Икономически комплекс. Функционална подсистема „труд“

Икономически комплекс. Функционална подсистема „труд“

Икономиката на община Пловдив е с многоотраслов характер, като са представени почти всички икономически дейности. Някои от тях са стари, традиционни за местната икономика, а други – са резултат от развитието на съвременните технологии и на иновационните постижения. Появата на съвременни производства е обусловено от влиянието на научния и технологичен потенциал на гр. Пловдив, на наличието на подготвени кадри, инициативността на инвеститори с нови идеи и т.н.

Сегашното състояние на общинския икономически комплекс до известна степен е повлияно от последиците от икономическата и финансова криза, която се прояви в периода след 2008-2009 г. Конкретно за община Пловдив тези последици нямат силния негативен ефект, който се наблюдава в голяма част от общините в страната, но оказаха влияние върху темповете на икономическото развитие, които са по-ниски от очакваните.

Представа за динамиката в развитието на икономиката на община Пловдив за периода 2007-2011 г. дават някои основни икономически показатели, които са отразени в следната таблица.

Стойностите на четирите анализирани икономически показатели показват, че е налице определена динамика в развитието на местната икономика. Анализираният период съвпада в времето на проявление на икономическата и финансова криза. Данните за 2009 г. са най-благоприятни, тъй като те са отчитани, преди да се проявят последиците от икономическата криза. Данните за 2011 г. са с по-ниски стойности от тези за 2009 г., но по някои от показателите – са по-благоприятни от тези за 2007 г., което е един от индикаторите, че местната икономика започва макар и не така ефективно да се съвзема от кризата. Това се отнася в най-голяма степен за броя на заетите лица.

Профилът на икономиката на община Пловдив до голяма степен се характеризира с нейната секторна структура. В информационно-статистически аспект икономиката също включва три сектора – „Селско и горско стопанство“, „Индустрия“ и „Услуги“. В съдържателно отношение има покритие между секторната структура, използвана в устройствените документи с тази в статистико-информационната сфера.

В третичния сектор като икономическа дейност с потенциали за устойчиво развитие в перспектива се очертава „Хотелиерството и ресторантьорството“ (туризма). С историческото си наследство, с даденостите си с антропогенен характер, с културните си функции гр. Пловдив е привлекателен туристически център. Благоприятно обстоятелство за това е и мястото му като изходен център за туристически обекти и центрове в зоната му на влияние. На територията на общината към 2013 г. осъществяват дейност 158 туроператори и туристически агенти, от които около 110 извършват дейност само в общината. Легловата база в местата за настаняване обхваща около 4000 легла.

Последните две години (2014 -2015 г.) сериозно развитие претърпяха бизнес-услугите и аутсорсинга, последният благодарение на активната дейност на Клъстер „Информационни и комуникационни технологии“ Пловдив, чиито член е и община Пловдив. В тази сфера заетостта бързо нараства и към края на 2015 г. ще бъде около 5000 души. Интензивно се строят бизнес сгради за настаняване на инвестиращите в Пловдив фирми, занимаващи се с аутсорсинг в сферата на високите технологии.
Предприемаческа и инвестиционна активност

Предприемаческата активност е индикатор за жизнеността на местния бизнес и разбира се на местната икономика. Тя се представя, чрез два показателя:

• 
  брой на регистрираните предприятия (фирми), отнесени към 1000 д. от населението на общината;
  
• 
  размер преките чуждестранни инвестиции (в хил. €.)
  

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия секторна община Пловдив към 31.12.2011 г. възлизат на 907,6 млн. €. Макар че размерът на ПЧИ в страната през последните години да бележи тенденция на намаление на техния размер, община Пловдив продължава да привлича инвестиции. Размерът на ПЧИ през 2011 г. е с 9,1% по-висок от този в 2010 г. Спрямо 2008 г. ПЧИ нарастват с 51,8%.

От придобитите през 2011 г. ДМА във всички сектори на общинската икономиката (950 млн. лв.), с най-голям размер са тези в сектор „Индустрия“. От третичния сектор водеща по размер на придобитите ДМА е икономическа дейност „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“, следвани от дейностите „Транспорт и складиране“, „Хотелиерство и ресторантьорство“.

В исторически план на територията на общината са се формирали териториални съсредоточия на дейности основно с производствен и логистичен характер, както и на дейности с подчертан обслужващ характер. Съсредоточията на дейности с производствен характер в сферата на индустрията и свързаните с тях логистични дейности са исторически формираните производствени (промишлени) зони на гр. Пловдив. На територията на общината са формирани следните производствени зони:

• 
  Зона “Север”, с развити производствени и обслужващи дейности свързани основно с предприятия от хранително-вкусовата промишленост и на текстилната промишленост;
  
• 
  Зона “Изток”, специализирана в областта на леката промишленост;
  
• 
  Югоизточна промишлена зона с предприятия в сферата на машиностроенето, уредостроенето и производството на облекла;
  
• 
  Промишлена зона “Карловско шосе”, специализирана в производството на хладилна и климатична техника, козметични продукти, облекла и др.
  

Индустриалните зони, включени в „Тракия икономическа зона“ (виж илюстрация № 13), са:

• 
  Индустриално-търговска зона „Марица“ – първата индустриална зона в региона, възникнала 1995 г.;
  
• 
  Индустриална зона Раковски;
  
• 
  Промишлено-търговска зона Куклен;
  
• 
  Индустриална зона и високотехнологичен център „Тракия“;
  
• 
  Агро-център Калояново;
  
• 
  Парк „Образование и високи технологии“ Пловдив.
  

Териториалната характеристика на индустриалните зони на град Пловдив показва защо новите индустриални зони се развиват в агломерационния ареал. Причината за това не е само цената на имотите. Индустриалните зони на Пловдив са планирани за друга индустриална епоха и последните 25 години се прекрояват, за да се пригодят към новите изисквания – по-компактни терени, малки производства, друг тип инфраструктури, рекламно лице към активна транспортна инфраструктура. В ОУП са направени подробни анализи на четирите индустриални зони на Пловдив, като те са характеризирани като функционално зониране, застроени нефункциониращи площи, незастроени свободни терени, отраслова структура, сграден фонд и заетост.

От структурна гледна точка, като изключим значителните незастроени територии, случайната отраслова структура, резултат от приватизацията, продажбите и делбите, ликвидирането на предишните предприятия, за които тези зони са специално планирани, не дава основания да се счита, че тези зони имат перспектива да се трансформират в модерни индустриални зони. Особен проблем е производствена зона Изток, която обхваща жилищния квартал Столипиново и изцяло го изолира от жилищната зона на града. Тази изолация е една от причините за ниското качество на жизнената среда в този район.
Най-ясна представа за раздробеността на зоната дава картата на заетостта, в която са показани зоните с предприятия, класифицирани по брой работещи и брой предприятия:


Заета работна ръка в индустриалните зони на Пловдив (източник: ОУП Пловдив)
Тъй като икономиката на Пловдив се движи от средните и големите предприятия, тази раздробеност показва всъщност неефективното използване на съществуващите индустриални зони.
Развитие на ФПС „Труд“ и оценка на степента на реализация

Проектното предложение на ОУП Пловдив за развитие на подсистема „Труд“ включва две насоки, които изискват фундаментално преразглеждане.

Първата е да се определи териториален норматив на жител, като оттук се определя недостига от производствени зони. Има обаче значителна разлика от площта на индустриално-складовите територии по кадастрална карта и по баланса на територията на ОУП, която при изменението на ОУП следва да се изчисли и сравни отново и може да се окаже, че така нареченият „норматив“ на жител е отдавна постигнат. Косвено доказателство за това са новите индустриални зони извън Пловдив и поне 380 ха свободни територии в индустриалните зони. Изчислението следва да отчете тенденциите в реиндустриализацията на Пловдив в рамката на съвременните технологични изисквания, които могат да зададат съвършено различен норматив за индустриални зони, а също така да отчете индустриализацията на агломерационния ареал. Всъщност експанзията на функции към агломерационния ареал не идва от инвестициите в жилища, а от индустриалните инвестиции.

Втората насока на ОУП е да се определят между 360 и 400 ха територии в индустриалните зони за промяна на функционалното им предназначение. Не е ясно кой ще направи тази промяна на функционалното им предназначение реална, какви устройствени мерки могат да инициират подобно преструктуриране, след като подробните планове на подобни територии следват намеренията на собствениците, а не на бъдещите инвеститори, а само такива могат да преструктурират зоните. Модерната индустриализация изисква цялостни модерни икономически зони, екипирани от индустриални мениджъри, които се предлагат на инвестиционния пазар. Точно това е бизнес-логиката на „Тракия икономическа зона“ и точно по тази логика е изградена индустриално-търговската зона „Марица“ и именно това е логиката, по която агломерационният ареал става реалност, без да се съобразява с каквито и да е административни граници.

Затова считаме извода, направен в ОУП, че „при всички сценарии за пространствено развитие на Пловдив, формираните четири производствено-складови зони остават най-важният териториален ресурс, в който ще се развива икономиката (индустрия, строителство и търговско-складови дейности)“, за напълно погрешен. Почти невъзможна е обаче да се приложи европейската практика подобни зони не да се стимулират, а постепенно да се ликвидират и да се превръщат в паркове и зони за отдих, което може да направи само богата община.

В аналитичния доклад от 2011 г. на арх. Антоанета Топалова са направени съществени изводи по отношение на подсистема „Труд“, както следва:

• 
  На тенденцията за големи (главно – чуждестранни) инвестиции в съседни общини (вместо в Пловдив) не може да се противодейства. Тя е характерна за развитието на вторичния сектор в цяла Европа. Резултат от тези тенденции може да е ситуация, при която пловдивските „зони за бърз икономически растеж” да са всъщност извън сегашните черти на града (макар и в непосредствена близост до тях).
  
• 
  Решението може да се търси в насърчаване създаването на нови производствени зони (по-скоро – „оси”) покрай основните пътно-транспортни комуникации със съседните, динамично развиващи се селища и активни транспортно комуникационни потоци.
  
• 
  По-голямата част от новите, динамични и перспективни бизнес начинания (особено – чуждите инвестиции) ще продължи да търси реализация в околностите на Пловдив (без това да се превръща в пречка за тях да се развиват като структуроопределящи и за самия град).
  
• 
  Затова не трябва да се противодейства, а напротив –да се търси оптимизация и балансиране на естествения процес на разполагане на нови производствени, производствено-складови и производствено-търговски обекти по основите пътнотранспортни комуникации (трите изхода към АМ „Тракия”, Пазарджишко, Пещерско, Брезовско, Цариградско и Асеновградско шосе, Южната околовръстна дъга и пътните излази към Родопите).
  
• 
  В изменението на ОУП на Пловдив следва да се проучи и преоцени тенденцията на преминаване от традиционната за града „зонова” към по-динамичната „осова” пространствена организация на икономиката.