веданта. Тя ни съветва първо как да работим – като се откажем – като се откажем от привидния, илюзорен свят. Какво означава това? Да виждаме, че Бог е навсякъде. По този начин вие наистина работите. Искайте да живеете сто години, имайте всички земни желания, но ги обожествявайте, превърнете ги в нещо небесно. Имайте желанието да живеете дълъг и полезен живот, живот на блаженство и активност на тази земя. Така чрез работа ще намерите изхода от всичко. Няма друг начин. Ако човек се гмурне с главата напред в глупавите луксозни вещи и богатства на света, без да знае истината, той изгубва опора и не може да постигне целта. И ако някой друг прокълне света, отиде в гората, умъртви плътта си и убие себе си малко по малко чрез гладуване, ако направи сърцето си сухо и пусто, ако убие всичките си чувства и стане суров, безчувствен и изсъхнал – този човек също е пропуснал целта. Това са двете крайности, двете грешки, които водят до един и същи край. И двамата са изгубили пътя и са пропуснали целта.

Затова работете, казва Веданта, като влагате Бог във всичко и знаете, че Той е във всичко. Работете непрестанно и гледайте на живота като на нещо божествено, като на Самия Бог; трябва да работим знаейки, че това е всичко, което имаме да направим и всичко, което трябва да искаме. Бог е във всичко, къде другаде да ходим, за да го търсим? Той вече е във всяка работа, във всяка мисъл, във всяко чувство. Знаейки това, ние трябва да работим – това е единственият изход, няма друг. По този начин, резултатите от работата няма да ни обвързват. Разбрали сме, че лъжливите желания са причината за цялото нещастие, от което страдаме, но когато бъдат обожествени и пречистени по този начин, чрез Бог, те няма да носят повече зло, няма да носят повече нещастие. Онези които не са научили тази тайна, ще трябва да живеят в този демоничен свят, докато я открият. Повечето хора не знаят какво безкрайно блаженство лежи заровено вътре в тях, около тях, навсякъде. Какво представлява демоничният свят? Веданта казва, че това е невежеството.

Ние умираме от жажда, докато стоим на брега на най-могъщата река. Умираме от глад, а седим върху купища храна. Ето я блажената вселена – и все пак ние не чувстваме това. В нея сме през цялото време, но постоянно я бъркаме с нещо друго. Религията предлага да ни разкрие това. Копнежът по тази блажена вселена го има във всички сърца. Това е било търсенето на всички нации, това е единствената цел на религията, и този идеал е изразен на различни езици в отделните религии. Само различието на езика създава привидните разлики. Един изразява една мисъл по един начин, а втори – по друг, и все пак всеки от тях иска да каже точно онова, което другият казва на своя език.

Във връзка с това възникват въпроси. Много е лесно да се говори. Още от детството си съм чувал, че трябва да виждам Бог във всичко и навсякъде и че само така мога наистина да се радвам на света; но веднага щом вляза в света и получа няколко удара от него, тази идея изчезва. Вървя си по улицата и си мисля, че Бог е във всеки, но идва един силен човек, блъска ме и аз се просвам на пътя. Веднага скачам със стиснат юмрук, кръвта се е качила в главата ми и следва ответната реакция. Моментално обезумявам. Всичко е забравено; вместо да срещна Бог, виждам дявола. Още откак сме се родили, на нас ни се казва да виждаме Бог във всичко. Всяка религия учи на това – виждай Бог във всичко и навсякъде. Не помните ли как Христос казва това в Новия Завет? Всички сме били учени на това; но трудността възниква, щом стигнем до практическата страна. Всеки си от вас си спомня как красивият елен от Езоповата басня гледа своята форма отразена в езерото и казва на малкото си: “Колко съм силен, виж колко е разкошна главата ми, виж крайниците ми – колко са силни и здрави; и колко бързо мога да бягам.” Междувременно той чува кучешки лай в далечината и незабавно препуска в бяг, и след като пробягва няколко мили, запъхтян се връща обратно. Малкото казва: “Току-що ми казваше, колко си силен, как стана така, че когато чу кучешкия лай, побягна?” “Да, синко, така е; но когато кучетата залаят, цялата ми самоувереност изчезва.” Такъв е и нашият случай. Ние мислим възвишено за човечеството, чувстваме се силни и доблестни, вземаме големи решения; но когато “кучетата” на изпитанието и изкушението залаят, ставаме като елена от баснята. Ако така седят нещата, какъв е смисълът да учим всички тези неща? В това има смисъл от най-висша полза. А тя е следната: накрая постоянството ще победи. Нищо не може да стане за един ден.

“За този Аз първо трябва да се чуе, после да се помисли и след това да се медитира върху Него.” Всеки може да види небето, дори и червеят който пълзи по земята вижда синьото небе, но колко далечно е то! Така е и с нашия идеал. Без съмнение той е далече, но в същото време ние знаем, че трябва да го достигнем. И дори трябва да достигнем най-висшия идеал. За нещастие в този свят мнозинството от хората вървят пипнешком през тъмния живот, без какъвто и да е идеал. Ако един човек който има идеал направи хиляда грешки, аз съм сигурен, че онзи който няма такъв би направил петдесет хиляди. Затова е по-добре да имаме идеал. И за него ние трябва да слушаме колкото се може повече, докато той не навлезе в сърцата ни, в умовете ни, в самите ни вени, докато не затрепти с всяка наша капка кръв и не проникне във всяка пора на тялото ни. Трябва да медитираме върху него. “От пълнотата на сърцето устата говори,” и от пълнотата на сърцето също ръката работи.

Движещата сила в нас е мисълта. Изпълнете ума си с най-възвишените мисли, слушайте ги ден след ден, мислете ги месец след месец. Никога не обръщайте внимание на грешките; те са съвсем естествени, те – неуспехите - са красотата на живота. Какво би бил той без тях? Ако не бяха тези борби, нямаше да си струва той да се живее. Къде би била поезията на живота? Грешките и провалите нямат значение. Никога не съм чувал крава да изрече лъжа, но тя е само крава, а не човек. Затова тези неуспехи и малки недостатъци нямат значение; хващайте се за идеала хиляди пъти, и ако хиляда пъти се провалите, направете още един опит. Идеалът на човека е да вижда Бог във всичко. А ако не можете да Го виждате във всичко, виждайте Го в едно нещо, в онова, което обичате най-много, а след това и в друго. Така можете да продължавате. Пред душата има безкраен живот. Започнете да действате и ще постигнете целта си.

“Той е Този, който вибрира по-бързо от ума, който достига до по-голяма скорост от която умът може някога да достигне, който дори боговете не настигат, нито мисълта улавя. Той се движи и чрез Него всичко се движи. В Него всичко съществува. Той е подвижен и неподвижен. Той е близо и далече. Той е вътре във всичко. Той е извън всичко. Който вижда във всяко същество този Атман, той никога не се отдалечава от Атман. Когато всички животи и цялата вселена бъдат видени в Атман, единствено тогава човек е достигнал тайната. За него няма повече заблуда. Какво нещастие би имало за онзи, който вижда Единството навсякъде във вселената?”

Това е друга голяма тема на Веданта – Единството на живота, Единството на всичко. Ние ще видим как тя демонстрира, че цялото ни нещастие произлиза от невежеството, а това невежество идва от идеята за множествеността, от разделението между човек и човека, между нация и нация, между земята и луната, между луната и слънцето. От тази идея за разделението между атом и атома идва цялото нещастие. Но Веданта казва, че това разграничение не съществува, то не е истинско. То е само привидно, на повърхността. В сърцето на нещата има ненарушимо Единство. Ако слезете под повърхността, вие откривате това Единство между човек и човек, между раса и раса, между низше и висше, богати и бедни, богове и хора, хора и животни. Ако се спуснете достатъчно дълбоко, всичко ще бъде виждано само като вариации на същото Едно и за онзи, който е достигнал до това схващане за Единството няма повече заблуди. Какво може да го заблуди? Той познава реалността на всичко, тайната на всичко. Къде може да има нещастие за него? Какво може да желае той? Той е проследил реалността на всичко до Бог, до Центъра, до Единството на всяко нещо, и тази реалност е Вечното Битие, Вечното Съзнание, Вечното Блаженство. Там няма нито смърт, нито болест, нито мъка или нещастие. Всичко е Съвършено Единство и Съвършено Блаженство. За кого трябва да скърбим тогава? В Реалността няма смърт, няма нещастие; там няма за кого да скърбим, няма за кого да съжаляваме. Той е проникнал всичко, Чистият, Безформеният, Безтелесният, Неопетненият. Той, Знаещият, Великият Поет, Той Самосъществуващият, който раздава на всеки онова, което заслужава. Тези които обожават този свят на невежеството, създаден в невежество - вървят пипнешком в тъмнината, мислейки за него като за Битието, а онези които изживяват целия си живот в света и никога не намират нищо по-добро и по-висше от него, вървят в още по-голяма тъмнина. Но онзи който знае тайната на природата и вижда Това, което е отвъд нея с чрез самата нея, той прекосява смъртта и с помощта на Това, което е отвъд природата, се радва на Вечно Блаженство. “Ти слънце, което си покрило Истината със своя златен диск, повдигни воала, за да мога да видя Истината, която е написана вътре в теб. Аз узнах Истината вътре в теб, узнах истинското значение на твоите лъчи и твоето величие и видях Това, което свети в теб; Истината в теб виждам аз, и това което е в Теб, е в мен и аз съм Това.”

Осма глава