Първо, настоящата криза е повече банкова, отколкото фискална

Не е възможно да бъда по-конкретен в момента, но има основания за оптимизъм. Когато ситуацията с плате­жоспособността на банките се изясни и те бъдат правилно рекапитализирани, би следвало да може да се изготви стратегия за растеж на Европа. И когато европейската икономика възстанови равновесието си, моментът ще бъде подходящ да се направят корекции в структурния дизайн на еврото. Фактът, че критериите, за­ложени в Договора от Маастрихт, бяха така явно пре­небрегнати, сочи, че еврото наистина има недостатъци, които трябва да бъдат коригирани.

Политическите лидери твърдят, че се съобразяват с финансовите пазари, но те интерпретират погрешно сиг­налите им. Държавните премии за риск в Европа нараснаха заради ситуацията с банките. Но приходите от държавните облигации на САЩ, Япония и Германия са достигнали или са около най-ниските си рекордни стойности, кривата на печалбата клони към хоризонтално положение, а цените на стоките падат - всичко това предсказва появата на дефлация. Фондовите пазари също са поставени под натиск, но това се дължи на липсата на ясен лидер. Раз­нообразието на несигурността е необичайно голямо - пазарите ще трябва да се борят едновременно с инфлация, дефлация и дезинтеграция. И не е чудно, че цените на ак­циите падат.

Световните лидери трябва незабавно да проумеят, че е необходимо те да водят пазарите, а не да ги следват. Разбира се, трябва също така да оправят политиките си и да стигнат до консенсус - сложна задача. Но точно сега държавите от Г-20 се обединяват около грешната политика.

Независимо от своята стабилност, еврото си има своите недостатъци. Валутата, която трябваше да обединява, вместо това доведе до някои затруднения и разминавания. Това се дължи на факта, че нейните създатели не са си дали сметка, че дисбалансите могат да се появяват не само в обществената сфера, но и в частния сектор. След като еврото се появи, търговските банки можеха да рефинансират държавните облигации, които притежа­ваха, благодарение на дисконтовия прозорец на Евро­пейската централна банка, а регулаторните органи тре­тираха подобни облигации като безрискови. Това стопи разликите в лихвените проценти за отделните държави. От своя страна, това доведе до бум на недвижимите имоти в по-слабите страни, намалявайки тяхната конкурентоспособност. В същото време на Германия, която страдаше от последствията от обединението след падането на Берлинската стена, й се наложи да ограничи разходите си. Профсъюзите се съгласиха да направят отстъпки, за­сягащи заплащането и условията на труд, в замяна на си­гурна работа. Така се появиха разминаванията. Въпреки това банките продължиха да трупат държавни облигации на по-слабите страни, за да печелят от нищожните разлики в лихвените проценти, които все още се бяха запазили. Липсата на обща хазна за първи път изпъкна като проблем след фалита на Lehman Brothers на 15 октомври 2008 г., когато заплахата от срив на системата принуди правителствата да гарантират, че никоя друга финансова институция от значение за системата няма да бъде оставена да фалира. По онова време германският канцлер Ангела Меркел настоя всяка страна да гарантира за собствените си институции, като по този начин отхвърли общоевро­пейски подход. Интересното е, че разликите в лихвените проценти се увеличиха едва през 2009 г., когато ново­избраното гръцко правителство обяви, че неговите пред­шественици са мамили и че дефицитът е много по-голям от обявения. Това даде начало на кризата с еврото.

Проблемът с липсата на обща хазна в момента се ко­ригира - първо дойде спасителният пакет за Гърция, а след това и временният фонд за извънредна помощ. Фи­нансовите власти леко загатнаха, но вече на практика е сигурно, че ще бъде учредена някаква постоянна инсти­туция. За съжаление е също толкова сигурно, че и новите договорености също ще имат дефекти. Защото еврото страда от други недостатъци. Политиците са изправени не само пред валутна криза, но и пред банкова криза, както и пред криза на макроикономическата теория. Властите допускат поне две грешки.

Първата е, че са решени да избегнат просрочията или намаляването на държаните към момента държавни дългове, защото се страхуват от банкова криза. Притежателите на облигации на изпаднали в неплатежоспособност банки получават закрила за сметка на данъкоплатците. Това е политически неприемливо. ²⁶

Втората е, че високите лихвени проценти по спаси­телните пакети правят невъзможно за по-слабите държави да подобрят конкурентоспособността си спрямо по- силните. Разминаванията ще стават все по-големи, а слабите страни ще отслабват още повече. Взаимната злоба, която изпитват кредиторите и длъжниците помежду си, може да нарасне и съществува реална опасност еврото да разруши политическото и социално единство в ЕС. И двете грешки могат да бъдат поправени. По отно­шение на първата, фондовете за извънредна помощ трябва да бъдат използвани за рекапитализиране на банковите системи, както и за отпускане на заеми на суверенните държави. Първото би довел до много по-ефективно из­ползване на средствата от второто. Това би намалило де­фицитите на държавите, а те биха могли и да възстановят достъпа си до пазарите по-бързо, ако банковата система е правилно капитализирана. По-добре е да се влее собствен капитал сега, отколкото по-късно и е по-добре това да се направи на общоевропейско равнище, отколкото всяка държава да действа сама. Това ще създаде европейски регулаторен режим. Общоевропейският регулаторен конт­рол върху банките се намесва в националния суверенитет по-малко, отколкото европейският контрол върху фис­калната политика. А европейският контрол върху банките е по-неподатлив на политически злоупотреби от нацио­налния.

Във връзка с втория проблем лихвените проценти по спасителните пакети трябва да бъдат намалени до нива, при които самият ЕС може да заема средства. Това ще спомогне за развиването на активен пазар на еврооблигации. Тези две структурни промени може и да не успеят да покажат пътя към спасението на страните в нужда. Може да са необходими и допълнителни мерки, като намаляване на държавния дълг. Но в случай че бъдат правилно рекапитализирани, банките могат да поемат това. При всички случаи две очевидни грешки, които обричат ЕС на тежко бъдеще, ще бъдат избегнати.

4.1.Пакет от шест законодателни промени

През септември 2010 г. Европейската комисия (ЕК) отправя шест предложения за промени в нормативната уредба с основна цел подо­бряване на икономическото управление и ефективно прилагане на Пакта за стабилност и растеж (ПСР). Тези шест законодателни акта са популярни с наименованието , „six pack" („пакет на шестте"), като включват пет регламента и една директива в отговор на слабос­тите, които ескалират по време на глобалната икономическа криза. Четири от шестте предложения третират фискални въпроси, включи­телно реформа на превантивната и корективната част на Пакта за ста­билност и растеж (Регламент 1466/97 и Регламент 1467/97). Предви­дена е нова директива, въвеждаща изисквания за националните бю­джетни рамки с цел засилване на фискалната дисциплина в ЕС. В па­кета са включени и два нови регламента относно идентифицирането, предотвратяването и преодоляването на макроикономически дисба­ланси.

По отношение на фискалното наблюдение се цели заздравяване на превантивната и корективната част на ПСР. Промените в превантивната част целят провеждането на стабилна фискална политика. Предвижда се анализ и оценка на планирания икономически растеж и промените в разходите на бюджета. Стремежът е към спестяване на свръхприходи при силен растеж на икономиката, за да се осигурят за по-лоши времена. При сериозни отклоне­ния от плановете ЕК отправя официално предупреждение, като при допълнително влошаване на ситуацията се стига до препорьки от Европейския съвет. Промените в механизма за корекции на ПСР са насочени кьм кри­терия за дълга, който трябва да бъде по-оперативен и да се осигури наистина намаляване към референтната стойност от 60% от БВП. Този критерий на практика не работи от самото създаване на Еврозоната, като някои страни трайно го надхвърля т и не са постигнали никакъв напредък за намаляването му. Предлага се целева стойност на крите­рия - намаляване на разликата между равнището на дълга и рефе­рентната стойност с 1/20 на година за трите предходни години. Пре­движда се възможност за ст артиране на процедура по свръхдефицит въз основа на критерия за дълга, което да го изравни по сила с крите­рия за дефицита. Прави се опит за заздравяване на прилагането на ПСР. Предвижда се автоматизиране на механизма на санкции в по-голяма степен. При наличие на продължителни и сериозни отклонения от фискалните цели се предлага страните да внасят депозит, който им носи определена лихва. При стартиране на процедура по свръхдефицит депозитите престават да носят лихва, като при отсъствие на действия се налагат глоби. Размерът на санкциите е 0.2% от БВП.

В сегашната ситуация се наблюдават значителни разлики в качест­вото на фискално управление в отделните страни. Поради това се предлагат минимални изисквания в следните области: счетоводство и статистика; макроикономически и бюджетни прогнози; числови фис­кални правила; средносрочни бюджетни прогнози; прозрачност на публичните финанси.

Въвежда се и нов механизъм за наблюдение, анализ и санкциони­ране на макроикономическите дисбаланси. Изгражда се система за ранно предупреждение, която включва наблюдение па десет основни индикатора, с определени прагови стойности, като нарушаването им изисква задълбочен анализ. Тези индикатори представят основните потенциални източници на макроикономически дисбаланси. Праго­вите стойности се определят на базата на поведението на индикатора в последните няколко години, като се преценява каква е нормалната му динамика и при достигането на коя определена стойност възниква риск за неравновесие. Целта е тези стойности да не се прилагат меха­нично, да да бъдат съпроводени от обяснение на значението им за икономическото развитие и какво точно ги прави потенциално риско­ви. Наборът от индикатори не е постоянен, а някои от тях може да се променят, ако се прецени, че не изпълняват ролята, за която са създа­дени. При преминаване на праговите стойности при няколко от инди­каторите съответната страна може да бъде поставена под наблюде­ние, което изисква разработването на задълбочен анализ, с участите- то на експерти от ЕК, ЕЦБ и основни институции на страната членка. Този анализ се публикува, като оценява доколко неравновесията са част от нормалното икономическо развитие и ще се преодолеят с те­чение на времето, или са структурни и изискват задтлбочени пре­поръки и конкретни действия. Тази възможност ни насочва към пре­вантивните и корективни действия на механизма.²⁷

Превантивни препоръки могат да се отправят от ЕК (одобрени от Европейския съвет) на ранна фаза на развитие на дисбалансите, ко­гато те са ограничени като мащаб и влияние. Корективни действия се налагат при по-сериозни проблеми и може да бъде стартирана проце­дура по свръх дисбаланси, при която страните членки трябва да пред­ставят корективен план за действие със стриктен график и срокове за адресиране на неравновесията. Прилагането на плана включва и пред­ставяне на регулярни доклади за напредъка по изпълнението му. Пре­движда се строго прилагане на процедурата, като страните, които не спазват препоръките, трябва да представят депозит (олихвяващ се), който при повторно неспазване може да се превърне в глоба (до 0.1% от БВП). Санкции могат да бъдат наложени и при двукратно не пре­доставя не на задоволителен план за корекции. Процедурата по макроикономически дисбаланси е едно от най-спор­ните нововъведения. Установяването на неравновесие е изключител­но трудно, поради различната степен на развитие и структура на ико­номиките на страните от Еврозоната и ЕС. ЕК не разполага с до­статъчна експертиза да установи по безспорен начин подобни дисба­ланси. Може да се стигне до ситуация Германия, която е много голям износител, да се окаже в състояние на дисбаланс поради това, че вътрешното и търсене не расте достатъчно, а външното търсене на нейни стоки и услуги расте силно, което да доведе до голям излилгък по текущата сметка. В този случай би се наложило наказание поради високата конкурентоспособност на германската икономика, ако се прецени, че създава риск за други страни членки, чиито внос от Гер­мания рязко нараства. Този пример е само илюстрация за проблеми­те, които процедурата по икономически дисбаланси може да предиз­вика, но гой повлия при определянето на праговата стойност за ба­ланса по текущата сметка. В момента интервалът за нормално пове­дение на индикатора е несиметричен - от 4% до +6%, като причината е, че ако прагът за излишъкът е 4%, Германия наистина би попаднала под наблюдение, тъй каго първата оценка на базата на информация до 2010 г. показва, че стойността за гази прана е 5.9% и не надхв ърля 6%, но е значително по-висока от 4%.

През февруари 2012 г. са обявени първите страни, чиито дисба­ланси трябва да бъдат анализирани. Те са 12²⁸ и сред тях попада Бълга­рия, като рисковите индикатори за нея са:

Баланс по текущата сметка (средна за последните 3 години) от­рицателен и в размер от -11.1% (-4%;+6%)

Нетна международна инвестиционна позиция отицателна в раз­мер на -97.7% (-35%);

Номинални разходи за труд на единица продукция (% промяна, 3 год.) положителна +12% (27.8%);

Дълг на частния сектор в размер на 169% (160%)

Извършеният задълбочен анализ приключи с публикуването му, като за никоя от страните под наблюдение не са предприети следва­щи стъпки по механизма.

Новите правила, съгласно „пакета на шестте" са в сила от 13 де­кември 2012 г.

4.2.Европейски механизъм за стабилност

Адресирането на възникнала криза се осъществява чрез друго пред­ложение за промяна Европейски механизъм за стабилност (ЕМС), който да се превърне в постоянен механизъм за разрешаване на кри­зи, като се прилага от средата на 2012 г.. Договорът за създаване на ЕМС е подписан на 11 юли 2011 г. от 17-те финансови министри на страните от Еврозоната. ЕМС предвижда финансова подкрепа за страни от Еврозоната, чиито проблеми застрашават финансовата ста­билност на Икономическия и паричен съюз (EMU). Финансирането се отпуска срещу строги ангажименти за макроикономическо при­способяване и сериозно намаление на публичния дълг. Предвижда се възможност и за директно изкупуване на ДЦК на подпомогнатата страна, ако се прецени, че това е най-ефективното от разходна гледна точка действие. ЕСМ ще разполага със 700 млрд. евро, които да отпу­ска като подкрепа за нуждаещите се икономики. Страните от Еврозо­ната трябва да внесат първоначално 80 млрд. евро, а останалите мо­гат да бъдат изискани в случай на необходимост.

Прилагането на този механизъм и разработването и изпълнението на програмата за макроикономическо приспособяване също предиз­викват редица въпроси. Конкретен пример за подобни програми е Гърция, при която не се наблюдава предприемането на категорични действия и постигане на заложените в програмата параметри. Освен това няма категорично доказателство, че изпълнението на програма­та ще доведе до преобръщане на негативните тенденции, устойчиво заздравяване и растеж на икономиката.

4.3. Пакт „Евро плюс" - повишаване на дисциплината и конку- рентоспособността

Опит за постигане на по-голяма фискална дисциплина, централи­зация и координация на ниво ЕС е Пактът „Евро плюс". Той има че­тири основни цели:

• 
  насърчаване на конкурентоспособността;
  
• 
  насърчаване на заетостта;
  
• 
  по-нататъшна подкрепа за устойчивостта на публичните финанси;
  
• 
  укрепване на финансовата стабилност.
  

4.4.Две законодателни предложения за засилено бюджетно наблю­дение в Еврозоната („two pack")

През ноември 2011 г. ЕК отправя предложение за приемане на два регламента за засилено бюджетно наблюдение на страните от Евро­зоната.¹

Първият регламент ще се прилага към всички страни в Еврозона­та, като ще съдържа и изрични изисквания за тези, които се намират в процедура по свръхдефицит. Той ще изисква проектобюджетите на странит е да бъдат представени до 15 октомври на ЕК и останалите стра­ни от Еврозоната. Дава се възможност на ЕК да анализира проект обю­джетите и да публикува мнение за гях. ЕК може да изиска те да бъдат ревизирани, ако се прецени, че политиките, предвидени в тях, сериоз­но се разминават с правилата на ПСР. Тази комуникация ще бъде пуб­лична и прозрачна. Предвижда се и по-строго наблюдение и изисква­ния за отчетност на страните в процедура по свръхдефицит. Страните от Еврозоната ще трябва да създадат независим фискален съвет и да съставят бюджета си на базата на независими прогнози.

Вторият регламент задава правила за по-широко взаимно наблю­дение. Той ще се прилага в три случая:

- за страни със сериозни затруднения по отношение на финансо­вата си стабилност;

- страни, които получават финансова подкрепа, за изпълнение на предпазно споразумение или на цялостна програма; за страни, които са в процес на завършване и напускане на про­грамата.

Предложеният регламент има за цел да гарантира, че посочените страни следват ясна процедура, част от европейското законодателст­во. ЕК ще може да преценява дали страната членка, със сериозни за­труднения по отношение на финансовата си стабилност, ще бъде под­ложена на по-широко наблюдение. Регламентът дава право на ЕК да публикува препоръка за подобна страна членка да поиска финансова подкрепа.

4.5.Договор за стабилност, координация и управление в Иконо­мическия и паричен съюз (Fiscal Compact)

Договорът за стабилност, координация и управление в Икономиче­ския и паричен съюз е подписан на 2 март 2012 г. от 25 държави член­ки (без Обединеното кралство и Чехия)²⁹.

Целта на Договора е да укрепи функционирането на Икономичес­кия и паричен съюз, чрез приемането на набор от правила, които са насочени към поддържане на бюджетна дисциплина, увеличаване на координацията на икономическите политики и подобряване на управ­лението на Еврозоната. Той налага въвеждането на фискални правила в националните за­конодателства, които включват максимални нива на бюджетен дефи­цит и дълг, и трябва да бъдат предвидени на конституционно или за­коново ниво. Важна стъпка към гарантиране на спазването на прави­лата е наличието на автоматични механизми за коригиране на нару­шенията. Съдът на ЕС може да бъде сезиран при неизпълнение на Договора и може да налага парични санкции на нарушителите. Договорът е задължителен в неговата цялост за страни от Еврозо­ната, а за страни извън нея е възможно частично приемане. Влиза в сила, когато 12 страни от еврозоната го ратифицират. България дек­ларира, че няма да прилага Дял 4 „Координация на икономическите политики", поради разразилата се дискусия относно запазването на самостоятелност по отношение на икономическите решения.

4.6.Европейски семестър - интегриран подход за координации

Европейският семестър обхваща период от 6 месеца в началото на всяка година (януари-юли), през който се наблюдават и анализират бюджегната и структурната политика на страните от ЕС, за да се от­крият евентуални проблеми и зараждащи се дисбаланси. Основната цел е да се дадат препоръки кьм фискалната политика и структурните реформи преди да бъдат изготвени бюджетите за следващата година и средносрочните фискални рамки, за да може тези нрепорьки да бъдат отразени в тях. В предишните години оценката и препоръките се нра- веят след приемането на бюджета и често изобщо не са вземани под внимание в следващите бюджети.

Семестърът започва с публикуването през януари от ЕК на „Го­дишно изследване на растежа" (Annual Growth Survey). В него се прави анализ на икономическата ситуация и се набелязват основните пре­дизвикателства пред ЕС. като се формулират някои насоки за страни­те членки. Основните области, които първото „Годишно изследване на растежа" идентифицира, са три. Първата разглежда фундаментални предпоставки за растежа прилагане на строга фискална консолидация; корекция на макроикономическите дисбаланси; осигуряване на стабил­ност на финансовата система. Втората обхваща мобилизиране на тру­довите пазари - увеличаване на атрактивността на работните места; реформиране на пенсионните системи; осжуряване на заетост на без­работните; балансиране на сигурност и гъвкавост. Третата е посветена на презареждане на растежа - използване на потенциала на Единния пазар; привличане на частен капитал за финансиране на растежа; създа­ване на разходно-ефективен достъп до енергия.

Второто Годишно изследване на растежа 2012' е публикувано през ноември 2011 г. и отправя следните препоръки към страните членки:

- Да продължат фискалната консолидация с фокус върху инвест и­циите, които са важни за бъдещата конкурентоспособност. Дареформират данъчните си системи, за да ги направят по-благо­приятни за растеж и заетост;

- Да възстановят нормалното кредитиране, като оздравят и рефор­мират банковия сектор, благоприятстват инвестиции в МСП и окуражат рисковия капитал;

- Да ускорят структурните си реформи, особено в сферата на ус­лугите, мрежовите индустрии, публичния сектор и дигиталната икономика;

- Да се борят с безработицата и да адресират социалното влияние на кризата, като направят по-гьвкави трудовите пазари и подоб­рят социалните системи, премахвайки характеристиките им, ко­ито водят до продължителна безработица и бедност; Да модернизират публичната администрация на всички нива, с цел тя да подпомага, а не да пречи, на инвестициите и създаване­то на работни места в целия ЕС.

Тези препоръки отговарят на проблемите на ЕС, но конкретните мерки и действия за постигането им са трудни за идентифшщране.

През март насоките ог Годишното изследване на растежа се при­емат от Европейския съвет и страните членки трябва да се съобразят с тях при представянето на Конвергентна програма (КП), или Про­грама за стабилност (ако са в Еврозоната), и Национални програми за реформи (НПР). КП представя средносрочната фискална рамка, а НПР се занимава със структурните реформи. От началото на прила­гането на Европейския семестър КП и НПР се представят заедно на ЕК в средата на април. Това е стъпка в положителна посока, тъй като се получава по-голяма координация между програмите и се избягва проблема някои структурни реформи да не са предвидени за финан­сиране от бюджета. Програмите се оценяват от ЕК и през юни се публикуват препоръките към страните членки от страна на Комисия­та. 11 ре поръките се обсъждат и приемат последователно от Икономи­чески и финансов комитет и от Съвета на финансовите министри ECOFIN. През юли препоръките се официализират чрез решение на Европейския съвет. Страните членки разполагат с достатъчно време до приемането на националните си бюджети и средносрочните рамки през есента да се съобразят и отговорят на препоръките с конкретни действия.

4.7.Единен надзорен механизъм - банков съюз

На 12-ти септември 2012 т. ЕК оповести своите предложения за създаване на единен механизъм за банков надзор. Законодателният пакет съдържа:

• 
  предложение за регламент, който да даде правомощия по отно­шение на финансовата стабилност и банковия надзор на ЕЦБ; предложение за регламент, който да приспособи статута на Ев­ропейския банков орган (European Banking Authority) към моди­фицираната рамка за банков надзор;
  
• 
  комуникация на ЕК, представяща цялостната и визия за банков съюз, който включва единен механизъм за надзор, единни пра­вила за надзор и създаване на единен механизъм за спасяване на банки.