Джоан Роулинг хари потър и огнения бокал
Изтегляне 7.88 Mb.
|
|
изражението по лицето на приятеля му. Мълчанието бе нарушено не от Рон, който изглеждаше като изгубил ума и дума, а от тихичко чук-чук! по стъклото. Хари погледна през празната вече обща стая и видя на перваза на прозореца отвън голямата красива полярна сова, огряна от лунната светлина. — Хедуиг! — извика той, изхвърча от стола си и прекоси стаята да отвори прозореца. Птицата влетя, обиколи стаята и кацна на масата точно върху предсказанията на Хари. — Най-сетне! — зарадва се той. — Носи отговор! — развълнува се и Рон и посочи изцапаното парче пергамент, привързано за крака на совата. Хари бързо го развърза и седна да го прочете, а Хедуиг изпърха на коляното му и тихичко забухука. — Какво пише? — попита Хърмаяни, останала без дъх. Писмото бе много кратко и явно бе драснато набързо. Хари го прочете на глас:
Веднага политам на север. Новината за белега ти дойде след поредица странни слухове, които стигнаха тук до мен. Ако те заболи отново, иди право при Дъмбълдор. Чувам, че е извикал на работа Лудоокия, което означава, че е разбрал какво вещаят всички тези знаци. Скоро ще ти пиша. Поздрави от мен Рон и Хърмаяни. Бъди нащрек, Хари! Сириус
— Полита на север? — прошепна Хърмаяни. — Връща се, така ли? — Какви знаци е разбрал Дъмбълдор? — попита Рон озадачен. — Хари, какво правиш? Хари току-що бе ударил челото си с юмрук и Хедуиг изхвърча от скута му.
— Не трябваше да му пиша! — ядно каза той. — Какво искаш да кажеш? — учуди се Рон. — Заради мен е решил да се върне! — извика Хари и удари по масата с юмрук, а Хедуиг се закрепи на облегалката на стола на Рон, крякайки възмутено. — Връща се, защото си мисли, че съм в беда! А аз съм си добре! Нямам нищо за теб — кресна той на совата, която тракаше човка в очакване. — Отлитай в соварника, ако си гладна. Хедуиг го изгледа със страшна обида, литна към прозореца и го перна по главата с разпереното си крило, като прехвърча покрай него. — Но, Хари... — започна Хърмаяни с успокояващ глас. — Отивам да си лягам — отсече Хари. — До утре! Качи се в спалнята, облече пижамата и си легна, но никак не се чувстваше уморен. Ако Сириус бъде заловен при завръщането си, вината щеше да бъде на Хари. Защо не си премълча? Само няколко секунди го боля и той се раздрънка... Ако бе съобразил да не споделя... След малко чу как Рон влиза в стаята, но не му се говореше. Дълго лежа, загледан в балдахина над леглото си. Стаята бе потънала в тишина и ако не бе толкова угрижен, Хари би осъзнал липсата на обичайното хъркане на Невил, което означаваше, че и той лежи буден в леглото си. ГЛАВА ПЕТНАЙСЕТА «БОБАТОН» И «ДУРМЩРАНГ» Хари се събуди рано на следващата сутрин с избистрен план в главата си — сякаш мозъкът му бе работил усилено и насън. Той стана, облече се в утринния сумрак, измъкна се от спалнята, без да буди Рон, и слезе долу в общата стая, където по това време нямаше никой. Взе парче пергамент от масата, където все още си стоеше домашното му по пророкуване, и написа следното:
Изглежда само съм си въобразил, че белегът ме боли, и сигурно съм бил сънен, когато ти писах предишния път. Няма смисъл да идваш. Тук всичко е наред. Не се тревожи за мен, главата ми си е съвсем добре. Хари
притихналия замък (само Пийвс се опита да го спре, като събори върху него голяма ваза в коридора на четвъртия етаж), докато се озова в соварника на върха на Западната кула. Соварникът представляваше кръгло каменно помещение, студено и ветровито, защото нямаше нито един прозорец със стъкла. Целият под бе покрит със слама и осеян с птичи изпражнения и оглозгани скелети на мишки и врабци. Стотици и стотици сови от всякакви разновидности бяха накацали по пръчките от пода до тавана. Почти всички спяха, но тук-там някое кръгло кехлибарено око се облещваше срещу Хари. Той забеляза Хедуиг, сгушена между горска улулица и забулена сова, и като забърза към нея, едва не се подхлъзна по оцвъкания под. Трудно я събуди и още по-трудно я накара да го погледне, защото тя пристъпваше от краче на краче върху пръчката си, обърната с опашката към него. Явно още се сърдеше за неблагодарното му отношение предишната вечер. Едва когато Хари подхвърли, че тя сигурно е много уморена и може би е по- добре да помоли Рон да му заеме Пигуиджън, Хедуиг подаде краче да завърже писмото.
— Ще го откриеш, нали? — говореше й Хари, галейки я по гърба, докато я отнасяше, кацнала на ръката му, до един от отворите в стената. — Преди да са го открили дименторите. Тя го клъвна по пръста, може би малко по-силно от обикновено, но бухукането й бе меко и успокоително. После разпери крила и излетя към изгряващото слънце. Хари я гледаше, докато изчезна, а познатото тревожно усещане в стомаха не го напускаше. Беше толкова сигурен, че отговорът на Сириус ще облекчи тревогите му, а той всъщност го обезпокои още повече. * * * — Но това си е чиста лъжа! — упрекна го Хърмаяни на закуска, след като той им разказа как е постъпил. — Отлично знаеш, че болката в белега не е плод на въображението ти! — Е, и какво от това? — възрази Хари. — Да не искаш да го върнат в Азкабан заради мен? — Престани! — скара се Рон на Хърмаяни, която тъкмо бе отворила уста да продължи спора, но най-неочаквано го послуша и се умълча. През следващите няколко седмици Хари полагаше усилия да не се безпокои за Сириус. Въпреки това всяка сутрин оглеждаше с надежда совите, които носеха пощата, а късно вечер, преди да заспи, с ужас си представяше как дименторите обграждат Сириус в някоя от тъмните улици на Лондон. Но през другото време гледаше да не мисли за своя кръстник. Да можеше поне да играе куидич — една усилена тренировка най-добре би разсеяла тревогите му! Пък и уроците им бяха станали по-тежки и изискващи повече внимание, особено по защита срещу Черните изкуства. За всеобща изненада професор Муди обяви, че ще подложи всички ученици един по един на проклятието Империус, за да им покаже силата му и да провери дали могат да устоят на неговото въздействие. — Ама... нали бяхте казали, че е забранено, професоре! — осмели се да възрази Хърмаяни, когато Муди размести чиновете само с един замах на магическата си пръчка, освобождавайки широко пространство в средата на стаята. — Казахте... че използването му срещу друго човешко същество е... — Дъмбълдор иска сами да усетите въздействието му — отвърна Муди, като извъртя магическото си око към Хърмаяни и прикова в нея мистериозния си немигащ поглед. — Но щом предпочитате да го изпитате в действителност — когато някой ви отправи Империус, за да ви подчини напълно, — нямам нищо против. Освобождавам ви от часа. Вървете си. И той посочи към вратата с кривия си кокалест показалец. Хърмаяни силно поруменя и смотолеви, че не искала да напуска часа. Хари и Рон се спогледаха ухилени. Знаеха, че Хърмаяни по-скоро би погълнала гной от буботуби, отколкото да изпусне такъв важен урок. Като кимаше на учениците да се приближават един по един към него, Муди им отправяше проклятието Империус. Хари наблюдаваше как под неговото въздействие съучениците му вършеха най-странни неща. Дийн Томас например обиколи три пъти стаята с подскоци, като пееше националния химн. Лавендър Браун подскачаше като катеричка. Невил изпълни серия смайващи гимнастически упражнения, на които иначе със сигурност не би бил способен. Явно не бяха в състояние да противодействат на проклятието и идваха на себе си едва след като Муди го отменеше. — Потър — викна Лудоокия, — твой ред е! Хари пристъпи в средата на класната стая в разчистеното от чинове пространство. Муди вдигна магическата си пръчка, насочи я към него и изрече «Империо!». Беше най-прекрасното усещане. Стори му се, че се понася нанякъде, сякаш всяка мисъл и тревога в главата му беше заличена и оставаше само смътно и необяснимо щастие. Чувстваше се някак лек и безгрижен и едва-едва съзнаваше, че всички го наблюдават. И тогава чу как в някакво далечно кътче на свободното му съзнание отеква гласът на Лудоокия Муди — «Скочи на чина... скочи на чина...» Хари покорно подгъна колене, готов да подскочи. Скочи на чина... Всъщност... защо? От дълбините на съзнанието му се обади друг глас. Я не прави глупости! — каза му той. Скочи на чина... Не, не мисля, че ще го направя, благодаря — вече малко по-уверено каза другият глас... Не, наистина не искам... Скачай! ВЕДНАГА! Последвалото усещане бе силна болка. Едновременно бе скочил и се беше опитал да спре скока. В резултат на това се блъсна право в чина, събори го, а ако се съдеше по болката, бе счупил капачките и на двете си колена. — Ето това вече ми хареса! — избоботи Муди, а Хари изведнъж усети как чувството за отекваща празнота в главата му изчезна. Той ясно си спомни какво се беше случило, а и болката в коленете му като че се удвои. — Видяхте ли всички?... Потър се бореше! Бореше се момчето и почти успя! Пак ще опитаме, Потър, а вие, останалите, внимавайте... гледайте го право в очите, по очите си личи... Браво, Потър, много добре наистина! Доста ще се затрудни онзи, който реши да командва точно теб! — Като го слушаш как приказва — мърмореше Хари, куцукайки на излизане от урока по защита срещу Черните изкуства цял час по-късно (Муди не го остави на мира и го накара да опитва четири пъти поред, докато най-сетне успя напълно да надвие проклятието), — ще речеш, че едва ли не всеки момент някой ще ни нападне. — Ами да — съгласи се Рон, който прескачаше от време на време по някое стъпало. На него му беше много по-трудно, отколкото на Хари, да се справи с проклятието, но Муди го успокои, че до обяд всички следи ще изчезнат. — Гони го параноята... — Рон се огледа притеснено през рамо да се увери, че Муди няма как да го чуе, и продължи: — Не се учудвам, че са го изхвърлили от министерството. Чу ли го, като разправяше на Шеймъс какво направил с оная вещица, дето на един първи април казала «бау» зад гърба му? А кога ще четем как да противодействаме на проклятието Империус, като имаме толкова много да учим по другите предмети? Всички четвъртокурсници вече бяха установили усложняването на задачите, с които трябваше да се справят през този срок. Когато веднъж запротестираха особено енергично срещу домашното по трансфигурация, професор Макгонъгол им обясни причината: — Навлизате в най-важния етап от магьосническото си образование — говореше тя, а очите й святкаха строго зад очилата. — Наближават изпитите ви за степента Специалист по особена вълшебническа активност... — Те са чак в пети курс! — възрази Дийн Томас. — Така е, Томас, но имате още много да учите, повярвай ми! Госпожица Грейнджър единствена в класа успя да превърне таралежа в що-годе приличен игленик. Трябва ли да ти напомням, че твоят игленик още се свива на кълбо от страх, щом някой доближи карфица до него? Хърмаяни пак се изчерви и явно се мъчеше да не изглежда твърде доволна. На Хари и Рон им беше много забавно, когато в следващия си час професор Трелони им съобщи, че имат отлични оценки на домашното си по пророкуване. Тя прочете на глас дълги пасажи от техните пророчества и ги похвали, че така храбро са описали ужасите, които ще им се случат през следващия месец. Когато обаче им възложи да направят същото и за по- следващия месец, и двамата посърнаха, защото бяха изчерпали вече запасите си от идеи за бедствия. Междувременно професор Бинс, духът бродник, който преподаваше история на магията, изискваше всяка седмица по едно съчинение за бунтовете на таласъмите през осемнайсети век. Професор Снейп пък ги караше да правят проучвания върху противоотровите и всички много се стараеха, защото им бе намекнал, че още преди Коледа може да отрови някои от тях, за да провери как действат противоотровите им. Учителят по вълшебство Флитуик поръча да изчетат три допълнителни книги в подготовка за часа по призоваваща магия. Дори и на Хагрид му хрумна да им създаде допълнителна работа. Раконогите огнемети растяха с изумителна бързина, като се има предвид, че още никой не беше разбрал с какво точно се хранят. Хагрид беше във възторг и предложи да доразвият «проекта» с вечерни наблюдения, като се редуват да ходят до къщата му и да си водят записки върху забележителното поведение на тези създания. — Без мен! — отсече Драко, щом чу това предложение, направено така, както Дядо Коледа би извадил от чувала си необикновено голяма играчка. — Стига ми, дето гледам тази отврат по цял час, благодаря! Усмивката на Хагрид помръкна. — Слушай к'во ти казвам, да не сторя кат' професор Муди! Чувам, че много те бивало за пор, а? Грифиндорци прихнаха да се смеят. Малфой почервеня от гняв, но споменът за наказанието на Муди явно бе още достатъчно болезнен, та не си позволи да отговори. След часа Хари, Рон и Хърмаяни се запътиха към замъка много развеселени и доволни — да видиш как Хагрид натрива носа на Малфой наистина си бе удоволствие, защото предишната година Драко направи всичко възможно да уволнят Хагрид. Като стигнаха до входната зала, не можаха да продължат заради огромната тълпа ученици, отрупани около голяма табела пред мраморната стълба към горните етажи. Рон, който бе най-висок от тримата, се изправи на пръсти да погледне над главите на множеството и да прочете на двамата си приятели какво пише на табелата. ТРИМАГИЧЕСКИ ТУРНИР Делегациите от «Бобатон» и «Дурмщранг» ще пристигнат в 18 часа в петък, 30 октомври. Учебните занятия ще приключат половин час по-рано... — Супер! — зарадва се Хари. — Последния час в петък имаме отвари! Снейп няма да има време да ни отрови!
съберат пред замъка за посрещането на гостите преди тържествената вечеря. — Само след седмица! — каза Ърни Макмилън от «Хафълпаф», измъквайки се от тълпата със светнали очи. — Интересно дали Седрик е научил. Ще ида да му кажа... — Седрик ли? — повтори Рон с недоумение, след като Ърни се отдалечи с бърза крачка. — Да, Дигъри — каза Хари. — Той сигурно ще участва в турнира. — Може ли този идиот да бъде избраник на «Хогуортс»? — възмути се Рон, докато си пробиваха път през оживената тълпа към стълбището. — Изобщо не е идиот, а ти не го харесваш, защото заради него загубихме мача срещу «Хафълпаф» — каза Хърмаяни. — Чувала съм, че е много добър ученик и... е префект. С тона си тя сякаш искаше да сложи край на разговора. — Ти го харесваш само защото е красив — унищожително заяви Рон. — Извинявай, но аз никога не харесвам хората само защото са красиви! — засегна се на свой ред Хърмаяни. Рон се прокашля насила и кашлянето му прозвуча някак странно — като името «Локхарт»! Появата на съобщението във входната зала развълнува всички обитатели на замъка. През цялата следваща седмица където и да отидеше, Хари чуваше да се говори само за едно — Тримагическия турнир. Слуховете се предаваха от ученик на ученик като силнозаразни вируси — кой ще се пробва за участник от «Хогуортс», какво ще включва турнирът, с какво учениците от «Бобатон» и «Дурмщранг» ще бъдат по-различни от тях. Хари забеляза и факта, че навсякъде из замъка почистват особено старателно. Изтъркаха с магия потъмнелите картини за голямо негодувание на обитателите им, които се свиваха в някое ъгълче на рамката и мърмореха недоволно или се мръщеха, когато докосваха протритите си до кръв лица. Рицарските доспехи изведнъж блеснаха и престанаха да скърцат, а пазачът Аргус Филч се нахвърляше така яростно върху всеки ученик, забравил да си изтрие обувките, че две първокурснички направо изпаднаха в истерия от уплаха. И някои от учителската колегия като че бяха под особено напрежение. — Лонгботъм, погрижи се, ако обичаш, да не усетят от «Дурмщранг», че не те бива и за най-простото заменящо заклинание! — ядосано предупреди професор Макгонъгол в края на един особено труден час, през който Невил неволно бе присадил собствените си уши на един кактус. Като слязоха за закуска на трийсети октомври сутринта, намериха Голямата зала украсена през изминалата нощ. По стените висяха гигантски копринени флагове, представящи всеки от домовете в «Хогуортс». Червеният със златен лъв бе на «Грифиндор», синият с бронзов орел — на «Рейвънклоу», жълтият с черен язовец — на «Хафълпаф», а зеленият със сребърна змия — на «Слидерин». Зад преподавателската маса бе окачен най-големият флаг с герба на «Хогуортс» — лъв, орел, язовец и змия, събрани около първата буква от името на замъка. На масата на «Грифиндор», седнали далеч от другите, Фред и Джордж пак си шушукаха с долепени глави, което бе съвсем необичайно за тях. Рон поведе натам Хари и Хърмаяни. — Няма спор, че е тъпо — мрачно говореше Джордж на Фред. — Ама ако не иска да разговаря с нас лично, трябва все пак да му изпратим писмото. Или пък да му го пъхнем в ръката. Не може вечно да ни отбягва! — Кой ви отбягва? — попита Рон, като се настани до тях. — Щеше ми се да си ти — отвърна Фред, подразнен, че го прекъсват. — А кое е тъпо? — обърна се Рон този път към Джордж. — Да имаш брат, който си пъха гагата навсякъде — рече Джордж. — Имате ли вече идеи за Тримагическия турнир? — на свой ред попита Хари. — Още ли кроите планове да участвате? — Попитах Макгонъгол как се излъчват избраниците на училищата, но тя нищо не каза — не скри разочарованието си Джордж. — Сопна ми се да мълча и да се заема с трансфигурацията на миещата се мечка. — Не мога да си представя какви ще бъдат изпитанията за участниците — замислено каза Рон. — Обзалагам се, че бихме се справили, Хари, толкова опасности преодоляхме досега... — Но не пред съдии, нали? — намеси се Фред. — Макгонъгол каза, че участниците получават точки според това, колко добре са се справили с изпитанието. — Кои са в комисията? — поинтересува се Хари. — Със сигурност директорите на участващите училища — обади се Хърмаяни и всички извърнаха погледи към нея, крайно изненадани, — защото на турнира през 1792 година и тримата били ранени. Базилискът, дето трябвало да бъде уловен от участниците, им се изплъзнал и се развилнял. Тя забеляза как я гледат всички и с присъщото й раздразнение от факта, че никой друг не е прочел книгите, които тя е изчела, добави: — Всичко това го пише в «История на «Хогуортс». Макар че и тя не е съвсем пълна. Затова е по-добре да се казва «Преработена история на «Хогуортс»». Или пък «Силно изкривена и избирателна история на «Хогуортс», прикриваща най-лошите особености на училището». — Ти за какво намекваш? — попита Рон, но Хари май се досещаше накъде отива разговорът. — За домашните духчета! — провъзгласи Хърмаяни, потвърждавайки неговото предположение. — Никъде в хилядата страници на «История на «Хогуортс» не се споменава, че всички ние сме съучастници в потисничеството на сто роби! Хари поклати глава и се зае със своя бекон с яйца. Макар че двамата с Рон не споделяха ентусиазма на Хърмаяни, тя с неотслабваща и непоколебима решителност търсеше справедливост за домашните духчета. Вярно, и двамата бяха дали по две сикли за значки СМРАД, но го направиха само за да ги остави на мира. Сиклите им все едно бяха хвърлени на вятъра, защото Хърмаяни започна да агитира още по-гръмогласно. Оттогава тя непрекъснато ги преследваше: отначало — да носят значките си, а след това — да убеждават и другите да го правят. Напоследък дори беше започнала да разнася вечер из цялата обща стая на «Грифиндор» една тенекиена кутия, да спира всекиго и да дрънка под носа му монетите в нея. — Замисляте ли се кой ви сменя чаршафите, пали камините, почиства след вас класните стаи и ви готви храната? Множество магически създания, които работят безплатно и към тях се отнасят като към роби — горещеше се тя. Някои, като Невил например, си бяха платили само и само Хърмаяни да престане да ги преследва. Други проявяваха известен интерес към думите й, но нямаха желание да играят по-активна роля в нейната кампания. Мнозина приемаха всичко това на шега. Рон обърна поглед към тавана, откъдето струеше светлината на есенното слънце, а Фред се вглъби над чинията си с бекон (двамата близнаци категорично бяха отказали да купят значки). Джордж обаче се наведе към Хърмаяни. — Слизала ли си някога в кухнята? — Разбира се, че не — сряза го тя. — Не допускам, че е позволено на ученици... — А пък ние сме ходили — каза Джордж и кимна към Фред, — и то много пъти, да си измъкнем нещо за хапване. Говорили сме с тях — те са щастливи. Смятат, че имат най-хубавата работа на света... — Защото са необразовани и с промити мозъци! — разпали се Хърмаяни, но следващите й думи заглъхнаха сред внезапния полъх и шумолене, с които нахлуха совите с пощата. Хари мигом вдигна глава и видя как Хедуиг се насочва към него. Хърмаяни рязко млъкна и двамата с Рон напрегнато наблюдаваха совата, която изпърха, кацна на рамото на Хари, сви крила и уморено протегна краче. Той измъкна писмото от Сириус и предложи на Хедуиг остатъците от бекона си, които тя с благодарност изкълва. После, като се убеди, че Фред и Джордж са потънали в задълбочена дискусия за Тримагическия турнир, зачете шепнешком на Рон и Хърмаяни отговора на Сириус.
Аз съм отново в страната и се укривам. Искам да ме уведомяваш за всичко, което става в «Хогуортс». Не използвай Хедуиг и сменяй совите. Не се тревожи за мен, а внимавай за самия себе си. Не забравяй какво съм ти казал за белега. Сириус
— Хедуиг привлича вниманието — готова бе с отговора Хърмаяни. — Твърде много изпъква. По тия земи няма полярни сови, нали? А и като лети все до едно и също място, където се крие той... Хари нави писмото и го пъхна в джоба си, като се питаше повече или по- малко е разтревожен отпреди. Реши, че е много важно, дето Сириус е успял да се върне, без да го заловят. Той самият се чувстваше по-сигурен, като знаеше, че кръстникът му е наблизо. Поне нямаше да чака толкова дълго за отговор, като му пише. — Благодаря ти, Хедуиг! Погали птицата, която избухука сънливо, топна човка в чашата му с Каталог: books books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето books -> В обятията на шамбала books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год books -> Книга 2 щастие и успех предисловие books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга books -> Тантриското преобразяване Изтегляне 7.88 Mb. Сподели с приятели:
|