Таблица 1: Основни икономически показатели

Лошите перспективи за заетост и перспективите за бъдеща несигурност увеличават маргинализацията на някои социални групи, например млади хора в търсене на работни места и възможности за кариера. Младите хора са основни жертви на повишаването на безработицата, която се увеличава постоянно след 2007-ма. В действителност голям брой краткосрочни работници и сътрудници, т.е. категориите най-засегннати от кризата, са млади хора. Те също са основния компонент допринасящ за увеличаването на нивото на неактивност. Трябва да се вземе предвид, че категорията активни хора включва и студентите, които също са млади хора. Кризата драстично влоши техните надежди за намиране на работа, когато завършат. Перспективите се влошават и за тези, които вече са завършили. Това е само частичния резултат от кризата. Намаляването на качеството на обучение, основно в университетите, и илюзията, че икономическия растеж може да бъде подпомогнат чрез повишаване на броя завършили, предизвика правителствата от последните 10-15 години, да намалят качеството и стандартире на обучение. Като резултат много работодатели спряха да приемат крайните оценки като достоверни индикатори за личните качества и срещат трудност за избор между отличниците и останалите идващи на пазара на труда. Така, че най-успешните студенти имат по-малки възможности за кариера, много по-ниско образовани продължават обучението си само за да получат по-престижни квалификации, а повечето завършили откриват себе си на работни места, за които са прекалено квалифицирани. Резултатът е разочарование и обезкуражаване на младите хора и намаляване, в следващите години, на кандидатстването за университетите.

Въпреки концентрацията на безработицата сред младите работници, старите работници не остават незасегнати от кризата. Всъщност, ако повечето от тях имат постоянни позиции, заплахата за затварянето на фабрики и предприятия ги оставя в заплаха от връщане обратно на пазара на труда, където възможностите за конкуриране са слаби. Добре квалифицираните мениджъри и белите якички, ако са на повече от 40 г., срещат изключителна трудност да си намерят алтернативна работа.

Имиграцията и високата раждаемост сред имигрантите намалиха съществено демографското въздействие на кризата. За съжаление големия брой легални и нелегални имиграни в Италия е засилило, сред италианците, традиционното нарастване на ксенофобия която се развива по време на кризи.

Нарастващата безработица и невъзможността на правителството да развие нови политики за справянето с нея, освен традиционните индустриални субсидии, целящи запазването на работниците на работа, също така промениха развитието на преговори между работодателите и профсъюзите. Напр. Фиат, основния производител на автомобили в Италия, наскоро обеща да премести производството на новия модел в Полша на Pomigliano d'Arco, но поиска от профсъюзите да се съгласят с промените и правилата, регулиращи задълженията на работниците и стачките. Най-големия профсъюз в автомобилния сектор (FIOM/CGIL) се противопостави на искането, опасяващ се, че приемайки новите условия на наемане може да отвори вратите на предефиниране на работническите отношения основно в Италия. Фиат и профсъюзът, който се съгласил на предложението на авто производителя, поканили работниците да участват на референдум на тази тема, но Фиат настояли да се гласува „за“, за да може да се спази обещанието на компанията. Само 63% от работниците гласували за съглашението и това представлява отрицателен резултат. Решението на компанията да премести производството от държави с по -ниска заплата като Полша към регион с по-високо заплащане като Италия очевидно изглежда икономически несъобразно. И така, Фиат се надява на помощ от италианското правителство да запази хората на работа в Pomigliano и по-строги договорни условия може да бъдат достатъчни да стопят разликите в заплатите между Полша и Италия. И така основните съставки на индустриалната стратегия изглеждат са същите като тези от преди 50 години: ниски заплати, ограничени права на работниците и държавни субсидии.

Глобалната криза също така промени и политическия баланс на Италия. Голямата престъпност приписана на имигрантите, обвинения, че централната администрация е корумпирана и некадърна; високи данъци и такси; всички тези допринасят за засилване електоралната подкрепа към Лигата. От друга страна главната роля на Лигата в управлението и очевидната смяна на управленските приоритети към политиките, Лигата създава пространство за вътрешна и външна опозиция срещу коалицията на Берлускони.

2.1. Пътят към кризата

От втората половина на деветдесетте до 2007-ма година Испания преживява момент на икономически подем. До края на 2008 г., БВП на глава от населението стига до 90% от средното на 15-те най-развити държави в Европа. Рецесията в началото на деветдесетте предизвика голям държавен дефицит, но след това той намалява като между 2005 и 2007-ма дори се стига до излишък. Фигура 1 илюстрира някои от основните макроикономически индикатора на Испанската икономика от 1998 до 2010 г.



Фиг.1. Основни макроикономически индикатори на Испанската икономика от 1998 до 2010

Източник: Eurostat и Министерство на икономиката за 2010 г.

Традиционната висока безработица намалява продължително до под 10% по време на периода на „Златното десетилетие“. Този спад е дори по-забележителен ако вземем предвид, че по време на това десетилетие, Испания претърпява масивно „вливане“ на чужденци в държавата. Броя на имигрантите нараства пет пъти: 5,7 млн. Чужденците живеещи в Испания през 2010 г. са близо 12,2% от населението¹. Пазарът на труда лесно абсорбира тези хора. Тежестта на имигрантите в заетостта нараства от 1 на 14,8% между 2000 и 2008 г. Чужденците заемат приблизително половината от свободните позиции, създадени в този период. Те намират работа в услугите, туризма, земеделието, домакинствата, и най-вече в строителния бизнес.

Данните представени по-горе илюстрират как испанския прираст бе базиран на работната сила и се дължи най-вече на сектора на услугите и строителството. Тежестта на последния в икономиката се увеличава значително. Няколко „мега инвестиционни проекти“ бяха подети и бяха построени големи количества жилища. (две трети от жилищните обекти в Европа между 1999 и 2007 са построени в Испания). През 2003 правителството освободи използването на строителни площи и стойността на земята се вдигна драстично. В последствие цената на жилищата утрои номиналната си стойност и удвои реалната си стойност между 1995-2008-ма. Добре познатият „строителен балон“ се разви. Голям брой хотели и жилищни блокове бяха построени по плажната линия, понякога дори на зелени площи, чрез корумпирани политици. Строителният бум бе подпомогнат и от банковите кредити. До края на 2008-ма година, запаса от кредити по недвижими имоти и строежи достига 50% от БВП. Кредитите за закупуване на собствен док стават евтини, тъй като след като Испания се присъединява към еврозоната, евро лихвите падат значително. И така задлъжнялостта на населението нараства.

Въпреки големият прираст, производителността на страната не нараства. Въз основа разходи за единица труд страната губи конкурентоспособността си спрямо страните от ЕС и ОИСР. Този феномен бе най-явен през 2003 г. (като следствие на кризата цената за единица труд се увеличава слабо през 2009).

Друго важно събитие от десетилетието преди навлизане в кризата в Испания е драстичното влошаване на салдото по текущата сметка. Дефицитът през 2002 е 3,3% от БВП. Но през 2007 достига 10%, ниво невиждано преди в Испания (вж фигура 1). Това влошаване бе предизвикано от три групи фактори. Първо, търговския дефицит се утроява за изследвания период на прираст, тъй като вътрешното търсене нараства за внос, и износа не може да компенсира. Второ, тези фактори, които трябва да компенсират за дефицита, се влошават. Балансът на текущите трансфери се превръща в дефицит (имигрантските преводи на финансови средства изиграли важна роля тук) и дефицита на салдото по баланса се увеличил значително. Трето, ценовата конкурентоспособност на икономиката се влошава като следствие на инфлационните разлики, в сравнение с търговските партньори (най-вече със страните от ОИСР). Това кара няколко фирми износителки да намалят износните цени или износната си дейност, което се отразява на търговския баланс.

Международната финансова криза постави край на „Златното десетилетие“ в Испания. Между 2008-ма и 2010-та макроикономическите индикатори се влошиха значително (вж Фигура 1). Предишно позитивни тенденции бяха обърнати в негативни. Балонът се пръсна и строителния сектор трябваше да бъде реконструиран. Кредитните условия се затегнаха. Безработицата нарастна до изключително високи нива (на 20%). Много млади хора изгубиха работата си (младежката безработица бе 41,6% през 2010 г., една от най-високите в Европа), измежду които много имигранти. Данните публикувани през април 2011 г. бяха дори по-лоши с основна безработица от 21,3% и 45% измежду хората под 25 годишна възраст.

Ефектите на кризата върху испанските търговско банкови системи бяха по-слабо драстични в сравнение с останалите страни. Вторичните кредити не бяха популярни и стойността на резервите, изисквани от Испанската централна банка, бяха високи. Стабилността на големите испански банки бе демонстрирана през юли 2010 г. , когато (базирано на испанска инициатива) стрес тестовете на Европейската банка бяха публикувани. Положението беше по-лошо в случая на спестовните банки, които са регионално базирани институции с повече клонове и работници от търговските банки. Спестовните банки са повечето случаи контролирани от местни политици, които са финансирали местни бизнеси за недвижими имоти в миналото. Те бяха изложени на кризисните ефекти от различна степен, делът на необслужвани кредити при тях варира от 1 до 7%. Спестовна банка Castilla-La Mancha имаше най-големия ликвиден проблем и управлението й бе поето от Испанската Централна Банка през март 2009г.

Публичният дълг на Испания нараства между 2008 г. и 2010 г. от 39,8% на 60,1% от БВП. Това не е много висока стойност, за разлика от други Европейски страни, но според прогнозите, ще нараства още. Кризата на държавния дълг на Еврозоната също повлия на Испанската икономика, тъй като финансирайки този дълг на международния пазар стана изключително трудно.

2.2. Справянето с кризата от страна на правителството

Първата реакция на испанското правителство на финансовата криза беше сходна на тази на останалите страни: ограничаване на вредните ефекти. В началото на кризата испанските парични ресурси бяха значително широки. И така бяха налични ресурси, с които да се приложат фискално стимулиращи мерки. Проблемът беше голямото разточителство на този стимул, който нарастна на 9% от БВП през 2008-9г (най-големия дял в ЕС). Това резултира в 6% прираст на обществените разходи и 3% спад в данъчните приходи свързани с БВП. Като следствие бюджетния двфицит нарастна драстично от 4,2% през 2008 на 11% от БВП през 2009 г.

Както бе споменато, ситуацията с испанските спестовни банки стана трудна в кризата. За реконструкцията на спестовните банки правителството установи Фонд за банкова реконструкция през 2009 г. (FROB, Fondo de Reestructuracion Ordenada Bancaria) с капитал от 9 млрд евро. Фонда менажира сливането на касите (от 45 каси остават 17 през 2010 г.) и има капацитета за повишаване на собствения капитал на кредитните институции. 2010 г. бе годината на договори за сливане между спестовните банки, най-големия концентрационен процес на банките някога предприеман в Испания. Сливанията и институционалните защитни схеми (ИЗС) са двете налични алтернативи за спестовните банки да концентрират бизнеса си и да се преструктурират. ИЗС не е пълно сливане, отделните спестовни каси ще останат индивидуални. Това е мярка за разпределяне на риска и по - голяма сигурност на банките. (формата на корпоративно управление на ИЗС често е критикувана, че е сложна, непрофесионална и непрозрачна). Царския декрет 2/2011 увеличава основните капиталови изисквания за спестовните банки до Септември 2011, иначе FROB поемат контрол. Основният капитал трябва да бъде увеличен до 8% за рисковите активи и до 10% за тези, които зависят от капиталовите пазари на едро за повече от 1/5 от тяхното финансиране или ако по-малко от 1/5 от техните акции са в частни ръце.

Още една важна област, където спешни и дълбоки реформи бяха необходими бе пазара на труда. Обичайно за испанската икономика е, че по време на кризи, безработицата скача до изключително високи нива. Това се случва отново, след като 2009 година безработицата остава около 20%, най-високата в ЕС. Това се обяснява от части от свиването на предходно създавания работни места строителен сектор, но също така от специалните характеристики на испанския пазар на труда.

Една основна важна особеност на пазара на труда е двойствеността му. Това означава че има две нива работна сила: постоянни и временни работници. Използването на временни, фиксирани по време договори бе либерализиран в трудовата реформа през 1984 година и бързо стана популярна. От края на 80-те до 2008 година повече от 30% от работната сила работи на временни договори. Това е много високо ниво, почти двойно на средното за ЕС.

Работниците с постоянни трудови договори трудно се освобождават, тяхното уволнение е много скъпо поради високите компенсации. Компенсациите зависят от това дали освобождаването е прието като честно или нечестно, но понеже в Испания интерпретацията на честно освобождаване от работа е много ограничено, фирмите предпочитат да плащат по-големи компенсации от колкото да минават през съд.

Компенсациите за нечестно освобождаване от работа варират между 33 и 45 дни за прослужена година (средното за Европа е 21 дни). Постоянните работници, в повечето случаи по-възрастни хора, които не са заинтересовани да предават привилегиите си са добре защитени, докато временните работници са основно млади хора и жени. Конфликтът между аутсайдери и инсайдери не е намалял въпреки няколкото опита за реформации на пазара на труда. Този път, обаче, сериозната рецесия накара испанското правителство да приготви по-смел реформаторски план за пазара на труда.

Първата фаза бе приложена през 2010. Измежду другите мерки, използването на договори с 33 дневно компенсационно плащане за година прослужено време за нечестно освобождаване от работа бе обобщен, критериите за честно освобождаване от работа бяха улеснени, компенсационните плащания за прекъсване на временен договор бяха вдигнати значително. Част от компенсационните плащания могат да бъдат финансирани от Гаранционния фонд заплати, плащан от фирмите. Във втората фаза на реформите, от януари 2012, този фонд се превърна в индивидуален капитализационен фонд за всеки работник. Работниците имат правото да дърпат пари от този фонд в случай на освобождаване от работа, географски движение, обучение или пенсиониране. Въпреки че трудовата реформа е важна стъпка, анализаторите твърдят че е недовършена, допълнителни реформи и уточнения са нужни и ефективността на мерките зависи от практиката³².

Друга главна особеност на испанския пазар на труда е институционалната рамка на колективно договаряне на междинно ниво. Координацията на договаряне на работните заплати е регулирано в Устав на работниците от 1980 година. Тя протича предимно на регионално или индустриално ниво, и понякога на ниво компания. Договорите за заплатите автоматично се разгръщат във всички фирми в провинцията или сектора, дори и те да не са участвали в договарянето. До 2010 за фирмите бе много трудно да се откажат от колективните договори, но новите реформи решиха това, облекчавайки условията. Заплатите са индексирани и коригирани с инфлацията (винаги нагоре). Всичко това доведе до странния феномен, че въпреки сериозното свиване на икономиката, инфлацията спадна както и високата безработица, договорените заплати нарастнаха през 2008 и 2009, както в номинално така и в реално изражение.

Въпреки това системата на колективно договаряне е строго критикувана като възпрепятстваща секторното преразпределение на заетостта, гъвкавост на заплатите и вътрефирмена реорганизация. Това също така прави изхода от кризата и развиването на конкурентоспособността мното трудно.

Това също допринася за голямата безработица в Испания, тъй като вътрешното движение на работна сила традиционно е ниско. Няма почти никакво, или минимално движение на работници от региони с по-висока към такива с по-ниска безработица; и така регионалните разлики относно безработицата са големи³³.

Отделно от пазара на труда, испанското правителство лансира реформи и в други сфери като пенсионната система, публичната администрация. Всички тези реформи поставят началото на трудният път към дълбокото преструктуриране на икономиката.

2.3. В търсенето на нов модел

Кризата подкопа предишния модел на икономически прираст на Испания. Необходим е нов модел на устойчиво развитие, заедно с нарастване на производителствеността. За да се постигне това, са нужни структурни реформи в няколко области. Както видяхме, реформите в пазара на труда, пенсионната система и банковия сектор вече започнаха. Много още трябва да бъде свършено, за да се моделира и образователната система. Това е основно за създаване на квалифицирана работна ръка и вдигане на производителността.

Проблемите на испанското образование са много. Един основен проблем е ранното напускане на училище. Испания води класациите по отношение на този показател в ЕС: 33% от 18-24 годишните напускат училище с малки или никакви квалификации. Средното за Европа е 14,4%. Процентът на ранно напускащи училище, сходен на този в Испания (над 30%) се наблюдава и в Португалия и Малта, но там се наблюдава значителен спад от 2000 година насам. През този период делът на напускащите учебни заведения в тази възраст дори нараства със 7% в Испания. Строителният бум накара много млади хора да напуснат училище и да работят в този сектор. Сега, когато балонът на недвижимите имоти се спука, те остават без работа и зависещи от социални помощи. Големият брой ранно напускащи училище запазва цената на обучението висока. Образователните разходи през 2007 достигат 4,3% от БВП, сходно на Германия (4,5%). Висшето образование е популярно в Испания, цените не са високи за студентите. През последното десетилетие се появи липса на образовани кадри. Страната традиционно е слаба в покриване на тестовете на Програма за международно оценяване на учениците и в резултат през 2009 година по резултати е далеч зад средните оценки на страните от ОИСР. Нивото на младежка образованост (делът на тези, които имат поне второ ниво образование) бе 59,9% през 2009 сред 20-24 годипните, много по-ниско от средното за ЕС. Нито един испански университет не може да бъде намерен измежду първите 200 в световната листа.

Иновациите могат да бъдат друга база за дългосрочно развитие, но Испания се е назад в някои мерки за иновативни инициативи. Разходите за проучвателна и развойна дейност в страната постонно нарастват (от 0,94% на 1,35% от БВП между 2000 и 2008²), но целта е да се достигнат 2%. През 2008 година правителството откри Министерство на Науката и Иновациите, отделяйки го от Министерствтото на Образованието. Освен това, въведени бяха мерки за насърчаване, като увеличаване на квотите за облагане с корпоративен данък върху на проучвателната и развойна дейности. Въпреки че малките и средни предприятия са причина за над 80% от часно наетите лица в Испания, техните проучвателни и развойни способности са слаби. Корпоративните R&D дейности са концентрирани в група от големи корпорации. Проблемът е, че е необходимо значително време и финансови средства за реформационния процес в тези сфери (образование, иновации и пазара на труда) за да се установи един траен модел на прираст на икономиката. В краткосрочен план, обаче, държавните разходи са намалени, тъй като Испания е задължена да управлява ефектите на кризата; най вече да финансира дълга си и да намали бюджетния дефицит. Вътрешното търсене и възможности за растеж са слаби и затова и приходите на държавния бюджет ня,ат вероятност да се увеличат. По този начин допълнителни орязвания в разходите и мерки на икономии трябва да се предприемат с цел да се постигнат целите за финансова стабилност. Това допълнително ще задържи растежа. Въпросът е има ли непосредствен начин за илизане от този омагьосан кръг.