Добрич, 2005 г. Съдържание

• 
  Да бъдат обхванати безнадзорните лица над 18 годишна възраст;
  
• 
  Развитие на мрежа от социални услуги в обособените ромски квартали;
  
• 
  Да се изгради мрежа от дневни центрове за предоставяне на социални услуги на възрастни хора и лица с увреждания;
  
• 
  Да продължи разширяването на спектъра от социални услуги за деца с увреждания.
  

2.3.9.1. Състояние, структура, тенденции на престъпността на територията на Община град Добрич.

За периода 2002 г. - 2004 г. състоянието на криминалната престъпност на територията на Първо РПУ - Добрич се характеризира в количествено отношение както следва:

2002 г. – 1 495 регистрирани престъпления;

2003 г. – 1 658 регистрирани престъпления;

2004 г. – 1 601 регистрирани престъпления;

От общо извършените престъпления делът на тежките криминални престъпления против личността е относително малък. Опитите за убийство, убийствата, както и тежките телесни повреди са единични бройки за всяка година. Половите престъпления /блудства и изнасилвания/ през периода бележат спад. Но разглеждайки количествената характеристика на умишлените престъпления против личността, не може да се направи извод за тенденция към трайно намаляване, тъй като мотивацията на извършителите не се определя от чисто икономически фактори.Тези престъпления са с битов оттенък и до голяма степен са обусловени от психологическата характеристика на извършителите им.

Традиционно голям е делът на престъпленията против собствеността, около 3/4 от общо регистрираните.

Като основен проблем сред младото поколение през 2002 и 2004 година се оказа притежаването и употребата на наркотици.

Делът на младежката престъпност на територията на Общината бележи тенденция на запазване. Тази престъпност ангажира вниманието на служителите на РПУ и комисиите за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни лица.
2.3.9.2. Състояние, структура, тенденции на престъпността и противообществените прояви на малолетните и непълнолетните на територията на Община град Добрич.

Състоянието и тенденциите на противообществените прояви в последните години имат нови форми и характеристики – масовост, групово извършване на противообщественото деяние, увеличен брой на момичетата – извършители, прояви на насилие, агресия, нарушаване и неспазване на приети и регламентирани норми и ограничения /Наредба за опазване на обществения ред и общинската собственост на територията на град Добрич/. Увеличава се броят на малолетните правонарушители /до14 години/. Снижаването на възрастовата граница е показател за занижен контрол на семейството и училището, на социалната среда като цяло. Това са причини и за бягство от дома, когато децата са на крачка от извършване на криминално деяние или често стават жертва на криминални посегателства. През 2002 година броят на малолетните извършители е 8, през 2003 година – 41, а през 2004 година – 49.

- кражби

- проституция

- грабежи

- наркотици

26

5

4

3

50

3

-

81

135

5

64. Възпитателни мерки по чл.15 от ЗБППМН12115. Настанени деца във ВУИ и СПИ10546. Криминални престъпления и убийства---

При момичетата, които са установени, че проституират, се наблюдава устойчивост. Обикновено те са от ромски произход и значителна част от установените по време на полицейски акции са гастролиращи.

Кражбите, извършени от малолетни и непълнолетни, бележат прогресивно увеличаване. Най-често те имат групов характер. Участниците са от двама до пет. Извършени са кражби на: черни и цветни метали, мобилни апарати, пари, златни накити.

Най-честата проява на хулиганство е участието и нанасянето на побой. Причините са необосновани, проявява се лекомислие и безотговорност, не се отчитат последиците от това действие, което често пъти граничи с подчертана агресия.

Масов характер има нарушаването на Наредбата за опазване на обществения ред. Броят на установените в увеселителни заведения след установеният в Наредбата час с всяка измината година нараства. През 2004 година те са 34, а само за периода януари-април 2005 година – 28. По време на възпитателните дела МКБППМН установява, че извършителите познават ограниченията в Наредбата, но със знанието на родителите си я нарушават.

Наблюдава се тенденция на нарастване броя на децата, които напускат домовете си, или извършват бягство от дома. Това най-често се случва в нездрави семейства, където липсва нормално общуване и диалог между децата и родителите. Трайно се установява практиката родителите да не могат сами да се справят с възпитанието и поведението на децата си и търсят помощ от специалисти. Това беше една от причините за изграждането на Информационно-консултативния кабинет към МКБППМН, в който работят психолози, социални работници, педагози. Те провеждат индивидуални и групови консултации, както с децата, така и с техните родители. Ето защо считаме, че съществуването на подобни помощни органи към местните комисии е от изключителна важност.

Начини за намаляване на детската престъпност и асоциалните прояви:

• 
  Разнообразяване формите на превенция в училище;
  
• 
  Утвърждаване мястото на УКБППМН като структура в училище за ранна превенция;
  
• 
  Обучителни семинари с класни ръководители, учители, педагогически съветници по проблемите на девиантното поведение, агресията и насилието;
  
• 
  Организиране свободното време на децата в творчески и спортни дейности, като алтернативи на асоциално поведение.
  
• 
  Ролята и мястото на семейството във възпитанието на децата
  
• 
  Привличане на семейството като партньор във възпитанието и отглеждането на децата – “Училище за родители” в рамките на ИКК към МК; да се осигури необходимата финансова издръжка за неговото съществуване;
  
• 
  Съвместни дейности на училищните ръководства и училищните настоятелства, органите на реда, МКБППМН, Отдела по закрила на детето с родителските активи по класове;
  
• 
  Да се гарантира от общината определеният от УКБППМН брой обществени възпитатели за град Добрич, които да осъществяват помощ и подкрепа на родители, проявили дефицит в отговорностите си към децата.
  
• 
  Изработване и приемане на Общинска стратегия за противодействие на асоциални прояви сред малолетните и непълнолетните.
  
• 
  За пребивавалите във ВУИ, които са жители на град Добрич и не са ресоциализирани в семейства, при навършване на пълнолетие да се подпомагат с общински жилища и осигуряване на работни места в общинското предприятие “Устойчиви дейности и проекти”
  
• 
  Утвърждаване и координиране дейността на общински и държавни институции, НПО и сдружения в Консултативен съвет по “Квартална политика и превенция на престъпността “ към Кмета на Община град Добрич.
  

Група Териториална полиция /ТП/ по щат се състои от 12 офицера - районни инспектори /РИ/ , 6 сержанта - младши районни инспектори /МлРИ/ и 1 сержант - МлРИ по КОС. Последният работи изключително по направление КОС. Към настоящият момент има 2 вакантни места за МлРИ. Един РИ е на школа за първоначална подготовка във ВИПОНД.

Основните задачи са залегнали в Инструкция I-41/25.03.2003 г. за дейността на РИ и МлРИ от Националната полиция и те са разпределени най-общо в следните раздели:

• 
  Защита правата и свободите на гражданите, сътрудничество и съдействие на органите на държавна власт, местно самоуправление,неправителствените организации и гражданите и приближаването на полицейското обслужване до населението;
  
• 
  Организиране и осъществяване опазването на обществения ред и обезпечаване безопасността на движението;
  
• 
  Превенция и разкриване на правонарушения и установяване на лица и вещи, обявени за издирване;
  
• 
  Осъществяване на административен контрол във връзка с носенето и редовността на българските документи за самоличност, по КОС и по работата на лица, занимаващи се с частна охранителна дейност.
  

• 
  Естествен отрицателен прираст на населението, обусловен от намаляващата раждаемост, увеличението на общата смъртност и колебливост в коефициента на детска смъртност;
  
• 
  Динамика на заетостта и безработицата, усложнени от структурните изменения в икономиката. Преобладават заетите в третичния сектор, а делът на заетите в първичния сектор е много нисък. Това структурно разпределение на заетите лица се дължи на обстоятелството, че община град Добрич включва само град Добрич;
  
• 
  Повишаваща се заболеваемост на населението, свързана с обедняване на големи групи население както и неговата невъзможност да заплаща допълнителни услуги; намаляващите ресурси в областта на здравеопазването - преди всичко финансовите също са значим фактор за повишена заболеваемост. Продължава процесът на "подмладяване" на социално-значимите заболявания;
  
• 
  Градът чувства остри нужди от съхраняване, поощряване, маркетинг и презентация на културната си идентичност;
  
• 
  Общината полага усилия за въвличане на своите жители в културни и спортни активности, но е финансово затруднена да поддържа базата си;
  
• 
  Не са достатъчно ресурсите и структурите за утвърждаване на социално съпричастна общност;
  
• 
  Необходима е по-добра координация между институциите за гарантиране сигурността на гражданите и реда в общината;
  

2.4.1. Урбанизация.

• 
  Неприложими ПУП /Подробен устройствен план/ за части от територията;
  
• 
  Недоизградена комуникационна мрежа, техническа инфраструктура и благоустрояване, паркинги и гаражи;
  
• 
  Неподдържано изградено благоустрояване;
  
• 
  Неподдържане на сградния фонд и привеждането му в съответствие с нормите за конструктивна устойчивост и енергийна ефективност;
  
• 
  Липса на комплексност при изграждане на техническата инфраструктура.
  

• 
  Неоцифрени са застроително-регулационните планове на ПЗ “Север” и “Запад”, на ЖК “Север 1”, ”Север 2”, ”Север 3” “Строител”, “Дружба“‚ ЖК „Изгрев“.
  
• 
  Наложително е изработването на нови ПУП на ЖК “Север 1”, “Север 2” и “Дружба”, защото старите са в Мащаб 1:1000 и точността им е недопустима.
  
• 
  Наложително е изработването на нови ПУП на ПЗ „Север“ и “Запад”, тъй като там собствениците на имоти се менят ежемесечно, поради непрекъснато извършващите се продажби /сделки/, а действащите планове са много остарели и неактуални. Има и много неточности в извършените изменения – дублажи на квартали и парцели.
  
• 
  Неактуален кадастър на ЖК “Русия 1”, ЖК “Русия 2”, ЖК “Русия –3”, ЖК “Балик” и др. Цифровият модел е получен чрез дигитализиране, без попълване на старите кадастрални планове.
  
• 
  Липса на попълване и актуализиране на подземния кадастър, което се отразява при реализацията на инвестиционни проекти и са възможни сериозни последици. /По новия ЗКИР, който е в сила от 01.01.2001 г. на Общината се предава екзекутивна документация, но промените на подземния кадастър за предходни периоди не са отразени в наличните планове./ Необходимо е да се изработи пълен план на подземната /и надземната/ инфраструктура – ВиК, Ел, ОиВ, телефони, интернет, кабелна телевизия и др.
  
• 
  Кадастралната карта, която предстои да бъде одобрена, не съдържа така необходимата специализирана информация за изработване на нови ПУП – тротоари, улици, озеленяване, инфраструктура и др. Необходимо е да се възложи изработването на специализирана карта за районите, където предстои изработването ПУП.
  
• 
  Остарял ОГП, неактуални транспортни схеми. Необходимост от нов ОУП, като се вкарат в регулация новообразуваната ПЗ “Изток” и други урбанизирани територии.
  
• 
  Изхождайки от изброените по-горе проблеми наложително е изработването на нови ПУП за ЖК ”Иглика”, ЖК ”Дружба” /1,2 и 4/, ЖК ”Строител”, ЖК ”Север - 1 и 2“, ПЗ ”Север” и ПЗ ”Запад”, ЖК ”Русия 1”, ЖК ”Русия - 2”, ЖК ”Русия 3-4”.
  
• 
  Не трябва да се подминават и Лозята “Гаази Баба”, където непрекъснато постъпват заявления за промяна предназначението на земеделската земя. Частичните промени на статута от своя страна може да доведе до невъзможност за осигуряване на водопроводно и електро захранване. За тази неурегулирана територия трябва да се предприемат действия по създаването на план за улична регулация и имоти за обекти на публичната собственост.
  

Водоснабдяването на град Добрич се осъществява от сондажни кладенци, разположени около града и в областта, чрез помпени станции “Приморци”, “Минково”, “Одринци”, “Богдан”, “Алмалии”, “Рилци” и от района на “Батово” и водоснабдителна група “Шабла”, напорни резервоари и водопрeносна мрежа, водата отива до крайния потребител.

Общото необходимо водно количество за град Добрич, е около 52 000 куб.м./денонощие. Това количество е напълно достатъчно за 24 часово водопотребление на града без режим.

Основната цел е необходимото количество вода за града да се добива от сондажните кладенци и каптажите, намиращи се около територията на град Добрич. Само при необходимост да се ползва вода от ПС “Македонка “ и ПС “Шабла”.

Водопроводна мрежа на град Добрич е с обща дължина 218 км, азбестоциментови водопроводи– 159 км., стоманени – 24 км., чугунени – 3 км., полиетиленови – 17 км. и поцинковани – 15 км. Централната част е обхваната от пръстен Ф 564 от азбестоциментови тръби, изграден през 1968 / 1970 година.

Със средства от “Водния заем“ на Световната банка водното дружество е подменило около 17 км от вътрешната водопроводна мрежа от етернитови тръби с полиетиленови и чугунени. Доставени са нови вносни потопяеми помпи за сондажните кладенци около града и нови хоризонтални помпи за помпените станции.

Основният физически проблем е свързан с лошото състояние на тръбопроводите, което води до 80 % загуби на вода. Вътрешната водопроводна мрежа, изградена през периода 1953 – 1961 години от азбестоциментови тръби, е изключително амортизирана, със силно износени уплътнители на връзките, което създава предпоставки за непрекъснати аварии.

За решаването на тези проблеми е направено пълно обследване и ново хидравлично оразмеряване на вътрешната водопроводна мрежа. Разделянето на града на 12 независими водоснабдителни зони със самостоятелно захранване, изолиране със спирателни кранове, позволява за всяка зона да бъде измерен обема на консумираната и изгубена вода, както и да се предприемат спешни мерки за локализиране на евентуалните течове. В тези зони се предвиждат редуцир - вентили за намаляване на напорите до оптималния минимум, а от там и рязко снижаване на загубите.

Големият брой течове, високите енергийни разходи, а от там и високата цена на водата формират приоритетните задачи, а именно:

• 
  Поетапна подмяна на уличните етернитови водопроводи с полиетиленови;
  
• 
  От 2002 – 2004 год. със средства на Общината са изградени 854 метра водопровод.
  
• 
  Подмяна на част от етернитовия пръстен Ф546 с чугунен Ф600;
  
• 
  Подмяна на площадковите водопроводи в жилищните комплекси и домовите отклонения, изградени предимно от поцинковани тръби, с полимерни тръби;
  
• 
  Изграждане на пилотни зони с регулатори за понижаване на налягането във водопроводната мрежа, а от там намаляване на загубите и авариите.
  
• 
  С цел максимално прецизно отчитане на реалната консумация на вода за битови и промишлени потребности – прецизен контрол и поетапна подмяна на водомерите;
  
• 
  Възстановяване на водоизточниците около града чрез реконструкцията им и оборудването на сондажните кладенци с подходящи помпи за намаляване относителния дял на ел. енергията при добиване на водата.
  
• 
  Подмяна на амортизираните водопроводи от сондажните кладенци до помпените станции.
  

Канализацията на град Добрич е смесена, отвеждаща едновременно битовите и атмосферни води и разделна в някои квартали на града /ЖК Балик , ЖК Добротица/. При проектирането и изграждането на канализационната мрежа на града са занижени нормите, интензивността на оразмерителния дъжд , а от там и диаметрите, което е довело в сегашния момент до невъзможност на мрежата да поеме всички отпадни води. Съществуващият главен колектор, изграден през 1964 година в момента работи на пълен профил като създава проблеми особено при дъжд. Кварталите “Рилци“ и “Изгрев“ са без канализация. Дължината на канализационната мрежа е 160 км., дължината на довеждащия колектор – 10 км. Има три помпени станции за отпадни води, като едната от тях в момента не функционира.

Анализът на съществуващото положение извежда следните проблеми:

• 
  Недостатъчен капацитет на уличната мрежа в ЦГЧ и на главния колектор, минаващ по най- ниските части на града. При обилни валежи има непрекъснати наводнения на улици, подлези, жилищни сгради и парцели.
  
• 
  Липса на канализационни мрежи в кварталите “Изгрев“ и “Рилци“. Канализационна помпена станция /КПС/ “Иглика” не работи поради проблеми в оборудването и лошо състояние на сградния фонд;
  
• 
  Диаметрите в ЦГЧ са занижени. Тази мрежа е проектирана през 60-те години с малки оразмерителни параметри. Освен това по време на нейното изграждане стандартните диаметри са намалени с един. Вследствие на това при средно голям дъжд канализацията се препълва и работи под налягане, като наводнява жилищни сгради, улици, подлези и парцели;
  
• 
  Недостатъчна проводимост на главния колектор, минаващ по най-ниските части на града, вследствие на което отпадъчните води преливат и при сухо време и създават екологични проблеми;
  
• 
  Инфилтрация в канализационната мрежа на подпочвени води и вода от течове от водопроводните тръби;
  
• 
  Кражба на капаци на ревизионни шахти и решетки на улични оттоци.
  

Отпадните води се пречистват в Градска пречиствателна станция за отпадни води, разположена в с. Врачанци. Пречиствателната станция за отпадни води е поетапно въведена в експлоатация през 1985 година на площ 116,146 дка. Станцията е с проектен капацитет 73 500 куб.м./денонощие. В момента тя работи с капацитет около 50 000 куб.м./денонощие. Пречистването е двустъпално: механично (решетки, песъкозадържатели, първични радиални утаители, вторични утаители) и биологично. Основната схема включва механично пречистване – решетки, песъкозадържатели, първични радиални утаители и биологично стъпало – биобасейни и вторични утаители.

Пречистените отпадни води заустват в река Суха. След въвеждане на станцията в експлоатация не е извършвана модернизация, което несъмнено би повишило ефективността й както по отношение на пречиствателния ефект, така и по отношение преработването на утайките.

Проблемите, които трябва да се решат са следните:

• 
  Подобряване качеството на пречистената отпадъчна вода на изход ПСОВ с цел оползотворяването й.
  
• 
  Намаляване разходите за ел. енергия чрез подмяна на старите машини и съоръжения с нови, отговарящи на съвременните високотехнологични изисквания.
  
• 
  Оптимизиране на процесите за обработка на утайките с цел ограничаване вредното им въздействие върху околната среда, намаляване на площите за тяхното депониране и търсене на възможност за оползотворяването им.
  

Уличното осветление на територията на града се захранва от 170 касети с отворена магистрална схема, като мрежата е смесена - кабелно и въздушно захранване. Поради амортизиране и разкомплектоване не са работили 66 броя, а в 48 броя са липсвали електромери. От наличните 122 електромера - 80 броя са двутарифни и 42 броя - еднотарифни.

След разработен проект през 2001 г. за поетапна енергийно ефективна реконструкция и модернизация на уличното осветление, с решение на Общински съвет за реализацията на същия са заложени 700 хил.лв.

Същността на проекта е замяната на живачните лампи 250 W и 125 W с натриеви лампи с високо налягане - 150 W, 100 W, 70W , 50 W и компактни луминесцентни лампи 55 W. Предвидено е управление – от система “целонощно” преминаване в система “целонощно” и “полунощно” осветление, чрез замяна на остарелите фотоелектронни релета с програмируеми релета QDS-3,1, а също така и поставяне на двутарифни електромери. Намаляване на общата инсталирана мощност – 1 209 кW и повишаване на осветеността на съществуващата мрежа – към момента едва 27 %.

1. 
   Обща инсталирана мощност – 820 кW.
   
2. 
   Постигната осветеност – 50 %.
   

1. 
   Обща инсталирана мощност –574 кW.
   
2. 
   Постигната осветеност – 70-75%.
   
3. 
   Осъществена е експлоатацията и поддържането на мрежата на стойност 36 хил.лв.
   

1. 
   Предвижда се след реализиране на третия етап общата инсталирана мощност да бъде около 435 кW, а осветеността – до 90-95%.
   

• 
  Прехвърляне собствеността на уличното осветление на Общината от “Електроразпределене“ ЕАД – клон Добрич;
  
• 
  Изнасяне /на границата на собственост/ от трафопостовете на КУО /касети за улично осветление/, с цел безпрепятствено обслужване от страна на общински служители;
  
• 
  Проектиране и изграждане на ново улично осветление в райони с липсващо такова;
  
• 
  Въвеждане на система за централизирано управление;
  
• 
  Подмяна на силно амортизираната кабелна мрежа;
  
• 
  Експлоатационно поддържане, текущ ремонт и мониторинг;
  
• 
  Подмяна на част от амортизиратите железни стълбове с нови и монтаж на допълнителни нови улични осветители;
  
• 
  Рехабилитацията на съществуващи и изграждане на нови КУО /касети за улично осветление/;
  
• 
  Подмяна на останалите еднотарифни електромери с двутарифни такива.
  

В близост до град Добрич преминава трасето на северния клон на магистралния газопровод с налягане 5,5 МРа, доставящ природен газ от Русия. Това благоприятства развитието на газоснабдителната система за града.

В северната част на града е изградена Автоматична газорегулираща станция /АГРС/ с капацитет 2 х 15 000 нм3/ ч.

Съгласно нормативната уредба на ЗЕ “Черноморска Технологична Компания“ – АД град Варна е лицензирана за срок от 10 години за “Разпределение на природен газ” на територията на Община град Добрич с решение № Л-080-08 / 14.02.2001 г., и в последствие за регион “Добруджа” с център град Добрич е получила лиценз за 25 години от Държавната Комисия по Енергийно Регулиране /ДКЕР/ с решение № Л-132-08 / 26.02.2004 г. От 1985 година до 2004 година включително са изградени и пуснати в експлоатация общо в град Добрич 53,965 км. разпределителни газопроводи. Предстои доизграждането на кл.12, който по проект е 6,400 км, и ще приключи до края на месец юни 2005 г.

Основните и най-важни проблеми, предстоящи пред Лицензианта за изграждането на газопроводната мрежа и Общината, е липсата на актуален подземен кадастър и необходимостта от отговорно отношение при избора на изпълнител на изкопните, възстановителните и монтажни работи за запазване на другите вече положени комуникации и на запазване на рехабилитираните нови настилки.

Съгласно част “Газификация” към ОГП за периода от 2007 до 2013 година се предвижда тъй нареченото "упътняване" на изградената газоразпределителна мрежа и изграждане на нова 42,550 км. мрежа. Тази инвестиционната програма за град Добрич най-общо включва следните четири основни групи обекти, като всяка една от групите има своята особеност.

• 
  Прекалено голяма /за мащабите на града/ пешеходна зона, при чието изграждане са унищожени транспортни носители и което е по-лошо – не са осигурени други такива, които да вършат транспортна работа;
  
• 
  Предвиденият ринг около Централната градска част с разклонения за влизане и паркиране не функционира нормално поради това, че важни отсечки от него не са изградени с необходимия габарит;
  
• 
  Велосипедното движение не е силно изразено, то е много малко и символично, поради липса на велосипедни алеи.
  
• 
  Всички градски магистрали, районни артерии и главни улици са изградени преди повече от 20 години, експлоатационният срок на носещия пласт асфалтобетон отдавна е изтекъл и тяхното състояние непрекъснато се влошава.
  

Причините, довели до сегашното състояние на уличната мрежа и пътните съоръжения, са породени от следните фактори:

• 
  Неблагоприятни атмосферни условия и влияния;
  
• 
  Геоложки строеж на терена;
  
• 
  Увеличена миграция на хора;
  
• 
  Засилен транспортен трафик;
  
• 
  Липса на финансиране от РБ, поради липсата на пътна мрежа в град Добрич;
  
• 
  Ограничен местен ресурс за поддръжка;
  
• 
  Липса на пълна техническа документация.
  

2.4.7.1. Транспортен достъп .

Територията на региона се пресича от шосейни пътища - към Черноморското крайбрежие‚ международния транзитен път по транспортния паралел “Север-Юг” – Румъния, Молдова, Полша, Украйна и Русия. Пътната мрежа на Добрич гарантира достъп до морски и речни пристанища, Ро-Ро терминали и гражданско летище Варна.

Пътища: Първокласен път Е-87; Бургас - Варна - Балчик - Шабла; второкласен път ІІ-21; Силистра - Добрич - Оброчище - Албена; второкласен път ІІ-27; Добрич - Балчик - Каварна; второкласен път ІІ-29; Варна - Добрич - Генерал Тошево. Около града има изграден цялостен околовръстен пръстен, който поема непрекъснатия товарен транзит с направление Варна, Албена, Балчик, Генерал Тошево, Силистра, Шумен, Русе. Главната улична мрежа в Добрич поема непрекъснатия транзитен поток. Общата дължина на уличната мрежа е 165 км, от които главна улична мрежа - 60 км.

Железопътен възел свързва Добрич със столицата‚ крайбрежието и европейски страни. ЖП гара Добрич е с 12 основни коловоза и възможности за преработка на около 50 хил. тона товари годишно. ЖП гара Добрич – Север е с възможности за преработка на около 200 хил. тона годишно. От ЖП гара Добрич потеглят ежедневно 5 пътнически влака , два от които са за София.

Добрич остава встрани от общоевропейските транспортни коридори, като най-близките от тях преминават през съседните области – коридор № 7 – през Силистра, коридор № 8 достига до Варна. Наложително е осигуряването на нормален достъп на стоки и товари до транспортните коридори. Основните пътища до тях, макар и частично рехабилитирани, са с ниска пропускателна способност, а при зимни условия много често са непроходими, което допринася да изолираността на региона.
2.4.7.2. Градска транспортна мрежа

Превозвачите, обслужващи градския транспорт, се движат по общо 27 градски линии и извършват около 200 хил. км пробег. Водещ дял в транспортното обслужване на града има тролейбусният транспорт, които по изградената 47 км мрежа подържа 13 линии с 34 превозни средства и извършва около 80 хил. км. пробег. Основен проблем, до който води незавършената тролейбусна мрежа, е дублирането на превозите по някои от основните маршрути в града, където се постига интервал на движение в натоварените часове между превозните средства около 7-8 минути. Голямата задлъжнялост на тролейбусната фирма не позволява обновяване на тролейбусния парк и тролейбуснта мрежа, която е включена в нейния капитал.

Допълнително на територията на Общината транспортни услуги предлагат около 600 леки таксита .На територията на Общината действа официална автогара, от чиито девет сектора ежедневно се извършват около 200 курса по различните направления от областната и републиканска транспортна схемао. Осигурени са добри връзки с всички съседни общински и областни центрове, като за гр. Варна е постигнат интервал на движение между превозните средства около 15 мин.
2.4.7.3. Комуникационни мрежи.

В град Добрич функционират 6 обекта за пощенски услуги. Териториално обектите покриват цялата градска зона и напълно задоволяват нуждите.

Община град Добрич е обхваната от две районирани телефонни мрежи с четири аналогови и цифрова централи. Общият брой на монтирания капацитет е 6 090 броя цифрови номера и 42 000 броя аналогови номера, от които 30 % са незаети. В града функционират три мобилни мрежи – цифрови на “М-тел” и "ГлоБул" и аналогова на “Мобиком”. През 2005 г. в Добрич започна и предлагането на услугата Triple Play на телекомуникационната компания Кейбъл Тел, която включва кабелна телевизия, интернет и телефон.

В Общината работи радио-телевизионна станция за пренасяне и разпространение на радио телевизионни програми, кабелни телевизии и телефония. В станцията са монтирани четири телевизионни предавателя, осем радиопредавателя и съоръжения за четири радиорелейни линии.

Град Добрич е свързан с оптичен кабел с Варна-Албена-Балчик-Каварна-Генерал Тошево-Добрич, отклонение Варна-Тервел-Силистра, с което се осигуряват надеждни и качествени междуселищни телефонни връзки, мобилни и интернет връзки със страната и чужбина.
2.4.8. Околна среда.

Град Добрич се отличава с относително чиста околна среда – незамърсени води, въздух и почви, сравнително добре развита и поддържана зелена система. Нашата цел е да запазим това състояние на параметрите на околната среда и да работим за тяхното подобряване.

Процесът на подготовка за присъединяване на България към Европейския съюз поставя пред Общините нови отговорности, сред които ефективното използване на енергията и енергийните ресурси, опазването на околната среда и климата са особено важни приоритети.
2.4.8.1. Качество на атмосферния въздух.

На територията на Община град Добрич качеството на атмосферния въздух се наблюдава главно чрез мобилната станция за емисионен контрол на РИОСВ – Варна, оборудвана с автоматични монитори за въглероден оксид, озон, азотни оксиди, серен диоксид и фини прахови частици – ФПЧ /с големина на частиците под 10 m/.

Освен Националната система за мониторинг град Добрич разполага и с местна система за наблюдение и контрол, организирана от РИОКОЗ.

Нивото на замърсяване на атмосферният въздух с вредни вещества се определя от големината на емисиите им; от техните химични и физични свойства; от характерните особености - релеф, озеленяване, начин на застрояване; от климатичните и метеорологични условия.

Емисиите на азотните, серните оксиди и оловните аерозоли във въздушния басейн на град Добрич са под ПДК.

Налице е тенденция към увеличаване концентрациите на общ суспендиран прах в атмосферния въздух. Основни причини за тази отрицателна тенденция са лошото състояние на пътната настилка, нередовното почистване на уличната мрежа, нарастване броя на личните МПС, както и на някои метеорологични условия.

Най-високи концентрации на всички мониторирани замърсители са регистрирани при КП “Пазара”. Това се дължи на интензивния автомобилен транспорт /леко и тежкотоварен/, състоянието на пътното покритие, малката ширина на пътното платно и тротоарите, както и на недостатъчното озеленяване.

Община град Добрич има действаща Програма за намаляване на нивата и достигане съответните норми за ФПЧ, която е приета на заседание на Общински съвет, проведено на 29 април 2003 година.

Районът на общината е беден на повърхностни водни ресурси. Водоснабдяването на града се извършва от сондажи и каптажи, разположени предимно около града и групирани в 8 помпени станции с общ обем около 51 840 - 54 432 куб.м./денонощие (600-630 л/с). Използват се води от сарматския и малм-валанжския водоносни хоризонти. Водите се отличават с микробна чистота и могат да се използват за питейни нужди без пречистване. Съгласно Наредба № 9 на МЗ за качеството на водата, предназначена за питейно–битови цели, /ДВ, бр.30/01 г./ те се подлагат само на хлориране.

Водоизточниците са в режим на постоянна експлоатация. Около всеки от тях е изграден пояс І на СОЗ. Контролът на водоразпределителната система е компютъризиран.

Средното водно обезпечаване на един жител от общината е 66 литра на денонощие. Според “Проект за преструктуриране и модернизация на ВиК дружествата – фаза II” общото върхово потребление на вода към гр.Добрич е определено на 60 000 куб.м., а реално подаването е около 50 000 м³. Разликата от около 10 000 куб.м. е приблизителният недостиг за града.

Контролът върху качеството на питейната вода се извършва, като периодично РИОКОЗ прави пробонабиране от помпените станции, собствените водоизточници и консуматорите /КП, разположени в жилищните зони на града/. Пробите се изследват по физико-химични /цвят, мирис, вкус, мътност, pH, окисляемост, амоняк, нитрити, нитрати, хлориди/ и микробиологични показатели /общ брой микроорганизми и коли форми/.

Качеството на питейните води е добро /няма нитратно замърсяване, а отклоненията в микробиологичните показатели са инцидентни вследствие на ремонти/. Не се изисква пречистване на питейните води.

Водопроводната мрежа и съоръжения в област Добрич са стари и силно амортизирани, поради което загубите на вода са много големи.

Режимното водоподаване и пропуски в обеззаразяването на питейната вода в ПС са някои от причините за нестандартните проби по микробиологични показатели.

Между влошените качества на питейната вода и регистрираните стомашно – чревни инфекции не е доказана причинна връзка.

2.4.8.4. Отпадъци

На територията на общината се генерират битови, строителни, производствени и опасни отпадъци.

През последните години количеството отпадъци, депонирани на общинското депо за ТБО край с. Богдан, е около 50 000 т., или около 410 кг/жител. Нормата на натрупване на отпадъци е около средната за страната, но е двойно по-голяма от тази в развитите страни. За СИРП количествата битови отпадъци, отнесени към обслужваното население са 500 кг/жител годишно. За СИРП те са 16 % от общото количество за страната.

Производствените отпадъци са разнородни, което е обусловено от ускорената индустриализация на града през 70-те и 80-те години на миналия век, когато са формирани производствени зони с многоотраслова специализация. Следствие на икономическата криза след 1989 г. производствената дейност е силно редуцирана, което се отразява благоприятно на количеството генерирани промишлени отпадъци. Освен това немалка част от производствените отпадъци подлежат на рециклиране и се предават за последваща преработка на специализирани предприятия.

От март 2000 година дейностите сметосъбиране и сметоизвозване са отдадени на концесия на фирма “Шеле България” ЕООД.

Отпадъците се депонират от 1977 г. на депо в землището на с. Богдан, разположено на ~5 км от града. Технологичната схема е пробутване без запръстяване и достатъчно уплътняване, което намалява капацитета на депото и създава екологични проблеми. Поради това след 1995 г. са разработени проекти за рекултивация на старото депо и за неговото разширение с цел удължаване на експлоатационния му срок, който е трябвало да изтече през 1991 г.

Тъй като депото край с. Богдан не решава дълготрайно проблема с депонирането на отпадъците, се провеждат предпроектни проучвания със съдействието на МОСВ и чужди консултанти по програма ИСПА за направа на регионално депо съвместно с общините Добричка, Крушари, Балчик, Никола Козлево, Генерал Тошево, Каварна и Шабла.
2.4.8.5. Радиационна обстановка.

Естественият радиационен фон на територията на Община град Добрич е в допустимите граници.

Радиационната обстановка се следи от Гражданска защита. С Гайгер-Мюлеров брояч се следят гама-лъчите. Замерванията се правят в 5.00, 13.00 и 20.00 часа и се записват в тетрадка. Отклонение от нормите /до 0,02 микро рентген часа/ не е регистрирано. Гражданите могат да се информират за фона от таблото на сградата на Общината.
2.4.8.6. Шум.

Шумът е от основните неблагоприятни фактори, водещи до акустичен дискомфорт в околната среда. Вредното въздействие зависи от вида му и пораждащите го условия. В границите на Община град Добрич се различават промишлен /производствен/, транспортен, битов шум и шум от строителни дейности. В зависимост от характера /постоянен, периодично повтарящ се, прекъснат/, честотния спектър и интензивността на шума, а така също и продължителността на експозиция, въздействието му е по-малко или повече вредно.

Ежегодно РИОКОЗ извършват измервания на нивото на уличния шум, представляващ хиперинтензивен фактор. На територията има над 20 пункта, като повечето от тях са в районите с интензивно движение, 3 пункта в райони, в близост до локални източници на шум /автогари, ж.п. гари/ и 9 в жилищни райони.

За град Добрич основният проблем възниква за сметка на пораждания от транспортния поток шум. За него е характерна флуктуалност, периодичност, променлива интензивност. Системата от транспортни артерии на града, застрояването и лесотехническите мероприятия засилват или намаляват влиянието на този шум. С най-висока интензивност той се проявява отново в централната градска част, основно през работно време и делнични дни. Тук са съсредоточени повечето от основните транспортни потоци, улиците са по-тесни, сградите са с по-висока гъстота, залесяването е по-рехаво.

Изводите от извършения анализ на шумовите нива показват, че най-неблагоприятните /рискови/ зони с акустичен дискомфорт в града са в централната градска част, обхваната от вътрешния транспортен периметър, в която са разположени повечето административни институции, учебни и здравни заведения и др.

Висока е интензивността на шума и в обособените промишлени зони, но с влияние само върху работещите там.

С по-ниски нива на шум се характеризират отдалечените от центъра жилищни квартали, а най-благоприятни са зоните за организиран отдих /градските паркове/.
2.4.8.7. Депа за твърди битови отпадъци.

Депото за твърди битови отпадъци се намира в землището на с. Богдан, Община Добричка, на 5-6 км южно от град Добрич. Съгласно първоначалното проектантско решение, то се състои от съществуващо депо /44 дка/ и новопроектирано разширение /60 дка/ с обща проектна площ 104 дка. Депото граничи със земеделски земи и горски фонд.

Съществуващото сметище се експлоатира от 1977 г. То не отговаря на съвременните изисквания за изграждане и експлоатация на депа за ТБО. Поради това, след 1995 г. са разработени проекти за рекултивация на старото депо и за неговото разширение с цел удължаване на експлоатационния му срок, който е трябвало да изтече през 1991г. Разширението на практика не засяга нови земи, тъй като поради липса на точни граници старото сметище е заело около 100 дка, вместо отредените му 70 дка. 71,564 дка от площта на депото е собственост на Община Добричка, а 28,463 дка са собственост на Община град Добрич.

Депото е проектирано да приема средно на ден по 450 куб.м. битови отпадъци, а за година да се депонират 153 300 куб.м. или 45 990 тона. Капацитетът на депото е определен при уплътняване на отпадъка с компактор (коефициент на уплътняване 3,33) и според последната преработка на проекта ще осигури експлоатационен срок от 6,3 години. Поради това, че селото е на разстояние по-малко от 1 км. от депото, от МЗ има издадено съгласувателно писмо за намаляване на хигиенно-защитната зона.

На 21.08.2002 г. е подписано Споразумение за създаване на междуобщински съюз между Община град Добрич и Община Добричка, с цел съвместно решаване на проблемите в областта на управлението на ТБО. Предмет на Споразумението е създаване на междуобщински съоръжения, предназначени за обезвреждане и оползотворяване на битовите отпадъци, формирани на териториите на общините. Двете общини ще използват съвместно реконструираното сметище при с. Богдан.

Проектът за реконструкция и рекултивация на депото при с. Богдан е сред основните приоритети, заложени в Програмата за управление на отпадъците на Община град Добрич, както и в Общинската програма за опазване на околната среда.

За максимално бързото реализиране целта на проекта, а именно – осигуряване на свободна площ и даване на възможност за депониране на ТБО в съответствие с изискванията, е предвидено поетапно изграждане на обекта. Етапността обхваща рекултивация на старото сметище и реконструкция на площ от 46 дка.

До края на 2003 година при реализацията на проекта:

• 
  Са предепонирани около 13 000 м³ отпадъци;
  
• 
  извършени са изкопни работи по опорната зено-насипна дига и събирателния басейн;
  
• 
  оформено е леглото и са положени част от тръбите на дренажната система;
  
• 
  частично са изградени 3 ревизионни шахти;
  
• 
  долният екран е изпълнен както следва:
  
• 
  положени са 16,7 дка геотекстил,
  
• 
  16 дка глина
  
• 
  12 дка фолио;
  
• 
  изградена е охранителната ограда,
  
• 
  временните пътища от стоманобетонни панели,
  
• 
  положени са 5 тръби PEHD ф160 с дължина по 2 м за габионите,
  
• 
  в 75 % е изградена оградната дига.
  

В съответствие с принципа на Програма ИСПА за интегриран подход при управление на отпадъците и в съответствие с приоритетите, заложени в Националната програма за управление на отпадъците, в териториалния обхват на мярка „Регионално управление на отпадъците – Добрич” са включени девет общини.

През 2003 година е сключено двустранно споразумение между МОСВ и визираните общини, като негов предмет са правоотношенията, които възникват между Министерството и Общините във връзка с подготовката, реализацията, последващата експлоатация, поддръжка и управление на инвестиционната мярка „Регионално управление на отпадъците – Добрич”. Избраната площадка за изграждане на регионално депо е в землището на с. Крупен, община Каварна.
2.4.9. Енергийна ефективност.

Разходите за енергия заемат значителен дял от бюджетите на българските общини, а България има един от най-високите коефициенти за енергоемкост – 7 пъти над средната стойност за страните, членки на ОИСР. Това налага прилагането на нов подход, ориентиран към програмиране на дейностите по енергийна ефективност и въвеждането на енергоспестяващи системи за отопление, осветление и др., както и използването на устойчиви финансови схеми за реализацията на пакета от мерки в съответните програмни документи.

От 2000 година Община град Добрич започна изграждане на информационна система за енергопотреблението по сектори и целеви групи. Класифицирана по дейности, информационната база обхваща целия сграден фонд на Общината. Информацията е разделена на две основни групи, като базисната информация е относително постоянна и дава основните строително-конструктивни характеристики и видовете инсталации във сградата. Втората група данни, променящи се всяко тримесечие, е свързана с натуралното и финансово изражение на енергопотреблението по видове горива и по периоди.

Рационален подход за подобряване на екологичната обстановка е реализацията на проекти и програми за икономия на енергия за значителни групи от консуматорите.

Обектите са с голямото разнообразие във възрастовата структура и състоянието на сградите. Обща черта е нерационалното използване на енергията, която съществено надхвърля нормите за икономична консумация, постигани в подобни сгради в развитите страни или въведени изкуствени мерки за икономия, които не отговарят на хигиенните и технически норми.


2.4.10. Зелена система.

За територията на община Добрич има изготвен подробен план “Зелена система”, в който е извършено обстойно обследване на статуса на съществуващата градска и крайградска зеленина, състоянието на видовете, като са изведени нуждите на града. Съобразно характерните за града ландшафтно-градоустройствени и демографски условия е направено райониране, с представен анализ на рекреационната задоволеност със зелени площи по видове категории при отчитане на голяма част от екологичните функции на растителността.

Зелената система включва следните категории зелени площи:

• 
  Обществени паркове и градини;
  
• 
  Специализирани паркове и градини;
  
• 
  Санитарно - защитно озеленяване;
  
• 
  Транспортно озеленяване;
  
• 
  Озеленяване за ограничено ползване.
  

Върху основата на хигиенна оценка на качествата на околната среда в град Добрич, която се разработва от Националния център по хигиена, медицинска екология и хранене, предстои да се изготви План за действие “Околна среда – здраве”. Това ще позволи намаляване на нивата на замърсителите в атмосферния въздух, определяне на конкретни мерки и действия за подобряване на качествените и количествени параметри на компонентите на околната среда, както и да се засили мониторинга върху нея.

1. 
   SWOT АНАЛИЗ.