Управление на идентификаторите и кодовете

4.4Управление на идентификаторите и кодовете

23. Въведение

Тъй като WISE обхваща всички доклади, свързани с водите, уникалната идентификация на пространствени обекти и масивите от пространствени данни е от основно значение за управлението на данните в WISE. Принципите на управление на идентификаторите са описани в спецификациите за данните за INSPIRE и са приложими и за WISE. Настоящата глава дефинира обща рамка за уникална идентификация на пространствените обекти, както и концепция за управление на идентификаторите в WISE. Тя се занимава с конкретни аспекти на идентификаторите за управление по отношение на отчитането на пространствените данни от държавите-членки и развитието на масивите от референтни данни за ГИС в WISE. Дефиниции на термините - уникален идентификатор, код и т.н., използвани в настоящото ръководство за ГИС, можете да откриете в глава 1.3 и приложение 14.

Прилагането на уникални идентификатори за пространствените обекти допринася за хармонизирането на данните. Хармонизирането на данните има два аспекта - хармонизиране на съдържанието (атрибути, метаданни) и хармонизиране на геометрията (хоризонтално и вертикално ниво). За повече подробности вижте глава 6.1). За хармонизиране на съдържанието е необходима уникална идентификация на пространствените обекти. Освен това, кодирането на характеристиките е важен компонент на връзката между данните в ГИС (референции към обектите).

24. Специфични аспекти в WISE

В WISE ще са налице четири основни типа масиви от бази (виж глава 1.3): (1) ГИС данни, предоставени от държавите-членки (2) Масиви от референтни данни за ГИС, включени в WISE (3) Масиви от фонови ГИС данни и (4) Масиви от външни ГИС данни. Рамката за уникална идентификация на пространствените обекти, предвидена в настоящото ръководство за ГИС, се прилага главно за масивите от данни, предоставени от държавите-членки и масивите от референтни данни за ГИС в WISE. Масивите от фонови и външни данни за ГИС ще имат - в рамките на INSPIRE - свои собствени спецификации за управление на идентификаторите.

Освен това, пространствената характеристика, налична в WISE, може да се класифицира като:

• 
  Хидроложки характеристики;
  

• 
  Речни басейни и подбасейни;
  
• 
  Реки;
  
• 
  Участъци от реки (достигащи от точка на вливане до точка на влизане);
  
• 
  Езера.
  

• 
  Нехидроложки характеристики;
  

• 
  Единици на управление, като например районите на речните басейни, подединици, водни обекти
  
• 
  Чувствителни зони и т.н.; о станции за мониторинг;
  
• 
  Функции, които посочват замърсяването от точкови източници, като например точки на заустване, пречиствателни станции за отпадъчни води и др.;
  
• 
  Характеристики, съдържащи информация за натоварванията, като язовири, бентове и т.н.; о защитени територии, водите за къпане;
  
• 
  …
  

Хидроложките характеристики трябва да носят уникален код за хидроложки характеристики. За нехидроложките референтни характеристики трябва да се задава нехидроложки уникален идентификатор на обекти, но той трябва да съдържа кода на хидроложката характеристика, към която е свързан, под формата на външен ключ.

Кодът за хидроложки характеристики е структуриран в хидрологичен смисъл и взема предвид оттичането на речната система. Той следва принципите на кодиране на Pfaffstetter. Това позволява бързо ръчно или автоматизирано анализиране, без да е необходимо то да се позовава на ГИС. Йерархично структурираните кодиране също така ще облекчат поддръжката на уникални кодове в дългосрочен план.

Нехидроложкият уникален идентификатор на обекта трябва да се състои от две части:

• 
  Име за идентифициране на източника на данни. Това име може да включва и кодове на определени лица;
  
• 
  Локален идентификатор, зададен от доставчика на данните. Локалният идентификатор трябва да бъде уникален в рамките на името. Доставчикът на данни е отговорен за гарантиране уникалността на локалния идентификатор в рамките на името.
  

Допълнителни подробности относно структурата на кодовете на хидроложките характеристики и нехидроложкия уникален идентификатор за обекти се съдържат в глава 5.4.

Важен аспект по отношение на уникалните идентификатори за WISE ще бъдат рефериране към/на обектите. Уникалните идентификатори ще бъдат използвани като първични ключове или външни ключове в масивите и базите с географски данни, за да се позволи свързването на различните пространствени обекти и за свързване на табличната информация със съответните пространствени обекти. Реферирането към обекти в WISE ще се извършва:

• 
  Между различните масиви от данни за ГИС, предоставяни от държавите-членки, докладвани съгласно една или различни директиви, свързани с водите (например станциите за мониторинг съгласно РДВ следва да бъдат свързани към водите обекти съгласно РДВ; чувствителните зони, докладвани съгласно ДПГОВ, следва да бъдат свързани с водните обекти съгласно РДВ);
  

• 
  Между масивите от данни за ГИС, предоставени от държавите-членки и масивите от референтни данни за ГИС в WISE (напр. масивите от данни за ГИС, докладвани от държавите-членки по силата на РДВ следва да се свържат с масива от референтни данни за ГИС в WISE "Райони на речни басейни").
  

Освен това свързването на информация за атрибутите (описателни данни) към пространствени обекти ще се прилага за процеса на докладване (например информация, отнасяща се за водните обекти, като информация за състоянието на географската характеристика воден обект; данни относно качеството на водата, докладвани в рамките на процеса за SoЕ към станциите за мониторинг или водните обекти, докладвани съгласно РДВ).

Силно се препоръчва за пространствените обекти, където се очакват референции от други пространствени обекти, да се използват уникални идентификатори.

Информация за това как масивите от данни се отнасят един към друг ще бъде предоставена в WISE. Веднага след като дадена държава-членка актуализира даден масив от данни, WISE ще изпрати автоматична бележка, за да информира държавата-членка кои масиви от данни са свързани с този, който е бил актуализиран. Държавата-членка е отговорна за поддържане на референтна цялост между свързаните масиви от данни.

25. Нехидроложки идентификатор - общи изисквания и препоръки

Съгласно INSPIRE, уникалната идентификация на пространствените обекти се осигурява от идентификатори на външни обекти, т.е. идентификатори, публикувани от отговорния доставчик на данните. В случая на WISE, отговорните доставчици на данни ще бъдат държавите-членки, ЕАОС по отношение на масивите от референтни данни за ГИС, включени в WISE, и доставчиците на масиви от фонови и външни данни.

Дадени са следните изисквания и препоръки за управление на идентификаторите:

Уникалност: Никои два пространствени обекта от пространствените типове обекти не трябва да имат един и същ идентификатор. Идентификаторът трябва да бъде уникални в рамките на всички пространствени обекти, публикувани в WISE. Идентификаторът не се използва отново, ако даден обект се промени.

Устойчивост: Идентификаторът трябва да остане непроменени през целия период на експлоатация на пространствения обект. Ако характеристиките се прекодират, връзките с историческите данни и връзките към данните, свързани с тези характеристики, ще бъдат загубени. Спецификацията на всеки тип пространствени обекти трябва да посочва кои модификации (напр. промени на атрибут, сливане с други пространствени обекти) могат да променят идентичността на пространствения обект, напр. когато съществуващият обект се "пенсионира" и се създаде нов обект с нов идентификатор. Правилата за цикъла на експлоатация за типовете пространствени обекти рамките на масив от пространствени данни трябва да бъдат документирани в метаданните на масива от данни (вж. Приложение 11 за повече подробности относно метаданните). Не е необходимо правилата за цикъла на експлоатация да се копират в метаданните, достатъчно е позоваване на източника, който предоставя информацията.

Нови идентификатори могат да бъдат създадени, ако:

• 
  Местоположението на точката на дадена характеристика се промени (например, ако една станция за мониторинг се премести нагоре или надолу по веригата); праг 125 м. в съответствие с позиционната точност, която се препоръчва за ГИС данните (за мащаб 1:250 000);
  
• 
  Мястото или дължина на линията на дадена характеристика се промени (например, ако даден речен обект се раздели или слее с друг);
  
• 
  Мястото или размера на даден полигон се промени (напр. ако подземният воден обект се раздели или слее с друг).
  

Правилата за уникални идентификатори на пространствените обекти се прилагат и за масивите от пространствени данни.

Препоръки:

Идентификаторът трябва да бъде възможно най-кратък, за да се избегнат грешките при изписване, но достатъчно дълъг, за да съответства на изискванията за поддържане на уникален код на местни оперативни нива. Конкретната структура следва да се уточни от всяка държава-членка.

26. Масиви от референтни данни за ГИС в WISE

Масивите от референтни данни за ГИС в WISE ще бъдат публикувани от ЕАОС (виж глава 3.1). Една от целите на тези масиви от данни ще бъде да се осигури референция за изготвянето на доклади. Масивите от ГИС данни, предоставени от държавите-членки ще бъдат съотнесени към масивите от общоевропейските хармонизирани ГИС данни, т.е. масивите от референтни данни за ГИС в WISE. Това ще улесни хармонизирания анализ на докладваните данни и визуализацията на данните.

ЕАОС ще отговаря за уникалната идентификация на пространствени обекти в рамките на масивите от референтни данни за ГИС в WISE, гарантирайки устойчивост във времето. За момента идентификатори и кодове ще бъдат разработвани и ще се поддържат на ниво ЕК за следните масиви от референтни данни за ГИС в WISE:

• 
  Кодове за хидроложки характеристики на масивите от референтни данни за ГИС в WISE;
  

• 
  Основни реки и основни езера (това ще включва и кодиране на речните басейни на основните реки и големите реки).
  

• 
  Нехидроложки идентификатори на масивите от референтни данни за ГИС в WISE;
  

• 
  Райони на речните басейни;
  
• 
  Подединици;
  
• 
  Водни обекти.
  

• 
  Публикуване на идентификаторите/кодове в WISE и описание на тяхното развитие;
  
• 
  Регистриране на използвание имена (включително кодове за типове лице, ако се използват);
  
• 
  Описание на правилата за цикъла на експлоатация на пространствените обекти в масивите от референтни данни за ГИС в WISE;
  
• 
  Обяснение в случай на промяна на идентификатори/кодове или създаване на нови идентификатори/кодове (напр. промяна на РРБ или подединици) при актуализиране. Съответният масив от референтни данни за ГИС в WISE ще бъдат предоставени на държавите-членки от WISE във времето за изготвяне на следващия доклад (включително и за документиране на нови/променени обекти/идентификатори);
  
• 
  Описание относно това как държавите-членки следва да използват идентификаторите/кода, включително как ще се извършва реферирането на обекти, подадени от държавите-членки към обекти в масивите от референтни данни за ГИС в WISE.
  

27. Управление на ГИС данните, предоставени от държавите-членки и управление на историческите данни

Държавите-членки носят отговорност за уникалната идентификация на докладваните пространствени обекти и за осигуряване на устойчивостта ѝ във времето. Това се отнася за хидроложките и нехидроложките характеристики, споменати по-горе. Възникват обаче два основни проблема за прилагането на тези правила:

• 
  Обектите в реалния свят се променят с течение на времето. Например дадена станция за мониторинг се отстранява от мрежата, районите на речните басейни се преструктурират (поради промени в административните граници) и др. Необходими са подробни насоки за това как да се управляват идентификаторите за тези пространствени случаи.
  
• 
  Тъй като обектите се променят с течение на времето, това означава също, че чуждите ключове или референциите към други масиви от данни могат да станат излишни.
  
• 
  Държавите-членки ще бъдат отговорни за:
  
• 
  Поддържането на препратките между националните данни, представени на WISE, съгласно изискването на съответните указания за докладване, описани в моделите данни на WISE (например чувствителни зони, докладвани съгласно ДПГОВ, свързани с водните обекти, докладвани съгласно РДВ);
  
• 
  Рефериране на техните пространствени обекти към съответните обекти в масивите от референтни данни за ГИС в WISE и поддържане на тези референции;
  
• 
  Поддържане на правилните връзки между базите данни, където обектите са се променили или са били създадени нови обекти, както и актуализиране на всички свързани масиви от данни (например, ако е добавен масив от данни за нов речен воден обект, станциите за мониторинг на реката също трябва да бъдат актуализирани, защото станциите са свързани с речните водни обекти).
  

28. Управление на идентификаторите и транзакции с обектите

В зависимост от данните, задълженията за докладване и планираното използване на данните, ще бъде необходимо да се създаде система, която управлява времевите промени на хидроложките характеристики, включително идентифициране на предшественици и наследници. Промените ще се случват от един отчетен период до друг (подаване на масиви от данни според сроковете за отчитане), но също така и между отчетните периоди (актуализация/повторно подаване на масиви от данни).

Възможни са следните промени в рамките на масивите от данни за ГИС:

• 
  Промяна само на идентификатори (например бил е подаден грешен идентификатор, геометрията остава непроменена);
  
• 
  Промяна на геометрията и идентификаторите (например водният обект е бил разделен);
  
• 
  Промяна само на геометрията (напр. била е предоставена грешна геометрия, идентификаторите остават непроменени).
  

Моментната ситуация на докладване към WISE е описана във фигура 4.4.1. Групите пространствени обекти със съгласувана структура се докладвани към определени моменти във времето (срокове за отчитане). Те описват ситуацията към определена референтна дата. Пространствените обекти носят идентификатори, които са уникални в рамките на масива от данни.

Фигура 4.4.1 Информация към даден момент съгласно съществуващите практики за отчитане

Следващите цикли за докладване не предоставят изрична информация за вече отчетените данни, така че анализът на времевото развитие се основава главно на "най-добрите предположения", например, въз основа на инвариантността на имената или местата. Анализът с помощта на текущите процеси на докладване показва, че понякога е много трудно да се свържат докладвани в момента обекти към обекти, докладвани при предишни цикли на докладване.

Повечето от данните, докладвани към WISE, изискват информация за изменението във времето. Докладите съгласно РДВ показват каква е връзката между данните, докладвани съгласно различните изисквания за отчитане и данните, докладвани на различни дати.

Пример: РДВ, водни обекти - доклад за анализ на риска през 2005 г. и състояние през 2010 г.:

• 
  През 2005 г. е подаден доклад в съответствие с член 5 от Рамковата директива за водите за водните обекти, изложени на риск, които не успяват да достигнат добро състояние;
  
• 
  След този анализ на риска се въведе мрежа за мониторинг, която да осигурява информация за състоянието на водните обекти. Мрежата за мониторинг беше докладвана на WISE през 2007 г. Тогава се направи първата референция към историческите данни. Станциите за мониторинг трябваше да бъдат свързани към докладваните през 2005 г. водни обекти. Ако водните обекти са се променили от 2005 г. до 2007 г., масивът от данни за водните обекти също трябваше да е актуализиран;
  
• 
  През 2010 г. състоянието на водните обекти ще се докладва на WISE. Според РДВ е необходимо да се анализира състоянието на водните обекти, които преди това са били включени в доклада през 2005 г. Това може да стане само, ако е възможно да се направят връзки между масивите от данни и всички промени на водните обекти, извършени през периода между 2005 и 2010 г., също са докладвани.
  

Фигура 4.4.2 Предложение за управление на историята в WISE

Съществуват няколко концепции, свързани с управлението на историческите данни, и те са описани в Приложение 09. По принцип могат да се идентифицират или предшествениците, или наследниците. В рамките на всеки процес на отчитане към WISE трябва да се определи дали е необходимо управление на историческите данни за ГИС и как да се постигне то. Трябва да бъдат разработени съответните модел за данни и поток на данните.

 

ТЕХНИЧЕСКИ ГЛАВИ