Добрич, 2005 г. Съдържание

Обобщено, проблемите се свеждат до липса на практика, умения и интерес за ак­тивно използване на богатия потенциал на общината за развитие на туризма като важен елемент на общото развитие. Вътрешният и международният туризъм и съпътстващата го туристическа индустрия в редица от своите направления имат зна­чителен потенциал за развитие в Община град Добрич.

През 2001 г. бюджетът на общината е 19 059 398 лв. Бюджетът за 2004 г. на Община град Добрич е нараснал до 23 996 965 лв. или бележи ръст на нарастване за последните 4 /четири/ години от 25,91 %. За 2005 г. е планиран бюджет в размер на 29 873 554 лв., което е нарастване с 56,74 % в сравнение с 2001 г. и 24,49 % спрямо 2004 г.

Структурата на градската система е променена значително през 2003-2004 г. в рамката на вътрешно-държавната реформа и драстичната редиструбция на приходите и отговорностите. Единственият източник на данъчни приходи са имуществените данъци. Общината също получава част от данък приходи, събиран на нейната територия, но сумата е фиксирана и може да бъде използвана само за отговорности, делегирани от държавата.

Източник на променливите приходи за града са неданъчните приходи, състоящи се от такси, приход от наеми и приходи от концесии. Променливите приходи през 2004 г. са нараснали с повече от 45 % в сравнение с 2001 г. Те представят усилията на общината да увеличи гъвкавите източници на приходи и репрезентира предимство в сравнение с другите общини.

По функции най-големите разходи за 2004 г. са били разходите за образование - над 51 %, разходите за жилищно строителство - 13 % и др. Капиталовите разходи представляват ниско ниво - 6,89 % от общите разходи на общината, но в сравнение с 2001 г. /1,45 %/ са нараснали над 4 /четири/ пъти.

През 2004 г. Община град Добрич емитира Общински облигационен заем, като размерът на получените средства е 2 600 000 евро или 5 085 158 лева, предназначен за основни инфраструктурни проекти, включващи реконструкция и обновяване на пътната мрежа.

Инвестиционният климат в град Добрич е добър и дава предпоставка за оптимизъм в бъдеще.

Положителната динамика в развитието на инвестициите представлява реалния израз на доверието, което икономическите субекти имат в бъдещето на икономиката. Наблюдаваните показатели показват способността и степента на създаване на икономическите ресурси и акумулирането на капитал. Два са икономическите показатели, които се отъждествяват с инвестиционната активност на предприятията - Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи и Придобити дълготрайни материални активи /ДМА/.

Разходите за придобиване на ДМА включват всички извършени разходи за придобиване на дълготрайни материални активи чрез строителство и закупуване. През 2002 г. в общината са извършени разходи в размер на 38 426 хил. лв., представляващи 64,27 % от разходите в Областта и 3,94 % от разходите в Североизточния район за планиране. Най-голям дял от разходите в общината 73,17 % се падат на разходите за строително монтажните работи, разходите за закупуване на ДМА са 18,62 % и 8,21 % - други разходи.

В обема на придобитите дълготрайни материални активи се включва стойността на всички придобити ДМА чрез строителство след въвеждането им в действие с Акт образец 16 и чрез закупуване. През 2002 г. те са в размер на 32 030 хил. лв., което представлява 39,50 % от придобитите ДМА в Областта и 3,77 % от тези в Североизточния район за планиране. Най-голям дял имат придобитите /закупени/ машини, съоръжения и оборудвания - 49,95 %, придобитите ДМА чрез строителство са 34,10 % и други активи 15,95 %.

Стагнацията от последното десетилетие е преодоляна и през последните години се утвърждава положителна тенденция на растящ обем на чуждестранните инвестиции. По принцип чуждите инвестиции се използват за сигнален индикатор по отношение на сравнителните и конкурентни предимства на една регионална политика. Общия кумулативен ефект от състоянието на регионалната бизнес среда, социално-икономически условия, базисна инфраструктура и качество на човешки ресурси определят степента на инвестиционна привлекателност на една територия.

В нашият случай, данни за чуждестранните инвестиции на ниво Община град Добрич не се изчисляват от НСИ и ще използваме за анализа данните от Областта. В повечето случаи данните за Община град Добрич заемат 65-70 % от съответния индикатор за областта. За периода 2001-2003 г. обемът на чуждестранните инвестиции в Областта се е увеличил близо 2,5 пъти. В таблицата са представени инвестициите в Областта и Североизточния район за планиране с натрупване през годините в хиляди щатски долари.
Район2001 г.2002 г.2003 г.Североизточен район за планиране312 794334 516588 808Област Добрич13 86314 08731 276

Независимо от нарастването, ръстът на инвестициите е недостатъчен за значително структурно преустройство на икономиката.

Град Добрич разполага с изградени производствени площи. Градът притежава ресурс за едно по-интензивно развитие, с изградени индустриални зони и квалифицирани работници. Това прави общината привлекателна за инвестиции.
2.2.5. Оценка на макроикономическата структура.

• 
  Потенциала на икономиката на общината определя град Добрич като важен икономически център за развитие на областта и Североизточния район за планиране;
  
• 
  В резултат на настъпилите съществени промени в собствеността на предприятията , ликвидация или раздробяване, както и създаване на нови фирми, общият брой на активните стопански субекти в промишлеността е 237 или 14,13 % от общия им брой за града;
  
• 
  Редица от действащите промишлени предприятия до промените в процеса на преструктурирането им са се раздробили на две или повече фирми;
  
• 
  По-голямата част от изградените нови частни фирми през този период са в категорията на малки и средни предприятия. Над 80 % от тях са "микро фирми", имащи до 10 /десет/ заети лица. Големите фирми са едва 11 /единадесет/;
  
• 
  Процесът на технологично обновяване до голяма степен е функция на процеса на преструктуриране на продукцията, на смяната на собствеността и на инвестиционната активност и на този етап може да се определи като задоволителен;
  
• 
  Отчетливо се забелязва прекъсване на функционалните връзки между редица сфери, сектори и подсистеми като: образование - наука - производство; образователна система - пазар на редица професии;
  
• 
  Липсват важни елементи в структурата на икономическия комплекс, способни да дадат тласък на производството като подобрят технологическата и бизнес среда - технологични структури и нови производства, бизнес или технологични паркове, инкубатори и др.;
  
• 
  Съществуващите производствени зони се нуждаят от рехабилитация и инфраструктурна модернизация, за да посрещнат предизвикателствата на съвременните производства;
  
• 
  Големият брой фирми създава затруднение в устройственото планиране.
  

Градът разполага с потенциал за развитие на историческия, културен и бизнес туризъм.

• 
  Квалифицирани в почти всички сектори на икономиката човешки ресурси;
  
• 
  Търговски, финансов и обслужващ център на областта с големи възможности за развитие във вторичния и третичния сектор;
  
• 
  Културно-исторически център с потенциал за развитие в областта на туризма;
  
• 
  Развита инфраструктура за енергия, вода, комуникация и транспорт, които ще се разширяват според потребностите.
  

• 
  Недостиг на пазари за реализация на продукцията поради недостатъчната поглъщателна способност на вътрешния пазар, ниската платежоспособност на потребителите, ниската конкурентноспособност на произвежданата продукция;
  
• 
  Разрушаване на съществуващите външнотърговски връзки и загуба на традиционни пазари;
  
• 
  Остарял промишлен сектор, изискващ бърза модернизация и в голяма степен преструктуриране;
  
• 
  Намален кадрови потенциал за внедряване на иновации;
  
• 
  Изоставени, неизползвани производствени зони, нуждаещи се от скъпа рехабилитация с цел да се предоставят на нови предприятия;
  
• 
  Липса на добре екипирани пространства на територията на града, които да внесат необходимия нов импулс в развитието и обновяването на икономиката;
  
• 
  Недостатъчни връзки с новите европейски и световни практики на концентрация на икономическата дейност и предприемачество.
  

2.3. Човешки ресурси.

2.3.1. Население

2.3.1.1. Демографска характеристика на град Добрич

Работната сила е в тясна зависимост от демографските фактори. Броят на лицата, които навлизат в трудоспособна възраст, зависи от равнището на раждаемостта, смъртността и миграцията сред младите хора. Наред с това, изходящият поток от икономически активното население зависи и от икономическите и социални фактори.

С най-голям дял в структурата на населението в област Добрич е Община град Добрич – 45 %, показващ, че почти половината от демографския потенциал на региона е съсредоточен в град Добрич.

В резултат на установилите се през последните няколко години неблагоприятни тенденции в развитието на демографските процеси, броят на населението в Общината продължава да намалява. Това ни дава основание да изследваме населението, представено в следващата таблица.

Област/общинаДанни от преброяванеДанни от НСИ1965 г.1975 г.1985 г.1992 г.2001 г.2002 г.2003 г.Област Добрич – общо236 817251 072257 783232 780215 217210 635208 469 Добрич56 62688 233109 142104 494100 00097 30695 172

Демографското развитие на общината може да се обособи в два периода:

• 
  Непрекъснато нарастване на населението до средата на 80-те години на ХХ-ти век /с най-високи темпове през 1965-1975 г./;
  
• 
  Намаление за периода 1986-2003 г., с най-висок темп след 1992 г.
  

Естественият прираст на населението за периода 2001-2003 г. е отрицателен, за 2003 г. е (- 2,42 ‰). Измененията в естественото движение са резултата от развитието на процесите на раждаемост и смъртност.

За изследвания период показателят за смъртност показва по-големи изменения /в сравнение с раждаемостта/, които са в посока на увеличаване броя и коефициента на умрели лица. Това до голяма степен е свързано и с измененията във възрастовата структура.

Естествен прираст на населението за периода 2001-2003 г.:

№Наименование2001 г.2002 г.2003 г.Мъжки полЖенски полОбщоМъжки полЖенски полОбщоМъжки полЖенски полОбщо1Живородени4484298774124058174584018592Умрели5204549745744611 0356064831 0893Умрели деца под 1 година105153584264Естествен прираст-72-25-97-162-56-218-148-82-230

Механичният прираст на населението за периода 2001-2003 г. също е отрицателен, за 2003 г. е (-20,0 ‰). В основата на миграцията са главно:

• 
  Семейни причини;
  
• 
  Трудова заетост;
  
• 
  По-добри условия на живот и др.
  

№Наименование2001 г.2002 г.2003 г.Мъжки полЖенски полОбщоМъжки полЖенски полОбщоМъжки полЖенски полОбщо1Заселени4334658982042204242122284402Изселени1 0471 0542 1018078871 6941 1551 1892 3443Механичен прираст-614-589-1 203-603-667-1 270-943-961-1 904

Структурата по пол на населението се характеризира с превес на жените над мъжете. На всеки 1000 мъже се падат 1071 жени /при 1037 за Област Добрич, 1043 за Североизточния район за планиране и 1058 за България/.

Намаляването на раждаемостта, емиграционния поток и нарастването на смъртността сред активното население предизвикват сериозни промени във възрастовата структура на населението, които намират израз в демографското остаряване на нацията.

Негативното изменение на възрастовата структура води до икономическото натоварване на населението от възрастова група 15-64 г. Коефициентът на зависимост на възрастното население през 2003 г. е 24,78 % /брой на населението над трудоспособна възраст отнесено към броя на населението в трудоспособна възраст/, докато през 2001 г. е бил 25,48 %. Високите стойности на този коефициент показват, че разходите за издръжка на старите хора за здравни и социални услуги стават по-големи.

Образователната структура на населението се наблюдава през годините на преброяване. От последното преброяване през 2001 г. се вижда, че населението на град Добрич е със сравнително високо образователно равнище. Над 56 % от жителите са с високо образование (висше, висше-специалист и средно/.

Семейната структура на населението показва, че регистрираните неженени/неомъжени лица в града са над 1/3 от населението /38,11 %/. Структурата на населението по семейно положение е относително стабилна.

Население по юридическо семейно положение:
РайонОбщоЮридическо семейно положениенеженен (неомъжена)женен (омъжена)вдовец (вдовица)разведен (разведена)Непоказано Североизточен район1 313 714494 374647 900115 98851 3164 136 Област Добрич215 21779 882108 55219 0427 050691 Добрич100 00038 11450 7446 9643 898280

През 2001 г. на човек от населението на град Добрич се падат 15,91 кв. м. жилищна площ /средно за страната 17,66, за област Добрич - 18,92/. Жилищата на 1000 души са 393 за град Добрич, 445 - за област Добрич и 424 за страната. В едно жилище живеят средно 2,54 лица /2,25 за област Добрич и 2,36 за страната/. Семействата в град Добрич са със среден брой членове 3,30, за областта - 3,27 и 2,90 за страната.

Според преброяването на населението от 2001 г. българската етническа група обхваща 86,59 % от общото население на град Добрич, като в сравнение с 1992 г. няма съществени промени /86,48 %/. На ниво област българската етническа група е 76,30 % от населението на областта, при 76,18 % през 1992 г.
РайонОбщоЕтническа групаНе се самоопределяНепоказанобългарскатурскаромска (циганска)друга Североизточен район - 2001 г.1 313 714908 713295 50375 64717 02712 6884 136 Област Добрич - 2001 г.215 217164 20428 23118 6491 5881 854691Област Добрич - 1992 г.232 780177 33933 93918 4493 035-18Добрич - 2001 г.100 00086 5928 0023 579683864280Добрич - 1992 г.104 49490 3669 4173 5181 175-18

2.3.1.4. Благосъстояние на населението.

Доходи и разходи средно на лице от домакинство /Област Добрич/:

ГодиниОбщ доходПаричен доходот който:Разход общоПаричен разход - общоот който:Работна заплатаПенсииОт дом. стоп.Хранит. стокиНехранит стоки20011 2841 044430327241 09298453345120021 6811 199532310241 3551 24952072920031 8221 418836282241 5101 403567836Потребление на основни хранителни продукти от домакинствата /средно на лице - Област Добрич/:
Продуктим.е.Години200120022003Хляб и тестени изделиякг.136,8128,9117,8Месокг.19,222,522,6Мляко пряснол.19,214,812,0Мляко киселокг.12,020,717,2Сиренекг.9,610,811,3Яйцабр.122,4135,0149,6Плодовекг.13,225,221,6Зеленчуцикг.38,444,743,0Фасулкг.2,43,23,0Картофикг.22,825,025,5Захаркг.7,27,58,6Олиол.13,214,414,5Средна работна заплата на месец /в лева/:

№Сектор2001 г.2002 г.2003 г.2004 г.*Община град ДобричОбласт ДобричОбщина град ДобричОбласт ДобричОбщина град ДобричОбласт ДобричОбщина град Добрич1Обществен 2512452922783182883292Частен172189176197211219213* - по оперативни-извадкови данни на ТСБ - Добрич

Анализът на демографското развитие на град Добрич показва следните характеристики:

• 
  Населението на града намалява и заедно с това и репродуктивните и трудоспособните контингенти;
  
• 
  Естественият и механичният прираст са отрицателни, като процесът се задълбочава;
  
• 
  Образователното равнище на населението е добро - лицата с висше, висше-специалист и средно образование са 56 %.
  

През последните години се наблюдава и съхранява тенденция на увеличаване на заетостта в Община град Добрич. Заетите лица в икономиката на Общината през 2004 година /по оперативни-извадкови данни на ТСБ - Добрич/ наброяват 27 198 души. Техният брой нараства с 15,33 % (с 3615 лица) спрямо 2001 г. Повече от половината (54,5 %) от заетите лица са жени, като съотношението мъже-жени в общата структура на заетите се запазва непроменено както през тази, така и през предходните няколко години.

Средно-списъчен брой на заетите лица е както следва:

№Сектор2001 г., бр.2002 г., бр.2003 г., бр.2004 г., бр.