Джнана Йога
Единството в многообразието
Изтегляне 2.63 Mb.
|
Единството в многообразието(Произнесено в Лондон, 3 ноември, 1896г.) “Самосъществуващият е проектирал сетивата навън и затова човек гледа навън, а не навътре в себе си. Един мъдрец който желаел безсмъртие, обърнал сетивата си и възприел Аза вътре в себе си.” Както вече казах, първото изследване което откриваме във Ведите, засяга външните обекти, а след това възниква и една по-нова идея, според която реалността на нещата не може да бъде открита във външния свят; не с поглед насочен навън, а обръщайки очите навътре, както това е буквално изразено. А думите използвани за Душата са много значими: Този, който е вътре, най-съкровената реалност на нашето същество, центъра на сърцето, сърцевината, от която всичко излиза навън; слънцето, на което умът, тялото, сетивните органи и всичко останало което притежаваме, са само лъчи излизащи навън. “Хората с детински интелект, невежите, тичат след желанията които са външни и падат в капана на съдбовната смърт, но мъдрите и онези които разбират безсмъртието, никога не търсят Вечното в този свят от преходни неща.” Тук става ясна същата идея и според нея, във външния свят съставен от крайни неща е невъзможно да бъде видяно и открито Безкрайното. Безкрайното може да бъде търсено само в онова, което е безкрайно, а единственото нещо, което е такова по отношение на нас е онова, което е вътре в нас - нашата собствена душа. Нито тялото, нито умът, нито дори мислите, нито светът около нас са безкрайни. Виждащият, Онзи на когото всички те принадлежат, Душата, Този който е буден във вътрешния човек, само Той е безкраен, и за да търсим Безкрайната Първопричина на цялата тази вселена, ние трябва да отидем при него. Единствено в Безкрайната душа ние можем да Я открием. “Това което е тук, е също и там, и това което е там, е също и тук. Онзи който вижда многообразието пътува от смърт на смърт.” Видяхме как отначало е съществувало желанието човек да отиде на небето. Когато древните арийци са останали неудовлетворени от света около себе си, те естествено са си мислели, че след смъртта ще отидат на място, където ще има само щастие без нещастие; те размножили тези места и ги нарекли Сварги – думата може да бъде преведена като небеса – места, където ще цари вечна радост, тялото ще бъде съвършено, както и ума, и там те ще живеят със своите предци. Но веднага щом дошла философията, хората открили, че това е невъзможно и абсурдно. Самото схващане за безкрайното, което се намира на определено място, би било абсурдно, тъй като едно място трябва да започва и да продължава във времето. Затова трябвало да се откажат от идеята. Те открили, че боговете, които живеели в тези небеса някога са били човешки същества на земята, които чрез своите добри дела са станали богове и всъщност представляват различни състояния и различни позиции; нито един от боговете, споменати във Ведите не е точно определен индивид. Например Индра и Варуна не са имена на определени личности, а названия за постове на управители или губернатори. Индра който е живял по-рано, не е същият Индра от настоящето; Той е умрял и друг човек от земята е заел неговото място. Така е с всички други богове. Те са определени позиции, които са запълвани последователно от човешки души издигнали се до положението на богове; но дори и тези богове умират. В древната Риг-Веда откриваме думата “безсмъртие” използвана по отношение на боговете, но по-късно тя напълно е отпаднала, защото било открито, че за безсмъртието, което е отвъд времето и пространството, не може да се говори по отношение на никаква физическа форма, колкото и фина да е тя. Колкото и да е фина, тя би трябвало да има начало във времето и пространството, защото необходимите фактори за изграждането на формата се намират в пространството. Опитайте се да си представите една форма без пространство: това е невъзможно. Пространството е, така да се каже, един от материалите, които съставляват формата, а то е вечно променливо. Времето и пространството се намират в Майа и тази идея е изразена в следното изречение: “Това което е тук, е също и там.” Ако съществуват тези богове, те трябвало да са подчинени на същите закони, които са в сила и тук, а законите означават разрушение и обновление отново и отново. Тези закони моделират материята в различни форми, които после унищожават. Всичко родено трябва да умре; и затова, ако има небеса, същите закони трябва да са приложими и за тях. Ние откриваме, че в този свят всяко щастие е следвано от нещастието като своя сянка. Животът има своята сянка – смъртта. Те трябва да вървят заедно, защото не са противоположности, не са две отделни битиета, а различни проявления на същото единство – такива са животът и смъртта, мъката и щастието, доброто и злото. Дуалистичната концепция, според която доброто и злото са две отделни същности, които продължават вечно, е абсурдна по самата си същност. Те са различни проявления на един и същи факт, който в определен момент изглежда лош, а в друг – добър. Не съществува разлика във вида, а само в степента. Те се различават един от друг в степента на своята интензивност. Ние знаем факта, че е една и съща нервна система пренася както добри, така и лоши усещания, а когато нервите бъдат наранени, до нас не може да достигне никакво усещане. Ако се парализира определен нерв, ние не получаваме приятните чувства, която са достигали до нас по тези “жици”, както и болезнените усещания. По същия начин, едно и също нещо поражда както болка, така и удоволствие в различни моменти от живота. Един и същи феномен би донесъл удоволствие за един, а болка за друг. Яденето на месо поражда удоволствие за един човек, но болка за животното, което бива изядено. И така си продължава. Следователно, тази двойственост на битието не може да бъде отречена. И какво следва? В предишната си лекция ви казах, че на този свят ние никога не можем да имаме всичко абсолютно добро без никакво зло. Това може да е разочаровало и изплашило някои от вас, но не мога да направя нищо по този въпрос и съм готов да променя убеждението си, ако някой иска да ми докаже противоположното; но докато това не стане и намирам, че такава е истината, не мога да говоря обратното. Основният аргумент срещу моето твърдение, който изглежда много убедителен, е че с течение на еволюцията, всичко което е зло в заобикалящия ни свят, постепенно бива унищожавано и ако това унищожаване продължава милиони години, ще дойде време когато всичко лошо ще бъде изкоренено и само доброто ще остане. Това очевидно е много разумен довод. Да даде Бог той да беше истина! Но в него се крие една заблуда и тя се състои в следното: той приема за даденост, че и доброто, и злото са неща които са вечно фиксирани. Според него съществува едно определено количество зло, което може да бъде представено от, да речем, сто единици и по същия начин едно количество от добро, и че това количество от зло намалява с всеки изминал ден, като оставя само доброто. Но така ли е това в действителност? Историята на света показва, че злото е постоянно нарастваща величина, както и доброто. Вземете най-низшия човек; той живее в гората. Неговото чувство за удоволствие е много ограничено, както и неговата способност да страда. Неговото нещастие се намира изцяло на сетивното ниво. Ако не намери достатъчно храна, той е нещастен; но ако му дадете изобилие от храна и свобода да скита и да ловува, той е безкрайно щастлив. Неговото щастие лежи единствено в сетивата, както и нещастието му. Но ако познанието на този човек нарасне, неговото щастие също ще се увеличи, интелектът ще се отвори за него и сетивното му удоволствие ще еволюира в интелектуално удоволствие. Той ще чувства радост от четенето на една красива поема и някой математически проблем би бил от всепоглъщащ интерес за него. Едновременно с това обаче, неговите вътрешни нерви ще станат податливи на нещастията на умствената болка, за които дивакът дори и не помисля. Да вземем една много проста илюстрация. В Тибет не съществува брак и затова няма ревност, но все пак ние знаем, че бракът е много по-висше състояние. Тибетците не са познали чудната радост и благословията на непорочността, щастието да имаш добродетелна, непорочна съпруга или добродетелен и непорочен съпруг. Те не могат да почувстват това. Но поради това те не чувстват и силната ревност на непорочната съпруга или съпруг, или нещастието причинено от неверността на някоя от страните, с всички мъки и подозрения, които вярващите в непорочността изпитват. От една страна, тези хора достигат щастие, но от друга, те изпитват също и страдание. Вземете вашата страна, която е най-богатата в света, и където има повече лукс, отколкото където и да било другаде, и вижте колко силно е нещастието тук, колко повече луди имате, в сравнение с други раси, само защото желанията са толкова силни. Тук човек трябва да поддържа висок стандарт на живот и количеството пари, които харчи за една година, биха били цяло състояние за един човек в Индия. Не можете да учите такъв човек на прост живот, защото обществото изисква толкова много от него. Колелото на обществото се търкаля; то не спира заради сълзите на вдовицата или риданията на сирака. Това е положението на нещата навсякъде. Вашето чувство на удоволствие е развито, вашето общество е много по-красиво от другите. Вие имате толкова много неща, на които да се радва човек. Но онези които имат по-малко, изпитват много по-малко нещастие. Вие можете да си спорите за това през цялото време, но колкото по-високи идеали имате в главата си, колкото по-голямо е вашето удоволствие - толкова по-дълбоко е вашето страдание. Едното е като сянка на другото. Че злините биват унищожени може и да е истина, но ако е така, то тогава доброто също би трябвало да намалява. Но не е ли вярно също така, че злините се увеличават бързо, а доброто намалява, ако мога да поставя въпроса по този начин? Ако доброто нараства в аритметична прогресия, то злото се увеличава в геометрична прогресия. И това е Майа. Това не е песимизъм, нито е оптимизъм. Веданта не заема позицията, че този свят е единствено нещастен. Това би било неистина. В същото време е погрешно да казваме, че светът е пълен с щастие и благословии. Ето защо е безсмислено да казваме на децата, че животът е изцяло добър, само цветя, само мляко и мед. Ние всички сме мечтали за това. В същото време, поради това че един човек е страдал повече от друг, е погрешно да се мисли, че всичко е лошо. Тази двойственост, тази игра на добро и зло е онова, което създава нашия свят на опита. В същото време Веданта казва: “Не мисли, че доброто и злото са две неща, две отделни същности, защото те са едно и също нещо, което се проявява в различни степени, в различни образи и поражда различия от чувства в един и същи ум.” И така, първата идея на Веданта е намирането на единство във външния свят; идеята за Единното Битие, което проявява Себе си - колкото и различно да изглежда То в своето проявление. Спомнете си древните, първични идеи на персийците – двамата богове които създали света, добрият направил всичко добро, а лошият всичко лошо. Виждате, че това е абсурдно в самата си същност, защото ако то бъде осъществено, всеки закон в природата трябва да има две части, едната от които да е управлявана от единия бог, и когато той си отиде да идва другият, който да управлява другата част. Тук възниква следната трудност: тези двама богове работят в един и същи свят и поддържат хармонията между себе си като вредят на една част от света и носят добро на друга. Това е едно първично схващане, разбира се, най-грубият начин за изразяване на двойствеността на битието. Но да вземем по-напредналата и по-абстрактна теория, според която светът е частично добър и частично лош. Погледнато от същата гледна точка, това отново е абсурдно. Законът за единството е този, който ни дава храна, и пак той убива много хора при нещастни случаи и злополуки. Следователно откриваме, че този свят не е нито оптимистичен, нито песимистичен; той е смесица от двете, и докато продължаваме напред ще откриваме, че цялата вина е отнета от природата и прехвърлена върху нашите собствени рамене. В същото време Веданта ни показва изхода, но не чрез отричането на злото, понеже тя смело анализира фактите без не се опитва да прикрие нищо. Тя не безнадеждна; не е агностична. Веданта открива лек, но иска да го постави върху непоклатими основи: не като затвори устата на детето и го заслепи с нещо невярно, което то ще открие след няколко дни. Помня, че когато бях съвсем млад, бащата на един човек почина и го остави съвсем беден, с голямо семейство, което той трябваше да издържа и той откри, че приятелите на баща му не искат да му помогнат. Този човек говори с един свещеник, който му предложи следното утешение: “О, всичко е за добро, всичко е изпратено за наше добро.” Това е познатият метод да се опитваме да покрием старата рана със златно листо. Той е признание за слабост, признание за абсурдност. Младият човек си тръгна, а шест месеца по-късно на свещеника се роди син и той организира благодарствено тържество, на което младият човек също беше поканен. Свещеникът започна да се моли: “Да благодарим на Господ за Неговата милост.” А младежът се изправи и каза: “Спри, всичко това е нещастие.” Свещеникът попита: “Защо?” “Защото когато баща ми умря, ти каза, че това е добро, въпреки че беше очевидно зло; затова сега това очевидно добро е в действителност зло.” Този ли е начинът да бъде излекувано нещастието на света? Бъдете добри и имайте милост към онези, които страдат. Не се опитвайте да закърпвате положението, нищо няма да спаси този свят; излезте отвъд него. Това е свят на добро и зло. Навсякъде където има добро, следва зло, но отвъд и зад всички тези проявления и противоречия, Веданта открива Единството. Тя казва: “Отречи се от това, което е зло и от онова, което е добро.” Какво остава тогава? Зад доброто и злото стои нещо, което е ваше, истинското ви аз - отвъд всяко добро и зло - и то е в действителност онова, което се проявява като добро и зло. Първо знай това – тогава и само тогава ще бъдеш истински оптимист, но не и преди това; защото тогава ще бъдеш способен да контролираш всичко. Контролирай тези проявления и ще имаш свободата да проявиш истинското си “аз”. Първо бъди господар на самия себе си, изправи се и бъди свободен, излез извън границите на общоприетите закони, защото тези закони не те управляват изцяло, те са само част от твоето същество. Първо открий, че ти не си роб на природата, никога не си бил и никога няма да бъдеш; че тази природа, независимо че я смяташ за безкрайна, е ограничена, е една капка в океана, а океанът е твоята Душа; ти сте отвъд звездите, слънцето и луната. Те са като малки мехурчета в сравнение с твоето безкрайно същество. Знай това и ще контролираш както доброто, така и злото. Единствено тогава цялата перспектива ще се измени и човек ще може да се изправи и да каже: “Колко прекрасно е доброто и колко удивително е злото!” На това учи Веданта. Тя не предлага някакво повърхностно лечение като покрива раните със златни листа и не прави така, че колкото по-гнояща е раната, толкова повече листа да слага отгоре й. Този живот е труден факт; проправяйте своя път през него смело, въпреки че той може да е твърд като елмаз; това няма значение, душата е по-силна. Тя не прехвърля отговорността на малките богове; защото вие сте създателите на собствените си съдби. Вие карате себе си да страдате, вие създавате доброто и злото и вие сте тези, които слагат ръце пред очите си и казват, че е тъмно. Махнете ръцете от очите си и вижте светлината; вие сияете, вие вече сте съвършени - от самото начало. Сега разбираме стиха: “От смърт на смърт пътува онзи, който вижда тука много.” Виждайте Единия и бъдете свободни. Как можем да го видим? Този ум, толкова заблуден и толкова слаб, който се подвежда толкова лесно, може да бъде също силен и може да зърне Единството, което ни спасява от нови и нови смърти. Както дъждът, който се излива върху планината, се стича в многобройни потоци по склоновете й, така и всички тези енергии, които виждате в себе си, са от това Едно. То е станало многообразно стичайки се върху Майа. Не тичайте след многообразието; вървете към Единия. “Той е във всичко, което се движи; Той е във всичко, което е чисто; Той изпълва вселената; Той е в жертвоприношението; Той е гостенинът в къщата; Той е в човека, във водата, в животните, в истината; Той е Великият. Както огънят който идва в този свят, се проявява в различни форми, така и тази Единна Душа на вселената се проявява в различни образи. Както въздухът който идва във вселената, се проявява в различни форми, така и тази Душа на всички души и всички същества изразява Себе си чрез всяка форма”. Това става истина за вас, когато осъзнаете Единството, но не и не по-рано. Тогава всичко е оптимизъм, защото виждате Него навсякъде. Възниква въпросът – ако всичко това е вярно и Той, Чистият, Азът, Безкрайният, е влязъл във всичко, как става така, че Той страда, как Той става нещастен и нечист? Това не е така, казват Упанишадите. “Както слънцето е причината за зрението във всяко същество, и въпреки това то не става погрешимо поради недостатъците на зрението, така и Азът на всички не бива повлиян от нещастията на тялото, нито от някакво нещастие около вас.” Аз може да имам някаква болест и да виждам всичко в жълто, но слънцето не е повлияно от това. “Той е Единият, Създателят на всичко, Владетелят на всичко, Съкровената Душа на всяко същество – Този който прави Своето Единство многообразно. Затова вечния покой принадлежи на мъдреците, които Го реализират като Душата на своите души; на никой друг, на никой друг. Онзи който в преходния свят открие Него, Неизменния, в тази вселена на смърт открие Единия живот, в това многообразие намери Единството, и всички онези, които Го реализират като Душа на душите си - на тях принадлежи вечния мир; на никой друг, на никой друг. Къде да Го търсим във външния свят, как можем да Го намерим в слънцата, луните и звездите? Мястото където се намира Той, слънцето не може да освети, нито луната, нито звездите или светкавицата; а какво да говорим за тленния огън? Той свети – и всичко останало свети. Те са взели назаем Неговата светлина и Той свети чрез тях.” Ето още едно красиво сравнение. Онези от вас които са били в Индия и са виждали как баняновото дърво излиза от един корен и се разпростира далеч наоколо, ще го разберат. Той е това баняново дърво; Той е коренът на всичко, който е израснал и се е разклонявал, докато не е станал тази вселена и независимо колко далеч да се простира Той, всеки един от тези стволове и клони е свързан със стъблото. В разделите на Ведите наречени “Брахмани” се говори за различни небеса, но философското учение на Упанишадите изоставя идеята за отиването на небето. Щастието не е нито в това, нито в онова небе - то е в душата; местата не означават нищо. Ето още един откъс, който показва различните нива на реализацията: “В небето на предците Истината е виждана така, както човек вижда нещата в сън.” Както в сънищата си ние възприемаме нещата неясно и не много отчетливо, така виждаме и Истината в това небе. Има и друг рай, който се нарича Гандхарва и където всичко е още по-неясно; както човек вижда своето отражение във водата, така той вижда и своето отражение там. Най-висшето небе, което индусите са измислили, се нарича Брахмалока; в него Истината се вижда много по-ясно, както светлината и сянката, но още не съвсем отчетливо. Но в душата на човек Истината сияе така, както той вижда своето отражение в огледало – съвършено отчетливо и ясно. Най-извисеното небе следователно е в нашите собствени души; най-великият храм за богослужения е човешката душа, и той е по-велик от всички небеса, казва Веданта; защото никъде и в никое небе ние не можем да разберем реалността толкова ясно и отчетливо както в този живот, в нашата собствена душа. Смяната на мястото няма голямо значение. Докато бях в Индия си мислех, че ако отида в някоя пещера, това би ми дало по-ясно виждане на нещата. Открих, че не е така. После смятах, че това ще стане в гората, а после – във Варанаси. Но същата трудност съществува навсякъде, защото ние сами създаваме своя собствен свят. Ако аз съм лош, целият свят е лош за мен. Това казват Упанишадите. И същата истина важи за всички светове. Ако умра и отида на небето, ще открия същите неща, защото ако съм чист, няма полза да ходя в пещери, гори или във Варанаси, нито на небето; ако съм излъскал своето огледало, няма значение къде живея и получавам Реалността точно такава, каквато е Тя. Затова е безполезно да тичам насам-натам и да изразходвам енергията си напразно, когато тя трябва да бъде използвана за лъскането на огледалото. Същата идея е изразена и тук: “Никой не Го вижда, никой не вижда Неговата форма с очите си. Той бива видян в ума, в чистия ум и така човек достига безсмъртие.” На онези които бяха на летните лекции върху Раджа Йога, ще им бъде интересно да научат, че онова което изучавахме тогава, беше различен вид Йога. Видът Йога който разглеждаме сега, се състои главно от контролирането на сетивата. Когато сетивата бъдат държани като роби от човешката душа, когато те повече не могат да безпокоят ума, тогава йогинът е достигнал целта. “Когато всички празни желания на сърцето бъдат изоставени, тогава същият този смъртен човек става безсмъртен и се радва на Брахман тук.” Тук, на тази земя и никъде другаде. Тук трябва да бъдат казани няколко думи. Често ще чувате, че Веданта, нейната философия, както и другите източни системи, са насочени единствено към нещо, което се намира отвъд, и изоставят всички радости и борби на този живот. Тази идея е изцяло погрешна. Само невежите хора, които не знаят нищо за източната мисъл и нямат достатъчно ум да разберат нищо от нейното истинско значение могат да говорят така. Напротив, в нашите писания четем, че философите не искат да ходят в други светове, а ги смятат само за места, където хората плачат и се смеят за известно време и след това умират. Докато сме слаби, ние ще трябва да преминаваме през такива преживявания; но всичко истинско е тук, и то е човешката душа. В писанията се твърди също и следното – че извършвайки самоубийство, ние не можем да избегнем неизбежното, не можем да го заобиколим. Но е трудно да намерим правилния път. Индусът е точно толкова практичен, колкото и западнякът, само че ние се различаваме по своята гледна точка за живота. Единият казва, нека построим хубава къща, нека имаме хубави дрехи и добра храна, интелектуална култура и така нататък, защото това е всичко в живота; и в това той е изцяло практичен. Но индусът казва: истинско познание за света означава познание за душата, метафизика; и той иска да се радва на такъв живот. В Америка имаше един голям агностик, много благороден човек и добър човек, прекрасен оратор. Той изнасяше лекции за религията и казваше, че тя е безполезна; защо да тревожим умовете си с други светове? Той илюстрираше това по много прост начин: ние имаме един портокал и искаме да изстискаме всичкия сок от него. Веднъж аз се срещнах с него и му казах: “Съгласен съм с вас напълно. И аз имам един плод и също искам да изстискам неговия сок. Разликата между нас се състои в избора на плода. Вие предпочитате портокал, а аз - манго. Вие си мислите, че е достатъчно да живеете тук, да ядете, да пиете и да имате малко научно познание; но нямате право да казвате, че това ще задоволи всички вкусове. Такива разбирания нямат никаква стойност за мен. Ако всичко което трябваше да науча, е как една ябълка пада на земята или по какъв начин електричеството разтърсва нервите ми, бих се самоубил. Аз бих искал да разбера сърцето на нещата, да достигна до самото им ядро. Вие изучавате проявленията на живота, а аз – самия живот. Моята философия казва, че човек трябва да узнае това и да изгони от ума си всякакви мисли за рая и ада, както и всички други суеверия, дори те да съществуват също толкова, колкото и този свят съществува. Аз трябва да узная сърцето на този живот, самата му същност, какво представлява той, а не само как работи и какви са проявленията му. Аз търся защо-то на всичко и оставям как на децата. Както е казал един от вашите сънародници: ‘Докато пуша цигара, ако трябваше да напиша книга, тя би била книга за науката за цигарата.’ Хубаво е и е добре да имаш научно мислене, Бог да благослови всички в тяхното научно търсене; но когато някой каже, че това е всичко, той говори глупаво, в действителност не го е грижа да знае същността на живота и никога не изучава самото съществуване. Бих могъл да споря за това, че цялото ваше познание е глупост и е без никаква основа. Изучавате проявленията на живота, а когато ви запитам какво представлява живота, вие казвате, че не знаете. Вие сте свободни да правите своето изследване, но оставете мен да правя своето.” Аз съм практичен, много практичен по свой собствен начин. Затова вашата идея, че само Западът е практичен, е глупост. Вие сте практични по един начин, а аз – по друг. Има различни видове умове и хора. Ако на Изток на някой човек се каже, че той ще открие истината ако стои на един крак през целия си живот, той ще постоянства в този метод. Ако на Запад хората чуят, че в някоя нецивилизована страна има златна мина, хиляди ще се изложат на опасности, за да намерят злато там; и може би само един ще успее. Същите хора са чули, че имат души, но се задоволяват с това да оставят грижата за тях на църквата. Източният човек не би се приближавал до диваци, защото казва, че това може да бъде опасно. Но ако му се каже, че на върха на някоя висока планина живее чуден светец, който може да му да даде познание за душата, той ще се опита да се изкатери до него, дори и да умре в това начинание. И двата вида хора са практични, но грешката се състои в това да смятаме този свят за целия живот. Ваша е чезнещата точка на удоволствията на сетивата – в нея няма нищо перманентно, тя носи само повече и повече нещастие – докато моята позиция носи вечен покой. Не казвам, че вашите възгледи са погрешни, вие сте свободни да вярвате в каквото пожелаете. От тези възгледи произтича голямо добро и благословии, но недейте поради тази причина да осъждате моята гледна точка. Тя също е практична по свой собствен начин. Нека всеки от нас работи в своята област. Да даде Бог всички да бъдат практични и в двете гледни точки. Виждал съм някои учени, които са еднакво практични и като учени, и като духовни хора, и моята голяма надежда е, че с течение на времето цялото човечество ще бъде способно на това. Когато водата в един чайник достигне до точката на кипене, ако наблюдавате феномена, ще видите първо едно мехурче да се издига, после друго, и така нататък, докато накрая всички те се съединят, и едно голямо вълнение не обхване цялата вода. Светът много прилича на това. Всеки индивид е като мехурче, а нациите приличат на множество мехурчета. Постепенно тези нации се съединяват и аз съм сигурен, че ще дойде ден, когато разделението ще изчезне и това Единство, към което всички ние отиваме, ще стане проявено. Трябва да дойде време, когато всеки човек ще бъде силно практичен в научния свят, както и в духовния и тогава това Единство, тази хармония на Единството, ще проникне целия свят. Всички хора ще станат Дживанмукти – свободни приживе. Всички ние се стремим към тази единствена цел, чрез своите зависти и омрази, чрез своята любов и сътрудничество. Една колосална река се носи към океана носейки ни със себе си; и въпреки че от време на време плаваме безцелно подобно сламки и късчета хартия, с течение на времето ние със сигурност ще се слеем с Океана на Живота и Блаженството. Десета глава Изтегляне 2.63 Mb. Сподели с приятели:
|