Добрич, 2005 г. Съдържание
Изтегляне 3.82 Mb.
|
Територия по видОбщина град Добрич, в дка%-тен дял%-тен дял към Област Добрич%-тен дял към Североизточен район за планиранеЗемеделска в т.ч.:
- обработваема - поливна 73 112 70 595 067,06 % 64,76 % -1,93 % 2,05 % -0,53 % 0,59 % -Горска 6 6566,11 %1,15 %0,15 %Населени места - урбанизирана19 52817,91 %7,58 %1,80 %Водни3700,34 %2,75 %0,15 %За добив на полезни изкопаеми3 2252,96 %8,03 %1,27 %За транспорт и инфраструктура6 1275,62 %16,33 %4,23 %ОБЩО109 018100 %2,31 %0,55 % Община град Добрич е 14-та община по население и 222-ра по площ в Република България.
Територията на град Добрич е част от Дунавската хълмиста равнина с плоски и загладени хълмове, недълбоки и широки долини с полегати склонове, разсечени от долината на Суха река. В древността Суха река е била най-големият източник на сладка вода във вътрешноконтиненталната част на Добруджа. Градът е разположен върху равнинен терен с благоприятен наклон - от 1,5 % до 6 %. По склоновете на долината на Суха река наклоните на места в южната част на града достигат до 12 - 15 %. Северозападно от града е разположен хълмът Чорчолийките с наклон на източния и северния склон 10-12 % и много полегати склонове. По-стръмни са склоновете на долината, разположена източно от Северната промишлена зона - на места достигат до 10-15 %. Градът попада в умереноконтиненталната климатична подобласт на европейската континентална климатична област - лятна сухота и проявено безводие. Средната годишна температура на въздуха е 10,2°С. Средната юлска температура е 21,1°С /абсолютен температурен максимум 39,1°С/ и не особено студена зима със средна януарска температура –1,6°С /абсолютен температурен минимум - 22,7°С/. Пролетта е сравнително хладна, есента е топла поради затоплящото влияние на Черно море. През зимата е по-силно изразено въздействието на североизточните въздушни маси. Районът се характеризира с висока влажност на въздуха и слаби валежи - 540 мм средногодишно, с добре проявен континентален режим. Летният максимум е през юни, зимният минимум - през февруари. През лятото падат 80 % от годишните валежи. Средната относителна влажност на въздуха е 78 %. През зимния период влажността достига 85 - 86 %, а през лятото спада до 68 - 69 %. Въпреки неголямата надморска височина снежната покривка се задържа до 2,5 месеца. Проявата на типични североизточни ветрове през зимата предизвиква отвяването и преотлагането на снежната покривка и натрупването й във вид на дебели преспи. Широкият териториален обсег на Източната Дунавска равнина, значителната й отдалеченост от планинските бариери на Карпатите и Стара планина от север и юг, както и отвореността й към изток и запад определят и ветровия режим. Районът се характеризира като ветровит с нисък процент тихо време - около 20 % средногодишно. Основният ветрови пренос е от северозапад, с високи скорости на зимните и ниски скорости на летните ветрове. 2.1.3. Почви и почвени процеси. Почвената покривка е формирана основно върху льосова основа при степни и лесостепни растителни отношения. Развити са главно черноземните почви - излужени и оподзолени. В долинните дъна се развиват алувиалните почви. Тези почви са високопродуктивни. Преобладават земи от І-ва и ІІ-ра категория. Само северозападно от града и източно от местността Чорчолийките, са разположени нископродуктивни заблатени почви от V-та категория. Почвите в района са изложени на водна и ветрова ерозия. За това е допринесло намаляването на горските площи и екстензивното полевъдство. Особено силно проявление има ерозията по бреговите земи - склоновете на суходолията. На много места почвата е отнесена в леглата на суходолията. В равнината се проявява ветровата ерозия. Изграждането на защитни горски пояси и ограничаването на пашата намаляват развитието на ветровата ерозия. 2.1.4. Геоложка характеристика. Град Добрич е построен върху терен, който в основата си в геоложко отношение разкрива материали от горната миоценска възраст: сарматски варовици, глини и мергели със значителна мощност - 50-80 м. 2.1.5. Водни ресурси. На територията на града липсват повърхностни водни течения. Порьозността на льосовата покривка и окарстената варовикова основа, заедно с оскъдните валежи и слабия наклон на релефа, са комплекс от обстоятелства, определящи липсата на повърхностно течащи води и наличието на суходолия. Повърхностните води се дренират от развита речна мрежа, образувана в минали геоложки времена с ориентация на север. Гъстотата на речната мрежа е под 0,250 км/кв.км. Модулът на оттока е слаб. Колебае се от 0,5 до 1,0 л/с/км. Минималната му проява се обуславя от оскъдните валежни количества, значителното изпарение, водопропускливостта, льосовата и карбонатната основа и слабия наклон на релефа. 2.1.6. Горски ресурси. Естествената растителност заема съвсем ограничени пространства. Тя е изтласкана и се е съхранила само в онези места, които са по-малко годни за развитие на земеделието. Запазилите се тук-там единични дървета и групи от дървета говорят за предишно разпространение на обширни горски масиви. Унищожени са гори от вековни дъбове, габъри, брястове, лески и др. Сега преобладава културна и селскостопанска растителност. Горската растителност в района е представена от различни видове дъб, липа, ясен, киселица, шестил, габър и др. в лесопарк Кобаклъка и изкуствено създадените горски пояси, които са характерен елемент на ландшафта. 2.1.7. Историческо и културно наследство. Първи свидетелства за историята на град Добрич са откритите археологически останки от времето на античността (ІV-ІІІ в. пр. хр. - ІІ-ІV в. сл. хр.) и ранното средновековие (VІІ-ХІ в. сл. хр.). Открит е старобългарски некропол с езически гробове в центъра на града. Опустошителните нашествия на печенеги от първата половина на ХІ век обезлюдяват вътрешността на Добруджа и животът в селищата замира през целия период на Второто българско царство. През ХVІ век отново възниква селище. Негов основател е турският пътуващ търговец Хаджиоглу Пазарджик, чието име градът носи до 1882 г. Според сведения на турския пътешественик Евлия Челеби, посетил града към 1646-1650 г., в него има над 1000 къщи, около 100 дюкяна, 3 хана, 3 хамама, 12 джамии, 12 училища. През ХVІІ-ХІХ в. градът се развива като занаятчийски, търговски и земеделски център. Прочува се с изделията на тъкачеството, абаджийството, бакърджийството, с кожено-ловджийските си принадлежности, както и със селскостопанските си продукти - жито, ленено семе, сурови овчи кожи, вълна, сирене, кашкавал. През 1851 г. се организира прочутият Добрички панаир, който приема стоките на едрите търговци от Варна, Русе, Шумен и по-далечни градове. Оформя се културният облик на града, развиват се църковното и просветното дело, въвежда се девическо образование. Първата българска църква тук - “Свети Георги”, е построена през 1843 г., а през 1844 г. към нея е открито българско килийно училище. От 1869 г. започва благоустрояване: изгражда се градски парк, телеграфна връзка с град Варна, създава се пощенска станция, започва да работи построената през 1866 г. градска болница. Градът е освободен от турско робство на 27.01.1878 г. С княжески указ от 19.02.1882 г. град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван в Добрич, на името на добруджанския владетел Добротица. На развитието на града през първите десетилетия на ХХ век се отразяват политическите превратности, предизвикани от трите поредни войни. Първата окупация от румънските власти трае до 1916 г. След подписване на Ньойския мирен договор Южна Добруджа (и град Добрич) е в границите на Румъния. Борбата срещу румънската окупация продължава до 1940 г., когато е подписана Крайовската спогодба и Южна Добруджа е върната на България. На 25 септември 1940 г. българската армия влиза в Добрич. На тази дата се чества Денят на град Добрич. Няколко десетилетия градът носи името на маршал Толбухин. От 19.09.1990 г. с президентски указ е възстановено старото име - Добрич. Политическите промени през 90-те години на ХХ-ти век и ориентацията на икономиката към пазарното стопанство поставиха пред града и живота в него нови условия и цели. Днес Добрич е съвременен промишлено-аграрен и транспортен център на Добруджанския край, един от десетте големи градове на България - важен културен, икономически и административен център в североизточния икономически регион на нашата страна. Във фондовете на Исторически музей - Добрич се съхраняват повече от 150 000 експоната, които са част от националното богатство на Република България. По отношение на материалната база, с която Добрич разполага за развитието си като туристическа дестинация, може да се отбележат следните обекти: Архитектурно-етнографски музей на открито "Старият Добрич" (ул. "Константин Стоилов" № 18, тел./факс: 00359 / (0)58 / 60-32-56) - Изграден в центъра на съвременния град, на мястото на някогашната Одун чаршия, вече четвърт век "Старият Добрич" съхранява, представя и развива традиционните добруджански занаяти от края на ХІХ-ти и първата половина на ХХ-ти век. Във възстановената стара градска чаршия потомствени майстори продължават една многовековна традиция. По стари ръчни технологии и с оригинални инструменти, в повече от 30 работилници, се изработват традиционни изделия на грънчарството, ковачеството, резбарството, тъкачеството, бъчварството, абаджийството, златарството и други. В центъра на комплекса е възстановена старата часовникова кула, строена през ХVІІІ-ти век символ на българския възрожденски град. Етнографска къща (ул. "Кольо Фичето" № 2, тел. 00359 / (0)58 / 60-47-17) - намира се в центъра на град Добрич, в непосредствена близост до църквата "Свети Вм. Георги". Строена през 1860-1861 г. от неизвестен народен майстор балканджия, тя представлява типичен за възрожденската епоха архитектурен паметник. Столетие по-късно къщата е реставрирана и превърната в музей. Нейната уредба представя бита и поминъка на добричлии от края на ХІХ-ти и началото на ХХ-ти век. Зала “Възраждане” (ул. "България" № 14, тел. 00359 / (0)58 / 60-46-02) - залата е музеен момент в сградата на Художествена галерия – Добрич. В нея е експонирана колекцията: “Икони от Добруджа”, представяща образци от цяла Добруджа, рисувани от тревненски майстори–зографи, между ХVІІ-ти и ХІХ-ти век. Къща музей с Дом-паметник "Йордан Йовков" (ул. "Ген. Гурко" № 4, тел./факс: 00359 / (0)58 / 60-22-13) - Къщата-музей се намира в централната част на град Добрич. През 1976 г. тя е обявена за паметник на културата. Във връзка със 117-годишнината от рождението на писателя е извършена цялостна реставрация и консервация, а в "Голямата стая" на Абаджикольовия дом е възстановена обстановката от времето, когато младото семейство Йовкови е живяло в него. В останалите две помещения е уредена музейна експозиция, посветена на Деспина Йовкова. През 1980 г. към къщата музей е построен дом-паметник, в който е уредена единствената по рода си в България постоянна музейна експозиция: "Йордан Йовков – жизнен и творчески път" и е поместен най-големият фонд за писателя. Къща-музей "Адриана Будевска" (ул. "Васил Левски" № 56, тел./факс: 00359 / (0)58 / 60-22-13) - Къщата-музей се намира в централната част на град Добрич, в непосредствена близост до църквата "Света Троица". В тази къща е родена една от основателките на съвременния български театър - Адриана Будевска. Музей на Нова и най-нова история (бул. "Трети март" № 1, тел. 00359 / (0)58 / 60-43-81) - Сградата се намира в непосредствена близост до входа на Градския парк и се помещава в старото казино на град Добрич. Първата музейна експозиция е открита през 1960 г. Днес в нея са представени две нови изложби – “Природата на Добруджа” и “Добруджа на прага на новото време” Военно гробище музей (бул. "25-ти септември" № 53, тел. 00359 / (0)58 / 2-93-07) - в северната част на град Добрич се намира най-голямото на територията на страната запазено военно гробище от времето на Първата световна война. Гробището е уникален паметник на културата, свързан с боевете за града през 1916 г. В него са погребани над 3000 воини от седем националности (българи, руси, румънци, германци, турци, сърби и евреи) от четири вероизповедания. Римска баня (бул. "25-ти септември", тел. 00359 / (0)58 / 2-26-42) - намира се в северната част на град Добрич в посока към Мемориален комплекс "Военно гробище". Това е единственият открит и запазен в гр. Добрич археологически паметник от античната епоха (ІІІ - ІV век сл. Хр.) с всички характерни за този вид сгради, помещения и съоръжения. Художествена галерия – Добрич (ул. "България" № 14, тел.00359 / (0)58 / 60-22-15; 60-20-91) - сградата на Художествена галерия – Добрич е архитектурно-строителен паметник на културата. Тя е една от малкото запазени уникални сгради, акцент в архитектурната памет на Добрич, с доминираща роля в обособения административно-културен център на града. Строена е в периода 1933-1935 година за Съдебна палата от италиански и румънски архитекти, което е ценен пример на европейското влияние в Добрич. Сградата е свидетелство за съдбата на Добрич и Добруджа и е носител на различни пластове историческа памет. Църква “Св. Георги” (ул. "Кольо Фичето" № 4) - построена е през 1843. По време на Кримската война (1854-1856 г.) е опожарена и през 1864 г. отново възстановена. Тя е дело на двама неизвестни майстори. В архитектурно отношение е трикорабна базилика без купол. В стила на Кольо Фичето са цялостното обемно решение на църквата, кобиличните извивки на двете фасади и оригиналните каменни пластики, които украсяват външните зидове на сградата. Храмът е изографисан от представителя на Дебърската живописна школа Козма Блаженов през 1889 г. Иконостасът е изработен от тревненски майстори резбари. Църква "Света Троица" (ул. "Цар Иван Асен" № 2) - Църквата се намира в централната част на град Добрич. Тя е построена през 1911 г. и е обявена за паметник на културата. В архитектурно отношение църквата е класическа трикорабна базилика с купол и камбанария. Арменска църква “Св. Ованес” (ул. "Даме Груев" № 8) - църквата се намира в центъра на гр. Добрич. Построена е през 1830 г. През ХІХ-ти в. църквата е опожарявана два пъти по време на руско-турските войни. През 1894 г. на мястото на нейните останки италиански архитекти проектират и изграждат нова еднокорабна църква с каменни основи и стени и с дървена покривна конструкции. В храма могат да се видят оригинални изображения на арменски светци, рисувани през ХІХ-ти в. Текеджамия (ул. "Константин Стоилов" № 1) - намира се в Етнографския комплекс “Старият Добрич”. Построена е през втората половина на ХVІІ в. във връзка с култа към неизвестен мюсюлмански светец. И до днес Текеджамия си остава един от най-добрите образци на мюсюлманската култова архитектура в Добруджа. Осман джамия (ул. "Княз Дондуков" №10) - разположена е в непосредствена близост до градския пазар. Построена е в началото на ХХ-ти в. Джамията носи името на своя създател – богатият търговец Осман, който я изгражда изцяло със свои средства преди да напусне завинаги Добрич и да се пресели със семейството си в Турция. В архитектурно отношение джамията следва изцяло наложилия се още през предходните столетия канон в мюсюлманското храмово строителство. Най-впечатляващият й елемент е пясъчният часовник, разположен на южната й стена, който отмерва времето, указва посоката към Мека и приканва вярващите към молитва. Парк “Св. Георги” - паркът в Добрич е създаден през 1867 г. Той е един от първите паркове в България. Обявен е за паметник на парковото изкуство. Някои от растителните видове са внесени от Европа и могат да се видят и днес. Център за защита на природата и животните (ул. "Никола Петков", тел./факс: 00359 / (0)58 / 60-28-50) - центърът за защита на животните в Добрич е единственият в България и на Балканския полуостров. Открит е през 2003 г. Той представлява неповторимо съчетание на парк със зоопарк. На площ от 160 дка могат да се видят много редки животни, сред които и конете на Пржевалски – единствени представители на породата в България. Центърът за защита на животните е зелен оазис за отмора и развлечение. Паметник на Руската армия, 1879 г. - издигнат е през 1879 г. в покрайнините на града в памет на загиналите воини от Московски, Бутирски, Бородински, Рязански, Тарутински, Рижски, Белевски и Тулски, пехотни полкове, конниците на Кинбурски и Белоруски хусарски полкове и 15-ти, 16-ти, 17-ти и 18-ти казашки ескадрони, воювали на това място за Освобождението на град Добрич. Паметник-костница, 1901 г. - издига се в непосредствена близост до паметника на хан Аспарух. В нея се съхраняват костите на руските воини, загинали в боевете за Освобождението на град Добрич между 17 и 27 януари 1878 г. Паметник на 53-мата руски воини - издигнат в памет на 53-мата руски воини и двамата офицери: Василий Котелников от 15-ти Донски казашки полк и Антон Брондзински (поляк) от 67-ми пехотен Тарутински полк през 1879 г. в северната част на града, където е била разположена т. нар. “Черна батарея” на противника. В града има и много паметници на монументалното изкуство, най-известни от тях са: паметникът на Хан Аспарух и на българската държавност и на добруджанския владетел Добротица. 2.2. Икономическо развитие.
Най-важната задача на общината се състои в създаването на рамкови условия и инвестиционен климат, които да окажат влияние върху развитието на неговите потенциали като един от центровете в Североизточна България в международното съревнование с другите големи градове. Икономиката е в отговорностите на предприятията. Те осигуряват работни места и носят данъчни приходи. След кризата през 90-те години на миналия век, общината успя да започне процес на преустройство на икономиката си и сега е една от динамично развиващите се общини в страната. Основните показатели на стопанските единици /нефинансов сектор/ за периода 2001-2003 година е както следва: №Наименование2001 г., в хил. лв.2002 г., в хил. лв.2003 г., в хил. лв.Община град Добрич % изменение - 2003 г./2001 г.Община град ДобричОбласт ДобричОтн. дял Община/ОбластОбщина град ДобричОбласт ДобричОтн. дял Община/ОбластОбщина град ДобричОбласт ДобричОтн. дял Община/Област1Бруто продукция326 733543 55460,1 %323 745611 67852,9 %356 905640 01855,8 %+ 9,23 %2Приходи от дейността530 294850 95162,3 %541 207951 71956,9 %617 5961 007 04861,3 %+ 16,46 %3Нетни приходи от продажби488 873783 87562,4 %525 955916 54357,4 %600 889973 93361,7 %+ 22,91 %4Разходи за дейността507 692811 14262,6 %532 463902 01759,0 %616 933976 70363,2 %+ 21,52 %5Материални дълготрайни активи208 366485 38442,9 %231 900617 25237,6 %256 822678 41637,9 %+ 23,26 % За периода 2001-2003 г. произведената продукция, реализираните нетни приходи от продажби на продукция, стоки и услуги от дружествата на територията на Община град Добрич и притежаваните от тях материални дълготрайни активи са с тенденция на постепенно увеличаване. Икономиката на Община град Добрич е с най-голям принос в общия обем произведена продукция и нетни приходи от продажби в областта. Забелязва се трайна тенденция за увеличаване на нетния размер на приходите от продажби в общината и областта. В последните 3 /три/ години се запазва 60 %-то съотношение на приходите от продажби от икономиката на Добрич към областта. През 2003 нетните приходи от продажби на Общината представляват 6,16 % от нетните приходи реализирани в Североизточния район за планиране /9 747 394 хил. лв./, като в сравнение през 2001 г. нетните приходи са представлявали 5,54 % от приходите в Североизточния район за планиране /8 831 601 хил. лв./. В сравнение с Националната икономика, нетните приходи на Община град Добрич за 2003 г. представляват 0,71 % от нетните приходи на Република България /85 116 230 хил. лв./. През 2001 г. те са били 0,73 % от нетните приходи на Българската икономика /66 992 517 хил. лв./.
Брой на стопанските субекти по категории: №Наименование2001 г., бр.2002 г., бр.2003 г., бр.Община град Добрич
Разпределение на приходите от дейността по категории стопански субекти: Както се вижда от графиките, през последните 3 /три/ години най-голям дял в общия размер на приходите от дейността имат малките предприятия /от 11 до 50 заети/. Интересно е да се отбележи факта, че през 2001 г. и 2002 г. микро предприятията /до 10 заети/ и големите предприятия /над 250 заети/ са с почти равни дялове в общия размер на приходите от дейността, докато през 2003 г. микро предприятията /1 401 бр./ имат 27,58 %-ен дял, а големите предприятия /11 бр./ - 18,01 %.
Община град Добрич, център на голям селскостопански регион, разполага с добре оформен промишлен комплекс – разнообразна отраслова и подотраслова структура и специализация; балансирано развитие на производствените мощности; добре подготвени кадри; сравнително добра инженерна и техническа инфраструктура в индустриалните райони. Слабостите са свързани главно с инфраструктурни проблеми, като основно внимание е отделено на водата, пътната мрежа и т.н. Като слабост от втора степен на значимост е липсата на програма за възстановяване на индустрията. Възможностите за развитие на общината са свързани с изграждането на мощна хранително-вкусова промишленост, привличане на нови инвестиции, натоварване на съществуващите промишлени мощности и основни фондове. Опасности има в засилените демографски проблеми, както и закриването на промишлени предприятия. Принципно важен е един "обособен баланс" на град Добрич, който показва състоянието и съотношението на основните сектори на икономиката, а именно заетите в:
|