Добрич, 2005 г. Съдържание

За жалост това не се случи в град Добрич до 2000 г., тъй като заетите във вторичния сектор бяха значителен брой поради ниската производителност, остарели енергоемки и замърсяващи технологии и машинен парк, което не позволи отделянето на работна ръка за третичния сектор.

2.2.2.1. Развитие на първичния сектор на икономиката.

Ако направим анализ на поземлените ресурси на общината, констатираме следния факт: от общо 109 018 дка /територия на землището на общината/, земеделската земя е 73 112 дка или 67 % от общата територия, а по отношение на земеделската земя в Област Добрич (3 791 421 дка) представлява 1,93 %.

Обработваемата земеделска земя е 70 595 дка, представляваща 64,8 % от общата територия на Общината, 96,6 % от земеделската земя и 2,05 % от обработваемата земеделска земя в Област Добрич.

В землището на град Добрич освен земеделските земи, публична и частна собственост, участват имоти и други кадастрални единици, чиято собственост е държавна, частна, на юридически лица, на религиозни организации и на чуждестранни лица.

Нетният размер на приходите от продажби на отрасъла е 25 082 хил. лв. или 4,17 % от приходите на Общината и 17,69 % от приходите на отрасъла за Област Добрич. По статистически данни са регистрирани 83 фирми с предмет на дейност селско, ловно или горско стопанство. Общия брой на заетите е 608.

Важни форуми в областта на селското стопанство, организирани от "Добрички панаир" АД и провеждани в Община град Добрич са:

• 
  Международен панаир “Селското стопанство и всичко за него”;
  
• 
  Национална борса за семена и посадъчен материал;
  
• 
  "Пчеломания"
  
• 
  Национален аграрен семинар
  

Независимо, че селското стопанство има скромен дял в произведената продукция, този отрасъл е важен източник на доходи на населението и за поддържане на част от промишлената функция на общината /особено за хранително-вкусовата промишленост/.

Перспективите за развитието на селското стопанство са в сферата на:

• 
  Създаване на условия за повишаване на нивото на научно обслужване в селското стопанство и на тази база, стимулиране на въвеждането на съвременни технологии на производство;
  
• 
  Максимално използване възможностите на Програма САПАРД и структурните фондове, насочени към отрасъла;
  
• 
  Изграждане на тържища за зеленчуци, плодове и цветя и за живи животни; развитие на тържищна търговия в конкуренция с веригите супермаркети, което ще повиши нивото и качеството на търговията с плодове и зеленчуци, както и съответствието на качеството на продуктите на международните стандарти;
  
• 
  Развитие на пчеларството и други форми на алтернативно селско стопанство чрез създаване на предприятия за обработка и разфасовка на продуктите;
  

По статистическа информация от НСИ, реализираните нетни приходи от продажби от промишлеността на град Добрич през 2003 г. са в размер на 258 846 хил. лв., представляващи 43,08 % от приходите на общината и 82,01 % от приходите от промишлеността на Област Добрич.

Структурата на промишлеността в Общината се определя от отраслите: хранително – вкусова промишленост, лека промишленост, машиностроене и строителство. Основните продуктови производства от промишлеността на Община град Добрич по отрасли са следните:

• 
  хранително – вкусова промишленост: производство на млечни произведения; олио и маргарин; колбаси; макаронени изделия; вина и спиртни напитки; безалкохолни напитки; продукти от птиче месо; брашно; хляб и сладкарски изделия; фуражи;
  
• 
  лека промишленост: производство на мъжка и дамска конфекция; облекла от кожи; мебели и обувки;
  
• 
  машиностроене: производство на акумулатори; полуремаркета и контейнери; селскостопански машини; радиатори и филтри за леки и тежкотоварни автомобили; пластмасови изделия;
  
• 
  строителство: строителство на сгради и съоръжения, проектиране, гражданско и промишлено строителство.
  

Развитието на хранително-вкусовата промишленост има важно значение за икономическото развитие на Добрич. Тези производства оказват и балансиращо въздействие върху половата структура на заетостта в града с предимственото си ангажиране на женска работна сила. Хранително-вкусовата промишленост /ХВП/ има една съществена специфика, която я отличава от останалите. В голямата си част производствените фирми предлагат завършен продукт на крайните потребители, т.е. за да формират достатъчна конкурентно способност за дълго време те трябва да притежават силни мениджърски, креативни, технически и маркетингови умения, които да подържат продукта им дълго време печеливш на пазара.

Принципно секторът страда от силна нелоялна конкуренция на местния пазар. ХВП е секторът, които ще претърпи най-съществени сътресения при присъединяването на България към Европейския съюз. Въвеждането до 2007 г. на НААСР стандартите /Hazard Analys's and Critical Control Points system - Система за анализ на риска и контрол на ключови показатели/, както и серия други ангажименти, свързани с повишаване безопасността на храните, ще затруднят финансово сектора. Министерството на икономиката периодично обявява програми в подкрепа на ХВП, но това не елиминира финансовите тежести, които предприятията трябва да поемат. След 2007 г., когато се очаква българският пазар да стане част от единния вътрешен пазар на ЕС, производителите в този сектор очакват серия от предизвикателства. Засилената конкуренция на стоки от ЕС в България ще се увеличи, при вероятно много по-слаб конкурентен натиск на българските стоки на пазара на ЕС.

Основните проблеми пред развитието на фирмите не са на общинско ниво. Поради това, че секторът е с много високо ниво на регулация от държавата, бизнесът на много предприятия зависи от нивото на компетентност на администрацията, при въвеждането и прилагането на нормативните регулации, както на нашето законодателство, така и на ЕС. Това поставя конкурентноспособността на сектора под силната зависимост на серия политически решения в рамките на ЕС. Държавите членки на ЕС прилагат всякакви методи за увеличаване на конкурентноспособността на техните национални стоки на общия пазар на ЕС и едновременно с това се стремят да предпазят своите пазари от конкурентния натиск на стоки от ЕС.

Общинската и бизнес инфраструктура не оказват съществено влияние върху конкурентноспособността на отрасъла /ХВП/ като цяло.

Състоянието на отрасли като селското стопанство определя в най-голяма степен и състоянието на хранително-вкусовата промишленост, тъй като тя черпи суровини от него. Силно стимулиращо въздействие на регионалните предприятия от този отрасъл може да окаже динамичното и успешно развитие на отрасли като туризъм, хотелиерство и търговия.

Основното предизвикателство пред леката промишленост в средно-срочен план е нарастването на производителността. Конкурентният натиск на европейския пазар /където е основната част от износа на сектора/ от година на година става все по-силен. Освен това общото нарастване на средната работна заплата в страната може да предизвика процеси на отлив от работна сила от сектора. Единственото противодействие е ускоряване на увеличаването на производителността с темпове, които изпреварват конкурентния натиск и темпа на нарастване на средните заплати.

Мнозинството от фирмите работят като изпълнители на поръчки /ишлеме/ и са силно зависими от цената на труда и производителността, която могат да постигнат. Иначе казано те могат да останат на пазара само до толкова, колкото им позволява постигнатата производителност. Освен това основният пазар на продукцията им /ЕС/ към момента стагнира и възложителите на поръчки засилено търсят все по-ниска цена за единица продукт. Китай, в общ план и Украйна в частност са държавите, където възложителите местят поръчките. Също така Сърбия и Румъния имат потенциал за конкуриране в тази ниша.

По-неконкурентноспособните фирми, засега само като индикации, започват да обмислят изтегляне на вложенията си в отрасъла и инвестирането им в други активи и други отрасли. Вероятно този процес ще се засили и до 5-10 години работещите в отрасъла /лека промишленост/ ще намалеят между 30-50 %. Дори възстановяването на растежа в ЕС трудно би преустановил тази тенденция. Стратегиите за оцеляване и растеж на фирмите, които имат капацитет и способност да останат по-дълго са следните:

• 
  Повишаване на производителността на труда чрез организация и нови технологични машини;
  
• 
  Универсализиране на способностите за производство на малки и разнообразни серии облекла;
  
• 
  Изграждане на собствена продукция и марка.
  

Бизнес средата, общинската физическа и бизнес инфраструктура не влияят пряко и непосредствено на конкурентноспособността на отрасъла /лека промишленост/.

Тъй като основният компонент на себестойността на продукцията е трудът, единственият шок, който може да причини сериозни промени в отрасъла е евентуално силно повишаване на средните работни заплати в България. По отношение на самото присъединяване към ЕС, фирмите не очакват съществени изменения в нормативната база и изненадващи разходи за покриване на евростандарти.

През последните години машиностроенето беше силно засегнато от промените. То се нуждае от коренно обновяване на производството и продукцията. Потенциалът му е свързан основно с развитие на селскостопанското машиностроене.

Развитието на отрасъла строителство е верен индикатор за състоянието на икономиката на страната и в частност на град Добрич. Световната практика е доказала, че подемът на стопанството след криза започва от строителството. Нашето обществено-икономическо развитие през последните десет години също потвърждава този извод.

В град Добрич има 101 фирми с предмет на дейност - строителство, което представлява 72,69 % от строителните фирми в Областта /139 бр./ и 7,31 % от строителните фирми в Североизточния район за планиране /1 381 бр./.

Реализираните нетни приходи от дейността от отрасъла са 55 035 хил. лв., представляващи 9,16 % от Общинската икономика, 88,27 % от нетните приходи на строителните фирми в Област Добрич и 10,84 % от нетните приходи на строителните фирми в Североизточния район на планиране.

Динамиката на пазара на недвижими имоти, растящите цени, ипотечното кредитиране на граждани и повишаването на търсене на жилищни площи създава силни пазарни стимули в сектора. Това задвижва активността и постепенно се увеличават както инвестициите, така и крайният продукт.

Пазарните стимули за отрасъла идват от състоянието на пазара на недвижими имоти. Към момента там ситуацията е динамична и това се отразява на строителството като цяло. Цените на имотите позволяват да се инвестира в ново строителство, при това да не се правят компромиси с качеството както е било в периода на оцеляване. Всъщност, в средата на 90-те години на миналия век са се появили множество фирми, които с некачествената си продукция силно влошиха имиджа на новото строителство в сравнение със старото. За последните 10 /десет/ години обаче конкурентноспособните фирми успяха да наложат имената си и по този начин да дадат известна гаранция на инвеститорите за качеството на продукта, който дават.

За в бъдеще шоковете, които могат да повлияят силно на сектора, са в две посоки - цената на металите и цената на парцелите /земята/.

На трудовия пазар за сега не е трудно да се намерят квалифицирани специалисти за различни дейности, както и инженерен състав. Средното и висше строително образование все още са на добро ниво. Това, което е проблем, идва по-скоро по линия на мотивацията, трудовата дисциплина и взискателността към работата на заетите. Все пак засилването на новото строителство и доближаването до границата от 100 % капацитет на строителния сектор в града ще изправи фирмите пред недостиг на персонал.

От гл.т. на присъединяването на България към ЕС фирмите не очакват значими шокови разходи за покриване на различни евростандарти. Единствено в условията на труд ще имат необходимост от допълнителни инвестиции.

По отношение на физическата и бизнес инфраструктура на общината съществуват сериозни резерви за развитие. Общината притежава преки лостове за влияние върху физическата инфраструктура, както административно така и финансово. С наближаването на датата на членство в ЕС нарастват очакванията за увеличен брой инфраструктурни обекти, които да бъдат осъществени на общинско ниво.

Отрасълът и за напред ще има важни функции в градската икономика.

Икономическите приоритети за развитие на вторичния сектор на икономиката на общината са:

• 
  Насърчаване развитието на интелектуални и високотехнологични производства;
  
• 
  Стимулиране на частния бизнес и ориентирането му към развитие на жизненоспособни и високо-адаптивни малки и средни предприятия чрез съхраняване на жизнени традиционни промишлени отрасли и развитие на алтернативни производства;
  
• 
  Развитие на перспективни регионални клъстери;
  
• 
  Подпомагане преструктурирането на бизнес инфраструктурата;
  
• 
  Създаванe на необходимите пространствени предпоставки чрез осигуряване на нови устроени производствени терени.
  

Замирането на производството след 1990 г., свързано с внезапното намаление на работната сила в производството, освободи неестествено голям брой работна ръка, която по принуда се ориентира към третичния сектор – услугите.

През 2003 г. нетните приходи от продажби в този сектор са в размер на 316 961 хил. лв., представляващи 52,75 % от нетните приходи на общината и 60,67 % от нетните приходи на третичния сектор в Областта.

С най-голям дял в третичния сектор е отрасъл "Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, налични вещи и стоки за домакинството" с нетни приходи от продажби в размер на 248 174 хил. лв., 78,30 % от приходите на третичния сектор и 41,30 % от приходите на общинската икономика.

В началото на 90-те години в резултат на настъпилите икономически промени в страната коренно се промени структурата на отрасъла. Големи общински фирми с търговска насоченост като “Промишлени стоки”, “Хранителни стоки”, “Обществено хранене”, “Битова техника” и др. бяха приватизирани. Съществуващите големи търговски обекти като “Универсален магазин”, “Детмаг”, “Електроуреди”, “Домашни потреби”, “Валентина” и др. бяха приватизирани и преструктурирани. Стоковите групи от промишлени стоки – облекла /предимно младежка мода/, обувки, конфекция, бижутерия и др. е съсредоточена предимно в централната част на града. Хранителните стоки, плодове и зеленчуци, санитарните материали и други препарати се предлагат предимно в кварталите. Строителни и отоплителни материали се предлагат в покрайнините на града, като малки търговски обекти с тези асортименти бяха открити и в града.

В града има лицензирани две тържища за хранителни, нехранителни стоки, плодове и зеленчуци. Търговията с плодове и зеленчуци е съсредоточена в района на плодово-зеленчукова борса “Деметра”, Централен кооперативен пазар и микропазарите в кварталите. Във връзка с продажбата на сезонни стоки като дини, зеле и други, е организирана продажба на търговия на открито по съставена от Главния архитект на Общината схема с цел задоволяване на потребностите в по-отдалечените от пазарите райони.

В началото на икономическите промени в страната, в град Добрич бяха открити предимно магазини за хранителни стоки. В последствие и особено след влизането в сила на промените в Закона за храните през 2003 година значително се увеличиха изискванията към обектите, предлагащи храни. На много обекти органите на РИОКОЗ /“Регионална инспекция за опазване на общественото здраве”/ ограничиха стоковия асортимент, което доведе до промяна във вида им, а в много случаи до преустройването им в магазини за промишлени стоки.

Съществени промени настъпиха и в структурата на заведенията за хранене и развлечения. Централна градска част се пренасити с кафе-аперитиви и заведения за бързо обслужване. В кварталите се обособиха предимно питейни заведения. Ресторантите включват вече предлагането освен на национална кухня и на китайска кухня, италианска кухня и др.

Друга форма на развитие на търговията е организирането на ежегодни панаири и изложения от национален и международен мащаб, като “Селското стопанство и всичко за него”, “Национална борса за семена и посадъчен материал”, “Пчеломания”, “Торго, вина и деликатеси”, “Произведено в България” , като съществена е ролята на “Добрички панаир” АД за тяхното успешно провеждан.

В град Добрич значително се промени структурата на предлаганите услуги. Те се извършват предимно от частни фирми. Ателиетата за бръснаро-фризьорски и козметични услуги са разположени предимно в централна градска част. В кварталите работят предимно единични работни места в обособени за целта помещения. Техния брой през последните години се увеличи до 14 салона. Ремонта на обувки е съсредоточен в малки работилници и гаражи /18 на брой/, които в повечето случаи не отговарят на изискванията за ремонтни работилници. В централна градска част са съсредоточени златарските, часовникарските и фотографски ателиета.

През последните две години значително се увеличи броят на автомивките, автоработилниците, интернет залите, бензиностанциите и газостанциите

Видовете търговски обекти и ателиета за услуги по видове са както следва:

№Вид обект или предлагана услуга2000 г.,

бр.2004 г.,

бр.разлика,

бр.1.Бензиностанции735+ 282.Автосервизи430+ 263.Автомивки521+ 164.Интернет зали и клубове1226+ 145.Магазини за хранителни стоки598573- 256.Магазини за промишлени стоки630674+ 447.Магазини за плодове и зеленчуци1226+ 148.Магазини за GSM апарати816+ 89.Магазини за строителни материали824+ 1610.Телефонни услуги-5+ 511.Фризьорски услуги814+ 612.Обущарски услуги1218+ 613.Часовникарски услуги66-14.Пунктове за химическо чистене21- 115Пунктове за пране-2+ 2В областта на услугите Общината има изградени три фирми, а именно: “Общински пазари” ЕООД, “Столове” ЕООД и “Обреден дом” ЕООД. Те със своята дейност допринасят за по-доброто обслужване на гражданите. "Обреден дом" ЕООД единствено на територията на Община град Добрич извършва ритуални обреди. Към този вид обреди спадат: бракосъчетания, разписвания и именувания. Пазарът на услуги е регионален, защото обхваща всички семейства на територията на града и някой близки до него населени места.

По отношение на IT-услугите в град Добрич има два лицензирани доставчици на удостоверителни услуги за универсален електронен подпис /УЕП/: “Информационно обслужване” АД – клон Добрич и “Банксервиз” АД – клон Добрич. В периода на дейност, от 2003 до сега са издадени по около 75 УЕП в град Добрич, в т.ч. и за областта – на представители на фирми и институции. Доставчиците на Интернет са 4 /четири/. Фирмите /представителства в Добрич/, разработващи Интернет-сайтове, са не повече от 10 /десет/. Няма специализирани фирми за разработване и внедряване на софтуер за предоставяне на електронни услуги, при които да се ползва УЕП и електронни плащания. Институции и ведомства, предлагащи услуги по електронен път и то в ограничен обхват: Регионалните поделения на НОИ, Данъчна администрация /чрез централно внедряване/, Община град Добрич, Библиотека “Дора Габе”, Търговско промишлена палата.

Няма разработена технология и практика за междуведомствен електронен обмен на данни за извършване на интегрирани услуги за гражданите, бизнеса и между администрациите. Респективно, не са изградени портали /виртуална администрация/, както и мрежи /освен локалните/ – между администрациите и международни. Ползването на оптичния кабел на държавната администрация е в рамките на поделенията на една институция, като например: Министерство на финансите и поделения – Данъчна администрация – Контролно пропускателни пунктове – Митници; МВР и поделения; Община и структурни звена; също така Община – “Информационно обслужване” АД, клон Добрич, за съвместна дейност; “Информационно обслужване” АД, клон Добрич с “В и К” ЕООД, с “Електроразпределение” ЕАД, клон Добрич... Ползва се и кабелната мрежа на Интернет доставчиците.

Недостатъчно е представен Добрич в Интернет пространството за чуждестранния бизнес и туристи: Информация се предоставя в различен обхват от Търговско промишлена палата - Евроинфоцентър, Бизнес център – Добрич, Библиотека “Дора Габе”, Художествена галерия, Държавен Куклен театър, Община град Добрич, търговски дружества и заведения за подслон и развлечения – но с недостатъчно добри и логични връзки за полезна информация.

Не повече от 10 /десет/ са фирмите, обслужващи хардуерно и софтуерно фирми, организации и граждани, ресурсът на специалисти по информационно обслужване е също недостатъчен.

Лицензираните обучаващи организации са 7 /седем/, предлагащи обучение за възрастни за придобиване на компютърни умения. В 14 от добричките средни училища са изградени и функционират 27 компютърни кабинети, а общо в 19 от училищата се ползват 378 компютъра. Обучение по информационни технологии се извършва в Колежа на Шуменски университет “Епископ Константин Преславски”, Добрич.

Действащ е един “Телецентър” за Интернет-връзка – в ЖК "Балик", както и 26 Интернет-зали.

По данни на Държавната администрация, 22 % от населението в България ползва Интернет, а минимумът е 25 % по европейските стандарти от гл.т. на развитие на е-управление. Информационно-комуникационните структури са в процес на изграждане.

В град Добрич консултантски услуги извършват "Бизнес център - Добрич", Търговско промишлена палата - Добрич и ограничен брой частни фирми, предимно в областта на:

• 
  Финанси и кредит; счетоводство;
  
• 
  Изготвяне на пазарни анализи и маркетингови проучвания;
  
• 
  Разработване на бизнес планове и икономически обосновки на проекти;
  
• 
  Маркетинг и реклама;
  
• 
  Подбора на персонал и трудовото законодателство;
  
• 
  Осигуряването на местни и международни консултанти за развитие на проекти, възможности за бизнес и бизнес контакти.
  

Консултантските IT услуги се базират в следните направления:

1. 
   провеждане на IT одит - пълно или частично одитиране на информационната инфраструктура;
   
2. 
   изготвяне на IT стратегия - разработка както на стратегията за развитие на цялостната инфраструктура, така и на концепция за развитие на отделни подсистеми.
   

Друго голямо предизвикателство пред консултантите при разработването на инвестиционни проекти е необходимостта от по-активно взаимодействието с общините и областните управи.

Община град Добрич има условия за развитие на туризъм, което се обуславя от ре­дица благоприятни предпоставки. Водещите сред тях са богатото културно-историческо наследство, туристически обекти като “Стария Добрич”, Художествена галерия, Център за защита на природата и животните, международни фестивали, панаир, близостта до морските курорти. Реализацията на трансграничните инфраструктурни проекти и на проектите за трансгранично сътрудничество ще разкрият нови възможности за интензивно развитие на меж­дународния туризъм в общината. Добрич разполага с добре развита спортна база, която създава условия за активното организиране на национални и международни състезания, за привличането на тренировъчни лагери на чуждестранни отбори.

Материално-техническата база на общината е със скромен капацитет от леглови фонд в хотелите.