Доклад булплан оод софия София-Пловдив, септември октомври 2015 г

Качествени характеристики на населението

• 
  възрастовата структура – по основни (стандартни) и по специфични възрастови групи;
  

• 
  образователното равнище (образователна структура) на населението.
  

Възрастовата структура на населението е основен демографски белег за качеството на човешкия ресурс на общината. Тя дава представа за възпроизводствените му способности, за неговия трудов потенциал и т.н.

Анализът на данните дават основание да бъде направена следната констатация: стандартната възрастова структура на населението на община Пловдив към 2014 г. е с проблемен характер. Основание за това е по-високият дял на населението в над трудоспособна възраст от делът на населението в под трудоспособна възраст.

За жизнеността на община Пловдив, разглеждана като перспективни възможности за естественото възпроизводство на населението през следващите 10-15 години, както и за по-доброто планиране на перспективните потребности от бюджетни социални услуги в сферата на образованието и на здравеопазването са важни и специфичните възрастови структури. Те засягат контингентите от лица във възрастовите групи 0-2 години; 3-6 години; 7 -14 години и 15-18 години. Това са възрастовите групи, от които през следващите 1-2 десетилетия ще се формират и фертилните контингенти, както и активния трудов ресурс на общината.

Състоянието и измененията в специфичните възрастови групи към 2008 и 2014 г. са посочени чрез данните в следващата таблица.

Специфични възрастови групи	2008 г.		2014 г.
	брой	% от населението на общината	брой	% от населението на общината
0-2 години	11215	3,2	10746	3,1
3-6 години	13005	3,7	14703	4,3
7-14 години	22593	6,5	24303	7,1
5-18 години	13943	4,0	11101	3,3

Промени в контингентите и относителните дялове на специфичните възрастови групи от населението на община Пловдив към 2008 и 2014 г.

(източник: НСИ. Текуща демографска статистика)

Основната констатация, която произтича от данните в таблицата е едно балансирано състояние на отделните специфични възрастови групи. За сметка на намаляване на абсолютния брой и на относителния дял на лицата във възрастовите групи 0-2 години и 5-18 години е налице нарастване на броя и на делът на лицата във възрастовите групи 3-6 години и 7-14 години. Причините за това са основно в по-високите нива на раждаемост в някои предходни години.

Анализите и оценките на образователната структура на населението почиват на данни от последните две преброявания на населението – през 2001 и 2011 г. Поради липса на по-актуална информация остават в сила анализите на образователната структура, които се съдържат в някои действащи документи, разработени в периода след 2011 г. – например Общинския план за развитие на община Пловдив за периода 2014-2020 г., ИПГВР на гр. Пловдив и др.

Основните констатации за образователната структура на населението на община Пловдив са формулирани по следния начин:

• 
  нараства абсолютния брой и на относителния дял на високо образованото население на общината. От населението над 7 годишна възраст 26,5% са с висше, а 42,4% - със средно образование;
  
• 
  в сравнение с 2001 г. през 2011 г. се запазват относително високи нива на ниско образовани (основно и по-ниско образование – 10,0% от населението над 7 годишна възраст) и на неграмотни лица (1,0%).
  

От извършените аналитични проучвания за демографската характеристика на община Пловдив, които имат концептуален характер произтичат някои основни констатации, които се отчитат при прогнозните предвиждания за броя на населението на общината.

• 
  Демографската жизненост на община Пловдив е функция от положителното влияние на редица фактори с историческо, икономическо, културно и социално значение. Демографското състояние на гр. Пловдив следва да бъде разглеждано в по-широк териториален/регионален аспект както в обхвата на Южния Централен район, на област Пловдив и непосредствено в рамките на групата от съседните общини и особено на общини Марица и Родопи;
  
• 
  Общинският център - гр. Пловдив, като втори по големина град в страната, като много добре развит многофункционален център със застъпени обслужващи и икономически функции с регионално (някои от тях и с национално значение) е привлекателен център за населението от съседни и някои по-отдалечени общини в страната. Тази привлекателност на гр. Пловдив е най-силно изразена по отношение на две от съседните на община Пловдив общини – Марица и Родопи. Тези връзки дават отражение и върху демографското развитие на община Пловдив;
  
• 
  Между групата от трите съседни общини – Пловдив, Марица и Родопи, съществуват исторически, трайно проявяващи се връзки протичащи по линията на:
  
  • 
    механичното движение на населението, като основен фокус на привличане е гр. Пловдив, с очертаване на тенденция за формиране на притегателни центрове на близко разположени села до гр. Пловдив, които са в границите на общини Марица и Родопи;
    
  • 
    утвърдени двустранно ориентирани посоки на трудови пътувания както от населени места от общини Марица и Родопи към гр. Пловдив, така и от гр./община Пловдив към нововъзникналите производствени зони и производствени съсредоточия, локализиране на територията на общини Марица и Родопи;
    
  • 
    Трайно запазване на определен контингент от временно пребиваващо население в община Пловдив, включващо студенти в пловдивските университети и ученици в профилирани и професионални училища в гр.Пловдив, които са от други общини и области в страната;
    
  • 
    културно-битовите, здравни и други ежедневни пътувания към гр. Пловдив от съседни общини, които го натоварват с допълнително човешко присъствие.